Енергетика: Консултация относно план за реформа на пазара на електроенергия на България

 

Съгласно Регламент за енергийния пазар 2019/943 от държавите членки се изисква да предприемат  реформи на своя пазар на електроенергия, ако и когато установят вероятен недостиг на доставки на електроенергия и предвиждат въвеждането на механизъм за осигуряване на капацитет.

Планът за реформи следва да се представи на Европейската комисия за оценка и становище. За да даде становище ЕК провежда консултации с широк кръг засегнати участници. В консултациите могат да участват национални, регионални и местни органи, частни дружества, отраслови сдружения, малки и средни предприятия, организации на потребителите, профсъюзи, НПО, екологични организации, консултанти и други заинтересовани страни от държавите членки.

 

България е предложила план за реформа на пазара на електроенергия, който ЕК подлага на обществено обсъждане до 11 февруари 2021 г.. Комисията ще вземе предвид резултатите от получените становища при изработване на окончателното становище по предложения план от България. 

Енергетика:АСЕR публикува технически спецификации във връзка с трансграничното участие в механизмите за капацитет

Агенцията за сътрудничество на регулаторите за енергия (АСЕR) публикува технически спецификации за пряко трансгранично участие в механизма за осигуряване на капацитет (МОК) в съответствие с член 26, параграф 11 от Регламент (ЕС)2019/943 на Европейския Парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно вътрешния пазар на електроенергия  (Регламент за електроенергия) .

Член 26 от Регламента за електроенергия предоставя правната  рамка за директно трансгранично участие на доставчици на капацитет в МОК на държавите членки. Той упълномощава Европейската мрежа на преносните оператори на електроенергия (ENTSO-E), да представят набор от елементи  за одобрение от АСЕR.

Тези елементи са изброени в член 1 от регламента и се състоят от методологии, общи правила и условия за търгуване, наричани общо „технически спецификации“.

Тези технически спецификации са в съответствие с разпоредбите на Регламента за електроенергия и отговарят на съответното европейско  законодателство за сектора, по-специално:

1. Регламент (ЕС)2019/942 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. за създаване на Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между  регулаторите на енергия (ACER Регламент);

2. Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (Директива за електроенергията);

3. Регламент (ЕС)2015/1222 на Комисията от 24 юли 2015 г. за установяване на насоки относно разпределянето на преносната способност и управлението на претоварването (Регламент CACM);

4. Регламент (ЕС)2016/1719 на Комисията от 26 септември 2016 г. за установяване на насоки относно предварителното разпределяне на капацитет (Регламент FCA);

5. Регламент (ЕС)2017/2196 на Комисията от 24 ноември 2017 г. за създаване на Мрежов кодекс относно извънредните ситуации и възстановяването на електроснабдяването (ER Регламент);

6. Регламент (ЕС)543/2013 на Комисията от 14 юни 2013 г. за представяне и публикуване на данни за пазарите за електроенергия и за изменение на Приложение I към Регламент (ЕО) № 714/2009 от Европейския парламент и на Съвета (Регламент за прозрачност).

Тези технически спецификации осигуряват първата стъпка към общоевропейска рамка за трансгранично сътрудничество и участие в МОК. Това не означава пълна хармонизация на правилата за МОК в рамките на държавите членки, а по-скоро създаване на равни условия между всички доставчици на капацитет, които възнамеряват да участват в даден МОК, независимо от местоположението им. Това изисква недискриминационно отношение към чуждестранни и местни доставчици на капацитет. По-специално това означава прилагане на еквивалентни критерии където е възможно и подходящо. Всяка разлика в третирането  между чуждестранен и вътрешен доставчик на капацитет следва да бъде надлежно обоснована.

Държавна помощ: Националните планове за възстановяване и устойчивост следва да се разработват в съответствие с правилата за държавна помощ

На 21 декември 2020г. Европейската комисия публикува Образци с насоки, за да подпомогне държавите членки да разработят националните си планове за възстановяване и устойчивост в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ. Второ, за да се улесни допълнително изпълнението на InvestEU и на средствата от ЕС и националните средства, отпуснати за възстановяването, Комисията провежда консултации с държавите членки относно евентуално разширяване на обхвата на Общия регламент за групово освобождаване. И накрая, Комисията провежда проучване с участието на всички държави членки, за да потърси мнението им относно прилагането на Временната рамка за държавната помощ.

