Наскоро в Официален вестник на Европейския съюз бяха
публикувани три ключови законодателни актове от пакета „Чиста енергия за всички
европейци“, които влизат в сила от 24 декември 2018.
Един от тези документи е
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/2001 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 11 декември 2018 година
за насърчаване използването на енергия от възобновяеми
източници
В
директивата е приета обвързваща обща цел на Съюза, – постигане на поне 32% дял на енергията от
възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в Съюза до 2030г.
До 2023 г.
следва да се извърши оценка на изпълнението на целта и евентуално да се
представи законодателно предложение за нейното увеличение, ако е налице
допълнително съществено намаляване на разходите за производство на възобновяема
енергия, когато е необходимо, за да се изпълнят международните ангажименти на
Съюза за декарбонизация, или когато това увеличение е обосновано от значително
намаляване на потреблението на енергия в Съюза.
С
директивата се установяват правила относно финансовото подпомагане за
електрическата енергия от възобновяеми източници, за потреблението на собствена
електрическа енергия от възобновяеми източници и за използването на енергия от
възобновяеми източници в сектора за топлинна енергия и енергия за охлаждане.
Включени са правила за използване на възобновяемата енергия в транспортния
сектор. Стимулира се регионалното сътрудничество между държавите членки и между
държавите членки и трети държави. Разработени са правила относно гаранциите за
произход, за административните процедури и за информацията и обучението. В нея
са установени и критерии за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови
газове за биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите
горива от биомаса.
Държавите членки следва да определят своя
национален принос за колективното постигане на обвързващата обща цел на Съюза, в
рамките на своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата
в съответствие с членове 3—5 и членове 9—14 от Регламент (ЕС) 2018/1999.
Ако при прегледа
на националните планове в областта на енергетиката и климата представени
съгласно член 9 от Регламент (ЕС) 2018/1999, Комисията заключи, че националният
принос на държавите членки е недостатъчен за колективното постигане на обвързващата
обща цел на Съюза, тя ще може да издава специфични за всяка държава препоръки
до държавите членки не по-късно от шест месеца преди изтичането на крайния срок
за предаване на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и
климата (31.12.2019 г.).
В директивата се поставя акцент
върху гарантиране правото на потребителите да произвеждат, продават и складират
собствена електрическа енергия:
За тази цел в директивата са
включени следните задължения за държавите членки.
1.Държавите
членки гарантират, че потребителите имат право да станат потребители на
собствена електрическа енергия от възобновяеми източници.
2.Държавите
членки гарантират, че потребителите на собствена електрическа енергия от
възобновяеми източници, индивидуално или чрез доставчици на агрегирани услуги
имат право:
а) да произвеждат възобновяема енергия,
включително за собствено потребление, да акумулират и да продават своите
излишъци от тази електрическа енергия от възобновяеми източници, включително
чрез споразумения за закупуване на възобновяема електрическа енергия,
доставчици на електрическа енергия и търговски споразумения между партньори,
без да бъдат подлагани на:
i) дискриминационни или непропорционални процедури и
такси, както и такси за мрежата, които не отразяват разходите, по отношение на
електрическата енергия която потребяват от мрежата или с която захранват
мрежата;
ii) дискриминационни или непропорционални процедури и
каквито и да е такси по отношение на произведената от самите тях електрическа
енергия от възобновяеми източници, която остава в рамките на техните помещения;
б) да
инсталират и да експлоатират системи за съхранение на електрическа енергия в
съчетание с инсталации за производство на възобновяема електрическа енергия за
собствено потребление, без да са задължени да плащат каквито и да е двойни
такси, включително такси за мрежата за съхраняване на електрическа енергия в
рамките на техните помещения;
в) да
запазят своите права и задължения на крайни потребители;
г) да
получат заплащане, включително където е приложимо чрез схеми за подпомагане, за
подадената към мрежата произведена от тях възобновяема електрическа енергия,
което отразява пазарната цена и което може да отчита дългосрочната стойност на
подадената към мрежата електрическа енергия и аспектите на околната среда и
обществото.
