четвъртък, 7 декември 2023 г.

Енергетика: Докъде стигна предложението на ЕК за нов дизайн на пазара на електроенергия

Защо е  необходим нов дизайн на пазара на електроенергия?

През 2021 г. и 2022 г. цените на енергията претърпяха безпрецедентно увеличение. Европейската комисия и Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори направиха редица анализи и консултации, в резултат на които се очертаха няколко причини за това увеличение: например  намаляването на доставките на газ, особено след началото на войната на Русия срещу Украйна и използването на енергията като оръжие, както и на вътрешни дефицити на европейския пазар свързани с  водноелектрическата и ядрена енергия. Освен това повишението на цените се дължи и на увеличеното потребление на енергия, тъй като световната икономика отбеляза ръст след пандемията от COVID-19. Повишените  цените засегнаха домакинствата, промишлеността и предприятията в целия ЕС. Както на национално ровнище, така и на европейско се  предприеха редица стъпки и мерки за справяне с високите цени, особено насочени към защита на най-уязвимите потребители. Мерките включваха подпомагане на доходите, данъчни облекчения, мерки за спестяване и съхранение на газ,  плана REPowerEU, създаване на временен режим за държавна помощ и др.

Комисията стигна до извода, че отразяването на краткосрочните цени в сметките на потребителите е довело до ценови шокове, при които сметките за енергия на много потребители са се увеличили трикратно или четирикратно, въпреки че разходите за енергия от вятърни и слънчеви инсталации намаляват. Внезапното излагане на нестабилни и високи цени е довело до фалити на доставчици; много промишлени предприятия в енергоемки сектори са били принудени да прекратят дейността си.

 Наложилият се извод от анализа на енергийната криза е, че има съществени проблеми в структурата на европейския пазар на електроенергия.

Установените недостатъци на структурата на енергийния пазар са свързани с:

1. недостатъчни инструменти за защита на потребителите, включително предприятията, срещу високи краткосрочни цени;

2. прекомерно влияние на цените на изкопаемите горива върху цените на електроенергията и липсата на по-добро отразяване на евтините възобновяеми енергийни източници и нисковъглеродната енергия в сметките за електроенергия;

3. въздействие на изключителната нестабилност на цените и регулаторните намеси върху инвестициите;

4. липса на достатъчна гъвкавост във връзка с неизкопаеми източници (като например акумулиране на енергия или реакция от страната на потреблението), която би могла да намали зависимостта от генерирането на електроенергия от газ;

5.   ограничен избор на видове договори с доставчици;

6.  трудности за пряк достъп до енергия от възобновяеми източници чрез споделяне на енергия; и

7.  необходимост от строг мониторинг на енергийния пазар с цел по-добра защита срещу пазарни злоупотреби.

За да се отстранят тези недостатъци Съветът на ЕС възложи на Европейската комисия да предложи законодателен акт за нов дизайн на пазара, чрез който да се отстранят установените слабости. 

 На 14 март Европейската комисия предложи проект на регламентс който се предлага нов дизайн на пазара. С него се предлага да се преразгледат и изменят няколко законодателни акта на ЕС  — по-специално: Регламента за електроенергията - Регламент (ЕС) 2019/943, Директива (ЕС) 2019/944, Директива (ЕС) 2018/2001 допълнително се предлага изменение на Регламента относно интегритета и прозрачността на енергийния пазар (REMIT).

Целта на реформата е:

 -да се ускори навлизането на възобновяемите енергийни източници и постепенното премахване на газа;

-да се намали зависимостта на сметките на потребителите от нестабилните цени на изкопаемите горива;

-да се осигури по-добра защита на потребителите от бъдещи скокове на цените;

-да се засили контрола с оглед установяване на потенциално манипулиране на пазара;

-да се направи европейската промишленост по-чиста и по-конкурентноспособна.

С предложението се въвеждат мерки, чиято цел е да стимулират сключването на дългосрочни договори за производство на енергия от неизкопаеми горива, и по този начин да се въведат по-чисти гъвкави решения за конкуренция с газа в системата, като например оптимизация на потреблението и съхранението.

Целта е да се намали въздействието на изкопаемите горива върху сметките за електроенергия на потребителите и да се гарантира, че в тях ще се отразят по-ниските разходи от използване на енергия от възобновяеми енергийни източници. Освен това предложената реформа си поставя цел да стимулира откритата и лоялна конкуренция на европейските пазари за търговия на едро с енергия чрез повишаване на прозрачността и интегритета на пазара.

Защита на потребителите от нестабилни цени

В предложението се предвижда на потребителите да се гарантира избор за сключване на различни договори: договори с фиксирани цени, договори с динамични цени, и др., както и на по-добра и по-ясна информация за договорите. На потребителите следва да бъде предложено разнообразие от договори, които най-добре да отговарят на техните нужди. По този начин потребителите, включително малките предприятия, могат да се възползват от сигурни, дългосрочни цени, за да смекчат въздействието на внезапни ценови шокове, и/или могат да изберат да имат договори за динамично ценообразуване с доставчици, ако желаят да се възползват от променливостта на цените, за да използват електроенергията, когато тя е по-евтина (например за зареждане на електрически леки автомобили или използване на термопомпи). Такава комбинация от динамично и фиксирано ценообразуване позволява да се запазят пазарните стимули за потребителите да коригират своето потребление на електроенергия, като същевременно се осигурява по-голяма сигурност и за тези, които желаят да инвестират във възобновяеми енергийни източници (например покривни слънчеви панели). 

В допълнение, в случай на криза, към съществуващата рамка за защита на потребителите, които са в положение на енергийна бедност и уязвими потребители,  следва да се осигури достъп до регулирани цени на дребно за домакинствата и потребителите, включително и МСП.

От доставчиците  ще се изисква да полагат повече усилия за предпазване от големи скокове на цените, чрез използване в по-голяма степен на форуърдни договори с производителите на електроенергия (фиксиране на бъдещите цени) и чрез изискване държавите членки да установят режим на доставчик от последна инстанция.

В предложението се предвижда да се  предоставят повече права на потребителите, като им се гарантира правото на пряко споделяне на енергия от възобновяеми източници, без да е необходимо да се създават енергийни общности. По-широкото споделяне на енергия (например споделяне на излишъка от енергията от слънчева ивсталация на покрива със съсед) може да подобри използването на евтина енергия от възобновяеми източници и да осигури по-голям достъп до пряко използване на енергия от възобновяеми източници за потребителите, които иначе не биха имали такъв достъп.

Дългосрочни споразумения за закупуване на електроенергия

С предложението се цели да се подобри достъпът до пазара чрез сключване на дългосрочни договори за закупуване на електроенергия (Power Purchase Agreement (РРА)) между производител на електроенергия (обикновено енергия от възобновяеми източници или нисковъглеродна енергия) и потребител. Тези споразумения  могат да осигурят защита от нестабилност на цените, но понастоящем те са достъпни предимно само за големи потребители на енергия в малко държави членки. Пречка пред растежа на този пазар е кредитният риск, тъй като  потребителят невинаги може да бъде в състояние да купува електроенергията през целия период. За да се справят с това, държавите членки следва да гарантират, че инструментите за намаляване на финансовите рискове, свързани с неизпълнение на задължението за плащане от страна на купувач  в рамките на РРА, включително гаранционните схеми по пазарни цени, са достъпни за дружества, които се сблъскват с пречки за навлизане на пазара на РРА.

Договори за разлика

ЕК предлага форми на публично подпомагане - чрез гарантиране на производителите на енергия  справедлива цена, но която не му позволява да получи пълната пазарна цена когато тя е много висока. Практиката напоследък показва, че при публично подпомагане голяма част от производителите с евтина енергия,  продават при високи пазарни цени. За да се ограничи това и по този начин да се стабилизират цените, подкрепата за инвестициите следва да бъде структурирана като „двупосочнa“ (двупосочен договор за разлика (Contract for Difference (CFD), при което се определят минималната, но също така и максималната цена, така че всички приходи над тавана да се връщат обратно. 

От доставчиците  ще се изисква да полагат повече усилия за предпазване от големи скокове на цените, чрез използване в по-голяма степен на форуърдни договори с производителите на електроенергия (фиксиране на бъдещите цени) и чрез изискване държавите членки да установят режим на доставчик от последна инстанция.

Друго средство за предпазване от нестабилни цени е използването на дългосрочни договори, които фиксират бъдещи цени („форуърдни договори“). Този пазар показва ниска ликвидност в много държави членки, но може да бъде стимулиран в целия ЕС, така че повече доставчици или потребители да могат да се предпазват от прекомерно нестабилни цени за по-дълги периоди от време. Идеята е да се създадат регионални референтни цени. За тази цел е необходимо създаване на център за гарантиране на прозрачността на цените, включително  операторите на системи да се задължат да разрешават права за пренос за срок по-дълъг от една година, така че ако бъде сключен форуърден договор между страни от различни региони или през граници, те да могат да гарантират преноса на електроенергия.

И накрая, за да се гарантира, че поведението на пазарите е конкурентно и цените се определят по прозрачен начин, се предлага да се повиши способността на регулаторните органи да наблюдават лоялните пазарни отношения и прозрачността на енергийния пазар.

Предложената реформа трябва да бъде обсъдена и одобрена от Европейския парламент и Съвета, преди да влезе в сила. 

Позиция на Европейския парламент

На 27.07.2023 г. Комисията по промишленост, изследвания и енергетика на Европейския парламент  внесе доклад за пленарно заседание.

Водещата комисия препоръчва позицията на Европейския парламент, да бъде приета на първо четене съгласно обикновената законодателна процедура.

В позицията се предлага  да се измени предложението на Европейската комисия, както следва:

В измененият текст да се  подчертае, че един добре интегриран пазар следва да позволи на Съюза да извлече икономическите ползи от единен енергиен пазар при всякакви обстоятелства, включително в случай на криза в цените на електроенергията, като гарантира сигурността на доставките и подкрепя процеса на декарбонизация за постигане на цел за климатична неутралност.

Комисията следва да обмисли засилване на задължението за предоставяне на 70 % от междусистемния капацитет за трансгранична търговия, за да направи пазара на електроенергия годен за енергийна система, основана предимно на възобновяема енергия, която изисква повече и по-добра взаимосвързаност за поддържане на висока сигурност на доставките.

В позицията се отбелязва огромното значение на модернизирането на електрическата мрежа.

Изрично се посочва, че укрепването на вътрешния енергиен пазар и постигането на целите за климата и енергийния преход изисква значително надграждане на електроенергийната мрежа на Съюза, за да може тя да приеме значително увеличение на възобновяемия капацитет, променливост на генерираните количества, променящи се модели на потоци на електроенергия в Европа и нововъзникващо търсене като електрическа енергия за електрически превозни средства и термопомпи. Инвестициите в мрежи са от решаващо значение за правилното функциониране на вътрешния пазар, за интегриране на енергията от възобновяеми източници, за гарантиране на сигурността на доставките и за ефективно свързване на търсенето и предлагането на енергия, както и оптимално използване на ресурсите в и извън границите на ЕС. До края на 2030 г. Съюзът ще изисква 584 милиарда евро инвестиции, за да покрие нуждите само на електрическите мрежи, както преносни, така и разпределителни.

Отбелязва се, че значителни инвестиции са необходими на ниво разпределение, като се има предвид нарастващото количество капацитет за производство на енергия от възобновяеми източници, свързан с разпределителните мрежи, които ще свързват повечето нови проекти за възобновяема енергия, както и развитието на интелигентно търсене на енергия. Неуспехът да се разширят, модернизират и усъвършенстват разпределителните мрежи може да изложи на риск постигането на целите на Съюза за възобновяеми енергийни източници. При забавяне на  свързването към мрежата на нови възобновяеми мощности може да се попречи на възможността потребителите да станат активни участници в енергийния преход и в крайна сметка да се забави завършването на вътрешния енергиен пазар.

В доклада се отчита, че като цяло енергийният преход ще изисква бързо ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници, наземни и офшорни, и увеличено търсене на електроенергия. Нарастващите инвестиции във ВЕИ ще доведат до усложняване на управлението на електроенергийната система.  Предизвикателствата пред преносната мрежа ще се определят от включването на  големи количества наземни и офшорни възобновяеми мощности и  пренасянето на  електроенергията до зоните на потребление. Допълнително следва да се  свързват държавите членки, което ще  даде възможност за разпределение на  потоците енергия от възобновяеми източници към други зони на потребление.

Ключова роля на регулаторните органи

В доклада се отчита, че регулаторните органи на държавите членки ще имат ключова роля и трябва да играят централна роля в новата  сложна среда за управление на електроенергийните мрежи. Техните решения следва да спомагат за  осигуряване на достатъчно инвестиции за необходимото развитие, разширяване и укрепване на мрежата. Регулаторните органи следва да насърчават използването на изпреварващи инвестиции, като насърчават ускоряването на развитието на мрежата, за да отговорят на увеличеното разгръщане на производство на енергия от възобновяеми източници и развитие на интелигентно търсене на електроенергия: например електрически превозни средства, инфраструктура за зареждане и внедряване на термопомпи, когато е приложимо, като същевременно внимателно се отчитат нуждите от електрическа мрежа, отразени в национални или местни планове за развитие на секторите енергетика, електрически транспорт и отопление. Това може да важи по-специално за определени области за ускоряване на възобновяемите енергийни източници, където изпреварващите инвестиции ще бъдат от съществено значение, за да се гарантира, че мрежите ще се превърнат в стимули за развитие на сектора, а не в тесни места. Мрежовите тарифи трябва да бъдат проектирани така, че да предоставят правилните стимули на системните оператори, чрез комбиниране на навременно признаване на традиционните инвестиции във физически мрежи и адекватна възвращаемост, с гъвкаво отразяване на оперативните разходи. Всяка пречка в националното законодателство пред необходимите и ефективни инвестиции трябва да бъде премахната.

Всяка реформа на пазара на електроенергия в ЕС трябва да допринесе за по-интегрирана европейска електроенергийна мрежа. Поради това Съюзът и държавите членки следва да засилят сътрудничеството си за премахване на пречките, улесняване на финансирането и ускоряване на всички процедури, за да се гарантира, че целта за минимални 15 % междусистемни електрически връзки за 2030 г. е изпълнена.

Споразумения за закупуване на електроенергия

В доклада се подчертава и значението на споразуменията за закупуване на електроенергия (Power Purchase Agreement (PPA)) за осигуряване на стабилни цени на потребителите и надеждни приходи на доставчиците на възобновяема енергия.

Държавите членки следва да премахнат пречките и да улеснят споразуменията за закупуване на електроенергия (PPA), по-специално споразуменията за закупуване на електроенергия от възобновяеми източници, с оглед постигане на целите, определени в техния интегриран национален план „Климат и енергетика” по отношение на измерението декарбонизация и за осигуряване на по-предвидими цени на електроенергията при запазване на конкурентни и ликвидни пазари на електроенергия.

До 31 декември 2024 г. Комисията, заедно с  Номинираните оператори на пазара на електроенергия (НОПЕ), следва да създадат пазарна платформа за PPA, която да се използва на доброволна основа, включително незадължителните стандартизирани PPA, като същевременно се избягва подобна търговия да намалява ликвидността на съществуващите пазари на електроенергия. Посочва се, че е необходимо е да се създаде база данни на ЕС, която да улесни събирането на подходяща информация относно PPA, сключени в Съюза.

Договори за разлика

В доклада се подчертава, необходимостта от  подкрепа за  по-широкото използване на така наречените „Договори за разлика“ (Contract for Difference (CFD)) за насърчаване на енергийните инвестиции и се предлага да се остави отворена вратата за еквивалентни схеми за подпомагане, след одобрение от Комисията.

Освен това в доклада се отчита, че разгръщането на променливо генериране на възобновяема енергия ще достигне пълния си потенциал само с разгръщането на допълнителни възможности за съхранение на енергия. Бъдещата енергийна система ще се нуждае от повече гъвкавост, стабилност и надеждност, за да постигне целите на Регламент (ЕС) 2021/1119 и Европейския зелен пакт. Съхраняването на енергия може да играе решаваща роля в настоящата и бъдещата енергийна система. То може да помогне за декарбонизиране на икономиката и да повиши ефективността и сигурността на енергийните доставки чрез осигуряване на гъвкавост, стабилност и надеждност. Съхранението на енергия може също така да намали цените на електроенергията по време на пиковите часове, да намали колебанията в цените на електроенергията и да даде възможност на потребителите да адаптират своето потребление на енергия към цените и техните нужди.

По-добра защита на потребителите

Реформата в организацията на пазара на електроенергия трябва да има за цел постигане на достъпни и конкурентни цени за всички потребители. Измененият текст подчертава необходимостта от зачитане на потребителския избор, защита на местните потребители от високи цени, манипулация и злоупотреба и да се позволи на потребителите да се възползват от различни договорни оферти. Потребителите трябва да имат право на договори с фиксирана цена, договори с динамична цена, както и повече информация за опциите, за които се абонират, забранявайки на доставчиците едностранно да променят условията на договор.

Адекватна защита от прекъсвания

Измененият текст гласи, че държавите-членки трябва да забранят прекъсванията на електроенергията на уязвими битови клиенти и клиенти, засегнати от, или изложени на риск от енергийна бедност, като същевременно гарантират, че прекъсванията са забранени по време на текущи съдебни или извънсъдебни спорове между доставчик и клиенти за определен период от осем седмици. Държавите членки следва да допълнят тези права с приемането на специфични мерки за зимния и летния сезон, за да дадат възможност на битовите клиенти да оптимизират управлението на потреблението си и да избегнат високи сметки за плащане.

Освен това държавите-членки следва да гарантират също така:

- че доставчиците на електроенергия редовно канят битови клиенти без интелигентни измервателни уреди да изпращат самоотчитания, за да им помогнат да управляват потреблението си и да избегнат високи сметки за сетълмент;

- доставчиците да не изискват от битовите клиенти, които не могат да плащат сметките си за енергия, уязвимите клиенти и клиентите, засегнати или изложени на риск от енергийна бедност, да използват системи за предплащане;

- да идентифицират подходящи средства за гарантиране на обезщетение за загуби, понесени от съответните доставчици.

Позиция на Съвета

На 17.10.2023 г. Съветът постигна споразумение (общ подход) по предложение за изменение на структурата на пазара на електроенергия (СПЕ) на ЕС. Това ще позволи на председателството на Съвета да започне преговори с Европейския парламент за постигане на окончателно споразумение.

В своята позиция Съветът се фокусира върху следните теми:

Дългосрочни споразумения за закупуване на електроенергияпазари

Реформата има за цел да стабилизира дългосрочните пазари на електроенергия чрез стимулиране сключването на споразумения за закупуване на електроенергия (PPA), използване на двупосочните договори за разлика (CfD) и подобряване на ликвидността на форуърдния пазар.

Съветът се съгласява, че държавите-членки следва да насърчават въвеждането на споразумения за закупуване на електроенергия, като премахнат неоправданите бариери и непропорционалните или дискриминационни процедури или такси. Мерките могат да включват, наред с други неща, подкрепяни от държавата гаранционни схеми на пазарни цени, частни гаранции или съоръжения, обединяващи търсенето на PPA.

Двупосочните договори за разлика

Съветът приема, че двупосочните договори за разлика ще бъдат задължителният модел, използван когато публичното финансиране е включено в дългосрочни договори. Съветът дава разяснение, че двупосочните договори за разлика представляват дългосрочни договори, сключени от публични субекти в подкрепа на инвестициите, които допълват пазарната цена, когато тя е ниска, и изискват от производителя да върне сума, когато пазарната цена е по-висока от определено ограничение, за да се предотвратят неочаквани прекомерни печалби.

Двустранните договори за разлика ще се прилагат за инвестиции в нови съоръжения за производство на електроенергия, базирани на вятърна енергия, слънчева енергия, геотермална енергия, хидроенергия без резервоар и ядрена енергия. Това би осигурило предвидимост и сигурност.

Правилата за двупосочни CfD да се прилагат само след преходен период от три години (пет години за офшорни проекти за хибридни активи, свързани с две или повече зони за наддаване) след влизането в сила на регламента, за да се запази правната сигурност за текущите проекти.

Съветът добавя изискване за гъвкавост по отношение на това как ще бъдат преразпределени приходите, генерирани от държавата чрез двупосочни договори CfD. Приходите ще бъдат преразпределени към крайните клиенти и могат също така да се използват за финансиране на разходите по схемите за директно ценово подпомагане или инвестиции за намаляване на разходите за електроенергия на крайните клиенти.

Механизъм за капацитет

Механизмите за капацитет са мерки за подкрепа, които държавите-членки могат да въведат за възнаграждение на електроцентралите, за да гарантират средносрочна и дългосрочна сигурност на доставките на електроенергия. Съветът приема да се  премахне временния характер на подобни мерки.

Съветът предлага въвеждането на дерогация от съществуващите изисквания по отношение на ограниченията на емисиите на CO2, за да могат производителите да получават подкрепа чрез механизми за капацитет при строги условия и до 31 декември 2028 г.

Държавите-членки също се съгласяват, че процедурите за одобрение на механизмите за капацитет трябва да бъдат опростени. Съветът предлага промени, насочени към рационализиране на процедурата в настоящата рамка на механизма за капацитет. Той също така иска от Комисията да представи подробен доклад за оценка на допълнителни възможни начини за опростяване на процеса на прилагане на механизмите за капацитет. Докладът ще бъде последван от предложения за опростяване на процеса три месеца след влизането в сила на регламента.

Защита на потребителите

Съветът внася разяснения в разпоредбите относно защитата на потребителите. Той се съгласява да се засили защитата на потребителите чрез установяване на свободен избор на доставчик и възможност за достъп до динамични цени на електроенергията, срочни договори и договори с фиксирана цена.

Съветът смята, че е необходимо да се прилагат по-строги правила към доставчиците по отношение на техните стратегии за хеджиране на цените, за да предпази клиентите от промени на пазарите на едро. Защита на уязвимите клиенти от прекъсвания чрез въвеждане на системи за „доставчик от последна инстанция“, за да се гарантира непрекъснатост на доставките поне за битови клиенти, ако такива системи вече не съществуват.

В позицията се приема, че всички потребители трябва да имат право на схеми за споделяне на енергия (използване, споделяне и съхраняване на собствено генерирана енергия) и че всички потребителски права ще бъдат разширени до крайните клиенти, включени в схеми за споделяне на енергия.

Достъпни цени на енергията по време на криза

Съгласно настоящите правила държавите-членки могат да прилагат регулирани цени за енергийно бедни и уязвими домакинства и като преходна мярка за домакинства и микропредприятия, независимо дали има или не ценова криза при електроенергията. Реформата добавя временна възможност за прилагане на регулирани цени, дори и под себестойността, за малки и средни предприятия (МСП) по време на криза.

Съветът приема, че държавите-членки могат да прилагат таван върху прекомерните пазарни приходи от електроенергия, произведена от генератори с по-ниски пределни разходи, като възобновяеми енергийни източници, ядрени и лигнитни въглища („инфрамаргинални генератори“) до 30 юни 2024 г.

Позициите на Европейския парламент и на Съвета следва да  послужат като мандат за преговори по окончателния вид на законодателния акт. Резултатът от преговорите ще трябва да доведе до официално приемане на регламента от Съвета и Парламента и публикуването му в Официален вестник на ЕС.

Към момента няма официални данни докъде са стигнали преговорите и какви ще са окончателно приетите разпоредби. Идеята беше до края на годината да се приеме регламента, но явно това ще стане през първото тримесечие на 2024 г. 

понеделник, 27 ноември 2023 г.

Държавна помощ за пазара на водород: ЕК стартира първи търг по линия на Европейската водородна банка в подкрепа на производството на водород от ВЕИ

Европейската  комисията обяви първия търг по линия на Европейската водородна банка в подкрепа на производството на водород от възобновяеми източници в Европа, с първоначални приходи от търговията с емисии в размер на 800 милиона евро, разпределени чрез  Фонда за иновации. Фондът за иновации е с прогнозен бюджет от 40 милиарда евро за периода 2020-30 и е най-мащабната програма на ЕС за финансиране на внедряването на иновативни технологии за постигане на нулеви нетни емисии. Производителите на водород от възобновяеми източници могат да кандидатстват за подпомагане под формата на фиксирана премия за килограм произведен водород. Целта на премията е да се преодолее разликата между производствената цена и цената, която потребителите понастоящем са готови да платят, тъй като производството на водород от невъзобновяеми източници е все още по-евтино.  

Водородната банка стартира през 2022 г. Тя следва да допълва други инструменти на политиката за изграждане на пазар за водород от възобновяеми източници, стимулиране на инвестициите в производствения капацитет и увеличаване на производството. Целта е водородът от възобновяеми източници да играе решаваща роля в бъдещия енергиен микс на Европа, по-специално за декарбонизацията на тежката промишленост и някои транспортни сектори, заменяйки изкопаемите горива. Пилотният търг следва да допринесе за внедряването на иновативни водородни технологии и за постигане на целта на плана REPowerEU за производство на 10 милиона тона водород в ЕС до 2030 г.  

В рамките на пилотния търг производителите на водород от възобновяеми източници, както е определено в Директивата за енергията от възобновяеми източници и делегираните актове към нея, могат да подават оферти за подпомагане от ЕС за определен обем производство на водород. Офертите следва да се основават на предложена ценова премия за килограм произведен водород от възобновяеми източници до таван от 4,5 евро за килограм. Офертите до тази цена, които отговарят и на други изисквания, ще бъдат класирани от най-ниската до най-високата офертна цена и ще получат подпомагане в този ред до изчерпване на бюджета за този търга. Избраните проекти ще получат отпуснатата субсидия в допълнение към пазарните приходи, които ще генерират от продажби на водород, за срок до 10 години. След като бъдат подписани споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства по проектите, в рамките на пет години трябва да започне производството на водород от възобновяеми източници.  

За да се гарантират еднакви условия на конкуренция за всички проекти, независимо от мястото на реализацията им, няма да бъде възможно това подпомагане да се комбинира с други видове помощ от участващите държави членки. Това ще предотврати разпокъсаността на ранен етап от европейския пазар на водород и ще намали административните разходи за предстоящите национални схеми за подпомагане на проекти за производство на водород.  

Търгове като услуга 

Комисията предлага също така нов механизъм — „търгове като услуга“, в рамките на Водородната банка. Така ще се предостави възможност на държавите членки да финансират проекти, които са участвали в търга, но не са били избрани за подпомагане от Фонда за иновации поради бюджетни ограничения. Това им позволява да отпускат национално финансиране за допълнителни проекти на тяхна територия, без да е необходимо да провеждат отделен търг на национално равнище, като по този начин се намаляват административната тежест и разходите за всички страни. Участието на държавите членки в схемата „търгове като услуга“ е доброволно и организаторите на проекти трябва също така да заявят своя интерес към нея по време на кандидатстването, за да отговарят на условията за участие. Схемата би могла да играе значителна роля, като предотвратява сегментирането на пазара и схемите за стимулиране. 

Всяко подпомагане, предлагано от държавите членки чрез тази услуга, ще се счита за държавна помощ. Те трябва да уведомят за подпомагането Комисията и ще се възползват от рационализиран процес на одобрение, тъй като търговете са разработени на равнище ЕС в съответствие с Насоките относно държавната помощ за климата, опазването на околната среда и енергетиката.  

Как да се кандидатства

Оферентите трябва да кандидатстват чрез портала на ЕС за финансиране и обществени поръчки до 8 февруари 2024 г. (17:00 ч. централноевропейско време). Организаторите на проекти настоятелно се насърчават да се консултират с тези често задавани въпроси при изготвянето на своите предложения и да се ангажират с финансова институция възможно най-скоро във връзка със застрахователните полици, които трябва да се представят като гаранция за изпълнение. 

На 30 ноември ще се проведе информационен ден онлайн, който ще предостави възможност на кандидатите за изпълнение на проекти да задават въпроси на Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (CINEA), която ще проведе търга. Националните звена за контакт на Фонда за иновации също така организират информационни дни в повечето държави членки

Кандидатите ще бъдат информирани за резултатите от оценката още през април 2024 г. и ще подпишат споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства в рамките на девет месеца след крайния срок на поканата. 

Пилотният търг ще позволи на Комисията да събира надеждни данни за потенциалните проекти в ЕС за производство на водород от възобновяеми източници, равнището на конкуренция за този вид подпомагане, разходите за производство на водород от възобновяеми източници и неговата пазарна цена. Комисията ще използва поуките от пилотната схема, за да предостави информация за бъдещи търгове, които биха могли да бъдат разработени за други технологии и продукти за декарбонизация. Комисията възнамерява да стартира втори кръг от търгове през 2024 г.

За повече информация

Търг за производство на водород от възобновяеми източници в рамките на Фонда за иновации 

Портал на ЕС за финансиране и обществени поръчки (приложение за търга)

Концептуален документ относно „търговете като услуга“ 

Често задавани въпроси за търга  

Информационен ден за тръжната процедура на Фонда за иновации през 2023 г. 

Европейска водородна банка 

Фонд за иновации 

вторник, 14 март 2023 г.

Пазар на електроенергия: Комисията предлага реформа на структурата на пазара на електроенергия в ЕС

 

Европейската комисия публикува предложения за реформиране на пазара на електроенергия. Целта на реформата е:

 -да се ускори навлизането на възобновяемите енергийни източници и постепенното премахване на газа;

- да се намали зависимостта на сметките на потребителите от нестабилните цени на изкопаемите горива;

-да се осигури по-добра защита на потребителите от бъдещи скокове на цените;

-да се засили контрола с оглед установяване на потенциално манипулиране на пазара;

- да се направи европейската промишленост по-чиста и по-конкурентноспособна.

Предложената реформа предвижда преразглеждане на няколко законодателни акта на ЕС — по-специално Регламента за електроенергията, Директивата за електроенергията и Регламента относно интегритета и прозрачността на енергийния пазар (REMIT). С нея се въвеждат мерки, които да стимулират по-дългосрочни договори за производство на енергия от неизкопаеми горива и с които в системата да се въведат по-чисти гъвкави решения за конкуренция с газа, като например оптимизация на потреблението и съхранение. Така ще се намали въздействието на изкопаемите горива върху сметките за електроенергия на потребителите и ще се гарантира, че в тях ще се отразят по-ниските разходи за възобновяемите енергийни източници. Освен това предложената реформа ще стимулира откритата и лоялна конкуренция на европейските пазари за търговия на едро с енергия чрез повишаване на прозрачността и интегритета на пазара.

Според ЕК, изграждането на енергийна система, основана на възобновяеми източници, ще бъде от решаващо значение не само за намаляване на сметките на потребителите, но и за гарантиране на устойчиви и независими енергийни доставки за ЕС в съответствие с Европейския зелен пакт и плана REPowerEU. Реформата е част от промишления план на Зеления пакт, който следва да позволи на европейската промишленост да получи достъп до възобновяеми, неизкопаеми и финансово достъпни енергийни доставки, което е ключов фактор за декарбонизацията и екологичния преход. За да постигнем целите си в областта на енергетиката и климата, внедряването на възобновяеми енергийни източници ще трябва да се утрои до края на настоящото десетилетие.

Предоставяне на защита и права на потребителите 

Наблюдаваните през 2022 г. високи и нестабилни цени, предизвикани от енергийната война на Русия срещу ЕС, създадоха прекомерна тежест за потребителите. Предложението за реформа на електроенергийния сектор има за цел да позволи на потребителите и доставчиците да се възползват от по-голяма ценова стабилност, основана на технологии за енергия от възобновяеми и неизкопаеми енергийни източници.  От решаващо значение е, да се предостави на потребителите широк избор от договори и по-ясна информация преди тяхното подписване, за да имат те възможност да блокират сигурни и дългосрочни цени и така да избегнат прекомерните рискове и нестабилност. В същото време те ще продължат да имат възможността да изберат договори с динамично ценообразуване, за да се възползват от променливостта на цените и да използват електроенергията, когато тя е по-евтина (напр. за зареждане на електрически автомобили или използване на термопомпи).

Освен разширяването на избора на потребителите реформата има за цел също така да насърчи ценовата стабилност чрез намаляване на риска от неуспех на доставчика. Предложението изисква от доставчиците да управляват ценовите си рискове поне до размера на обемите по фиксирани договори, за да бъдат изложени в по-малка степен на ценови скокове и нестабилност на пазара. То също така задължава държавите членки да определят доставчици от последна инстанция, така че нито един потребител да не се окаже без електроенергия.

Защитата на уязвимите потребители също е значително подобрена. Съгласно предложената реформа държавите членки ще защитят уязвимите потребители с просрочени задължения от изключване. Освен това тя позволява на държавите членки да разширят обхвата на регулираните цени на дребно, така че да обхванат МСП и домакинствата в случай на криза.

Съгласно предложението правилата за споделяне на енергията от възобновяеми източници също се преработват. Потребителите ще могат да инвестират във вятърни или слънчеви паркове и да продават излишъка от електроенергия от покривно слънчево съоръжение на съседи, а не само на своя доставчик. Например наемателите ще могат да споделят излишъка от слънчева енергия от покривно слънчево съоръжение със съсед.

За да се подобри гъвкавостта на енергийната система, от държавите членки ще се изисква да направят оценка на своите нужди, да определят цели за увеличаване на гъвкавостта на производството от неизкопаеми източници и ще имат възможност да въведат нови схеми за подпомагане, особено за оптимизация на потреблението и съхранение. Реформата също така дава възможност на системните оператори да осигурят намаляване на потреблението в пиковите часове. Заедно с предложението  Комисията отправя и препоръки към държавите членки относно напредъка на иновациите, технологиите и капацитета в областта на съхранението.

Повишаване на предвидимостта и стабилността на енергийните разходи с цел повишаване на конкурентоспособността на промишлеността

През изминалата година много дружества бяха сериозно засегнати от прекомерно нестабилните цени на енергията. За да се повиши конкурентоспособността на промишлеността на ЕС и да се намали излагането ѝ на нестабилни цени, Комисията предлага да се улесни въвеждането на по-стабилни дългосрочни договори, като например споразумения за закупуване на електроенергия (СЗЕ), чрез които дружествата да установяват свои собствени преки енергийни доставки и по този начин да се възползват от по-стабилни цени на производството на електроенергия от възобновяеми и неизкопаеми източници. За да се преодолеят настоящите пречки, като например кредитните рискове на купувачите, реформата задължава държавите членки да гарантират наличието на пазарни гаранции за СЗЕ.

