четвъртък, 30 юни 2011 г.

Цифрови технологии: Мобилните оператори следва да намалят цените на роуминга от 1 юли до 30 юни 2012 г.

Европейската комисия съобщи, че в съответствие с правилата на ЕС, въведени първоначално през 2007 г. и изменени през 2009 г., операторите на мобилни мрежи в ЕС са задължени отново да намалят цените на дребно на повиквания в роуминг през периода от 1 юли 2011 г. до 30 юни 2012 г.
Когато клиент на мобилен оператор пребивава в чужбина, в границите на Европейския съюз, следва да заплаща не повече от 35 евроцента на минута за изходящ разговор и 11 евроцента на минута за входящ разговор. Настоящото регулирано намаление на цените е последното от предвидените в регламента на ЕС относно роуминга, чийто срок на действие изтича в края на юни 2012 г.
На 30 юни 2010 г. Комисията публикува доклад, от който става ясно, че пределните цени са довели до временно намаляване на тарифите за роуминг през регулирания период, но действащите правила не са решили основния проблем, а именно липсата на конкуренция при предлагането на роумингови услуги, при което цените на дребно продължават да са твърде близо до определените горни граници. Това поражда необходимостта от нова регулаторна намеса, за да се постигне дълготрайно целта, поставена в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, а именно разликата между цените на разговорите в роуминг и междуселищните разговори в рамките на една държава да изчезне не по-късно от 2015 г. Тази цел ще бъде постигната, ако конкуренцията на пазарите на мобилни услуги предостави на потребителите бърз и лесен избор на роумингови услуги на цени, които са равни или почти равни на тези на съответния конкурентен национален пазар. С оглед на това Комисията съвсем скоро ще направи предложение за дългосрочно решаване на структурните проблеми на пазарите за роумингови услуги на глас, текстови съобщения и данни.
Националните регулаторни органи за съобщения на държавите-членки трябва да гарантират, че операторите на мобилни мрежи спазват новите правила за предаване на данни в роуминг и по-ниските цени за гласови повиквания. Потребителите могат да се обръщат към националния регулаторен орган  в държавата-членка, в която се намира мобилният им оператор, ако имат проблеми или въпроси относно новите ценови граници.
Предаване на данни в роуминг
Също от 1 юли 2011 г. горната граница при цените на едро за роуминга на данни (т.е. цените, които операторите начисляват помежду си), се намалява от 80 евроцента за един мегабайт на 50 евроцента. В настоящия регламент не е предвидена горна граница на цените на дребно за услуги за данни.
Потребителите и хората, пътуващи по работа, и занапред ще бъдат защитени от „шокове при получаване на сметката“ при изтегляне на файлове в мобилните мрежи, тъй като месечните сметки за това изтегляне са ограничени до 50 EUR, ако клиентът изрично не се е съгласил с друго.
Предистория
През 2007 г. Съветът на министрите на ЕС и Европейският парламент, въз основа на предложение на Европейската комисия, за първи път въведоха пределни цени за роуминга, с което се гарантира, че абонатите на мобилни телефони заплащат сходна цена за роуминг навсякъде в ЕС. През юли 2009 г. те приеха преработени правила за по-нататъшно постепенно намаляване на цените на роуминг, така че от юли 2011 г. максималната такса за роуминг да бъде 35 евроцента на минута за изходящи разговори и 11 евроцента на минута за входящи разговори при пребиваване в чужбина.
Правилата от 2009 г. относно роуминга ще се прилагат до края на юни 2012 
Повече информация на  уебсайта на Европейската комисия относно роуминга

Новите горни граници на цените на дребно, без ДДС – от 1 юли 2011 г. до 30 юни 2012 г

сряда, 29 юни 2011 г.

Евростат:Цените на електроенергията и природния газ за домакинствата в ЕС-27 бележат ръст през второто полугодие на 2010 г. в сравнение с второто полугодиe на 2009 г.

Евростат публикува данни за изменението на цените на електроенергията и природния газ през второто полугодие на 2010 г., сравнени с второто полугодие ан 2009 г. в държавите членки на ЕС. Цените на електроенергията се отнасят за домакинства с годишно потребление между 2 500 и 5 000 кВтч. Цените на газа за битови нужди се отнасят за домакинства с годишно потребление между 20 и 200 гига джаула.
Според данните на Евростат, средната цена на електроенергията за домакинствата за Европа 27 е нараснала с 5.1%, за периода между второто полугодие на 2009 и съответното полугодие на 2010 г., след спад от 2,3% в периода между втората половина на 2008 г. и 2009 г.. Увеличението на цената на природния газ е със 7.7% в ЕС 27 между второто полугодие на 2009 г. и 2010 г., след спад от 15,5% в периода между втората половина на 2008 г. и 2009 г.
Между втората половина на 2009 г. и втората половина на 2010 г. най-голям ръст в цените на електроенергията за домакинствата в национална валута е регистриран в Литва (+31%), Кипър (+23%), Гърция (+17%) и Малта (+ 12%), а най-големите спадове са в Холандия (-8%), Люксембург (-7%), Италия и Чехия (и двете -4%).
Изразени в евро, средните цени на електроенергията за домакинствата през втората половина на 2010 г. са най-ниски в България (8,3 евро за 100 киловатчаса), Естония (10,0), Латвия и Румъния (и двете 10.5), и най-високи в Дания (27.1), Германия (24,4 ), Кипър (20.2) и Белгия (19,7).
Средната цена на електроенергията за домакинствата в ЕС-27 е 17.1 евро за 100 киловатчаса.
След преизчисляване на цените чрез прилагане на стандарта за покупателната способност ценовата картината в отделните държави-членки се променя значително. Стандартът на покупателна способност (СПС) е изкуствена обща единица референтна валута, която елиминира разликите в ценовите равнища между държавите членки. С една СПС се купува едно и също количество стоки/ услуги във всички държави. Така например цените на електроенергията за домакинствата, изразени в стандарти на покупателна способност (СПС), са най-ниски във Франция (11.3 СПС на 100 кВтч), Финландия (11,5) и Гърция (12.8), а най-високи в Унгария (25,7), Словакия (24.7 ) и Германия (23.2). За България цената от 8.30 евро за 100 кВтч става 18.65 СПС на 100 кВтч.
Между втората половина на 2009 г. и втората половина на 2010 г. Най-голям ръст в цените на газа за битови нужди в национална валута са отчетени в Италия (+47%), Словения (+25%) и България (+24%), а най-голямото намаление е в Словакия и Обединеното кралство (и двете -6%) и Ирландия (-4%).
Изразенr в евро, средните цени на газа за битови нужди през втората половина на 2010 г. са най-ниски в Румъния (7,7 евро за гигаджаул), Естония (11,1), Латвия (11,3) и Великобритания (11.7), и най-високи в Швеция (30.3), Дания (30.1), Италия (21.9) и Холандия (19.8). Средната цена на газ в ЕС-27 е 15.9 евро за гигаджаул.
След като цените се коригират с покупателната способност, най-ниските цени на газа за битови нужди е регистрирана в Люксембург (10.9 СПС за гигаджаул), Обединеното кралство (11.6), Ирландия (12.7) и Франция (14,0), а най-високата в България (26,9), Унгария (25,1) и Швеция (23.8).




