сряда, 30 юни 2021 г.

Въглищни региони в преход:България може да получи 1 178 млн. евро от Фонда за справедлив преход

В Официален вестник на Европейския съюз е публикуван

Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския Парламент и на Съвета oт 24 юни 2021 година за създаване на Фонда за справедлив преход

С регламента се създава Фонд за справедлив преход (ФСП), чрез който да се предоставя подкрепа на населението, икономиката и околната среда на териториите, изправени пред сериозни социално-икономически предизвикателства, произтичащи от процеса на преход за постигане на целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата, както са определени в член 2, точка 11 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета, и на неутрална по отношение на климата икономика на Съюза до 2050 г.

Целите на ФСП са да се смекчат неблагоприятните последици от климатичния преход чрез подпомагане на най-засегнатите територии и работници и да се насърчи балансиран социално-икономически преход.

България може да се възползва общо от 1 178 млн. евро, но само ако разработи териториален план при пълно зачитане на климатичните, екологичните и социалните ангажименти и приоритети на Съюза, което ще изисква значителен административен капацитет със сериозна експертиза. В тази връзка и с подкрепата на Комисията България  следва да изготви, в рамките на социален диалог и в сътрудничество със съответните заинтересовани страни, в съответствие със съответната разпоредба на Регламент (ЕС) 2021/1060 относно партньорството, териториални планове за справедлив преход, в които да бъде описан процесът на преход, като в тях следва да се осигурява последователност спрямо интегрираните им национални планове в областта на енергетиката и климата.





За да се възползва от финансирането България следва да се съобрази с видовете инвестиции, за чиито разходи ще се позволява предоставяне на подкрепа от ФСП.

Според регламента  инвестициите следва да включват инвестиции, които подкрепят местните икономики чрез стимулиране на техния вътрешен потенциал за растеж в съответствие с приложимите стратегии за интелигентна специализация, включително устойчив туризъм, където това е целесъобразно. Инвестициите трябва да бъдат устойчиви в дългосрочен план, като се отчитат всички цели на Европейския зелен пакт. Финансираните проекти следва да допринасят за прехода към устойчива, неутрална по отношение на климата и кръгова икономика, като включват мерки, насочени към повишаване на ресурсната ефективност. Изгарянето на отпадъци не следва да получава подкрепа, като се има предвид, че тази дейност принадлежи към по-ниските нива на йерархията на отпадъците в рамките на кръговата икономика.

Обхват на подкрепата

 ФСП предоставя подкрепа изключително за следните дейности:

a) производствени инвестиции в МСП, включително микропредприятия и стартиращи предприятия, водещи до икономическа диверсификация, модернизация и преструктуриране; б) инвестиции в създаването на нови предприятия, включително чрез бизнес инкубатори и консултантски услуги, водещи до създаването на работни места;

в) инвестиции в научноизследователски и иновационни дейности, осъществявани включително от университети и публични научноизследователски организации, и насърчаване на трансфера на авангардни технологии;

г) инвестиции във внедряването на технологии, както и в системи и инфраструктури за чиста енергия на достъпна цена, включително технологии за съхранение на енергия, и в намаляването на емисиите на парникови газове;

д) инвестиции в енергия от възобновяеми източници в съответствие с Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета, включително с посочените в нея критерии за устойчивост, както и в енергийна ефективност, включително за целите на намаляването на енергийната бедност;

е) инвестиции в интелигентна и устойчива местна мобилност, включително декарбонизация на местния транспортен сектор и неговата инфраструктура;

ж) рехабилитация и модернизиране на районните топлофикационни мрежи с цел подобряване на енергийната ефективност на районните топлофикационни системи и инвестиции в производството на топлоенергия, при условие че инсталациите за производството на топлоенергия се снабдяват изключително от възобновяеми енергийни източници;

з) инвестиции в цифровизация, цифрови иновации и цифрова свързаност;

и) инвестиции във възстановяване и деконтаминация на изоставени индустриални терени, в рехабилитация на земя, включително, при необходимост, в екологосъобразна инфраструктура и проекти за промяна на предназначението, като се отчита принципът „замърсителят плаща“;

й) инвестиции в укрепване на кръговата икономика, включително посредством предотвратяване и намаляване на отпадъците, ресурсна ефективност, повторна употреба, ремонт и рециклиране;

к) повишаване на квалификацията и преквалификация на работниците и търсещите работа;

л) оказване на съдействие на търсещите работа при търсенето на работа;

м) активно включване на търсещите работа;

н) техническа помощ;

о) други дейности в сферата на образованието и социалното приобщаване, включително, когато е надлежно обосновано, инвестиции в инфраструктура за целите на центровете за обучение, заведенията за полагане на грижи за деца и възрастни хора, както е посочено в териториалните планове за справедлив преход в съответствие с член 11.

Освен това в региони, определени като подпомагани региони за целите на член 107, параграф 3, букви а) и в) от ДФЕС, ФСП може да предоставя подкрепа за производствени инвестиции в предприятия, различни от МСП, при условие че тези инвестиции са били одобрени като част от териториалния план за справедлив преход въз основа на информацията, изисквана съгласно член 11, параграф 2, буква з) от регламента.

