Пазар на електроенергия: Комисията предлага реформа на структурата на пазара на електроенергия в ЕС

 

Европейската комисия публикува предложения за реформиране на пазара на електроенергия. Целта на реформата е:

 -да се ускори навлизането на възобновяемите енергийни източници и постепенното премахване на газа;

- да се намали зависимостта на сметките на потребителите от нестабилните цени на изкопаемите горива;

-да се осигури по-добра защита на потребителите от бъдещи скокове на цените;

-да се засили контрола с оглед установяване на потенциално манипулиране на пазара;

- да се направи европейската промишленост по-чиста и по-конкурентноспособна.

Предложената реформа предвижда преразглеждане на няколко законодателни акта на ЕС — по-специално Регламента за електроенергията, Директивата за електроенергията и Регламента относно интегритета и прозрачността на енергийния пазар (REMIT). С нея се въвеждат мерки, които да стимулират по-дългосрочни договори за производство на енергия от неизкопаеми горива и с които в системата да се въведат по-чисти гъвкави решения за конкуренция с газа, като например оптимизация на потреблението и съхранение. Така ще се намали въздействието на изкопаемите горива върху сметките за електроенергия на потребителите и ще се гарантира, че в тях ще се отразят по-ниските разходи за възобновяемите енергийни източници. Освен това предложената реформа ще стимулира откритата и лоялна конкуренция на европейските пазари за търговия на едро с енергия чрез повишаване на прозрачността и интегритета на пазара.

Според ЕК, изграждането на енергийна система, основана на възобновяеми източници, ще бъде от решаващо значение не само за намаляване на сметките на потребителите, но и за гарантиране на устойчиви и независими енергийни доставки за ЕС в съответствие с Европейския зелен пакт и плана REPowerEU. Реформата е част от промишления план на Зеления пакт, който следва да позволи на европейската промишленост да получи достъп до възобновяеми, неизкопаеми и финансово достъпни енергийни доставки, което е ключов фактор за декарбонизацията и екологичния преход. За да постигнем целите си в областта на енергетиката и климата, внедряването на възобновяеми енергийни източници ще трябва да се утрои до края на настоящото десетилетие.

Предоставяне на защита и права на потребителите 

Наблюдаваните през 2022 г. високи и нестабилни цени, предизвикани от енергийната война на Русия срещу ЕС, създадоха прекомерна тежест за потребителите. Предложението за реформа на електроенергийния сектор има за цел да позволи на потребителите и доставчиците да се възползват от по-голяма ценова стабилност, основана на технологии за енергия от възобновяеми и неизкопаеми енергийни източници.  От решаващо значение е, да се предостави на потребителите широк избор от договори и по-ясна информация преди тяхното подписване, за да имат те възможност да блокират сигурни и дългосрочни цени и така да избегнат прекомерните рискове и нестабилност. В същото време те ще продължат да имат възможността да изберат договори с динамично ценообразуване, за да се възползват от променливостта на цените и да използват електроенергията, когато тя е по-евтина (напр. за зареждане на електрически автомобили или използване на термопомпи).

Освен разширяването на избора на потребителите реформата има за цел също така да насърчи ценовата стабилност чрез намаляване на риска от неуспех на доставчика. Предложението изисква от доставчиците да управляват ценовите си рискове поне до размера на обемите по фиксирани договори, за да бъдат изложени в по-малка степен на ценови скокове и нестабилност на пазара. То също така задължава държавите членки да определят доставчици от последна инстанция, така че нито един потребител да не се окаже без електроенергия.

Защитата на уязвимите потребители също е значително подобрена. Съгласно предложената реформа държавите членки ще защитят уязвимите потребители с просрочени задължения от изключване. Освен това тя позволява на държавите членки да разширят обхвата на регулираните цени на дребно, така че да обхванат МСП и домакинствата в случай на криза.

Съгласно предложението правилата за споделяне на енергията от възобновяеми източници също се преработват. Потребителите ще могат да инвестират във вятърни или слънчеви паркове и да продават излишъка от електроенергия от покривно слънчево съоръжение на съседи, а не само на своя доставчик. Например наемателите ще могат да споделят излишъка от слънчева енергия от покривно слънчево съоръжение със съсед.