Евростат:Сравнение на ценовите индекси на потребителските стоки по държави-членки

Евростат публикува данни за равнището на цените на потребителските стоки в държавите членки през 2010 г. , спрямо средното равнище на цените за Европа 27.
Общият извод е, че разликите в нивата на цените на потребителските стоки в отделните държави– членки са значителни.
Дания (143% от средния за ЕС-27) е с най-високо равнище на цените, следвана от Финландия (123%). Над средното за ЕС 27 ценово равнище от 10% до 20 % са държавите Люксембург и Швеция (120%), Ирландия (118%), Белгия и Франция (112%). Австрия (107%), Холандия (106%), Германия и Италия (и двете са 104%) са около 5% до 10 % над средното ниво.Ценовите равнища в Обединеното кралство (100%) са на средното ниво за ЕС27.
С малко под средното ценово равнище ЕС 27=100 са Испания (97%) и Гърция (96%) , а Кипър (89%), Португалия (88%) и Словения (84%) са между 10% и 20% под средното равнище
Ценови нива между 20% и 30% под средното се наблюдават в Малта (79%), Естония (75%), Чехия (72%) и Словакия (71%), и равнища между 30% и 40% по-ниски в Латвия (69%), Унгария (65%), Литва и Полша (и в двете 63%).
България (51%) и Румъния (59%) са с най-ниските ценови равнища спрямо Европа 27.

В таблицата по-долу са посочени ценовите равнища по групи стоки през 2010 г., сравнени със средните цени за Европа 27, по държави членки.

При групата стоки – храна и безалкохолни напитки цените варират от 66% от средното равнище за ЕС-27 в България до 136% в Дания. При алкохолните напитки и цигарите, цените са най-ниски в България и Румъния (и двете 64% от средното равнище) и най-високи в Ирландия (170%). Тази голяма разлика в цените се дължи основно на различията в данъчното облагане на тези продукти между държавите-членки.
При групата на облеклата ценовите равнища бележат най-малка разлика между отделните държави членки. В България (75%) дрехите са най-евтини, а в  Швеция (126% ) са най-скъпи.
При групата на потребителската електрониката разликата в ценовите равнища също е по-малка  от 89% от за България до 115% в Швеция, с изключение на Дания (167% от средното равнище), подобна е картината и при групата на личните превозни средства ценовите разлики между държавите-членки са в границите от 88% от  ЕС-27 в България, Естония и Румъния до 120% в Португалия.
За ресторанти и хотели, цените варират значително, от 45% от средната стойност за България до 153% в Дания.

неделя, 26 юни 2011 г.

Енергетика: Прозрачността - големият проблем на проекта "Белене"

Дали защото решението за построяване на атомната централа „Белене” е взето още по тоталитарно време, или защото все още в България не са пуснали дълбоко корени ценностите на демокрацията, но традицията решенията за проекта да се взимат на тъмно, без да се информира обществеността продължава.
В последните няколко години сме свидетели как всички решения, свързани с проекта „Белене”, продължават да се вземат от ограничен кръг хора и то по крайно непрозрачен начин.
А уж България е демократична държава, при това член на Европейския съюз, където неотменима ценност е гарантиране прозрачността на управлението. Добрите практики са известни, но явно трудно приложими у нас. 
През 2001 г. Европейската комисия публикува Бяла книга "Европейско управление", в която са определени пет основни принципа за добро управление: откритост, участие, отчетност, ефективност и последователност.
Прозрачността е изведена като основен принцип на демокрацията и на доброто управление. Общият интерес на цялото общество е защитен, когато процесът по предоставяне на информация до всички заинтересовани страни и отделни граждани се развива по начин, който им гарантира, че ще могат независимо да преценят как определени дейности биха се отразили върху живота им.
Прозрачността означава откритост и почтеност в цялостния процес на вземане на решения, яснота на ролите и отговорностите, публичен достъп до информация. Прозрачността гарантира правото на гражданите да знаят и да разбират, но също тя дава възможност на всички заинтересовани страни да влияят върху вземаните решения.
Демократичното управление се основава на механизми, по които гражданите на едно гражданско общество изразяват своите интереси и взаимодействат с институциите на властта и помежду си. Съвременното разбиране за наистина демократично общество е когато представителната демокрация се допълва с участието на гражданите в процеса на вземане на решения. Демократичното управлението се основава на сътрудничество между институциите и гражданското общество, а не на решения взимани на тъмно само от едно лице или група отговорни лица.
Пълната прозрачност и информиране на обществеността е още по - належаща при вземане на решения за изграждане на потенциално опасни обекти, каквито са атомните централи. АЕЦ са сложни инженерни съоръжения, чиято експлоатация може да окаже неблагоприятно влияние както върху хората, така и върху природата, ако не са спазени критериите за безопасност. Едва ли някой би оспорил, че ядрената енергия и най-вече начина на управление на ядрените отпадъци имат потенциала да влияят върху природата и живота на няколко поколения. Затова съвременното разбиране е, че решенията за изграждането им трябва да се взимат в условия на пълна прозрачност и максимално информиране на обществеността.
През 2007 г. по инициатива на Европейската комисия е създадена специална работна група "Прозрачност". Работната група е създадена след учредителна конференция на Европейския форум за ядрена енергия European Nuclear Energy Forum (ENEF) в Братислава на 26-27 ноември 2007 г. 
Основната задача на работната група е да търси подходящи начини и средства за по-добро информиране на обществеността по ядрените въпроси. Например: какви трябва да бъдат условията за предоставяне на обективна информация за всички аспекти на ядрената енергия или как следва да се разяснява на обществеността, на достатъчно ясен и достъпен език, възможните  решения за управление на ядрените отпадъци.

Работната група съсредоточава дейността си върху няколко основни насоки:
1.Изграждане на пътна карта за подобряване на информацията и прозрачността в ядрената област;
2.Разработване на подходящ процес на консултации;
3.Иницииране на конкретен структуриран диалог със заинтересованите страни извън срещите на Европейския ядрен форум, за да се разшири базата за дискусии.
Въз основа на разменения опит и проведените дискусии работната група разработва 22 препоръки, които имат за цел да развият добри практики при вземането на решения в ядрената област и са предназначени за ползване от Комисията, правителствата на държавите – членки и всички заинтересовани страни, участващи и засегнати от развитието на ядрената енергия.