За да се осигури стабилност на приходите на производителите на електроенергия и да се предпази промишлеността от нестабилност на цените, цялата публична подкрепа за нови инвестиции в подпределното и задължително производство на електроенергия от възобновяеми и неизкопаеми източници ще трябва да бъде под формата на двупосочни договори за разлика (ДЗР), докато държавите членки са задължени да насочват излишъка от приходи към потребителите. Освен това реформата ще повиши ликвидността на пазарите за дългосрочни договори, които блокират бъдещите цени, така наречените „форуърдни договори“. Това ще позволи на повече доставчици и потребители да се защитят от прекомерно нестабилни цени за по-дълги периоди от време. 

Ще има и нови задължения за улесняване на интегрирането на възобновяемите енергийни източници в системата и за повишаване на предсказуемостта на производството. Те включват задължения за прозрачност за системните оператори по отношение на претоварването на мрежата и сроковете за търгуване по-близо до реалното време.

И накрая, за да се гарантират конкурентни пазари и прозрачно ценообразуване, Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) и националните регулатори ще имат по-голяма правомощия да наблюдават интегритета и прозрачността на енергийния пазар. По-специално, актуализираният Регламент относно интегритета и прозрачността на енергийния пазар на едро (REMIT) ще гарантира по-добро качество на данните и ще засили ролята на ACER в разследванията на потенциални случаи на пазарна злоупотреба с трансграничен характер. Като цяло това ще засили защитата на потребителите и промишлеността в ЕС срещу всякакви пазарни злоупотреби.

Следващи стъпки

Предложената реформа ще трябва да бъде обсъдена и одобрена от Европейския парламент и Съвета, преди да влезе в сила.     

За повече информация

Въпроси и отговори

Информационен документ

Предложение за регламент за изменение с цел подобряване на структурата на пазара на електроенергия в Съюза

Предложение за регламент за изменение с цел подобряване на защитата на Съюза срещу манипулиране на пазара за търговия на едро с енергия

Работен документ на службите на Комисията относно реформата на структурата на пазара на електроенергия

Препоръка и Работен документ на службите на Комисията относно съхранението

Структура на пазара на електроенергия

 

вторник, 28 февруари 2023 г.

Регламент с насоки как средствата по REPowerEU да се включат в Плана за възстановяване и устойчивост

 

На 27.02.2023 г.  в Официален вестник на ЕС е публикуван РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/435 на Европейския Парламент и на  Съвета от 27 февруари 2023 година за изменение на Регламент (ЕС) 2021/241 във връзка с главите за REPowerEU в плановете за възстановяване и устойчивост и за изменение на регламенти (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) 2021/1060 и (ЕС) 2021/1755 и Директива 2003/87/ЕО

Ррегламентът влиза в сила на 28.02.2023 г., задължителен е в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

С регламента се цели да се увеличи максимално взаимното допълване, последователността и съгласуваността на политиките и действията, свързани с реформите в енергетиката и инвестициите, чрез включване на специална глава за REPowerEU в плановете за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

В приложение към регламента се определя методологията за изчисляване на разпределения дял от ресурсите под формата на допълнителна безвъзмездна финансова подкрепа по механизма, които са на разположение на всяка държава членка. Разпределението на безвъзмездната подкрепа на стойност 20 млрд.евро, които се разпределят по държави, както следва.


Държава членка

Дял от общия размер в %

Сума (в 1 000  EUR, по текущи цени)

Белгия

1,41%

282 139

България

2,40%

480 047

Чехия

3,41%

681 565

Дания

0,65%

130 911

Германия

10,45%

2 089 555

Естония

0,42%

83 423

Ирландия

0,45%

89 598

Гърция

3,85%

769 222

Испания

12,93%

2 586 147

Франция

11,60%

2 320 955

Хърватия

1,35%

269 441

Италия

13,80%

2 760 000

Кипър

0,26%

52 487

Латвия

0,62%

123 983

Литва

0,97%

194 020

Люксембург

0,15%

30 000

Унгария

3,51%

701 565

Малта

0,15%

30 000

Нидерландия

2,28%

455 042

Австрия

1,05%

210 620

Полша

13,80%

2 760 000

Португалия

3,52%

704 420

Румъния

7,00%

1 399 326

Словения

0,58%

116 910

Словакия

1,83%

366 959

Финландия

0,56%

112 936

Швеция

0,99%

198 727

ЕС27

100,00  %

20 000 000

 

       За да се осигури бързо внедряване на мерките по REPowerEU, държавите-членки трябва да представят техните модифицирани Планове за възстановяване и развитие с включена глава на REPowerEU най-късно до 30 април 2023 г.