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията, заяви:

 

„За да се извлече максимална полза от ограничените публични средства, от решаващо значение е правилата за държавната помощ да продължат да допринасят за запазването на справедливостта и конкурентоспособността на нашия единен пазар. Предоставяме на държавите членки всички необходими насоки и инструменти, за да се гарантира, че националните им планове за възстановяване и устойчивост могат да бъдат изпълнени възможно най-бързо, в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ. Продължаваме да работим в тясно сътрудничество с държавите членки за смекчаване на икономическите последици от продължаващата криза и за създаване на възможност за възстановяване на европейската икономика, като същевременно запазим еднаквите условия на конкуренция на единния пазар.“

Насоки на Комисията за държавната помощ относно националните планове за възстановяване и устойчивост

В контекста на изпълнението на плановете на държавите членки за възстановяване и устойчивост контролът върху държавните помощи ще спомогне да се гарантира, че публичните разходи на държавите членки не изместват частните разходи, избягват свръхкомпенсирането и гарантират еднакви условия на конкуренция в рамките на единния пазар.

За да разгледа предварително потенциални проблеми, свързани с държавната помощ, Комисията на ранен етап ще обсъжда с държавите членки въпросите на инвестициите, разглеждани в националните им планове за възстановяване и устойчивост. Комисията има готовност да разгледа заедно с националните органи възможните измерения на държавната помощ на техните планове за възстановяване и да предостави необходимата помощ за разработване на инвестиционни схеми в съответствие с правилата за държавната помощ.

Много мерки, които е вероятно да бъдат предложени от държавите членки, като например някои инфраструктурни инвестиции и пряка подкрепа за гражданите, не подлежат на контрол върху държавната помощ, тъй като не са избирателни или не засягат стопански дейности. Други мерки вероятно ще попаднат в обхвата на Общия регламент за групово освобождаване и следователно не е необходимо Комисията да бъде уведомявана за тях и те могат да бъдат незабавно прилагани от държавите членки.

Комисията ще третира с приоритет мерките, които представляват държавна помощ и се нуждаят от индивидуално одобрение. Във всеки случай тя се ангажира да завърши своята оценка в рамките на шест седмици от получаването на пълното уведомяване от съответната държава членка.

Образци с насоки относно прилаганена правилата за държавна помощ

Комисията публикува общо 11 Образци с насоки за прилагане на правилата за държавна помощ. Те обхващат многобройните видове инвестиционни проекти във връзка с „европейските водещи инициативи“ на Годишната стратегия за устойчив растеж за 2021 г. на Комисията. Образците са технически документи, предназначени да подпомогнат държавите членки при разработването на национални им планове в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ, които могат да се групират в следните водещи инициативи:

Образците са на следните линкове:

• • POWER UP Energy and hydrogen infrastructure
  • POWER UP Energy from renewable sources, including renewably sourced hydrogen production
  • POWER UP and RENOVATE District heating/cooling generation and distribution infrastructure
  • RENOVATE Energy efficiency in buildings
  • RECHARGE & REFUEL Electric recharging stations and hydrogen stations for road vehicles
  • RECHARGE & REFUEL Acquisition of zero and low-emission road vehicles
  • RECHARGE & REFUEL Other low emission transport modes
  • CONNECT Deployment and take-up of fixed and mobile very high capacity networks, including 5G and fibre networks
  • MODERNISE Digitisation of public administration, including healthcare
  • SCALE UP Innovative processors and semiconductor technologies
  • RESKILL & UPSKILL Upgrading education and training, including digital skills and relevant connectivity
    

Образците с насоки предоставят специфични за сектора насоки относно това кога i) държавната помощ може да бъде изключена и следователно не е необходимо предварително уведомяване на Комисията; ii) ще бъде налице държавна помощ, но не е необходимо уведомяване, тъй като тя попада в обхвата на групово освобождаване; и iii) ще бъде налице държавна помощ и е необходимо уведомяване по отношение на основните приложими правила за държавната помощ.

Образците с насоки може и ще бъдат актуализирани, когато е целесъобразно, след като Комисията получи по-добра представа и разбиране относно съдържанието на националните планове за възстановяване на държавите членки.

Държавите членки могат да използват специалната пощенска кутия и горещата телефонна линия, създадени от Комисията за запитвания по Образците с насоки. 

Телефонен номер: (+32) 2 296 52 00

e-mail адрес: COMP-COVID@ec.europa.eu

 

Консултации относно разширяването на обхвата на Общия регламент за групово освобождаване

Комисията също отправя покана към държавите членки да дадат становище относно проект за евентуално допълнително разширяване на обхвата на Общия регламент за групово освобождаване, за да се даде възможност за гладко изпълнение на програмата InvestEU, Механизма за възстановяване и устойчивост, както и на други средства от ЕС и национални средства, насочени към възстановяването и постигането на цифровите и екологичните цели на ЕС.

