сряда, 13 октомври 2021 г.

Цени на енергията: Комисията представя набор от инструменти за справяне с изключителната ситуация и нейното въздействие върху цените

 

Днес Комисията публикува съобщение, с което предлага мерки, чрез които да се помогне на държавите  членки, бизнеса и потребителите да се справят с изключителното покачване на световните цени на енергията, което се очаква да продължи през зимата.

Съобщението включва „набор от инструменти“, който ЕС и неговите държави - членки могат да използват за справяне с непосредственото въздействие на текущите резки повишения на цените и за допълнително укрепване на устойчивостта срещу бъдещи сътресения. Краткосрочните национални мерки включват спешна подкрепа за доходите на домакинствата, държавна помощ за компании и целенасочено намаляване на данъците. Комисията също така ще подкрепи инвестициите във възобновяема енергия и енергийна ефективност; да проучи възможните мерки за съхранение на енергия и закупуване на запаси от газ; и да оцени текущия дизайн на пазара на електроенергия.

Наборът от инструменти включва краткосрочни и средносрочни мерки

ЕК отбелязва, че настоящият скок на цените изисква бърза и координирана реакция. Съществуващата правна рамка дава възможност на ЕС и неговите държави - членки да предприемат действия за справяне с непосредствените въздействия върху потребителите и бизнеса.

Следва да се даде приоритет на целеви мерки, които могат бързо да смекчат въздействието на повишаването на цените за уязвимите потребители и малките предприятия. Тези мерки трябва да бъдат лесно регулируеми през пролетта, когато се очаква ситуацията да се стабилизира. В същото време се подчертава, че дългосрочният преход и инвестициите в по-чисти енергийни източници не трябва да се нарушава.

Незабавни мерки за защита на потребителите и бизнеса:

• Да се осигури спешна подкрепа за доходите на енергийно бедни потребители, например чрез ваучери или частично плащане на сметки, които могат да бъдат подкрепени с приходи от СТЕ на ЕС;


• Да се разрешат временни отсрочки на плащания по сметки;

• Да се предвидят предпазни мерки, за да се  избегнат прекъсвания от мрежата;

• Да се осигурят временни, целенасочени намаления на данъчните ставки за уязвимите домакинства;

• Да се предоставят помощи на компании или индустрии, в съответствие с правилата на ЕС за държавна помощ;

• Да се засили международния обхват на енергийния пазар, за да се гарантира прозрачността, ликвидността и гъвкавостта на международните пазари;

• Да се проучи възможно антиконкурентно поведение на енергийния пазар и поискайте от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) да засили допълнително мониторинга на развитието на пазара на въглерод;

Националните регулаторни органи, заедно с Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори да осигурят ефективното прилагане на REMIT

• Да се улесни по - широк достъп до споразумения за закупуване на енергия от възобновяеми източници и тяхното подпомагане чрез странични мерки.

ЕК отново потвърждава, че  политиката за  преход към чиста енергия е най - добрата застраховка срещу ценови сътресения в бъдеще и трябва да се ускори. ЕС ще продължи да развива ефективна енергийна система с висок дял на възобновяема енергия. Докато по - евтините възобновяеми енергийни източници играят все по - голяма роля при снабдяването с електрическа енергия и определянето на цената, други енергийни източници, включително газ, все още са необходими във времена на по - голямо търсене. Съгласно настоящия пазарен дизайн, газът все още определя общата цена на електроенергията, когато се използва, тъй като всички производители получават една и съща цена за един и същ продукт. когато. Съществува общо мнение, че настоящият модел на пределно ценообразуване е най - ефективният, но по - нататъшен анализ е наложителен. Кризата обърна внимание и на значението на складирането н агаз за функционирането на газовия пазар на ЕС. Понастоящем ЕС има капацитет за съхранение за повече от 20% от годишното си потребление на газ, но не всички държави - членки имат съоръжения за съхранение и тяхното използване и задължения за тяхното поддържане варират.


Средносрочни мерки за декарбонизирана и устойчива енергийна система:

• Да се увеличат инвестициите във възобновяеми източници, обновяване и енергийна ефективност и ускоряване на търговете за възобновяеми енергийни източници и разрешителните процеси;

• Да се развива капацитет за съхранение на енергия, за да се подкрепи развиващия се дял на възобновяемите източници, включително батерии и водород;

• Да се сътрудничи с Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори (ACER), за да се проучат ползите и недостатъците на съществуващия дизайн на пазара на електроенергия и да се предложат препоръки на Комисията, когато е уместно;

• Да се обмисли преразглеждане на регламента за сигурността на доставките, за да осигурите по -добро използване и функциониране на хранилищата за газ в Европа;

• Да се проучат потенциалните ползи от доброволните съвместни поръчки от държавите - членки на запаси от газ;

• Да се създадат нови трансгранични регионални рискови групи за газ, които да анализират рисковете и да се консултират с държавите-членки относно проектирането на техните национални превантивни и аварийни планове за действие;

           • Да се увеличи ролята на потребителите на енергийния пазар, като им се даде възможност да избират и сменят доставчици, да произвеждат електричество за собствено потребление и да се стимулират да се присъединяват към енергийни общности.

Мерките, посочени в придложения набор от инструменти, следва да помогнат за своевременното реагиране на настоящия ръст на  на цените на енергията, които са следствие от изключителна глобална ситуация. Те също така ще допринесат за достъпен, справедлив и устойчив енергиен преход за Европа и за по -голяма енергийна независимост.

