сряда, 5 януари 2022 г.

Енергетика: Комисията предложи законодателен пакет за декарбонизация на пазара на газ на ЕС

 

Комисията съобщи, че е приела набор от законодателни предложения за декарбонизация на пазара на газ на ЕС. Целта е да се улесни навлизането на пазара на възобновяеми и нисковъглеродни газове, включително водород.

Комисията предприема и последващи действия във връзка със стратегията на ЕС за метана и международните си ангажименти с предложения за намаляване на емисиите на метан в енергийния сектор в Европа. Европейският съюз трябва да декарбонизира енергията, която потребява, за да намали емисиите на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. и да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г., като тези предложения ще помогнат за тази цел.

С предложенията (регламент и директива) Комисията  обявява, че се създават условия за преминаване от изкопаем природен газ към газове от възобновяеми източници и нисковъглеродни газове, по-специално биометан и водород.

Една от основните цели е да се създаде пазар на водород, да се създаде подходяща среда за инвестиции и да се даде възможност за развитие на специална инфраструктура, включително за търговия с трети държави. Пазарните правила ще се прилагат на два етапа — преди и след 2030 г. — и в частност ще обхващат достъпа до водородни инфраструктури, разделянето на производството на водород и транспортните дейности и определянето на тарифи. Ще бъде създадена нова управленска структура под формата на Европейска мрежа на мрежовите оператори на водород (ENNOH), за да се насърчи изграждането на специализирана водородна инфраструктура, трансграничната координация и изграждането на междусистемни газопроводи и да се разработят конкретни технически правила.

В предложението се предвижда националните планове за развитие на мрежата да се основават на съвместен сценарий за електроенергия, газ и водород. То следва да бъде приведено в съответствие с националните планове в областта на енергетиката и климата, както и с десетгодишния план за развитие на мрежата в целия ЕС. Операторите на газопреносни мрежи трябва да включват информация за инфраструктурата, която може да бъде изведена от експлоатация или да получи ново предназначение, и ще има отделни доклади за развитието на водородната мрежа, за да се гарантира, че изграждането на водородната система се основава на реалистични прогнози за търсенето.

Новите правила целят да улеснят достъпа на възобновяемите и нисковъглеродните газове до съществуващата газопреносна мрежа чрез премахване на тарифите за трансгранични междусистемни връзки и понижаване на тарифите в точките на въвеждане. Те също така създават система за сертифициране на нисковъглеродни газове, за да се завърши работата, започната в Директивата за енергията от възобновяеми източници, със сертифицирането на възобновяемите газове. Това ще осигури еднакви условия при оценката на цялостния отпечатък на емисиите на парникови газове от различните газове и ще позволи на държавите членки ефективно да ги сравняват и да ги имат предвид в своя енергиен микс. С цел да се избегне зависимостта на Европа от изкопаемия природен газ и да се увеличи мястото за чисти газове на европейския пазар на газ, Комисията предлага дългосрочните договори за изкопаем природен газ без улавяне на емисиите да не се удължават след 2049 г.

Друг приоритет на пакета е оправомощаването и защитата на потребителите. В отражение на предвид разпоредбите, които вече са приложими на пазара на електроенергия, потребителите могат да сменят доставчиците по-лесно, да използват ефективни инструменти за сравняване на цените, да получават точна, справедлива и прозрачна информация за фактурирането и да имат по-добър достъп до данни и нови интелигентни технологии. Потребителите следва да могат да предпочетат възобновяеми и нисковъглеродни газове пред изкопаеми горива.

С предложението се разширяват настоящите правила, за да обхванат възобновяемите енергийни източници и нисковъглеродните газове, и се въвеждат нови разпоредби, покриващи нововъзникващите рискове за киберсигурността. И накрая, с предложението ще се насърчи по-стратегически подход към съхранението на газ, включващ съображенията по съхранението в оценката на риска на регионално равнище. Чрез предложението също така се дава възможност за доброволно съвместно възлагане на обществени поръчки от държавите членки за стратегически запаси в съответствие с правилата на ЕС в областта на конкуренцията.


Справяне с емисиите на метан

Успоредно с това в първото по рода си законодателно предложение на ЕС относно намаляването на емисиите на метан в енергийния сектор Комисията ще изиска от секторите на петрола, газа и въглищата да се измерват, докладват и проверяват емисиите на метан и предлага строги правила за откриване и отстраняване на течовете на метан и за ограничаване на изпускането и изгарянето на газ във факел. В него се предлагат и глобални инструменти за мониторинг, гарантиращи прозрачност на емисиите на метан от вноса на нефт, газ и въглища в ЕС, което ще позволи на Комисията да обмисли по-нататъшни действия в бъдеще.

С предложението ще се създаде нова правна рамка на ЕС, за да се гарантира най-високият стандарт за измерване, докладване и проверка (МДП) на емисиите на метан. Новите правила изискват от дружествата да измерват и определят количествено своите емисии на метан на равнище активи при източника и да извършват всеобхватни проучвания за откриване и отстраняване на течове на метан в своите операции. Освен това в предложението се забраняват, освен при строго определени обстоятелства, практиките на изпускане и изгаряне на газ във факел, при които се отделя метан в атмосферата. Държавите членки следва също така да изготвят планове за смекчаване, като вземат предвид намаляването на метана и измерването на изоставения метан от мините и неактивните кладенци.

И накрая, по отношение на емисиите на метан от вноса на енергия в ЕС Комисията предлага двуетапен подход. Първо, от вносителите на изкопаеми горива ще се изисква да представят информация за начина, по който техните доставчици извършват измерването, докладването и проверката на своите емисии и за това как намаляват тези емисии. Комисията ще създаде два инструмента за прозрачност, които ще покажат ефективността и усилията, полагани от държавите и енергийните дружества по целия свят за намаляване на емисиите на метан: база данни за прозрачност, в която данните, докладвани от вносителите и операторите от ЕС, ще бъдат направени обществено достояние; и глобален инструмент за мониторинг, чрез който да се покажат горещите точки с емисии на метан във и извън ЕС, като се използва водещата ни позиция в световен мащаб в мониторинга на околната среда чрез спътници.

