понеделник, 27 ноември 2023 г.

Държавна помощ за пазара на водород: ЕК стартира първи търг по линия на Европейската водородна банка в подкрепа на производството на водород от ВЕИ

Европейската  комисията обяви първия търг по линия на Европейската водородна банка в подкрепа на производството на водород от възобновяеми източници в Европа, с първоначални приходи от търговията с емисии в размер на 800 милиона евро, разпределени чрез  Фонда за иновации. Фондът за иновации е с прогнозен бюджет от 40 милиарда евро за периода 2020-30 и е най-мащабната програма на ЕС за финансиране на внедряването на иновативни технологии за постигане на нулеви нетни емисии. Производителите на водород от възобновяеми източници могат да кандидатстват за подпомагане под формата на фиксирана премия за килограм произведен водород. Целта на премията е да се преодолее разликата между производствената цена и цената, която потребителите понастоящем са готови да платят, тъй като производството на водород от невъзобновяеми източници е все още по-евтино.  

Водородната банка стартира през 2022 г. Тя следва да допълва други инструменти на политиката за изграждане на пазар за водород от възобновяеми източници, стимулиране на инвестициите в производствения капацитет и увеличаване на производството. Целта е водородът от възобновяеми източници да играе решаваща роля в бъдещия енергиен микс на Европа, по-специално за декарбонизацията на тежката промишленост и някои транспортни сектори, заменяйки изкопаемите горива. Пилотният търг следва да допринесе за внедряването на иновативни водородни технологии и за постигане на целта на плана REPowerEU за производство на 10 милиона тона водород в ЕС до 2030 г.  

В рамките на пилотния търг производителите на водород от възобновяеми източници, както е определено в Директивата за енергията от възобновяеми източници и делегираните актове към нея, могат да подават оферти за подпомагане от ЕС за определен обем производство на водород. Офертите следва да се основават на предложена ценова премия за килограм произведен водород от възобновяеми източници до таван от 4,5 евро за килограм. Офертите до тази цена, които отговарят и на други изисквания, ще бъдат класирани от най-ниската до най-високата офертна цена и ще получат подпомагане в този ред до изчерпване на бюджета за този търга. Избраните проекти ще получат отпуснатата субсидия в допълнение към пазарните приходи, които ще генерират от продажби на водород, за срок до 10 години. След като бъдат подписани споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства по проектите, в рамките на пет години трябва да започне производството на водород от възобновяеми източници.  

За да се гарантират еднакви условия на конкуренция за всички проекти, независимо от мястото на реализацията им, няма да бъде възможно това подпомагане да се комбинира с други видове помощ от участващите държави членки. Това ще предотврати разпокъсаността на ранен етап от европейския пазар на водород и ще намали административните разходи за предстоящите национални схеми за подпомагане на проекти за производство на водород.  

Търгове като услуга 

Комисията предлага също така нов механизъм — „търгове като услуга“, в рамките на Водородната банка. Така ще се предостави възможност на държавите членки да финансират проекти, които са участвали в търга, но не са били избрани за подпомагане от Фонда за иновации поради бюджетни ограничения. Това им позволява да отпускат национално финансиране за допълнителни проекти на тяхна територия, без да е необходимо да провеждат отделен търг на национално равнище, като по този начин се намаляват административната тежест и разходите за всички страни. Участието на държавите членки в схемата „търгове като услуга“ е доброволно и организаторите на проекти трябва също така да заявят своя интерес към нея по време на кандидатстването, за да отговарят на условията за участие. Схемата би могла да играе значителна роля, като предотвратява сегментирането на пазара и схемите за стимулиране. 

Всяко подпомагане, предлагано от държавите членки чрез тази услуга, ще се счита за държавна помощ. Те трябва да уведомят за подпомагането Комисията и ще се възползват от рационализиран процес на одобрение, тъй като търговете са разработени на равнище ЕС в съответствие с Насоките относно държавната помощ за климата, опазването на околната среда и енергетиката.  

