сряда, 30 януари 2013 г.

ЖП транспорт: Комисията представи предложения за четвърти „пакет за железопътния транспорт“


Европейската комисия обяви днес обширен пакет от мерки за постигане на по-добро качество и по-голям избор на железопътни услуги в Европа.  Железопътният транспорт е жизненоважна част от транспорта в ЕС с ключова роля за намиране на решения във връзка с нарастващото търсене на транспортен капацитет, претоварения трафик, сигурността по отношение на горивата и декарбонизацията.  Понастоящем обаче много от европейските железопътни пазари са в период на застой или спад.
Изправена пред тази действителност, Комисията предлага амбициозни мерки за увеличаване на нововъведенията в железопътния транспорт на ЕС чрез отваряне на вътрешните пазари на пътници за конкуренцията, както и за насърчаване на съответни значителни технически и структурни реформи.
Заместник-председателят на Комисията Сийм Калас, отговарящ за транспорта, заяви: „Европейските  железници  наближават много важен разклон.  Пред перспективата за застой или спад в железопътния транспорт на много пазари в Европа, изборът, който трябва да направим, не е сложен. Можем да вземем сега трудните решения, необходими за преструктурирането на европейския железопътен пазар с цел да се насърчат нововъведенията и предоставянето на по-добри услуги.  Така железопътният транспорт ще бъде в състояние отново да расте в полза на гражданите, бизнеса и околната среда. Или можем да поемем по другия коловоз. Можем да приемем необратимото спускане надолу по хлъзгавия наклон към една Европа, в която железопътният транспорт е скъпа играчка за няколко богати страни, в същото време недостъпна за повечето страни поради ограничените публични средства“. 
Предложенията са съсредоточени в четири ключови области:
Работещи стандарти и одобрения 
Комисията иска да намали административните разходи на железопътните дружества и да улесни навлизането на нови оператори на пазара.
Съгласно новите предложения Европейската железопътна агенция ще действа на принципа на „обслужване на едно гише“, като издава валидни за целия ЕС разрешения за пускане на пазара на возила и сертификати за безопасност на операторите. Понастоящем разрешенията за железопътен транспорт и сертификатите за безопасност се издават от отделните държави членки.
Предложените мерки ще дадат възможност за 20 % намаление на времето за навлизане на пазара на нови железопътни предприятия и 20 % намаление на разходите и сроковете за получаване на разрешение за подвижния състав. Като цяло, до 2025 г. това би трябвало да доведе до икономии за дружествата от 500 млн. EUR.
По-добро качество и по-голям избор чрез допускането на нови играчи на пазара на железопътните услуги
С цел насърчаване на нововъведенията, ефективността и по-доброто отношение цена-качество Комисията предлага вътрешните пътнически железопътни линии да бъдат отворени за нови участници и услуги от декември 2019 г.
Дружествата ще могат да предлагат вътрешни услуги за железопътен превоз на пътници навсякъде в ЕС като предлагат конкурентни търговски услуги или представят оферти за осигуряване на обществените услуги за железопътен превоз, които обхващат по-голяма част (над 90 %) от пътуванията с железница в ЕС и ще станат предмет на задължителна тръжна процедура.
По отношение на пътниците ползите от предложенията са ясни и са свързани с  подобрените услуги и нарасналия избор. В съчетание със структурни реформи това може да доведе до 2035 г. до повече от 40 млрд. EUR финансова печалба за гражданите и фирмите, както и да позволи, според предвижданията на Комисията, да се отчетат допълнително приблизително 16 млрд. пътник-километра.
Националните вътрешните пътнически пазари остават до голяма степен затворени. Само Швеция и Обединеното кралство са отворили напълно своите пазари, а тези на Германия, Австрия, Италия, Чешката република и Нидерландия са отворени в ограничена степен. 
