четвъртък, 25 април 2019 г.

Енергетика: ЕК с препоръка към държавите членки да насърчават по-широко използване на еврото в международните енергийни споразумения и сделки


По повод на 20 годишната история на еврото, ЕК направи равносметка за плюсовете и минусите от въвеждането на общата европейска валута. ЕК отчита, че за този неголям срок европейската валута е извървяла път на успехи, но същевременно са се откроили  и редица слабости.

В равносметката на ЕК се отбелязва, че от създаването си преди 20 години еврото става  втора по важност международна валута:

  • Като сигурно средство за съхраняване на стойност, еврото представлява около 20 % от международните резерви на чуждестранните централни банки.
  •  Предприятията и чуждестранните правителства използват еврото за емитиране на дългови инструменти. До края на 2017 г. повече от 20 % от емитираните дългови инструменти на международните пазари са деноминирани в евро. 





  • Еврото се превърна в широко приета валута за международни плащания. Около 36 % от стойността на международните сделки са били фактурирани или платени в евро през 2017 г. в сравнение с около 40 % за щатския долар. 



  • Около 60 държави в света използват, ще използват или са свързали своите парични единици към еврото. Еврото е основната референтна валута на повечето държави от Европейското икономическо пространство, както и на по-малки съседни държави и зоната на африканския CFA7 франк (14 държави). Приемането на еврото от други държави — членки на Европейския съюз, което е задължително съгласно Договора (с изключение на Дания и Обединеното кралство), ще допринесе за увеличаване на тежестта на единната валута.

Въпреки тези успехи международното използване на еврото все още не се е върнало към положението от преди кризата. Например, обемът на емитираните чуждестранни дългови инструменти, деноминирани в евро, достигна върхова стойност от 40 % преди кризата (през 2007 г.), а понастоящем е малко над 20 %, което е сходно с неговия дял през 1999 г.

Целта на ЕК е с прилагането на конкретни мерки да се засили международната роля на еврото. Това би спомогнало за подобряване на устойчивостта на международната финансова система, като предостави на пазарните оператори в целия свят допълнителен избор и направи международната икономика по-малко уязвими на сътресения, свързани със силната зависимост на много сектори от една валута.



Конкретните мерки как да се засили международната роля  на еврото подробно са описани в

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет (среща на върха на държавите от еврозоната), Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Към укрепване на международната роля на еврото

Една от стъпките за засилване на международната роля на еврото е свързана с разплащанията при вноса на енергийни ресурси в Европа.

ЕК отчита, че  в енергийния сектор над 80 % от вноса на енергийни суровини в Европа се фактурира и изплаща в щатски долари, въпреки че доставките идват предимно от Русия, Близкия изток и Африка.

За да насърчи използването на еврото при международната търговия с енергийни ресурси Комисията публикува Препоръка на Комисията от 5.12.2018 г. за насърчаване на по-широкото използване на еврото в международните енергийни споразумения и сделки.

В препоръката ЕК прави оценка, че ЕС търгува най-много с енергийни суровини в света. 1.Стойността на годишно търгуваните обеми на европейските енергийни пазари надхвърля 40 трилиона евро. Повече от 90 % от съвкупните финансови операции, отнасящи се до нефт, газ и други енергийни продукти, се изпълняват във валута, различна от еврото.

2. ЕС е най-големият вносител на енергия в света и внася повече от половината от енергията, която потребява. Европа внася около 90 % от нефта и около 70 % от газа, които са ѝ необходими. Договорите за доставка на газ на газовите борси на ЕС са деноминирани в евро.

3. През последните 5 години ЕС внася енергия на средногодишна стойност от около 300 милиарда евро. Преобладаващата част от дългосрочните договори, по които ЕС осъществява вноса си на енергия (по оценки 80—90 %), не са в евро, като най-големият дял от енергийния внос на ЕС е от Русия (около 34 %), Близкия изток и Африка (общо около 33 %) и Норвегия (около 20 %, приблизително наполовина нефт и газ, като газът се доставя по договори в евро). Такава е ситуацията и в България, например плащанията по договорите за доставка на природен газ са в долари.