Препоръките са разделени на четири части и се отнасят до:
• информацията,
• комуникацията,
• участието и  
• вземането на решения по въпроси от ядрената област

Препоръките, без да са правно обвързващи, имат за цел да направят подобрения в рамката за вземане на решения при  избор на площадка, експлоатация и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, както и транспорта, управлението на отпадъците и окончателното им обезвреждане, чрез повишаване на обществената информираност и адекватното й  участие в този процес. Много от тези препоръки вече са законово въведени от  държавите-членки чрез Конвенцията от Орхус, Оценката за въздействие върху околната среда, и Стратегическата оценка на околната среда.
Конвенцията от Орхус за достъп до информация участие на обществеността във вземането на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси  е приета от икономическата комисия на ООН за Европа на 25 юни 1998 г. в датския град Орхус..
Конвенцията предвижда:
Правото на всеки да получава информация за околната среда, която е на разположение на публичните органи ("достъп до информация за околната среда").
Правото на всеки да участва при вземането на решения, отнасящи се до околната среда
Правото на процедури, които да позволяват на обществеността да иска преразглеждане на решения, при които не са  спазване двете горепосочени права или на законите  за опазване на околната среда ("достъп до правосъдие").

Работната група насърчава всички заинтересовани страни да прилагат принципите на Орхуската конвенция и спрямо ядрената енергетика. Заинтересованите страни следва внимателно да разгледат препоръките  и да решат как най-добре могат да ги приложат с оглед на националните условия. Тези препоръки могат да подкрепят практиките в различните  държави-членки, за да се достигнат най-високи стандарти при управление на ядрените дейности в Европа.

1.ПРЕПОРЪКИ относно информацията
A)Всички заинтересовани участници, или "заинтересовани страни", независимо дали са публични органи, публични и частни фирми и асоциации или неправителствени организации (NGO), трябва да гарантират, че информацията за ядрената енергетика, в контекста на националното енергийно производство, е на разположение и се разпространява сред обществеността, с цел постигане възможно най-широко познание по въпросите на ядрената енергия.

Заинтересованите страни могат да бъдат определени като тези, които имат специфичен интерес към даден въпрос или решение. При въпроси от областта на ядрената енергия заинтересованите страни включват  всеки участник или група участници, които са или могат да бъдат пряко или косвено свързани с/ или засегнати от използването или неизползването на ядрената енергия от съществуващи или планирани за изграждане  ядрени съоръжения. Заинтересовани страни могат да бъдат  институции, държавни органи, публични или частни организации, регулаторни органи, представители на ядрената и не ядрената  индустрия, научни организации, медии, потребители на електроенергия, финансови среди, гражданското общество, както и всички други заинтересовани граждани.
Определени са две форми за публично участие при обществените обсъждания:
"общественост" означава едно или повече физически или юридически лица и, в съответствие с националното законодателство или практика, техните сдружения, организации или групи;
"заинтересована общественост" означава засегнатата общественост или има вероятност да бъде засегната, или има интерес в областта на околната среда за вземане на решения; за целите на настоящото определение, неправителствени организации, които подкрепят опазването на околната среда и отговарят на всички изискванията на националното право, се считат за заинтересовани страни.

Б)За да се гарантира качеството на информацията, която е на разположение:
-Източниците на информация трябва да бъдат прозрачни и подлежащи на проверка.
-Информацията трябва да бъде актуална, точна, балансирана и сравнима с разбираеми референтни нива (напр. стандарт на мерните единици, допустими граници, разрешени от съществуващото международно законодателство и др.)
-Предоставяните сведения трябва да бъдат адаптирани към различните целеви групи, представители на отделни социални  слоеве на гражданското обществото, като са съобразени с техните знания, език и т.н.
 В)Държавните органи, публични и частни компании и асоциации или неправителствени организации, участващи в ядрените въпроси трябва да разпространяват, както при поискване, така и по собствена инициатива– надеждна информация, стига тя да не нарушава защитени области, като обществената сигурност, защитени от закона поверителност на индустриалната и търговска информация, права на интелектуална собственост и др.

Списък на приемливи основания за отказ могат да бъдат намерени в чл. 4 (2) и (3) на Конвенцията от Орхус

Г)Информацията следва да се предоставя в исканата форма, освен ако:
-Има разумни причини за  държавния орган да я предостави в друга форма - в този
случай той обосновава причините за промяната на исканата форма, или
-Информацията вече е публична и е лесно достъпна за заявителя в друга форма. Във всеки случай, широкото разпространение на информацията следва да се реализира чрез различни канали (срещи, интернет страници, печат и социални медии и др.).
Д)Заинтересованите страни следва да бъдат насърчавани да създават информационни центрове, където обществеността може да се информира по енергийните въпроси.
Е)Местните общности, съвети и комитети или подобни структури може да улеснят достъпа на обществеността до надеждна информация чрез  различни източници и експертизи. Те могат да предоставят място за диалог и да изготвят собствени експертизи. Разходите им могат да бъдат покривани чрез външни ресурси.

2. ПРЕПОРЪКИ относно комуникацията
A)Всички заинтересовани страни трябва да се ангажират с конкретен и напълно отворен процес на комуникация, за да се изгради доверие между различните групи.
Б)Притесненията и очакванията на населението трябва да бъдат установени  на съвсем ранен етап в процеса на комуникация, а така също и по време на целия процес.
В)Честност, уважение, справедливост, надеждност и личен ангажимент следва да бъдат гарантирани през целия процес на общуване.
Г)Местните комитети за информация или други подобни структури могат да играят важна роля и да допринасят за развитие на процеса на диалог между различните групи заинтересовани страни.
Д)Всички използвани средства за комуникация, следва да предоставят на хората шанс да реагират и да отговорят на предоставената информация, например чрез форуми по интернет, директни срещи със заинтересованите страни, бюра за информация и др.