Като втора стъпка, за да се справи ефективно с емисиите на вносни изкопаеми горива по веригата на доставки за Европа, Комисията ще започне дипломатически диалог с нашите международни партньори и ще преразгледа регламента за метана до 2025 г. с оглед на въвеждането на по-строги мерки по отношение на вноса на изкопаеми горива, след като бъдат налични всички данни.

Приетите законодателни предложения произтичат от стратегическата визия, изложена в стратегията на ЕС за интеграция на енергийната система, стратегията на ЕС за използване на водорода и стратегията на ЕС за метана през 2020 г.


За повече информация

Въпроси и отговори относно пакета за пазарите на газ и водорода

Въпроси и отговори относно емисиите на метан

Информационен документ относно пакета за пазарите на газ и водорода

Информационен документ относно емисиите на метан

Предложение за преработена директива за пазарите на газ и водорода

Приложение към преразгледаната директива за пазарите на газ и водорода

Предложение за преразгледания регламент за пазарите на газ и водорода

Приложение към преразгледания регламент за пазарите на газ и водорода

Предложение за регламент относно емисиите на метан

Уебстраница на пакета за пазара на водород и декарбонизиран газ

Уебстраница за емисиите на метан

Стратегия на ЕС за метана

Уебстраница за водорода

Стратегия на ЕС за използване на водорода

Европейски зелен пакт

 

Енергетика: консултации за допълнителен делегиран акт за включване в таксомонията ядрената енергия и природния газ

Европейската комисия обяви, че започва консултации с Експертната група на държавите членки по финансирането за устойчиво развитие и Платформата за финансирането за устойчиво развитие по проект на текст на допълнителен делегиран акт за таксономията, обхващащ определени дейности във връзка с ядрената енергия и природния газ.

Ролята на таксономията на ЕС е да ориентира  и насочва частните инвестиции за дейности, които са необходими за постигане на климатична неутралност през следващите 30 години. Понастоящем съставът на енергийните източници в Европа се различава в отделните държави членки. Някои части на Европа все още много разчитат на въглища с високи въглеродни емисии. В таксономията се предвиждат енергийни дейности, които дават възможност на държавите членки да преминат към климатична неутралност от различни позиции.

Европейската комисия взема предвид научните становища и настоящия технологичен напредък, както и различните предизвикателства във връзка с прехода в отделните държави членки, и смята, че природният газ и ядрената енергия имат роля като средство за улесняване на прехода към бъдеще, основано предимно на възобновяеми източници. В рамката на таксономията това би означавало тези енергийни източници да се класифицират при ясни и строги условия (например газът трябва да идва от възобновяеми източници или да има ниски емисии до 2035 г.), в частност защото допринасят за прехода към климатична неутралност.

Освен това, за да се осигури прозрачност, Комисията ще измени Делегирания акт относно оповестяването по таксономията, така че инвеститорите да могат да определят дали дейностите включват дейности във връзка с ядрена енергия или природен газ и до каква степен, за да могат да направят информиран избор.

Дейностите, обхванати от допълнителния делегиран акт, ще ускорят постепенното изваждане от употреба на по-вредните източници, например въглищата, и прехода към по-екосъобразен състав на енергийните източници, с по-ниски въглеродни емисии.

Както и за другите дейности по Регламента за таксономията, критериите за дейностите във връзка с ядрена енергия и природен газ ще бъдат обновявани успоредно с развитието на технологиите.


Следващи стъпки

По всички делегирани актове по Регламента за таксономията комисията извършва допитване до Платформата за финансирането за устойчиво развитие и Експертната група на държавите членки по финансирането за устойчиво развитие, като се отчита тяхната експертна роля, предвидена в Регламента за таксономията. Те ще разполагат със срок до 12 януари, за да представят своите становища.

Комисията ще ги анализира и ще приеме официално допълнителния делегиран акт през януари 2022 г. След това той ще бъде изпратен на съзаконодателните органи за контрол.

Както при първия Делегиран акт за климата, Европейският парламент и Съветът (които са делегирали на Комисията правомощието да приеме този делегиран акт) ще разполагат с четири месеца, за да проверят документа и при необходимост да повдигнат възражения. В съответствие с Регламента за таксономията и двете институции могат да поискат за осъществяване на контрола допълнителен срок от два месеца. Съветът ще има право да повдигне възражения срещу него с обратно засилено квалифицирано мнозинство (което означава, че най-малко 72 % от държавите членки – т.е. най-малко 20 държави членки – представляващи най-малко 65 % от населението на ЕС, са необходими за повдигане на възражения срещу делегирания акт), а Европейският парламент – с мнозинство (т.е. най-малко 353 членове на ЕП) в пленарната зала.

След като срокът за контрол изтече и ако нито един от съзаконодателните органи не е възразил, (допълнителният) делегиран акт ще влезе в сила и ще започне да се прилага.


Какво означава „таксомония“

Таксономията на ЕС е надежден научно обоснован инструмент за постигане на прозрачност за дружествата и инвеститорите. С нея се създава общ език, който инвеститорите могат да използват при инвестиране в проекти и икономически дейности, оказващи съществено положително въздействие върху климата и околната среда. Посредством таксономията също така се въвеждат задължения за оповестяване за дружествата и участниците на финансовите пазари.


За повече инфрмация

Информационен документ – Как се вмества в уредбата на финансирането за устойчиво развитие таксономията на ЕС? 

вторник, 4 януари 2022 г.

Енергетика: независимост и нови предизвикателства пред националния енергиен регулатор

 

Във връзка с приетия от Народното събрание мораториум върху цената на електроенергията, ВиК услугите и топлинната енергия на регулиран пазар на нивата от 16 декември 2021 г. се изказаха много експерти, че това е недопустима намеса в работата на независим регулаторен орган – Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Да, това е азбучна истина, че в работата на независим енергиен регулатор не би следвало така грубо да се намесва дори и Народното събрание.

