вторник, 19 януари 2021 г.

Енергетика:АСЕR публикува технически спецификации във връзка с трансграничното участие в механизмите за капацитет

Агенцията за сътрудничество на регулаторите за енергия (АСЕR) публикува технически спецификации за пряко трансгранично участие в механизма за осигуряване на капацитет (МОК) в съответствие с член 26, параграф 11 от Регламент (ЕС)2019/943 на Европейския Парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно вътрешния пазар на електроенергия  (Регламент за електроенергия) .

Член 26 от Регламента за електроенергия предоставя правната  рамка за директно трансгранично участие на доставчици на капацитет в МОК на държавите членки. Той упълномощава Европейската мрежа на преносните оператори на електроенергия (ENTSO-E), да представят набор от елементи  за одобрение от АСЕR.

Тези елементи са изброени в член 1 от регламента и се състоят от методологии, общи правила и условия за търгуване, наричани общо „технически спецификации“.

Тези технически спецификации са в съответствие с разпоредбите на Регламента за електроенергия и отговарят на съответното европейско  законодателство за сектора, по-специално:

1. Регламент (ЕС)2019/942 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. за създаване на Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между  регулаторите на енергия (ACER Регламент);

2. Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (Директива за електроенергията);

3. Регламент (ЕС)2015/1222 на Комисията от 24 юли 2015 г. за установяване на насоки относно разпределянето на преносната способност и управлението на претоварването (Регламент CACM);

4. Регламент (ЕС)2016/1719 на Комисията от 26 септември 2016 г. за установяване на насоки относно предварителното разпределяне на капацитет (Регламент FCA);

5. Регламент (ЕС)2017/2196 на Комисията от 24 ноември 2017 г. за създаване на Мрежов кодекс относно извънредните ситуации и възстановяването на електроснабдяването (ER Регламент);

6. Регламент (ЕС)543/2013 на Комисията от 14 юни 2013 г. за представяне и публикуване на данни за пазарите за електроенергия и за изменение на Приложение I към Регламент (ЕО) № 714/2009 от Европейския парламент и на Съвета (Регламент за прозрачност).

Тези технически спецификации осигуряват първата стъпка към общоевропейска рамка за трансгранично сътрудничество и участие в МОК. Това не означава пълна хармонизация на правилата за МОК в рамките на държавите членки, а по-скоро създаване на равни условия между всички доставчици на капацитет, които възнамеряват да участват в даден МОК, независимо от местоположението им. Това изисква недискриминационно отношение към чуждестранни и местни доставчици на капацитет. По-специално това означава прилагане на еквивалентни критерии където е възможно и подходящо. Всяка разлика в третирането  между чуждестранен и вътрешен доставчик на капацитет следва да бъде надлежно обоснована.


събота, 9 януари 2021 г.

Държавна помощ: Националните планове за възстановяване и устойчивост следва да се разработват в съответствие с правилата за държавна помощ


На 21 декември 2020г. Европейската комисия публикува Образци с насоки, за да подпомогне държавите членки да разработят националните си планове за възстановяване и устойчивост в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ. Второ, за да се улесни допълнително изпълнението на InvestEU и на средствата от ЕС и националните средства, отпуснати за възстановяването, Комисията провежда консултации с държавите членки относно евентуално разширяване на обхвата на Общия регламент за групово освобождаване. И накрая, Комисията провежда проучване с участието на всички държави членки, за да потърси мнението им относно прилагането на Временната рамка за държавната помощ.

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията, заяви:

 

За да се извлече максимална полза от ограничените публични средства, от решаващо значение е правилата за държавната помощ да продължат да допринасят за запазването на справедливостта и конкурентоспособността на нашия единен пазар. Предоставяме на държавите членки всички необходими насоки и инструменти, за да се гарантира, че националните им планове за възстановяване и устойчивост могат да бъдат изпълнени възможно най-бързо, в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ. Продължаваме да работим в тясно сътрудничество с държавите членки за смекчаване на икономическите последици от продължаващата криза и за създаване на възможност за възстановяване на европейската икономика, като същевременно запазим еднаквите условия на конкуренция на единния пазар.“


Насоки на Комисията за държавната помощ относно националните планове за възстановяване и устойчивост

В контекста на изпълнението на плановете на държавите членки за възстановяване и устойчивост контролът върху държавните помощи ще спомогне да се гарантира, че публичните разходи на държавите членки не изместват частните разходи, избягват свръхкомпенсирането и гарантират еднакви условия на конкуренция в рамките на единния пазар.

За да разгледа предварително потенциални проблеми, свързани с държавната помощ, Комисията на ранен етап ще обсъжда с държавите членки въпросите на инвестициите, разглеждани в националните им планове за възстановяване и устойчивост. Комисията има готовност да разгледа заедно с националните органи възможните измерения на държавната помощ на техните планове за възстановяване и да предостави необходимата помощ за разработване на инвестиционни схеми в съответствие с правилата за държавната помощ.