Как да се кандидатства

Оферентите трябва да кандидатстват чрез портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки до 8 февруари 2024 г. (17:00 ч. централноевропейско време). Организаторите на проекти настоятелно се насърчават да се консултират с тези често задавани въпроси при изготвянето на своите предложения и да се ангажират с финансова институция възможно най-скоро във връзка със застрахователните полици, които трябва да се представят като гаранция за изпълнение. 

На 30 ноември ще се проведе информационен ден онлайн, който ще предостави възможност на кандидатите за изпълнение на проекти да задават въпроси на Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (CINEA), която ще проведе търга. Националните звена за контакт на Фонда за иновации също така организират информационни дни в повечето държави членки

Кандидатите ще бъдат информирани за резултатите от оценката още през април 2024 г. и ще подпишат споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства в рамките на девет месеца след крайния срок на поканата. 

Пилотният търг ще позволи на Комисията да събира надеждни данни за потенциалните проекти в ЕС за производство на водород от възобновяеми източници, равнището на конкуренция за този вид подпомагане, разходите за производство на водород от възобновяеми източници и неговата пазарна цена. Комисията ще използва поуките от пилотната схема, за да предостави информация за бъдещи търгове, които биха могли да бъдат разработени за други технологии и продукти за декарбонизация. Комисията възнамерява да стартира втори кръг от търгове през 2024 г.

За повече информация

Търг за производство на водород от възобновяеми източници в рамките на Фонда за иновации 

Портал на ЕС за финансиране и обществени поръчки (приложение за търга)

Концептуален документ относно „търговете като услуга“ 

Често задавани въпроси за търга  

Информационен ден за тръжната процедура на Фонда за иновации през 2023 г. 

Европейска водородна банка 

Фонд за иновации 

вторник, 14 март 2023 г.

Пазар на електроенергия: Комисията предлага реформа на структурата на пазара на електроенергия в ЕС

 

Европейската комисия публикува предложения за реформиране на пазара на електроенергия. Целта на реформата е:

 -да се ускори навлизането на възобновяемите енергийни източници и постепенното премахване на газа;

- да се намали зависимостта на сметките на потребителите от нестабилните цени на изкопаемите горива;

-да се осигури по-добра защита на потребителите от бъдещи скокове на цените;

-да се засили контрола с оглед установяване на потенциално манипулиране на пазара;

- да се направи европейската промишленост по-чиста и по-конкурентноспособна.

Предложената реформа предвижда преразглеждане на няколко законодателни акта на ЕС — по-специално Регламента за електроенергията, Директивата за електроенергията и Регламента относно интегритета и прозрачността на енергийния пазар (REMIT). С нея се въвеждат мерки, които да стимулират по-дългосрочни договори за производство на енергия от неизкопаеми горива и с които в системата да се въведат по-чисти гъвкави решения за конкуренция с газа, като например оптимизация на потреблението и съхранение. Така ще се намали въздействието на изкопаемите горива върху сметките за електроенергия на потребителите и ще се гарантира, че в тях ще се отразят по-ниските разходи за възобновяемите енергийни източници. Освен това предложената реформа ще стимулира откритата и лоялна конкуренция на европейските пазари за търговия на едро с енергия чрез повишаване на прозрачността и интегритета на пазара.

Според ЕК, изграждането на енергийна система, основана на възобновяеми източници, ще бъде от решаващо значение не само за намаляване на сметките на потребителите, но и за гарантиране на устойчиви и независими енергийни доставки за ЕС в съответствие с Европейския зелен пакт и плана REPowerEU. Реформата е част от промишления план на Зеления пакт, който следва да позволи на европейската промишленост да получи достъп до възобновяеми, неизкопаеми и финансово достъпни енергийни доставки, което е ключов фактор за декарбонизацията и екологичния преход. За да постигнем целите си в областта на енергетиката и климата, внедряването на възобновяеми енергийни източници ще трябва да се утрои до края на настоящото десетилетие.