Тези инвестиции са допустими само когато са необходими за изпълнението на териториалния план за справедлив преход, когато допринасят за прехода към неутрална по отношение на климата икономика на Съюза до 2050 г. и за постигане на свързаните екологични цели, когато подкрепата за тях е необходима за създаването на работни места в определените територии и когато тези инвестиции не водят до преместване по смисъла на член 2, точка 27 от Регламент (ЕС) 2021/1060.

ФСП може да предоставя подкрепа и за инвестиции за постигане на намаляване на емисиите на парникови газове от дейности, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, при условие че тези инвестиции са били одобрени като част от териториалния план за справедлив преход въз основа на информацията, изисквана съгласно член 11, параграф 2, буква и) от настоящия регламент. Тези инвестиции са допустими само когато са необходими за изпълнението на териториалния план за справедлив преход.

Изключване от обхвата на подкрепа

ФСП не предоставя подкрепа за:

a) извеждане от експлоатация или изграждане на атомни електроцентрали;

б) производство, обработка и продажба на тютюн и тютюневи изделия;

в) предприятия в затруднено положение съгласно определението в член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията.

г) инвестиции, свързани с производството, преработката, превоза, разпространението, съхранението или изгарянето на изкопаеми горива.

Трябва да се има предвид, че за  да получи предвиденото финансиране,

България следва да разработи Териториален  план за справедлив преход, който следва да  съдържа следните елементи:

a) описание на процеса на преход към неутрална по отношение на климата икономика на национално равнище, включително срокове за ключовите етапи на прехода за постигане на целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и на неутрална по отношение на климата икономика на Съюза до 2050 г., които са в съответствие с последната версия на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата;

б) обосновка на основанията за определяне на териториите като най-неблагоприятно засегнати от процеса на преход, посочен в буква а)

в) оценка на предизвикателствата, които създава преходът за определените като най-неблагоприятно засегнати територии, включително социалното, икономическото и екологичното въздействие на прехода към неутрална по отношение на климата икономика на Съюза до 2050 г., в която оценка се посочват потенциалният брой засегнати и загубени работни места, рисковете от обезлюдяване и потребностите от развитие, както и целите, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г., свързани с трансформацията или прекратяването на дейности с висок интензитет на емисии на парникови газове на тези територии;

г) описание на очаквания принос на подкрепата от ФСП за справяне със социалното, демографското, икономическото, здравословното и екологичното въздействие на прехода към неутрална по отношение на климата икономика на Съюза до 2050 г., включително на очаквания принос по отношение на създаването и запазването на работни места;

д) оценка на неговата съгласуваност с други съответни национални, регионални или териториални стратегии и планове;

е) описание на механизмите за управление, състоящи се от договореностите за партньорство, планираните мерки за мониторинг и оценка и отговорните органи;

ж) описание на предвидените видове операции и на очаквания им принос за смекчаване на въздействието на прехода;

з) когато подкрепата се предоставя за производствени инвестиции в предприятия, различни от МСП, индикативен списък на операциите и предприятията, за които се предоставя подкрепа, и обосновка на необходимостта от такава подкрепа

чрез анализ на пропуските, показващ, че очакваната загуба на работни места би надвишила очаквания брой създадени работни места, ако инвестицията не бъде направена;

и) когато подкрепата се предоставя за инвестиции, насочени към намаляване на емисиите на парникови газове от дейности, посочени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО — списък на операциите, за които се предоставя подкрепа, и обосновка, че те допринасят за прехода към неутрална по отношение на климата икономика и водят до съществено намаляване на емисиите на парникови газове значително под съответните параметри, установени за безплатното разпределение на квоти съгласно Директива 2003/87/ЕО, и при условие че посочените операции са необходими за защитата на значителен брой работни места;

й) полезни взаимодействия и взаимно допълване с други съответни програми на Съюза, за да се удовлетворят установените потребности от развитие; и

к) полезни взаимодействия и взаимно допълване с планирана подкрепа от другите стълбове на механизма за справедлив преход.

3. В подготвянето и изпълнението на териториалните планове за справедлив преход следва да участват съответните партньори в съответствие с член 8 от Регламент (ЕС) 2021/1060 и, доколкото е относимо, Европейската инвестиционна банка и Европейският инвестиционен фонд.

4. Териториалните планове за справедлив преход следва да са съгласувани със съответните териториални стратегии, посочени в член 29 от Регламент (ЕС) 2021/1060, и със съответните стратегии за интелигентна специализация, интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и Европейския стълб на социалните права.

Когато актуализирането на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999 налага преразглеждане на териториален план за справедлив преход, посоченото преразглеждане се извършва като част от междинния преглед в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2021/1060.

5. Когато държавите членки възнамеряват да се възползват от възможността да получат подкрепа по другите стълбове на механизма за справедлив преход, в териториалните им планове за справедлив преход се посочват секторите и тематичните области, за които се предвижда подкрепа по тези стълбове.