В него се предлага да бъдат обхванати например възможности за инвестиции, които да позволят по-висока енергийна ефективност или цифровизация на сградите, изграждането на мрежи от станции за зареждане на електрически автомобили, цифровизацията на малките и средните предприятия (МСП) или развитието на широколентовия достъп.

Предложението се основава на предложението на Комисията от юли 2019 г. за улесняване на националното финансиране на проекти или финансови продукти, които попадат в обхвата на централно управляваните програми на ЕС в рамките на следващата многогодишна финансова рамка.

Общият регламент за групово освобождаване обявява конкретни категории държавна помощ за съвместими с Договора, при условие че изпълняват ясни условия, и освобождава тези категории от изискването за предварително уведомяване на Комисията и за одобрение от нея. След като тези мерки бъдат окончателно приети от Комисията, държавите членки ще могат да ги прилагат пряко, при пълна правна сигурност.

Въпросник към държавите членки относно прилагането на Временната рамка за държавната помощ

През март 2020 г. Комисията прие Временна рамка за държавната помощ, която позволява на държавите членки да предоставят необходимата подкрепа на икономиката в контекста на разпространението на коронавируса, като същевременно се запазват еднаквите условия на конкуренция. Към днешна дата Комисията е приела над 380 решения за одобряване на повече от 460 национални мерки за подкрепа на стойност над 3,07 трилиона евро в 27 държави членки и Обединеното кралство.

Комисията продължава да наблюдава и оценява прилагането на Временната рамка в контекста на развиващата се криза.  За тази цел, след обществени консултации с всички държави членки, Временната рамка беше изменена на  3 април,  8 май,  29 юни  и  13 октомври 2020 г., за да се даде възможност за допълнителна подкрепа от страна на държавите членки за дружествата, засегнати от епидемията от коронавирус.

На 7 декември 2020 г. Комисията отправи проучване към държавите членки, за да потърси мнението им относно прилагането и евентуалната необходимост от допълнително адаптиране на Временната рамка за държавната помощ с цел да се преодолее икономическото въздействие на втората вълна от епидемията и да се даде възможност за гладко възстановяване от кризата. Освен това Комисията събира данни от държавите членки относно разходите за държавна помощ по одобрените схеми до декември 2020 г. Комисията ще вземе решение относно евентуални допълнителни действия въз основа на обратната информация, получена от държавите членки.

Ролята на механизма за възстановяване и устойчивост и временната рамка за държавна помощ

Чрез Механизма за възстановяване и устойчивост ще се предоставят  672,5 милиарда евро под формата на заеми и безвъзмездни средства в подкрепа на предприетите от държавите членки реформи и инвестиции. Целта е да се смекчи икономическото и социалното въздействие на пандемията от коронавирус и да се направят европейските икономики и общества по-устойчиви, издръжливи и по-добре подготвени за предизвикателствата и възможностите на екологичния и цифровия преход. Средствата, които държавите членки ще получат от Механизма за възстановяване и устойчивост, могат да бъдат предоставени на доброволна основа на раздел „Държави членки“ по InvestEU и също може да се ползват от опростените правила за държавната помощ в рамките на програмата InvestEU в Общия регламент за групово освобождаване.

На 19 март 2020 г. Комисията прие Временна рамка за държавната помощ, която позволява на държавите членки да използват цялата гъвкавост, предвидена в правилата за държавната помощ, за да подпомогнат икономиката в контекста на разпространението на коронавируса. Временната рамка беше изменена за първи път на 3 април 2020 г., с което бяха увеличени възможностите за държавна подкрепа за научни изследвания, изпитване и производство на продукти, свързани с борбата с разпространението на коронавируса, за защита на работните места и за по-нататъшна подкрепа на икономиката. Тя беше допълнително изменена на 8 май, за да се даде възможност за мерки за рекапитализация и подчинен дълг, а на 29 юни 2020 г. — за допълнително подпомагане на микро-, малки и стартиращи предприятия и за стимулиране на частните инвестиции. С четвъртото изменение от 13 октомври 2020 г. срокът на действие на Временната рамка беше удължен до 30 юни 2021 г. и до 30 септември 2021 г. за мерките за рекапитализация. Обхватът на Временната рамка също беше разширен, като се допусна възможност, наред с другото, държавите членки да подкрепят дружества, изправени пред значителни загуби на оборот, като допринесат за част от непокритите им фиксирани разходи.Консолидирана  версия.

Временната рамка ще бъде в сила до края на юни 2021 г. Тъй като проблеми с платежоспособността могат да възникнат едва на по-късен етап от развитието на тази криза, само за мерките за рекапитализация Комисията удължи този период на прилагане до края на септември 2021 г.

