сряда, 24 август 2016 г.

ЕС спечели в СТО спор с Русия за забрана за внос на свинско месо



ЕС спечели спор с Русия относно наложена забрана за внос на свинско месо

История

В началото на 2014 г. Русия налага забрана за внос на свинско месо и други продукти от свине от ЕС, поради ограничен брой случаи на африканска чума по свинете в райони на Съюза, намиращи се в близост до границата с Беларус.
В  отговор на забраната ЕС поиска създаването на специализирана група на Световната търговска организация (СТО), която да се произнесе по забраната за внос на живи свине, прясно свинско месо и продукти от свине от страна на Русия.
 
Отговорът на СТО
На 19 август 2016 г. Специализираната група на СТО обяви за незаконна, от гледна точка на правилата на международната търговия, наложената от Русия забрана за внос на живи свине, прясно свинско месо и други продукти от свине от ЕС.
Специализираната група на СТО потвърждава, че отказът на Русия да внася определени продукти от ЕС и да адаптира съответно сертификатите за внос между ЕС и Русия представлява забрана за внос, която важи за целия ЕС. Тази мярка не се основава на съответни международни стандарти и нарушава правилата на Споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки на СТО. Същата критика специализираната група отправя и към отделните забрани, наложени от Русия върху вноса от Полша, Литва и Естония.
Според ЕК това решение изпраща силен сигнал към Русия и всички членове на СТО във връзка със задължението им да спазват международните стандарти, а в конкретния случай — принципа на регионализация (който позволява търговията от отделни области на държава, които са признати за свободни от вредители или заболявания, дори ако здравният статус на останалата част от държавата не е благоприятен) и изискването за провеждане на оценка на риска въз основа на научни доказателства. Специализираната група подчертава, че членовете на СТО могат да упражняват правото си да определят подходящото за тях ниво на санитарна защита и съответно да ограничават вноса въз основа на санитарни опасения само в съответствие с правилата на СТО.

Обжалване
Докладът на специализираната група може да се обжалва в срок от 60 дни. Ако в рамките на този срок не бъде регистрирано обжалване, докладът ще бъде приет и Русия ще бъде задължена да изпълни препоръката.

Други спорове
През последните години ЕС започна процедури в СТО срещу Русия  и в други икономически сектори във връзка с наложени редица пречки пред търговията, включително такси за рециклиране на превозни средства, акцизи върху хартията и други материали и антидъмпингови мита върху леките търговски превозни средства.

Повече информация:
Дело в СТО във връзка с наложената от Русия забрана върху вноса на свинско месо

събота, 13 август 2016 г.

Енергетика: ЕС финансира изграждането на нов 140 км електропровод в България



Комисията съобщи, че проектите за изграждане на енергийна инфраструктура, които свързват България със съседните страни са приоритетни при изграждането на енергийния съюз. В тази връзка Европейската комисия отпуска 29.9 милиона € за изграждане на нов 140 kм електропровод между Добруджа и Бургас. Новият електропровод ще спомогне за интегриране на възобновяемата енергия – вятърна и фотоволтаична на пазара на електрическа енергия. Европейската подкрепа също има за цел да повиши капацитета на българската електроенергийна мрежа и да укрепи нейната устойчивост. Новият електропровод е "проект от общ интерес" и е част от така наречения клъстер "Коридор Черно море": проектът включва три електропровода, които ще засилят електропреносната мрежа в коридора по протежение на румънския и българския бряг, както и между останалата част на Европа и Турция. Финансовата подкрепа за България трябва да допринесе за засилване на сигурността на доставките на електроенергия, за интегриране на възобновяемите енергийни източници на пазара на електрическа енергия, както и за увеличаване капацитета на бъдещите енергийни борси, с оглед очакваните количества  вятърна енергия от Гърция и фотоволтаична енергия от Южна България. Подкрепата на ЕС за изграждането на новата линия  представлява 50% от необходимите средства. Новата електрическа линия ще бъде изградена от българския системен оператор (TSO) Електроенергиен системен оператор ЕАД и се очаква да започне да функционира от 2022 г.

понеделник, 1 август 2016 г.

Енергетика: Прлатформа за прозрачност дава достъпна информация за енергийни проекти



Интерактивна прозрачна платформа, публикувана на този адрес, дава подробна информация за европейските енргийни проекти.  Чрез  нея лесно може да се намери актуализирана подробна информация за всички европейски инфраструктурни енергийни проекти - завършени и текущи, известни още като проекти от общ интерес Projects of Common Interest (PCIs).

Проектите (общо 195 бр.) имат за цел да подпомогнат завършването на вътрешния енергиен пазар на ЕС, който да  постигне политическите цели за осигуряване на европейските граждани  на достъпна, сигурна и устойчива енергия.

събота, 23 юли 2016 г.