Предоставяне на защита и права на потребителите 

Наблюдаваните през 2022 г. високи и нестабилни цени, предизвикани от енергийната война на Русия срещу ЕС, създадоха прекомерна тежест за потребителите. Предложението за реформа на електроенергийния сектор има за цел да позволи на потребителите и доставчиците да се възползват от по-голяма ценова стабилност, основана на технологии за енергия от възобновяеми и неизкопаеми енергийни източници.  От решаващо значение е, да се предостави на потребителите широк избор от договори и по-ясна информация преди тяхното подписване, за да имат те възможност да блокират сигурни и дългосрочни цени и така да избегнат прекомерните рискове и нестабилност. В същото време те ще продължат да имат възможността да изберат договори с динамично ценообразуване, за да се възползват от променливостта на цените и да използват електроенергията, когато тя е по-евтина (напр. за зареждане на електрически автомобили или използване на термопомпи).

Освен разширяването на избора на потребителите реформата има за цел също така да насърчи ценовата стабилност чрез намаляване на риска от неуспех на доставчика. Предложението изисква от доставчиците да управляват ценовите си рискове поне до размера на обемите по фиксирани договори, за да бъдат изложени в по-малка степен на ценови скокове и нестабилност на пазара. То също така задължава държавите членки да определят доставчици от последна инстанция, така че нито един потребител да не се окаже без електроенергия.

Защитата на уязвимите потребители също е значително подобрена. Съгласно предложената реформа държавите членки ще защитят уязвимите потребители с просрочени задължения от изключване. Освен това тя позволява на държавите членки да разширят обхвата на регулираните цени на дребно, така че да обхванат МСП и домакинствата в случай на криза.

Съгласно предложението правилата за споделяне на енергията от възобновяеми източници също се преработват. Потребителите ще могат да инвестират във вятърни или слънчеви паркове и да продават излишъка от електроенергия от покривно слънчево съоръжение на съседи, а не само на своя доставчик. Например наемателите ще могат да споделят излишъка от слънчева енергия от покривно слънчево съоръжение със съсед.

За да се подобри гъвкавостта на енергийната система, от държавите членки ще се изисква да направят оценка на своите нужди, да определят цели за увеличаване на гъвкавостта на производството от неизкопаеми източници и ще имат възможност да въведат нови схеми за подпомагане, особено за оптимизация на потреблението и съхранение. Реформата също така дава възможност на системните оператори да осигурят намаляване на потреблението в пиковите часове. Заедно с предложението  Комисията отправя и препоръки към държавите членки относно напредъка на иновациите, технологиите и капацитета в областта на съхранението.

Повишаване на предвидимостта и стабилността на енергийните разходи с цел повишаване на конкурентоспособността на промишлеността

През изминалата година много дружества бяха сериозно засегнати от прекомерно нестабилните цени на енергията. За да се повиши конкурентоспособността на промишлеността на ЕС и да се намали излагането ѝ на нестабилни цени, Комисията предлага да се улесни въвеждането на по-стабилни дългосрочни договори, като например споразумения за закупуване на електроенергия (СЗЕ), чрез които дружествата да установяват свои собствени преки енергийни доставки и по този начин да се възползват от по-стабилни цени на производството на електроенергия от възобновяеми и неизкопаеми източници. За да се преодолеят настоящите пречки, като например кредитните рискове на купувачите, реформата задължава държавите членки да гарантират наличието на пазарни гаранции за СЗЕ.

За да се осигури стабилност на приходите на производителите на електроенергия и да се предпази промишлеността от нестабилност на цените, цялата публична подкрепа за нови инвестиции в подпределното и задължително производство на електроенергия от възобновяеми и неизкопаеми източници ще трябва да бъде под формата на двупосочни договори за разлика (ДЗР), докато държавите членки са задължени да насочват излишъка от приходи към потребителите. Освен това реформата ще повиши ликвидността на пазарите за дългосрочни договори, които блокират бъдещите цени, така наречените „форуърдни договори“. Това ще позволи на повече доставчици и потребители да се защитят от прекомерно нестабилни цени за по-дълги периоди от време. 

Ще има и нови задължения за улесняване на интегрирането на възобновяемите енергийни източници в системата и за повишаване на предсказуемостта на производството. Те включват задължения за прозрачност за системните оператори по отношение на претоварването на мрежата и сроковете за търгуване по-близо до реалното време.