Много мерки, които е вероятно да бъдат предложени от държавите членки, като например някои инфраструктурни инвестиции и пряка подкрепа за гражданите, не подлежат на контрол върху държавната помощ, тъй като не са избирателни или не засягат стопански дейности. Други мерки вероятно ще попаднат в обхвата на Общия регламент за групово освобождаване и следователно не е необходимо Комисията да бъде уведомявана за тях и те могат да бъдат незабавно прилагани от държавите членки.

Комисията ще третира с приоритет мерките, които представляват държавна помощ и се нуждаят от индивидуално одобрение. Във всеки случай тя се ангажира да завърши своята оценка в рамките на шест седмици от получаването на пълното уведомяване от съответната държава членка.

Образци с насоки относно прилаганена правилата за държавна помощ

Комисията публикува общо 11 Образци с насоки за прилагане на правилата за държавна помощ. Те обхващат многобройните видове инвестиционни проекти във връзка с „европейските водещи инициативи“ на Годишната стратегия за устойчив растеж за 2021 г. на Комисията. Образците са технически документи, предназначени да подпомогнат държавите членки при разработването на национални им планове в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ, които могат да се групират в следните водещи инициативи:



Образците са на следните линкове:

Образците с насоки предоставят специфични за сектора насоки относно това кога i) държавната помощ може да бъде изключена и следователно не е необходимо предварително уведомяване на Комисията; ii) ще бъде налице държавна помощ, но не е необходимо уведомяване, тъй като тя попада в обхвата на групово освобождаване; и iii) ще бъде налице държавна помощ и е необходимо уведомяване по отношение на основните приложими правила за държавната помощ.

Образците с насоки може и ще бъдат актуализирани, когато е целесъобразно, след като Комисията получи по-добра представа и разбиране относно съдържанието на националните планове за възстановяване на държавите членки.

Държавите членки могат да използват специалната пощенска кутия и горещата телефонна линия, създадени от Комисията за запитвания по Образците с насоки. 

Телефонен номер: (+32) 2 296 52 00

e-mail адрес: COMP-COVID@ec.europa.eu

 

Консултации относно разширяването на обхвата на Общия регламент за групово освобождаване

Комисията също отправя покана към държавите членки да дадат становище относно проект за евентуално допълнително разширяване на обхвата на Общия регламент за групово освобождаване, за да се даде възможност за гладко изпълнение на програмата InvestEU, Механизма за възстановяване и устойчивост, както и на други средства от ЕС и национални средства, насочени към възстановяването и постигането на цифровите и екологичните цели на ЕС.

В него се предлага да бъдат обхванати например възможности за инвестиции, които да позволят по-висока енергийна ефективност или цифровизация на сградите, изграждането на мрежи от станции за зареждане на електрически автомобили, цифровизацията на малките и средните предприятия (МСП) или развитието на широколентовия достъп.

Предложението се основава на предложението на Комисията от юли 2019 г. за улесняване на националното финансиране на проекти или финансови продукти, които попадат в обхвата на централно управляваните програми на ЕС в рамките на следващата многогодишна финансова рамка.

Общият регламент за групово освобождаване обявява конкретни категории държавна помощ за съвместими с Договора, при условие че изпълняват ясни условия, и освобождава тези категории от изискването за предварително уведомяване на Комисията и за одобрение от нея. След като тези мерки бъдат окончателно приети от Комисията, държавите членки ще могат да ги прилагат пряко, при пълна правна сигурност.


Въпросник към държавите членки относно прилагането на Временната рамка за държавната помощ

През март 2020 г. Комисията прие Временна рамка за държавната помощ, която позволява на държавите членки да предоставят необходимата подкрепа на икономиката в контекста на разпространението на коронавируса, като същевременно се запазват еднаквите условия на конкуренция. Към днешна дата Комисията е приела над 380 решения за одобряване на повече от 460 национални мерки за подкрепа на стойност над 3,07 трилиона евро в 27 държави членки и Обединеното кралство.

Комисията продължава да наблюдава и оценява прилагането на Временната рамка в контекста на развиващата се криза.  За тази цел, след обществени консултации с всички държави членки, Временната рамка беше изменена на  3 април,  8 май29 юни  и  13 октомври 2020 г., за да се даде възможност за допълнителна подкрепа от страна на държавите членки за дружествата, засегнати от епидемията от коронавирус.

На 7 декември 2020 г. Комисията отправи проучване към държавите членки, за да потърси мнението им относно прилагането и евентуалната необходимост от допълнително адаптиране на Временната рамка за държавната помощ с цел да се преодолее икономическото въздействие на втората вълна от епидемията и да се даде възможност за гладко възстановяване от кризата. Освен това Комисията събира данни от държавите членки относно разходите за държавна помощ по одобрените схеми до декември 2020 г. Комисията ще вземе решение относно евентуални допълнителни действия въз основа на обратната информация, получена от държавите членки.


