четвъртък, 2 декември 2021 г.

Възобновяема енергия: Комисията настоятелно призовава България да транспонира Директивата за възобновяемата енергия

 

Комисията съобщи, че е  изпратила  мотивирано  становище на България, в което настоява да се транспонира в националното законодателство Директива (ЕС) 2018/2001 относно насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници.

Директивата установява обща рамка за насърчаването на енергията от възобновяеми източници. Държавите членки колективно следва да осигурят постигането през 2030 г. на поне 32 % дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в Съюза.

Тя също така установява правила относно финансовото подпомагане за електрическата енергия от възобновяеми източници, за потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и за използването на енергия от възобновяеми източници в сектора за топлинна енергия и енергия за охлаждане и в транспортния сектор, за регионалното сътрудничество между държавите членки и между държавите членки и трети държави, за гаранциите за произход, за административните процедури и за информацията и обучението. В нея са установени и критерии за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове за биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса.

Освен това директивата  включва нови разпоредби, които да позволят на гражданите да играят активна роля в развитието на възобновяемите енергийни източници – особено в общностите на възобновяема енергия и самостоятелното потребление на възобновяема енергия, както следва:

Потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници

Държавите членки следва да гарантират, че потребителите имат право да станат потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, 2.   Държавите членки следва да гарантират, че потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, индивидуално или чрез доставчици на агрегирани услуги имат право:

а) да произвеждат възобновяема енергия, включително за собствено потребление, да акумулират и да продават своите излишъци от тази електрическа енергия от възобновяеми източници, включително чрез споразумения за закупуване на възобновяема електрическа енергия, доставчици на електрическа енергия и търговски споразумения между партньори, без да бъдат подлагани на:

i) дискриминационни или непропорционални процедури и такси, както и такси за мрежата, които не отразяват разходите, по отношение на електрическата енергия която потребяват от мрежата или с която захранват мрежата;

ii) дискриминационни или непропорционални процедури и каквито и да е такси по отношение на произведената от самите тях електрическа енергия от възобновяеми източници, която остава в рамките на техните помещения;

 

б) да инсталират и да експлоатират системи за съхранение на електрическа енергия в съчетание с инсталации за производство на възобновяема електрическа енергия за собствено потребление, без да са задължени да плащат каквито и да е двойни такси, включително такси за мрежата за съхраняване на електрическа енергия в рамките на техните помещения;

в) да запазят своите права и задължения на крайни потребители;

г) да получат заплащане, включително където е приложимо чрез схеми за подпомагане, за подадената към мрежата произведена от тях възобновяема електрическа енергия, което отразява пазарната цена и което може да отчита дългосрочната стойност на подадената към мрежата електрическа енергия и аспектите на околната среда и обществото.

Общности за възобновяема енергия

Държавите членки следва да гарантират, че крайните потребители, и в частност битовите потребители, имат право да участват в общност за възобновяема енергия, без да губят своите права или задължения като крайни потребители и без да трябва да изпълняват необосновани или дискриминационни условия или процедури, които биха възпрепятствали участието им в общност за възобновяема енергия, при условие че в случая на частните предприятия тяхното участие не представлява основната им търговска или професионална дейност.

Държавите членки следва да гарантират, че общностите за възобновяема енергия имат право:

а) да произвеждат, потребяват, акумулират и продават енергия от възобновяеми източници, включително чрез споразумения за закупуване на електрическа енергия;

б) да споделят в рамките на общността за възобновяемата енергия, възобновяемата енергия, произведена от производствени единици, притежавани от общността за възобновяема енергия, при спазване на другите условия, предвидени в настоящия член и при зачитане на правата и задълженията на членовете на общността за възобновяема енергия като потребители;

в) да имат достъп по недискриминационен начин до всички подходящи пазари на енергия както пряко, така и чрез агрегиране.

Държавите членки извършват оценка на съществуващите препятствия и на потенциала за развитие на общностите за възобновяема енергия на тяхна територия.

Държавите членки осигуряват рамка, благоприятстваща насърчаването и улесняването на развитието на общностите за възобновяема енергия. Наред с другото рамката гарантира, че:

а) необоснованите регулаторни и административни пречки пред общностите за възобновяема енергия са премахнати;

б) по отношение на общностите за възобновяема енергия, които предлагат енергия или агрегиране или други търговски енергийни услуги, се прилагат разпоредбите, отнасящи се за тези дейности;

в) съответният оператор на разпределителна система си сътрудничи с общностите за възобновяема енергия с цел улесняване преноса на енергия в рамките на общностите за възобновяема енергия;

г) за общностите за възобновяема енергия се прилагат справедливи, пропорционални и прозрачни процедури, включително регистрация и лицензиране, както и отразяващи разходите такси за мрежата и съответните такси, налози и данъци, като се гарантира, че те допринасят по адекватен, справедлив и балансиран начин за разпределянето на общите разходи за системата в съответствие с прозрачен анализ на разходите и ползите на разпределените енергийни ресурси, направен от националните компетентни органи;

д) общностите за възобновяема енергия са обект на недискриминационно третиране във връзка със своите дейности, права и задължения като крайни потребители, производители, доставчици, оператори на разпределителни системи или като други участници на пазара;

е) общностите за възобновяема енергия са достъпни за участие на всички потребители, включително домакинствата с ниски доходи или уязвимите домакинства;

ж) има на разположение инструменти за улесняване на достъпа до финансиране и информация;

з) се предоставя регулаторна подкрепа и помощ за изграждане на капацитет на публичните органи при улесняването и създаването на общности за възобновяема енергия и при улесняването на прякото участие на органите;

и) са въведени правила, за да се гарантира еднаквото и недискриминационно третиране на потребителите, които участват в общността за възобновяема енергия.

Директивата поставя също повишена цел от 14% за дела на възобновяемите горива в транспорта до 2030 г. и засилва критериите за гарантиране на биоенергийна устойчивост. Държавите-членки трябваше да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с директивата до 30 юни 2021 г. Към тази дата България не е информирала Комисията, че е транспонирала директивата.

В резултат на това през юли 2021 г. ЕК е изпратила  официално уведомително писмо, а  сега изпращат мотивирано становища, тъй като България до днес не е уведомила Комисията за предприети  мерки за транспониране. При липса на задоволителен отговор в рамките на два месеца, Комисията може да отнесе случая  до Съда на Европейския съюз.

понеделник, 29 ноември 2021 г.