Инвестициите във възобновяема енергия и енергийна ефективност не само ще намалят зависимостта от вносни изкопаеми горива, но и ще осигурят по - достъпни цени на едро на енергия, които са по - устойчиви при глобалните ограничения на предлагането. Преходът към чиста енергия е най - добрата застраховка срещу ценови сътресения в бъдеще и трябва да се ускори, също и заради климата.

Следващи стъпки

Съобщението с посочените мерки ще бъде представено за обсъждане на членовете на Европейския парламент в четвъртък, 14 октомври, и на министрите на енергетиката на 18 октомври. След това европейските лидери трябва да обсъдят цените на енергията на предстоящия Европейски съвет на 21-22 октомври. Това съобщение е приносът на Комисията към продължаващия дебат сред политиците на ЕС.

Комисията заявява, че ще продължи обмена на информация  с националните администрации, промишлеността, потребителските групи и международните партньори по тази важна тема и е готова да отговори на всякакви допълнителни искания от държавите - членки.

За повече информация

Съобщение относно цените на енергията

Въпроси и отговориотносно съобщението относно цените на енергията

Информационен лист за енергийнияпазар на ЕС и цените на енергията

Информационен лист вкутията с инструменти

Уебсайт на цените наенергията в ЕС


сряда, 28 юли 2021 г.

Енергетика: Съдът на ЕС потвърди, че принципът на енергийна солидарност е основен принцип на правото на Съюза

 

На 15 юли 2021 г. Съдът на Европейския Съюз прие важно решение, с което потвърди принципа, че  законосъобразността на всеки акт на институциите на Съюза, свързан с политиката в областта на енергетиката, трябва да се преценява с оглед на принципа на енергийна солидарност.

Решението е по повод на  жалба на Германия срещу решението на Общия съд, който, прилагайки този принцип, е отменил решение на Комисията от 2016 г. за изменение на условията за достъп до газопровода OPAL. С жалбата си Федерална република Германия иска отмяната на решение на Общия съд на Европейския съюз от 10 септември 2019 г., Полша/Комисия (T‑883/16, с което се отменя Решение C(2016) 6950 final на Комисията от 28 октомври 2016 година ( „спорното решение“) за изменение на условията за изключване на Ostseepipeline-Anbindungsleitung ( „газопроводът OPAL“) от обхвата на задължението за прилагане на правилата за достъп на трети лица и тарифните регулации съгласно Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 98/30/ЕО

 

Правна уредба

 Правото на Съюза

Директива 2003/55 е отменена и заменена от Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ L 211, 2009 г., стр. 94).

Съгласно член 32 („Достъп на трети страни“) от Директива 2009/73, който е идентичен на член 18 от Директива 2003/55:

„1.Държавите членки осигуряват прилагането на система за достъп на трети страни до газопреносната и газоразпределителната система и съоръженията за [втечнен природен газ, наричан по-нататък „ВПГ“], на базата на публикувани тарифи, приложими за всички привилегировани клиенти, включително предприятията за доставка, и които се прилагат обективно и без дискриминация между ползвателите на системата. Държавите членки гарантират, че тези тарифи или методиките, които определят изчисляването им, са одобрени преди влизането им в сила в съответствие с член 41 от регулаторен орган, посочен в член 39, параграф 1, и че тези тарифи и методиките, когато се одобряват само методиките, са публикувани преди влизането им в сила.

2.Операторите на газопреносни системи[…] имат достъп, ако е нужно за целта на извършването на дейността им, включително във връзка с трансграничен пренос, до мрежата на други оператори на газопреносни системи.

3.Разпоредбите на настоящата директива не възпрепятстват сключването на дългосрочни договори, при условие че те са съобразени с правилата за конкуренция на Общността“.

Член 36 („Нова инфраструктура“) от Директива 2009/73, който заменя член 22 от Директива 2003/55, гласи следното:

„1.Голяма нова газова инфраструктура, например междусистемни газопроводи, съоръжения за ВПГ и съоръжения за съхранение, при искане може да бъде освободена за определен период от време от разпоредбите на членове 9, 32, 33 и 34 и член 41, параграфи 6, 8 и 10, при следните условия:

а)инвестицията следва да поощрява конкуренцията в газовите доставки и да повишава сигурността на доставките;

б)нивото на риска, свързан с инвестицията, трябва да е такова, че инвестицията не би била направена, ако не се предостави освобождаване;

в)инфраструктурата следва да е собственост на физическо или юридическо лице, което е отделено, поне по отношение на правната му форма, от операторите, в чиито системи ще се изгражда тази инфраструктура;

г)трябва да се събират такси от ползвателите на тази инфраструктура; и

д)освобождаването не трябва да е във вреда на конкуренцията или на ефективното функциониране на вътрешния пазар за природен газ, или на ефективното функциониране на регулираната система, към която се присъединява инфраструктурата.

[…]

3.[Националният регулаторен] орган[…] може за всеки отделен случай да взема решение за освобождаването, посочено в параграфи 1 и 2.

[…]

6.Дадено освобождаване може да покрие целия или част от капацитета на новата инфраструктура или на съществуващата инфраструктура със значително увеличен капацитет.

При вземането на решение за освобождаване за всеки отделен случай се разглежда необходимостта от налагане на условия относно продължителността на освобождаването и недискриминационния достъп до инфраструктурата. При вземането на решение относно тези условия особено внимание се обръща на допълнителния капацитет, ко[й]то ще се изгради[,] или на изменението на съществуващия капацитет, на времевия хоризонт на проекта и на националните особености.