За да се подобри гъвкавостта на енергийната система, от държавите членки ще се изисква да направят оценка на своите нужди, да определят цели за увеличаване на гъвкавостта на производството от неизкопаеми източници и ще имат възможност да въведат нови схеми за подпомагане, особено за оптимизация на потреблението и съхранение. Реформата също така дава възможност на системните оператори да осигурят намаляване на потреблението в пиковите часове. Заедно с предложението  Комисията отправя и препоръки към държавите членки относно напредъка на иновациите, технологиите и капацитета в областта на съхранението.

Повишаване на предвидимостта и стабилността на енергийните разходи с цел повишаване на конкурентоспособността на промишлеността

През изминалата година много дружества бяха сериозно засегнати от прекомерно нестабилните цени на енергията. За да се повиши конкурентоспособността на промишлеността на ЕС и да се намали излагането ѝ на нестабилни цени, Комисията предлага да се улесни въвеждането на по-стабилни дългосрочни договори, като например споразумения за закупуване на електроенергия (СЗЕ), чрез които дружествата да установяват свои собствени преки енергийни доставки и по този начин да се възползват от по-стабилни цени на производството на електроенергия от възобновяеми и неизкопаеми източници. За да се преодолеят настоящите пречки, като например кредитните рискове на купувачите, реформата задължава държавите членки да гарантират наличието на пазарни гаранции за СЗЕ.

За да се осигури стабилност на приходите на производителите на електроенергия и да се предпази промишлеността от нестабилност на цените, цялата публична подкрепа за нови инвестиции в подпределното и задължително производство на електроенергия от възобновяеми и неизкопаеми източници ще трябва да бъде под формата на двупосочни договори за разлика (ДЗР), докато държавите членки са задължени да насочват излишъка от приходи към потребителите. Освен това реформата ще повиши ликвидността на пазарите за дългосрочни договори, които блокират бъдещите цени, така наречените „форуърдни договори“. Това ще позволи на повече доставчици и потребители да се защитят от прекомерно нестабилни цени за по-дълги периоди от време. 

Ще има и нови задължения за улесняване на интегрирането на възобновяемите енергийни източници в системата и за повишаване на предсказуемостта на производството. Те включват задължения за прозрачност за системните оператори по отношение на претоварването на мрежата и сроковете за търгуване по-близо до реалното време.

И накрая, за да се гарантират конкурентни пазари и прозрачно ценообразуване, Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) и националните регулатори ще имат по-голяма правомощия да наблюдават интегритета и прозрачността на енергийния пазар. По-специално, актуализираният Регламент относно интегритета и прозрачността на енергийния пазар на едро (REMIT) ще гарантира по-добро качество на данните и ще засили ролята на ACER в разследванията на потенциални случаи на пазарна злоупотреба с трансграничен характер. Като цяло това ще засили защитата на потребителите и промишлеността в ЕС срещу всякакви пазарни злоупотреби.

Следващи стъпки

Предложената реформа ще трябва да бъде обсъдена и одобрена от Европейския парламент и Съвета, преди да влезе в сила.     

За повече информация

Въпроси и отговори

Информационен документ

Предложение за регламент за изменение с цел подобряване на структурата на пазара на електроенергия в Съюза

Предложение за регламент за изменение с цел подобряване на защитата на Съюза срещу манипулиране на пазара за търговия на едро с енергия

Работен документ на службите на Комисията относно реформата на структурата на пазара на електроенергия

Препоръка и Работен документ на службите на Комисията относно съхранението

Структура на пазара на електроенергия

 

Регламент с насоки как средствата по REPowerEU да се включат в Плана за възстановяване и устойчивост

 

На 27.02.2023 г.  в Официален вестник на ЕС е публикуван РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/435 на Европейския Парламент и на  Съвета от 27 февруари 2023 година за изменение на Регламент (ЕС) 2021/241 във връзка с главите за REPowerEU в плановете за възстановяване и устойчивост и за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) 2021/1060 и (ЕС) 2021/1755 и Директива 2003/87/ЕО

Ррегламентът влиза в сила на 28.02.2023 г., задължителен е в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

С регламента се цели да се увеличи максимално взаимното допълване, последователността и съгласуваността на политиките и действията, свързани с реформите в енергетиката и инвестициите, чрез включване на специална глава за REPowerEU в плановете за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

В приложение към регламента се определя методологията за изчисляване на разпределения дял от ресурсите под формата на допълнителна безвъзмездна финансова подкрепа по механизма, които са на разположение на всяка държава членка. Разпределението на безвъзмездната подкрепа на стойност 20 млрд.евро, които се разпределят по държави, както следва.