Енергетика: За цените на електроенергията, конкуренцията и „слона в стаята“

 

Цените на електроенергията на едро през последните месеци наистина полудяха и то не само в България, но и в Европа. В цяла Европа се наблюдава безпрецедентен ръст на цените на едро на електроенергията. В повечето случаи България е на едно от първите места по ръст на цените. От всички страни започнаха да валят най-различни предложения за справяне с ценовата криза.

Но преди да се предприемат каквито и да е стъпки би следвало трезво да се прецени какви са причините за  ръста на цените.

От една страна има обективни причини за повишаване на цените, които са отбелязани в редица сериозни анализи.

Какво обясняват анализаторите за високите цени на електроенергията?

- Възстановяването на икономиката след миналогодишното затваряне на бизнеси, заради Ковид 19, доведе до повишено търсене на енергийни ресурси.

- Недостиг на природен газ - един от проблемите е доставката на природен газ, използван за производство на около една пета от електроенергията в Европа. Недостигът повиши цената му  и следователно цената на електричеството е по - висока.

- Около една трета от европейските доставки идват от Русия; още една пета идва от Норвегия. И двете страни бяха засегнати от прекъсвания, като например пожар в преработвателен завод в Сибир, довели до ограничени доставки по-ниски от очакваното.

- Пазарът на втечнен природен газ (LNG), не можа да компенсира недостига. търсенето на втечнен природен газ в Китай и Япония нараства, което води до високи цени.

- Европа претърпя студена и продължителна зима, която изчерпа запасите от природен газ. Те са с около 25% под дългосрочната си средна стойност.

- Използването на повече въглища също не е решение, тъй като цената на въглеродните емисии са на рекордно високи нива.

- Друг фактор е вятърът - или по-скоро липсата му. Около една десета от енергията на Европа се генерира от вятъра. В някои страни, включително Германия и Великобритания, делът е два пъти по - голям. Напоследък обаче се отчита липсата на вятър, което е необичайно.  Според анализатори в Германия например през първите две седмици на септември производството на вятърна енергия е било с 50% под средното за пет години.

- В допълнение към това се наблюдава, че Русия забавя доставките на природен газ чрез тръбопроводите в региона, което повдига въпроси дали това може да е умишлен ход, за да се ускори  стартирането на  Северен поток 2.

Всички тези фактори се отразяват неблагоприятно  на енергийния пазар в Европа, включително и в България, която донякъде (все още не напълно) е част от общия енергиен пазар.

Повечето анализатори очакват цените на електроенергията да останат високи през зимата, когато търсенето на електроенергия за отопление  ще достигне своя пик.

Тези обективни проблеми характерни за енергийния пазар на целия Европейски съюз  естествено се отразяват и на цените на електроенергията в България.

И тук е мястото да се каже, че освен влиянието на тези обективни фактори, България има специфични проблеми, за чието решаване се предлагат мерки, които са краткосрочни, а правото на конкуренцията ги определя като поведенчески. Имам предвид предложените мерки свързани с промяна на правилата за поведение на пазарните участници, търгуващи на борсата. Например преразглеждане на изискванията за лицензиране или правилата за поведение на търговците на борсата. Такива мерки могат да дадат резултат на българския пазар за търговия на едро с електроенергия, само ако заедно с тях се предприемат дълбоки и смели структурни реформи в сектора.

При сравнение  на цените на едро (базови) на електроенергията на пазар ден напред на Българската независима енергийна борса ЕАД (БНЕБ) и борсите в югоизточния регион на ЕС прави впечатление, че цените в България (червената линия)  в повечето случаи са  високи и се позиционират в горната част на графиката. Интересно е сравнението на цените в България и тези в Германия (зелената линия). Видно от графиката цените в България в повечето случаи са по-високи от тези в Германия. Трябва да се отчете, че пазарът на електрическа енергия има специфична характеристика, която го отличава от всички други пазари. Електрическата енергия е единствения продукт, който не може да се съхранява, а в същото време търсенето му е нееластично. Енергийната система трябва да се подържа в баланс като производството следва да отговаря на възникналото в момента потребление. Уникалните характеристики на продукта електроенергия могат да улеснят пазарните злоупотреби и манипулациите на пазара. Тези манипулации  обикновено са специфични и могат да причинят необосновано увеличаване на цените на електроенергията.

        Как Германия чрез структурни промени разви ефективна конкуренция на пазара на едро на електроенергия след установена пазарна злоупотреба от страна на E.ON AG.

Пазарна злоупотреба чрез задържане на капацитет (capacity withholding)

Задържането на капацитет се отнася до стратегия, при която производителите на електроенергия може да решат да намалят своите собствени доставки с цел повишаване на цената. Стратегията за задържане е печеливша, когато води до увеличаване на цената на електроенергията. Тази цена обикновено силно се отклонява от оптималното ценово равнище, характерно за пазар с ефективна конкуренция.

При пазарите „ден напред“, цената се определя, когато цената на предлагане се срещне с предложената цена на търсене. Ако по време на голямо търсене се намалят предложенията за доставки, това може да доведе до значително увеличение на цената. Практиката е показала, че такова пазарно поведение може да се прилага успешно от предприятие с господстващо положение на пазара. Поради специфичната характеристика на електроенергийния пазар на един олигополен пазар, централите, произвеждащи електроенергия, често са в състояние да упражняват пазарна мощ и ефективно да прилагат стратегия за задържане на капацитет. Особено в случай на ограничена преносна способност.

На практика един от начините е физическо задържане на капацитет, когато от пазара се оттегля/не се предлага определена производствена единица. Операторът на електроцентралата, внезапно оттеглил или непредоставил на пазара производствена мощност, трябва да има обективно обяснение за това оттегляне: например лесно доказуема авария или проблем със сигурността на системата. Стратегията за задържане на капацитет е особено ефективна в периоди на високи цени на пазара. Като се има предвид нееластичното търсене на електроенергия, едно краткосрочно задържане на капацитет в период на високи цени може да доведе до екстремно увеличение на цените.

Задържането на капацитет за производство на електроенергия може да се осъществи и чрез икономическо задържане. Икономическо задържане на капацитет се реализира когато производител с господстващо положение на пазара предлага оферта за продажба на енергия на цена, която е значително над пределните разходи за производство и е над конкурентните ценови равнища. По този начин енергията става непродаваема. Ефектът за пазара е както при физическо задържане на капацитет. В резултат цената на пазара се повишава. Такава стратегия за ценово поведение е печеливша за производители, които могат да се възползват от високата цена на пазара, защото цените нарастват над конкурентните нива. Задържането на капацитет за производство на електроенергия може да бъде извършено от един или повече участници на пазара, действащи независимо или съгласувано.

