сряда, 26 септември 2018 г.

Контрол на цените - минало незабравимо


Нищо ново няма в предложението за контрол на цените на основни стоки. България извървя вече този път, но явно трябва да се припомни икономическата история на страната през последните двадесет години. През 1995 г. беше приет Закон за цените, с който беше направен опит да се осъществява контрол на цените на основни стоки. Общо взето законът беше неефективен, защото от една страна цените трябваше да се формират според търсенето и предлагането, а от друга цяла армия от чиновници следваше да прави анализ доколко икономически са обосновани разходите за производство и реализация на стотици предприятия и търговци. След въвеждането на пазарните реформи и развитие на конкуренцията, законът бе отменен през 1999 г.

Закон за цените
Публикуван в Държавен вестник бр. 87 от 29 септември 1995 г.
Глава първа
Общи разпоредби
Чл. 1 .С този закон се установяват общите принципи за образуване на цените на стоките и услугите, които се предлагат на вътрешния пазар, и се урежда редът за тяхното обявяване, наблюдаване и анализ, както и контролът върху ценообразуването на онези от тях, които се регулират от държавата.
Чл. 2 .(1) Цените на стоките и услугите се образуват в съответствие с търсенето и предлагането на вътрешния пазар.
(2) При регулираните от държавата цени се отчитат и:
1. икономически обоснованите разходи за производство и за реализация;
2. икономически обоснованата печалба;
3. цените на международните пазари.
Чл. 3. Държавното регулиране на цените цели предотвратяване създаването или злоупотребата с монополно положение, предотвратяване на нелоялната конкуренция и защита на потребителите.
Чл. 4. (1) Цените на стоките и услугите се обявяват предварително от продавачите в левове чрез ценоразписи, ценници-каталози, етикети или в друга подходяща форма на видно за купувачите място.
(2) Цените трябва да бъдат ясно посочени при предлагането или рекламата, лесно разпознаваеми и видимо четливи.
(3) Стоките, съобразно с техните особености, се предлагат на вътрешния пазар с информация в писмен вид на български език за:
1. вида на вложените материали;
2. качеството;
3. номера на стандартизационния документ;
4. начините за съхранение, транспорт, употреба и поддържане;
5. датата на производство и срока на годност или крайния срок на годност;
6. гаранционния срок;
7. други изисквания, предвидени в нормативните актове.
(4) Продавачите са длъжни да дават необходимата информация по ал. 3 и когато някои от данните не могат или не е целесъобразно да се дават в писмен вид.
(5) За хранителните стоки задължително се дава информация и за използваните съставки, за съдържанието на основните хранителни вещества и за калоричност.
Чл. 5. Цените на стоките и услугите се договарят свободно, с изклкючение на тези по глава втора.
Чл. 6. Лицата нямат право да злоупотребяват с монополното си положение при договарянето на цените.
Чл. 7. Продавачите задължително издават фактура или касова бележка, оформени четливо и в съответствие с нормативните актове. Изключения се допускат за някои специфични начини на търговия, при които издаване на такива документи не се изисква.
Чл. 8 . Продавачите са длъжни своевременно да уведомяват купувачите и да договарят отбиви от цените за:
1. стоки с изтекъл срок на годност, когато продажбата им е допустима;
2. стоки с по-ниско от предварително обявеното качество или с отклонения от показатели, предвидени в стандартизационните документи, когато продажбата им е допустима;
3. стоки и услуги с отклонения от предварително обявените условия, при които са договорени цените.
Глава втора
Държавно регулиране на цените
Чл. 9. В комплекса от средства за постигане на пазарно равновесие държавата регулира цените на ограничен кръг стоки и услуги:
1. когато с нормативен акт са предвидени мерки за защита на потребителите или за стимулиране производството на определени стоки и услуги;
2. за предотвратяване или ограничаване на критиченнедостиг на вътрешния пазар за дадени хранителни стоки или други стоки и услуги с особено важно значение за икономиката на страната;
3. когато се ограничава конкуренцията на вътрешния пазар или е установено монополно положение по смисъла на Закона за защита на конкуренцията. В тези случаи се взема становището на Комисията за защита на конкуренцията.
Чл. 10 . Регулирането на цените може да се осъществява в следните форми:
1. определяне на фиксирани или пределни цени на стоки и услуги; пределни надценки, отстъпки и комисиони; минимални цени; защитни изкупни цени;
2. определяне на правила и нормативи за образуване на цените, включително и за калкулиране на разходи за производство и реализация;
3. въвеждане на временна забрана до шест месеца за изменение на цените на определени стоки и услуги.
Чл. 11 . Министерският съвет:
1. провежда държавната политика по цените;
2. осъществява регулирането на цените при условията и във формите, предвидени в този закон.
Чл. 12. (1) Националната комисия по цените към Министерския съвет анализира:
1. пазарните цени и тяхното влияние върху производството и потреблението на основни групи или на отделни стоки и услуги;
2. съотношението между търсенето и предлагането на стоки и услуги на вътрешния пазар;
3. влиянието на изменението на цените на международните пазари върху цените на вътрешния пазар и върху разходите за производство в страната.
(2) Националната комисия по цените разработва:
1. прогнози за очакваните резултати от въвеждането на определени форми на държавно регулиране на цените;
2. проекти за държавна стратегия и политика по цените;
3. проекти и становища по предложенията за въвеждане или изменение на определени форми на държавно регулиране на цените - в едномесечен срок от постъпване на предложението или от предоставянето на допълнителна информация.
