Европейската комисия обяви
днес обширен пакет от мерки за постигане на по-добро качество и по-голям избор
на железопътни услуги в Европа.
Железопътният транспорт е жизненоважна част от транспорта в ЕС с ключова
роля за намиране на решения във връзка с нарастващото търсене на транспортен
капацитет, претоварения трафик, сигурността по отношение на горивата и
декарбонизацията. Понастоящем обаче
много от европейските железопътни пазари са в период на застой или спад.
Изправена пред тази
действителност, Комисията предлага амбициозни мерки за увеличаване на
нововъведенията в железопътния транспорт на ЕС чрез отваряне на вътрешните
пазари на пътници за конкуренцията, както и за насърчаване на съответни
значителни технически и структурни реформи.
Заместник-председателят на
Комисията Сийм Калас, отговарящ за транспорта, заяви: „Европейските железници наближават много важен разклон. Пред перспективата за застой или спад в
железопътния транспорт на много пазари в Европа, изборът, който трябва да
направим, не е сложен. Можем да вземем сега трудните решения, необходими за
преструктурирането на европейския железопътен пазар с цел да се насърчат
нововъведенията и предоставянето на по-добри услуги. Така железопътният транспорт ще бъде в
състояние отново да расте в полза на гражданите, бизнеса и околната среда. Или
можем да поемем по другия коловоз. Можем да приемем необратимото спускане
надолу по хлъзгавия наклон към една Европа, в която железопътният транспорт е
скъпа играчка за няколко богати страни, в същото време недостъпна за повечето
страни поради ограничените публични средства“.
Предложенията са
съсредоточени в четири ключови области:
Работещи стандарти и одобрения
Комисията иска да намали
административните разходи на железопътните дружества и да улесни навлизането на
нови оператори на пазара.
Съгласно новите предложения
Европейската железопътна агенция ще действа на принципа на „обслужване на едно
гише“, като издава валидни за целия ЕС разрешения за пускане на пазара на
возила и сертификати за безопасност на операторите. Понастоящем разрешенията за
железопътен транспорт и сертификатите за безопасност се издават от отделните
държави членки.
Предложените мерки ще дадат
възможност за 20 % намаление на времето за навлизане на пазара на нови
железопътни предприятия и 20 % намаление на разходите и сроковете за
получаване на разрешение за подвижния състав. Като цяло, до 2025 г. това би
трябвало да доведе до икономии за дружествата от 500 млн. EUR.
По-добро качество и по-голям избор чрез допускането на нови играчи на
пазара на железопътните услуги
С цел насърчаване на
нововъведенията, ефективността и по-доброто отношение цена-качество Комисията
предлага вътрешните пътнически железопътни линии да бъдат отворени за нови
участници и услуги от декември 2019 г.
Дружествата ще могат да
предлагат вътрешни услуги за железопътен превоз на пътници навсякъде в ЕС като
предлагат конкурентни търговски услуги или представят оферти за осигуряване на
обществените услуги за железопътен превоз, които обхващат по-голяма част (над 90 %)
от пътуванията с железница в ЕС и ще станат предмет на задължителна тръжна
процедура.
По отношение на пътниците
ползите от предложенията са ясни и са свързани с подобрените услуги и нарасналия избор. В
съчетание със структурни реформи това може да доведе до 2035 г. до повече от 40
млрд. EUR финансова печалба за гражданите и фирмите, както и да позволи, според
предвижданията на Комисията, да се отчетат допълнително приблизително 16 млрд.
пътник-километра.
Националните вътрешните
пътнически пазари остават до голяма степен затворени. Само Швеция и Обединеното
кралство са отворили напълно своите пазари, а тези на Германия, Австрия,
Италия, Чешката република и Нидерландия са отворени в ограничена степен.
Опитът от тези отворени
пазари показва подобрения в качеството и достъпността на услугите, като
удовлетвореността на пътниците нараства ежегодно, а техният брой в някои случаи
отбелязва растеж от над 50 % за 10 години.
В други либерализирани пазари провеждането на търгове за обществени
поръчки за услуги има за резултат икономии от 20 — 30 % при дадено ниво на
услуги, които могат да бъдат реинвестирани за подобряване на услугите.
Работеща структура
За да се осигури справедлив
достъп на всички до железопътен транспорт, е необходимо железопътните мрежи да
се управляват по ефективен и недискриминационен начин от независими управители
на линиите („инфраструктура“), които трябва и да ги координират на равнището на
ЕС с цел да се подкрепи развитието на истинска европейска мрежа.
С оглед гарантирането на
изграждането на мрежата в интерес на всички участници, както и на
оптимизирането на ефективността на експлоатация, Комисията предлага да се
засили ролята на управителите на инфраструктура, така че да контролират всички
функции, които са централни за железопътната мрежа — включително планирането на
инфраструктурните инвестиции, всекидневната експлоатация и поддръжка, както и
изготвянето на графици.
Предвид многобройните жалби
на потребителите Комисията смята, че управителите на инфраструктурата трябва да
са оперативно и финансово независими от всеки транспортен оператор, който се
занимава с движението на влаковете. Това е от основно значение за премахването
на потенциалните конфликти на интереси, както и за предоставянето на всички
дружества на достъп до коловози на недискриминационен принцип.