Случай със задържане на капацитет

През 2008 г. Европейската комисия прие решение по антитръстово дело срещу E.ON AG във връзка с предполагаеми нарушения на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията, включващо германските пазари на електроенергия. Случаят се отнася да предполагаема злоупотреба с господстващо положение от страна на E.ON на германския пазар на едро. За първи път в практиката на Комисията се взема решение за продажба на значителни активи на дружеството.

В своето проучване Комисията стига до извода, че E.ON може да е прилагало стратегия за задържане на  налични мощности (капацитет capacity withholding ) за производство на електроенергия  в периода 2001 - 2007 г. По този начин дружеството е ограничило доставките на електроенергия от някои централи за краткосрочния пазар — на енергийната борса в Германия EEX. Целта на това задържане е да се увеличат цените на електроенергията в ущърб на потребителите. Комисията определя това поведение на Е.ОН  като злоупотреба с господстващо положение на германския електроенергиен пазар на едро по смисъла на чл. 82 от Договора за ЕО (сега чл. 102 от ДФЕС). Освен това, Комисията се опасява, че това поведение може да е част от средносрочна и дългосрочна стратегия на E.ON за възпиране на настоящи или потенциални конкуренти от навлизане на пазара на производство на електроенергия и следователно за ограничаване на пазарния обем при производството на електроенергия.

Балансиращ пазар за електроенергия

Комисията изразява също опасение, че E.ON може да е злоупотребило с господстващото си положение на пазара за търсене на вторични балансиращи резерви в мрежата на E.ON съгласно член 82 от Договора за ЕО първо, чрез увеличаване на собствените си разходи, за да облагодетелства производството на филиалите си, и чрез прехвърляне на разходите върху крайния потребител, и второ, чрез възпрепятстване на производители на електроенергия от други държави-членки да изнасят балансираща електроенергия на балансиращия пазар на E.ON.

Комисията също отбелязва, че електроенергийния сектор и търговията с електроенергия, имат особени характеристики, поради невъзможността електроенергията да се складира и съхранява. Поради тези характеристика производството на електроенергия следва да отговаря на възникналото в момента търсене. Тази особеност на електроенергийния пазар може да позволи на всеки по-голям участник на пазара на производство на електроенергия да упражнява господстващо положение на пазара.

В анализа за положението на Е.ОН на пазара Комисията отчита, че пазара на едро на електроенергия в Германия е силно концентриран.  Дружеството има съвместно господстващо положение на пазара на едро заедно с дружествата RWE и Vattenfall Europe. За периода 2002-2006 г. общият пазарен дял на трите дружества е в рамките на 67%-75%.

Година

E.ON

RWE

Vattenfall

Общо

2002

(20-30%)

(30-40%)

(10-20%)

75%

2003

(20-30%)

(30-40%)

(10-20%)

75%

2004

(20-30%)

(30-40%)

(10-20%)

70%

2005

(20-30%)

(20-40%)

(10-20%)

67%

2006

(20-30%)

(20-40%)

(10-20%)

67%

Трите дружества не само, че контролират основните производствени мощности, но те също съвместно осъществяват контрол над относително най-евтините технологии за производство на електроенергия – хидро, ядрена и лигнитни въглища. Те общо имат 77% дял от технологиите за производство на електроенергия в Германия, с най-ниски пределни разходи за производство.

Комисията прилага правилото, че на един конкурентен пазар цените на електричеството се определят от централата с най-високите пределни  цени, която произвежда електричеството в един определен момент, т.е. от производителя, който се намира на горния край на кривата на предлагането. В сектора на електроенергията тази крива се нарича  merit curve „качествена крива или крива на заслугите “.

Комисията приема, че при задържане на капацитет от централа с ниски производствени разходи на пазара на едро в Германия, търсенето ще се премести към централите с по-високи цени. В крайна сметка пазарната цена ще се повиши, вследствие на осъществената манипулация на пазарното предлагане чрез задържането на производствена мощност с ниски пределни разходи.

ЕК изработи схематичен модел (графиките по-долу ), който илюстрира как задържането на капацитет от централа с ниски пределни разходи води до ръст на цената. Този ръст не е в резултат на пазарните сили на търсенето и предлагането, а на успешно осъществена манипулация на пазара, изразяваща се в задържане на капацитет.

За да отстрани установените от Комисията проблеми за конкуренцията на пазара на едро на електроенергия в Германия, E.ON предлага да поеме ангажименти съгласно чл. 9 от Регламент (EO) № 1/2003.

Основните елементи на ангажиментите включват:

1. E.ON преотстъпва следните производствени мощности в Германия:

E.ON преотстъпва изцяло дяловете си във водноелектрическите централи ÖKB/Inn (182,5 MВ), Weser (42 MВ), Inn (Nußdorf, Egglfing, Ering; общо: 102,2 МВ) и Jansen (5,1 MВ) (Trausnitz, Tanzmühle; общо: 5,1 МВ),

E.ON отпуска специални права за тираж за целия оставащ жизнен цикъл (включително и възможните удължения) в атомните електроцентрали Gundremmingen B, C (643 MВ), Krümmel (673 MВ) и Unterweser (184 MВ),

E.ON преотстъпва изцяло дяловете си в електроцентралите, захранвани с лигнитни въглища Lippendorf (445,5 MВ),

E.ON отпуска специални права за тираж от 159 МВ за целия оставащ жизнен цикъл (включително и съответните права за участие в ново строителство) в електроцентралата, захранвана с лигнитни въглища Buschhaus,

E.ON преотстъпва изцяло дяловете си в електроцентралите, захранвани с антрацитни въглища: Rostock (256 MВ), Zolling (449 MВ), Farge (350 MВ), Mehrum (345 MВ), както и за Veltheim 2/3 (265,3 MВ) и Bexbach (79,3 MВ),

E.ON преотстъпва изцяло дяловете си в електроцентралата, захранвана с природен газ Robert Frank (491 MВ),

E.ON преотстъпва изцяло дяловете си в нефтената електроцентрала Erzhausen (220 MВ) и Jansen (Kainzmühlsperre, Reisachhochspeicher; общо: 127 МВ).

2.По отношение на преносната система

E.ON преотстъпва преносната си система, състояща се от преносна мрежа с напрежение от 380/220 киловолта, операционната система на контролираната от E.ON зона и свързаните с нея дейности.

Комисията прави оценка, че преотстъпването на около 5 000 MW от производствените мощности на E.ON ще отговори на опасенията, свързани с конкуренцията на електроенергийния пазар на едро.