3: ПРЕПОРЪКИ относно участието
А)Правителствата трябва да създадат ефективна правна и/ или институционална рамка, с която да се гарантира публичното участие, по специално като определи правата и отговорностите на лицата и организациите с оглед създаване на равни условия за участието им.
Б)Информацията за общественото участие трябва да се знае, преди процесът да започне и участието трябва постоянно да се оценява по време на процеса. Наличие на процедура за информиране на всяка стъпка от развитието на процеса може да бъде ефективен подход.
В)Основните елементи на един открит и прозрачен обществен процес на участие са:
-Процесът на участие на обществеността трябва да започне възможно най-рано;
-Всички опции трябва да бъдат отворени, докато участието в процеса стигне до заключение, че решението не може да бъде отложено за неопределено време;
-Винаги, когато започва  обществено участие, трябва да стане ясно каква е целта му и в кой момент обществеността взема участие в процеса на вземане на решения. Един добър процес на участие се основава на:
-общ език и разбиране, в полза на колективното познание;
-начин, как да се уважаваме и ценим при изразяването на различни гледни точки;
-гарантиране на постоянен механизъм за обратна връзка на онези, които участват в обсъждането.
Г)За да може да се гарантира ефективното участие на обществеността следва да й се предоставят финансови ресурси. Те могат да се предоставят на организациите на гражданското общество, местните комисии или други подобни структури, които могат да поръчват изготвянето на допълнителни експертизи. Решението за разпределение на финансовата подкрепа и нейният размер трябва да се основава на набор от ясни и публично известни критерии.

Организациите на гражданското  общество може да се определят като:
 "Цялата гама от организирани групи и институции, които са независими от държавата, доброволно, и поне до известна степен самостоятелно се обединяват и разчитат на себе си.”
Това включва неправителствени организации, но също така и независими средства за масова информация, мозъчни тръстове, университети, обществени и религиозни групи, синдикати и работодателски организации, професионални асоциации, благотворителни организации, местни организации, организации за  участие на гражданите в местния  и общинския живот Повечето от организациите на гражданското общество имат много ограничен бюджет и разчитат често на доброволчески труд и дарения. За да може представителите на гражданското общество наистина да бъдат включени в процеса на достъп до информация и участие в процеса на обсъждане е необходимо да се предвидят подходящи системи за финансиране, което в същото време гарантира пълната им независимост в процеса, която е добре да се подкрепя и развива.
Подобни схеми за финансиране се прилагат например в Швеция и Франция.

Д) Сътрудничеството между общината домакин на проекта и съседните общини трябва да бъде насърчавано.

4: ПРЕПОРЪКИ относно вземането на решения
А)Правата и отговорностите на различните заинтересовани страни трябва да бъдат ясно определени от правна/ институционална рамка.
Б)На обществото трябва да се предоставят навременни и ефективни възможности за участие  в процедурите при вземане на решения по ядрени въпроси.
В)Трябва да се осигури на гражданите възможността да се подготвят и да участват ефективно в процеса на вземане на решения, чрез изрично изработен график
Г)Решенията на властите трябва да са добре обосновани и да отчитат резултатите от участието на обществеността в процеса на обсъждане. По този начин решенията ще са прозрачни и достъпни за обществеността, включително и информацията за участието на обществеността в самия процес на вземане на решение.
Д)Трябва да се установят административни процедури, които да са на разположение на заинтересованата общественост, ако тя реши да оспори решението, както и отказа за достъп до информация или обществено участие.
Е)Трябва да се осигури и  възможност за съдебен контрол на решенията.

Излишно е да казвам, че проектът „Белене” е далеч от посочените практики за гарантиране на прозрачност и включване на обществеността при вземане на решенията за изграждането на ядрената централа и съответно начина на управление на ядрените отпадъци. Но трябва да се признае, че ефективното им приложение зависи не само от участието на публичните власти и конкретните страни по ядрения проект, а и от активността на представителите на гражданското общество. Процесът на обсъждане и влияние върху вземаните решения е двупосочен процес и е възможен само при наличие на критична маса от будно и отстояващо правата си гражданско общество, което ако трябва да бъдем честни хич го няма по нашите земи.
Интересна е нагласата на българина, готов е и последния залък да си даде, за да организира подобаващ се абитуриентски бал на децата си, да събира пари и да търпи лишения, за да ги изучи или да им построи дом, но не се интересува в какво общество ще живеят и какво бъдеще ще имат. Жалко е, но трябва да си признаем, че ние българите от  такива въпроси като че ли не се вълнуваме и обикновено чакаме поредния  „Голям брат” да определи бъдещето ни, независимо дали той е от изток или от запад. По един толкова важен въпрос, какъвто е изграждането на потенциално опасна атомна централа, която с дейността си ще влияе върху живота на поколения напред, ние гражданите на европейска България стоим безучастно настрана,  без никакво желание за участие и изразяване на позиция. И разбира се, това наше поведение идеално устройва тези,  които имат преки икономически интереси от реализирането на проекта.

Големият въпрос е: Дали с днешната си незаинтересованост по отношение сигурността на ядрените централи и начина на управление на ядрените отпадъци, няма да разрушим бъдещето на децата и на внуците си.

Авариите в Чернобил и Фукушима ясно показаха, че това са напълно възможни сценарии!


петък, 24 юни 2011 г.

Енергетика: Подписана е съвместна декларация за извършване на „стрес тестове” от страни извън ЕС

Европейската комисия съобщи, че е подписана съвместна декларация, отнасяща се до извършване на всеобхватен анализ на риска и оценка на безопасността на атомните централи ("Стрес тестове") в страни извън Европейския съюз.
Събитията в Япония изведоха на преден план изключителното значение на ядрената безопасност, която трябва да бъде разглеждана като един абсолютен политически приоритет от Европейския съюз (ЕС) и съседните му страни. Безспорно е, че има необходимост от непрекъсната преоценка на ядрената безопасност. Тази цел е поставена и в съвместната декларация, резултат от проведената среща на 23 юни 2011 г. с комисар Гюнтер Йотингер, отговарящ по въпросите на енергетиката в Европейската комисия, заместник-министрите на енергетиката и висши представители на министерствата на енергетиката и националните органи, отговорни за ядрената енергия на Република Армения, Република Беларус, Република Хърватия, Руската федерация, Конфедерация Швейцария, Република Турция, и Украйна.

В съвместната декларация страните:

  • Потвърждават готовността си да предприемат, (ако това все още не е направено) на  доброволна основа, цялостна оценка на риска и безопасността ("стрес тестове"),  като се вземат предвид спецификациите, съгласувани от Европейската комисия  и Европейската група на регулаторите в областта на ядрената безопасност (ENSREG) на 24 май 2011. Необходимостта от единен подход към ядрената безопасност при използването на ядрената енергия се признава от всички страни, които подчертават общата споделена визия, че ядрените аварии имат потенциален трансграничен характер.
  • Изразяват съгласие да ангажират ядрените оператори в страните си да направят самооценка на атомните централи, да поканят националните си регулаторни органи да представят своите национални доклади, както и да се възползват от прозрачната система за партньорска проверка, което ще повиши доверието и отчетността на изчерпателния анализ на риска и оценките за безопасност.
  • Изразяват съгласие да се ангажират в дискусии на многостранно равнище и с МААЕ за изготвяне на неоспорими общи стандарти за безопасност, както и за извършване на международни партньорски проверки

сряда, 22 юни 2011 г.

