вторник, 5 ноември 2019 г.

Енергетика: Пакетът „Чиста енергия за всички европейци“ – предизвикателства и възможности


През 2016 г. ЕК започна широк дебат във връзка с изработването на нов регулаторен пакет за пазара на електроенергия в Европейския съюз. Новите предизвикателства свързани с пазарното развитие на сектора, навлизането на новите технологии и  прехода към чиста енергия изискваха нова подобрена регулаторна рамка. В крайна сметка беше разработен четвърти по ред регулаторен пакет наречен  „Чиста енергия за всички европейци“. От края на 2018 и началото на 2019 г. той e приет от Европейския парламент и Съвета и всяка държава следва да го прилага и да се съобразява с изискванията му.

За съжаление, през този период,  в България не се проведе никакъв задълбочен дебат как и по какъв начин новият регулаторен пакет ще се отрази на българския пазар на електроенергия, на пазарните участници и на потребителите. Нито участниците на пазара, нито потребителите бяха запознати с предложения регулаторен пакет, който съществено променя условията и ролята на отделните участници на пазара на електроенергия. Новият регулаторен пакет се отнася само за електроенергийния сектор, състои се от четири директиви и четири регламента и със своите близо 500 страници представлява голямо предизвикателство на първо време за изпълнителната власт и народните представители, които следва да въведат в националното законодателство разпоредбите на директивите, на регулатора да ги прилага, а за участниците на пазара остава предизвикателството, но и новите възможности да участват на един по конкурентен енергиен пазар с регионално измерение. Разширява се трансграничната търговия, която следва да се развива в условията на по-голяма конкуренция и по-добро регионално сътрудничество. В същото време новата регулаторна рамка дава нови възможности на потребителите реално да участват на пазара, не само като потребители, но и като производители на електроенергия от възобновяеми източници.


Срокове за въвеждане на Директивите от регулаторния пакет "Чиста енергия за всички европейци" в националното законодателство:


Вътрешен пазар на електроенергия


До 31 декември 2020 г. държавите членки следва да въведат в националното законодателство по-голяма част от директивата, а

До 31 декември 2019 г. -  член 70, точка 5, буква а)

До 25 октомври 2020 г. член 70, точка 4 от

ДИРЕКТИВА(ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС

Директивата  установява общите правила за производството, преноса, разпределението, съхраняването на енергия и доставката на електроенергия, както и разпоредби относно защитата на потребителите. Целта е създаването на наистина интегрирани, конкурентни, ориентирани към потребителя, гъвкави, справедливи и прозрачни пазари на електроенергия в Съюза. 

Накратко новите правила доразвиват и адаптират действащите правила на пазара на електроенергия като:

  • позволят на електроенергията да се движи свободно на целия енергиен пазар на ЕС чрез трансгранична търговия, което ще гарантира по-голяма конкуренция и по-добро регионално сътрудничество; 
  • осигуряват по-голяма гъвкавост за увеличаване на дела на възобновяемата енергия в електроенергийната мрежа;   
  • насърчават пазарно ориентирани инвестиции в сектора, успоредно с декарбонизацията на енергийната система на ЕС. 
  • въвеждат нова граница на емисиите за електроцентрали, които отговарят на условията за получаване на субсидии;   
  • подобряват планирането свързано с предвиждането и реагирането при  кризисни ситуации на пазара на електроенергия, включително чрез трансгранично сътрудничество.