[…]

8.Регулаторният орган незабавно изпраща на Комисията копие от всяка молба за освобождаване от момента на получаването ѝ. Компетентният орган незабавно нотифицира Комисията за решението и предоставя цялата свързана с него информация. Тази информация може да бъде представена на Комисията в обобщена форма, за да се даде възможност на Комисията да вземе добре обосновано решение. По-специално информацията включва:

а)подробно изложените основания, на базата на които регулаторният орган [или държавата членка] е взел[(а)] решение за предоставяне или отказ за освобождаване, заедно с позоваване на параграф 1, включително съответната(ите) точка(и) от въпросния параграф, на която(ито) се основава такова решение, включително финансовата информация, обосноваваща необходимостта от освобождаване;

б)предприетия анализ на влиянието върху конкуренцията и ефективното функциониране на вътрешния пазар на природен газ в резултат от предоставянето на освобождаване;

в)причините за периода от време и дела на общия капацитет на въпросната инфраструктура за газ, за която се предоставя освобождаване;

г)резултата от консултациите със съответните регулаторни органи, когато освобождаването е свързано с междусистемен тръбопровод; и

д)приноса на инфраструктурата за диверсификация на доставките на газ.

9.В срок от два месеца, започващ от деня на получаване на нотификацията[,] Комисията може да вземе решение, изискващо от регулаторния орган да измени или отмени решението за освобождаване. Двумесечният срок може да бъде удължен с допълнителен срок от два месеца, когато Комисията търси допълнителна информация. Този допълнителен срок започва да тече от деня след получаването на пълната информация. Първоначалният двумесечен срок може да бъде удължен и по взаимно съгласие на Комисията и регулаторния орган.

[…]

Регулаторният орган изпълнява решението на Комисията, като изменя или отменя решението за освобождаване в срок от [един] месец, и информира съответно Комисията за това.

[…]“.

 Германското право

Член 28a, параграф 1 от Gesetz über die Elektrizitäts- und Gasversorgung (Energiewirtschaftsgesetz — EnWG) (Закон за доставките на електроенергия и газ) от 7 юли 2005 г. (BGBl. 2005 I, стр. 1970) в редакцията му, приложима към обстоятелствата по случая, позволява на Bundesnetzagentur (Федерална мрежова агенция, Германия) по-конкретно да освободи от прилагането на разпоредбите относно достъпа на трети лица междусистемните газопроводи между Германия и други държави. Условията за прилагане на посочения член 28а съответстват по същество на тези по член 36, параграф 1 от Директива 2009/73.


Обстоятелствата, предхождащи спора, и спорното решение

На 13 март 2009 г. Федералната мрежова агенция уведомява Комисията за две решения от 25 февруари 2009 г., с които трансграничният капацитет за пренос на проекта за газопровод OPAL (който представлява наземният участък на запад на газопровод „Северен поток 1“) се изключва за период от 22 години от прилагането на правилата за достъп на трети лица, предвидени в член 18 от Директива 2003/55 и възпроизведени в член 32 от Директива 2009/73, и на тарифните правила по член 25, параграфи 2—4 от първата директива. Двете решения се отнасят до дяловете, притежавани от двамата собственици на газопровода OPAL. Дружеството, което експлоатира частта (80 %) от газопровода OPAL, притежавана от единия от тези двама собственици, е OPAL Gastransport GmbH & Co. KG ( „OGT“).

 

С решение C(2009) 4694 от 12 юни 2009 г. Комисията иска по силата на член 22, параграф 4, трета алинея от Директива 2003/55 (понастоящем член 36, параграф 9 от Директива 2009/73) от Федералната мрежова агенция да измени решенията си от 25 февруари 2009 г., като добави две условия. Първото условие е свързано със забрана за предприятие с господстващо положение на един или повече големи пазари на природен газ да резервира през период от една година повече от 50 % от капацитета за пренос на газопровод OPAL на чешката граница. Второто условие въвежда изключение по отношение на този праг, който може да бъде превишен, ако съответното предприятие прехвърли на пазара обем от 3 милиарда m3 газ на година по газопровод OPAL по открита, прозрачна и недискриминационна процедура, като при това положение, от една страна, дружеството, управляващо газопровода, или предприятието, което е длъжно да изпълни програмата, трябва да гарантира наличността на съответния капацитет за пренос и свободния избор на изходната точка и от друга страна, формата на програмите „прехвърляне на газ“ и „прехвърляне на капацитети“ трябва да бъде одобрена от Федералната мрежова агенция.


На 7 юли 2009 г. Федералната мрежова агенция изменя решенията си от 25 февруари 2009 г., като ги съобразява с посочените условия, и предоставя освобождаване от правилата за достъп на трети лица и от тарифните правила за период от 22 години въз основа на Директива 2003/55.

При техническата конфигурация на газопровода OPAL, пуснат в действие на 13 юли 2011 г., природният газ може да се доставя на входната точка на този газопровод, близо до Грайфсвалд (Германия), само по газопровода „Северен поток 1“, използван от групата „Газпром“ за пренос на газ, извличан от руските находища. Тъй като „Газпром“ не привежда в действие посочената в решение C(2009) 4694 програма за прехвърляне на газ, нерезервираните 50 % от капацитета на газопровода OPAL така и не са използвани.


На 12 април 2013 г. дружествата OGT, OAO „Газпром“ и ООО „Газпром експорт“ официално искат от Федералната мрежова агенция да измени някои разпоредби на дерогацията, предоставена с решенията ѝ от 25 февруари 2009 г.