Държава членка	Дял от общия размер в %	Сума (в 1 000  EUR, по текущи цени)
Белгия	1,41%	282 139
България	2,40%	480 047
Чехия	3,41%	681 565
Дания	0,65%	130 911
Германия	10,45%	2 089 555
Естония	0,42%	83 423
Ирландия	0,45%	89 598
Гърция	3,85%	769 222
Испания	12,93%	2 586 147
Франция	11,60%	2 320 955
Хърватия	1,35%	269 441
Италия	13,80%	2 760 000
Кипър	0,26%	52 487
Латвия	0,62%	123 983
Литва	0,97%	194 020
Люксембург	0,15%	30 000
Унгария	3,51%	701 565
Малта	0,15%	30 000
Нидерландия	2,28%	455 042
Австрия	1,05%	210 620
Полша	13,80%	2 760 000
Португалия	3,52%	704 420
Румъния	7,00%	1 399 326
Словения	0,58%	116 910
Словакия	1,83%	366 959
Финландия	0,56%	112 936
Швеция	0,99%	198 727
ЕС27	100,00  %	20 000 000

 

       За да се осигури бързо внедряване на мерките по REPowerEU, държавите-членки трябва да представят техните модифицирани Планове за възстановяване и развитие с включена глава на REPowerEU най-късно до 30 април 2023 г.

Без популизъм и с разум за въглищните централи

 

Народното събрание реши да задължи служебното правителство да поиска предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост в частта за въглищните електроцентрали.

Прокрадва се идеята дори да се откажем от средствата по плана, но да си запазим въглищните централи до 2038, тъй като те реализират приходи, които надвишават средствата по плана.

Тази идея беше споделена и от служебният министър на енергетиката Росен Христов, който в интервю пред  БНР обяви, че през 2022 г. около 3 млрд. евро са приходите от износ на електроенергия за 2022 г., и уточнява, че "приходите, които страната би генерирала от износ на ток, със сигурност ще са по-големи от средствата по Плана на възстановяване и устойчивост". По него за България са предвидени 5,37 милиарда евро безвъзмездни средства, от които първият транш от 1,37 милиарда евро дойде през декември. Сметката е проста: "Щом сами си изкарваме повече, ще минем и без европейски пари?".

Такова твърдение е недалновидно и граничи с краен популизъм. Още повече, че то не се основава на задълбочен анализ, който да даде отговор дали въглищните централи ще са рентабилни в условията на пазарна конкуренция в средносрочен период и още повече в дългосрочен план до 2038 г.

Абсурдно е да се твърди, че въглищните централи ще са ефективни и печеливши в пазарни условия до 2038 г., използвайки сегашната технология.

Ако се проследи ситуацията с енергийната криза в ЕС ще се откроят няколко тенденции, които не са в полза на въглищните централи и по – конкретно на ТЕЦ „Марица Изток-2“ ЕАД в сегашното й състояние.

Какви са причините за високите цени на енергията на европейския пазар?

От лятото на 2021 г. насам цените на енергията претърпяха безпрецедентни скокове и нестабилност и оказаха сериозно въздействие върху домакинствата и икономиката в ЕС.

Военната агресия на Русия срещу Украйна и използването на енергията като оръжие предизвикаха безпрецедентна енергийна криза, която засегна в особена степен Европейския съюз, в частност и България. Това причини рязко покачване на цените на енергията, което доведе до инфлация и застраши сигурността на енергийните доставки в ЕС. Русия предприе умишлени прекъсвания и манипулиране на доставките, които засягат европейските цени на природния газ и равновесието при ценообразуването на енергийните пазари. Цените на природния газ отбелязаха безпрецедентни пикове, като достигнаха рекордни равнища през цялата втора половина на август 2022 г. Докато цените през предходното десетилетие бяха в диапазона между 5 EUR/MWh и 35 EUR/MWh, цените на природния газ ЕС достигнаха равнища с 1000 % по-високи от наблюдаваните преди това средни цени.