И накрая, за да се гарантират конкурентни пазари и прозрачно ценообразуване, Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) и националните регулатори ще имат по-голяма правомощия да наблюдават интегритета и прозрачността на енергийния пазар. По-специално, актуализираният Регламент относно интегритета и прозрачността на енергийния пазар на едро (REMIT) ще гарантира по-добро качество на данните и ще засили ролята на ACER в разследванията на потенциални случаи на пазарна злоупотреба с трансграничен характер. Като цяло това ще засили защитата на потребителите и промишлеността в ЕС срещу всякакви пазарни злоупотреби.

Следващи стъпки

Предложената реформа ще трябва да бъде обсъдена и одобрена от Европейския парламент и Съвета, преди да влезе в сила.     

За повече информация

Въпроси и отговори

Информационен документ

Предложение за регламент за изменение с цел подобряване на структурата на пазара на електроенергия в Съюза

Предложение за регламент за изменение с цел подобряване на защитата на Съюза срещу манипулиране на пазара за търговия на едро с енергия

Работен документ на службите на Комисията относно реформата на структурата на пазара на електроенергия

Препоръка и Работен документ на службите на Комисията относно съхранението

Структура на пазара на електроенергия

 

вторник, 28 февруари 2023 г.

Регламент с насоки как средствата по REPowerEU да се включат в Плана за възстановяване и устойчивост

 

На 27.02.2023 г.  в Официален вестник на ЕС е публикуван РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/435 на Европейския Парламент и на  Съвета от 27 февруари 2023 година за изменение на Регламент (ЕС) 2021/241 във връзка с главите за REPowerEU в плановете за възстановяване и устойчивост и за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) 2021/1060 и (ЕС) 2021/1755 и Директива 2003/87/ЕО

Ррегламентът влиза в сила на 28.02.2023 г., задължителен е в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

С регламента се цели да се увеличи максимално взаимното допълване, последователността и съгласуваността на политиките и действията, свързани с реформите в енергетиката и инвестициите, чрез включване на специална глава за REPowerEU в плановете за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

В приложение към регламента се определя методологията за изчисляване на разпределения дял от ресурсите под формата на допълнителна безвъзмездна финансова подкрепа по механизма, които са на разположение на всяка държава членка. Разпределението на безвъзмездната подкрепа на стойност 20 млрд.евро, които се разпределят по държави, както следва.


Държава членка

Дял от общия размер в %

Сума (в 1 000  EUR, по текущи цени)

Белгия

1,41%

282 139

България

2,40%

480 047

Чехия

3,41%

681 565

Дания

0,65%

130 911

Германия

10,45%

2 089 555

Естония

0,42%

83 423

Ирландия

0,45%

89 598

Гърция

3,85%

769 222

Испания

12,93%

2 586 147

Франция

11,60%

2 320 955

Хърватия

1,35%

269 441

Италия

13,80%

2 760 000

Кипър

0,26%

52 487

Латвия

0,62%

123 983

Литва

0,97%

194 020

Люксембург

0,15%

30 000

Унгария

3,51%

701 565

Малта

0,15%

30 000

Нидерландия

2,28%

455 042

Австрия

1,05%

210 620

Полша

13,80%

2 760 000

Португалия

3,52%

704 420

Румъния

7,00%

1 399 326

Словения

0,58%

116 910

Словакия

1,83%

366 959

Финландия

0,56%

112 936

Швеция

0,99%

198 727

ЕС27

100,00  %

20 000 000

 

       За да се осигури бързо внедряване на мерките по REPowerEU, държавите-членки трябва да представят техните модифицирани Планове за възстановяване и развитие с включена глава на REPowerEU най-късно до 30 април 2023 г.

четвъртък, 9 февруари 2023 г.

Без популизъм и с разум за въглищните централи

 

Народното събрание реши да задължи служебното правителство да поиска предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост в частта за въглищните електроцентрали.

Прокрадва се идеята дори да се откажем от средствата по плана, но да си запазим въглищните централи до 2038, тъй като те реализират приходи, които надвишават средствата по плана.