(3) Националната комисия по цените обсъжда с браншовите съюзи на производителите и търговците мерки за ограничаване нарастването на цените;
(4) Националната комисия по цените осъществява контрол върху регулираните от държавата цени.
Чл. 13. (1) Министрите, ръководителите на други ведомства и областните управители, в съответствие с предоставените им правомощия, могат да предлагат на Министерския съвет съгласувано с Националната комисия по цените въвеждането на мерки за регулиране на цените и тяхното изменение.
(2) Вносителите на предложения по ал. 1 са длъжни да представят на съответните органи необходимата им допълнителна информация.
Глава трета
 Контрол върху цените
Чл. 14. (1) Контролът върху цените се осъществява от Националната комисия по цените, другите компетентни по контрола на цените държавни органи и областните и общинските администрации.
(2) Органите по ал. 1 осъществяват контрол върху всички цени, регулирани от държавата.
(3) Председателят на Националната комисия по цените, ръководителите на другите компетентни по контрола върху цените държавни органи, областните управители и кметовете на общини могат да привличат извънщатни сътрудници за осъществяване на контролната дейност.
(4) За извънщатни сътрудници по ал. 3 могат да бъдат привличани лица с висше и средно образование, като подборът, обучението и заплащането се уреждат с наредба, приета от съответния контролен орган.
Чл. 1 5 . Контролните органи проверяват:
1. регулираните от държавата цени, търговски надценки, отстъпки и комисиони;
2. прилагането на утвърдените правила и нормативи за образуване на цените;
3. спазването на цените на стоките и услугите, за които е въведена временна забрана за изменение или други ограничения по този закон;
4. правомерното включване в цените на установените данъци, акцизи, мита, митни сборове и други такси.
Чл. 16. При извършване на контрола контролните органи имат право:
1. на свободен достъп в контролираните обекти;
2. да изискват необходимите документи;
3. да вземат проби и мостри за лабораторни изследвания;
4. да привличат експерти в съответната област, когато проверката е особено сложна и изисква специални знания.
Чл. 17. Контролните органи са длъжни:
1. да установяват точно фактите и да отразяват обективно резултатите от проверките;
2. да дават заключения по възраженията във връзка с констатираните нарушения;
3. да опазват служебната, производствената и търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията от проверката извън предназначението й.
Чл. 18. Лицата, упражняващи търговска дейност, са длъжни:
1. да съхраняват три години информацията за образуване и изменение на цените, регулирани от държавата, освен ако с нормативен акт е предвидено друго;
2. да осигуряват условия за работа и свободен достъп на контролните органи до магазини, складове, ателиета и други подобни за установяване достоверността на данните за наличност, вид и качество на стоките и услугите;
3. да предоставят платежни и други документи, отчети, справки и обяснения, свързани с образуването и прилагането на регулираните от държавата цени.
Чл. 19 . Националната комисия по цените периодично отчита дейността по контрола върху цените пред Министерския съвет, като обобщава информацията на другите контролни органи.
Глава четвърта
Фондове
Чл. 20. (1) Към Министерския съвет се създава фонд Материална база, квалификация и стимулиране на служителите по цените.
(2) Средствата по фонда се набират от отчисления от събраните глоби и имуществени санкции по този закон в размер, определен от Министерския съвет.
(3) Средствата, предоставени от фонда на областите и общините, се разходват: 20 на сто - за развитие на материалната база; 30 на сто - за решаване на социални проблеми на областите и общините, и 50 на сто - за стимулиране на щатните служители според личния им принос, но не повече от 24 месечни брутни заплати в една календарна година, за откриване на нови работни места, за заплащане на извънщатните сътрудници, осъществяващи контрол по цените, и за осигуряване на условия за тяхната работа.
(4) Средствата, предоставени от фонда на Националната комисия по цените, се разходват: до 10 на сто - за стимулиране на щатните служители според личния им принос, но не повече от 24 месечни брутни работни заплати в една календарна година, а останалите 90 на сто - за развитие на материалната база, за повишаване квалификацията на служителите, за заплащане на извънщатните сътрудници и експерти и осигуряване на условия за тяхната работа, както и за подпомагане дейността на организации, привличани за работа по контрола върху цените от Националната комисия по цените.
(5) Министерският съвет приема наредба за управлението и дейността на фонд Материална база, квалификация и стимулиране на служителите по цените.
Чл. 21. Националната комисия по цените, областните и общинските администрации задължително застраховат допълнително служителите си, участващи 6 дейността по контрола върху цените, срещу злополука за сметка на фонд Материална база, квалификация и стимулиране на служителите по цените.
Чл. 22 . (1) Към Министерския съвет се създава Изравнителен фонд по цените за осигуряване на държавно въздействие върху регулираните от държавата цени на стоки и услуги с особено важно значение за икономиката на страната и за жизненото равнище на населението.
(2) Министерският съвет приема наредба за набирането, разходването и управлението на средствата по Изравнителен фонд по цените в тримесечен срок от влизане в сила на този закон.
Чл. 23. Размерът на постъпленията от държавния бюджет за Изравнителен фонд по цените се определя със Закона за държавния бюджет.
Глава пета