Това преотстъпване премахва възможността и стимула за спиране на производствени мощности по изгоден начин, което е било възможно по-специално в резултат на структурата на портфолиото от електроенергийни централи на E.ON. 

Преотстъпените централи ще помогнат на настоящи и потенциални конкуренти да получат достъп до нови централи и до централи с технологии, които те не притежават. В допълнение, конкурентите ще получат достъп до нови обекти, което ще им помогне да изградят (или да възстановят) повече производствени мощности с нови електроенергийни централи.

Според Комисията преотстъпването на преносната система на E.ON, състояща се от преносна мрежа с напрежение от 380/220 киловолта, управлението на системите на контролираната от E.ON зона и свързаните с това дейности, отговаря на опасенията, свързани с балансиращия пазар, като тези опасения възникват в резултат на вертикално интегрираната структура на E.ON

С оглед на тези констатации, Комисията прекратява производството за установяване на злоупотреба по смисъла на чл. 102 от ДФЕС и прави правно обвързващи предложените ангажименти.

Нека да се върнем на пазара на едро в България

Българският енергиен холдинг, който чрез трите си дъщерни дружества за производство на електроенергия (АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица-изток 2“ и водноелектрическите централи на НЕК) има  господстващо положение на пазара и задушава всякаква конкуренция като не позволява цените да се формират в конкурентни условия, още по-малко да се предлагат различни портфолиа от продукти, за които отдавна настоява бизнеса. С една дума има "слон в стаята"  който никой не иска да забележи. В България пазарната структура е силно концентрирана, което е предпоставка за манипулации и злоупотреба с пазарна сила. Дъщерните дружества на БЕХ реализират приблизително 60 процента от брутното вътрешно производство и имат доминираща позиция на българския електроенергиен пазар. Националният пазар има два пазарни сегмента на пазара на едро - регулиран и свободен, като все още значителна част от пазара на едро е регулиран. В съответствие с Правилатаза търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) степента на пазарна концентрация се изчислява чрез използване на показателите индекс на Херфиндал-Хиршман индекс (HHI) и коефициент на пазарна концентрация СR, според който общият пазарен дял на трите най-големи участника на пазара е 79% на база произведена енергия.

 Според праговете, регламентирани в ПТЕЕ, при стойности на индекса за концентрация CR3 в рамките на 70 до 100 %, пазарът се определя като слабо конкурентен. Ефективна конкуренция е налице, когато нито един пазарен участник, самостоятелно или съвместно с други търговски участници, няма значително въздействие върху пазара.

При съществуващата структура на пазара с доминиращо участие на дъщерните дружества на БЕХ ЕАД, индексите на концентрация са с високи стойности – индексът Херфиндал-Хиршман е над 4000, определящ пазара като силно концентриран с ограничена конкуренция на пазара при производство на първична електроенергия.

При наличие на господстващо предприятие на пазара и с оглед особеностите на електроенергийния пазар за поддържане на електроенергийната система в баланс между търсенето и предлагането, съществува реален риск от потенциална злоупотреба с пазарна сила и прилагане на забранени манипулации на пазара.

БЕХ се опитва да омаловажи своята позиция и поведение на пазара като се определя като финансов холдинг, който не влияе на пазарното поведение на дъщерните дружества. Тази теза  беше защитавана и по антитръстовото дело на Европейската комисия  - БЕХ електричество, която след подробен анализ беше отхвърлена от ЕК. В решението по антитръстовото дело срещу БЕХ ЕАД – електричество, Европейската комисия (ЕК) направи задълбочен анализ на пазара на едро и прие, че БЕХ ЕАД е с господстващо положение на пазара и на практика няма никакъв конкурентен натиск върху дружествата от БЕХ ЕАД от страна на останалите производители на енергия.

Аналогия със структурата на  пазара в Германия

Прави впечатление, че Е.ON има само 22% пазарен дял, но той е бил достатъчен, за да упражни пазарна мощ на пазара на едро и да осъществи пазарни злоупотреби. Пазарният дял на БЕХ е над 80 % (през 2014 г. според антитръстовото решение на ЕК) и над 60 %  за 2018 г. Може да се предположи, че високият пазарен дял, определя БЕХ като предприятие с пазарна власт, която дъщерните дружества може да използват, за да прилагат търговски практики, които водят до манипулации и пазарни злоупотреби.

Друг интересен момент е, че Комисията не пристъпва към налагане на санкции на Е.ON, а приема по ефективния подход - преструктуриране на компанията (Е.ON продава централи с обща мощност 5000 MW и преносната си система), като целта е да се  улесни навлизането на нови компании на пазара, което да доведе до  ефективно развитие на конкуренцията на пазара на едро в Германия.

Изводът се налага от само себе си, а именно господстващото положение на БЕХ (трите дъщерни предприятия - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ „Марица-изток 2“ и НЕК)  е пречка пред ефективното развитие на  конкуренция на българския пазар на едро. Само ефективната конкуренция на пазара може да доведе до справедливи цени и разнообразно портфолио  от продукти. Развитие на конкурентен пазар (освен чрез законови изменения за либерализация на пазара) може да се осъществи чрез преструктуриране  на БЕХ, за да се намали пазарната му мощ. В противен случай ще продължават да съществуват реални предпоставки и възможности за манипулации на пазара. Наличието на предприятия със значителна пазарна мощ на пазара на едро на електроенергия е предпоставка за високи цени, пазарни злоупотреби и манипулации, поради особените характеристики на този пазар.

В условията на конкуренция може да се развият форуърдните пазари. Форуърдните цени отразяват периоди на голямо и слабо търсене и позволяват както на производителите, така и на доставчиците да намалят рисковете от краткосрочни движения в цените на енергията. Ефективните форуърдни пазари също могат да гарантират предлагането на разнообразни форуърдни продукти, които  да включват различни срокове на падеж, включително продукти най-малко за тримесечие и за година напред, за постоянно доставяне както на базов, така и на върхов товар. Сроковете за доставка могат да са с различни падежи до две години напред.



сряда, 13 октомври 2021 г.

Цени на енергията: Комисията представя набор от инструменти за справяне с изключителната ситуация и нейното въздействие върху цените

 

Днес Комисията публикува съобщение, с което предлага мерки, чрез които да се помогне на държавите  членки, бизнеса и потребителите да се справят с изключителното покачване на световните цени на енергията, което се очаква да продължи през зимата.