Опитът от тези отворени пазари показва подобрения в качеството и достъпността на услугите, като удовлетвореността на пътниците нараства ежегодно, а техният брой в някои случаи отбелязва растеж от над 50 % за 10 години.  В други либерализирани пазари провеждането на търгове за обществени поръчки за услуги има за резултат икономии от 20 — 30 % при дадено ниво на услуги, които могат да бъдат реинвестирани за подобряване на услугите.
Работеща структура
За да се осигури справедлив достъп на всички до железопътен транспорт, е необходимо железопътните мрежи да се управляват по ефективен и недискриминационен начин от независими управители на линиите („инфраструктура“), които трябва и да ги координират на равнището на ЕС с цел да се подкрепи развитието на истинска европейска мрежа.
С оглед гарантирането на изграждането на мрежата в интерес на всички участници, както и на оптимизирането на ефективността на експлоатация, Комисията предлага да се засили ролята на управителите на инфраструктура, така че да контролират всички функции, които са централни за железопътната мрежа — включително планирането на инфраструктурните инвестиции, всекидневната експлоатация и поддръжка, както и изготвянето на графици. 
Предвид многобройните жалби на потребителите Комисията смята, че управителите на инфраструктурата трябва да са оперативно и финансово независими от всеки транспортен оператор, който се занимава с движението на влаковете. Това е от основно значение за премахването на потенциалните конфликти на интереси, както и за предоставянето на всички дружества на достъп до коловози на недискриминационен принцип. 
Като общо правило, предложението утвърждава институционалното разделение като най-прост и прозрачен начин за постигането на тази цел.   От 2019 г. железопътните транспортни предприятия, които са независими от управителите на железопътната инфраструктура, ще имат непосредствен достъп до вътрешния пазар на пътнически транспорт.  Комисията обаче може да приеме, че вертикално интегрирана или холдингова структура също може да постигне необходимата независимост при наличието на „китайски стени“, с които строго да се гарантира изискваното правно, финансово и оперативно разделение (за подробности вж. информационната бележка) 
Клауза за удостоверяване на съответствието: С цел защита на посочената  независимост, предвид пълното отваряне на пазара на пътническия транспорт от 2019 г., железопътните предприятия, които представляват част от вертикално интегрирана структура, могат да бъдат възпрепятствани да развиват дейност в други държави членки, ако преди това не е удовлетворено изискването на Комисията да са налице гаранции, които да осигуряват на практика равнопоставеност на всички оператори. Също така и на техния национален пазар трябва да са налични условия за лоялна конкуренция.
Квалифицирана работна сила
Динамичният железопътен сектор зависи от квалифицираната и мотивирана работна ръка. През следващите 10 години железопътният транспорт ще бъдат изправен пред комбинираните предизвикателства на привличането на нови служители, които да заместят тази една трета от работната сила, която ще се пенсионира, и същевременно на намирането на отговори в нова и по-конкурентна среда.
Опитът в държавите членки, които са отворили пазарите си, показва, че това води до разкриването на нови и по-добри работни места.  В съответствие с нормативната уредба на ЕС държавите членки ще имат възможност да защитят работниците, като изискват, при прехвърлянето на обществени поръчки за услуги, новите изпълнители да ги наемат, като така се отива отвъд общите изисквания на ЕС за прехвърлянето на предприятия.
Следващи стъпки
Преди да бъдат приети, предложенията на Комисията трябва да бъдат одобрени от Европейския парламент и правителствата на държавите членки. 

