четвъртък, 29 ноември 2018 г.

Енергетиката е в основата на идеята на ЕК за „неутрална по отношение на климата икономика“


Европейската комисия съобщи, че е приела  дългосрочна стратегическа визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г. — „Чиста планета за всички“

Стратегията има за цел да покаже как Европа може да играе водеща роля за постигане на неутралност по отношение на климата чрез инвестиции в реалистични технологични решения, овластяване на гражданите и обединяване на усилията в особено важни области като индустриалната политика, финансите или научните изследвания, като същевременно осигури социална справедливост в името на един справедлив преход

В отговор на поканата на Европейския съвет от март 2018 г., визията на Комисията за неутрално по отношение на климата бъдеще обхваща почти всички области на политиката на ЕС, като тя е съгласувана с целите на Парижкото споразумение да се постигне задържане на покачването на температурата значително под 2 °C и продължава усилията то да се задържи до 1,5°С“. За ЕС да заема лидерска роля в глобален мащаб в стремежа към неутралност по отношение на климата означава самият ЕС да я постигне до 2050 г.

Целта на дългосрочната стратегия е не да се определят цели, а да се създаде виждане и чувство за посока, план за него, а също и да се осигури вдъхновение и възможност на заинтересованите страни, на научните работници, предприемачите и гражданите да развиват нови и иновативни промишлени сектори, предприятия и работни места. Ние имаме силен мандат от нашите граждани: Съгласно последното специално проучване на Евробарометър (от ноември 2018 г.) 93 % от европейските граждани вярват, че изменението на климата е резултат от човешката дейност и 85 % са съгласни, че борбата с изменението на климата и по-ефикасното използване на енергията могат да създават икономически растеж и нови работни места в Европа. От позициите на визията, която днес представяме, ЕС може да сподели с другите как заедно можем да запазим планетата си чиста, а също и по какъв начин е възможно преобразуването на нашата икономика и какви ползи то може да донесе.

В дългосрочната стратегия се обръща внимание на множеството възможности, достъпни за държавите членки, предприятията и гражданите, и как те могат да допринесат за модернизирането на нашата икономика и за подобряването на качеството на живот на европейските граждани. С нея се правят усилия да се гарантира, че преходът е социално справедлив, засилва се конкурентоспособността на икономиката и промишлеността на ЕС на световните пазари, като се осигуряват висококачествени работни места и устойчиво развитие в Европа и същевременно се подпомага справянето с други предизвикателства, например качеството на въздуха и загубата на биологично разнообразие.

Пътят към неутралната спрямо климата икономика ще изисква съвместни действия в седем стратегически области: енергийна ефективност, внедряване на възобновяеми енергийни източници, чиста, безопасна и свързана мобилност, конкурентоспособна промишленост и кръгова икономика, инфраструктура и междусистемни връзки, биоикономика и естествено задържане (поглъщане) на въглерод, улавяне и складиране на въглерода с цел справяне с оставащите емисии. Преследването на всички тези стратегически приоритети ще допринесе за превръщането на визията ни в реалност.


Покана за дебат

Европейската комисия приканва Европейския съвет, Европейския парламент, Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет да разгледат визията на ЕС за неутрална по отношение на климата Европа до 2050 г. С цел да се подготвят държавните и правителствените ръководители от ЕС да оформят бъдещето на Европа по време на Европейския съвет на 9 май 2019 г. в Сибиу, министрите във всички състави на Съвета, имащи отношение, следва да проведат обстойни ориентационни дебати за приноса на съответните им области на политиката към общата визия.

Дългосрочната стратегия е покана към всички институции на ЕС, националните парламенти, стопанския сектор, неправителствените организации, градовете и общините, а също и към гражданите, особено младежта, да вземат участие в усилията да се гарантира запазването на лидерската позиция на ЕС и да се изисква от другите международни партньори да правят същото. Настоящият информиран дебат в мащаба на целия ЕС следва да позволи на Съюза в началото на 2020 г. да приеме и представи на UNFCCC амбициозна стратегия, както се изисква съгласно Парижкото споразумение.