четвъртък, 17 юни 2021 г.

Държавна помощ: Гърция получи одобрение за 167, 7 милиона евро публична подкрепа за изграждане на терминала за втечнен газ в Александропулис

 

Европейската комисия одобри 166,7 милиона евро на Гърция, съгласно правилата на ЕС за държавната помощ. Държавната помощ е за подкрепа за изграждането на нов терминал за втечнен природен газ („LNG“) в Александруполис, Гърция. Проектът ще допринесе за сигурността и диверсификацията на енергийните доставки в Гърция и по-общо в региона на Югоизточна Европа, без да нарушава ненужно конкуренцията.

Гърция е уведомила Комисията за плановете си да подпомогне изграждането на нов терминал за втечнен природен газ в Александруполис, състоящ се от плаващ блок  за приемане, съхранение и регазификация на LNG („FSRU”), (допълнен от постоянни офшорни инсталации, като например система за акостиране и щрангове), както и подводна система под  море и наземен газопровод, който ще свързва FSRU с Националната система за природен газ на Гърция („NNGS“).

Предвид стратегическото си значение за диверсификация на доставките на природен газ в региона на Югоизточна Европа, терминалът за втечнен природен газ в Александруполис е включен в списъците на европейски проект от общ интерес в енергийния сектор, базиран на TEN-E на ЕС („ Трансевропейска енергийна мрежа “) от 2013 г.

Очаква се терминалът да подобри сигурността на доставките не само за Гърция, но и за България и за по-широкия регион на Югоизточна Европа, тъй като ще представлява нов потенциален енергиен източник, който ще се захранва чрез интерконектора между Гърция и България („IGB”) . През ноември 2018 г. Комисията одобри публична подкрепа за проекта IGB, който в момента се изгражда, съгласно правилата на ЕС за държавна помощ.

Гръцките власти са потвърдили, че терминалът за втечнен природен газ може да бъде използван за водород и че проектът ще допринесе за по-чист енергиен микс чрез увеличено използване на газ вместо въглища.

Проектът ще бъде финансиран от гръцката държава с помощта на европейски структурни и инвестиционни фондове („ESIF“), по-специално средства, пряко контролирани и управлявани от Гърция съгласно Споразумението за партньорство за развитие 2014-2020. Подкрепата ще бъде под формата на пряка безвъзмездна помощ в размер на 166,7 милиона евро. Бенефициент на помощта е компанията Gastrade SA, в която участват гръцкият оператор на газ (DEPA) и българският оператор на газопреносна система (Булгартрансгаз ЕАД). Gastrade ще бъде организатор и оператор на новия терминал.

Комисията е оценила мярката съгласно правилата на ЕС за държавните помощи, по-специално съгласно Насоките от 2014 г. относно държавната помощ за опазване на околната среда и енергетиката.

Комисията е установила, че помощта е подходяща и необходима, тъй като проектът няма да бъде осъществен без публична подкрепа. В този контекст Комисията е взела предвид включването на проекта в списъка с проекти от общ интерес в енергийния сектор.

Освен това, за да се гарантира, че няма свръхкомпенсация, организаторът на проекта ще бъде задължен да върне на държавата част от приходите, генерирани от терминала, ако те надхвърлят определено  ниво през целия живот на проекта. В допълнение, Националният енергиен регулатор е въвел определени предпазни мерки, за да предотврати увеличаване на пазарната позиция на най-големите газови оператори, участващи в проекта, като например ограничаване на дела на LNG, който може да бъде резервиран в терминала от такива играчи.

Това ще гарантира, че помощта е пропорционална и ограничена до минимума, необходим за осъществяване на инвестицията, и че потенциалните нарушения на конкуренцията и търговията са сведени до минимум.

Въз основа на това Комисията стига до заключението, че мярката е в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ, тъй като ще допринесе за по-голяма сигурност и диверсификация на енергийните доставки, особено в региона на Югоизточна Европа, без да нарушава неоправдано конкуренцията.

Кратка характеристика

Плуващият блок за регазификация и съхранение („FSRU“) на новия терминал ще бъде разположено на около 17,6 км от град Александруполис в Северна Гърция, на разстояние от морето от около 10 км от най-близкия бряг. FSRU ще има общ капацитет за доставка 5,5 милиарда кубически метра / bcm годишно. Подводните и наземните участъци на газопреносния тръбопровод, съответно на 24 км и 4 км, ще предават газа от плаващия блок към гръцката мрежа за природен газ. Точката за свързване на тръбопровода ще бъде клонът Kipi ‐ Komotini на Националната система за природен газ в Гърция („NNGS“), чрез нова входна точка, от която природният газ от плаващата единица ще бъде предаван на NNGS.

Повече информация ще бъде достъпна на уебсайта на Комисията за конкуренцията, в Регистъра за държавна помощ под номер на дело SA.55526.

четвъртък, 10 юни 2021 г.