Цената на газовите фючърси на нидерландския пазар TTF (тримесечни продукти), търгувани на борсата ICE Endex 1 , достигна 350 EUR/MWh, а цената на газа на пазара TTF за ден напред, търгуван на EEX, достигна 316 EUR/MWh, без значителни промени в търгуваните обеми.

 

Много високите цени на природния газ на равнищата от около 350 EUR/MWh, наблюдавани през август, имаха значително отрицателно въздействие върху икономиката на Съюза дори и за кратък период от време; те оказаха верижен ефект върху цените на електроенергията и увеличиха общата инфлация.

 

Защо цените на газа влияят върху цените на електроенергията на едро?

Модели за ценообразуване на енергията на едро в ЕС

В ЕС всяка държава членка  определя собствения си енергиен микс по отношение на източниците на енергийни ресурси, от които се произвежда електроенергия.

В същото време за пазара на едро на електроенергия в ЕС се прилага общ модел на ценообразуване, който представлява система на пределно ценообразуване, известна още като пазар pay-as-clear market, където всички производители на електроенергия получават една и съща цена за мощността, която продават в даден момент. Производителите на електроенергия от различни енергийни източници наддават на пазара като  определят цената си според производствените си разходи. Наддаването върви от най-евтиния към най-скъпия източник на енергия. Първо се купува най-евтиният ток, след което следват следващите оферти. След задоволяване на пълното търсене всеки получава цената на последния производител, от който е купена електроенергия и е задоволено търсенето. Този модел за образуване на крайната пазарна цена на едро е илюстриран в графиката с крива на предлагането   „merit curve”.

Защо печелят въглищните централи в момента?

Високите цени на електроенергията оказаха благоприятен ефект върху дейността на губещата преди кризата ТЕЦ „Марица Изток – 2“ЕАД.

В таблицата са посочени пълните цени на ТЕЦ „Марица Изток – 2“ ЕАД, ВЕЦ на НЕК ЕАД и АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД според ценовите решения на КЕВР за 2020 г. до 2022 г. по години.

В графиката по – долу са сравнени месечните цени на базова енергия – пазарен сегмент „Ден напред“ с цените на трите дружества. Видно е, че до месец юни 2021 г. ТЕЦ „ Марица Изток -2“ ЕАД е на загуба, за разлика от ВЕЦ на НЕК ЕАД и АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД.

ТЕЦ „ Марица Изток -2“ ЕАД формира печалба в периода август 2022 г. до 27 – ми декември 2022 г., благодарение на високите цени в резултат на описаната вече енергийна криза и причините довели до нея.

 

Ще печели ли ТЕЦ „Марица Изток 2“ ЕАД  в дългосрочен план?

При подробен анализ за периода на успокояване на базовата цена на пазарен сегмент „Ден напред“ на БНЕБ ЕАД е видно, че ТЕЦ „ Марица Изток -2“ ЕАД отново е на загуба в повече от дните за периода от 27 декември 2022 г. до 8 февруари 2023 г. 

Тенденцията за успокояване на цената на електроенергията се дължи на факта, че Комисията и държавите членки предприеха широк набор от спешни мерки, които имат за цел да смекчат последиците от енергийната криза и високите цени на енергията, като същевременно се гарантира сигурността на доставките. Тези мерки доведоха в последните месеци до устойчиво намаление  на цените на газа и на електроенергията на едро и в средносрочен период се очаква те да се върнат на равнище от преди кризата. Последните мерки предложени от Комисията включват промяна на правната рамка за дизайна на електроенергийния пазар с цел:

-намаляване на зависимостта на сметките за електроенергия от краткосрочните цени на природния газ и насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници;

-подобряване на функционирането на пазара, за да се гарантира сигурността на доставките  и пълноценно да се използват алтернативи на газа, като например оптимизация на потреблението и съхранение на енергия;

-подобряване на защитата и овластяването на потребителите;

-подобряване на прозрачността, мониторинга и интегритета на пазара.