Антитръст на телекомуникационния пазар:Европейската комисия наложи поредната санкция в размер на €127 554 194 за установена злоупотреба на телекомуникационния пазар в Полша.

Днес, Европейската комисия съобщи, че е наложила санкция в размер на €127 554 194 на телекомуникационния оператор Telekomunikacja Polska S.A (ТР) за злоупотреба с господстващо положение на широколентовия пазар в Полша, което е нарушение на чл. 102 от договора за функциониране на ЕС.
През последните години Комисията предприе редица разследвания на пазара за достъп до високоскоростен Интернет, давайки ясен сигнал към историческите телекомуникационни оператори – бивши монополисти на националните си пазари, че няма да допусне практики, които са в нарушение на правилата за конкуренция на ЕС и които имат за цел неправомерно завладяване на стратегически пазари, какъвто е широколентовия пазар.
След проведени разследвания, Комисията наложи санкции на Wanadoo, дъщерно предприятие на France Telecom за злоупотреба с господстващо положение, осъществявана чрез налагане на хищническо ценообразуване на пазара за достъп до високоскоростен интернет, на Deutsche Telekom за прилагане на ценова преса при предоставяне на достъп до абонатната линия на фиксираната мрежа на дружеството и на Telefonica също за налагане на ценова преса на испанския пазар за широколентови услуги.
Решението срещу Telekomunikacja Polska SA е първия случай, в който Европейската комисия установява нарушение по чл. 102 от ДФЕС и налага санкция на предприятие от новите държави членки – присъединили се към ЕС през 2004 г. При изчисляване на санкцията Комисията е взела средната стойност на продажбите на ТР, реализирани на широколентовия пазар в Полша за периода между 2005 и 2009 като е  отчела продължителността и тежестта на нарушението. Изчислената санкция представлява 3.24% от общият оборот на Telekomunikacja Polska за  2010 г., който възлиза на € 3.9 милиарда евро (15,7 милиарда злоти).
Все още е открито и производството срещу историческия телекомуникационен оператор на Словакия.

Какви са нарушенията на правилата на конкуренцията?
Telekomunikacja Polska SA е собственик на единствената национална телекомуникационна мрежа и  единствен доставчик на достъп до абонатната линия LLU (Local loop unbundling) и битстрийм достъп (BSA (Bitstream access) в Полша. Като предприятие с господстващо положение на пазара, дружеството има задължение да осигурява, срещу съответното заплащане, достъп до своята мрежа и широколентови услуги, за да се гарантира ефективната конкуренция на пазара надолу по веригата (downstream markets).
За да осигурят широколентов достъп до Интернет за крайни потребители, новите участници на пазара (алтернативните оператори) биха могли да изградят собствена мрежа, което обикновено не е икономически изгодно или да използват мрежата на историческия оператор. За да се конкурират на пазара на дребно, алтернативните операторите трябва да  използват мрежата на историческия оператор чрез достъп до абонатната линия . В Полша този достъп се предоставя единствено от ТР. В своето разследване Комисията е събрала множество доказателства, които показват, че TP умишлено се е опитвала да ограничи конкуренцията на пазарите за широколентов достъп в Полша чрез поставяне на препятствия на пътя на алтернативните оператори.
От август 2005 г. поне до октомври 2009 TP, е прилагала практики, които предотвратяват или поне забавят навлизането на конкуренти на полския пазар за широколентов достъп. Алтернативните оператори са срещали  многобройни трудности при получаването  на достъп до широколентовите пазари на едро на  ТР.

Злоупотребата е определена като „модел на поведение” , който включва няколко елемента:

 Комисията установява, че TP:
• предлага неразумни условия за достъп до широколентовия пазар на едро, чрез изключване или промяна на договорни клаузи и удължаване на сроковете във вреда на алтернативните оператори;
•забавя преговорния процес: например, в 70% от преговорите TP не ги е приключила в рамките на 90-дневия срок, определен от регулаторния орган на Полша за сключване на договорите.
•ограничава достъпа до мрежата си чрез отхвърляне на заявки на алтернативни оператори, въз основа на неразумни причини;
•ограничава достъпа до абонатните линии, включително чрез отхвърляне на исканията на алтернативен оператор  за активиране на абонатни линии, въз основа на неразумни причини;
•отказва да предостави надеждна и пълна обща информация за мрежата на ТР - тази информация е необходима на алтернативните оператори, за да им позволи да вземат бизнес решения.

Според Комисията с описания модел на поведение TP ограничава избора на потребителите и възпрепятства ефективния достъп до широколентови услуги и следователно до интернет, който е ключов елемент за развитие на цифровата икономика.

След откриването на процедурата срещу TP, през април 2009 г. Комисията е установила, че ситуацията на пазара е започнала да се подобрява. След наложената санкция на TP, Комисията счита, че за в бъдеще ще се улесни навлизането на нови алтернативни оператори, които ще  разширят пазара на дребно. Това ще позволи на полските потребители да имат по-добър достъп до интернет и да се възползват от действителна и ефективна конкуренция, която ще им осигури по-добро качество (по-високи широколентови скоростни връзка) и по-ниски цени.

Съществуването на специфични секторни национални регулации не изключва възможността за прилагане на правилата за конкуренция на ЕС. В случая, въпреки регулаторните механизми въведени от полския национален регулаторен орган (Polish National Regulatory Authority (UKE), които задължават TP да дава достъп до мрежата си, конкуренцията е ограничена в следствие на прилагане на модел на търговско поведение от страна на историческия оператор, който води до злоупотреба на пазара. Намесата на Комисията не се отнася до разследване на специфично нарушаване на регулациите, а до търговското поведение на ТР, което може да се характеризира като прилагане в продължение на четири години на цялостен модел на злоупотреба, което представлява нарушение на чл.102 от ДФЕС.



вторник, 21 юни 2011 г.