Вследствие на това искане на 13 май 2016 г. Федералната мрежова агенция уведомява Комисията на основание член 36 от Директива 2009/73 за намерението си да измени някои разпоредби на дерогацията, предоставена с решенията ѝ от 25 февруари 2009 г., що се отнася до частта от газопровода OPAL, експлоатирана от OGT. По същество предвиденото от Федералната мрежова агенция изменение се състои в замяна на наложеното в изпълнение на решение C(2009) 4694 ограничение на капацитета, който може да бъде резервиран от предприятия с господстващо положение, със задължението OGT да предлага на търг най-малко 50 % от експлоатирания от него капацитет на изходната точка в Брандов (Чешка република).

 

На 28 октомври 2016 г. на основание член 36, параграф 9 от Директива 2009/73 Комисията приема спорното решение, което е изпратено на Федералната мрежова агенция и публикувано на уебсайта на Комисията на 3 януари 2017 г.

В това решение Комисията одобрява предвидените от Федералната мрежова агенция изменения на дерогационния режим, с някои промени, а именно, първо, ограничаване на първоначалната оферта за отдаван на търг капацитет до 3 200 000 киловатчаса (около 2,48 милиарда кубически метра на година) свободно разпределяем гарантиран капацитет и до 12 664 532 киловатчаса (около 9,83 милиарда кубически метра на година) динамично разпределяем гарантиран капацитет, второ, увеличаване на обема на отдавания на търг свободно разпределяем гарантиран капацитет за следващата година, което трябва да се извърши веднага щом търсенето в рамките на годишната тръжна процедура надхвърли 90 % от предлагания капацитет, и да се осъществява на траншове от по 1 600 000 киловатчаса (около 1,24 милиарда кубически метра на година) до достигане на горна граница от 6 400 000 киловатчаса (около 4,97 милиарда кубически метра на година), и трето, възможност за предприятие или група предприятия с господстващо положение в Чешката република или контролиращо/контролиращи над 50 % от пристигащия в Грайфсвалд газ, да участва в търговете за свободно разпределяем гарантиран капацитет само до базовата цена, която не трябва да надхвърля средната базова цена по регламентираната тарифа на преносната мрежа на зоната на Gaspool (която обхваща северната и източната част на Германия) към Чешката република за сходни стоки през същата година.


На 28 ноември 2016 г. Федералната мрежова агенция изменя в съответствие със спорното решение предоставената с решението ѝ от 25 февруари 2009 г. дерогация, отнасяща се до експлоатирания от OGT дял на газопровода OPAL, като сключва с това дружество публичноправен договор, който съгласно немското право има последиците на административно решение.

 

Производството пред Общия съд

С жалба, подадена на 16 декември 2016 г. в секретариата на Общия съд, Република Полша иска отмяна на спорното решение.

Полша счита, че спорното решение застрашава сигурността на доставките на газ в Полша поради прехвърлянето към транзитен път „Северен поток 1“/OPAL на част от обемите на природен газ, които преди това са били пренасяни през държавите от Централна Европа (сред които е и Полша) посредством конкурентните на OPAL газопроводи, Полша сезира Общия съд на Европейския съюз с жалба за отмяна на това решение.

Общият съд преценява, че спорното решение е прието в нарушение на принципа на енергийна солидарност, формулиран в член 194, параграф 1 ДФЕС. Общият съд отбелязва, че общо задължение на Съюза и на държавите членки е да вземат предвид интересите на всички участници, които могат да бъдат засегнати, така че при упражняването на правомощията си във връзка с политиката на Съюза в областта на енергетиката Съюзът и държавите членки трябва да полагат усилия да не вземат мерки, които могат да засегнат тези интереси в сферата на сигурността на доставките, икономическата и политическата жизнеспособност и диверсификацията на източниците на доставки, като правят това в името на своята отговорност, произтичаща от тяхната взаимозависимост и фактическа солидарност.

Общият съд прави оценка, че този принцип е накърнен със спорното решение, защото, първо, Комисията не е разгледала въздействието на изменението на режима на експлоатация на газопровода OPAL върху сигурността на доставките в Полша и второ, Комисията явно не е проверила какви биха могли да бъдат последиците в средносрочен план, по-специално за политиката в областта на енергетиката на Република Полша, от прехвърлянето към транзитен път „Северен поток 1“/OPAL на част от обемите на природен газ, които преди това са били пренасяни през газопроводите „Ямал“ и „Братство“, нито е претеглила тези последици спрямо констатираното от нея повишаване на сигурността на доставките на равнището на Съюза.

Общият съд уважава жалбата на Полша и отменя спорното решение поради нарушение на принципа на енергийна солидарност, прогласен в член 194, параграф 1 ДФЕС6 . Според Общия съд Комисията е трябвало да разгледа въздействието на изменението на режима на експлоатация на 1 Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 98/30/ЕО


Федерална република Германия обжалва решението на Общия съд

В жалбата  Германия изтъква, че принципът на енергийна солидарност, прогласен в член 194, параграф 1 ДФЕС, няма обвързващо действие, в смисъл че не поражда права и задължения за Съюза и за държавите членки. Според Федерална република Германия става въпрос за абстрактно, чисто политическо понятие, а не за правен критерий, с оглед на който може да се прецени валидността на акт, приет от институция на Съюза. Само чрез конкретизация във вторичното право такъв принцип можел да се превърне в правен критерий, който да трябва да бъде прилаган от изпълнителните органи. Това произтичало от обстоятелството, че предметът на първичното право не е да се установят правни критерии, които да могат да се изтъкват пред съд, а да се определи политически общата рамка, в която се развива Съюзът, както и неговите цели, които се преследвали и конкретизирали с регламентите и директивите.