До края на 2018 г. държавите членки ще представят на Европейската комисия своите проекти на национални планове в областта на климата и енергетиката, които са от основно значение за постигането на целите за климата и енергетиката до 2030 г. и които следва да бъдат ориентирани към бъдещето и да вземат предвид дългосрочната стратегия на ЕС. Освен това все по-голям брой региони, общини и стопански асоциации изготвят собствени виждания за 2050 г., които ще обогатят дебата и ще спомогнат за изработването на отговора на Европа спрямо глобалното предизвикателство на изменението на климата.

В международен план, през следващата година ЕС следва да засили своето тясно сътрудничество с международните си партньори, така че всички страни по Споразумението от Париж да разработят и до 2020 г. да представят дългосрочни национални стратегии за времето до средата на века, като имат предвид представения неотдавна Специален доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно въздействието на глобалното затопляне с 1,5°C.

ЕК посочва, че представената визия се подкрепя и от публикувания доклад на  Независима експертна група на високо равнище по въпросите на пътищата за декарбонизация — консултативен орган към комисар Моедаш, който е посветен на ролята на научните изследвания и иновациите за постигането на целите на Парижкото споразумение и осигуряването на ЕС на конкурентно предимство в надпреварата към декарбонизация. 
За повече информация
Въпроси и отговори: Дългосрочна стратегия за чиста планета за всички 
Информационен документ за дългосрочната стратегия за намаляване на емисиите на парникови газове
Информационен документ за икономическия преход
Информационен документ за промишления преход
Информационен документ за социалния преход
Чиста планета за всички: дългосрочна стратегия — на уебсайта Европа, включително текста на съобщението на Комисията
Специално издание на Евробарометър 479 Бъдещето на Европа
Доклад от групата на високо равнище на Европейската инициатива за пътища за декарбонизация

Пресконференция

неделя, 18 ноември 2018 г.

Държавна помощ — Комисията одобри публична помощ за междусистемната връзка за природен газ между Гърция и България

Европейската комисия съобщи, че плановете за българската и гръцката помощ за изграждане и експлоатация на междусистемна връзка за природен газ са в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ. Проектът ще допринесе за сигурността и диверсификацията на енергийните доставки на ЕС, без да наруши неправомерно конкуренцията.


Комисар Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията, заяви: „Новата междусистемна връзка между Гърция и България ще повиши сигурността на енергийните доставки и ще засили конкуренцията в полза на гражданите в региона. Одобрихме помощ, която ще бъде предоставена от България и Гърция, тъй като тя е ограничена до това, което е необходимо за реализирането на проекта, и затова е в съответствие с правилата за държавната помощ.
С одобрените днес от Комисията мерки ще бъдат подкрепени изграждането и експлоатацията на 182 километра трансгранична междусистемна връзка (наречена „IGB“) между Гърция (Комотини) и България (Стара Загора). Междусистемната връзка е проектирана за транспортиране на 3 милиарда кубични метра природен газ годишно (bcm/y) от Гърция до България до 2021 г. При евентуална по-късна фаза на проекта капацитетът може да се увеличи до 5 bcm/y и да се създаде възможност за обратен пренос от България към Гърция.
Междусистемната връзка ще бъде собственост на „Ай Си Джи Би“ АД — съвместно акционерно дружество, съставено от консорциума „IGI Poseidon“ (включващ италианското дружество „Edison“ и заварения гръцки оператор „DEPA“) и българския оператор „Български енергиен холдинг“ (БЕХ).  
Общият размер на инвестиционните разходи за изграждането на междусистемната връзка възлиза на 240 милиона евро. Финансирането ще се осигури чрез:

  •         пряко дялово участие в размер на 46 млн. евро от акционерите на съвместното акционерно дружество,
  •         вноска от 45 млн. евро от Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ), която се управлява централно от Европейската комисия,
  •         заем в размер на 110 млн. евро, предоставен от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) на БЕХ (впоследствие прехвърлен на „Ай Си Джи Би“ АД) и
  •         пряко финансово участие в размер на 39 млн. евро от държавния бюджет на България чрез оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014—2020 г. (ОПИК).
България и Гърция уведомиха Комисията за следните мерки за подкрепа на инвестицията, включващи държавна помощ по смисъла на правилата на ЕС за държавните помощи:

  •         Безусловна държавна гаранция, която ще бъде предоставена от българската държава на БЕХ за покриване на заема в размер на 110 милиона евро, който дружеството ще получи от ЕИБ. Тази гаранция ще бъде предоставена на БЕХ безплатно.
  •         39 млн. евро пряка финансова вноска от България чрез българската оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“.
  •         Определен режим за корпоративно данъчно облагане, който ще се прилага за „Ай Си Джи Би“ АД за срок от 25 години от началото на търговските операции и ще бъде уреден чрез междуправителствено споразумение между България и Гърция.
Комисията извърши оценка на мерките за подпомагане съгласно правилата за държавните помощи и по-специално съгласно Насоките от 2014 г. относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика. Комисията заключи, че:

  •         проектът ще допринесе за напредъка по основните стратегически цели на ЕС, включително диверсификацията на източниците за доставка на газ и ще повиши сигурността на доставките на газ за ЕС,
  •         мерките за помощ са необходими, тъй като проектът не би могъл да бъде осъществен без помощта. В тази връзка финансовият анализ на проекта, извършен от Комисията, показа, че възвръщането на инвестиционните разходи само от тарифите за използване на междусистемния газопровод не би било осъществимо
  •         мерките за помощ са пропорционални и поради това ограничени до необходимия минимум. Комисията по-специално констатира, че подкрепата с безвъзмездна помощ по ОПИК, държавна гаранция и определен данъчен режим не надхвърля необходимото за реализирането на инвестицията (т.е. ще бъде покрит единствено „недостигът на финансиране“);
  •         мерките за помощ няма да нарушат неоправдано конкуренцията.В тази връзка, съгласно действащите правила, нито БЕХ в България, нито DEPA в Гърция ще може да запазва повече от 40 % от капацитета на новата междусистемна връзка на входните пунктове съответно в България и Гърция. В резултат на това поне 60 % от новия капацитет ще бъдат отворени за конкуренти, които желаят да продават газ на тези пазари.
Поради това Комисията стигна до заключението, че българските и гръцките мерки за подпомагане на изграждането и експлоатацията на междусистемната връзка за природен газ са в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ и ще допринесат за постигане на целите в областта на сигурността на доставките, диверсификацията на енергийните източници и повишената конкуренция на енергийните пазари в ЕС.

Междусистемната връзка е включена в списъка на европейските проекти от общ интерес предвид нейното стратегическо значение за диверсификацията на доставките на природен газ в Източна Европа чрез Трансадриатическия газопровод (понастоящем 98 % от вноса на газ в България са от един и същ източник). Тръбопроводът ще свърже преносните системи за газ DESFA и TAP в Гърция с преносната система в България.
Ключовите стратегически цели и ролята на проекта на пазарите на газ в Югоизточна Европа са:

  • повишаване на сигурността на доставките на газ (избягване на нарушения в газоподаването). Чрез осигуряване на допълнителни обеми проектът ще удвои входния капацитет на България и ще диверсифицира маршрутите към Югоизточна Европа,
  • увеличаване на транзитния капацитет към държавите от Югоизточна Европа, като се използват и други междусистемни връзки с Румъния и Сърбия и
  • диверсификация на газа, внасян от България, с допълнителни източници от Каспийския регион, Близкия изток, Източното Средиземноморие и терминали за втечнен природен газ (съществуващи и нови в Гърция и/или Турция).
През юли 2018 г. Комисията предостави на проекта за междусистемната връзка освобождаване от правилата на вътрешния пазар за газ по отношение на отделянето, тарифното регулиране и достъпа на трети страни съгласно Директивата за природния газ. Съгласно решението на Комисията нито на БЕХ в България, нито на DEPA в Гърция няма да бъде разрешено да запазва повече от 40 % от капацитета на новата междусистемна връзка на входните пунктове в България и Гърция съответно.
Неповерителната версия на решението ще бъде достъпна под дело № SA.51023 (България) и SA.52049 (Гърция) в регистъра на държавните помощи на уебсайта за конкуренцията на Европейската комисия, след като евентуалните въпроси, свързани с поверителността, бъдат решени. Новите публикации на решения за държавни помощи в интернет и в Официален вестник се посочват в седмичния електронен бюлетин за държавните помощи — State Aid Weekly e-News