3.Държавите
членки могат да прилагат недискриминационни и пропорционални такси и такси за
потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници по
отношение на произведената от самите потребители възобновяема електрическа
енергия, която остава в техните помещения, в един или повече от следните
случаи:
а) ако собствено произведената електрическа
енергия от възобновяеми източници, се подпомага ефективно чрез схеми за
подпомагане само до степен, че да не се нарушават икономическата
жизнеспособност на проекта и стимулиращият ефект на тази помощ;
б) от 1
декември 2026 г. нататък, ако общият дял на инсталации за производство на
електрическа енергия от възобновяеми източници за собствено потребление
надвишава 8 % от общата инсталирана електрогенерираща мощност в държава членка,
националният регулаторен орган може да извърши анализ на разходите и ползите
чрез открит и прозрачен процес с широко участие и ако резултатът от този анализ
покаже, че разпоредбата на параграф 2, буква а), подточка ii) е довела до
значителна несъразмерна тежест върху дългосрочната финансова устойчивост на
електроенергийната система или създава стимул, надвишаващ обективно необходимото
за постигане на разходоефективно използване на енергията от възобновяеми
източници, и че това въздействие не може да бъде сведено до минимум чрез
предприемане на други подходящи действия; или
в) ако възобновяемата електрическа енергия е
произведена в инсталации с над 30 kW обща инсталирана електрическа мощност.
4.Държавите
членки гарантират, че потребителите на собствена електрическа енергия от
възобновяеми източници, намиращи се в една и съща сграда, включително
многофамилни жилищни сгради, имат право да участват съвместно в посочените в
параграф 2 дейности и че им е позволено да организират споделянето помежду си
на енергията от възобновяеми източници, произведена в техния производствен
обект или обекти, без да се засягат таксите за мрежата и другите съответни
такси, данъци и налози, приложими към всеки потребител на собствена
електрическа енергия от възобновяеми източници. Държавите членки могат да
правят разграничение между отделните потребители на собствена електрическа
енергия от възобновяеми източници и съвместно действащите потребители на
собствена електрическа енергия от възобновяеми източници. Всяко такова
разграничение трябва да бъде пропорционално и надлежно обосновано.
5.Инсталацията
на потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници може
да се притежава или управлява от трета страна по отношение на монтажа,
експлоатацията, включително измерването на електрическата енергия, и
поддръжката, при условие, че третата страна продължава да бъде обвързана от
указанията на потребителя на собствена електрическа енергия от възобновяеми
източници. Самата трета страна не се счита за потребител на собствена
електрическа енергия от възобновяеми източници.
6.Държавите
членки въвеждат благоприятна рамка за насърчаване и улесняване на развитието на
потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници въз
основа на оценка на съществуващите неоснователни пречки и на потенциала на
потреблението на собствена електрическа енергия на тяхната територия и в
техните енергийни мрежи. Тази благоприятна рамка, наред с другото:
а) урежда
достъпността на потреблението на възобновяема собствена електрическа енергия за
всички крайни потребители, включително за тези с ниски доходи или за уязвимите
домакинства;
б) урежда
въпроса за неоснователните пречки пред финансирането на проекти на пазара и
мерките за улесняване на достъпа до финансиране;
в) разглежда
други неоснователни регулаторни пречки за потреблението на собствена електрическа
енергия от възобновяеми източници, включително за наемателите;
г) предвижда
стимули за собствениците на сгради да създават възможности за потребление на
възобновяема собствена електрическа енергия, включително за наемателите;
д)
предоставя на потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми
източници, за електрическата енергия, която подават към мрежата,
недискриминационен достъп до съответните съществуващи схеми за подпомагане,
както и до всички сегменти от пазара на електрическа енергия;
е) гарантира, че
потребителите на собствена електрическа енергия допринасят по балансиран и
подходящ начин за цялостното споделяне на разходите за системата, когато
мрежата се захранва с електрическа енергия. Държавите членки включват обобщение
на политиките и мерките по линия на тази благоприятна рамка и оценка на
прилагането им съответно в своите интегрирани национални планове в областта на
енергетиката и климата и в своите доклади за напредъка съгласно Регламент (ЕС)
2018/1999.