4. Отношенията в областта на енергетиката между държавите членки и с трети държави често се основават на междуправителствени споразумения, много от които се отнасят до закупуването на нефт и газ. Тези споразумения задават рамката и осигуряват политическа подкрепа и правна сигурност за европейските компании, които сключват търговски договори с енергийни доставчици от трети държави.

5. Като референтна стойност при доставките на нефт се използват референтните цени на суровия нефт от агенциите за докладване на цените. Те служат и като референтна стойност за други енергийни продукти, като например природен газ, както и за производни финансови инструменти за суров нефт или нефтопродукти. Понастоящем няма референтни цени за суров нефт в евро.

6. В Европа вече се развиха редица газови търговски центрове (хъбове), в които се търгуват газови продукти в евро. Макар делът на договорите с цени на база газовите центрове да нараства, някои договори за доставка разчитат изцяло или отчасти на договори с индексация спрямо нефта, които не са в евро. На развитите пазари на газ търгуваните в газовите центрове обеми газ надвишават реалното потребление.

7. Освен че ще доведе до обща икономическа ефективност, засилването на ролята на еврото в търговията и инвестициите в областта на енергетиката в международен план ще спомогне за постигането на целите на енергийната политика на ЕС и за намаляване на риска от прекъсване на енергийните доставки. Европейските предприятия ще имат по-голяма независимост, която ще им позволи да извършват и да получават плащания като част от своята международна търговия и да финансират дейността си, като се излагат в по-малка степен на рискове във връзка със съдебни производства от страна на юрисдикции на трети държави.

В препоръката на Комисията се съдържат неизчерпателни насоки за постигане на по-широко използване на еврото в енергийния сектор при международни споразумения и необвързващи инструменти в областта на енергетиката:

1.Държавите членки следва да насърчават по-широкото използване на еврото в отношенията с трети държави в областта на енергетиката, включително в договори, сключени в рамките на двустранни и многостранни международни споразумения, или в необвързващи инструменти като меморандуми за разбирателство.

2.Комисията призовава държавите членки да включват разработената от Комисията стандартна клауза, свързана с използването на еврото като валута по подразбиране, в междуправителствените си споразумения с трети държави.

3.Комисията системно ще насочва вниманието на държавите членки към използването на еврото като част от становището, което адресира към тях в рамките на член 4, параграф 1 от Решение (ЕС) 2017/684 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на механизъм за обмен на информация във връзка с междуправителствени споразумения и необвързващи инструменти между държавите членки и трети държави в областта на енергетиката (Решението за междуправителствените споразумения). Когато е възможно, държавите членки следва да се придържат към подобен подход по отношение на необвързващите инструменти, свързани с енергетиката.

4. Държавите членки следва да насърчават и съдействат за по-широкото използване на еврото от страна на участниците на европейския пазар при финансови операции в областта на енергетиката.

5.Създадените от държавите членки съгласно Директива 2009/119/ЕО централни структури за управление на запасите и задължените икономически оператори следва да увеличат дела на сключените в евро договори за закупуване, поддържане, управление и продажба на запаси за извънредни ситуации и целеви запаси от нефт, включително на тези от тях, които се отнасят до запаси, съхранявани по силата на двустранни споразумения или договорни права за закупуване на определено количество запаси („талони“).

6. Участниците на европейските енергийни пазари следва по-често да използват договори в евро, свързани с енергетиката.

7. Участниците на пазара следва да съдействат за създаването на и да подпомагат дейността на газовите центрове за втечнен газ в ЕС с цени в евро за основните и производните продукти, да подкрепят по-широкото използване на цени с индексация към газовите центрове, а по този начин и договорите в евро.

8. Агенциите за докладване на цените следва да съдействат за установяването на референтни цени за суров нефт в евро.

9. Стоковите борси следва да съдействат за по-нататъшното разработване на дериватни договори за суров нефт и рафинирани продукти в евро.

По-широко използване на еврото при свързани с енергетиката проекти и финансови операции на дружества, предоставящи финансови услуги

10 Държавите членки и европейските дружества, предоставящи финансови услуги, следва да насърчават по-широкото използване на еврото за свързани с енергетиката проекти и финансови операции.

Мониторинг

Държавите членки следва ежегодно да докладват подробно на Комисията цялата налична информация относно изпълнението на препоръката.

