понеделник, 31 октомври 2022 г.

Държавна помощ:Комисията удължава и изменя временната рамка при кризи

Европейската комисия прие изменение на временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи с цел да даде възможност на държавите членки да продължат да използват гъвкавостта, предвидена в правилата за държавна помощ, за да подпомогнат икономиката в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Временната рамка при кризи беше приета на 23 март 2022 г. и изменена за първи път на 20 юли 2022 г., за да бъде допълнен пакетът от мерки за подготвеност за зимата и в съответствие с целите на плана REPowerEU.

Като взема предвид информацията, получена от държавите членки в контекста на проучване и целенасочени консултации, проведени на 5 октомври 2022 г. и 25 октомври 2022 г., и в контекста на неотдавнашния Регламент относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията (Регламент (ЕС) 2022/1854) и предложението на Комисията за нов регламент за извънредни мерки за справяне с високите цени на газа в ЕС и за гарантиране на сигурността на доставките през тази зима, днешното изменение:

· Удължава всички мерки, определени във временната рамка при кризи, до 31 декември 2023 г.

· Увеличава таваните, определени за помощ с ограничен размер, съответно на 250 000 евро за предприятия от селското стопанство, на 300 000 евро за предприятия от отрасъла на рибарството и аквакултурите и на 2 милиона евро за предприятия от всички други отрасли.

· Въвежда допълнителна гъвкавост за подкрепа за ликвидността на енергийните предприятия за техните търговски дейности. В извънредни случаи и при спазване на строги предпазни мерки държавите членки могат да предоставят публични гаранции, надвишаващи 90 % покритие, когато те се предоставят като финансово обезпечение на централни контрагенти или клирингови членове. Това е в съответствие с делегирания акт, приет от Комисията на 18 октомври 2022 г, който при определени условия позволява използването на необезпечени банкови и публични гаранции като приемливо обезпечение за изпълнение на искания за предоставяне на допълнително обезпечение.

·  Повишава гъвкавостта и увеличава възможностите за подкрепа на предприятията, засегнати от нарастващите разходи за енергия, при спазването на предпазни мерки. Държавите членки ще имат право да изчисляват подкрепата въз основа на предишно или настоящо потребление, вземайки предвид необходимостта да се запазят непокътнати пазарните стимули за намаляване на потреблението на енергия и да се осигури непрекъснатост на икономическите дейности. Освен това държавите членки могат да предоставят подкрепата по по-гъвкав начин, включително на особено засегнати енергоемки отрасли, при спазването на предпазни мерки за предотвратяване на свръхкомпенсация. За предприятия, получаващи по-големи суми помощ, временната рамка при кризи предвижда поемането на ангажименти за действия, целящи намаляване на въглеродния отпечатък от потреблението на енергия и въвеждане на мерки за енергийна ефективност.

· Въвежда нови мерки, насочени към подпомагане на намаляването на търсенето на електроенергия, в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/1854.

·  Пояснява критериите за оценка на мерките за подкрепа на рекапитализацията. По-специално такава подкрепа за платежоспособността трябва i) да бъде необходима, подходяща и пропорционална; ii) да включва адекватно възнаграждение за държавата; и iii) да бъде съпътствана от подходящи мерки в областта на конкуренцията, целящи запазване на ефективната конкуренция, включително забрана за изплащане на дивиденти и бонуси и за придобивания.

Предвидените във временната рамка мерки не засягат възможността за даване на разрешение за други необходими и пропорционални мерки пряко съгласно Договора, и по-специално съгласно член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС.

Освен това Комисията реши днес да удължи до 31 декември 2023 г. възможността за предоставяне на мерки за подпомагане на инвестициите за постигане на устойчиво възстановяване по силата на временната рамка за държавна помощ в контекста на COVID.

Изявление на изпълнителния заместник-председател на Европейската комисия Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията, можете да намерите тук.

 

Временната рамка за държавна помощ при кризи, приета на 23 март 2022 г., позволява на държавите членки да използват гъвкавостта, предвидена в правилата за държавната помощ, за да подпомогнат икономиката в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Временната рамка при кризи беше изменена за първи път на 20 юли 2022 г., за да бъде допълнен пакетът от мерки за подготвеност за зимата и в съответствие с целите на плана REPowerEU.

Контролираните от Русия субекти, спрямо които се прилагат санкции, ще бъдат изключени от приложното поле на тези мерки.

Временната рамка при кризи ще бъде в сила до 31 декември 2023 г.

За да се гарантира правна сигурност, Комисията ще оцени на по-късен етап необходимостта от удължаване на срока.

Повече информация относно временната рамка при кризи и други действия, предприети от Комисията за справяне с икономическите последици от руското нашествие в Украйна, може да бъде намерена тук. Комисията изложи цялостния си подход за справяне с енергийната криза в съобщението си от 18 октомври 2022 г. „Извънредна енергийна ситуация — да се подготвим за нея, да закупуваме енергия и да защитим ЕС всички заедно“. От решаващо значение е да се търсят общи споделени решения на ЕС, като се избягват частични национални решения, които зависят от различното фискално пространство на държавите членки. Комисията ще направи оценка на нуждите за плана REPowerEU, включвайки инвестиции за ускоряване на прехода към чиста енергия и предотвратяване на разпокъсаността на единния пазар, като вземе предвид капацитета за усвояване на инвестициите и извлечените поуки от успешните механизми на ЕС за финансова солидарност. Въз основа на този преглед на допълнителните източници на финансиране за REPowerEU Комисията е готова да предложи по-нататъшни стъпки за гарантиране на конкурентоспособността на европейската промишленост и енергийната независимост в целия ЕС.

За преглед на възможностите за подпомагане за помощ, предназначена за допълнителни разходи, дължащи се на изключително голямо увеличение на цените на природния газ и електроенергията, вж. тук.