Основни факти и числа
·         Железопътният сектор има оборот от 73 млрд. EUR, което се равнява на 65 % от оборота на сектора на въздухоплаването (112 млрд. EUR), като в него са ангажирани 800 000 служители.
·         Железопътният транспорт е от решаващо значение за ефективното функциониране на европейската икономика. Всяка година с железопътен транспорт се извършват повече от 8 милиарда пътнически пътувания. На железопътния транспорт се падат около 10 % от общия товарен трафик в цяла Европа, като приходите се оценяват на 13 млрд. EUR.
·         По коридора за железопътен товарен превоз Ротердам — Генуа например минават приблизително 130 000 влака годишно — количество, еквивалентно на почти 4 милиона камиона годишно.
·         Всяка година публичните органи инвестират огромни суми в железопътния сектор.  През 2009 г. те възлизаха на около 46 млрд. EUR във вид на публични субсидии. Тенденцията е този вид публично финансиране да намалява.
·         Значителните инвестиции на публичния сектор, по-специално в държавите от ЕС-10, в които плащанията на субсидии се увеличиха повече от два пъти през последните шест години, сами по себе си не осигуриха съответно увеличение в търсенето на железопътен транспорт.
·         Железопътният транспорт е в застой или спад в много държави членки на ЕС. Въпреки положителното развитие в малко на брой пазари, делът на железопътния пътнически транспорт в общия обем на различните видове превози в рамките на ЕС, средно взето, се е запазил постоянен от 2000 г. насам — около 6 %, докато делът на железопътните товарни превози е намалял от 11,5 % на 10,2 %.
·         От средата на деветдесетте години, по-специално в някои части на ЕС-10, недостатъчните инвестиции създадоха порочен кръг на спад, придружен от влошаване на инфраструктурата и подвижния състав, което направи непривлекателен железопътния транспорт, особено като се има предвид силно нарасналият брой на собствениците на автомобили.
·         В много случаи железопътни предприятия трябваше да бъдат спасявани и в някои държави като Испания, Португалия или България историческите оператори са задлъжнели.
·         През 2004 г. се наложи основното белгийско железопътно дружество да прехвърли на белгийската държава дълг в размер на 7,4 млрд. EUR, съответстващ на 2 % от БВП на Белгия. При образуването на RFF дълг в размер на 20,5 млрд. EUR беше прехвърлен от SNCF. (Дълговете на много дружества понастоящем са резултат от неефективни интегрирани структури от миналото.)
·         Европа е изправена пред големи предизвикателства в областта на транспорта: все по-интензивен трафик (очаква се товарният транспорт да се е увеличил с около 40 % през 2030 г. (в сравнение с 2005 г.) и с малко над 80 % до 2050 г., пътническият транспорт ще нарасне малко по-слабо от товарния транспорт — 34 % през 2030 г. и 51 % през 2050 г.); свързаните  с това предизвикателства от претоварването на трафика; предизвикателствата на сигурността по отношение на горивата, емисиите на СО2 и необходимостта от създаване на ефикасна транспортна инфраструктура за укрепване на растежа в европейската икономика.
·        Не съществува вариант, при който настоящите отрицателните тенденции и неминуемият спад на европейския железопътен транспорт могат да бъдат приети.