Тази идея беше споделена и от служебният министър на енергетиката Росен Христов, който в интервю пред  БНР обяви, че през 2022 г. около 3 млрд. евро са приходите от износ на електроенергия за 2022 г., и уточнява, че "приходите, които страната би генерирала от износ на ток, със сигурност ще са по-големи от средствата по Плана на възстановяване и устойчивост". По него за България са предвидени 5,37 милиарда евро безвъзмездни средства, от които първият транш от 1,37 милиарда евро дойде през декември. Сметката е проста: "Щом сами си изкарваме повече, ще минем и без европейски пари?".

Такова твърдение е недалновидно и граничи с краен популизъм. Още повече, че то не се основава на задълбочен анализ, който да даде отговор дали въглищните централи ще са рентабилни в условията на пазарна конкуренция в средносрочен период и още повече в дългосрочен план до 2038 г.

Абсурдно е да се твърди, че въглищните централи ще са ефективни и печеливши в пазарни условия до 2038 г., използвайки сегашната технология.

Ако се проследи ситуацията с енергийната криза в ЕС ще се откроят няколко тенденции, които не са в полза на въглищните централи и по – конкретно на ТЕЦ „Марица Изток-2“ ЕАД в сегашното й състояние.


Какви са причините за високите цени на енергията на европейския пазар?

От лятото на 2021 г. насам цените на енергията претърпяха безпрецедентни скокове и нестабилност и оказаха сериозно въздействие върху домакинствата и икономиката в ЕС.

Военната агресия на Русия срещу Украйна и използването на енергията като оръжие предизвикаха безпрецедентна енергийна криза, която засегна в особена степен Европейския съюз, в частност и България. Това причини рязко покачване на цените на енергията, което доведе до инфлация и застраши сигурността на енергийните доставки в ЕС. Русия предприе умишлени прекъсвания и манипулиране на доставките, които засягат европейските цени на природния газ и равновесието при ценообразуването на енергийните пазари. Цените на природния газ отбелязаха безпрецедентни пикове, като достигнаха рекордни равнища през цялата втора половина на август 2022 г. Докато цените през предходното десетилетие бяха в диапазона между 5 EUR/MWh и 35 EUR/MWh, цените на природния газ ЕС достигнаха равнища с 1000 % по-високи от наблюдаваните преди това средни цени.

Цената на газовите фючърси на нидерландския пазар TTF (тримесечни продукти), търгувани на борсата ICE Endex 1 , достигна 350 EUR/MWh, а цената на газа на пазара TTF за ден напред, търгуван на EEX, достигна 316 EUR/MWh, без значителни промени в търгуваните обеми.


 


Много високите цени на природния газ на равнищата от около 350 EUR/MWh, наблюдавани през август, имаха значително отрицателно въздействие върху икономиката на Съюза дори и за кратък период от време; те оказаха верижен ефект върху цените на електроенергията и увеличиха общата инфлация.

 

Защо цените на газа влияят върху цените на електроенергията на едро?

Модели за ценообразуване на енергията на едро в ЕС

В ЕС всяка държава членка  определя собствения си енергиен микс по отношение на източниците на енергийни ресурси, от които се произвежда електроенергия.

В същото време за пазара на едро на електроенергия в ЕС се прилага общ модел на ценообразуване, който представлява система на пределно ценообразуване, известна още като пазар pay-as-clear market, където всички производители на електроенергия получават една и съща цена за мощността, която продават в даден момент. Производителите на електроенергия от различни енергийни източници наддават на пазара като  определят цената си според производствените си разходи. Наддаването върви от най-евтиния към най-скъпия източник на енергия. Първо се купува най-евтиният ток, след което следват следващите оферти. След задоволяване на пълното търсене всеки получава цената на последния производител, от който е купена електроенергия и е задоволено търсенето. Този модел за образуване на крайната пазарна цена на едро е илюстриран в графиката с крива на предлагането   „merit curve”.


Защо печелят въглищните централи в момента?