Административно-наказателни разпоредби
Чл. 24. За нарушения по този закон контролните органи санкционират виновните лица и дават задължителни указания за отстраняване на нарушенията.
Чл. 25. Лице - производител, вносител и търговец, извършило или допуснало нарушение при образуване, съгласуване, обявяване, етикетиране или прилагане на цена, се наказва с глоба от пет хиляди лева до петдесет хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Чл. 26. (1) За нарушение по чл. 6, 7, 8 и 18 виновните лица се наказват с глоба до двеста и петдесет хиляди лева.
(2) При повторно извършено нарушение глобата е в размер от сто хиляди до петстотин хиляди лева.
Чл. 27. (1) При установяване на неправомерен доход с наказателното постановление се присъжда в полза на ощетения купувач равностойността на неправомерния доход заедно със законната лихва от деня на ощетяването и без да е предявено искане от ощетения.
(2) Когато ощетеният купувач е неизвестен, равностойността на неправомерния доход се внася в държавния бюджет.
Чл. 28. За реализиран неправомерен доход на юpuдuческото лице се налага имуществена санкция, а на едноличния търговец - глоба, в двоен размер на неправомерния доход, като сумата се внася в държавния бюджет.
Чл. 29. Длъжностните лица и приравнените на тях извънщатни сътрудници на контролните органи, които са използвали или предоставили информация, представляваща служебна, производствена или търговска тайна, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват с глоба от двадесет хиляди до двеста хиляди лева.
Чл. 30 . (1) Нарушенията се установяват с актове на контролните органи по цените. При необходимост органите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на финансите оказват съдействие на контролните органи по цените.
(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Националната комисия по цените, областните управители и кметовете на общините или от упълномощени от тях длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§1. По смисъла на този закон:
1. "Регулирани от държавата цени" са:
а) фиксирани цени - точно определени цени, като конкретните продажни цени не могат да се различават от тях;
б) пределни цени, надценки, отстъпки и комисиони -максимално допустими цени, надценки, отстъпки и комисиони, които не могат да бъдат надвишавани от конкретно договорените продажни цени, надценки, отстъпки и комисиони;
в) минимални цени - със задължителна долна граница на конкретно договорените цени, които не могат да бъдат по-ниски от тях.
2. "Критичен недостиг на вътрешния пазар" е състояние на пазара, при което предлагането е недостатъчно, производството не е бързо приспособимо към пазарната конюнктура и недостигът не може да бъде преодолян чрез внос.
3. "Неправомерни доходи" са разликите между:
а) по-високите продажни цени, надценки, отстъпки и комисиони и фиксираните или пределните цени, надценки, отстъпки и комисиони;
б) фиксираните или минималните цени и по-ниските продажни цени;
в) по-високите продажни цени и цените, образувани в съответствие с утвърдените задължителни правила и нормативи за образуване и прилагане на цените;
г) по-високите продажни цени и цените, за които е въведена временна забрана за изменение;
д) продажните цени на стоки и услуги и цените, които е следвало да бъдат съобразени с намалението или отмяната на данъци, мита, такси, надценки, комисиони и др.;
е) обявените и прилаганите по-високи (по-ниски от минималните изкупни) цени.
4. "Неправомерен доход" е и сумата - резултат от ощетяване на купувачите при извършването на услуги или предлагането на стоки с по-малко тегло, по-малко количество, по-лошо качество или по-неблагоприятни условия от посочените в стандартите, определени от държавните органи, или обявени наред с цените и договорите (документите) за тяхното прилагане.
5. Ощетяване не е налице, когато потребителите са включили по-високите цени, образувани в нарушение на нормативни разпоредби, в производствените си разходи.
6. Повторно е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
§2. При обособяване на отделни фази от единния технологичен процес при стоките и услугите с регулирани от държавата цени нормативът за печалба се начислява само върху разходите за съответната фаза (дейност).
Заключителни разпоредби
§ 3. Член 86 от Указ N 56 за стопанската дейност (обн. ДВ, бр. 4 от 1989 г.; попр., бр. 16 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 38, 39 и 62 от 1989 г., бр. 21, 31 и 101 от 1990 г.; попр., бр. 5 от 1991 г.; изм., бр. 15 и 23 от 1991 г.; попр., бр. 25 от 1991 г.; изм. бр. 47, 48 и 62 от 1991 г., бр. 60 от 1992 г., бр. 84 и 93 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г. и бр. 53 от 1995 г.) се отменя.з
§4. Отменя се Указ N 115 (ДВ, бр. 11 от 1988 г.) за предотвратяване незаконното увеличаване на цените.
§5. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет, който приема правилник за прилагането му.
Законът е приет от 37 Народно събрание на 14 септември 1995 г. и е подпечатан с държавния печат.
Приложение А към чл. 10, ал. 1
 Списък на стоките и услугите с пределни цени
1.         Брашно тип 5002. Брашно тип 7003.
2.         Хляб от пшенични брашна
3.         Месо с кости от всички разфасовки
4.         Свинско
5.         Телешко
6.         Шилешко
7.         Пилешко
8.         Мляко краве пастьоризирано
9.         Мляко кисело краве - 0.5 кг в стъклен буркан в полистиролови кофички
10.       Сирене бяло саламурено
11.       Масло слънчогледово рафинирано
12.       Масло краве
13.       Яйца
14.       Макаронени изделия
15.       Малотрайни колбаси
16.       Кашкавал Витоша
17.       Захар кристална
18.       Зрял фасул
19.       Леща
20.       Ориз
21.       Картофи за консумация
22.       Детски храни