Видеоклип "Бъдещето на жп транспорта в Европа"

Видео от пресконференцията при представянето на пакета 

петък, 25 януари 2013 г.

Продължава да липсва основна информация за "Белене"


Вчера ЕК съобщи, че започва дела пред Европейския съд срещу България, заради неизпълнено задължение за спазване на европейското законодателство. По конкретно заради  частичното транспониране на директивите за газ и електроенергия в националното законодателство. В този блог още от влизането в сила на Третия пакет (март 2011 г.) повтарям, че изоставаме с либерализациятана енергийните пазари и това ще ни коства сериозни санкции. Е, не съм много щастлива, че прогнозата ми се сбъдна, защото предприетата процедура от страна на ЕК не говори добре за нашата готовност да спазваме европейското законодателство. В крайна сметка това не подобрява имиджа на страната ни, а на всичкото отгоре българския данъкоплатец ще заплати и крайната сума.
Пиша тези редове защото отново съм принудена да предрека следващото нарушение на България в енергийния сектор. Наближава крайния срок (месец август 2013 г.) за транспониране в националното законодателство на още една изключително важна директива.   
Разпоредбите на директивата целят да разрешат един много чувствителен за европейските граждани проблем, наречен безопасно дългосрочно управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци, известни с  гражданското определение „ядрени отпадъци“. През последните години се изостри гражданската чувствителност към ядрените технологии и начина на гарантиране на безопасността за населението, не само в ядрените държави, но и в целия ЕС. Едва ли трябва да се обяснява, че една ядрена катастрофа може да повлияе и да доведе до радиоактивно замърсяване на територията на целия континент. Ето защо на ниво ЕС бе разработена и приета Директива 2011/70/ ЕВРАТОМ НА СЪВЕТА, която поставя редица условия пред държавите членки с ядрена енергетика за това, кой да носи отговорност за управление на ядрените отпадъци и как, и в какви срокове да се предприемат стъпки за отговорното и безопасното им  управление.  В директивата ясно са посочени както задълженията на Държавите–членки, така и на лицензираните оператори.
Основното послание към  Държавите –членки с ядрена енергетика е:
 „Всяка държава-членка следва да има моралното задължение да избягва прехвърлянето върху идните поколения на неоправдана тежест, свързана с отработено гориво и радиоактивни отпадъци, включително всякакви радиоактивни отпадъци“
Крайната отговорност на държавите-членки за безопасността на управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци е основен принцип, потвърден в Единната конвенция. Този принцип за национална отговорност, както и принципът, че притежателят на лицензия носи основната отговорност са основните изисквания към Държавите9членки, заложени в директивата.
Освен това Държавите-членки следва да изготвят национални програми, за да  гарантират отразяването на политическите решения в ясни разпоредби за своевременно предприемане на всички стъпки по управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци — от генерирането до погребването им. В документа се препоръчва националните програми да бъдат под формата на единен базов документ или на набор от документи.
А по отношение на прозрачността и информирането на гражданите директивата е изключително ясна и последователна:
„Важно е да има прозрачност при управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. Прозрачността следва да бъде осигурена чрез изискване за ефективно информиране на общността и възможности за участие на всички заинтересовани страни, включително на местните власти и обществеността, в процесите на вземане на решения в съответствие с националните и международните задължения.“
Изискванията към притежателите на лицензи
Държавите-членки следва да гарантират, че основната отговорност за ядрената безопасност на съоръженията и/или дейностите за управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци се носи от притежателя на лицензия. Тази отговорност не може да се делегира.
В същото време се изисква в процеса на лицензиране на дадено съоръжение да се включва информация за развитието и реализацията на дадена дейност и разработването, експлоатацията и извеждането от експлоатация на дадено съоръжение или затварянето на съоръжение за погребване, както и периода след затваряне на дадено съоръжение за погребване. Обхватът на демонстрацията на безопасността е съответен на сложността на операциите и размера на опасностите, свързани с радиоактивни отпадъци и отработено гориво, и със съоръжението или дейността. Процесът на лицензиране следва да допринася за безопасността на съоръжението или дейността при нормални условия на експлоатация, очаквани експлоатационни събития и проектни аварии. Чрез него се осигурява необходимата увереност относно безопасността на съоръжението или на дейността. Въвеждат се мерки за предотвратяване на инциденти и за смекчаване на последиците от инциденти, включително проверки на физическите бариери и на административните процедури за защита на притежателя на
Държавите-членки следва да гарантират, че в националната рамка се изисква притежателите на лицензия да създават и прилагат интегрирани системи за управление, включително за осигуряване на качеството, в които се дава необходимият приоритет на цялостното управление на безопасността на отработеното гориво и радиоактивните отпадъци и които биват редовно проверявани от компетентния регулаторен орган.
Държавите-членки следва да гарантират, че в националната рамка се изисква от притежателите на лицензия да осигуряват и поддържат достатъчни финансови и човешки ресурси за изпълнение на своите задължения във връзка с безопасността при управлението на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци.

Изискванията на тази директива ще се отнасят и за централата „Белене“, а поне аз не чух и дума по въпроса за дългосрочното управление на ядрените отпадъци, които ще се генерират от централата „Белене“  нито от дебатите, нито от клиповете или разпространените брошури. Начина на управление на ядрените отпадъци е свързано и със сериозни финансови ресурси, които ще повлияят и върху цената на централата. Взети ли са предвид всички тези изисквания на директивата, която влиза в сила през месец август 2013 г. и изискванията й ще се отнасят и за проекта „Белене“ или не.
В същото време от гражданите се очаква да вземат информирано решение по поставения въпрос, при пълна непрозрачност по този въпрос.
А гарантирането на прозрачност е едно от ключовите изисквания на директивата. И то е задължително независимо дали се провежда референдум свързан със строителство на нова ядрена централа или за вече действаща централа.
„1. Държавите-членки гарантират, че необходимата информация за управлението на отработено гориво и радиоактивни отпадъци е на разположение на работниците и на населението. Това задължение включва и гарантиране на това, че компетентният регулаторен орган информира населението в рамките на своята компетентност. Информацията се предоставя на населението в съответствие с националното законодателство и международните задължения, при условие че това не излага на опасност други интереси, като inter alia сигурността, признати в националното законодателство или чрез международни задължения.
2. Държавите-членки гарантират, че на населението се предоставят необходимите възможности да участва ефективно в процеса на вземане на решения относно управлението на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци в съответствие с националното законодателство и международните задължения.“