Енергетика: Трансбалканският газопровод става реалност



След подписването на споразумението за взаимно свързване между операторите на газопреносни мрежи в България и Гърция, мрежовите оператори в България и Румъния и в Румъния и Украйна подписаха също подобни споразумения. Споразуменията представляват важна стъпка за отваряне на пазара за газ в региона. Те дават възможност газа да се транспортира и търгува по трансбалканския газопровод Trans-Balkan Pipeline между Гърция и Украйна в съответствие с правилата на ЕС за сектор енергетика.
Споразуменията ще се прилагат от 01 октомври 2016.

петък, 22 юли 2016 г.

Антитръст: Влязоха в сила новите правила за увеличаване на прозрачността при плащане с кредитни и дебитни карти



От 9 юни 2016 г влязоха в сила останалите разпоредби от Регламента за обменните такси, които гарантират  прозрачността при плащанията с кредитни и дебитни карти.
През 2015 г. ЕС прие регламент за обменните  такси,  за да реши проблема с налагането на прекомерни такси за обмен при плащания с кредитни и дебитни карти. Първият набор от правила вече се прилага от 9 ти декември 2015. Те въвеждат таван на обменните такси за дебитни и  кредитни карти. Преди въвеждането на разпоредбите на регламента размерът на обменните такси е бил скрит не само за обществеността, но и за търговците на дребно. Те не са били в състояние да сравняват таксите, които  плащат на банките за обработка на транзакцията („такса обслужване") с таксата за обмен, платени от банката. Тази липса на прозрачност води до по-високи такси за търговеца, които в крайна сметка се прехвърлят на потребителите.
 
От 9 юни 2016 г. влизат в сила правилата, които имат за цел да гарантират, че пазарът на плащане с карти работи прозрачно и ефективно. От юни 2016 г. регламентът въвежда яснота в договорите на банките с търговците. В договорите банките ще трябва да посочват поотделно различните такси,  (такси търговец на услуги, обменни такси, такси схема) за всяка категория и марка разплащателни карти.

Въвеждане на по-голяма конкуренция на пазара на плащания
За да се насърчи конкуренцията в рамките на единния пазар, фирми, които са лицензирани да издават карти или да осъществяват картови транзакции трябва да могат да разширяват дейността си в целия Европейски съюз. Ето защо регламентът забранява териториални ограничения в разрешителните.

Освен това следва да се разделят схемите за плащане от обработката на плащанията. Обработката  включва комуникация и IT процес при плащане с карта. Картовите схеми често имат своя собствена дъщерна компания за обработка на платежни операции, но има и много други независими компании, които предоставят услуги по обработка на плащанията. Регламентът изисква да се гарантира независимост между картови схеми и техните структури за обработка. По този начин се предотвратява оператора на картовите схеми да третира по-благоприятно дъщерните си предприятия, спрямо техните конкуренти, независими предприятия, предлагащи подобни услуги. Целта на тази част от регламента е да се направи пазара на обработка по-конкурентен, който да предостави възможност на банките и търговците на дребно възможността да избират най-добрия процесор за техните картови транзакции.

Ключовите промени включват:

Потребителите следва свободно да избират предпочитания начин на плащане: Новите правила позволяват на потребителите да избират, а  търговците  на дребно да  насърчават плащанията с най-рентабилната марка, която минимизира разходите. По-специално, търговците на дребно трябва да инсталират в техните платежни терминали предпочитаната марка, а потребителите ще имат последната дума на избор при извършване на плащането. Досега предпочитаната марка обикновено  се избира от банката издател или от картовата оперативна схема, които имат интерес да изберат марката, генерираща най-висок приход за тях от обменната такса.

Една карта за всички: Възможността да се избере най-предпочитан тип плащане ще стане още по-важна: В момента потребителите често трябва да разполагат с няколко карти за различни картови продукти, издадени от тяхната банка. От сега нататък, потребителите ще могат да изискват от банката  да им издава една карта  co-badge a single card (или в бъдеще за мобилния телефон) с всички картови продукти, които те издават на потребителя (например Visa, MasterCard, Maestro или American Express). Това не променя правото на банката да откаже да предложи на клиентите дадена карта (например премиум карта).

По-добра информация за потребителите: Всички търговци на дребно трябва по ясен и недвусмислен  начин  да показват картите, които приемат,  на входа на магазина и на касата. За онлайн продажбите тази информация трябва да се показва на сайта или на друга приложима електронна или мобилна среда.
Освен това регламентът забранява всякакви териториални ограничения в рамките на Съюза или правила с равностоен ефект в лицензионни споразумения или правила на платежна картова схема по отношение на издаването на платежни карти или приемането на платежни операции, свързани с карти.

Комисията ще следи за прилагането на регламента и въздействието му на пазара
Понастоящем Комисията събира информация от банките, от операторите на картовите схеми и директно от търговците-участници на пазара, за да  установи състоянието на пазара през 2015г., преди влизане в сила на регламента. Комисията ще сравни информацията, събрана в момента, със състоянието на пазара през 2018 г. и ще публикува доклад за резултатите през 2019.