Ролята на механизма за възстановяване и устойчивост и временната рамка за държавна помощ

Чрез Механизма за възстановяване и устойчивост ще се предоставят  672,5 милиарда евро под формата на заеми и безвъзмездни средства в подкрепа на предприетите от държавите членки реформи и инвестиции. Целта е да се смекчи икономическото и социалното въздействие на пандемията от коронавирус и да се направят европейските икономики и общества по-устойчиви, издръжливи и по-добре подготвени за предизвикателствата и възможностите на екологичния и цифровия преход. Средствата, които държавите членки ще получат от Механизма за възстановяване и устойчивост, могат да бъдат предоставени на доброволна основа на раздел „Държави членки“ по InvestEU и също може да се ползват от опростените правила за държавната помощ в рамките на програмата InvestEU в Общия регламент за групово освобождаване.

На 19 март 2020 г. Комисията прие Временна рамка за държавната помощ, която позволява на държавите членки да използват цялата гъвкавост, предвидена в правилата за държавната помощ, за да подпомогнат икономиката в контекста на разпространението на коронавируса. Временната рамка беше изменена за първи път на 3 април 2020 г., с което бяха увеличени възможностите за държавна подкрепа за научни изследвания, изпитване и производство на продукти, свързани с борбата с разпространението на коронавируса, за защита на работните места и за по-нататъшна подкрепа на икономиката. Тя беше допълнително изменена на 8 май, за да се даде възможност за мерки за рекапитализация и подчинен дълг, а на 29 юни 2020 г. — за допълнително подпомагане на микро-, малки и стартиращи предприятия и за стимулиране на частните инвестиции. С четвъртото изменение от 13 октомври 2020 г. срокът на действие на Временната рамка беше удължен до 30 юни 2021 г. и до 30 септември 2021 г. за мерките за рекапитализация. Обхватът на Временната рамка също беше разширен, като се допусна възможност, наред с другото, държавите членки да подкрепят дружества, изправени пред значителни загуби на оборот, като допринесат за част от непокритите им фиксирани разходи.Консолидирана  версия.

Временната рамка ще бъде в сила до края на юни 2021 г. Тъй като проблеми с платежоспособността могат да възникнат едва на по-късен етап от развитието на тази криза, само за мерките за рекапитализация Комисията удължи този период на прилагане до края на септември 2021 г.

Временната рамка допълва многобройните други възможности, с които държавите членки вече разполагат, за смекчаване на социално-икономическите последици от разпространението на коронавируса, в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ. На 13 март 2020 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Координирани икономически мерки в отговор на пандемията от COVID-19“, в което са описани тези възможности. Така например държавите членки могат да въведат общоприложими промени в полза на предприятията (напр. отложено плащане на данъци или субсидиране на работа при непълно работно време във всички сектори), които не попадат в обхвата на правилата за държавната помощ. Те могат също така да компенсират предприятията за щети вследствие на разпространението на коронавируса и пряко свързани с него.

понеделник, 4 януари 2021 г.

Защо е това мълчание за стартирането на „Балкански поток / Турски поток“ – дали причината не е европейското законодателство за газовия пазар?

На 1 януари 2021 г. , сръбският президент Александър Вучич даде старт на газопровода “Турски поток 2”, за да получи Сърбия  руски газ през газопровод преминаващ през Турция и България. В същото време  българските власти запазиха  странно мълчание относно това събитие.   

Това породи най – различни тълкувания в публичното пространство.  Бяха изказани предположения относно причините за това мълчание.

"Турски поток 2": Защо Борисов не отиде в Господжинци?

Много хвалби и много пари, накрая – мълчание!

Дойче Веле

България мълчи за откриването на Балкански поток

Сега 

Често като причина за това мълчание  се посочват американските санкции срещу изграждането на „Северен поток 2” и „Турски поток”, който преминава през България от Турция до Сърбия и стремежа на България да не дразни американските власти.

Според мен има и друга причина за мълчанието и то е, че  България не е приложила европейското законодателство за газовия пазар при изграждането на газопровода.

Правото на ЕС за газовия пазар свързано с газопроводи от трети или за трети страни

Директива 2009/73 / ЕО (Газовата директива) от Третия енергиен пакет не предвижда изрично правна рамка за газопроводи до и от трети страни. Във връзка с изграждането на „Северен поток 2” беше извършен правен анализ, който направи заключението, че правилата, приложими за газопреносните тръбопроводи, свързващи две или повече държави-членки, които попадат в обхвата на определението за „интерконектор“, не са приложими за такива тръбопроводи, влизащи в Европейския съюз от трети страни.

За да се отстрани този пропуск беше приета Директива (ЕС) 2019/692 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за изменение на Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ.