Още в директивите от Третия енергиен пакет (2009 г) беше заложено изискването към държавите-членки да гарантират независимостта на регулаторния орган и безпристрастното и прозрачно упражняване на правомощията му. За тази цел, държавата-членка следваше да транспонира в националното си законодателство директивите от Третия пакет и и по този начин да създадат независим  национален енергиен регулатор.

В отговор на това изискване, включено в европейското енергийно законодателство, през 2015 г. беше променен Закона за енергетиката (ЗЕ), в който е записано:

“При осъществяване на своите правомощия комисията е независима от изпълнителната власт и дейността и се осъществява въз основа на независимост, безпристрастност, професионализъм, почтеност, последователност, публичност и прозрачност. Комисията се отчита за дейността си пред Народното събрание.“

България както обикновено, не транспонира в пълнота разпоредбите на директивата, при което регулаторния орган не разполага с така наречената функционална независимост. Така например в ЗЕ се посочва, че регулаторът е независим от изпълнителната власт, но в директивите е посочено, че регулаторът следва да е и „функционално независим от други публични и частни образувания: Решенията на регулатора не  трябва да се одобряват от други публични органи или трети страни и следва да подлежат единствено на съдебен контрол“.

Освен това регулаторът следва да има автономност при изпълнението на предоставения му бюджет, както и да разполага с достатъчни човешки и финансови ресурси за изпълнение на своите задължения.

КЕВР няма гарантирана финансова автономност. В директивите от Третия енергиен пакет и публикуваните разяснения на Европейската комисия, за да се гарантира независимостта на регулатора  изрично се подчертава, че бюджета трябва да се одобрява като обща сума, а разпределението му задължително да е само от компетенциите на КЕВР и на никой друг. Изпълнението на това условие гарантира независимостта на регулаторния орган. Препоръката е никой да не дава инструкции, как органа да разпределя и разходва бюджета си. Одобреният бюджет трябва да бъде в такъв размер, че напълно да гарантира ефикасната и ефективна работа на регулатора при изпълнение на правомощията му. Сложността на енергийните сектори изисква регулатора  да привлече и разполага с високо квалифицирани експерти с различни специалности: икономисти, юристи, инженери, анализатори и др.

Наскоро Европейската комисия в бележките си по Плана климат и енергетика още веднъж подчертава необходимостта от по-нататъшните усилия за подобряване на функционалната независимост на националния регулаторен орган, увеличаване на финансирането му  и назначаване  на по-квалифициран персонал.

Следва да се има предвид, че с Директива (ЕС) 2019/944 се разширяват задачите и правомощията на националните регулаторни органи. В директивата (която още не е транспонирана в националната законодателство) отново се посочва, че  регулаторният орган следва да разполага с всички необходими човешки и финансови ресурси, от които той се нуждае, за да изпълнява своите задължения и упражнява правомощията си ефективно и ефикасно; регулаторният орган следва да разполага с отделни годишни бюджетни кредити и да има автономност при изпълнението на предоставения бюджет; може да се предвиди последващ контрол на годишните отчети на регулаторния орган, който да се осъществява от независим одитор.

Трябва постепенно да се отърсим от дългогодишната представа, че ролята на енергийния  регулатор единствено е да определя цени и да издава лицензи.

Енергийната система на Съюза изживява своята най-дълбока промяна от десетилетия насам и пазарът на електроенергия е в центъра на тази промяна. Процесът на развитие на вътрешния пазар на електроенергия, който постепенно се създава в целия Съюз от 1999 г. увеличи конкуренцията, особено в търговията на едро, и междузоновата търговия.

Създаването на конкурентен вътрешен пазар на електроенергия постави нови цели пред националните регулаторни органи.

Така например при изпълнение на регулаторните функции, посочени в Директива (ЕС) 2019/944, националният регулаторен орган следва да:

а) насърчава, в тясно сътрудничество с регулаторните органи на другите държави членки, с Комисията и с Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори (ACEР), развиването на конкурентен, гъвкав, сигурен и устойчив от екологична гледна точка вътрешен пазар на електроенергия в рамките на Съюза, както и на действителното отваряне на пазара за всички клиенти и доставчици в Съюза, и осигуряване на подходящи условия за ефективната и надеждна експлоатация на електроенергийните мрежи, като се вземат предвид дългосрочните цели;

б) спомага за развиване на конкурентни и добре функциониращи регионални трансгранични пазари в рамките на Съюза:

в) премахва ограниченията върху търговията с електроенергия между държавите членки, което включва развиване на подходящ капацитет за трансграничен пренос, с цел да се отговори на търсенето и да се стимулира интеграцията на националните пазари, с което може да се улесни свободният поток на електроенергия в Съюза;

г) съдейства за постигане, по най-разходоефективен начин, на развитието на сигурни, надеждни и ефикасни недискриминационни системи, които са ориентирани към потребителите, и насърчаване на адекватността на системите и – съгласно общите цели на енергийната политика – на енергийната ефективност, както и на интеграцията на производство от различен мащаб на електроенергия от възобновяеми източници и разпределено производство както в преносните, така и в разпределителните мрежи, а също и за улесняване на работата им във връзка с други енергийни мрежи – газови или за топлинна енергия;

д) улеснява достъпа до мрежата на производствен капацитет и на съоръжения за съхраняване на енергия от ново поколение, по-специално отстраняване на пречките, които биха могли да възпрепятстват достъпа на нови участници на пазара и на електроенергията от възобновяеми източници;

е) осигурява подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за операторите и ползвателите на системи, така че да се увеличи ефикасността, и по-специално енергийната ефективност, на системите и да се насърчи интеграцията на пазарите;

ж) гарантира, че клиентите се ползват от ефективното функциониране на националния пазар, насърчаване на ефективната конкуренция и спомагане да се гарантира високо равнище на защита на потребителите, в тясно сътрудничество със съответните органи за защита на потребителите;

з) съдейства за постигане на високи стандарти на универсалната услуга и обществените услуги за доставка на електроенергия, допринасяне за защитата на уязвимите клиенти и допринасяне за съвместимостта на процесите за обмен на данни, необходими на клиентите за смяна на доставчика.