Енергетика:Стратегия CEER 2022-2025 "Овластяване на потребителите за енергиен преход"

Съветът на европейските енергийни регулатори (Council of European Energy Regulators (CEER)) публикува стратегията "Овластяване на потребителите за енергиен преход" за периода от 2022 до 2025 г. Тя включва цялостната политическа стратегия за следващите години, надграждайки настоящата 3D стратегия за 2019 г. до 2021 г., която има три стълба: дигитализация в интерес на потребителите, декарбонизация чрез пиремливи  разходи и динамично регулиране.

Европейските енергийни регулатори се ангажират да овластят потребителите в условията на  енергиен преход с оглед насърчаване на енергийния преход и да допринасат за неутрално към въглерода общество и икономика. За постигане на общите цели за декарбонизация, неутралност на климата, устойчивост и ефективност, стратегията CEER 2022-2025 се основава на три регулаторни измерения:  


 

Тези три регулаторни измерения водят до шест основни области, в които CEER ще следва в  с работата си:

• Интеграция на енергийната система

• Устойчива и ефективна инфраструктура

• Дизайн, ориентиран към потребителите

• Децентрализирана и местна енергия

• Добре функциониращи пазари

• Гъвкавост

През април 2021 г. беше проведена консултация със заинтересованите страни по проекта на стратегията. Получените коментари и предложения са обобщени под форма на оценка на отговорите.

 

сряда, 9 юни 2021 г.

Антитръст: Комисията публикува първоначални констатации от секторния анализ на пазара на Интернет на нещата

 

Европейската комисия публикува предварителните резултати от секторното проучване на конкуренцията на пазарите на потребителски стоки и услуги, свързани с интернет на нещата (Internet of Things (IoT)), в Европейския съюз. Изводите в предварителния доклад потвърждават бързият растеж на тези пазари, но също така се посочват различни опасения, изразени от респондентите в секторното проучване.

Проучването на потребителския IoT сектор започна на 16 юли 2020 г. като част от стратегията на Комисията в областта на цифровите технологии. То бе обявено в съобщението на Комисията „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“. В рамките на проучването Комисията е събрала информация от над 200 предприятия с различна големина, установени в Европа, Азия и САЩ и които извършват дейност на пазарите на потребителски IoT продукти и услуги. Освен това тези компании са представили на Комисията над 1000 споразумения. Тази информация е в основата на публикувания предварителен доклад.

Основни констатации в предварителния доклад

Констатациите в предварителния доклад от проучването на потребителския IoT сектор обхващат: i) характеристиките на потребителските IoT продукти и услуги, ii) характеристиките на конкуренцията на тези пазари, iii) основните проблемни области, посочени от респондентите по отношение на настоящото функциониране на потребителските IoT пазари и перспективите пред тях.

Характеристики на потребителските IoT продукти и услуги

В предварителния доклад се посочва, че въпреки че потребителският IoT сектор е сравнително нов, той се разраства бързо и присъства все повече в ежедневието ни. Освен това се наблюдава тенденция на увеличаване на наличността и разпространението на гласови асистенти, които служат като потребителски интерфейси, даващи възможност за взаимодействие с различни интелигентни устройства и потребителски IoT услуги.

Характеристики на конкуренцията на пазарите на потребителски IoT продукти и услуги

По-голямата част от респондентите в секторното проучване посочват разходите за инвестиции в технологии и условията на конкуренция като основни пречки пред навлизането или разрастването в сектора. Според отговорите разходите за инвестиции в технологии са особено високи на пазара на гласови асистенти. По отношение на условията на конкуренция много респонденти съобщават, че срещат трудности да се конкурират с вертикално интегрирани компании, които са изградили свои собствени екосистеми в потребителския IoT сектор и извън него (напр. Google, Amazon и Apple). Тъй като това са доставчиците на най-често използваните операционни системи за интелигентни и мобилни устройства, както и на водещите гласови асистенти, те определят процесите на интегриране на интелигентните устройства и услуги в потребителската IoT система.

Основни проблемни области

1.Респондентите изразяват опасения относно някои практики за изключителност и обвързани продажни по отношение на гласовите асистенти, както и практики, ограничаващи възможността за използване на различни гласови асистенти на едно и също интелигентно устройство.

2.В предварителния доклад се посочват и редица опасения, споделени от респондентите във връзка с позицията на гласовите асистенти и операционните системи за интелигентни устройства като посредници между ползвателите, от една страна, и интелигентните устройства и потребителските IoT услуги, от друга страна. Тази позиция, съчетана с ключовата им роля в генерирането и събирането на данни, дава възможност за контрол на отношенията с ползвателите. В този контекст респондентите също така изразяват притеснения във връзка с откриваемостта и видимостта на своите потребителски IoT услуги.

3.Изглежда, че доставчиците на операционни системи за интелигентни устройства и гласови асистенти имат значителен достъп до данни, включително до информация за взаимодействието на ползвателите с интелигентни устройства и потребителски IoT услуги на трети страни. Респондентите в секторното проучване смятат, че този достъп и натрупването на големи количества данни не само ще даде предимство на доставчиците на гласови асистенти по отношение на усъвършенстването и пазарната позиция на техните гласови асистенти с общо предназначение, но и ще улесни дейността им на съседни пазари.