Изменението на директивата има за цел да гарантира, че всички големи газопроводи, влизащи на територията на ЕС, отговарят на правилата на ЕС, експлоатират се със същите нива на прозрачност, достъпни са за други оператори и се експлоатират по ефективен начин. Предложеното изменение също е резултат от дебата около изграждането на газопровода "Северен поток 2".

Целта е чрез измененията да се преодолеят препятствията пред завършването на вътрешния пазар на природен газ, дължащи се на факта, че пазарните правила на Съюза не се прилагат по отношение на преносните газопроводи до и от трети държави.

По конкретно с измененията на директивата се гарантира, че правилата, които се прилагат по отношение на преносните газопроводи, свързващи две или повече държави членки, в рамките на Съюза се прилагат и по отношение на преносните газопроводи до и от трети държави. С това се осигурява последователност на нормативната уредба в Съюза, като същевременно се избягват нарушенията на конкуренцията на вътрешния енергиен пазар в Съюза и отрицателните последици за сигурността на доставките. Освен това се повишава прозрачността и  се гарантира правна сигурност за участниците на пазара, особено за инвеститорите в инфраструктура за природен газ и ползвателите на системата, по отношение на приложимия правен режим.

С изменението се разширява определението за газопровод:

„междусистемен газопровод“ означава преносен газопровод, който пресича или следва границата между държави членки за целите на свързването на националните газопреносни системи на тези държави членки, или преносен газопровод между държава членка и трета държава до територията на държавата членка или до нейните териториални води;“

До 24 февруари 2020 г. държавите членки имат задължението да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, в националното си законодателство.

Първият проблем, който се очертава на този етап, е, че  България не е въвела в националното си законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2019/692.

В допълнение следва да се посочи, че за да бъде отчетена липсата на конкретни правила на Съюза, приложими за преносните газопроводи от и до трети държави преди влизането в сила на Директива (ЕС) 2019/692, държавите членки имат право да предоставят дерогации от определени разпоредби на Директива 2009/73/ЕО за преносните газопроводи, които са завършени преди датата на влизане в сила на Директива (ЕС) 2019/692.

Въз основа на тази разпоредба Nord Stream 2 AG иска от немския енергиен регулатор Bundesnetzagentur дерогация от регулация за участъка от тръбопровода „Северен поток 2“, разположен на територията на Германия.

На 15 май 2020 г. Bundesnetzagentur,  с решение отхвърля заявлението на Nord Stream 2 AG за дерогация от регулация за участъка от тръбопровода „Северен поток 2“, разположен на територията на Германия.

Аргументите на Bundesnetzagentur са, че тръбопроводът не е завършен.

Дерогация  от  изискванията на газовата директива за участък от междусистемна връзка /интерконектор разположена на територията на Германия, включващ трета страна, може да бъде предоставена, ако газовият интерконектор е  завършен преди 23 май 2019 г.

Bundesnetzagentur  отчита, че газопроводът "Северен поток 2" не е бил  напълно завършен до 23 май 2019 г., и по тази причина отхвърля искането за дерогация на компанията Nord Stream 2 AG.  Следователно, когато „Северен поток 2“ бъде въведен в експлоатация, той  ще трябва да отговаря на регулаторните изисквания на Германия и европейските правила за отделяне, достъп до мрежата на трети страни и регулиране на тарифите.

Bundesnetzagentur разбира термина "завършване" в конструктивен / технически смисъл. За разлика от това заявителят Nord Stream 2 AG счита, че това означава завършване в икономически функционален смисъл и се позовава на инвестиционното решение, което е взето доста преди 23 май 2019 г.

Втори проблем

Използвайки този пример може да се приеме, че „Балкански поток / Турски поток“ не може да се възползва от това освобождаване, тъй като не е завършен преди 23 май 2019 г.

Трети проблем

„Балкански поток / Турски поток“ следва да прилага  европейските правила за отделяне, достъп до мрежата на трети страни и регулиране на тарифите.

По конкретно към тръбопровода не са приложени разпоредбите на:

Регламент (ЕС) №2015/703 на Комисията от 30 април 2015 година за установяване на мрежов кодекс относно правила за оперативната съвместимост и обмена на данни

Регламент (ЕС) 2017/459 на Комисията от 16 март 2017 година за установяване на Мрежов кодекс относно механизмите за разпределяне на капацитет в газопреносни системи и за отмяна на Регламент (ЕС) № 984/2013 (Текст от значение за ЕИП.)