За постигането на тези цели, е необходимо изграждането наистина на независим, добре финансиран регулатор. От изключителна важност е съставът на комисията (не само членовете, но и на експертно равнище) да имат необходимите знания и да са наясно с предизвикателствата, който стоят пред развитието на конкурентни енергийни пазари и прилагането на европейската правна рамка.

Не на последно място освен знание за пазарите е необходимо експертите да владеят добре английски език, защото националните регулаторни органи следва да се координират помежду си при изпълнението на своите задачи, за да гарантират, че Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ЕМОПС за електроенергия), Организацията на операторите на разпределителни системи в Европейския съюз (ООРСЕС) и регионалните координационни центрове, спазват своите задължения съгласно регулаторната рамка на вътрешния пазар на електроенергия и решенията на (АСЕР). С разширяването на оперативните отговорности на ЕМОПС за електроенергия, на ООРСЕС и на регионалните координационни центрове (SEleNe CC (Southeast Electricity Network Coordination Center) е необходимо да се засили надзорът над образуванията, действащи на равнището на целия Съюз или на регионално равнище. Това изисква националните регулаторни органи да имат необходимия административен капацитет, за да могат успешно да се консултират помежду си с другите национални органи  и по този начин да координират надзора си, за да установяват случаите, при които е налице съвместно неспазване на съответните задължения от страна на ЕМОПС за електроенергия, ООРСЕС или регионалните координационни центрове. за развитието на енергийните пазари в условията на конкуренция. Регулаторните органи са задължени да следят за спазването на мрежовите кодекси в сътрудничество с АСЕР и другите национални регулаторни органи. Тези мрежови кодекси и насоки съдържат разпоредби относно правилата на пазара, експлоатацията на системите и присъединяването към мрежата. С мрежовите кодекси се въвеждат основните принципи за функционирането на пазара и разпределянето на капацитет в сроковете за търгуване на балансиращи пазари, пазари в рамките на деня, пазари „ден напред“ и форуърдни пазари.

КЕВР е равноправен член на Съвета на европейските енергийни регулатори, към който има създадени работни групи, в които участват експерти от националните регулаторни органи за изработване на общи документи. Ръководството на комисията участва в гласуванията, когато се одобряват документи свързани с ролята на енергийните регулатори относно развитието и  функционирането на вътрешния енергиен пазар.

Това сътрудничество обхваща и разследванията свързани с установяване на забранени манипулации на пазара и търговия с вътрешна информация в съответствие с чл. 3 и чл. 5 от Регламент (ЕС) 1227/2011 г. (REMIT) Тези разследвания се извършват в тясно сътрудничество с АСЕР. В рамките на работните групи по прилагане на REMIT на всеки  три месеца  Агенцията организира срещи за обмяна на информация и споделяна на опит между експертите на регулаторите. За ефективно участие в тези работни групи експертите от КЕВР е необходимо да използват английски език и освен това добре да познават енергийните пазари, борсовата търговия и регламента.

Това са само част от новите задължения и правомощия разписани в 

ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и Съвета от 5 юни 2019 година

относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС

 и  РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и Съвета от 5 юни 2019 година

относно вътрешния пазар на електроенергия, чието изпълнение ще представлява голямо предизвикателство за КЕВР, ако не се осигури функционална и финансова независимост на регулатора и не се привлекат експерти с необходимата професионална експертиза, които познават проблемите пред ефективното функциониране на националния пазар, спомагат за развиване на конкурентни и добре функциониращи регионални и трансгранични пазари в рамките на Съюза: насърчават ефективната конкуренция и спомагат да се гарантира високо равнище на защита на потребителите. Всичко това е свързано с познаване европейското енергийно законодателство, ефективно сътрудничество с АСЕР, СЕЕР и националните регулаторни органи на другите държави членки, за което е   необходимо и владеене на английски език.

четвъртък, 2 декември 2021 г.

Възобновяема енергия: Комисията настоятелно призовава България да транспонира Директивата за възобновяемата енергия

 

Комисията съобщи, че е  изпратила  мотивирано  становище на България, в което настоява да се транспонира в националното законодателство Директива (ЕС) 2018/2001 относно насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници.

Директивата установява обща рамка за насърчаването на енергията от възобновяеми източници. Държавите членки колективно следва да осигурят постигането през 2030 г. на поне 32 % дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в Съюза.

Тя също така установява правила относно финансовото подпомагане за електрическата енергия от възобновяеми източници, за потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и за използването на енергия от възобновяеми източници в сектора за топлинна енергия и енергия за охлаждане и в транспортния сектор, за регионалното сътрудничество между държавите членки и между държавите членки и трети държави, за гаранциите за произход, за административните процедури и за информацията и обучението. В нея са установени и критерии за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове за биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса.

Освен това директивата  включва нови разпоредби, които да позволят на гражданите да играят активна роля в развитието на възобновяемите енергийни източници – особено в общностите на възобновяема енергия и самостоятелното потребление на възобновяема енергия, както следва:

Потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници

Държавите членки следва да гарантират, че потребителите имат право да станат потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, 2.   Държавите членки следва да гарантират, че потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, индивидуално или чрез доставчици на агрегирани услуги имат право:

а) да произвеждат възобновяема енергия, включително за собствено потребление, да акумулират и да продават своите излишъци от тази електрическа енергия от възобновяеми източници, включително чрез споразумения за закупуване на възобновяема електрическа енергия, доставчици на електрическа енергия и търговски споразумения между партньори, без да бъдат подлагани на:

i) дискриминационни или непропорционални процедури и такси, както и такси за мрежата, които не отразяват разходите, по отношение на електрическата енергия която потребяват от мрежата или с която захранват мрежата;

ii) дискриминационни или непропорционални процедури и каквито и да е такси по отношение на произведената от самите тях електрическа енергия от възобновяеми източници, която остава в рамките на техните помещения;

 

б) да инсталират и да експлоатират системи за съхранение на електрическа енергия в съчетание с инсталации за производство на възобновяема електрическа енергия за собствено потребление, без да са задължени да плащат каквито и да е двойни такси, включително такси за мрежата за съхраняване на електрическа енергия в рамките на техните помещения;

в) да запазят своите права и задължения на крайни потребители;

г) да получат заплащане, включително където е приложимо чрез схеми за подпомагане, за подадената към мрежата произведена от тях възобновяема електрическа енергия, което отразява пазарната цена и което може да отчита дългосрочната стойност на подадената към мрежата електрическа енергия и аспектите на околната среда и обществото.