Евростат: БВП на глава от населението по държави членки на ЕС

Европейската комисия публикува предварителни данни за брутния вътрешен продукт (БВП) за 2010 г., изчислен на глава от населението по държави членки. Брутният вътрешен продукт, изразен в стандарт на покупателната способност (Purchasing Power Standard (PPS) ) на глава от населението по държави членки варира от 43 % до 283 % от средния за ЕС 27 (БВП 2010 г. ЕС 27=100). Окончателните данни ще бъдат публикуване през декември 2011 г.
Данните за БВП на глава от населението, изразен в паритет на покупателната способност, са изчислени от Евростат, статистическата служба на Европейския съюз. Те обхващат 27 държави членки на ЕС, три страни от EFTA, четири страни-кандидатки и три страни от Западните Балкани.
БВП на глава от населението в Испания, Италия и Кипър е около средната стойност за ЕС 27, докато във Франция е около 5% над средното ниво. Германия, Белгия, Финландия и Обединеното кралство, са между 10% и 20% над средното ниво, докато Дания, Ирландия, Австрия и Швеция са около 25% над средното ниво. Холандия е около една трета над средното ниво. Най-високият БВП на глава от населението в ЕС-27 е регистриран в Люксембург.
БВП на глава от населението в Гърция, Словения, Малта, Португалия и Чехия е между 10% и 20% по-ниско от средните стойности за ЕС27, Словакия е с около 25% под средното равнище. Естония, Унгария, Полша, Литва и Латвия са между 35% и 50% по-ниско.

Румъния е с 55%, а България с 57% по-ниско от средното равнище за ЕС 27.

понеделник, 20 юни 2011 г.

Държавна помощ: Комисията провежда допитване относно подпомагането на филмовия сектор

Европейската комисия започва обществено допитване относно валидността на критериите, по които се оценява съвместимостта на различните национални, регионални и местни схеми за подпомагане на филмовия и аудиовизуалния сектор с правилата на ЕС за държавните помощи. Критериите са определени преди 10 години в Съобщението на Комисията от 2001 г. относно филмовата индустрия. По принцип законодателството на ЕС забранява предоставянето на финансова подкрепа за конкретни дружества или сектори от страна на държавата или от държавни органи.
Съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) са разрешени няколко изключения от този принцип, включително и за държавни помощи, чиято цел е насърчаване на културата. Такива помощи могат да се приемат за съвместими с вътрешния пазар при определени условия, посочени в член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС и в Съобщението относно филмовата индустрия от 2001 г.
Публикуваният днес документ посочва  основните въпроси и представлява първата стъпка при извършването на прегледа на правилата за държавните помощи, който ще приключи  до края на 2012 г.
Повече информация за общественото допитване.
Общественото допитване ще продължи до 30 септември 2011 г, след което:

-през октомври 2011 г. ще се публикуват получените отговори на допитването;
-през периода декември 2011 г.—февруари 2012 г. ще се проведе обществено допитване относно проекта на съобщението с новите критерии;
- април 2012 г.: публикуване на отговорите на допитването по съобщението ;
- втората половина на 2012 г.: приемане на новото Съобщение относно критериите за държавна помощ предназначена за развитие на филмовата индустрия.

Антитръст:Критерии за изчисляване на щети при антиконкурентни нарушения

Европейската комисия приканва всички заинтересовани страни да вземат участие в публичното допитване относно изготвяне на насоки, в които да се определят количествените критерии за изчисляване на вредите по искове за щети, причинени от антитръстови нарушения - чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС.

Предложените за обсъждане критерии имат за цел да:

• Осигурят на Европейския съд, националните съдилища и страните претърпели вреди от нарушаване на антитръстовите правила икономически познания, и практически методи и техники, които могат да се използват при количественото определяне размера на щетата.
• Представят основните методи и техники, които в момента се използват при количественото изчисляване на вредите, произтичащи от нарушаване на антитръстовите правила на ЕС.
• Облекчат съществуващите пречки и осигурят по-ефективна система за гражданско обезщетение на пострадалите от нарушенията на антитръстовите правила на ЕС, като допринесат за постигане на общата цел за увеличаване на ефективността и гарантиране правото на обезщетение при нарушение на антитръстовите правила на ЕС.
Повече информация за проекта на насоките.
Общественото допитване ще приключи на 30 септември 2011 г.

четвъртък, 16 юни 2011 г.

Обществени поръчки в енергетиката: Комисията призовава България да гарантира спазването на принципите на прозрачност, равнопоставеност и недопускане на дискриминация

Днес Европейската комисия призова България да гарантира пълно съответствие с правилата на ЕС за обществени поръчки, по отношение на търг за предоставяне на услуги за охрана, проведен от Електроенергийния системен оператор ЕАД ("ЕСО ЕАД"), дъщерно дружество на Националната електрическа компания, която управлява мрежите.
В търга за възлагане на договора, два от критериите за подбор са дали нечестно предимство на български доставчици на услуги или компании, базирани в България или такива, които притежават сертификати, издадени само от една държава-членка.Това представлява нарушение на основните принципи на европейското право за обществените поръчки, по-специално принципа на недискриминация. Ако България не отговори в рамките на два месеца, Комисията може да отнесе въпроса до Съда на Европейските общности.

Каква е целта на правилата на ЕС относно обществените поръчки?
Обществени поръчки определят редът и условията за публичните разходи за сгради, стоки и услуги и се отнасят до закупуването на всякакъв вид стоки и услуги, от компютърни системи, системи за отпадъчни води и корабостроенето до консултантски услуги. Смята се, че всички обществени поръчки, възложени в ЕС представляват, заедно, около 17% от БВП. Откритите и прозрачни правила за обществени поръчки, наложени от ЕС засилват конкуренцията, осигуряват по-добра защита срещу корупцията и позволяват на данъкоплатците да се възползват от по-ефективни услуги при по-добро използване на парите им.
По какъв начин България не е спазила тези правила и как това се отразява на гражданите и бизнеса?
На 5 август 2008 г., ЕСО ЕАД стартира тръжна процедура за сключване на рамков договор за въоръжена охрана за защита на електрически енергийни централи, собственост на ЕСО ЕАД и НЕК (Национална електрическа компания). Стойността на договора е 1 млн. евро със срок  36 месеца. Правилата на ЕС относно обществените поръчки и Договора задължават публичните власти да спазват принципите на прозрачност, равнопоставеност и недопускане на дискриминация.
Използваните критериите за подбор, като притежание на определен сертификат валиден само в една държава-членка (в този случай Обединеното кралство), без да се приемат еквивалентни сертификати, както и изискването за административно разрешение, давано изключително само за български граждани, противоречи на принципите на равно третиране и недопускане на дискриминация. Освен това, един от критериите за възлагането на договор е изменен по време на процедурата, което противоречи на принципите на прозрачност и равно третиране на участниците в търга.
Според Комисията тези нередности могат да имат негативно влияние върху компаниите, които не могат да участват в тръжната процедура и по-общо за гражданите, тъй като договорът може би не е сключен в условия на конкуренция и не е избрана най-изгодната оферта.

сряда, 15 юни 2011 г.

