Конкуренция:Обществено допитване по предложение за по-голяма прозрачност при ценообразуването по веригата за доставка на храни

Европейската комисия обяви, че прави  предложение, с което се изисква да се обявяват най-важните ценообразуващи елементи на всеки етап от веригата за доставки на храни, през който преминават продуктите на хранително-вкусовата промишленост. Целта е да се създаде по-голяма прозрачност при обявяването на цените по цялата верига за доставка на храни.

Това предложение на ЕК е трето от предвидените мерки за гарантиране на лоялна конкуренция по веригата на доставка на храна. Първите документи включват

Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти и  Съобщение на Комисията „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“, чрез които се цели да се постигнат по-лоялни практики по веригата за доставки на храни.

Разликите между покупните и продажните цени могат да предоставят информация за междинните разходи (като транспорт, застраховане, складиране и т.н.) между продавача и купувача. По-голямата прозрачност ще позволи да се взимат по-добри делови решения и ще подхранва доверието в лоялното ценообразуване на всеки етап на веригата за доставки на храни. Наличието на актуална и лесно достъпна информация за пазарната конюнктура също е от ключово значение за добрата конкурентоспособност на световния пазар.

Според Комисаря по въпросите на земеделието и развитието на селските райони Фил Хоган

„Повишената прозрачност на пазара ще направи информацията за ценообразуването по-ясна и по-достъпна, с което ще се насърчат лоялните отношения по цялата верига, а интересите ще бъдат по-балансирани. Тези нови правила ще допълнят наскоро приетата директива за забрана на нелоялните търговски практики и ще бъдат от полза за по-малките и слаби участници във веригата за доставки на храни. Въвеждането им отразява значителната обществена подкрепа в целия ЕС за засилване на ролята на земеделските производители във веригата за доставка на храни“.

ЕК отчита, че има асиметрия в информацията за пазарите - от една страна има много информация за динамиката на селскостопанските пазари (цени, производство, запаси и т.н.), докато почти няма информация за други ключови пазари по веригата за доставки на селскостопански продукти и храни – като преработката на храни и търговията на дребно, които са именно звеното между земеделските производители и потребителите. Тази асиметрия в наличието на информация между земеделските производители и останалите участници във веригата за доставки на храни поставя първите в изключително неизгодно положение на пазара и поражда опасения за нелоялни търговски отношения. Липсата на информация от преработвателите и търговците на дребно за динамиката на пазара е известна като „черната кутия“ на веригата за доставки на селскостопански продукти и храни. Предложението има за цел  да предостави ключа за отварянето на тази кутия.

Предложените мерки ще обхванат продуктите: месо, яйца, млечни продукти, плодове и зеленчуци, полски култури, захар и зехтин. Те са разработени въз основа на системите за събиране на данни и процедурите, които вече са въведени и използвани от операторите и държавите членки при докладването на пазарна информация на Комисията, само че с разширяване на обхвата. Всяка държава членка самостоятелно ще събира данни за цените и пазарите. Комисията препоръчва на държавите членки да изберат най-икономически целесъобразния подход и фокусът им да не са малките и средни предприятия, за да се намали административната тежест. Държавите членки ще предоставят данните на Комисията, която от своя страна ще публикува наблюденията на своя портал за данни за хранително-вкусовата промишленост и обсерваториите на пазара на ЕС. Изключително важно е предоставяната от държавите членки информация да е точна и актуална.

В съответствие с процедурите на Комисията за по-добро законотворчество, предложението е публикувано за обществено допитване за четири седмичен срок. След това то ще бъде прието от Европейската комисия и се очаква да влезе в сила шест месеца след приемането му.

За повече информация
Предложение за повече пазарна прозрачност при веригата за доставки на храни в ЕС

Енергетика: В Официален вестник на ЕС е публикувана Покана за АЕЦ "Белене"

Във Официален вестник на ЕС е публикувана Покана за заявяване на интерес за стратегически инвеститор и/или придобиване на миноритарно участие и/или изкупуване на електрическа енергия

 

"Националната електрическа компания ЕАД (НЕК) отправя настоящата Покана („Покана“) за заявяване на участие в процедура за избор на стратегически инвеститор за изграждането на АЕЦ „Белене“, както и Покана за заявяване на интерес за придобиване на миноритарно участие в бъдещата проектна компания (ПК), която ще бъде създадена, за да изгради, притежава и експлоатира АЕЦ Белене в България на пазарен принцип, и/или за заявяване на интерес за изкупуване на електрическа енергия от бъдещата електроцентрала.

Българската страна, чрез НЕК, ще участва в бъдещата ПК с апортна вноска на активите, относими към проекта АЕЦ „Белене“, в т.ч. лицензираната площадка, оборудването с дълъг цикъл на производство, издадените решения, разрешения, лицензии и други документи и права върху Проекта.

Българската страна, чрез НЕК, си запазва правото на блокираща квота при взимането на решение по определени въпроси от компетентността на общото събрание на акционерите в ПК през целия срок на изграждане, експлоатация и последващо извеждане от експлоатация на централата."

Целият текст на поканата 

Енергетика: Оценка на проекта на Интегриран национален план за енергетика и климат за периода до 2030 г.

В съответствие с Регламент(ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, до 31 декември 2018 г. и впоследствие до 1 януари 2028 г. и на всеки десет години след това всяка държава членка изготвя и представя на Комисията проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата (ИНПКЕ). Комисията следва да направи оценка на представените проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата.

В публикуван доклад на Института за екология,  поръчан от Европейската фондация за климата, се оценяват  всички проекти на интегрираните национални планове за климата и енергетиката на държавите - членки, представени на Европейската комисия.

Оценката е направена въз основа на три критерия:

• Доколко са амбициозни поставените цели;

• Нивото на детайлност на описаните политики и мерки;

• Качеството и всеобхватността на процеса на изготвяне на плана.

Според изпълнението на тези критерии са класирани отделните държави членки.  Испания и Франция са водещи с резултат 52% и 47% съответно, следвана от Гърция (44%) и Швеция (43%). Словенският план за климата е последен с оценка 3%, а Словакия (12%) и Германия (12%) малко по-напред. Средният резултат за ЕС е 29%. България е с резултат 14,6 % и е 25-та по ред в класацията.

За проекта на България е посочено, че в ИНПКЕ са определени годишни цели за възобновяема енергия до 2030 г. по технологии и по сектори. Отчетено е, че има добре развити вътрешни електроенергийни връзки. В анализа се отбелязва, че в плана се предвижда само стабилизиране на ниските емисии на парникови газове (ПГ) до 2030 г. (спрямо 2005 г.), без да се поставят амбициозни цели и да се предвиждат намаления.   България е посочила ниска цел за енергия от ВЕИ, като причина за тази ниска цел са ограничените  възможности за инвестиции във възобновяеми източници, свързани със защита на биологичното разнообразие. България също е посочила, че ще разчита на твърда биомаса (предимно дърва за огрев) като не са дадени подробности  как ще се гарантира устойчивото използване на дървесината. В оценката се посочва, че все още не са започнали консултациите със заинтересованите страни, което е основно изискване при изработването на ИНПКЕ.