Общности за възобновяема енергия

Държавите членки следва да гарантират, че крайните потребители, и в частност битовите потребители, имат право да участват в общност за възобновяема енергия, без да губят своите права или задължения като крайни потребители и без да трябва да изпълняват необосновани или дискриминационни условия или процедури, които биха възпрепятствали участието им в общност за възобновяема енергия, при условие че в случая на частните предприятия тяхното участие не представлява основната им търговска или професионална дейност.

Държавите членки следва да гарантират, че общностите за възобновяема енергия имат право:

а) да произвеждат, потребяват, акумулират и продават енергия от възобновяеми източници, включително чрез споразумения за закупуване на електрическа енергия;

б) да споделят в рамките на общността за възобновяемата енергия, възобновяемата енергия, произведена от производствени единици, притежавани от общността за възобновяема енергия, при спазване на другите условия, предвидени в настоящия член и при зачитане на правата и задълженията на членовете на общността за възобновяема енергия като потребители;

в) да имат достъп по недискриминационен начин до всички подходящи пазари на енергия както пряко, така и чрез агрегиране.

Държавите членки извършват оценка на съществуващите препятствия и на потенциала за развитие на общностите за възобновяема енергия на тяхна територия.

Държавите членки осигуряват рамка, благоприятстваща насърчаването и улесняването на развитието на общностите за възобновяема енергия. Наред с другото рамката гарантира, че:

а) необоснованите регулаторни и административни пречки пред общностите за възобновяема енергия са премахнати;

б) по отношение на общностите за възобновяема енергия, които предлагат енергия или агрегиране или други търговски енергийни услуги, се прилагат разпоредбите, отнасящи се за тези дейности;

в) съответният оператор на разпределителна система си сътрудничи с общностите за възобновяема енергия с цел улесняване преноса на енергия в рамките на общностите за възобновяема енергия;

г) за общностите за възобновяема енергия се прилагат справедливи, пропорционални и прозрачни процедури, включително регистрация и лицензиране, както и отразяващи разходите такси за мрежата и съответните такси, налози и данъци, като се гарантира, че те допринасят по адекватен, справедлив и балансиран начин за разпределянето на общите разходи за системата в съответствие с прозрачен анализ на разходите и ползите на разпределените енергийни ресурси, направен от националните компетентни органи;

д) общностите за възобновяема енергия са обект на недискриминационно третиране във връзка със своите дейности, права и задължения като крайни потребители, производители, доставчици, оператори на разпределителни системи или като други участници на пазара;

е) общностите за възобновяема енергия са достъпни за участие на всички потребители, включително домакинствата с ниски доходи или уязвимите домакинства;

ж) има на разположение инструменти за улесняване на достъпа до финансиране и информация;

з) се предоставя регулаторна подкрепа и помощ за изграждане на капацитет на публичните органи при улесняването и създаването на общности за възобновяема енергия и при улесняването на прякото участие на органите;

и) са въведени правила, за да се гарантира еднаквото и недискриминационно третиране на потребителите, които участват в общността за възобновяема енергия.

Директивата поставя също повишена цел от 14% за дела на възобновяемите горива в транспорта до 2030 г. и засилва критериите за гарантиране на биоенергийна устойчивост. Държавите-членки трябваше да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с директивата до 30 юни 2021 г. Към тази дата България не е информирала Комисията, че е транспонирала директивата.

В резултат на това през юли 2021 г. ЕК е изпратила  официално уведомително писмо, а  сега изпращат мотивирано становища, тъй като България до днес не е уведомила Комисията за предприети  мерки за транспониране. При липса на задоволителен отговор в рамките на два месеца, Комисията може да отнесе случая  до Съда на Европейския съюз.

понеделник, 29 ноември 2021 г.

Енергетика: За цените на електроенергията, конкуренцията и „слона в стаята“

 

Цените на електроенергията на едро през последните месеци наистина полудяха и то не само в България, но и в Европа. В цяла Европа се наблюдава безпрецедентен ръст на цените на едро на електроенергията. В повечето случаи България е на едно от първите места по ръст на цените. От всички страни започнаха да валят най-различни предложения за справяне с ценовата криза.

Но преди да се предприемат каквито и да е стъпки би следвало трезво да се прецени какви са причините за  ръста на цените.

От една страна има обективни причини за повишаване на цените, които са отбелязани в редица сериозни анализи.

Какво обясняват анализаторите за високите цени на електроенергията?

- Възстановяването на икономиката след миналогодишното затваряне на бизнеси, заради Ковид 19, доведе до повишено търсене на енергийни ресурси.

- Недостиг на природен газ - един от проблемите е доставката на природен газ, използван за производство на около една пета от електроенергията в Европа. Недостигът повиши цената му  и следователно цената на електричеството е по - висока.

- Около една трета от европейските доставки идват от Русия; още една пета идва от Норвегия. И двете страни бяха засегнати от прекъсвания, като например пожар в преработвателен завод в Сибир, довели до ограничени доставки по-ниски от очакваното.

- Пазарът на втечнен природен газ (LNG), не можа да компенсира недостига. търсенето на втечнен природен газ в Китай и Япония нараства, което води до високи цени.