Новите правила въвеждат всеобхватна рамка за защита на потребителитеовластяване и достъп до информация за енергийния сектор на ЕС;

  • клиентите трябва да получават  кратко описание на ключовите договорни условия, за да могат по-добре да разберат понякога-комплексните правила и условия; 
  • най – късно до 2026 г. техническият процес на смяна  на доставчик трябва да отнеме по-малко от 24 часа във всички страни от ЕС; 
  • доставчиците на електроенергия следва да предоставят безплатен достъп до поне един инструмент за сравняване на цените енергията, позволяващ на потребителите да изберат най-добрата сделка на пазара; 
  • за да помогне на потребителите да контролират по-добре своите разходи за електроенергия, информацията във фактурите за електроенергия следва да  бъде подобрена.   
  • новите задължения ще спомогнат за по-доброто идентифициране на уязвимите и енергийно бедни потребители, което улеснява одобряване на целевата помощ за нуждаещите се и по този начин обективно може да се разрешава могат да се проблема с нарастващата енергийна бедност.
  • потребителите следва ще могат да участват активно, индивидуално или чрез общности, на всички пазари, чрез генериране на електричество, което могат да използват за собствени нужди, , споделят или продават, или чрез предоставяне на услуги за съхранение.   
  • за първи път потребителите ще имат право да поискат интелигентен измервателен уред и договор с динамична цена, който ще позволява да бъдат възнаградени, поради изместване на потреблението им в моменти, когато енергията е широко достъпна и евтина.


Енергия от възобновяеми източници


Най-късно до 30 юни 2021 държавите членки следва да въведат в националното си законодателство

ДИРЕКТИВА(ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници

Директивата установява обща рамка за насърчаването на енергията от възобновяеми източници.

Държавите членки следва колективно да осигурят постигането през 2030 г. на поне 32 % дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в Съюза. Комисията ще извърши оценка на тази цел с оглед до 2023 г. да представи законодателно предложение за нейното увеличение, когато е налице допълнително съществено намаляване на разходите за производство на възобновяема енергия, когато е необходимо, за да се изпълнят международните ангажименти на Съюза за декарбонизация, или когато това увеличение е обосновано от значително намаляване на потреблението на енергия в Съюза.

Накратко новата рамка на политиката за възобновяемите енергийни източници има за цел::

  • да осигури дългосрочна сигурност за инвеститорите и да ускори процедурите за получаване на разрешителни за проекти свързани с производство на чиста енергия; 
  • да постави потребителя в центъра на енергийния преход с ясно право да произвежда собствена енергия от възобновяеми източници;  
  • да  увеличава конкуренцията на пазара и да спомага за пазарната интеграция на възобновяемите енергийни източници; 
  • да ускорява усвояването на възобновяемите енергийни източници в секторите на отоплението/охлаждането и транспорта;  
  • да укрепва устойчивостта на биоенергията и насърчава иновативните технологии като чрез действия на равнище ЕС, може да се постигне икономии от мащаба, споделяне на най-добри практики и по-дълбоко въздействие в целия континент, което е добро за устойчивостта, добро за растеж и работни места и е добро за потребителите.
Енергийни характеристики на сградите


До 10 март 2020 г. държавите членки следа да въведат в националното си законодателство разпоредбите на

ДИРЕКТИВА (ЕС)2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност

В съответствие с директивата всяка държава членка следва да изготви дългосрочна стратегия за саниране на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради, както обществени, така и частни, за постигане на високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г., която следва да обхваща:

  • преглед на националния сграден фонд;
  • определянето на икономически ефективни подходи за саниране, съобразени с вида сгради и климатичната зона;
  • политики и действия за насърчаване на икономически ефективно основно саниране на сгради, включително поетапно основно саниране, и в подкрепа на икономически ефективни мерки и саниране, например чрез въвеждане на незадължителна схема за паспорти за санирането на сградите;
  • преглед на политиките и действията, насочени към сегментите от националния сграден фонд с най-лоши характеристики, дилемите на несъвместимите стимули и слабостите на пазара, и очертаване на имащите отношение действия на национално равнище, които допринасят за намаляване на енергийната бедност;
  • политики и действия, насочени към всички обществени сгради;  
  • преглед на националните инициативи за насърчаване на интелигентните технологии и добре свързаните сгради и общности, както и на придобиването на умения и образование в секторите на строителството и енергийната ефективност; и
  • основана на факти преценка за очакваните икономии на енергия и ползите в по-широк смисъл, като например тези, свързани със здравето, безопасността и качеството на въздуха.