Като общо правило,
предложението утвърждава институционалното разделение като най-прост и
прозрачен начин за постигането на тази цел.
От 2019 г. железопътните транспортни предприятия, които са независими от
управителите на железопътната инфраструктура, ще имат непосредствен достъп до
вътрешния пазар на пътнически транспорт. Комисията обаче може да
приеме, че вертикално интегрирана или холдингова структура също може да
постигне необходимата независимост при наличието на „китайски стени“, с които
строго да се гарантира изискваното правно, финансово и оперативно разделение
(за подробности вж. информационната бележка)
Клауза за удостоверяване на
съответствието: С цел защита на посочената
независимост, предвид пълното отваряне на пазара на пътническия транспорт
от 2019 г., железопътните предприятия, които представляват част от вертикално
интегрирана структура, могат да бъдат възпрепятствани да развиват дейност в
други държави членки, ако преди това не е удовлетворено изискването на
Комисията да са налице гаранции, които да осигуряват на практика
равнопоставеност на всички оператори. Също така и на техния национален пазар
трябва да са налични условия за лоялна конкуренция.
Квалифицирана работна сила
Динамичният железопътен
сектор зависи от квалифицираната и мотивирана работна ръка. През следващите 10
години железопътният транспорт ще бъдат изправен пред комбинираните
предизвикателства на привличането на нови служители, които да заместят тази
една трета от работната сила, която ще се пенсионира, и същевременно на
намирането на отговори в нова и по-конкурентна среда.
Опитът в държавите членки,
които са отворили пазарите си, показва, че това води до разкриването на нови и
по-добри работни места. В съответствие с
нормативната уредба на ЕС държавите членки ще имат възможност да защитят
работниците, като изискват, при прехвърлянето на обществени поръчки за услуги,
новите изпълнители да ги наемат, като така се отива отвъд общите изисквания на
ЕС за прехвърлянето на предприятия.
Следващи стъпки
Преди да бъдат приети,
предложенията на Комисията трябва да бъдат одобрени от Европейския парламент и
правителствата на държавите членки.
Основни факти и числа
·
Железопътният
сектор има оборот от 73 млрд. EUR, което се равнява на 65 % от оборота на
сектора на въздухоплаването (112 млрд. EUR), като в него са ангажирани 800 000
служители.
·
Железопътният
транспорт е от решаващо значение за ефективното функциониране на европейската
икономика. Всяка година с железопътен
транспорт се извършват повече от 8 милиарда пътнически пътувания. На железопътния транспорт се падат около 10 %
от общия товарен трафик в цяла Европа, като приходите се оценяват на 13 млрд.
EUR.
·
По коридора
за железопътен товарен превоз Ротердам — Генуа например минават приблизително 130
000 влака годишно — количество, еквивалентно на почти 4 милиона камиона
годишно.
·
Всяка година
публичните органи инвестират огромни суми в железопътния сектор. През 2009 г. те възлизаха на около 46 млрд. EUR
във вид на публични субсидии. Тенденцията е този вид публично финансиране да
намалява.
·
Значителните
инвестиции на публичния сектор, по-специално в държавите от ЕС-10, в които
плащанията на субсидии се увеличиха повече от два пъти през последните шест
години, сами по себе си не осигуриха съответно увеличение в търсенето на железопътен
транспорт.
·
Железопътният
транспорт е в застой или спад в много държави членки на ЕС. Въпреки
положителното развитие в малко на брой пазари, делът на железопътния пътнически
транспорт в общия обем на различните видове превози в рамките на ЕС, средно взето,
се е запазил постоянен от 2000 г. насам — около 6 %, докато делът на
железопътните товарни превози е намалял от 11,5 % на 10,2 %.
·
От средата на
деветдесетте години, по-специално в някои части на ЕС-10, недостатъчните
инвестиции създадоха порочен кръг на спад, придружен от влошаване на
инфраструктурата и подвижния състав, което направи непривлекателен железопътния
транспорт, особено като се има предвид силно нарасналият брой на собствениците
на автомобили.
·
В много
случаи железопътни предприятия трябваше да бъдат спасявани и в някои държави
като Испания, Португалия или България историческите оператори са задлъжнели.
·
През 2004 г.
се наложи основното белгийско железопътно дружество да прехвърли на белгийската
държава дълг в размер на 7,4 млрд. EUR, съответстващ на 2 % от БВП на
Белгия. При образуването на RFF дълг в размер на 20,5 млрд. EUR беше прехвърлен
от SNCF. (Дълговете на много дружества понастоящем са резултат от неефективни
интегрирани структури от миналото.)
·
Европа е
изправена пред големи предизвикателства в областта на транспорта: все
по-интензивен трафик (очаква се товарният транспорт да се е увеличил с около 40 %
през 2030 г. (в сравнение с 2005 г.) и с малко над 80 % до 2050 г.,
пътническият транспорт ще нарасне малко по-слабо от товарния транспорт — 34 %
през 2030 г. и 51 % през 2050 г.); свързаните с това предизвикателства от претоварването на
трафика; предизвикателствата на сигурността по отношение на горивата, емисиите
на СО2 и необходимостта от създаване на ефикасна транспортна
инфраструктура за укрепване на растежа в европейската икономика.