Република Полша, подкрепяна от Република Латвия и Република Литва, посочва, че това основание следва да се отхвърли по същество.

По-специално Република Полша изтъква, че принципът на енергийна солидарност, закрепен в член 194, параграф 1 ДФЕС, е конкретен израз на общия принцип на солидарност между държавите членки. Според тази държава членка в йерархията на източниците на правото на Съюза общите принципи са от същия ранг като първичното право. В това отношение Република Полша посочва, че актовете на вторичното право трябва да се тълкуват — а законосъобразността им да се преценява — в светлината на посочения принцип. Ето защо било неправилно твърдението на Федерална република Германия, че член 36, параграф 1 от Директива 2009/73 е единственият критерий при контрола за законосъобразност на спорното решение.

 

Съображения на Съда

Член 194, параграф 1 ДФЕС предвижда, че в рамките на установяването или функционирането на вътрешния пазар и предвид необходимостта от опазване и подобряване на околната среда политиката на Съюза в областта на енергетиката има за цел, в дух на солидарност между държавите членки, да осигури функционирането на енергийния пазар, да обезпечи сигурността на енергийните доставки в Съюза, да насърчава енергийната ефективност и спестяването на енергия, както и разработването на нови и възобновяеми енергийни източници и да подпомага взаимната свързаност на енергийните мрежи.

Така духът на солидарност между държавите членки, посочен в тази разпоредба, представлява конкретен израз в областта на енергетиката на принципа на солидарност, който сам по себе си е един от основните принципи на правото на Съюза.

Всъщност освен в член 194, параграф 1 ДФЕС принципът на солидарност се споменава в редица други разпоредби от Договорите. Що се отнася до Договора за ЕС, в неговия преамбюл държавите членки посочват, че със създаването на Съюза те желаят „да задълбочат солидарността между своите народи“. Солидарността се споменава също така в член 2 ДЕС като една от характеристиките на обществото, което споделя общите ценности на държавите членки, и в член 3, параграф 3, трета алинея ДЕС съгласно който Съюзът насърчава по-специално солидарността между държавите членки. Съгласно член 21, параграф 1 ДЕС солидарността е и един от ръководните принципи на външната дейност на Съюза, а видно от член 24, параграфи 2 и 3 ДЕС, в разпоредбите относно общата външна политика и политика на сигурност се споменава „взаимната политическа солидарност“ на държавите членки.

Що се отнася до Договора за функционирането на ЕС, в член 67, параграф 2 от него изрично се посочва солидарността между държавите членки в областта на убежището, имиграцията и контрола на външните граници, като прилагането на принципа в тази област се потвърждава от член 80 ДФЕС. В част трета, дял VIII от Договора за функционирането на ЕС, и по-специално в глава 1, посветена на икономическата политика, член 122, параграф 1 ДФЕС също изрично посочва духа на солидарност между държавите членки, споменат и в член 222 ДФЕС, съгласно който Съюзът и неговите държави членки действат съвместно в дух на солидарност, в случай че държава членка стане обект на терористично нападение или жертва на бедствие.

Съдът посочва, че принципът на солидарност е в основата на цялата правна система на Съюза и той е тясно свързан с принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, съгласно който Съюзът и държавите членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. В това отношение Съдът по-специално е постановил, че този принцип налага не само държавите членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, но предполага и насрещни задължения за институциите на Съюза за лоялно сътрудничество с държавите членки. И  нищо не позволява да се приеме, че принципът на солидарност, закрепен в член 194, параграф 1 ДФЕС, не може сам по себе си да има обвързващо действие за държавите членки и за институциите на Съюза. Този принцип произтича от самия текст и от самата структура на посочената разпоредба  и стои в основата на всички цели на политиката на Съюза в областта на енергетиката, като ги групира и им придава съгласуваност.

Съдът заключава, че актовете, приети от институциите на Съюза, включително от Комисията, в рамките на тази политика, трябва да се тълкуват — а законосъобразността им да се преценява — в светлината на принципа на енергийна солидарност.

Така принципът на енергийна солидарност във връзка с принципа на лоялно сътрудничество изисква Комисията да провери дали съществува опасност за доставките на газ на пазарите на държавите членки при приемането на решение на основание член 36 от Директива 2009/73.

Освен това, принципът на енергийна солидарност изисква институциите на Съюза, включително Комисията, да претеглят съответните интереси в светлината на този принцип, отчитайки както интересите на държавите членки, така и тези на Съюза като цяло.

Ето защо Съдът потвърждава, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че спорното решение трябва да бъде отменено поради нарушение на принципа на енергийна солидарност.

Пълният текст на съдебното решение е публикуван на уебсайта CURIA в деня на обявяването.

вторник, 27 юли 2021 г.

ЕС инвестира 122 милиона евро в иновативни проекти за декарбонизация на икономиката

 


За първи път от създаването на Фонда за иновации Европейският съюз инвестира 118 милиона евро в 32 малки иновативни проекта, разположени в 14 държави – членки на ЕС, в Исландия и в Норвегия. Чрез безвъзмездни средства ще се подкрепят проекти, насочени към предлагане на пазара на нисковъглеродни технологии в енергоемките отрасли, в сектора на водорода, в съхранението на енергия и енергията от възобновяеми източници. В допълнение към тези безвъзмездни средства 15 проекта, разположени в 10 държави – членки на ЕС и в Норвегия, ще могат да се възползват от средства за помощ за разработване на проекти с общ размер до 4,4 милиона евро с цел постигане на напредък по проектите.