В дългосрочната стратегия за саниране всяка държава членка определя пътна карта с мерки и национално определени измерими показатели за напредъка, с оглед на дългосрочната цел за 2050 г. - намаляване на емисиите на парникови газове в Съюза с 80-95 % спрямо нивата от 1990 г., за да се осигури високо енергийно ефективен и декарбонизиран национален сграден фонд и за да се улесни разходно ефективната трансформация на съществуващите сгради в сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия. Пътната карта следва да включва индикативни етапни цели за 2030 г., 2040 г. и 2050 г. и и да посочва как те допринасят за постигането на целите на Съюза по отношение на енергийната ефективност в съответствие с Директива 2012/27/ЕС .


Енергийна ефективност


До 25 юни 2020 държавите членки следа да въведат в националното си законодателство разпоредбите на директивата, като

До 25 октомври 2020 г. държавите членки следва да въведат в националното си законодателство член 1, точки 5—10 и с точки 3 и 4 от приложението на

ДИРЕКТИВА(ЕС) 2018/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за изменение на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност

С  директивата  се установява обща рамка от мерки за насърчаване на енергийната ефективност в Съюза, за да се гарантира постигането на водещите цели на Съюза в областта на енергийната ефективност от 20 % за 2020 г. и от най-малко 32,5 % за 2030 г., и се създават условия за допълнителни подобрения на енергийната ефективност след тези дати.

С  директивата се определят правила, предназначени за отстраняване на пречките на енергийния пазар и за преодоляване на неефективността на пазара, които препятстват ефективността на доставките и потреблението на енергия, и се предвижда въвеждането на индикативни национални цели и приноси за енергийна ефективност съответно за 2020 г. и 2030 г.