Високите цени на електроенергията оказаха благоприятен ефект върху дейността на губещата преди кризата ТЕЦ „Марица Изток – 2“ЕАД.

В таблицата са посочени пълните цени на ТЕЦ „Марица Изток – 2“ ЕАД, ВЕЦ на НЕК ЕАД и АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД според ценовите решения на КЕВР за 2020 г. до 2022 г. по години.


В графиката по – долу са сравнени месечните цени на базова енергия – пазарен сегмент „Ден напред“ с цените на трите дружества. Видно е, че до месец юни 2021 г. ТЕЦ „ Марица Изток -2“ ЕАД е на загуба, за разлика от ВЕЦ на НЕК ЕАД и АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД.

ТЕЦ „ Марица Изток -2“ ЕАД формира печалба в периода август 2022 г. до 27 – ми декември 2022 г., благодарение на високите цени в резултат на описаната вече енергийна криза и причините довели до нея.



 


Ще печели ли ТЕЦ „Марица Изток 2“ ЕАД  в дългосрочен план?

При подробен анализ за периода на успокояване на базовата цена на пазарен сегмент „Ден напред“ на БНЕБ ЕАД е видно, че ТЕЦ „ Марица Изток -2“ ЕАД отново е на загуба в повече от дните за периода от 27 декември 2022 г. до 8 февруари 2023 г. 




Тенденцията за успокояване на цената на електроенергията се дължи на факта, че Комисията и държавите членки предприеха широк набор от спешни мерки, които имат за цел да смекчат последиците от енергийната криза и високите цени на енергията, като същевременно се гарантира сигурността на доставките. Тези мерки доведоха в последните месеци до устойчиво намаление  на цените на газа и на електроенергията на едро и в средносрочен период се очаква те да се върнат на равнище от преди кризата. Последните мерки предложени от Комисията включват промяна на правната рамка за дизайна на електроенергийния пазар с цел:

-намаляване на зависимостта на сметките за електроенергия от краткосрочните цени на природния газ и насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници;

-подобряване на функционирането на пазара, за да се гарантира сигурността на доставките  и пълноценно да се използват алтернативи на газа, като например оптимизация на потреблението и съхранение на енергия;

-подобряване на защитата и овластяването на потребителите;

-подобряване на прозрачността, мониторинга и интегритета на пазара.

Информация за всички мерки, които са предприети за разрешаване на енергийната криза ТУК.

 Изводът се налага от само себе си, ТЕЦ „ Марица Изток -2“ ЕАД няма да може да реализира печалби в средносрочен план, поради устойчивия  тренд на намаление на цените на едро на електроенергията. Също така печалбите на НЕК ЕАД и АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД ще се върнат в нормални граници. Затова трябва внимателно да се прави сметка дали при връщане на нормалните ценови равнища на електроенергията бихме получили приходи от „3 млрд. евро са приходите от износ на електроенергия за 2022 г.,“ и да се откажем от  безвъзмездното финансиране Плана за възстановяване и устойчивост. Следва да се прецени много внимателно дали енергийния ни сектор може да „мине и без европейски пари?". Тези средства не могат да се заместят в средносрочен период от приходите от въглищните централи дори и от приходите от НЕК ЕАД и АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, поради устойчивата тенденция на намаляване на цените на електроенергията и газа.

С това наше хитруване да не стане като в приказката: да   понесем сто тояги, да изядем килограм сол и накрая да платим сто жълтици, а в нашия случай да затворим въглищните централи поради невъзможност те да работят рентабилно в условията на пазарна конкуренция и да не получим безвъзмездно финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. Не само не трябва да се отказваме от безвъзмездното финансиране, а активно следва да се възползваме и от предлаганото финансиране и консултации от Фонда за справедлив преход Just Transition fund.  С развитието на технологиите става възможно да се използват въглищата дългосрочно, но за това е необходимо визионерство и ясен план как от проблем, Маришкият басейн да се превърне в район с устойчив бизнес модел въз основа на новите технологии.

Няколко примера за  възможните нови технологии за въглищата.

Toolkit Transforming industries in coal regions for a climate‑neutral economy.

Clean Coal Technology