С обявените инвестиции ще се подкрепят  проекти в областта на чистите технологии в цяла Европа:

32-та проекта, избрани за финансиране, са оценени от независими експерти по отношение на способността им да намаляват емисиите на парникови газове в сравнение с конвенционалните технологии и да въвеждат иновации извън рамките на съвременното технологично равнище, като същевременно са достатъчно добре развити, за да могат да се разгръщат бързо. Други критерии включват потенциала на проектите за мащабируемост и ефективност на разходите. Избраните проекти обхващат редица сектори, значими от гледна точка на декарбонизацията на различни части от европейската промишленост и енергетика. Процентът на успеваемост на допустимите предложения по настоящата покана за представяне на предложения е 18 %.

15-те проекта, които могат да се възползват от помощта за разработване на проекти, са оценени като достатъчно иновативни и обещаващи по отношение на способността си да намаляват емисиите на парникови газове, но все още не са достатъчно добре разработени, за да бъдат разгледани като допустими за получаване на безвъзмездни средства. Подкрепата, която ще бъде предоставена от Европейската инвестиционна банка под формата на съобразена с нуждите техническа помощ, има за цел да подпомогне напредъка по отношение на финансовата или техническата зрялост на проектите с оглед на потенциално повторно подаване на заявления в рамките на бъдещи покани за представяне на предложения по линия на Фонда за иновации.

Следващи стъпки

Проектите, одобрени в рамките на поканата за представяне на предложения за малки проекти, ще трябва да подготвят индивидуални споразумения за отпускане на безвъзмездни средства. Те трябва да бъдат финализирани през четвъртото тримесечие на 2021 г., което ще позволи на Комисията да приеме съответното решение за отпускане на безвъзмездни средства и да започне да изплаща безвъзмездните средства. Проектите разполагат с до четири години, за да достигнат финансово приключване.

Европейската инвестиционна банка ще отправи покана към представителите на проектите, на които е предложена помощ за развитие, за представяне на предложения за широкомащабни проекти, за да сключи индивидуални споразумения и да даде възможност за стартиране на услугата през четвъртото тримесечие на 2021 г.


За повече информация 

Карта на постигналите успех проекти

Описание на постигналите успех малки проекти

Описание на постигналите успех широкомащабни проекти

Уебсайт на Фонда за иновации

Следващи покани за представяне на предложения по линия на Фонда за иновации

 

четвъртък, 15 юли 2021 г.

Европейски зелен пакт: Комисията предлага пакет от документи за постигане на амбициозните цели в областта на климата

Европейската комисия съобщи, че е приела  пакет от предложения, за да съобрази политиките на ЕС в областта на климата, енергетиката, земеползването, транспорта и данъчното облагане с поставените цели за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.

Постигането на тези намаления на емисиите през следващото десетилетие е от решаващо значение и те са в съответствие с Европейският зелен пакт. Комисията представя законодателните инструменти за постигане на целитедоговорени в Европейския законодателен акт за климата, и за дълбоко преобразяване на европейската икономика и общество с идеята за справедливо, екологосъобразно и благоденстващо бъдеще.

Цялостен и взаимосвързан набор от предложения

С предложенията се цели да се постигне ускорено намаляване на емисиите на парникови газове през следващото десетилетие.

Пакетът включва:

Схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ на ЕС) определя цена за емисиите на въглерод и ограничава ежегодните емисии от определени стопански отрасли. С нейна помощ успешно бяха намалени емисиите от производството на електроенергия и енергоемките отрасли с 42,8 % през последните 16 години. Комисията предлага да се намали още повече общият таван на емисиите и да нарасне годишният темп на намаляване на емисиите. Комисията също така предлага безплатните квоти за емисии от въздухоплаването постепенно да бъдат премахнати и да се извърши съгласуване със Схемата за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA), като за първи път бъдат включени в СТЕ на ЕС и емисиите от корабоплаването. В отговор на забавеното намаляване на емисиите при автомобилния транспорт и сградния фонд се създава отделна нова схема за търговия с емисии за разпределението на горива за автомобилния транспорт и сградите. Комисията предлага също така да се заделят повече средства за Фонда за иновации и за Модернизационния фонд.

·  В допълнение към заделените в бюджета на ЕС значителни средства за действия в областта на климата, държавите членки следва да изразходват всичките си приходи от търговия с емисии за проекти, свързани с климата и енергетиката. Специална част от приходите по новата система за пътния транспорт и сградите следва да посрещне евентуалното социално въздействие при уязвимите домакинства, микропредприятията и ползващите транспорт лица.

·  В Регламента за разпределяне на усилията се определят по-високи цели за намаляването на емисиите във всяка държава членка по отношение на сградите, автомобилния и вътрешния морски транспорт, селското стопанство, отпадъците и малките промишлени предприятия. Като се отчитат различните изходни позиции и капацитет на всяка държава членка, въпросните цели се основават на всеки отделен БВП на глава от населението с известни корекции, за да се вземе предвид ефективността на разходите.