В директивата са разписани задължения за икономии на енергия, като:
Държавите членки трябва да постигнат кумулативни икономии на енергия при крайното потребление, които да са равни поне на:
  •  нови икономии ежегодно от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. в размер на 1,5 % от обема на годишните продажби на енергия на крайни клиенти, осреднени за последния тригодишен период преди 1 януари 2013 г. Обемите продадена енергия, използвани в транспорта, могат частично или изцяло да се изключат от това изчисление; 
  • нови икономии ежегодно от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. в размер на 0,8 % от годишното крайно енергийно потребление, осреднено за последния тригодишен период преди 1 януари 2019 г. 
Пакетът „Чиста енергия за всички европейци“ включва и четири регламента
Регламентите са  задължителни в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави членки.
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/943 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 5 юни 2019 година относно вътрешния пазар на електроенергия
С регламента се установяват правила, чрез които да се гарантира функционирането на вътрешния пазар на електроенергия и се включват изисквания, свързани с развитието на възобновяемите форми на енергия и политиката в областта на околната среда, по-специално специфични правила за определени видове съоръжения за производство на възобновяема електроенергия относно отговорността за балансиране, диспечиране и повторно диспечиране, както и прагова стойност за емисиите на CO2 от нов производствен капацитет, когато този капацитет е предмет на временни мерки, за да се осигури необходимото ниво на адекватност на ресурсите, а именно механизми за осигуряване на капацитет.
С регламента се въвеждат общи правила отнасящи се за функционирането на пазарите на електроенергия
Тези правила засягат дейността и работата на държавите членки,  регулаторните органи, операторите на преносни системи, операторите на разпределителни системи, пазарните оператори и делегираните оператори. 
Пазарите на електроенергия следва да функционират  в съответствие със следните принципи:
  • цените да се формират въз основа на търсенето и предлагането; 
  • правилата за пазара да насърчават свободното ценообразуване и да се избягват действия, които пречат за формирането на цените въз основа на търсенето и предлагането;
  • правилата за пазара улесняват развитието на по-гъвкаво производство, устойчиво производство с ниски въглеродни емисии и по-гъвкаво търсене;
  • клиентите да получават възможност да се възползват от пазарните възможности и от увеличената конкуренция на пазарите на дребно и да имат право да действат като участници на енергийния пазар и в енергийния преход;
  • крайните клиенти и малките предприятия да имат възможност да участват на пазара чрез агрегиране на производството от множество съоръжения за производство на електроенергия или на електроснабдяването от множество съоръжения за оптимизация на потреблението, за да подават съвместни предложения на пазара на електроенергия и да бъдат съвместно обслужвани в електроенергийната система в съответствие с правото на Съюза в областта на конкуренцията; 
  • правилата за пазара да дават възможност за декарбонизацията на електроенергийната система, а оттам и на икономиката, например като дават възможност за интеграцията на електроенергията от възобновяеми енергийни източници и като предоставят стимули за енергийната ефективност;
  • правилата за пазара да осигуряват подходящи стимули за инвестиране в производството, и по-специално за дългосрочни инвестиции за декарбонизирана и устойчива електроенергийна система, съхраняване на енергия, енергийна ефективност, оптимизация на потреблението, за да се отговори на нуждите на пазара и да се способства лоялната конкуренция като по този начин се гарантира сигурност на доставките; 
  • да се премахват постепенно пречките за трансграничните електроенергийни потоци между пазарни зони или държави членки и за трансграничните сделки на пазарите на електроенергия и свързаните пазари на услуги;
  • в правилата за пазара се предвижда регионално сътрудничество, когато е ефективно;
  • на пазара се осигурява равноправно участие на безопасното и устойчиво производство, съхраняването на енергия и оптимизация на потреблението съгласно изискванията, предвидени в правото на Съюза; 
  • всички производители отговарят пряко или косвено за продажбата на произведената от тях електроенергия; 
  • правилата за пазара дават възможност за разработване на демонстрационни проекти в областта на устойчивите, сигурни и нисковъглеродни енергийни източници, технологии или системи, които трябва да бъдат осъществявани и използвани в полза на обществото; 
  • правилата за пазара дават възможност за ефикасно диспечерско управление на генериращите мощности, на съхраняването на енергия и на оптимизацията на потреблението; 
  • правилата за пазара дават възможност за влизането на него и напускането му от предприятия за производство на електроенергия, съхраняване на енергия и доставки на електроенергия въз основа на оценка от страна на тези предприятия на икономическата и финансовата жизнеспособност на дейността им;
  • за да се даде възможност на участниците на пазара да бъдат защитени срещу рискове от нестабилност на цените на пазарна основа и да смекчават несигурността относно бъдещата възвръщаемост на инвестициите, дългосрочните продукти за хеджиране са търгуеми на борсите по прозрачен начин, а дългосрочни договори за доставка на електроенергия е възможно да се договарят извън борсата, но при спазване на правото на Съюза в областта на конкуренцията;
  • правилата за пазара улесняват търговията с продукти в рамките на целия Съюз, а при регулаторните промени се взема предвид въздействието както върху краткосрочните, така и върху дългосрочните форуърдни и фючърсни пазари и продукти; 
  • участниците на пазара имат право да получат достъп до преносните и разпределителните мрежи при обективни, прозрачни и недискриминационни условия.

Справедлив преход

В регламента изрично се посочва, че  Комисията ще подпомага с всички налични средства, държавите членки, които въвеждат национална стратегия за постепенно намаляване на съществуващите мощности за производство на електроенергия чрез изгаряне на въглища и други твърди изкопаеми горива и на добивния капацитет, за да се даде възможност за „справедлив преход“ в регионите, засегнати от структурни промени.

Комисията следва да подпомага държавите членки да се справят със социалното и икономическото въздействие на прехода към чиста енергия.

За тази цел тя следва да  работи в тясно партньорство със заинтересованите страни от въглищните и въглеродно-интензивните региони, да улеснява достъпа до наличните фондове и програми и използването им и да насърчава обмена на добри практики, включително дискусиите относно пътни карти за промишлеността и нуждите от преквалификация.