4.Според респондентите преобладаващото наличие на патентовани технологии, което понякога води до създаването на де факто стандарти, заедно с разпокъсаността на технологиите и липсата на общи стандарти поражда опасения относно липсата на оперативна съвместимост в потребителския IoT сектор. По конкретно се твърди, че няколко доставчици на гласови асистенти и операционни системи контролират едностранно процесите на интеграция и изграждане на оперативна съвместимост и са в състояние да ограничават функциите на интелигентните устройства и потребителските IoT услуги на трети страни в сравнение с тези на своите устройства и услуги.

Следващи стъпки

Предварителният доклад относно констатациите от секторното проучване ще бъде подложен на обществена консултация в продължение на 12 седмици, т.е. до 1 септември 2021 г. Всички заинтересовани страни ще могат да коментират констатациите, да предоставят допълнителна информация и да посочват други проблемни области.

Комисията планира да публикува окончателния доклад през първата половина на 2022 г.

Комисията ще вземе предвид информацията, събрана в контекста на проучването на потребителския IoT сектор, в своите бъдещи дейности по правоприлагане и регулиране. Мерките по прилагане във връзка с конкуренцията вследствие на секторното проучване ще трябва да се основават на оценка на всеки отделен случай. Констатациите от това секторно проучване могат също така да допринесат за текущия законодателен дебат относно предложения от Комисията Законодателен акт за цифровите пазари.

За повече информация уебсайта за секторните проучвания.

 Видео  от преконференцията на комисар Вестагер

понеделник, 7 юни 2021 г.

Държавна помощ:Комисията обяви обществено обсъждане на предложения проект на Насоките относно държавната помощ в областта на климата, енергетиката и околната среда


Европейската комисия съобщи, че започва целева обществена консултация, с която приканва всички заинтересовани страни да представят своите мнения по предложението за преразглеждане на Насоките на ЕС относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г. („Насоки относно държавната помощ за околната среда и енергетиката“ или „НПОСЕ“). За да се вземе предвид все по-голямото значение на опазването на климата, преразгледаните Насоки ще бъдат озаглавени „Насоки относно държавната помощ в областта на климата, енергетиката и околната среда“. В предложените Насоки също така са включени правила за съвместимост за водещи области като инфраструктурата за чиста мобилност и биологичното разнообразие, както и ефективното използване на ресурсите в подкрепа на прехода към кръгова икономика. Заинтересованите страни могат да участват в консултацията в продължение на осем седмици — до 2 август 2021 г.

Насоките относно държавната помощ за околната среда и енергетиката дават възможност на държавите членки при определени условия да подкрепят проекти за опазване на околната среда (включително за опазване на климата и за производство на зелена енергия), както и мерки за осигуряване на адекватно производство на енергия. Целта на Насоките е да помогнат на държавите членки да постигнат амбициозните цели на ЕС в областта на енергетиката и климата на възможно най-ниска цена за данъкоплатците и без неоправдано нарушаване на конкуренцията на единния пазар.

Комисията извърши оценка на действащите Насоки като част от проверката за пригодност на държавната помощ. Оценката показа, че настоящите разпоредби на Насоките функционират добре и като цяло са целесъобразен и ефективен инструмент в подкрепа на постигането на целите на ЕС в областта на околната среда и климата, като същевременно спомагат за ограничаването на ненужните нарушения на единния пазар.

В същото време оценката показа, че може да са необходими някои целенасочени корекции, включително опростяване и актуализиране на някои разпоредби и разширяване на приложното поле на Насоките до нови области като чистата мобилност и декарбонизацията. Освен това оценката показа, че може да се наложи настоящите правила да бъдат приведени в съответствие със стратегическите приоритети на Комисията, по-специално с тези на Европейския зелен пакт, както и с други неотдавнашни регулаторни промени в областта на енергетиката и околната среда.

В този контекст Комисията предлага редица промени в действащите правила, а именно:

  •    Разширяване на приложното поле на Насоките, за да се даде възможност за подпомагане в нови области (например чиста мобилност, енергийна ефективност на сградите, преминаване към кръгова икономика и биологично разнообразие) и във всички технологии, които могат да допринесат за осъществяването на Зеления пакт, включително подкрепа за енергията от възобновяеми източници; Преразгледаните правила като цяло ще позволят размери на помощта, които покриват до 100 % от недостига на финансиране, както и въвеждането на нови инструменти за помощ, като например договори за разлика във въглеродните емисии.
  •  Увеличаване на гъвкавостта и рационализиране на действащите правила чрез въвеждане на опростена оценка на междусекторните мерки, осъществена съгласно един единствен раздел от Насоките, както и премахване на изискването за индивидуално уведомяване за големи екологосъобразни проекти в рамките на предварително одобрените от Комисията схеми за помощ.
  •  Въвеждане на предпазни мерки, за да се гарантира, че помощта се използва ефективно за подобряване на опазването на климата и околната среда, че е ограничена до необходимото за постигане на екологичните цели и че не нарушава конкуренцията или целостта на единния пазар. Например при определени обстоятелства държавите членки, които създават схема за подпомагане, ще трябва да се консултират със заинтересованите страни относно основните характеристики на схемата.
  •  Привеждане в съответствие и осигуряване на съгласуваност със съответните законодателни актове и политики на ЕС в областта на околната среда и енергетиката, чрез, наред с другото, поетапното премахване на субсидиите за изкопаеми горива, по-специално за горивата, които са най-замърсяващи, и които с оглед на техните значителни отрицателни последици за околната среда е малко вероятно да получат положителна оценка от страна на Комисията съгласно правилата за държавна помощ. Мерките, включващи нови инвестиции в природен газ, ще бъдат обхванати от Насоките само ако може да се докаже, че инвестициите са съвместими с постигането на целите на Съюза в областта на климата до 2030 г. и до 2050 г.