Информация за всички мерки, които са предприети за разрешаване на енергийната криза ТУК.

 Изводът се налага от само себе си, ТЕЦ „ Марица Изток -2“ ЕАД няма да може да реализира печалби в средносрочен план, поради устойчивия  тренд на намаление на цените на едро на електроенергията. Също така печалбите на НЕК ЕАД и АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД ще се върнат в нормални граници. Затова трябва внимателно да се прави сметка дали при връщане на нормалните ценови равнища на електроенергията бихме получили приходи от „3 млрд. евро са приходите от износ на електроенергия за 2022 г.,“ и да се откажем от  безвъзмездното финансиране Плана за възстановяване и устойчивост. Следва да се прецени много внимателно дали енергийния ни сектор може да „мине и без европейски пари?". Тези средства не могат да се заместят в средносрочен период от приходите от въглищните централи дори и от приходите от НЕК ЕАД и АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, поради устойчивата тенденция на намаляване на цените на електроенергията и газа.

С това наше хитруване да не стане като в приказката: да   понесем сто тояги, да изядем килограм сол и накрая да платим сто жълтици, а в нашия случай да затворим въглищните централи поради невъзможност те да работят рентабилно в условията на пазарна конкуренция и да не получим безвъзмездно финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. Не само не трябва да се отказваме от безвъзмездното финансиране, а активно следва да се възползваме и от предлаганото финансиране и консултации от Фонда за справедлив преход Just Transition fund.  С развитието на технологиите става възможно да се използват въглищата дългосрочно, но за това е необходимо визионерство и ясен план как от проблем, Маришкият басейн да се превърне в район с устойчив бизнес модел въз основа на новите технологии.

Няколко примера за  възможните нови технологии за въглищата.

Toolkit Transforming industries in coal regions for a climate‑neutral economy.

Clean Coal Technology

Защо срещу България ЕК започна наказателна процедура заради ВЕИ?

       Европейската комисия съобщи, че започва наказателна процедура срещу България, защото не насърчава развитието на пазара на енергия от възобновяеми източници. За целта е необходимо да транспонира в националното законодателство Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (Директива (ЕС) 2018/2001).

С последните изменения в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) се въведе улесняване на производството на енергия от ВЕИ от граждани, но условието  е енергията да се използва само за собствено потребление. Една от основните цели на Директива (ЕС) 2018/2001 е потребителят да се овласти и да се постави в центъра на пазара на електроенергия, като му се предостави възможност да произвежда, потребява и продава електрическа енергия или да се превърне в т.н prosumer. Освен това следва да се осигури възможност за разработване на децентрализирани технологии за възобновяема енергия и съхранение на такава енергия при недискриминационни условия и без да се възпрепятства финансирането на инфраструктурните инвестиции. Преминаването към децентрализирано производство на енергия носи редица ползи, включително използването на местни източници на енергия, по-голяма сигурност на енергийните доставки на местно равнище, по-къси транспортни разстояния и намалени загуби на енергия при пренос. Такова децентрализиране също така насърчава развитието и сближаването чрез предоставяне на източници на приходи и разкриване на работни места на местно равнище.

В директивата са дадени определения „потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници“ означава краен потребител, извършващ дейност в свои помещения, разположени в определени граници или, когато това е разрешено от държава членка, в други помещения, който произвежда възобновяема електрическа енергия за собствено потребление и който може да съхранява или продава собствено произведената възобновяема електрическа енергия, при условие че за небитовите потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници тези дейности не представляват основната им търговска или професионална дейност; и на „съвместно действащи потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници“ означава група от най-малко двама съвместно действащи потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, които са разположени в една и съща сграда или в многофамилна жилищна сграда;.

Могат да се посочат вече много примери за успешно участие на местното население и местните органи в проекти за възобновяема енергия чрез общности за възобновяема енергия в ЕС. Чрез създаване на енергийни общности  на местно равнище, се отчита допълнителна добавена стойност, изразяваща се в положително възприемане на възобновяема енергията на местно равнище и достъп до допълнителен частен капитал, което води до инвестиции на местно равнище, по-голям избор за потребителите и по-активно участие на гражданите в енергийния преход. Такова местно ангажиране има решаващо значение за увеличаване на мощностите за възобновяема енергия. Мерките, даващи възможност на общностите за възобновяема енергия да влязат в равноправна конкуренция с други производители, имат за цел и да повишат гражданското участие на местно ниво в проектите за възобновяема енергия, като по този начин допринесат за по-положителното възприемане на възобновяемата енергия.