·  Държавите членки също споделят отговорността за поглъщането на въглерода от атмосферата, така че в Регламента относно земеползването, горското стопанство и селското стопанство беше определена обща цел на ЕС за поглъщане на въглерод чрез естествени поглътители, която се равнява на 310 милиона тона емисии на CO2 до 2030 г. Националните цели ще изискват от държавите членки да положат усилия и да увеличат своите въглеродни поглътители, за да постигнат тази цел. ЕС следва да се стреми в отраслите на земеползването, горското стопанство и селското стопанство да бъде постигната неутралност по отношение на климата до 2035 г., включително що се отнася до емисиите от селското стопанство, различни от CO2, като например емисиите от използването на торове и животновъдството. Стратегията на ЕС за горите има за цел да подобри качеството, количеството и устойчивостта на горите в ЕС. Тя подкрепя горските стопани и горската биоикономика и същевременно запазва устойчивия добив и използване на биомаса, опазва биологичното разнообразие и определя план за засаждане на три милиарда дървета из цяла Европа до 2030 г.

·  На производството и потреблението на енергия се падат 75 % от емисиите в ЕС, така че от решаващо значение е да се ускори преходът към по-екологосъобразна енергийна система. С Директивата за енергията от възобновяеми източници се поставя по-висока цел — до 2030 г. 40 % енергията ни да се произвежда от възобновяеми източници. Всички държави членки ще допринесат за постигането на тази цел, като постигнат предлаганите конкретни цели за енергопотребление от възобновяеми източници в транспорта, отоплението и охлаждането, сградния фонд и промишлеността. За да постигнем своите цели в областта на климата и околната среда, критериите за устойчивост при използването на биоенергия стават по-строги и държавите членки ще трябва да разработват всички свои схеми за подпомагане използването на биоенергия по начин, който е съобразен с принципа на каскадно използване на дървесната биомаса.

·  За да намалим общото енергопотребление, да намалим емисиите и да се справим с енергийната бедност, в Директивата за енергийната ефективност ще бъде зададена една по-амбициозна обвързваща годишна цел за намаляване на енергопотреблението на равнище ЕС. Тя ще ръководи начина, по който се определят националните приноси, и ще увеличи почти двойно годишното задължение за икономии на енергия за държавите членки. От публичния сектор ще се изисква ежегодно да санира 3 % от своите сгради, за да стимулира вълната на саниране, да създава работни места и да намалява енергопотреблението и разходите за данъкоплатците.

·  За ограничаване на нарастващите емисии от автомобилния транспорт е необходима комбинация от мерки в допълнение към търговията с емисии. По-строгите стандарти за емисиите на CO2 от леките и лекотоварните автомобили ще ускорят прехода към мобилност при нулеви емисии като наложат спад при средните емисии от нови автомобили с 55 %, считано от 2030 г., и с 100 %, считано от 2035 г. спрямо равнищата от 2021 г. В резултат на това всички нови автомобили, регистрирани към 2035 г., ще бъдат с нулеви емисии. За да се осигури възможност водачите да зареждат с електричество или с гориво своите превозни средства в надеждна мрежа от станции в цяла Европа, преразгледаният Регламент за инфраструктурата за алтернативни горива ще изисква от държавите членки да увеличават своя капацитет за зареждане съобразно с продажбите на автомобили с нулеви емисии, както и да изградят зарядни станции за електричество или горива на редовни интервали по главните магистрали: на всеки 60 километра за зареждане с електроенергия и на всеки 150 километра за зареждане с водород.

·  Авиационното и морското гориво водят до сериозно замърсяване и за тях също се налагат специални мерки в допълнение към търговията с емисии. Регламентът за инфраструктурата за алтернативни горива изисква въздухоплавателните средства и корабите да имат достъп до чиста електроенергия в главните пристанища и летищаИнициативата ReFuelEU Aviation ще задължи доставчиците на горива да смесват все по-голям дял устойчиви авиационни горива в горивото за реактивни двигатели, зареждано на летищата в ЕС, включително синтетични нисковъглеродни горива, известни като горива на основата на електроенергия. Аналогично, инициативата FuelEU Maritime ще стимулира използването на устойчиви морски горива и технологии с нулеви емисии като се определи максимална пределна стойност за съдържанието на парникови газове в източниците на енергия, използвани от корабите, акостиращи в европейски пристанища.

·  Данъчната система за енергийните продукти трябва да предпази и подобри единния пазар, както и да подкрепи екологичния преход чрез правилните стимули. В преразгледаната Директива за данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията се предлага въпросното данъчно облагане да се съгласува с политиките на ЕС в областта на енергетиката и климата, като се насърчават чистите технологии и се премахват остарелите освобождавания и намалените ставки, които понастоящем насърчават използването на изкопаеми горива. Новите правила имат за цел да намалят отрицателните последствия от конкуренцията в областта на данъчното облагане на енергията, като спомогнат за осигуряването на приходи за държавите членки от екологични данъци, които забавят по-слабо растежа, отколкото облагането на труда.

·  И накрая, нов механизъм за въглеродна корекция по границите ще определя цената на въглеродните емисии при внос на определен набор от продукти, за да се гарантира, че амбициозните действия в областта на климата в Европа не водят до „изместване на въглеродни емисии“. Това ще гарантира, че намаляването на емисиите в Европа допринася за намаляване на емисиите в световен мащаб и не стимулира преместването на производството с високи въглеродни емисии извън Европа. Тя също така има за цел да насърчи промишлеността извън ЕС и нашите международни партньори да предприемат стъпки в същата посока.