Съобщението включва „набор от инструменти“, който ЕС и неговите държави - членки могат да използват за справяне с непосредственото въздействие на текущите резки повишения на цените и за допълнително укрепване на устойчивостта срещу бъдещи сътресения. Краткосрочните национални мерки включват спешна подкрепа за доходите на домакинствата, държавна помощ за компании и целенасочено намаляване на данъците. Комисията също така ще подкрепи инвестициите във възобновяема енергия и енергийна ефективност; да проучи възможните мерки за съхранение на енергия и закупуване на запаси от газ; и да оцени текущия дизайн на пазара на електроенергия.

Наборът от инструменти включва краткосрочни и средносрочни мерки

ЕК отбелязва, че настоящият скок на цените изисква бърза и координирана реакция. Съществуващата правна рамка дава възможност на ЕС и неговите държави - членки да предприемат действия за справяне с непосредствените въздействия върху потребителите и бизнеса.

Следва да се даде приоритет на целеви мерки, които могат бързо да смекчат въздействието на повишаването на цените за уязвимите потребители и малките предприятия. Тези мерки трябва да бъдат лесно регулируеми през пролетта, когато се очаква ситуацията да се стабилизира. В същото време се подчертава, че дългосрочният преход и инвестициите в по-чисти енергийни източници не трябва да се нарушава.

Незабавни мерки за защита на потребителите и бизнеса:

• Да се осигури спешна подкрепа за доходите на енергийно бедни потребители, например чрез ваучери или частично плащане на сметки, които могат да бъдат подкрепени с приходи от СТЕ на ЕС;


• Да се разрешат временни отсрочки на плащания по сметки;

• Да се предвидят предпазни мерки, за да се  избегнат прекъсвания от мрежата;

• Да се осигурят временни, целенасочени намаления на данъчните ставки за уязвимите домакинства;

• Да се предоставят помощи на компании или индустрии, в съответствие с правилата на ЕС за държавна помощ;

• Да се засили международния обхват на енергийния пазар, за да се гарантира прозрачността, ликвидността и гъвкавостта на международните пазари;

• Да се проучи възможно антиконкурентно поведение на енергийния пазар и поискайте от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) да засили допълнително мониторинга на развитието на пазара на въглерод;

Националните регулаторни органи, заедно с Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори да осигурят ефективното прилагане на REMIT

• Да се улесни по - широк достъп до споразумения за закупуване на енергия от възобновяеми източници и тяхното подпомагане чрез странични мерки.

ЕК отново потвърждава, че  политиката за  преход към чиста енергия е най - добрата застраховка срещу ценови сътресения в бъдеще и трябва да се ускори. ЕС ще продължи да развива ефективна енергийна система с висок дял на възобновяема енергия. Докато по - евтините възобновяеми енергийни източници играят все по - голяма роля при снабдяването с електрическа енергия и определянето на цената, други енергийни източници, включително газ, все още са необходими във времена на по - голямо търсене. Съгласно настоящия пазарен дизайн, газът все още определя общата цена на електроенергията, когато се използва, тъй като всички производители получават една и съща цена за един и същ продукт. когато. Съществува общо мнение, че настоящият модел на пределно ценообразуване е най - ефективният, но по - нататъшен анализ е наложителен. Кризата обърна внимание и на значението на складирането н агаз за функционирането на газовия пазар на ЕС. Понастоящем ЕС има капацитет за съхранение за повече от 20% от годишното си потребление на газ, но не всички държави - членки имат съоръжения за съхранение и тяхното използване и задължения за тяхното поддържане варират.


Средносрочни мерки за декарбонизирана и устойчива енергийна система:

• Да се увеличат инвестициите във възобновяеми източници, обновяване и енергийна ефективност и ускоряване на търговете за възобновяеми енергийни източници и разрешителните процеси;

• Да се развива капацитет за съхранение на енергия, за да се подкрепи развиващия се дял на възобновяемите източници, включително батерии и водород;

• Да се сътрудничи с Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори (ACER), за да се проучат ползите и недостатъците на съществуващия дизайн на пазара на електроенергия и да се предложат препоръки на Комисията, когато е уместно;

• Да се обмисли преразглеждане на регламента за сигурността на доставките, за да осигурите по -добро използване и функциониране на хранилищата за газ в Европа;

• Да се проучат потенциалните ползи от доброволните съвместни поръчки от държавите - членки на запаси от газ;

• Да се създадат нови трансгранични регионални рискови групи за газ, които да анализират рисковете и да се консултират с държавите-членки относно проектирането на техните национални превантивни и аварийни планове за действие;

           • Да се увеличи ролята на потребителите на енергийния пазар, като им се даде възможност да избират и сменят доставчици, да произвеждат електричество за собствено потребление и да се стимулират да се присъединяват към енергийни общности.

Мерките, посочени в придложения набор от инструменти, следва да помогнат за своевременното реагиране на настоящия ръст на  на цените на енергията, които са следствие от изключителна глобална ситуация. Те също така ще допринесат за достъпен, справедлив и устойчив енергиен преход за Европа и за по -голяма енергийна независимост.

Инвестициите във възобновяема енергия и енергийна ефективност не само ще намалят зависимостта от вносни изкопаеми горива, но и ще осигурят по - достъпни цени на едро на енергия, които са по - устойчиви при глобалните ограничения на предлагането. Преходът към чиста енергия е най - добрата застраховка срещу ценови сътресения в бъдеще и трябва да се ускори, също и заради климата.

Следващи стъпки

Съобщението с посочените мерки ще бъде представено за обсъждане на членовете на Европейския парламент в четвъртък, 14 октомври, и на министрите на енергетиката на 18 октомври. След това европейските лидери трябва да обсъдят цените на енергията на предстоящия Европейски съвет на 21-22 октомври. Това съобщение е приносът на Комисията към продължаващия дебат сред политиците на ЕС.

Комисията заявява, че ще продължи обмена на информация  с националните администрации, промишлеността, потребителските групи и международните партньори по тази важна тема и е готова да отговори на всякакви допълнителни искания от държавите - членки.

За повече информация

Съобщение относно цените на енергията

Въпроси и отговориотносно съобщението относно цените на енергията

Информационен лист за енергийнияпазар на ЕС и цените на енергията

Информационен лист вкутията с инструменти

Уебсайт на цените наенергията в ЕС


сряда, 28 юли 2021 г.

Енергетика: Съдът на ЕС потвърди, че принципът на енергийна солидарност е основен принцип на правото на Съюза

 

На 15 юли 2021 г. Съдът на Европейския Съюз прие важно решение, с което потвърди принципа, че  законосъобразността на всеки акт на институциите на Съюза, свързан с политиката в областта на енергетиката, трябва да се преценява с оглед на принципа на енергийна солидарност.