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/942 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година за създаване на Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия

Предвид предизвикателства пред развитието на пазара на електроенергия в ЕС през следващото десетилетие и очакваното развитие на трансграничната търговия с пакета се разширява и ролята на Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори (ACER). Новите правила за развитие  на пазара предвиждат много по-голямо трансгранично сътрудничество, липсата на регионален и трансграничен надзор се разглежда като потенциален проблем, който може да доведе до риска от вземане на противоречащи решения от националните регулатори. Затова в допълнение към задачите за координация  на действията на националните енергийни регулатори, на ACER се предоставя допълнителна компетентност в областите, където фрагментираните национални решения от трансгранично значение вероятно ще доведат до проблеми за вътрешния пазар на електроенергия.

Поради тясната взаимовръзка между електроенергийната мрежа на Съюза и нарастващата нужда от сътрудничество със съседните държави, за да се поддържа стабилността на мрежата и за интегриране на големите количества енергия от възобновяеми източници, се създават регионалните координационни центрове, които ще играят важна роля при координиране на операторите на преносни системи. ACER има задачата да гарантира регулаторния надзор на регионалните координационни центрове, когато е необходимо.

Поради това в регламента се определя ролята  на ACER да участва и координира  изготвянето на европейска оценка на адекватността на ресурсите, в тясно сътрудничество с Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия („ЕМОПС за електроенергия“). ACER следва също така да контролира техническите параметри, изготвени от ЕМОПС за електроенергия, за ефективното използване на трансграничния капацитет и за другите технически характеристики на механизмите за осигуряване на капацитет.

Освен това ACER следва да  подпомага националните регулаторни органи при изпълнението на регулаторните им задачи, осъществявани в държавите членки, и при необходимост да координира тяхната дейност и да посредничи и да урежда споровете помежду им.

ACER следва също така да допринася за създаването на висококачествени общи регулаторни и надзорни практики, като по този начин допринася за последователното, ефикасно и ефективно прилагане на правото на Съюза, за да бъдат постигнати целите на Съюза в областта на климата и енергетиката.

РЕГЛАМЕНТ(ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета

С регламента се установява механизъм за управление, който  се основава на дългосрочни стратегии, интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, обхващащи десетгодишни периоди — с начало от 2021 г. до 2030 г., съответстващи им интегрирани национални доклади за постигнатия напредък от държавите членки в областта на енергетиката и климата и уредба за интегриран мониторинг от страна на Комисията.

Механизмът за управление осигурява ефективни възможности за обществеността да участва в изготвянето на тези национални планове и дългосрочни стратегии. Той включва структуриран, прозрачен, периодичен процес между Комисията и държавите членки, който има за цел окончателното оформяне на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата и тяхното последващо изпълнение, включително по отношение на регионалното сътрудничество, и съответните действия на Комисията.

Регламентът се прилага по отношение на петте измерения на Енергийния съюз, които са тясно свързани помежду си и взаимно укрепващи се: а) енергийна сигурност; б) вътрешен енергиен пазар; в) енергийна ефективност; г) декарбонизация; и д) научни изследвания, иновации и конкурентоспособност.

РЕГЛАМЕНТ(ЕС) 2019/941 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година за готовност за справяне с рискове в електроенергийния сектор и за отмяна на Директива 2005/89/ЕО

С регламента се  определят правилата за сътрудничеството между държавите членки с оглед предотвратяване на кризи в електроснабдяването, подготовка за тях и управлението им в дух на солидарност и прозрачност и при пълно спазване на изискванията на един конкурентен вътрешен пазар на електроенергия.

За да се повиши устойчивостта на електроенергийната система на ЕС, от всяка страна от ЕС се изисква да изготви  плановете за справяне с  риска, за  да бъдат готови да отговорят на неочаквани ситуации, като работят в тясно сътрудничество със съседните държави членки.