В допълнение на горното да припомня, че България също е ратифицирала Орхуската конвенция за  достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда

Нека всеки сам си отговори, изхождайки от горната информация,  дали и доколко е информиран по темата „Белене“, въпреки клиповете, телевизионните дебати и разпространените брошури. И дали с чисто сърце може да каже „ДА“ на проекта.
Все пак да не забравяме, че сме отговорни пред бъдещите поколения, и нямаме моралното право да им прехвърляме толкова голяма и опасна несигурност, свързана с дългосрочното и безопасно  управление на ядрените отпадъци.

четвъртък, 24 януари 2013 г.

Енергетика:Комисията сезира Съда поради непълното транспониране на правилата на ЕС от страна на България, Естония и Обединеното кралство


Европейската комисия съобщи, че сезира Съда на Европейския съюз поради непълното транспониране от страна на България, Естония и Обединеното кралство на правилата на ЕС относно вътрешния енергиен пазар. Към днешна дата България, Естония и Обединеното кралство са транспонирали само частично директивите за електроенергията и за природния газ. Директивите трябваше да бъдат транспонирани от държавите членки до 3 март 2011 г.
„ЕС се нуждае от вътрешен енергиен пазар, за да се справи с предизвикателствата в Европа, свързани с енергията и климатичните промени, и за да гарантира сигурни доставки на енергия на достъпни цени за домакинствата и предприятията. Закъсненията в прилагането на правилата относно вътрешния енергиен пазар на ЕС имат отрицателни последици за всички участници и следователно са недопустими“, заяви Гюнтер Йотингер, Европейският комисар по въпросите на енергетиката.
За България за всяка частично транспонирана директива Комисията предлага санкция в размер на 8448 евро на ден. За Естония Комисията предлага дневни санкции в размер на 5068.8 евро за частичното транспониране на Директивата за електроенергията и на 4224 евро за частичното транспониране на Директивата за природния газ. За Обединеното кралство Комисията поиска от Съда да наложи дневна санкция в размер на 148177.92 евро за всяка от частично транспонираните директиви.
Предложените санкции са съобразени с продължителността и тежестта на нарушението. В случай на положително решение на Съда, дневната санкция се заплаща от датата на постановяване на решението до приключване на транспонирането. Окончателният размер на дневните санкции ще бъде определен от Съда.
През септември 2011 г. Комисията изпрати на трите страни официални уведомителни писма относно непълното транспониране на директивите. Мотивираните становища по отношение на тези две директиви бяха изпратени на България през февруари 2012 г. и на Обединеното кралство през април 2012 г. Мотивираните становища по отношение на директивите за електроенергията и природния газ бяха изпратени на Естония съответно през февруари и април 2012 г. Въпреки тези производства трите държави членки все още не са извършили пълно транспониране.


Днешните действия допълват актовете за отнасяне до Съда на Европейския съюз, приети през октомври  и ноември 2012 г. Настоящото действие се отнася до случаите, в които държавите членки вече са приели значително ново законодателство в съответствие с третия пакет от документи за вътрешния енергиен пазар и по този начин са транспонирали част от изискванията на двете директиви в националното право. Въпреки това някои разпоредби, съдържащи се в тези директиви, все още не са транспонирани. Комисията също така проучва положението в други държави членки, на които също е изпратила мотивирани становища относно непълното транспониране на директивите за електроенергията и за природния газ.
Контекст
Европейската комисия също така напомня, че през февруари 2011 г. държавните и правителствените ръководители на ЕС обявиха нуждата от завършване на изграждането на вътрешния енергиен пазар до 2014 г. Своевременното и пълно транспониране на европейското законодателство относно единния пазар на природен газ и електроенергия в националното право е от съществена важност за постигането на тази цел. Третият пакет от документи за вътрешния енергиен пазар съдържа важни разпоредби за правилното функциониране на енергийните пазари, включително нови правила за отделянето на мрежите, правила за укрепване независимостта и правомощията на националните регулаторни органи и правила за подобряване на дейността на пазарите на дребно в интерес на потребителите.
Съответните директиви от третия пакет за вътрешния енергиен пазар са:


Съгласно Договора от Лисабон, който влезе в сила на 1 декември 2009 г., ако държава членка не успее да транспонира законодателството на ЕС в националното право в рамките на определения срок, когато Комисията отнася за първи път случая до Съда, тя може да поиска налагане на финансови санкции.