Чрез пакета „Чиста енергия за всички европейци“, приет през 2019 г., ЕС въведе концепцията за енергийни общности в своето законодателство, по-специално като граждански енергийни общности и общности за възобновяема енергия.

По-конкретно, Директивата относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия ((ЕС) 2019/944) включва нови правила, които позволяват активно участие на потребителите, индивидуално или чрез граждански енергийни общности, на всички пазари, или чрез генериране, потребление, споделяне или продажба електричество или чрез предоставяне на гъвкави услуги чрез реакция на търсенето и съхранение. Директивата има за цел да подобри възприемането на енергийните общности и да улесни гражданите да се интегрират ефективно в електроенергийната система като активни участници.

Освен това преразгледаната Директива за възобновяема енергия (2018/2001/ЕС) има за цел да засили ролята на потребителите на възобновяема енергия и общностите, използващи възобновяема енергия. Поради това държавите от ЕС трябва да гарантират, че je могат да участват в наличните схеми за подпомагане наравно с големите участници.

Овластяването на общностите за възобновяема енергия да произвеждат, консумират, съхраняват и продават енергия от възобновяеми източници също ще помогне за подобряване на енергийната ефективност в домакинствата, ще подпомогне използването на възобновяема енергия и в същото време ще допринесе за борбата с бедността чрез намалено потребление на енергия и по-ниски тарифи за доставка.

Европейската комисия разработи платформа с цел да подпомогне местни участници (включително граждани, местни власти и предприятия) при създаването и напредъка на проекти за чиста енергия, управлявани от енергийните общности в градските райони в цяла Европа. Инициативата допринася за справедлив преход към климатична неутралност, която позволява на гражданите да поемат собственост върху потреблението и производството на енергия. Чрез платформата се предоставя техническа подкрепа на енергийни общности, чиито дейности са предимно в градските райони. За селските общности е предвидена втора инициатива, консултантският център за селски енергийни, който ще предоставя персонализирана техническа помощ. Двете програми ще работят в тясно сътрудничество и е възможно вътрлешно прехвърляне при споразумение  на енергийни общности  в зависимост от изразените нужди.

Повече информация ТУК и ТУК 

Потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници

С транспониране на Директива 2018/2001/ЕС в националното законодателство, България следва да гарантира, че потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, индивидуално или чрез доставчици на агрегирани услуги имат право:

–да произвеждат възобновяема енергия, включително за собствено потребление, да акумулират и да продават своите излишъци от тази електрическа енергия от възобновяеми източници, включително чрез споразумения за закупуване на възобновяема електрическа енергия, доставчици на електрическа енергия и търговски споразумения между партньори, без да бъдат подлагани на

1.дискриминационни или непропорционални процедури и такси, както и такси за мрежата, които не отразяват разходите, по отношение на електрическата енергия която потребяват от мрежата или с която захранват мрежата;

2. дискриминационни или непропорционални процедури и каквито и да е такси по отношение на произведената от самите тях електрическа енергия от възобновяеми източници, която остава в рамките на техните помещения;

–да инсталират и да експлоатират системи за съхранение на електрическа енергия в съчетание с инсталации за производство на възобновяема електрическа енергия за собствено потребление, без да са задължени да плащат каквито и да е двойни такси, включително такси за мрежата за съхраняване на електрическа енергия в рамките на техните помещения;

–да запазят своите права и задължения на крайни потребители;

–да получат заплащане, включително където е приложимо чрез схеми за подпомагане, за подадената към мрежата произведена от тях възобновяема електрическа енергия, което отразява пазарната цена и което може да отчита дългосрочната стойност на подадената към мрежата електрическа енергия и аспектите на околната среда и обществото.