Всички предложения са свързани и се допълват взаимно. Нуждаем се от този балансиран пакет и от генерираните от него приходи, за да осигурим на Европа преход, който ще я направи справедлива, екологична и конкурентоспособна, разделяйки равномерно отговорността между отделните отрасли и държави членки и предоставяйки допълнителна подкрепа, където е необходимо.

Социално справедлив преход

Макар в средносрочен и дългосрочен план ползите от политиките на ЕС в областта на климата със сигурност да надхвърлят разходите за прехода, в краткосрочен план тези политики могат да поставят допълнителен товар върху уязвимите домакинства, микропредприятията и ползващите транспорт лица. Затова политическите мерки в представения днес пакет са разработени по начин, който да разпределя справедливо разходите в областта на изменението на климата и приспособяването към него.

Освен това, инструментите за ценообразуване на въглеродните емисии генерират приходи, които могат да бъдат реинвестирани за стимулиране на иновациите, икономическия растеж и чистите технологии. Част от предложението е и създаването на нов социален фонд за климата, който ще осигурява специално финансиране на държавите членки за подпомагане на инвестициите на гражданите в енергийна ефективност, нови отоплителни и охлаждащи системи и по-екологична мобилност. Социалният фонд за климата ще се финансира от бюджета на ЕС със суми в размер до 25 % от очакваните приходи от търговията с емисии от горива за строителството и пътния транспорт. Той ще осигури 72,2 млрд. евро финансиране за държавите членки в периода 2025—2032 г. въз основа на целенасочено изменение на многогодишната финансова рамка. Предлага се използването на равностойно финансиране от страна на държавите членки, което ще осигури общо 144,4 млрд. евро с оглед на един социално справедлив преход.

Ползите от предприемането на действия сега за защита на хората и планетата са ясни: по-чист въздух, по-хладни и по-зелени градове, по-здраво население, по-ниско енергопотребление и сметки за енергия, работни места в Европа, технологии и промишлени възможности, повече пространство за природата и една по-здрава планета, която да завещаем на бъдещите поколения. Предизвикателството в основата на екологичния преход на Европа е да се гарантира, че ползите и възможностите, които произтичат от него, са общо достояние възможно най-бързо и справедливо. Като използваме различните политически инструменти, с които разполагаме на равнище ЕС, можем да осигурим достатъчно ускорен темп на промяна без излишни разриви.

Цел

Една от целите на Европейския зелен пакт, представен от Комисията на 11 декември 2019 г., е Европа да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. Европейският законодателен акт за климата, който влиза в сила този месец, превръща в обвързващо законодателство ангажимента на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата и междинната цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. спрямо равнищата от 1990 г.Ангажиментът на ЕС да намали своите нетни емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. беше представен през декември 2020 г. на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата като приноса на ЕС за постигане на целите на Парижкото споразумение.

В резултат на действащото законодателство на ЕС в областта на климата и енергетиката емисиите на парникови газове в ЕС вече са намалели с 24 % спрямо 1990 г., а през същия период икономиката на ЕС е отбелязала ръст от около 60 %, прекъсвайки връзката между икономическия растеж и емисиите. Тази изпитана и доказана законодателна рамка е в основата на представения законодателен пакет.

Преди да представи настоящите предложения, Комисията извърши обстойни оценки на въздействието, за да прецени възможностите и разходите, свързани с екологичния преход. През септември 2020 г. една всеобхватна оценка на въздействието залегна в основата на предложението на Комисията целта на ЕС за нетно намаляване на емисиите до 2030 г. да бъде завишена до най-малко 55 % намаление спрямо нивата от 1990 г. Според оценката тази цел е едновременно постижима и в наш интерес. Днешните законодателни предложения стъпват на подробна оценка на въздействието, отчитайки взаимовръзката с другите части от пакета.

Дългосрочният бюджет на ЕС за следващите седем години ще подкрепи екологичния преход. 30 % от програмите по линия на Многогодишната финансова рамка и на инструмента Next Generation EU за периода 2021—2027 г., възлизащи на 2 трлн. евро, са заделени за действия в областта на климата. 37 % от средствата, с които разполага инструментът Next Generation EU (723,8 млрд. евро по текущи цени), чрез който ще финансират националните програми за възстановяване на държавите членки по линия на Европейския инструмент за възстановяване, са разпределени за действия в областта на климата.

За повече информация

Съобщение: Подготвени за цел 55 — изпълнение на целите на ЕС в областта на климата за 2030 г.

Уебсайт „Осъществяване на Европейския зелен пакт“ (включително законодателни предложения)

Уебсайт с аудио-визуални материали относно предложенията

Въпроси и отговори по СТЕ на ЕС

Въпроси и отговори относно регламентите за разпределянето на усилията и за земеползването, горското стопанство и селското стопанство

Въпроси и отговори относно това как да пригодим енергийните си системи към нашите цели в областта на климата

Въпроси и отговори относно механизма за въглеродна корекция по границите

Въпроси и отговори относно преразглеждането на Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията

Въпроси и отговори относно устойчивата транспортна инфраструктура и горивата

Структура на пакета — схематично представяне

Социално справедлив преход — факти и цифри

Природата и горите — факти и цифри

Транспорт — факти и цифри

Енергетика — факти и цифри

Сграден фонд — факти и цифри

Промишленост — факти и цифри

Водород — факти и цифри

Механизъм за въглеродна корекция по границите — информационен документ

Екологизиране на енергийното данъчно облагане — информационен документ

Брошура относно осъществяването на Европейския зелен пакт