Временната рамка допълва многобройните други възможности, с които държавите членки вече разполагат, за смекчаване на социално-икономическите последици от разпространението на коронавируса, в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ. На 13 март 2020 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Координирани икономически мерки в отговор на пандемията от COVID-19“, в което са описани тези възможности. Така например държавите членки могат да въведат общоприложими промени в полза на предприятията (напр. отложено плащане на данъци или субсидиране на работа при непълно работно време във всички сектори), които не попадат в обхвата на правилата за държавната помощ. Те могат също така да компенсират предприятията за щети вследствие на разпространението на коронавируса и пряко свързани с него.

Защо е това мълчание за стартирането на „Балкански поток / Турски поток“ – дали причината не е европейското законодателство за газовия пазар?

На 1 януари 2021 г. , сръбският президент Александър Вучич даде старт на газопровода “Турски поток 2”, за да получи Сърбия  руски газ през газопровод преминаващ през Турция и България. В същото време  българските власти запазиха  странно мълчание относно това събитие.   

Това породи най – различни тълкувания в публичното пространство.  Бяха изказани предположения относно причините за това мълчание.

"Турски поток 2": Защо Борисов не отиде в Господжинци?

Много хвалби и много пари, накрая – мълчание!

Дойче Веле

България мълчи за откриването на Балкански поток

Сега 

Често като причина за това мълчание  се посочват американските санкции срещу изграждането на „Северен поток 2” и „Турски поток”, който преминава през България от Турция до Сърбия и стремежа на България да не дразни американските власти.

Според мен има и друга причина за мълчанието и то е, че  България не е приложила европейското законодателство за газовия пазар при изграждането на газопровода.

Правото на ЕС за газовия пазар свързано с газопроводи от трети или за трети страни

Директива 2009/73 / ЕО (Газовата директива) от Третия енергиен пакет не предвижда изрично правна рамка за газопроводи до и от трети страни. Във връзка с изграждането на „Северен поток 2” беше извършен правен анализ, който направи заключението, че правилата, приложими за газопреносните тръбопроводи, свързващи две или повече държави-членки, които попадат в обхвата на определението за „интерконектор“, не са приложими за такива тръбопроводи, влизащи в Европейския съюз от трети страни.

За да се отстрани този пропуск беше приета Директива (ЕС) 2019/692 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за изменение на Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ.

Изменението на директивата има за цел да гарантира, че всички големи газопроводи, влизащи на територията на ЕС, отговарят на правилата на ЕС, експлоатират се със същите нива на прозрачност, достъпни са за други оператори и се експлоатират по ефективен начин. Предложеното изменение също е резултат от дебата около изграждането на газопровода "Северен поток 2".

Целта е чрез измененията да се преодолеят препятствията пред завършването на вътрешния пазар на природен газ, дължащи се на факта, че пазарните правила на Съюза не се прилагат по отношение на преносните газопроводи до и от трети държави.

По конкретно с измененията на директивата се гарантира, че правилата, които се прилагат по отношение на преносните газопроводи, свързващи две или повече държави членки, в рамките на Съюза се прилагат и по отношение на преносните газопроводи до и от трети държави. С това се осигурява последователност на нормативната уредба в Съюза, като същевременно се избягват нарушенията на конкуренцията на вътрешния енергиен пазар в Съюза и отрицателните последици за сигурността на доставките. Освен това се повишава прозрачността и  се гарантира правна сигурност за участниците на пазара, особено за инвеститорите в инфраструктура за природен газ и ползвателите на системата, по отношение на приложимия правен режим.

С изменението се разширява определението за газопровод:

„междусистемен газопровод“ означава преносен газопровод, който пресича или следва границата между държави членки за целите на свързването на националните газопреносни системи на тези държави членки, или преносен газопровод между държава членка и трета държава до територията на държавата членка или до нейните териториални води;“

До 24 февруари 2020 г. държавите членки имат задължението да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, в националното си законодателство.

Първият проблем, който се очертава на този етап, е, че  България не е въвела в националното си законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2019/692.

В допълнение следва да се посочи, че за да бъде отчетена липсата на конкретни правила на Съюза, приложими за преносните газопроводи от и до трети държави преди влизането в сила на Директива (ЕС) 2019/692, държавите членки имат право да предоставят дерогации от определени разпоредби на Директива 2009/73/ЕО за преносните газопроводи, които са завършени преди датата на влизане в сила на Директива (ЕС) 2019/692.