2012/490/ЕС: Решение на Комисията от 24 август 2012 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ текст от значение за ЕИП

Регламент (ЕС)2017/460 на Комисията от 16 март 2017 година за установяване на Мрежов кодекс относно хармонизирани структури на тарифите за пренос на газ (Текст от значение за ЕИП. )

По принцип в съответствие с чл. 36 от  Директива 2009/73/ЕО „Балкански поток / Турски поток може да поиска освобождаване от изискванията относно достъпа на трети страни, регулирането на тарифите и отделянето на собствеността, при следните условия:

а) инвестицията следва да поощрява конкуренцията в газовите доставки и да повишава сигурността на доставките;

б) нивото на риска, свързан с инвестицията, трябва да е такова,че инвестицията не би била направена, ако не се предоставиосвобождаване;

в) инфраструктурата следва да е собственост на физическо илиюридическо лице, което е отделено, поне по отношение направната му форма, от операторите, в чиито системи ще сеизгражда тази инфраструктура;

г) трябва да се събират такси от ползвателите на тази инфра­структура; и

д) освобождаването не трябва да е във вреда на конкуренцията на съответните пазари, които е вероятно да бъдат засегнати от инвестицията, на ефективното функциониране на вътрешния пазар за природен газ, на ефективното функциониране на съответните регулирани системи или на сигурността на доставките на природен газ в Съюза.

Националният регулаторен орган, може във всеки конкретен случай да приеме решение във връзка с поискано освобождаване. Преди да приеме решението във връзка с освобождаването, националният регулаторен орган следва да проведе консултации:

а) с националните регулаторни органи на държавите членки, чиито пазари е вероятно да бъдат засегнати от новата инфраструктура; и б) със съответните органи на трети държави, когато инфраструктурата е свързана с мрежата на Съюза под юрисдикцията на държава членка и е с начало или завършва в една или повече трети държави.

Подобно освобождаване от изискванията относно достъпа на трети страни, регулирането на тарифите и отделянето на собствеността получи интерконектора Гърция-България с Решение на Комисията от 25.7.2018 г.

Решението е взето след получена нотификация до ЕК на 28 май 2018 г. от енергийните регулатори на България и Гърцишя.

Решението на Европейската комисия е публикувано в регистъра с решения за освобождаване на нови газопроводи.

 

 


сряда, 11 ноември 2020 г.

Може ли политиката в областта на конкуренцията да подкрепи Зеления пакт

 


С покана за участие, Генерална дирекция „Конкуренция” на ЕК,  поставя въпроса доколко политиката в областта на конкуренцията може да допринесе за осъществяването на  Зеления пакт. С поканата за участие се цели да се  събиерат идеи и предложения от всички заинтересовани страни по този въпрос, включително от експерти по въпросите на конкуренцията, академичните среди, промишлеността, екологични групи и организации на потребителите. Приносът им ще бъде използван в рамките на конференция, която ще се проведе в началото на следващата година и която ще обедини различните гледни точки.

Поканата за участие съдържа набор от въпроси, групирани в три части, като всяка от тях обхваща един от трите инструмента на конкурентното право: антитръстова политика, контрол върху държавната помощ и контрол върху сливанията.

Всяка заинтересована страна може да отговори на всички или само на определени части или въпроси. За тази цел, ЕК има молба да се отговаря конкретно на зададения въпрос. Желателно е да се предоставят конкретни примери, както и количествена информация, когато е възможно.

Ако текстът надвишава 20 страници, би следвало да  да се  добави кратко обобщение.

Отговорите следва да се изпращат   на адрес COMP-GREEN-DEAL@ec.europa.eu

 до 20 ноември 2020 г.

Моля, предоставяйте единствено неповерителна информация.

Част 1: Контрол на държавната помощ

Съгласно правилата за държавна помощ предоставянето на подкрепа се допуска за приоритетните оси на Зеления пакт (декарбонизация, енергийна ефективност, устойчива мобилност, кръгова икономика, амбиция за нулево замърсяване). В миналото тези правила улесняваха екологичните инвестиции, като същевременно ограничаваха неблагоприятните  ефекти на държавните субсидии. Понастоящем те са предмет на преразглеждане, за да се установи дали ползата от тях може да е дори още по-голяма в бъдеще1. Това преразглеждане ще послужи като основа за осигуряване на изцяло актуализирана благоприятстваща рамка, чрез която публичните органи да допринасят за целите на прехода към зелена икономика, като същевременно използват възможно най-ефикасно ограничените публични средства.

Контролът върху държавната помощ е свързан с оценката на съвместимостта на мерките за помощ с вътрешния пазар. Оценката на съвместимостта на мерките за помощ традиционно е свързана с балансирането на техните отрицателни въздействия върху търговията и конкуренцията на общия пазар и техните положителни въздействия от гледна точка на приноса им за постигането на ясно определена цел от общ интерес. При балансирането въздействието на помощта се взема предвид посредством оценка, която традиционно включва посочените по-долу критерии.

Мярката за помощ трябва да служи за постигането на ясно определена цел от общ интерес.

• Помощта трябва да води до съществено подобрение, което пазарът не може да постигне сам по себе си, като например отстраняване на неефективност на пазара или справяне с проблеми, свързани с равнопоставеността или сближаването.

• Помощта трябва да представлява подходящ инструмент на политиката за постигане на съответната цел на политиката.