Решението е по повод на  жалба на Германия срещу решението на Общия съд, който, прилагайки този принцип, е отменил решение на Комисията от 2016 г. за изменение на условията за достъп до газопровода OPAL. С жалбата си Федерална република Германия иска отмяната на решение на Общия съд на Европейския съюз от 10 септември 2019 г., Полша/Комисия (T‑883/16, с което се отменя Решение C(2016) 6950 final на Комисията от 28 октомври 2016 година ( „спорното решение“) за изменение на условията за изключване на Ostseepipeline-Anbindungsleitung ( „газопроводът OPAL“) от обхвата на задължението за прилагане на правилата за достъп на трети лица и тарифните регулации съгласно Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 98/30/ЕО

 

Правна уредба

 Правото на Съюза

Директива 2003/55 е отменена и заменена от Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ L 211, 2009 г., стр. 94).

Съгласно член 32 („Достъп на трети страни“) от Директива 2009/73, който е идентичен на член 18 от Директива 2003/55:

„1.Държавите членки осигуряват прилагането на система за достъп на трети страни до газопреносната и газоразпределителната система и съоръженията за [втечнен природен газ, наричан по-нататък „ВПГ“], на базата на публикувани тарифи, приложими за всички привилегировани клиенти, включително предприятията за доставка, и които се прилагат обективно и без дискриминация между ползвателите на системата. Държавите членки гарантират, че тези тарифи или методиките, които определят изчисляването им, са одобрени преди влизането им в сила в съответствие с член 41 от регулаторен орган, посочен в член 39, параграф 1, и че тези тарифи и методиките, когато се одобряват само методиките, са публикувани преди влизането им в сила.

2.Операторите на газопреносни системи[…] имат достъп, ако е нужно за целта на извършването на дейността им, включително във връзка с трансграничен пренос, до мрежата на други оператори на газопреносни системи.

3.Разпоредбите на настоящата директива не възпрепятстват сключването на дългосрочни договори, при условие че те са съобразени с правилата за конкуренция на Общността“.

Член 36 („Нова инфраструктура“) от Директива 2009/73, който заменя член 22 от Директива 2003/55, гласи следното:

„1.Голяма нова газова инфраструктура, например междусистемни газопроводи, съоръжения за ВПГ и съоръжения за съхранение, при искане може да бъде освободена за определен период от време от разпоредбите на членове 9, 32, 33 и 34 и член 41, параграфи 6, 8 и 10, при следните условия:

а)инвестицията следва да поощрява конкуренцията в газовите доставки и да повишава сигурността на доставките;

б)нивото на риска, свързан с инвестицията, трябва да е такова, че инвестицията не би била направена, ако не се предостави освобождаване;

в)инфраструктурата следва да е собственост на физическо или юридическо лице, което е отделено, поне по отношение на правната му форма, от операторите, в чиито системи ще се изгражда тази инфраструктура;

г)трябва да се събират такси от ползвателите на тази инфраструктура; и

д)освобождаването не трябва да е във вреда на конкуренцията или на ефективното функциониране на вътрешния пазар за природен газ, или на ефективното функциониране на регулираната система, към която се присъединява инфраструктурата.

[…]

3.[Националният регулаторен] орган[…] може за всеки отделен случай да взема решение за освобождаването, посочено в параграфи 1 и 2.

[…]

6.Дадено освобождаване може да покрие целия или част от капацитета на новата инфраструктура или на съществуващата инфраструктура със значително увеличен капацитет.

При вземането на решение за освобождаване за всеки отделен случай се разглежда необходимостта от налагане на условия относно продължителността на освобождаването и недискриминационния достъп до инфраструктурата. При вземането на решение относно тези условия особено внимание се обръща на допълнителния капацитет, ко[й]то ще се изгради[,] или на изменението на съществуващия капацитет, на времевия хоризонт на проекта и на националните особености.

[…]

8.Регулаторният орган незабавно изпраща на Комисията копие от всяка молба за освобождаване от момента на получаването ѝ. Компетентният орган незабавно нотифицира Комисията за решението и предоставя цялата свързана с него информация. Тази информация може да бъде представена на Комисията в обобщена форма, за да се даде възможност на Комисията да вземе добре обосновано решение. По-специално информацията включва:

а)подробно изложените основания, на базата на които регулаторният орган [или държавата членка] е взел[(а)] решение за предоставяне или отказ за освобождаване, заедно с позоваване на параграф 1, включително съответната(ите) точка(и) от въпросния параграф, на която(ито) се основава такова решение, включително финансовата информация, обосноваваща необходимостта от освобождаване;

б)предприетия анализ на влиянието върху конкуренцията и ефективното функциониране на вътрешния пазар на природен газ в резултат от предоставянето на освобождаване;

в)причините за периода от време и дела на общия капацитет на въпросната инфраструктура за газ, за която се предоставя освобождаване;

г)резултата от консултациите със съответните регулаторни органи, когато освобождаването е свързано с междусистемен тръбопровод; и

д)приноса на инфраструктурата за диверсификация на доставките на газ.

9.В срок от два месеца, започващ от деня на получаване на нотификацията[,] Комисията може да вземе решение, изискващо от регулаторния орган да измени или отмени решението за освобождаване. Двумесечният срок може да бъде удължен с допълнителен срок от два месеца, когато Комисията търси допълнителна информация. Този допълнителен срок започва да тече от деня след получаването на пълната информация. Първоначалният двумесечен срок може да бъде удължен и по взаимно съгласие на Комисията и регулаторния орган.

[…]

Регулаторният орган изпълнява решението на Комисията, като изменя или отменя решението за освобождаване в срок от [един] месец, и информира съответно Комисията за това.

[…]“.

 Германското право

Член 28a, параграф 1 от Gesetz über die Elektrizitäts- und Gasversorgung (Energiewirtschaftsgesetz — EnWG) (Закон за доставките на електроенергия и газ) от 7 юли 2005 г. (BGBl. 2005 I, стр. 1970) в редакцията му, приложима към обстоятелствата по случая, позволява на Bundesnetzagentur (Федерална мрежова агенция, Германия) по-конкретно да освободи от прилагането на разпоредбите относно достъпа на трети лица междусистемните газопроводи между Германия и други държави. Условията за прилагане на посочения член 28а съответстват по същество на тези по член 36, параграф 1 от Директива 2009/73.