- Европа претърпя студена и продължителна зима, която изчерпа запасите от природен газ. Те са с около 25% под дългосрочната си средна стойност.

- Използването на повече въглища също не е решение, тъй като цената на въглеродните емисии са на рекордно високи нива.

- Друг фактор е вятърът - или по-скоро липсата му. Около една десета от енергията на Европа се генерира от вятъра. В някои страни, включително Германия и Великобритания, делът е два пъти по - голям. Напоследък обаче се отчита липсата на вятър, което е необичайно.  Според анализатори в Германия например през първите две седмици на септември производството на вятърна енергия е било с 50% под средното за пет години.

- В допълнение към това се наблюдава, че Русия забавя доставките на природен газ чрез тръбопроводите в региона, което повдига въпроси дали това може да е умишлен ход, за да се ускори  стартирането на  Северен поток 2.

Всички тези фактори се отразяват неблагоприятно  на енергийния пазар в Европа, включително и в България, която донякъде (все още не напълно) е част от общия енергиен пазар.

Повечето анализатори очакват цените на електроенергията да останат високи през зимата, когато търсенето на електроенергия за отопление  ще достигне своя пик.

Тези обективни проблеми характерни за енергийния пазар на целия Европейски съюз  естествено се отразяват и на цените на електроенергията в България.

И тук е мястото да се каже, че освен влиянието на тези обективни фактори, България има специфични проблеми, за чието решаване се предлагат мерки, които са краткосрочни, а правото на конкуренцията ги определя като поведенчески. Имам предвид предложените мерки свързани с промяна на правилата за поведение на пазарните участници, търгуващи на борсата. Например преразглеждане на изискванията за лицензиране или правилата за поведение на търговците на борсата. Такива мерки могат да дадат резултат на българския пазар за търговия на едро с електроенергия, само ако заедно с тях се предприемат дълбоки и смели структурни реформи в сектора.

При сравнение  на цените на едро (базови) на електроенергията на пазар ден напред на Българската независима енергийна борса ЕАД (БНЕБ) и борсите в югоизточния регион на ЕС прави впечатление, че цените в България (червената линия)  в повечето случаи са  високи и се позиционират в горната част на графиката. Интересно е сравнението на цените в България и тези в Германия (зелената линия). Видно от графиката цените в България в повечето случаи са по-високи от тези в Германия. Трябва да се отчете, че пазарът на електрическа енергия има специфична характеристика, която го отличава от всички други пазари. Електрическата енергия е единствения продукт, който не може да се съхранява, а в същото време търсенето му е нееластично. Енергийната система трябва да се подържа в баланс като производството следва да отговаря на възникналото в момента потребление. Уникалните характеристики на продукта електроенергия могат да улеснят пазарните злоупотреби и манипулациите на пазара. Тези манипулации  обикновено са специфични и могат да причинят необосновано увеличаване на цените на електроенергията.

        Как Германия чрез структурни промени разви ефективна конкуренция на пазара на едро на електроенергия след установена пазарна злоупотреба от страна на E.ON AG.

Пазарна злоупотреба чрез задържане на капацитет (capacity withholding)

Задържането на капацитет се отнася до стратегия, при която производителите на електроенергия може да решат да намалят своите собствени доставки с цел повишаване на цената. Стратегията за задържане е печеливша, когато води до увеличаване на цената на електроенергията. Тази цена обикновено силно се отклонява от оптималното ценово равнище, характерно за пазар с ефективна конкуренция.

При пазарите „ден напред“, цената се определя, когато цената на предлагане се срещне с предложената цена на търсене. Ако по време на голямо търсене се намалят предложенията за доставки, това може да доведе до значително увеличение на цената. Практиката е показала, че такова пазарно поведение може да се прилага успешно от предприятие с господстващо положение на пазара. Поради специфичната характеристика на електроенергийния пазар на един олигополен пазар, централите, произвеждащи електроенергия, често са в състояние да упражняват пазарна мощ и ефективно да прилагат стратегия за задържане на капацитет. Особено в случай на ограничена преносна способност.

На практика един от начините е физическо задържане на капацитет, когато от пазара се оттегля/не се предлага определена производствена единица. Операторът на електроцентралата, внезапно оттеглил или непредоставил на пазара производствена мощност, трябва да има обективно обяснение за това оттегляне: например лесно доказуема авария или проблем със сигурността на системата. Стратегията за задържане на капацитет е особено ефективна в периоди на високи цени на пазара. Като се има предвид нееластичното търсене на електроенергия, едно краткосрочно задържане на капацитет в период на високи цени може да доведе до екстремно увеличение на цените.

Задържането на капацитет за производство на електроенергия може да се осъществи и чрез икономическо задържане. Икономическо задържане на капацитет се реализира когато производител с господстващо положение на пазара предлага оферта за продажба на енергия на цена, която е значително над пределните разходи за производство и е над конкурентните ценови равнища. По този начин енергията става непродаваема. Ефектът за пазара е както при физическо задържане на капацитет. В резултат цената на пазара се повишава. Такава стратегия за ценово поведение е печеливша за производители, които могат да се възползват от високата цена на пазара, защото цените нарастват над конкурентните нива. Задържането на капацитет за производство на електроенергия може да бъде извършено от един или повече участници на пазара, действащи независимо или съгласувано.

Случай със задържане на капацитет

През 2008 г. Европейската комисия прие решение по антитръстово дело срещу E.ON AG във връзка с предполагаеми нарушения на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията, включващо германските пазари на електроенергия. Случаят се отнася да предполагаема злоупотреба с господстващо положение от страна на E.ON на германския пазар на едро. За първи път в практиката на Комисията се взема решение за продажба на значителни активи на дружеството.