За тези стоки е определен норматив от 12 % рентабилност към пълните разходи за производство и реализация. За стоките по т.1 до 7 включително от списъка се предвиждаше да се начисляват пределни надценки за търговска дейност до 14 %.

Законът за цените е отменен с § 4, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия - ДВ, бр. 30 от 2 април 1999 г., в сила от 3 юли 1999 г.

вторник, 25 септември 2018 г.

Антитръст: В Официален вестник на ЕС са публикувани предложените ангажименти на Трансгаз


В днешния брой на Официален вестник на ЕС (25.09.2018 г.) е публикувано Съобщение на Комисията, което се  публикува в съответствие с член 27, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета по дело AT.40335 — Румънски газови междусистемни връзки

Публикуваните ангажименти са в отговор на съмненията  на Европейската комисия, че Societatea Națională de Transport Gaze Naturale Transgaz S.A. („Transgaz“), независимия системен оператор на Румъния, прилага стратегия да попречи на износа на природен газ от Румъния за други държави членки.

Предварителната оценка на Комисията е, че Transgaz разполага с господстващо положение по смисъла на член 102 от ДФЕС на пазара за пренос на природен газ в Румъния, който включва пренос по междусистемните връзки със съседните държави.

Предварителното заключение на Комисията е, че предприятие Transgaz може да е предприело стратегия за ограничаване на свободния поток на природен газ от Румъния към съседни държави членки, която стратегия може да е била изпълнявана чрез различни средства, а именно 
i) недостатъчни инвестиции или стратегически закъснения в изграждането на инфраструктура, която е от значение за износа, 
ii) тарифи за взаимно свързване за износа на природен газ към други държави членки, което прави износа нежизнеспособен от търговска гледна точка, и 
iii) неоснователни технически доводи като претекст за ограничаване или оправдаване на забавянето на износа на природен газ от Румъния до други държави членки.