Проектът на Насоките и всички подробности относно обществената консултация, включително подробна информация за предложените промени, можете да се намерят тук.

Следващи стъпки

В допълнение към започналата днес целева консултация със заинтересованите страни предложеният текст на Насоките относно държавната помощ в областта на климата, енергетиката и околната среда ще бъде обсъден и на среща между Комисията и държавите членки, която ще се проведе в края на периода на консултация. Благодарение на този процес както държавите членки, така и други заинтересованите страни ще разполагат с достатъчно възможности да коментират проекта на предложение на Комисията.

Предвижда се новите Насоки да бъдат приети в края на 2021 г.

 

петък, 4 юни 2021 г.

Антитръст: Комисията започва разследване за евентуално антиконкурентно поведение на Facebook

 

Европейската комисия съобщи, че  открива официално антитръстово разследване, за да прецени дали Facebook е нарушил правилата на конкуренция на ЕС, използвайки  рекламни данни, събрани по-специално от рекламодатели, за да се конкурира с тях на пазари, където Facebook е активен, като например класифицирани реклами. Комисията ще преценява също така дали Facebook свързва своята услуга за онлайн класифицирани реклами „Facebook Marketplace“ със своята социална мрежа, в нарушение на правилата на ЕС за конкуренцията.

Изпълнителният вицепрезидент Маргрете Вестагер, отговаряща за политиката на конкуренция, каза: „Facebook се използва от почти 3 милиарда души на месечна база и общо 7 милиона фирми рекламират във Facebook. Facebook събира огромни масиви от данни за дейностите на потребителите на своята социална мрежа и извън нея, което му позволява да се насочва към определени групи клиенти. Ще разгледаме подробно дали тези данни дават на Facebook неправомерно конкурентно предимство, особено в сектора на онлайн класифицирани реклами, където хората купуват и продават стоки всеки ден и където Facebook също се конкурира с компании, от които събира данни. В днешната цифрова икономика данните не трябва да се използват по начин, който нарушава конкуренцията. "

Facebook е услуга за социални мрежи, която позволява на регистрираните потребители да създават профили, да качват снимки и видеоклипове, да изпращат съобщения и да се свързват с други хора. Facebook предлага и онлайн услуга за класифицирани реклами, наречена Facebook Marketplace, която е платформа за потребители на Facebook, където те могат да купуват и продават стоки един от друг.

Като част от задълбоченото си разследване Комисията ще проучи подробно дали позицията на Facebook в социалните мрежи и онлайн рекламата й позволява да навреди на конкуренцията на съседните пазари, където Facebook също е активен благодарение на своята социална мрежа, и по-специално в онлайн класификацията реклами.

Когато рекламират своите услуги във Facebook, компаниите, които също се конкурират директно с Facebook, могат да му предоставят ценни търговски данни. След това Facebook може да използва тези данни, за да се конкурира с компаниите, които са ги предоставили.

Това се отнася по-специално за доставчиците на онлайн класифицирани реклами, платформите, на които много европейски потребители купуват и продават продукти. Доставчиците на онлайн реклами рекламират своите услуги в социалната мрежа на Facebook. В същото време те се конкурират със собствената онлайн услуга за реклами на Facebook, "Facebook Marketplace".

След предварително разследване Комисията има опасения, че Facebook може да наруши конкуренцията за услугите за онлайн класифицирани реклами. По-специално, Facebook може да използва данните, получени от конкурентни доставчици в контекста на тяхната реклама в социалната мрежа на Facebook, за да помогне на Facebook Marketplace да ги надмине. Facebook може например да получава точна информация за предпочитанията на потребителите от рекламните дейности на своите конкуренти и да използва такива данни, за да адаптира Facebook Marketplace.

Комисията също така ще проучи дали начинът, по който Facebook Marketplace е вграден в социалната мрежа, представлява форма на обвързване, която й дава предимство при достигането до клиенти и изключва конкурентните услуги за онлайн реклами.

Ако бъдат доказани, разследваните практики могат да нарушат правилата на ЕС за конкуренция по отношение на антиконкурентни споразумения между дружествата (член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)) и / или при злоупотреба с господстващо положение (членове 102 от ДФЕС).