Aнтитръст: Комисията завежда дело срещу България заради разрешенията за цифрова наземна телевизия


Европейската комисия съобщи, че завежда  дело срещу България пред Съда на ЕС заради издаването на разрешения за цифровия радиочестотен спектър. Комисията установи, че следваната от България процедура се е основавала на прекалено ограничителни условия за издаване на разрешения, което е довело до изключването на потенциални кандидати. Това затруднява конкуренцията в бъдещия пазар на инфраструктура за цифрова наземна телевизия (ЦНТ) в България в нарушение на приложимите директиви на ЕС за електронните съобщения.
Ефикасното преразпределяне на радиочестотния спектър в резултат на прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване (т.нар. „цифров дивидент“) е част от целите на политиката на ЕС по програмата в областта на цифровите технологии. За да се гарантира, че този процес води до навлизането на нови участници, способни да засилят конкуренцията на пазара и да осигурят по-богат избор за зрителите, Комисията прие съвкупност от норми за разпределяне на този допълнителен капацитет на радиочестотния спектър („Директива за конкуренцията“, „Директива за разрешение“ и „Рамкова директива“. Тези норми изискват разпределянето на радиочестотния спектър да се извършва според открити, прозрачни, обективни, недискриминационни и пропорционални критерии.
Комисията счита, че България не се е съобразила с изискванията, заложени в Директивата за конкуренцията, когато през 2009 г. е предоставила наличните пет лота чрез две конкурсни процедури, като по този начин е ограничила без основание броя на дружествата, които могат потенциално да навлязат на пазара. Освен това в нарушение на трите директиви критериите за подбор в конкурсните процедури са били прекомерно ограничителни, като са били отхвърлени кандидати, свързани с доставчици на съдържание (оператори на телевизионни канали), включително оператори, действащи само извън България, или с оператори на мрежи за радиоразпръскване.
През март 2012 г. Комисията поиска от българските власти да предприемат мерки срещу нарушението на правото на ЕС и да позволят реален достъп до българския пазар на инфраструктура за ЦНТ. България обяви началото на нова тръжна процедура за отпускане на допълнителни честоти. Тези честоти обаче няма да бъдат предоставени преди 1 септември 2013 г., когато ще се премине от аналогово към цифрово излъчване. Очаква се съществуващите телевизионни канали да сключат споразумения с операторите на мрежите за разпространение преди преминаването, за да може след тази дата излъчването да се осъществява чрез новата инфраструктура за ЦНТ. Има голяма вероятност нови оператори да не навлязат на пазара след тази дата, поради липса на икономическа полза. Ето защо Комисията решава да заведе дело срещу България в Съда.
 История на случая
През май 2011 г. Комисията започна производство срещу България за установяване на неизпълнение на задължения във връзка с разпределянето на радиочестотния спектър, като за целта изпрати официално уведомление.
През март 2012 г. Комисията изпрати  мотивирано становище, в което подробно изложи своите възражения, тъй като установи, че няма подобряване на конкурентната ситуация. Независимо че България обяви нова тръжна процедура, Комисията не очаква допълнителни честоти да бъдат предоставени преди 1 септември 2013 г., когато ще се премине от аналогово към цифрово излъчване.
Днешното решение за завеждане на дело срещу България пред Съда на ЕС е трета и последна стъпка от производството на ЕС за установяване на неизпълнение на задължения по силата на член 258 от ДФЕС.
Комисията напомня, че се е намесвала в случаи на разпределение на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване и в други държави членки, например Италия  и Франция..
В настоящия случай се прилага следното законодателство на ЕС: 
Директива 2002/77/ЕО на Комисията от 16 септември 2002 г. относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги (,,Директива за конкуренцията“) 
Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“)
Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги („Рамкова директива“)