Транспорт: Нови правила за установяване на повече конкуренция на железопътния пазар

На срещата на министрите на транспорта на държавите членки, в Люксембург (16-ти Юни 2011 година), ще бъдат предложени за съгласуване новите правила на ЕС, които ще гарантират създаването на по-прозрачен и конкурентен железопътен пазар. Новите правила имат за цел установяване на реална работеща конкуренция на пазара.
Европейската комисия публикува предложенията за директива за преработка на директивите от първия железопътен пакет през септември 2010 година. Предложената директива цели да опрости законодателството чрез сливането в един свързан текст на трите директиви и техните последващи изменения. Тя също има за цел да се справи с ключови проблемни области, които спъват ефективното функциониране на железопътния пазар.

Три са ключовите мерки залегнали в новите правила:
  • Осигуряване на ефективна конкуренция - чрез гарантиране на равен достъп до железопътната инфраструктура и на железопътни услуги;
  • Укрепване на правомощията на националните регулаторни органи;
  • Създаване на по-добра регулаторна рамка, която да стимулира инвестициите в железопътния транспорт.
Ако министрите на транспорта постигнат споразумение в Съвета, новите правила след това трябва да получат одобрение от депутатите в Европейския парламент преди да влязат в сила.



вторник, 7 юни 2011 г.

Икономическа политика:Препоръките към България за изпълнение на ангажиментите за растеж и работни места

Днес Европейската комисия прие 27 пакета с препоръки за всяка отделна държава-членка, както и един общ пакет за цялата еврозона, чиято цел е да помогне на страните от ЕС да насочат икономическите и социалните си политики към изпълнение на ангажиментите относно растежа, заетостта и публичните финанси.
По-рано тази година държавите-членки и Комисията се договориха по 10 ключови приоритети в отговор на кризата и за изграждане на една по-устойчива икономика в бъдеще. Тъй като всяка страна среща различни проблеми, в препоръките си от днес Комисията предлага мерки, съобразени с положението в отделните страни. Те би трябвало да помогнат на всяка държава членка да обърне внимание през следващите 12 до 18 месеца на стратегическите фактори и това да стимулира икономиката на ЕС като цяло.

ПРЕПОРЪКИ към България
България трябва да предприеме действия в рамките на периода 2011-2012 като:
(1) Продължи ефективното изпълнение на бюджета, с цел коригиране на прекомерния дефицит през 2011. Посочи мерките в подкрепа на бюджетната стратегия за 2012-2014 и се възползва от икономическото си възстановяване за ускоряване на данъчните корекции към средносрочната бюджетна цел, преди всичко, като поддържа растежа на разходите в съответствие с средносрочния потенциал за растеж, като същевременно увеличава дела на публичните разходи, стимулиращи растежа.
(2) Предприеме стъпки за подобряване на предвидимостта на бюджетното планиране и изпълнението по-специално чрез укрепване на фискалното управление. За тази цел, да се въведат задължителни фискални правила и ясно определена средносрочна бюджетна рамка, която да осигурява прозрачност на всички управленски нива. Въведе мерки, чрез които бюджета се отчита на начислена основа.
(3) Предприеме стъпки за ускоряване на настоящата реформа на пенсионната система и засили мерките за подпомагане на по-възрастните работници да останат по-дълго на работа.
(4) Подпомага, като се консултира със социалните партньори и в съответствие с националните практики, политики гарантиращи, че ръстът на заплатите по-добре отразява развитието на производителността и поддържа конкурентоспособността.
(5)Предприеме стъпки за справяне с предизвикателствата в борбата с бедността и насърчава социалното включване, особено за уязвимите групи, изправени пред множество пречки, като разширява пазара за частни доставчици, предлагащи работни места, модернизира заетостта в услугите от обществения сектор като развива способността и профила на уменията по такъв  начин, че те да отговорят на търсенето на пазара на труда, както и фокусирана подкрепа на младите хора с ниска квалификация. Осъществи образователната реформа чрез приемане на Закона за предучилищното и училищното образование и нов Закон за висшето образование до средата на 2012 година.
(6) Ускори усилията за засилване на административния капацитет в ключови функции на държавното управление и в регулаторните органи, с цел да се направят публичните услуги по-ефективни в отговор на потребностите на гражданите и бизнеса; въведе мерки за контрол при възлагане на обществените поръчки въз основа на оценка на риска, укрепи капацитета на органите отговорни за  предотвратяване и санкциониране на нередностите, за да се подобри качеството и икономическата обоснованост при използване на публичните средства.
(7) Премахне бариерите за навлизане на пазара, гарантираното разпределение на печалбата и контрола на цените, и осигури пълната независимост на Българския енергиен регулатор, за да се отворят за по-голяма конкуренция пазарите за електроенергия и газ. Въведе стимули за подобряване на енергийната ефективност на сградите.

Препоръките ще бъдат обсъдени и утвърдени от Съвета на Европейския съюз на 23 и 24 юни, след като бъдат разгледани на заседанията на Съвета по икономически и финансови въпроси и на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси. За прилагането им ще следят през следващата година Комисията и държавите-членки чрез стриктни  и постоянни партньорски оценки. В следващия си Годишен обзор на растежа през януари 2012 г. Комисията ще представи оценка на постигнатия в ЕС напредък, а напредъкът в държавите-членки ще бъде оценен в нов пакет от  препоръки за всяка отделна държава-членка през юни 2012 г.

Икономическа политика: Новото икономическо управление на ЕС

От началото на 2011 г. ЕС и държавите-членки взеха редица важни решения, чиято цел е постигане на по-добра икономическа и бюджетна координация в ЕС като цяло и в частност за еврозоната. Основната цел е да се  коригира дисбалансът, който съществува между двете части на Европейския икономически и паричен съюз (ИПС).
Новото икономическо управление се основава на укрепване на общата европейска икономика чрез засилен надзор от страна  на ЕС.
През последните няколко години ЕС не успя да изпълни целите, които си беше поставил във връзка с икономическите и фискалните политики, отчасти поради недостатъчната строгост на надзорния механизъм. С цел преодоляване на този проблем на 29 септември 2010 г. Комисията представи шест законодателни предложения (т.нар. пакет с шест предложения). Европейският парламент и Съветът трябва да постигнат окончателно споразумение по пакета до юни 2011 г. Пакетът си поставя три основни цели:

Цел 1:По-силни превантивни действия чрез засилен Пакт за стабилност и растеж
Държавите-членки трябва да избягват прекомерен публичен дефицит (над 3% от БВП) и прекомерната задлъжнялост (над 60% от БВП), за да не излагат на риск фискалната устойчивост. Тези правила са залегнали в Договорите и са описани по-подробно в Пакта за стабилност и растеж (ПСР). Това може да се постигне както чрез надзора на националните бюджети, така и чрез надзора и координацията на икономическите политики (въз основа на член 121 от Договора). За тази цел ежегодно всяка държава-членка представя програми за стабилност и конвергенция (ПСК), които очертават структурните реформи и усилия, необходими за постигане на фискална устойчивост.