В своето проучване Комисията стига до извода, че E.ON може да е прилагало стратегия за задържане на  налични мощности (капацитет capacity withholding ) за производство на електроенергия  в периода 2001 - 2007 г. По този начин дружеството е ограничило доставките на електроенергия от някои централи за краткосрочния пазар — на енергийната борса в Германия EEX. Целта на това задържане е да се увеличат цените на електроенергията в ущърб на потребителите. Комисията определя това поведение на Е.ОН  като злоупотреба с господстващо положение на германския електроенергиен пазар на едро по смисъла на чл. 82 от Договора за ЕО (сега чл. 102 от ДФЕС). Освен това, Комисията се опасява, че това поведение може да е част от средносрочна и дългосрочна стратегия на E.ON за възпиране на настоящи или потенциални конкуренти от навлизане на пазара на производство на електроенергия и следователно за ограничаване на пазарния обем при производството на електроенергия.

Балансиращ пазар за електроенергия

Комисията изразява също опасение, че E.ON може да е злоупотребило с господстващото си положение на пазара за търсене на вторични балансиращи резерви в мрежата на E.ON съгласно член 82 от Договора за ЕО първо, чрез увеличаване на собствените си разходи, за да облагодетелства производството на филиалите си, и чрез прехвърляне на разходите върху крайния потребител, и второ, чрез възпрепятстване на производители на електроенергия от други държави-членки да изнасят балансираща електроенергия на балансиращия пазар на E.ON.

Комисията също отбелязва, че електроенергийния сектор и търговията с електроенергия, имат особени характеристики, поради невъзможността електроенергията да се складира и съхранява. Поради тези характеристика производството на електроенергия следва да отговаря на възникналото в момента търсене. Тази особеност на електроенергийния пазар може да позволи на всеки по-голям участник на пазара на производство на електроенергия да упражнява господстващо положение на пазара.

В анализа за положението на Е.ОН на пазара Комисията отчита, че пазара на едро на електроенергия в Германия е силно концентриран.  Дружеството има съвместно господстващо положение на пазара на едро заедно с дружествата RWE и Vattenfall Europe. За периода 2002-2006 г. общият пазарен дял на трите дружества е в рамките на 67%-75%.

Година

E.ON

RWE

Vattenfall

Общо

2002

(20-30%)

(30-40%)

(10-20%)

75%

2003

(20-30%)

(30-40%)

(10-20%)

75%

2004

(20-30%)

(30-40%)

(10-20%)

70%

2005

(20-30%)

(20-40%)

(10-20%)

67%

2006

(20-30%)

(20-40%)

(10-20%)

67%

Трите дружества не само, че контролират основните производствени мощности, но те също съвместно осъществяват контрол над относително най-евтините технологии за производство на електроенергия – хидро, ядрена и лигнитни въглища. Те общо имат 77% дял от технологиите за производство на електроенергия в Германия, с най-ниски пределни разходи за производство.

Комисията прилага правилото, че на един конкурентен пазар цените на електричеството се определят от централата с най-високите пределни  цени, която произвежда електричеството в един определен момент, т.е. от производителя, който се намира на горния край на кривата на предлагането. В сектора на електроенергията тази крива се нарича  merit curve „качествена крива или крива на заслугите “.

Комисията приема, че при задържане на капацитет от централа с ниски производствени разходи на пазара на едро в Германия, търсенето ще се премести към централите с по-високи цени. В крайна сметка пазарната цена ще се повиши, вследствие на осъществената манипулация на пазарното предлагане чрез задържането на производствена мощност с ниски пределни разходи.

ЕК изработи схематичен модел (графиките по-долу ), който илюстрира как задържането на капацитет от централа с ниски пределни разходи води до ръст на цената. Този ръст не е в резултат на пазарните сили на търсенето и предлагането, а на успешно осъществена манипулация на пазара, изразяваща се в задържане на капацитет.

За да отстрани установените от Комисията проблеми за конкуренцията на пазара на едро на електроенергия в Германия, E.ON предлага да поеме ангажименти съгласно чл. 9 от Регламент (EO) № 1/2003.

Основните елементи на ангажиментите включват:

1. E.ON преотстъпва следните производствени мощности в Германия:

E.ON преотстъпва изцяло дяловете си във водноелектрическите централи ÖKB/Inn (182,5 MВ), Weser (42 MВ), Inn (Nußdorf, Egglfing, Ering; общо: 102,2 МВ) и Jansen (5,1 MВ) (Trausnitz, Tanzmühle; общо: 5,1 МВ),

E.ON отпуска специални права за тираж за целия оставащ жизнен цикъл (включително и възможните удължения) в атомните електроцентрали Gundremmingen B, C (643 MВ), Krümmel (673 MВ) и Unterweser (184 MВ),

E.ON преотстъпва изцяло дяловете си в електроцентралите, захранвани с лигнитни въглища Lippendorf (445,5 MВ),

E.ON отпуска специални права за тираж от 159 МВ за целия оставащ жизнен цикъл (включително и съответните права за участие в ново строителство) в електроцентралата, захранвана с лигнитни въглища Buschhaus,

E.ON преотстъпва изцяло дяловете си в електроцентралите, захранвани с антрацитни въглища: Rostock (256 MВ), Zolling (449 MВ), Farge (350 MВ), Mehrum (345 MВ), както и за Veltheim 2/3 (265,3 MВ) и Bexbach (79,3 MВ),

E.ON преотстъпва изцяло дяловете си в електроцентралата, захранвана с природен газ Robert Frank (491 MВ),

E.ON преотстъпва изцяло дяловете си в нефтената електроцентрала Erzhausen (220 MВ) и Jansen (Kainzmühlsperre, Reisachhochspeicher; общо: 127 МВ).

2.По отношение на преносната система

E.ON преотстъпва преносната си система, състояща се от преносна мрежа с напрежение от 380/220 киловолта, операционната система на контролираната от E.ON зона и свързаните с нея дейности.

Комисията прави оценка, че преотстъпването на около 5 000 MW от производствените мощности на E.ON ще отговори на опасенията, свързани с конкуренцията на електроенергийния пазар на едро.