Въз основа на тази разпоредба Nord Stream 2 AG иска от немския енергиен регулатор Bundesnetzagentur дерогация от регулация за участъка от тръбопровода „Северен поток 2“, разположен на територията на Германия.

На 15 май 2020 г. Bundesnetzagentur,  с решение отхвърля заявлението на Nord Stream 2 AG за дерогация от регулация за участъка от тръбопровода „Северен поток 2“, разположен на територията на Германия.

Аргументите на Bundesnetzagentur са, че тръбопроводът не е завършен.

Дерогация  от  изискванията на газовата директива за участък от междусистемна връзка /интерконектор разположена на територията на Германия, включващ трета страна, може да бъде предоставена, ако газовият интерконектор е  завършен преди 23 май 2019 г.

Bundesnetzagentur  отчита, че газопроводът "Северен поток 2" не е бил  напълно завършен до 23 май 2019 г., и по тази причина отхвърля искането за дерогация на компанията Nord Stream 2 AG.  Следователно, когато „Северен поток 2“ бъде въведен в експлоатация, той  ще трябва да отговаря на регулаторните изисквания на Германия и европейските правила за отделяне, достъп до мрежата на трети страни и регулиране на тарифите.

Bundesnetzagentur разбира термина "завършване" в конструктивен / технически смисъл. За разлика от това заявителят Nord Stream 2 AG счита, че това означава завършване в икономически функционален смисъл и се позовава на инвестиционното решение, което е взето доста преди 23 май 2019 г.

Втори проблем

Използвайки този пример може да се приеме, че „Балкански поток / Турски поток“ не може да се възползва от това освобождаване, тъй като не е завършен преди 23 май 2019 г.

Трети проблем

„Балкански поток / Турски поток“ следва да прилага  европейските правила за отделяне, достъп до мрежата на трети страни и регулиране на тарифите.

По конкретно към тръбопровода не са приложени разпоредбите на:

Регламент (ЕС) №2015/703 на Комисията от 30 април 2015 година за установяване на мрежов кодекс относно правила за оперативната съвместимост и обмена на данни

Регламент (ЕС) 2017/459 на Комисията от 16 март 2017 година за установяване на Мрежов кодекс относно механизмите за разпределяне на капацитет в газопреносни системи и за отмяна на Регламент (ЕС) № 984/2013 (Текст от значение за ЕИП.)

2012/490/ЕС: Решение на Комисията от 24 август 2012 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ текст от значение за ЕИП

Регламент (ЕС)2017/460 на Комисията от 16 март 2017 година за установяване на Мрежов кодекс относно хармонизирани структури на тарифите за пренос на газ (Текст от значение за ЕИП. )

По принцип в съответствие с чл. 36 от  Директива 2009/73/ЕО „Балкански поток / Турски поток може да поиска освобождаване от изискванията относно достъпа на трети страни, регулирането на тарифите и отделянето на собствеността, при следните условия:

а) инвестицията следва да поощрява конкуренцията в газовите доставки и да повишава сигурността на доставките;

б) нивото на риска, свързан с инвестицията, трябва да е такова,че инвестицията не би била направена, ако не се предоставиосвобождаване;

в) инфраструктурата следва да е собственост на физическо илиюридическо лице, което е отделено, поне по отношение направната му форма, от операторите, в чиито системи ще сеизгражда тази инфраструктура;

г) трябва да се събират такси от ползвателите на тази инфра­структура; и

д) освобождаването не трябва да е във вреда на конкуренцията на съответните пазари, които е вероятно да бъдат засегнати от инвестицията, на ефективното функциониране на вътрешния пазар за природен газ, на ефективното функциониране на съответните регулирани системи или на сигурността на доставките на природен газ в Съюза.

Националният регулаторен орган, може във всеки конкретен случай да приеме решение във връзка с поискано освобождаване. Преди да приеме решението във връзка с освобождаването, националният регулаторен орган следва да проведе консултации:

а) с националните регулаторни органи на държавите членки, чиито пазари е вероятно да бъдат засегнати от новата инфраструктура; и б) със съответните органи на трети държави, когато инфраструктурата е свързана с мрежата на Съюза под юрисдикцията на държава членка и е с начало или завършва в една или повече трети държави.

Подобно освобождаване от изискванията относно достъпа на трети страни, регулирането на тарифите и отделянето на собствеността получи интерконектора Гърция-България с Решение на Комисията от 25.7.2018 г.

Решението е взето след получена нотификация до ЕК на 28 май 2018 г. от енергийните регулатори на България и Гърцишя.

Решението на Европейската комисия е публикувано в регистъра с решения за освобождаване на нови газопроводи.