Сега Комисията ще извърши задълбочено разследване като приоритет. Откриването на официално разследване не предопределя резултата от него.

Органът за защита на конкуренцията и пазарите на Обединеното кралство (CMA) също започнва собствено разследване за използването на данни от Facebook. Европейската комисия ще се стреми да работи в тясно сътрудничество със CMA, във връзка с двете независими  разследвания.

Правила за конкуренция в Договора за функционирането на Европейския съюз

Член 101 от ДФЕС забранява антиконкурентни споразумения и решения на сдружения на предприятия, които предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията в рамките на единния пазар на ЕС. Член 102 от ДФЕС забранява злоупотребата с господстващо положение. Прилагането на тези разпоредби е определено в Антитръстовия регламент (Регламент № 1/2003 на Съвета), който може да се прилага и от националните органи по конкуренция.

Член 11, параграф 6 от Антитръстовия регламент предвижда, че откриването на производство от Комисията освобождава органите по конкуренция на държавите-членки от тяхната компетентност да прилагат и правилата на ЕС за конкуренцията към съответните практики. Освен това член 16, параграф 1 предвижда, че националните съдилища трябва да избягват да приемат решения, които биха били в противоречие с решение, предвидено от Комисията в образуваното от нея производство.

Комисията е информирала Facebook и органите по конкуренция на държавите-членки, че е открила производство по това дело.

Няма законов срок за приключване на антитръстовото разследване. Продължителността на антитръстовото разследване зависи от редица фактори, включително сложността на делото и степента, до която страните сътрудничат с ЕК.

Виртуална седмица посветена на политиката за по-добро възстановяване на въглищните региони в преход в ЕС

ЕК демонстрира засилена ангажираност за справедлив преход на въглищните региони в преход. В резултат на тази ангажираност, ЕК организира виртуалната седмица на въглищните региони в преход  (26-29 април) и покани заинтересовани страни от целия ЕС да обсъдят актуална информация  от държавите-членки, технологични опции за въглищните региони в преход  в ЕС, културни индустрии и изграждане на по-добра икономика след  COVID 19.

Виртуалната седмица на въглищните региони започва с реч на евродепутата Йежи Бузек, който посочва две съвсем скорошни и изключително важни събития: компромисът между европейските институции по отношение на европейското законодателство за климата и виртуалната глобална среща на върха по изменението на климата, които повишиха залозите за трансформация на европейската енергийна система. Бузек  е основател на Инициативата за въглищни региони в преход, затова обобщава, че „ЕС е изминал дълъг път от стартирането на Инициативата през 2017 г. с по-амбициозни климатични цели, но също така и повече финансиране и подкрепа за справедлив преход. С  бюджет от почти нула през 2018 г. до 70,5 милиарда евро, предназначени изключително за справедлив преход чрез Фонда за справедлив преход". Идеята е този бюджетен ред да бъде продължен през следващите три десетилетия, за да се постигне обширна декарбонизация и да се постигне трансформационно въздействие в рамките на ЕС и извън него, включително новата Инициатива за въглищните региони в преход в Западните Балкани и Украйна. (Пълната реч на евродепутата Йежи Бузек тук)

Паула Пиньо, Генерална дирекция „Енергетика“, информира участниците за последните събития по отношение на политиката на ЕС, като представя ключовите стъпки, предприети от Европейската комисия през 2020 г. за прилагане на европейската Зелена сделка и насочване на континента към неутралност на климата до 2050 г., добавяйки, че „С наличните финансови средства одобрени от Съвета и Парламента, ние помагаме на държавите-членки да разработват амбициозни планове за възстановяване и устойчивост, за да създадат устойчиви работни места, като същевременно напредват в зеления и цифров преход. " (Реч на Паула Пиньо тук).

Актуализации от Словения, Унгария, Испания и Полша

Словения: постепенно спира централите на въглища в регионите Савиньско-Салеска и Засаве, но централата в региона Савинско-Салешка все още осигурява 30% от електроенергията на Словения днес и 1500-2000 работници в страната са зависими от въгледобивната индустрия. Блаж Кошорок, държавен секретар на енергетиката на Словения, представя накратко националната стратегия за постепенно премахване на въглищата. Стратегията ще се основава на четири стълба (енергетика, околна среда, икономика, човешки ресурси и социална инфраструктура) и ще бъде приета през юни 2021 г., заедно с два закона, ускоряващи прехода. (Речта на Блаж Кошорок тук.)

Унгария: Барбара Ботос, заместник-държавен секретар по политиката в областта на климата, Министерство на иновациите и технологиите, представя актуализация на плановете за постепенно премахване на лигнитни въглища в Унгария. Плановете ще се приложат пет години по-рано от очакваното, през 2025 г. чрез финансиране от годишен проект LIFE, допълнен от финансови ресурси, предоставени чрез METAR, Директивата за СТЕ на ЕС, Фонда за модернизация, Фонда за справедлив преход и унгарските оперативни програми. Г-жа Ботос посочва и ключовите въпроси, взети под внимание при стратегията за постепенно премахване на лигнитните въглища: включване на заинтересованите страни, осигуряване на подходящи управленски структури за преход, наличие на технологични опции, пренасочване на вече съществуващи обекти от мини и обмисляне на възможностите за повторна заетост и икономическа диверсификация. (Изказването на Барбара Ботос тук.)