С действията си предприятие Transgaz може да се е стремило да създаде или поддържа пречки пред трансграничния поток на природен газ от Румъния към други държави членки, като е възпрепятствало постигането на европейски вътрешен пазар на природен газ. Това поведение може да доведе до сегментация на пазарите между държавите членки и до фактическа дискриминация между клиентите в Румъния и клиентите в други държави членки, и по-специално Унгария и България, които са били лишени от възможността да се възползват от предимствата на вътрешния пазар. Предварителното заключение на Комисията е, че поведението на Transgaz може да представлява злоупотреба с господстващо положение в нарушение на член 102 от ДФЕС.

Transgaz оспорва предварителната оценка на Комисията. Въпреки това предприятието предлага ангажименти в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003, за да отговори на опасенията на Комисията по отношение на конкуренцията. Основните елементи на предложените ангажименти са следните:

Transgaz ще предостави максималния наличен капацитет на ползвателите на мрежата за износ на газ от Румъния към Унгария и от Румъния към България, като се отчитат целостта на системата, безопасността и ефективната експлоатация. Transgaz ще осигури минималния гарантиран капацитет, определен по – долу:


  • 0,75 млрд. куб. м. на година гарантиран капацитет от 1 май 2019 г. нататък при точка на междусистемно свързване Csanádpalota между Румъния и Унгария;
  • 1,5 млрд. куб. м. на година гарантиран капацитет от 1 юли 2019 г. нататък при точка на междусистемно свързване Гюргево/Русе между Румъния и България;
  • 1,8 млрд. куб. м. на година гарантиран капацитет от 31 декември 2019 г. нататък при точка на междусистемно свързване Негру вода I/Кардам между Румъния и България за румънски износ на газ по сушата към България чрез връзката между румънската национална преносна система и международния преносен газопровод T1.
 За да осигури този минимален гарантиран капацитет, Transgaz ще осъществи инфраструктурни дейности за горните три точки на междусистемно свързване, както е описано в предложените ангажименти.

Transgaz ще приложи следните два принципа в тарифните предложения, представени на румънския национален орган за енергийно регулиране (ANRE):
а)минималната цена (както и тарифата на всяка стока) за резервиране на капацитет в точките на междусистемно свързване с Унгария и България е равна на референтната цена/тарифа (както и на всяка тарифа на стока) за резервиранията на капацитет на собствената територия и 


б) стойностите на мултипликаторите и на сезонните коефициенти са еднакви за точките на междусистемно свързване и за собствената територия и ще се вместват в рамките на интервалите, посочени в Регламент (ЕС)2017/460 на Комисията от 16 март 2017 г. за установяване на Мрежов кодекс относно хармонизирани структури на тарифите за пренос на газ (МК ТАР)

Transgaz няма да възпрепятства, затрудни или по друг начин да дискриминира, пряко или косвено, износа на природен газ на сушата и/или в морето, произведен в Румъния и/или преминаващ транзитно през Румъния, независимо дали чрез тарифи, технически причини, договорни споразумения или всякакви други средства.

Продължителността на предложените ангажименти ще започне от датата на уведомление на решението относно ангажиментите и ще изтече през декември 2025 г. Transgaz също така ще назначи управител, който да контролира как Transgaz спазва предложените ангажименти.

Предложените ангажименти следва да разсеят опасенията на Комисията, като гарантират възможността за значителни действителните потоци на природен газ от Румъния до други държави членки. Минималният гарантиран капацитет при точките на междусистемно свързване с Унгария и България изглежда като подобрение спрямо сегашното положение. Предложените ангажименти изглежда и гарантират, че в тарифното си предложение за ANRE, Transgaz няма да дискриминира по отношение на експортните тарифи в сравнение с националните тарифи. Накрая, предложените ангажименти предвиждат, че Transgaz няма да използва каквито и да други средства за ограничаване на износа.

В съответствие с член 27, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят своите мнения относно предложените ангажименти.

Тези мнения трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от един месец след датата на публикуване на съобщението. Заинтересованите трети страни се приканват да изпратят също неповерителна версия на своите мнения, в която информацията, която според тях представлява търговска тайна или друга поверителна информация, следва да бъде заличена и заменена с неповерително резюме или с думите „търговски тайни“ или „поверително“.

Съображенията могат да се изпращат на Комисията с посочването на референтен номер AT.40335 – Румънски газови междусистемни връзки по електронна поща: (COMP-GREFFE-ANTITRUST@ec.europa.eu), по факс (+32 22950128) или по пощата, на следния адрес:

Еuropean Commission

Directorate-General for Competition

Antitrust Registry

1049 Bruxelles/Brussel

BELGIQUE/BELGIË