Обстоятелствата, предхождащи спора, и спорното решение

На 13 март 2009 г. Федералната мрежова агенция уведомява Комисията за две решения от 25 февруари 2009 г., с които трансграничният капацитет за пренос на проекта за газопровод OPAL (който представлява наземният участък на запад на газопровод „Северен поток 1“) се изключва за период от 22 години от прилагането на правилата за достъп на трети лица, предвидени в член 18 от Директива 2003/55 и възпроизведени в член 32 от Директива 2009/73, и на тарифните правила по член 25, параграфи 2—4 от първата директива. Двете решения се отнасят до дяловете, притежавани от двамата собственици на газопровода OPAL. Дружеството, което експлоатира частта (80 %) от газопровода OPAL, притежавана от единия от тези двама собственици, е OPAL Gastransport GmbH & Co. KG ( „OGT“).

 

С решение C(2009) 4694 от 12 юни 2009 г. Комисията иска по силата на член 22, параграф 4, трета алинея от Директива 2003/55 (понастоящем член 36, параграф 9 от Директива 2009/73) от Федералната мрежова агенция да измени решенията си от 25 февруари 2009 г., като добави две условия. Първото условие е свързано със забрана за предприятие с господстващо положение на един или повече големи пазари на природен газ да резервира през период от една година повече от 50 % от капацитета за пренос на газопровод OPAL на чешката граница. Второто условие въвежда изключение по отношение на този праг, който може да бъде превишен, ако съответното предприятие прехвърли на пазара обем от 3 милиарда m3 газ на година по газопровод OPAL по открита, прозрачна и недискриминационна процедура, като при това положение, от една страна, дружеството, управляващо газопровода, или предприятието, което е длъжно да изпълни програмата, трябва да гарантира наличността на съответния капацитет за пренос и свободния избор на изходната точка и от друга страна, формата на програмите „прехвърляне на газ“ и „прехвърляне на капацитети“ трябва да бъде одобрена от Федералната мрежова агенция.


На 7 юли 2009 г. Федералната мрежова агенция изменя решенията си от 25 февруари 2009 г., като ги съобразява с посочените условия, и предоставя освобождаване от правилата за достъп на трети лица и от тарифните правила за период от 22 години въз основа на Директива 2003/55.

При техническата конфигурация на газопровода OPAL, пуснат в действие на 13 юли 2011 г., природният газ може да се доставя на входната точка на този газопровод, близо до Грайфсвалд (Германия), само по газопровода „Северен поток 1“, използван от групата „Газпром“ за пренос на газ, извличан от руските находища. Тъй като „Газпром“ не привежда в действие посочената в решение C(2009) 4694 програма за прехвърляне на газ, нерезервираните 50 % от капацитета на газопровода OPAL така и не са използвани.


На 12 април 2013 г. дружествата OGT, OAO „Газпром“ и ООО „Газпром експорт“ официално искат от Федералната мрежова агенция да измени някои разпоредби на дерогацията, предоставена с решенията ѝ от 25 февруари 2009 г.

Вследствие на това искане на 13 май 2016 г. Федералната мрежова агенция уведомява Комисията на основание член 36 от Директива 2009/73 за намерението си да измени някои разпоредби на дерогацията, предоставена с решенията ѝ от 25 февруари 2009 г., що се отнася до частта от газопровода OPAL, експлоатирана от OGT. По същество предвиденото от Федералната мрежова агенция изменение се състои в замяна на наложеното в изпълнение на решение C(2009) 4694 ограничение на капацитета, който може да бъде резервиран от предприятия с господстващо положение, със задължението OGT да предлага на търг най-малко 50 % от експлоатирания от него капацитет на изходната точка в Брандов (Чешка република).

 

На 28 октомври 2016 г. на основание член 36, параграф 9 от Директива 2009/73 Комисията приема спорното решение, което е изпратено на Федералната мрежова агенция и публикувано на уебсайта на Комисията на 3 януари 2017 г.

В това решение Комисията одобрява предвидените от Федералната мрежова агенция изменения на дерогационния режим, с някои промени, а именно, първо, ограничаване на първоначалната оферта за отдаван на търг капацитет до 3 200 000 киловатчаса (около 2,48 милиарда кубически метра на година) свободно разпределяем гарантиран капацитет и до 12 664 532 киловатчаса (около 9,83 милиарда кубически метра на година) динамично разпределяем гарантиран капацитет, второ, увеличаване на обема на отдавания на търг свободно разпределяем гарантиран капацитет за следващата година, което трябва да се извърши веднага щом търсенето в рамките на годишната тръжна процедура надхвърли 90 % от предлагания капацитет, и да се осъществява на траншове от по 1 600 000 киловатчаса (около 1,24 милиарда кубически метра на година) до достигане на горна граница от 6 400 000 киловатчаса (около 4,97 милиарда кубически метра на година), и трето, възможност за предприятие или група предприятия с господстващо положение в Чешката република или контролиращо/контролиращи над 50 % от пристигащия в Грайфсвалд газ, да участва в търговете за свободно разпределяем гарантиран капацитет само до базовата цена, която не трябва да надхвърля средната базова цена по регламентираната тарифа на преносната мрежа на зоната на Gaspool (която обхваща северната и източната част на Германия) към Чешката република за сходни стоки през същата година.


На 28 ноември 2016 г. Федералната мрежова агенция изменя в съответствие със спорното решение предоставената с решението ѝ от 25 февруари 2009 г. дерогация, отнасяща се до експлоатирания от OGT дял на газопровода OPAL, като сключва с това дружество публичноправен договор, който съгласно немското право има последиците на административно решение.

 

Производството пред Общия съд

С жалба, подадена на 16 декември 2016 г. в секретариата на Общия съд, Република Полша иска отмяна на спорното решение.

Полша счита, че спорното решение застрашава сигурността на доставките на газ в Полша поради прехвърлянето към транзитен път „Северен поток 1“/OPAL на част от обемите на природен газ, които преди това са били пренасяни през държавите от Централна Европа (сред които е и Полша) посредством конкурентните на OPAL газопроводи, Полша сезира Общия съд на Европейския съюз с жалба за отмяна на това решение.

Общият съд преценява, че спорното решение е прието в нарушение на принципа на енергийна солидарност, формулиран в член 194, параграф 1 ДФЕС. Общият съд отбелязва, че общо задължение на Съюза и на държавите членки е да вземат предвид интересите на всички участници, които могат да бъдат засегнати, така че при упражняването на правомощията си във връзка с политиката на Съюза в областта на енергетиката Съюзът и държавите членки трябва да полагат усилия да не вземат мерки, които могат да засегнат тези интереси в сферата на сигурността на доставките, икономическата и политическата жизнеспособност и диверсификацията на източниците на доставки, като правят това в името на своята отговорност, произтичаща от тяхната взаимозависимост и фактическа солидарност.