• Помощта трябва да има стимулиращ ефект, т.е. да промени поведението на предприятието така, че то да започне да извършва допълнителна дейност, която не би извършвало без помощта.

• Мярката за помощ трябва да е пропорционална, т.е. да е ограничена до необходимия минимум за реализирането на допълнителните инвестиции или дейности.

• Нарушаването на конкуренцията и ефектът върху търговията между държавите членки трябва да са достатъчно ограничени, така че цялостният баланс да е положителен.

• Съответните решения и информацията за помощта трябва да бъдат оповестени публично (прозрачност).

Като принос към дебата за това как контролът върху държавната помощ и политиките в областта на околната среда и изменението на климата работят заедно и какво може да се подобри, ЕК търси мнение от заинтересованите страни на следните въпроси:

1. Какви са основните промени, които бихте искали да видите в действащата в момента нормативна уредба за държавната помощ, за да се гарантира, че тя подкрепя напълно Зеления пакт? Когато е възможно, моля, дайте примери къде според Вас действащите правила за държавна помощ не подкрепят достатъчно постигането на по-екологична икономика и/или къде действащите правила за държавна помощ позволяват предоставянето на подкрепа, която е в противоречие с екологичните цели.

2. Ако смятате, че за дейности с неблагоприятно въздействие върху околната среда следва да се одобрява държавна помощ в по-малък размер или да се одобряват по-малко мерки за държавна помощ, имате ли идеи как следва да стане това? а) За проекти с неблагоприятно въздействие върху околната среда, как биха могли държавите членки или бенефициерът да смекчат това неблагоприятно въздействие? (Например: ако инвестиция в широколентова/железопътна инфраструктура би могла да засегне биологичното разнообразие, как може да се осигури опазването му по време на строителните дейности; или ако водноелектрическа централа би застрашила рибните популации, как може да бъде защитена рибата?)

3. Ако считате, че следва да се одобрява повече държавна помощ в подкрепа на екологични цели, имате ли идеи как следва да стане това? а) Следва ли да се разреши по-голям размер на помощта (или помощ при облекчени условия) за благоприятни за околната среда проекти в сравнение с подобни проекти, които не водят до същите ползи („зелен бонус“)? Ако отговорът е „да“, как следва да се определи този зелен бонус?

б) Какви критерии следва да бъдат включени в оценката на зеления бонус? Бихте ли могли да дадете конкретни примери къде, според Вас, зеленият бонус би бил оправдан, както и примери къде той не би бил оправдан? Моля, обяснете избора си.

4. Как следва да бъдат определени благоприятните последици за околната среда? а) Следва ли формулирането да е въз основа на таксономията на ЕС (в съответствие с (Регламент (ЕС)2020/852 от 18 юни 2020 г ) и, ако да, следва ли да е въз основа на всички критерии за устойчивост на таксономията на ЕС или са достатъчни каквито и да е благоприятни последици за околната среда?

Част 2: Антитръстови правила

Антитръстовите правила на ЕС забраняват антиконкурентните практики на дружествата, като например антиконкурентни споразумения или злоупотреба с господстващо положение. Антитръстовите правила се прилагат паралелно от Европейската комисия, националните органи в областта на конкуренцията и националните съдилища.

Антитръстовите правила на ЕС вече допринасят за целите на Зеления пакт чрез санкциониране на ограничително поведение, като например ограничения в разработването или внедряването на чисти технологии, или забрана на достъпа до основна инфраструктура, като например електропроводи, която е от съществено значение за въвеждането в експлоатация на ветроенергийни паркове в морето и други възобновяеми енергийни източници. Антитръстовите правила на ЕС също така допринасят за целите на Зеления пакт като улесняват свободното преминаване на електрическа енергия през границите въз основа на конкуренция между енергийните оператори и по-ефикасна употреба на природните ресурси. Действията по прилагане на законодателството във връзка с транспорта също могат да допринесат за постигане на по-екологична промишленост и икономика.

Предприятията могат да допринесат за Зеления пакт като обединят усилията си за надхвърляне на правнообвързващите стандарти. Споразуменията за стандартизация често водят до значителни положителни последици, по-специално чрез предоставяне на възможност за разработването на нови и подобрени продукти или пазари или на подобрени условия за доставка. Когато се споразумяват за стандарти, дружествата могат да предвидят предпазни мерки, с които да се гарантира, че положителните последици от стандартите не са придружени от ненужни ограничения на здравословната конкуренция. Например стандартите следва да се прилагат по прозрачен и недискриминационен начин; те следва да са достъпни за всички заинтересовани дружества, включително тези, които искат да използват също и алтернативни стандарти или технологии; също така те не следва да позволяват обмен на чувствителна търговска информация или прикриване на картели.

Споразуменията, които преследват цели за устойчивост, по принцип могат да се възползват и от предимствата на регламентите за групово освобождаване (РГО) на Комисията, стига да не съдържат твърди ограничения и когато съвместният пазарен дял на страните по споразумението не надвишава определени прагове.