България следва да въведе благоприятна рамка за насърчаване и улесняване на развитието на потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници въз основа на оценка на съществуващите неоснователни пречки и на потенциала на потреблението на собствена електрическа енергия на тяхната територия и в техните енергийни мрежи. Тази благоприятна рамка, наред с другото:

а)урежда достъпността на потреблението на възобновяема собствена електрическа енергия за всички крайни потребители, включително за тези с ниски доходи или за уязвимите домакинства;

б)урежда въпроса за неоснователните пречки пред финансирането на проекти на пазара и мерките за улесняване на достъпа до финансиране;

в)разглежда други неоснователни регулаторни пречки за потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, включително за наемателите;

г)предвижда стимули за собствениците на сгради да създават възможности за потребление на възобновяема собствена електрическа енергия, включително за наемателите;

д)предоставя на потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, за електрическата енергия, която подават към мрежата, недискриминационен достъп до съответните съществуващи схеми за подпомагане, както и до всички сегменти от пазара на електрическа енергия;

е)гарантира, че потребителите на собствена електрическа енергия допринасят по балансиран и подходящ начин за цялостното споделяне на разходите за системата, когато мрежата се захранва с електрическа енергия. 

Общности за възобновяема енергия

България следва да гарантира, че крайните потребители, и в частност битовите потребители, имат право да участват в общност за възобновяема енергия, без да губят своите права или задължения като крайни потребители и без да трябва да изпълняват необосновани или дискриминационни условия или процедури, които биха възпрепятствали участието им в общност за възобновяема енергия, при условие че в случая на частните предприятия тяхното участие не представлява основната им търговска или професионална дейност.

·  Общностите за възобновяема енергия следва да имат право:

а)да произвеждат, потребяват, акумулират и продават енергия от възобновяеми източници, включително чрез споразумения за закупуване на електрическа енергия;

б)да споделят в рамките на общността за възобновяемата енергия, възобновяемата енергия, произведена от производствени единици, притежавани от общността за възобновяема енергия, при спазване на другите условия, предвидени в настоящия член и при зачитане на правата и задълженията на членовете на общността за възобновяема енергия като потребители;

в)да имат достъп по недискриминационен начин до всички подходящи пазари на енергия както пряко, така и чрез агрегиране.

България следва да   извърши оценка на съществуващите препятствия и на потенциала за развитие на общностите за възобновяема енергия на националния пазар.

·  България следва да  осигури рамка, благоприятстваща насърчаването и улесняването на развитието на общностите за възобновяема енергия. Наред с другото рамката гарантира, че:

а)необоснованите регулаторни и административни пречки пред общностите за възобновяема енергия са премахнати;

б)по отношение на общностите за възобновяема енергия, които предлагат енергия или агрегиране или други търговски енергийни услуги, се прилагат разпоредбите, отнасящи се за тези дейности;

в)съответният оператор на разпределителна система си сътрудничи с общностите за възобновяема енергия с цел улесняване преноса на енергия в рамките на общностите за възобновяема енергия;

г)за общностите за възобновяема енергия се прилагат справедливи, пропорционални и прозрачни процедури, включително регистрация и лицензиране, както и отразяващи разходите такси за мрежата и съответните такси, налози и данъци, като се гарантира, че те допринасят по адекватен, справедлив и балансиран начин за разпределянето на общите разходи за системата в съответствие с прозрачен анализ на разходите и ползите на разпределените енергийни ресурси, направен от националните компетентни органи;

д)общностите за възобновяема енергия са обект на недискриминационно третиране във връзка със своите дейности, права и задължения като крайни потребители, производители, доставчици, оператори на разпределителни системи или като други участници на пазара;

е)общностите за възобновяема енергия са достъпни за участие на всички потребители, включително домакинствата с ниски доходи или уязвимите домакинства;

ж)има на разположение инструменти за улесняване на достъпа до финансиране и информация;

з)се предоставя регулаторна подкрепа и помощ за изграждане на капацитет на публичните органи при улесняването и създаването на общности за възобновяема енергия и при улесняването на прякото участие на органите;

и)са въведени правила, за да се гарантира еднаквото и недискриминационно третиране на потребителите, които участват в общността за възобновяема енергия.

Основните принципи на благоприятната рамка и нейното прилагане са част от докладите за напредъка и актуализациите на интегрираните национални планове на държавите членки в областта на енергетиката и климата в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999.