Антитръст: Има ли злоупотреба с господстващо положение на пазара за продажба на бензин и дизелово гориво


Като че ли стана обичайна практика през година две цените на бензина и дизеловото горива рязко да се увеличават, потребителите да излизат на протести, а Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) спешно да започва секторен анализ.  Обикновено със секторния анализ се установяват определени практики, които може би ограничават конкуренцията на пазара. Въз основа на тези изводи в сексторния анализ КЗК образува производства за укстановяване на картел или злоупотреба с господстващо положение на пазара на дребно за продажба на бензин и дизелово гориво. Но, след година на проучване всичко приключва с извода, че няма картел и злоупотреба на пазара на дребно за горива.

Тази описана хронология не е измислена, а се потвърждава от две решения на КЗК през 2011 и 2012 г.


Клауза за определяне на препродажна цена (минимална цена) – Resale price maintenance (RPM).

В решението КЗК установява, че в договорите за продажба на горива на едро, са включени клаузи за определяне на препродажна цена (минимална цена). Оценката на КЗК е, че  „Подобни вертикални договорни положения биха могли да повлият негативно на конкуренцията на пазара, доколкото посредством тях би могло да се постигне установяване на минимални препродажни цени.“

Прилагане на Система за предоставяне на отстъпки за лоялност при изпълнение на зададени целеви количества – fidelity rebates.

В секторния анализ КЗК установява, че се прилагат отстъпки за лоялност и отбелязва, че  когато те се прилагат от предприятие с господстващо положение това би могло да доведе до нарушаване на ефективното функциониране на конкуренцията на пазара на едро и на пазара на дребно на петролни продукти. В допълнение КЗК подчертава, че за „квалифицирането на такива практики като проблемни от конкурентно правна гледна точка е без значение обстоятелството дали страните по договора определят съответната схема на отстъпки като „приемлива” и „изгодна” за тях. Релевантен в такъв случай е изводът относно ефекта върху конкуренцията на пазара от така прилаганите отстъпки“.

Въз основа на тези установени проблемни практики, КЗК образува производство за установяване на злоупотреба с господстващо положение по чл.21 от ЗЗК, респ. по чл. 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) от страна на „Лукойл България” ЕООД. 
Една година по-късно с Решение № №888 от 26.07.2012 г., КЗК приема, че няма злоупотреба с господстващо положение на пазара, въпреки подробното описание във фактическата част и в правните изводи за наличие на т.н fidelity rebates. КЗК прави изводът, че разглежданото поведение е едностранно по своята същност и е свързано с ценовата политика на господстващото предприятие при продажба на бензин и дизелово гориво на едро. 
Анализ за наличие на вертикални ограничения чрез подържане на цени при препродажба не е включен в решението.
В последващите секторни анализи и образувани производства и до момента не е даден ясен отговор, чрез изготвяне на задълбочен анализ, дали има или не злоупотреба с господстващо положение на пазара при продажба на бензин и дизелово гориво.

Затова е наложително с обявения пореден секторен анализ най-накрая да се отговори категорично на няколко въпроса:
  • Има ли наличие на съвместно господстващо положение
 Поради наличието на ясно изразен олигополен пазар с ограничена конкуренция между участниците на пазара, твърде вероятно е да е налице съвместно господстващо положение на пазара. Концепцията за наличие на съвместно господстващо положение при олигополна структура много добре е разработена в секторния анализ на БундескартелАмт за пазара на дребно за продажба на бензин и дизелово гориво.

Подробно информация по въпроса за съвместното господстващо положение може да се намери и  чрез линковете по-долу.
https://www.competitionpolicyinternational.com/assets/0d358061e11f2708ad9d62634c6c40ad/Briones-OCT-09_1_.pdf 
  •  Прилага ли се система за отстъпки за лоялност (fidelity rebates) още наричани ретроактивни отстъпки.

Подробна информация: 
  •  Има ли вертикални ограничения на конкуренцията чрез поддържане на цени  за препродажба (Resale price maintenance (RPM).
Подробна информация:
https://www.ftc.gov/sites/default/files/documents/reports/resale-price-maintenance-economic-study-ftcs-case-against-corning-glass-works/232237_0.pdf