Целта на текущия дебат е да се установи дали продължават да са налице пречки пред желателните споразумения в подкрепа на целите на Зеления пакт и, ако е така, какъв е най-подходящият подход за отстраняването им.

Като принос към дебата за това как политиката в областта на антитръста и политиките в областта на околната среда и изменението на климата работят заедно и какво може да се подобри, ЕК има молба да се помисли по следните въпроси:

1. Моля, предоставете действителни или теоретични примери за желателно сътрудничество между предприятията в подкрепа на целите на Зеления пакт, което не може да бъде осъществено поради рискове, свързани с антитръстовите правила на ЕС. По-специално, обяснете обстоятелствата, при които сътрудничеството, а не

конкуренцията между предприятията, води до по-екологични резултати (например по-екологични продукти или производствени процеси).

2. Необходими ли са допълнителни разяснения и помощ по отношение на характеристиките на споразуменията, които подкрепят целите на Зеления пакт, без да ограничават конкуренцията? Ако отговорът е „да“, под каква форма следва да бъдат предоставени тези разяснения (общи насоки на политиката, оценка на всеки отделен случай, съобщаване на приоритетите за прилагане …)?

3. Има ли обстоятелства, при които преследването на целите на Зеления пакт би оправдало ограничителни споразумения отвъд текущата практика на правоприлагане? Ако отговорът е „да“, моля, обяснете как текущата практика на правоприлагане може да бъде развита, за да отразява подобни споразумения (т.е. за кои цели на Зеления пакт е необходимо специално третиране на ограничителните споразумения? Как може преследването на целите на Зеления пакт да бъде разграничено от други важни цели на политиката като създаването на работни места или от други социални цели?)

Част 3: Контрол върху сливанията

Според Регламента на ЕС относно сливанията Комисията има мандат да извършва оценка дали корпоративните реорганизации, а именно сливанията и придобиванията с определени размери, възпрепятстват в значителна степен ефективната конкуренция на вътрешния пазар. Такива реорганизации по принцип са желателни, стига да не оказват неблагоприятни въздействия и да допринасят за увеличаване на конкурентоспособността на европейската промишленост, за подобряване на условията за растеж и за повишаване на стандарта на живот в ЕС.

Комисията трябва да гарантира, че тези сделки обаче не водят до трайни нарушения на конкуренцията на вътрешния пазар. Едно сливане може да доведе до трайни нарушения на конкуренцията като например премахне конкурентните ограничения между предприятията. По-специално, сливанията могат да елиминират натиска между предприятията да осъществяват иновации по отношение на устойчивостта на някои продукти или производствени процеси, най-вече на пазари, където те са важен фактор за конкуренцията.

Предпочитанията на потребителите са ключов аспект при оценката на последиците от сливанията, що се отнася както до установяването на съответните продуктови пазари, така и до анализа на степента, в която сливащите се дружества се конкурират помежду си и с други предприятия. В наши дни съображенията за околната среда и устойчивостта имат все по-важна роля в това отношение.

Определянето на пазара е инструмент за установяване и определяне на пространствата, в които предприятията се конкурират. Разграничаването на пазарите по продуктов и географски признак спомага за създаването на рамката за оценка на последиците от сделката за конкуренцията и благосъстоянието на потребителите6. Съответният продуктов пазар включва всички продукти и/или услуги, които се считат от потребителя за взаимозаменяеми или заместими поради своите характеристики, цени и употребата, за която са предназначени. В това отношение екологичните характеристики или характеристиките за устойчивост на продуктите могат да бъдат асоциирани с по-високо качество на продуктите и да представляват разграничаващ фактор за потребителите.

Научните изследвания и напредъкът в областта на технологиите са от изключително важно значение за икономическия напредък. За насърчаването на устойчивото развитие е необходимо иновациите да се защитават и насърчават, така че предприятията да измислят нови и по-добри технологии, продукти или ноу-хау, които биха могли например да помогнат за намаляване на равнищата на емисиите или за постигане на други подобрения в областта на устойчивостта или околната среда. Чрез контрола върху сливанията се гарантира, че не е налице загуба на иновации вследствие на сливанията на конкуренти, които в противен случай биха продължили да създават ползи.

Като принос към дебата за това как политиката в областта на сливанията и политиките в областта на околната среда и изменението на климата работят заедно и какво може да се подобри, моля, помислете върху следните въпроси:

1. Съществуват ли ситуации, в които сливането на дружества би могло да навреди на потребителите, като ограничи избора им на екологични продукти и/или технологии?

2. Считате ли, че правоприлагането в областта на сливанията би могло да допринася по-ефективно за целите на Зеления пакт за устойчивост и опазване на околната среда? Ако отговорът е „да“, обяснете как.