Новата система за управление въвежда три важни промени:
-По-голяма прозрачност: държавите-членки следва да гарантират, че в техните фискални рамки, на всички административни равнища (национално, регионално и местно) се отразява бюджетната рамка на ЕС. Това означава привеждане в съответствие със стандартите на ЕС на всички елементи, като например националните системи за счетоводство на публичния сектор, статистиката и прогнозните практики, което ще даде възможност за повече яснота и партньорски натиск.
-По-строги правила: държавите-членки с неустойчиви публични финанси ще трябва да отбележат значителен напредък към средносрочните бюджетни цели (СБЦ) за спазване на критерия за дефицита от 3%. Нарастването на разходите следва да бъдат свързано със средносрочния растеж на БВП, така че всеки допълнителен приход да води по-скоро до по-големи икономии, отколкото до по-високи разходи. По-бързо изминаване на набелязания път към постигане на средносрочната бюджетна цел ще се очаква от държави с дълг над 60%, държави с рязко покачващо се равнище на дълга или държави, изправени пред рискове за дългосрочната устойчивост.
-По-добро прилагане: неспазването на договорените принципи ще даде възможност на Комисията да отправя предупреждение към съответната държава-членка още на предварителна фаза. В случай на устойчиво и/или особено сериозно неспазване на правилата, Комисията ще изготви препоръка до държавата-членка за предприемане на коригиращи действия. Препоръката ще бъде приета от Съвета, освен ако с квалифицирано мнозинство държави-членките не гласуват против него (т. нар. процедура за гласуване с обърнато квалифицирано мнозинство). За държавите-членки от еврозоната препоръката ще бъде подкрепена от механизъм за контрол върху изпълнението (въз основа на член 136 от Договора) под формата на лихвоносен депозит, възлизащ на 0,2% от БВП. Този предпазен лост на ПСР се подсилва допълнително с пакта Евро+, чрез който държавите-членки от еврозоната (и няколко други държави-членки -между които и България) се ангажират да транспонират в националното законодателство фискалните правила на ЕС, установени от ПСР, чрез специфични правни инструменти по техен избор на национално равнище. Правилата трябва да бъдат достатъчно обвързващи и трайни (напр. конституционен или рамков закон).

Цел 2:По-силни коригиращи действия чрез засилен Пакт за стабилност и растеж
Когато държавите-членки не спазват праговете, определени в Договорите, ще се задейства процедурата при прекомерен дефицит (ППД). Настоящите фискални позиции на почти всички държави-членки и проблемите с държавния дълг в някои държави-членки показват, че действащата ППД не е достатъчно ефективна. Комисията предлага укрепване на ПСР чрез по-добро прилагане и чрез възможността за налагане на глоби на държави-членки.
Двете основни промени са:
-По-строги правила: намаляването на дълга ще бъде критерий за оценка на публичните финанси. Държавите-членки с дълг, надвишаващ прага от 60% от БВП, следва да намалят сумата, с която техният дълг надвишава прага, с най-малко 1/20 годишно за период от три години. В противен случай срещу тях ще бъде открита ППД. Когато се оценява темпото на намаляване на дълга, трябва да се вземат предвид всички действащи фактори, както е посочено в предложението на Комисията.
-По-добро прилагане: от държава-членка на еврозоната, която се намира в ППД, ще се изисква безлихвен депозит от 0,2 % от БВП; Комисията ще изготви препоръка до държавата-членка за предприемане на коригиращи действия. Препоръката ще бъде приета от Съвета, освен ако квалифицирано мнозинство от държави-членки гласува против нея (т. нар. процедура за гласуване с обърнато квалифицирано мнозинство). В случай на неспазване на първоначалната препоръка за коригиращи действия, този безлихвен депозит ще бъде трансформиран в глоба. Глобата ще бъде увеличена в случай на повтарящо се неспазване на препоръките.

Цел 3: Намаляване на дисбалансите на макроикономическо равнище и в областта на конкуренцията.
Между държавите-членки съществуват различия в конкурентоспособността и големи макроикономически дисбаланси в ЕС. Чрез създаването на нов надзорен механизъм ще се откриват и коригират тези проблеми на ранен етап.Той ще се основава на следните по-важни елементи:
-Система за ясно предупреждение: таблица с външни и вътрешни показатели (около 10) за откриване на неравновесията, които възникват в различни части на икономиката. Подборът на показателите може да претърпи развитие с течение на времето. Ще бъдат определени и оповестени прагове. Оценката на тези показатели няма да бъде механична, а ще бъде направена от Комисията въз основа на задълбочени проучвания, на програмите за стабилност и конвергентните програми, както и като се имат предвид националните програми за реформи.
-По-строги правила: ще бъде установена нова процедура при прекомерно неравновесие (ППН) въз основа на член 121 от Договора. Тя е отражение на процедурата при прекомерен дефицит за публичните финанси. Ако Комисията прецени, че има макроикономически неравновесия (или риск от такива неравновесия), тя ще предложи на Съвета да открие ППН и ще препоръча съответната(ите) държава(и)- членка(и) да приемат корективен план за действие с ясна „пътна карта“ за изпълнение на мерките и краен срок. Ще се прави и редовен преглед на напредъка.
-По-добро прилагане: За държавите от еврозоната механизмите за прилагане ще включват както глоби (0,1 % от БВП), така и нефинансови мерки в случай, че неравновесията не се коригират.
Предстои Комисията да представи своите препоръки. След надлежна преценка на националните доклади Комисията ще представи проект на специфични за всяка държава препоръки до Съвета, в които ще отбелязва напредъка и слабите страни на всяка държава-членка при изпълнението на договорените мерки.
Европейският съвет на 23-24 юни ще обсъди тези препоръки, а впоследствие Съветът ще ги приеме. Държавите-членки ще вземат предвид препоръките, получени от Съвета, при изготвянето на своите бюджети за следващата година. Проектобюджетите ще продължават да бъдат изпращани от правителствата до националните парламенти за обсъждане през втората половина на годината, тъй като те продължават да упражняват в пълна степен правото си да се произнасят за бюджета. С други думи, новата рамка в никакъв случай не представлява ограничение на суверенитета на националните парламенти.



сряда, 1 юни 2011 г.

Енергетика: ЕК публикува брошура "Сигурност на енергийните доставки в Европа"

На този адрес може да се видят позициите на водещи представители на Съвета и Европейската комисия,  политици и представители на бизнеса, които разглеждат ключовата роля на  европейската енергийна политика за развитие на единен конкурентен енергиен пазар, който да гарантира сигурност на енергийните доставки за гражданите на всички държави членки на ЕС.