Преглед

Комисията ще направи преглед на изпълнението на препоръката три години след приемането ѝ и ще прецени дали са необходими допълнителни мерки, като вземе предвид информацията, предоставена от държавите членки.

Адресати

Адресати на препоръката са държавите членки, създадените от тях съгласно Директива 2009/119/ЕО централни структури за управление на запасите и задължените икономическите оператори, участниците на европейските енергийни пазари, агенциите за докладване на цените, стоковите борси и европейските дружества, предоставящи финансови услуги.




Енергетика: Полша успешно продължава диверсификацията на пазара на природен газ


Европейската комисия съобщи, че правителството на Полша е подписало споразумение за безвъзмездна помощ с полски компании за втечнен природен газ (ВПГ) за разширение на терминала за втечнен природен газ  в град Świnoujście, в Северозападна Полша на брега на Балтийско море. Почти 128 милиона евро от Европейския фонд за регионално развитие ще се инвестират в разширяването на този терминал, който е единственото съоръжение с такива размери в Северна, Централна и Източна Европа

Разширението на терминала ще спомогне да се разнообразят източниците  за снабдяване с природен газ и да се подобри енергийната сигурност на страната.

Тази инвестиция се добавя към вече инвестираните в терминала 250 млн. евро от Кохезионния фонд на ЕС. От 2007 г. в полската енергийна инфраструктура са инвестирани повече от 2 млрд. евро. Разширението на терминала е включен в списъка на Проекти от общ интерес на ЕС.

Заедно с Балтийския тръбопровод, за който също са отпуснати безвъзмездно 215 млн. евро, новият терминал за ВПГ в град Świnoujście ще отвори газовия пазар на Полша за нови доставчици, ще повиши разнообразието и сигурността на енергийните доставки в Полша. Балтийския тръбопровод ще осигури, считано от 2022, доставка на газ от Северно море на полския пазар, също на балтийските държави и на съседни страни. В същото време тръбопровода ще позволи да се осъществят доставки на газ от Полша, чрез терминала за ВПГ, на пазарите в Дания и Швеция.

петък, 12 април 2019 г.

Конкуренция: Проучване на Евробарометър отчита мнението на европейците относно ролята на политиката на конкуренция


Генерална дирекция "Конкуренция" на Европейската комисия публикува проучване на Евробарометър, което отчита как гражданите на Европейския съюз (ЕС)  възприемат политиката на конкуренция. В доклада се посочва, че гражданите на ЕС до голяма степен споделят нейните цели и ценности. 78% от респондентите казват, че ефективната конкуренция има положително въздействие върху тях като потребители (спрямо 72% през 2014 г.). 
74 % от европейските граждани (ЕС28) и 81 % от българските граждани (БГ) смятат, че наличието на конкуренция гарантира  по-качествени стоки и услуги, 83%  ЕС28 и 81 % БГ- смятат, че конкуренцията между компаниите води до по-добри цени за потребителите 83% ЕС28 и 80 % БГ - повече иновации. 87% от ЕС28 и от БГ смятат, че  конкуренцията гарантира  по-голям избор за потребителите. 



В ЕС гражданите смятат, че проблемите, произтичащи от липсата на конкуренция, най-вероятно възникват в телекомуникационния сектор, достъп до интернет (26% -ЕС28 и 25% от БГ), енергийния сектор (23%; ЕС28, и 33 % БГ), транспортни услуги и фармацевтични продукти ( 20% ЕС28 и 12 за БГ).




В секторите с ограничена конкуренция гражданите смятат, че цените са прекалено високи 70 % ЕС28 и 71 % БГ. Качеството на продуктите и услугите не е задоволително 50 % ЕС28 и 60 % БГ. 51 % от българските граждани смятат, че трудно се сменя доставчикът- 46 % ЕС28.
 
Проучването Flash Eurobarometer е проведено в 28-те държави-членки на Европейския съюз през януари 2019 г. Общо са интервюирани 26 572 респонденти от различни социални и демографски групи. Това е третото проучване относно възприятията на гражданите за политиката на конкуренция, първите две бяха проведени през 2009 г. и през 2014 г.
Пълният доклад, резюме и справки за всяка държава-членка са достъпни ТУК.