Общият съд прави оценка, че този принцип е накърнен със спорното решение, защото, първо, Комисията не е разгледала въздействието на изменението на режима на експлоатация на газопровода OPAL върху сигурността на доставките в Полша и второ, Комисията явно не е проверила какви биха могли да бъдат последиците в средносрочен план, по-специално за политиката в областта на енергетиката на Република Полша, от прехвърлянето към транзитен път „Северен поток 1“/OPAL на част от обемите на природен газ, които преди това са били пренасяни през газопроводите „Ямал“ и „Братство“, нито е претеглила тези последици спрямо констатираното от нея повишаване на сигурността на доставките на равнището на Съюза.

Общият съд уважава жалбата на Полша и отменя спорното решение поради нарушение на принципа на енергийна солидарност, прогласен в член 194, параграф 1 ДФЕС6 . Според Общия съд Комисията е трябвало да разгледа въздействието на изменението на режима на експлоатация на 1 Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 98/30/ЕО


Федерална република Германия обжалва решението на Общия съд

В жалбата  Германия изтъква, че принципът на енергийна солидарност, прогласен в член 194, параграф 1 ДФЕС, няма обвързващо действие, в смисъл че не поражда права и задължения за Съюза и за държавите членки. Според Федерална република Германия става въпрос за абстрактно, чисто политическо понятие, а не за правен критерий, с оглед на който може да се прецени валидността на акт, приет от институция на Съюза. Само чрез конкретизация във вторичното право такъв принцип можел да се превърне в правен критерий, който да трябва да бъде прилаган от изпълнителните органи. Това произтичало от обстоятелството, че предметът на първичното право не е да се установят правни критерии, които да могат да се изтъкват пред съд, а да се определи политически общата рамка, в която се развива Съюзът, както и неговите цели, които се преследвали и конкретизирали с регламентите и директивите.

Република Полша, подкрепяна от Република Латвия и Република Литва, посочва, че това основание следва да се отхвърли по същество.

По-специално Република Полша изтъква, че принципът на енергийна солидарност, закрепен в член 194, параграф 1 ДФЕС, е конкретен израз на общия принцип на солидарност между държавите членки. Според тази държава членка в йерархията на източниците на правото на Съюза общите принципи са от същия ранг като първичното право. В това отношение Република Полша посочва, че актовете на вторичното право трябва да се тълкуват — а законосъобразността им да се преценява — в светлината на посочения принцип. Ето защо било неправилно твърдението на Федерална република Германия, че член 36, параграф 1 от Директива 2009/73 е единственият критерий при контрола за законосъобразност на спорното решение.

 

Съображения на Съда

Член 194, параграф 1 ДФЕС предвижда, че в рамките на установяването или функционирането на вътрешния пазар и предвид необходимостта от опазване и подобряване на околната среда политиката на Съюза в областта на енергетиката има за цел, в дух на солидарност между държавите членки, да осигури функционирането на енергийния пазар, да обезпечи сигурността на енергийните доставки в Съюза, да насърчава енергийната ефективност и спестяването на енергия, както и разработването на нови и възобновяеми енергийни източници и да подпомага взаимната свързаност на енергийните мрежи.

Така духът на солидарност между държавите членки, посочен в тази разпоредба, представлява конкретен израз в областта на енергетиката на принципа на солидарност, който сам по себе си е един от основните принципи на правото на Съюза.

Всъщност освен в член 194, параграф 1 ДФЕС принципът на солидарност се споменава в редица други разпоредби от Договорите. Що се отнася до Договора за ЕС, в неговия преамбюл държавите членки посочват, че със създаването на Съюза те желаят „да задълбочат солидарността между своите народи“. Солидарността се споменава също така в член 2 ДЕС като една от характеристиките на обществото, което споделя общите ценности на държавите членки, и в член 3, параграф 3, трета алинея ДЕС съгласно който Съюзът насърчава по-специално солидарността между държавите членки. Съгласно член 21, параграф 1 ДЕС солидарността е и един от ръководните принципи на външната дейност на Съюза, а видно от член 24, параграфи 2 и 3 ДЕС, в разпоредбите относно общата външна политика и политика на сигурност се споменава „взаимната политическа солидарност“ на държавите членки.

Що се отнася до Договора за функционирането на ЕС, в член 67, параграф 2 от него изрично се посочва солидарността между държавите членки в областта на убежището, имиграцията и контрола на външните граници, като прилагането на принципа в тази област се потвърждава от член 80 ДФЕС. В част трета, дял VIII от Договора за функционирането на ЕС, и по-специално в глава 1, посветена на икономическата политика, член 122, параграф 1 ДФЕС също изрично посочва духа на солидарност между държавите членки, споменат и в член 222 ДФЕС, съгласно който Съюзът и неговите държави членки действат съвместно в дух на солидарност, в случай че държава членка стане обект на терористично нападение или жертва на бедствие.

Съдът посочва, че принципът на солидарност е в основата на цялата правна система на Съюза и той е тясно свързан с принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, съгласно който Съюзът и държавите членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. В това отношение Съдът по-специално е постановил, че този принцип налага не само държавите членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, но предполага и насрещни задължения за институциите на Съюза за лоялно сътрудничество с държавите членки. И  нищо не позволява да се приеме, че принципът на солидарност, закрепен в член 194, параграф 1 ДФЕС, не може сам по себе си да има обвързващо действие за държавите членки и за институциите на Съюза. Този принцип произтича от самия текст и от самата структура на посочената разпоредба  и стои в основата на всички цели на политиката на Съюза в областта на енергетиката, като ги групира и им придава съгласуваност.

Съдът заключава, че актовете, приети от институциите на Съюза, включително от Комисията, в рамките на тази политика, трябва да се тълкуват — а законосъобразността им да се преценява — в светлината на принципа на енергийна солидарност.

Така принципът на енергийна солидарност във връзка с принципа на лоялно сътрудничество изисква Комисията да провери дали съществува опасност за доставките на газ на пазарите на държавите членки при приемането на решение на основание член 36 от Директива 2009/73.

Освен това, принципът на енергийна солидарност изисква институциите на Съюза, включително Комисията, да претеглят съответните интереси в светлината на този принцип, отчитайки както интересите на държавите членки, така и тези на Съюза като цяло.

Ето защо Съдът потвърждава, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че спорното решение трябва да бъде отменено поради нарушение на принципа на енергийна солидарност.

Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA в деня на обявяването.