Това преотстъпване премахва възможността и стимула за спиране на производствени мощности по изгоден начин, което е било възможно по-специално в резултат на структурата на портфолиото от електроенергийни централи на E.ON. 

Преотстъпените централи ще помогнат на настоящи и потенциални конкуренти да получат достъп до нови централи и до централи с технологии, които те не притежават. В допълнение, конкурентите ще получат достъп до нови обекти, което ще им помогне да изградят (или да възстановят) повече производствени мощности с нови електроенергийни централи.

Според Комисията преотстъпването на преносната система на E.ON, състояща се от преносна мрежа с напрежение от 380/220 киловолта, управлението на системите на контролираната от E.ON зона и свързаните с това дейности, отговаря на опасенията, свързани с балансиращия пазар, като тези опасения възникват в резултат на вертикално интегрираната структура на E.ON

С оглед на тези констатации, Комисията прекратява производството за установяване на злоупотреба по смисъла на чл. 102 от ДФЕС и прави правно обвързващи предложените ангажименти.

Нека да се върнем на пазара на едро в България

Българският енергиен холдинг, който чрез трите си дъщерни дружества за производство на електроенергия (АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица-изток 2“ и водноелектрическите централи на НЕК) има  господстващо положение на пазара и задушава всякаква конкуренция като не позволява цените да се формират в конкурентни условия, още по-малко да се предлагат различни портфолиа от продукти, за които отдавна настоява бизнеса. С една дума има "слон в стаята"  който никой не иска да забележи. В България пазарната структура е силно концентрирана, което е предпоставка за манипулации и злоупотреба с пазарна сила. Дъщерните дружества на БЕХ реализират приблизително 60 процента от брутното вътрешно производство и имат доминираща позиция на българския електроенергиен пазар. Националният пазар има два пазарни сегмента на пазара на едро - регулиран и свободен, като все още значителна част от пазара на едро е регулиран. В съответствие с Правилатаза търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) степента на пазарна концентрация се изчислява чрез използване на показателите индекс на Херфиндал-Хиршман индекс (HHI) и коефициент на пазарна концентрация СR, според който общият пазарен дял на трите най-големи участника на пазара е 79% на база произведена енергия.

 Според праговете, регламентирани в ПТЕЕ, при стойности на индекса за концентрация CR3 в рамките на 70 до 100 %, пазарът се определя като слабо конкурентен. Ефективна конкуренция е налице, когато нито един пазарен участник, самостоятелно или съвместно с други търговски участници, няма значително въздействие върху пазара.

При съществуващата структура на пазара с доминиращо участие на дъщерните дружества на БЕХ ЕАД, индексите на концентрация са с високи стойности – индексът Херфиндал-Хиршман е над 4000, определящ пазара като силно концентриран с ограничена конкуренция на пазара при производство на първична електроенергия.

При наличие на господстващо предприятие на пазара и с оглед особеностите на електроенергийния пазар за поддържане на електроенергийната система в баланс между търсенето и предлагането, съществува реален риск от потенциална злоупотреба с пазарна сила и прилагане на забранени манипулации на пазара.

БЕХ се опитва да омаловажи своята позиция и поведение на пазара като се определя като финансов холдинг, който не влияе на пазарното поведение на дъщерните дружества. Тази теза  беше защитавана и по антитръстовото дело на Европейската комисия  - БЕХ електричество, която след подробен анализ беше отхвърлена от ЕК. В решението по антитръстовото дело срещу БЕХ ЕАД – електричество, Европейската комисия (ЕК) направи задълбочен анализ на пазара на едро и прие, че БЕХ ЕАД е с господстващо положение на пазара и на практика няма никакъв конкурентен натиск върху дружествата от БЕХ ЕАД от страна на останалите производители на енергия.

Аналогия със структурата на  пазара в Германия

Прави впечатление, че Е.ON има само 22% пазарен дял, но той е бил достатъчен, за да упражни пазарна мощ на пазара на едро и да осъществи пазарни злоупотреби. Пазарният дял на БЕХ е над 80 % (през 2014 г. според антитръстовото решение на ЕК) и над 60 %  за 2018 г. Може да се предположи, че високият пазарен дял, определя БЕХ като предприятие с пазарна власт, която дъщерните дружества може да използват, за да прилагат търговски практики, които водят до манипулации и пазарни злоупотреби.

Друг интересен момент е, че Комисията не пристъпва към налагане на санкции на Е.ON, а приема по ефективния подход - преструктуриране на компанията (Е.ON продава централи с обща мощност 5000 MW и преносната си система), като целта е да се  улесни навлизането на нови компании на пазара, което да доведе до  ефективно развитие на конкуренцията на пазара на едро в Германия.

Изводът се налага от само себе си, а именно господстващото положение на БЕХ (трите дъщерни предприятия - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ „Марица-изток 2“ и НЕК)  е пречка пред ефективното развитие на  конкуренция на българския пазар на едро. Само ефективната конкуренция на пазара може да доведе до справедливи цени и разнообразно портфолио  от продукти. Развитие на конкурентен пазар (освен чрез законови изменения за либерализация на пазара) може да се осъществи чрез преструктуриране  на БЕХ, за да се намали пазарната му мощ. В противен случай ще продължават да съществуват реални предпоставки и възможности за манипулации на пазара. Наличието на предприятия със значителна пазарна мощ на пазара на едро на електроенергия е предпоставка за високи цени, пазарни злоупотреби и манипулации, поради особените характеристики на този пазар.

В условията на конкуренция може да се развият форуърдните пазари. Форуърдните цени отразяват периоди на голямо и слабо търсене и позволяват както на производителите, така и на доставчиците да намалят рисковете от краткосрочни движения в цените на енергията. Ефективните форуърдни пазари също могат да гарантират предлагането на разнообразни форуърдни продукти, които  да включват различни срокове на падеж, включително продукти най-малко за тримесечие и за година напред, за постоянно доставяне както на базов, така и на върхов товар. Сроковете за доставка могат да са с различни падежи до две години напред.