В директивата са посочени подробно и
правилата за стимулиране създаването на общности за възобновяема енергия
Задължения за държавите членки:
1.Държавите
членки гарантират, че крайните потребители, и в частност битовите потребители,
имат право да участват в общност за възобновяема енергия, без да губят своите
права или задължения като крайни потребители и без да трябва да изпълняват
необосновани или дискриминационни условия или процедури, които биха
възпрепятствали участието им в общност за възобновяема енергия, при условие че
в случая на частните предприятия тяхното участие не представлява основната им
търговска или професионална дейност.
2.Държавите
членки гарантират, че общностите за възобновяема енергия имат право:
а) да
произвеждат, потребяват, акумулират и продават енергия от възобновяеми
източници, включително чрез споразумения за закупуване на електрическа енергия;
б)да споделят в рамките на общността за възобновяемата енергия, възобновяемата
енергия, произведена от производствени единици, притежавани от общността за
възобновяема енергия, при спазване на другите условия, предвидени в настоящия
член и при зачитане на правата и задълженията на членовете на общността за
възобновяема енергия като потребители;
в) да имат
достъп по недискриминационен начин до всички подходящи пазари на енергия както
пряко, така и чрез агрегиране.
3.Държавите
членки извършват оценка на съществуващите препятствия и на потенциала за
развитие на общностите за възобновяема енергия на тяхна територия.
4.Държавите
членки осигуряват рамка, благоприятстваща насърчаването и улесняването на
развитието на общностите за възобновяема енергия. Наред с другото рамката
гарантира, че:
а)
необоснованите регулаторни и административни пречки пред общностите за
възобновяема енергия са премахнати;
б) по отношение на общностите за възобновяема
енергия, които предлагат енергия или агрегиране или други търговски енергийни
услуги, се прилагат разпоредбите, отнасящи се за тези дейности;
в) съответният
оператор на разпределителна система си сътрудничи с общностите за възобновяема енергия
с цел улесняване преноса на енергия в рамките на общностите за възобновяема енергия;
г) за общностите
за възобновяема енергия се прилагат справедливи, пропорционални и прозрачни процедури,
включително регистрация и лицензиране, както и отразяващи разходите такси за мрежата
и съответните такси, налози и данъци, като се гарантира, че те допринасят по адекватен,
справедлив и балансиран начин за разпределянето на общите разходи за системата в
съответствие с прозрачен анализ на разходите и ползите на разпределените енергийни
ресурси, направен от националните компетентни органи;
д) общностите
за възобновяема енергия са обект на недискриминационно третиране във връзка със
своите дейности, права и задължения като крайни потребители, производители, доставчици,
оператори на разпределителни системи или като други участници на пазара;
е) общностите
за възобновяема енергия са достъпни за участие на всички потребители, включително
домакинствата с ниски доходи или уязвимите домакинства;
ж) има на разположение
инструменти за улесняване на достъпа до финансиране и информация;
з) се предоставя
регулаторна подкрепа и помощ за изграждане на капацитет на публичните органи при
улесняването и създаването на общности за възобновяема енергия и при улесняването
на прякото участие на органите;
и) са въведени
правила, за да се гарантира еднаквото и недискриминационно третиране на потребителите,
които участват в общността за възобновяема енергия.
5.Основните принципи
на благоприятната рамка и нейното прилагане са част от докладите за напредъка и
актуализациите на интегрираните национални планове на държавите членки в областта
на енергетиката и климата в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999.
6.Държавите членки
могат да предвидят, че общностите за възобновяема енергия са отворени за трансгранично
участие.
7.Без да се засягат
членове 107 и 108 ДФЕС, при проектирането на схеми за подпомагане държавите членки
вземат под внимание особеностите на общностите за възобновяема енергия, за да им
дадат възможност да се конкурират за подкрепа при равни условия с други участници
на пазара.
Транспониране в националното
законодателство
Държавите
членки следва да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните
разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове 2—13, членове 15—31 и член
37 и приложения II и III и приложения V—IX от директивата, най-късно до 30 юни
2021 г.
Публикации