 

сряда, 4 ноември 2020 г.

Справедлив съдебен процес: Комисията настоятелно призовава БЪЛГАРИЯ, ХЪРВАТИЯ, КИПЪР и РУМЪНИЯ да транспонират изцяло разпоредбите на ЕС относно презумпцията за невиновност

Eвропейската Комисия редовно публикува (обикновено всеки месец) пакет от решения, чрез които предприема правни действия срещу държавите членки, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни сектори и области на политиката на ЕС и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на ЕС в интерес на гражданите и предприятията.

Област правосъдие

С решение от 30 октомври в областта на правосъдието Комисията призовава  България, Хърватия, Кипър и Румъния да приложат изцяло разпоредбите на ЕС относно укрепването на презумпцията за невиновност и правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (Директива (ЕС) 2016/343). Директивата е един от основните елементи на правната рамка на ЕС относно общите минимални стандарти за справедлив процес, гарантиращ, че правата на заподозрените и обвиняемите лица са защитени в достатъчна степен. Директивата засилва взаимното доверие на държавите членки в техните съответни системи на наказателно правосъдие и по този начин улеснява взаимното признаване на решения по наказателноправни въпроси. Комисията счита, че националните мерки за транспониране, нотифицирани от България, Кипър, Румъния и Хърватия, представляват само частично транспониране на Директивата и че някои разпоредби на Директивата липсват. По-специално Комисията установява недостатъци във връзка с публичното позоваване на вината, например когато публичните органи посочват дадено лице за виновно в публични изявления, и наличието на подходящи мерки, ако това се случи. Налице са и пропуски, свързани с начина, по който заподозрените и обвиняемите могат да бъдат представяни, например в съда, чрез използване на мерки за физическо възпиране, както и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес. Решенията на Комисията представляват  мотивирани становища до четирите държави членки, като им предоставя два месеца за отговор. В противен случай Комисията може да сезира Съда на ЕС. Комисията също така прекратява производствата за установяване на нарушение срещу Гърция, Люксембург, Словакия и Швеция, тъй като тези държави вече са приели национални правила за транспониране на Директивата.

Повече подробности за Директивата могат да бъдат намерени в информационния документ.

Електронно фактуриране: Комисията призовава БЪЛГАРИЯ и УНГАРИЯ да транспонират изцяло новите правила

Комисията изпраща официално уведомително писмо на България и мотивирано становище на Унгария във връзка с транспонирането на правилата на ЕС относно електронното фактуриране в областта на обществените поръчки (Директива 2014/55/EС). Електронното фактуриране има за цел да гарантира навременната и автоматична обработка на електронните фактури и плащанията на предприятията и да улесни предприятията при управлението на техните договори във всяка държава членка. Всички държави членки трябваше да уведомят за националните мерки за транспониране на Директивата относно електронното фактуриране до 18 април 2019 г. На 21 май 2019 г. Комисията изпрати писма до 12 държави членки поради това, че не са уведомили за тези мерки. Днес Комисията предприема действия срещу България и Унгария, за да гарантира, че транспонираните национални мерки обхващат пълния обхват на Директивата относно електронното фактуриране. Двете държави членки разполагат с два месеца, за да отговорят на доводите на Комисията. В противен случай Комисията може да реши да изпрати мотивирано становище на България и да предяви иск срещу Унгария пред Съда на Европейския съюз.

Свободно движение на стоки и свобода на установяване: Комисията отправя искане към БЪЛГАРИЯ да премахне дискриминационните мерки, задължаващи търговците на дребно да третират по-благоприятно местните хранителни продукти

Комисията също изпраща мотивирано становище на България във връзка с дискриминационните мерки, налагани на търговците на дребно, които ги задължават да третират по-благоприятно местните хранителни продукти. Българското законодателство задължава търговците на дребно да излагат по виден начин и да осигуряват специални места за продажба за местните хранителни продукти, като мляко, риба, прясно месо, яйца, мед, плодове и зеленчуци. Тези задължения ограничават свободното движение на стоки, залегнало в член 34 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), тъй като създават по-благоприятни и по-конкурентни условия за предлагане на пазара за местните хранителни продукти, което води до дискриминация на сходните вносни продукти. Законодателството също така възпрепятства свободата на установяване съгласно член 49 от ДФЕС, тъй като ограничава свободата на търговците на дребно да избират своя асортимент, да определят подредбата на продажбените си площи и да адаптират веригата си на доставки. Предвид извънредните обстоятелства, произтичащи от свързаната с коронавируса санитарна обстановка, и отслабването на икономиките в ЕС, е абсолютно необходимо да се запазят свободното движение на стоки и свободата на установяване в духа на европейска солидарност. През май Комисията вече изпрати официално уведомително писмо, което сега е последвано от мотивирано становище. България разполага с два месеца, за да отговори на доводите, изложени от Комисията. В противен случай Комисията може да реши да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС.