четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Цифрови технологии: 16 държави-членки все още не са въвели в националното си законодателство всички нови правила на ЕС в областта на съобщенията

ЕК съобщи, че изпраща писма до 16 държави-членки, които все още не са въвели в националното си законодателство всички нови правила на ЕС в областта на съобщенията. Срокът за това изтече на 25 май 2011 г., а частичното въвеждане на европейските норми в областта на съобщенията ограничава правата на потребителите във въпросните 16 държави. Новите правила предоставят на потребителите нови права по отношение на стационарните телефонни и мобилните услуги и достъпа до интернет —  например правото да сменят своя телефонен оператор в рамките на един ден, като запазват номера си, възможността да получават подробна информация за начина, по който доставчиците на интернет услуги използват трафика на данни и да разполагат с по-добра защита на личната неприкосновеност и личните данни онлайн.
Отправеното днес искане на Комисията е под формата на т. нар. „мотивирано становище“. Държавите-членки, които не са приложили напълно новите закони, рискуват въпросът да бъде отнесен пред Съда на ЕС и да платят финансови глоби. Това са Белгия, България, Чешката република, Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Кипър, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния и Словения. 
За цялостно прилагане на новите правила държавите-членки трябва да транспонират във вътрешното си законодателство двете нови директиви на ЕС — Директивата за по-добро регулиране и Директивата за правата на гражданите, с които се изменят пет действащи директиви на ЕС (Рамковата директива, Директивата за достъпа, Директивата за разрешение, Директивата за универсалната услуга и Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации).  Въпреки протичащите законодателни процеси във всички държави-членки и факта, че повечето от тях са уведомили Комисията за някои предприети мерки, едва седем от тях (Дания, Естония, Ирландия, Малта, Финландия, Швеция и Обединеното кралство) са спазили крайния срок и са въвели новите правила преди 25 май 2011 г. 
Във връзка с това през юли 2011 г. Комисията изпрати писма до 20 държави-членки с искане за информация относно изпълнението на техните задължения. Досега само Латвия, Литва, Люксембург и Словакия са уведомили Комисията, че са въвели напълно новите правила в националното си право.
 

Енергетика: България и Румъния ще бъдат изправени пред Европейския съд, тъй като не прилагат европейското право на газовия пазар

Днес Европейската комисия обяви, че България и Румъния все още не са създали конкурентен вътрешен газов пазар, който единствено може да гарантира сигурността на доставките и достъпни цени на енергията. Ефективното  и правилно функциониране на вътрешния пазар на природен газ ще даде на потребителите избор между различни компании и ще им осигури достъп до енергия. За да гарантира избор за потребителите законодателство на ЕС има за цел да улеснява трансграничната търговия с природен газ и да увеличава капацитета на пазарите на газ. Европейската комисия смята, че България и Румъния все още не са въвели и прилагат правилата на ЕС на пазара на природен газ  и поради тази причина двете страни ще бъдат изправени пред  Съда на Европейския съюз.
В мотивите си за това решение ЕК посочва, че трансграничната търговия може да се осъществява само, ако всички участници на пазара имат равен достъп до газопреносните мрежи, за да са в състояние да предоставят газ на потребителите.  Равният достъп на трети страни може да се гарантира чрез предлагане на пазара максимален капацитет от мрежата.  Важно е също на всички участници на пазара да се предоставя надеждна и прозрачна информация, относно капацитета на мрежата.
На практика неспазването от страна  на България и Румъния на  правилата на ЕС за газовия пазар означава, че клиентите на тези държави-членки са лишени от възможността да получават оферти от други държави-членки, тъй като пазарите им  не са достатъчно интегрирани.
По-конкретно, Комисията счита, че в България и Румъния няма капацитет за прекъсваем обратен поток –наричан още обратно подаване 'backhaul', който да се предлага на всички точки за взаимно свързване. Включването на капацитет за обратен поток е от съществено значение, за да може да се използва мрежата в рамките на максималния й капацитет. Освен това, наличието на прекъсваем капацитет и краткосрочни услуги е от жизненоважно значение за новонавлизащите участници на пазара..

На практика България и Румъния нарушават правилата, произтичащи от регламента за природния газ № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи, който заменя на 3 март 2011 г. Регламент (ЕО) № 1775/2005.
Комисията започна процедурата за нарушения през 2009 г. с изпращането на официално уведомително писмо, което бе последвано от мотивирани становища през юни 2010 г.
България и Румъния са предприели стъпки за отстраняване на слабостите, но все още не са постигнали  пълно съответствие с правилата на ЕС за газовия пазар и поради тази причина ЕК отнася въпроса до Европейския съд.

сряда, 23 ноември 2011 г.

Енергетика: Вятърната енергия привлича все повече инвестиции

Европейската инвестиционна банка съобщи, че предоставя на Vattenfall дългосрочно финансиране в размер на 150 милиона паунда за развитие на офшорната  вятърна ферма Thanet Offshore wind farm, открита през септември 2010 г. Фермата разполага със 100 вятърни турбини, които са 115 м високи и генерират мощност 300 мегавата. Това е най-голямата работеща офшорна вятърна ферма в света. Вятърният парк е важна стъпка към постигане на целите на Обединеното кралство за задоволяване на 15 % от енергийните нужди до 2020 г. от възобновяеми източници на енергия. Фермата обхваща площ от 35 кв. км и е разположена на 12 км разстояние от  Foreness Point, най-източната част на Kent. Разположените в морето вятърни инсталации могат да постигнат икономии от мащаба и  да осигурят доставките на енергия от възобновяеми източници на повече от 200 000 домакинства.
Именно поради тази причина Европейската инвестиционна банка се ангажира да подкрепя разширяването на офшорния сектор на Обединеното Кралство, за да спомогне за увеличаване на опита и комерсиализацията на  най-модерните върхови технологии.
Подкрепата на Европейската инвестиционна банка за проекта е в зависимост от изпълнението на всеобхватни оценки на въздействието върху околната среда, включително оценка на потенциалното въздействие на проекта върху морските обитатели и птиците.
Предвижда се Европейската инвестиционна банка също да финансира преносната връзка, свързваща вятърната ферма Thanet, с националната преносна мрежа на Обединеното Кралство.

От 2002 г. Европейската инвестиционна банка (EИБ) има ясно изразена политика за финансиране развитието на офшорни вятърни ферми.
Вече функционират пет големи ферми за вятърна енергия, финансирани от ЕИБ, които представляват почти 40% от инсталираната мощност за вятърна енергия в света. ЕИБ подкрепя и проект London Array, който ще се изгражда  във водите на Обединеното кралство и се предвижда да бъде най-големия в света.

сряда, 9 ноември 2011 г.

Държавна помощ: Европейската комисия започва задълбочено разследване относно преструктурирането на българската железопътна компания БДЖ

Днес Европейската комисия съобщи, че стартира задълбочено разследване на плана за помощ за преструктуриране на българската държавна железопътна компания „БДЖ“. Комисията има съмнения дали този план е подходящ, за да се възстанови дългосрочната жизнеспособност на дружеството, и дали съдържа достатъчно мерки за гарантиране на собствения принос на дружеството към разходите за преструктуриране, както и мерки за компенсиране на нарушаването на конкуренцията. Стартирането на задълбочено разследване позволява на заинтересованите трети страни да изпратят своите мнения относно мерките, които са предмет на разследването. Това не предрешава неговия краен резултат.
През май 2011 г. България уведоми Комисията относно увеличение на капитала на БДЖ в размер на 550 млн. лв. (около 278 млн. евро), което трябва да бъде предоставено на шест транша през периода 2011—2016 г. Тази мярка следва да спомогне за преструктурирането на дружеството, което от няколко години е в затруднено финансово положение, а именно чрез изплащането на някои от неговите задължения.
Според представения от България план се очаква през 2012 г. да се възобнови жизнеспособността на дружеството чрез увеличаване на капитала, въвеждане на мерки за намаляване на разходите, продажба или бракуване на част на подвижния състав, както и съкращаване на работната ръка.
Комисията има редица съмнения по отношение на плана за преструктуриране, представен през май, включително относно жизнеспособността, тъй като в плана липсват няколко елемента от съществено значение, като например дали дружеството действително ще бъде жизнеспособно, ако съдържащите се прогнози по отношение на приходите се окажат прекалено оптимистични.
Освен това България не е предоставила доказателства, че приватизацията на дъщерното дружество на БДЖ за товарни превози ще бъде достатъчна, за да компенсира нарушаването на конкуренцията, или че това ще представлява подходящ принос на дружеството към разходите за преструктурирането му, тъй като сроковете и резултатите са несигурни.
Отписването от държавата на дълговете, натрупани от БДЖ преди присъединяването на България към ЕС през януари 2007 г., може да е съвместимо с правилата на ЕС относно държавната помощ съгласно раздел 4 от Насоките на ЕС за държавните помощи за железопътния транспорт . До момента обаче България не е предоставила необходимите пояснения, позволяващи извършването на подходяща оценка.  
Помощите за оздравяване и преструктуриране силно нарушават конкуренцията, тъй като се предоставят на едно дружество в ущърб на останалите. Насоките на ЕС за оздравяване и преструктуриране от 2004 г. поставят условието планът за преструктуриране да възстановява дългосрочната жизнеспособност на дружеството въз основа на реалистични предположения. Целта е да се избегнат многократните искания от дружеството за държавно подпомагане. Планът трябва да включва също така мерки за компенсиране на нарушаването на конкуренцията. Такива мерки обикновено включват намаляване на капацитета и пазарния дял или занижаване на бариерите за навлизане на пазара. Накрая, получателят трябва да предостави значителен собствен принос към разходите за преструктуриране.

петък, 4 ноември 2011 г.

Енергeтика: Нови правила и стандарти за безопасност при офшорен добив на нефт и газ

Миналогодишната авария на петролната платформа в Мексиканския залив показа, че промишленото извличане на нефт и газ от морските дълбини може да представлява реална заплаха и да нанесе огромни щети както на околната среда, така и на крайбрежните икономики. Щетите от аварията в Мексиканския залив се изчисляват на около 30 милиарда евро.
Историята и мащаба на добив на нефт и газ в Европа показва, че заплахата от сериозна авария в крайбрежните води на Европа продължава да бъде неприемливо голяма. В Европа нефт и газ се добиват от морското дъно от седемдесетте години на миналия век. Днес над 90 % от нефта и над 60 % от природния газ, произвеждани в ЕС и Норвегия се добиват офшорно. В европейски води действат над 1000 офшорни съоръжения за добив на нефт и газ. Най-значително е производството от района на Северно море и по-голямата част от нефта идва от Обединеното кралство и Норвегия, но постепенно във всички офшорни региони възниква интерес и вече 13 държави-членки (Обединеното кралство, Нидерландия, Дания, Германия, Ирландия, Италия, Испания, Гърция, Румъния, България, Полша, Малта и Кипър) са издали лицензи за офшорен добив на нефт и газ.
Офшорната промишленост в различните държави-членки работи с различни стандарти в областта на екологията, здравеопазването и безопасността.
Понастоящем законодателството на ЕС не покрива всички аспекти на офшорната промишленост за добив на нефт и газ, а националното законодателство на отделните държави-членки е много различно. Въпреки мерките, предприети от някои държави-членки за реформа на системите им след аварии в Северно море през 80-те години на миналия век, все още съществува значителен риск от тежки аварии в ЕС. Събитията от миналото показват, че през последните 30 години на света са възникнали поне 14 големи офшорни аварии като фонтаниране на кладенци и пълна загуба на производствени платформи, като 5 от тях са се случили през последните 10 години. Възможните последици от една голяма авария са катастрофални. Те включват човешки жертви, значителни екологични щети и съпътстващи поражения върху средствата за препитание в крайбрежните региони.
За да се избегнат подобни мащабни аварии е назряла необходимостта от прилагане на най-добри практики в сектора и изработване на стандарти за безопасност, здравеопазване и защита на околната среда при офшорно добиване на нефт и газ
Поради тази причина ЕК предлага нов регламент, който определя ясни правила, обхващащи целия жизнен цикъл на проучвателните и производствените дейности — от планирането до окончателното демонтиране на дадено съоръжение за добив на нефт или природен газ.
В оценката на въздействието, представена заедно с регламента е изчислено, че разходите при голяма авария във водите на ЕС са в рамките от € 205 - € 915 милиона годишно. Този диапазон се базира на статистика на инциденти при кладенци, изливания и отчетените разходи, свързани с повреда на имуществото и почистване на нефтени разливи.
Вменява се на европейската индустрия задължението редовно да оценява и подобрява стандартите за безопасност на офшорния добив под контрола на националните регулаторни органи. Промишлеността има основната отговорност да гарантира безопасността при осъществяване на дейността си и да покрива направените разходи. Държавите-членки ще трябва да покриват разходи свързани със създаването на националните компетентни органи

Проектът за регламент въвежда редица изисквания за ефективна превенция и действия при сериозни аварии чрез:
Лицензиране: Лицензионните органи в държавите-членки ще трябва да гарантират, че проучването и добивът на нефт и природен газ във водите на ЕС се разрешават само на оператори с достатъчен технически и финансов капацитет, необходим за контролиране на безопасността на офшорните дейности и защитата на околната среда.
Независими проверки: Предложените от оператора технически решения, които са от жизнено значение за безопасността на съоръжението трябва да се проверяват от независима трета страна преди пускането в експлоатация и периодично след това.
Задължително предварително планиране за извънредни ситуации: Още преди започването на проучвателните или производствените дейности компаниите ще трябва да изготвят доклад за основните заплахи по отношение на съоръженията си, който да съдържа оценка на риска и план за действие в извънредни ситуации. Тези доклади ще трябва да се представят на националните власти, които да ги одобрят, ако отговарят на изискванията.
Инспекции: Независими национални компетентни органи, отговарящи за безопасността на съоръженията, които ще проверяват мерките за безопасност, защита на околната среда и готовност за аварийни ситуации на нефтените платформи и дейностите, извършвани на тях. Ако даден оператор не спазва минималните стандарти, компетентният орган ще предприеме правоприлагащи и/или наказателни действия; в краен случай, ако операторът не се съобрази с наложените мерки, той ще трябва да прекрати сондажните или добивните дейности.
Прозрачност: На гражданите ще бъде предоставена контекстуална информация относно стандартите за ефективност на сектора и дейностите на националните компетентни органи. Те ще я публикуват на уебсайтовете си.
Действия при извънредни ситуации: Компаниите ще изготвят планове за действие при извънредни ситуации въз основа на оценката на риска на техните платформи и ще поддържат на разположение средства, които да използват в случай на необходимост. Държавите-членки също така ще вземат предвид изцяло тези планове при изготвянето на национални планове за действие при извънредни ситуации. Тези планове периодично ще бъдат подлагани на проверка от отрасъла и националните власти.
Отговорност: Компаниите за нефт и газ ще носят пълната отговорност за екологични щети, причинени на защитените морски видове и естествените местообитания. По отношение на щетите, причинени на водите, географската зона ще бъде разширена така, че да обхваща всички морски води на ЕС, заедно с изключителната икономическа зона (до около 370 км от бреговата линия) и континенталния шелф, който е под юрисдикцията на държавата-членка с брегова ивица. Относно щети, нанесени на водите, настоящата правна рамка на ЕС за отговорност за екологични щети е ограничена до териториалните води (до около 22 km от бреговата ивица).
Международни въпроси: Комисията ще работи с международните си партньори за насърчаване прилагането на най-високите стандарти за безопасност в световен план.
Група на офшорните органи в ЕС: Инспектори на офшорни дейности в държавите-членки ще работят съвместно, за да осигурят ефективен обмен на най-добри практики и да допринесат за разработването и подобряването на стандартите за безопасност.

 Изискванията ще се прилагат за нови инсталации и операции веднага след приемането на новия регламент от Съвета и Европейския парламент. Преходен период от максимум две години е предвиден за съществуващите инсталации.

сряда, 2 ноември 2011 г.

Енергетика: Енергия от възобновяеми източници - проблеми пред развитието й в България

Член 16 от Директивата за енергия от възобновяеми източници изисква от държавите-членки да направят промени в управлението и развитието на електропреносните си мрежи и по този начин да гарантират приоритетен или гарантиран достъп до мрежата на енергията произведена от възобновяеми източници. Държавите-членки следва да предприемат подходящи стъпки за развитие на електроенергийната мрежова инфраструктура за пренос и разпределение, на интелигентните мрежи, складови съоръжения и на електроенергийната система с цел да се позволи сигурното функциониране на електроенергийната система, тъй като това включва по-нататъшното развитие на производството на електроенергия от възобновяеми източници на енергия.
От своя страна Европейската Комисия (ЕК) има задължението да направи оценка на процеса на реалното интегриране на възобновяемите енергийни източници в мрежата и доколко електроенергията произведена от възобновяеми източници ефективно присъства на пазара
За да изпълни тази своя задача Европейската комисия е възложила на Eclareon и Öko-Institut да направят оценка по държави-членки и да представят доклади за всяка отделна членка доколко тя прилага на практика изискванията на член 16 от  директивата.
В момента докладите са публикувани и до 30 ноември могат да се дават становища по тях от заинтересованите страни, след което ще се изготви окончателния доклад, оценяващ развитието и интеграцията на енергията от възобновяеми източници (ЕВИ) в цяла Европа. Докладите са изработени въз основа на задълбочено проучване и анализ на съществуващата правна рамка, оценка на националните планове за действие и действителната ситуация на пазара в 27-те членки на ЕС. Анализирани са въпросите по отношение на свързването към мрежата, работата на мрежите и развитието им, а така също интегрирането на възобновяемите енергийни източници на съответните пазари и схемите за подпомагане. Предложени са и препоръки към всяка държава членка.
Докладът за България откроява няколко проблемни области.
Основните проблеми за интеграция на електроенергия от възобновяеми източници в България се открояват при свързването на вятърните и слънчевите централи за енергия към преносната мрежа и липсата на разширение на мрежата, необходимо за по-нататъшното развитие на нови инсталации за ЕВИ.
В доклада се отчита факта, че благодарение на съществуващите атрактивни преференциални тарифи и благоприятни правни условия през последните години са предприети много инвестиционни проекти за ЕВИ. Според анализа в доклада значителна част от тях в действителност са били спекулативни, предназначени основно да блокират мрежов капацитет, след което да се продадат на чуждестранни инвеститори.
Анализът на новия Закон за енергия от възобновяеми източници (приет на 03 май 2011 г.), отбелязва положителните моменти, чиято цел е да се намали броят на спекулативните проекти, но в същото време се подчертава, че след влизане на закона в сила повече от 80% от предварителните договори са били потвърдени. Изводът е, че недостигът на капацитет за пренос не може да бъде решен в краткосрочен план.

Друг очертан проблем е, че операторът на преносни системи (ОПС) на практика има право да прекъсне връзката с мрежата на централите за ЕВИ по всяко време.
Освен това се подчертава, че в новия закон за ЕВИ напълно е премахнат приоритетния достъп до мрежата за производителите на ЕВИ. Законът поставя енергията от възобновяеми източници зад всички други видове енергия. Законът предвижда да се спре прилагането на механизма за подпомагане, след като България постигне заложената индикативна цел. В доклада се отбелязва, че тази мярка е в пряко нарушение на директивите на ЕС. Друга сериозна пречка пред инвеститорите е, че те ще могат да са  наясно с цената, на която ще продават енергията едва след приключване на проекта и построяване на съоръженията за генериране на мощност, което би разколебало надеждни бъдещи инвестиции в областта на ЕВИ.

Един от най-големите проблеми отбелязан в доклада за България е, че все още изискването от втория и третия европейски енергиен пакет за отделяне на операторите на преносни системи не е въведено в националното законодателство.
Отбелязва се, че в момента пазарът на електроенергия в България не е либерализиран. Не функционира енергийна борса и не се осъществяват спот сделки, например сделки за деня и ден напред.
Препоръчва се също спрямо НЕК да се приложат правилата за конкуренция, за да се предотвратят злоупотреби на пазара, тъй като компанията има монополна позиция на пазара.