Испания:Лора Мартин Мурийо, директор на Института за справедлив преход (Министерство на екологичния преход и демографското предизвикателство), представи, че поради влошаване на политическите, екологичните и пазарните условия за изкопаемите горива е налице намаление с 54% на капацитета на въглищата от 2020 г. насам. Държавните институции, комуналните дружества и синдикатите се ангажират да спомагат  прехода, като въвеждат идеи за проекти, призовават за инвестиционни предложения, осигуряват обучение на работници, прилагат политически споразумения и стратегии и наблюдават процеса на преход. Тези усилия вероятно ще доведат до по-ранно премахване на въглищата в Испания от 2023 до 2025 г.

Полша: Мацей Ситек, председател на Управителния съвет за регионално развитие в Конин и пълномощник на Управителния съвет на Великополска област за преструктурирането на Източна Великополска, дава различна гледна точка за постепенното премахване на въглищата от региона на Великополска (Голяма Полша). Въпреки липсата на национален ангажимент, този регион обещава да преустанови добива на въглища, за да достигне намаление с 55% от емисиите на парникови газове до 2030 г. и неутралността на климата до 2040 г. За целта регионът ще разчита на интелигентна специализация и инвестиции във възобновяеми енергийни източници ( слънце и вятър), енергийна ефективност, електромобилност и водородни технологии.

По-добро възстановяване

По-доброто възстановяване е основна тема на пакета за възстановяване на Европа от следващото поколение и в контекста на възстановяването въглищните региони в преход означава, че възстановяването трябва да бъде устойчиво и справедливо.

Робърт Полок, старши съветник, в  секретариата на Инициативата за въглищни региони в преход, открива дискусията: „По-доброто изграждане трябва да бъде възможност да се гарантира, че регионите с въглища не са просто оцелели от прехода, но че те действително процъфтяват в процеса на преход. Регионите на въглищата са претърпели непропорционално въздействието на декарбонизацията. Справедливо е те непропорционално да се възползват от по-доброто възстановяване ".

Сандрин Диксън-Декълв, съпредседател на Римския клуб, представя идеята за социалните повратни точки, които да се разглеждат заедно с планетарните повратни точки. За целта тя добави, че "не можем да бъдем само технологични в мисленето си. Ако преминем от въглища, не можем да очакваме, че само замяната им с възобновяеми източници ще бъде достатъчна. Трябва да привлечем хората и общностите в пътуването, и ние се нуждаем от системен подход, за да го направим. " (Речта на СандринДиксън-Декълв тук.)

България: Румяна Грозева от  Агенция за регионално развитие, Стара Загора, подчертава, че декарбонизацията е била тема табу в нейния регион, но сега те имат здравословна комуникация с всички засегнати от нея. Тя добави: "Важно е общностите и заинтересованите страни да не се чувстват жертви, но те действително да виждат наличните възможности за по-добър живот за тях и техните семейства." (Речта на Румяна Грозева тук.)

Германия: Катрин Мор, Обща политика и социални въпроси на Изпълнителния комитет, IG Metall, Германия, подчертава, че постепенното премахване на въглищата ще промени повече индустрии, отколкото въглищата и ще повлияе на цели икономически системи, особено за индустриалните и въглеродните региони. Тя каза: „Гледайки напред, има огромно предизвикателство да се съчетае екологичната трансформация на тези индустрии със създаването на нови работни места“, добавяйки, че „от наша гледна точка това не може да означава само създаване на работни места в сферата на услугите, но и и в индустриалния сектор." (Речта на  Катрин Мор тук.)

WWF: Марта Анчевска от Полша, специалист по справедлив преход във WWF, представя нов доклад запотенциала за създаване на работни места в няколко региона в Полша, Гърция и България: „Установихме, че работните места са налице, но трябва да разгледаме внимателно кои работни места са достатъчно добри, предлагане на бъдеще и подпомагане на хората в този процес ". (Речта на Марта Анчевска тук.)

Естония: Марис Йегева, ръководител на проект Естонски фонд за природата, представя предизвикателствата пред регионите за добив на петролни шисти в Естония, които са ключов източник на работни места и регионално развитие. Тя подчерта значението на развитието на „обща регионална визия, която се споделя от всички заинтересовани страни, чрез методи за сътрудничество, при които участниците разговарят помежду си и чувстват, че техните виждания наистина са взети под внимание“. От особено значение е  съгласуваността с други национални политики и политики на ЕС и изграждане на капацитет за разработване на ресурси, които местните жители могат да контролират и да вземат решение. (Пълната реч на Марис Йегева тук.)

Информация за всички презентации и видео

       Presentations