неделя, 18 декември 2011 г.

Енергетика: Пътна карта за развитие на нисковъглеродна енергетика до 2050


На 15 декември 2011 г. Европейската комисия публикува „Енергийна Пътна Карта  2050”. Целта на картата е да даде възможните сценарии за развитие на енергетиката на Европейския съюз, така че да се осъществи  заложената цел —снижаване на емисиите с над 80 % до 2050 г. С една дума европейското производство на енергия трябва да достигне почти нулеви нива на въглеродни емисии до 2050 г.
С разработването на „Енергийна Пътна карта 2050”   Комисията се стреми да отговори на основния въпрос. Как да се постигне този резултат без да се нарушат енергийните доставки и конкурентоспособността на европейската икономика.
Анализът се основава на илюстративни сценарии, създадени чрез различни комбинации между четирите основни пътя за значително намаляване на въглеродните емисии (енергийна ефективност, възобновяеми източници, ядрена енергия и улавяне и съхраняване на въглерод). Малко вероятно е някой от тях да се реализира, но всички сценарии показват ясно редица варианти от типа „без съжаление“ за идващите години.

Тенденции в текущите сценарии
• Референтен сценарий.
Референтният сценарий включва текущи тенденции и дългосрочни прогнози за икономическото развитие (брутен вътрешен продукт (БВП) с  растеж 1,7% годишно). Сценарият включва политики, приети от март 2010 г., включително целите за развитие на ВЕИ и намаляване на парниковите газове до 2020 г., както  и схемата за търговия с емисии Emissions Trading Scheme (ETS). Анализите са направени при няколко различни допускания с по-висок или по-нисък темп на растеж на БВП и с по-високи или по-ниски цени на вносните енергийни ресурси.
• Текущи политики за инициативи Current Policy Initiatives (CPI).
Този сценарий отразява актуализираните мерки, приети след природното бедствие в Япония и последвалите събитията във Fukushima, които са включени в Енергийна стратегия 2020 г. Сценарият включва предложените действия относно "План за Енергийна Ефективност” и новата "Директива за енергийното данъчно облагане".

Сценарии за декарбонизация (виж графика 1).
• Висока енергийна ефективност
Политическият ангажимент за много големи спестявания на енергия следва да  включва например: по-строги минимални изисквания за уреди и нови сгради; обновяване на съществуващи сгради; установяване на задължения за енергийни спестявания на енергийните мощности. В анализа се отчита, че тези мерки ще доведат до намаляване на търсенето на електроенергия с 41% до 2050 г., в сравнение върховото потребление 2005-2006 г.
• Технологии за диверсификация на доставките.
 Принцип на неутралност спрямо развитие на технологиите, което означава да няма предпочитани технологии. Всички енергийни източници следва да се конкурират на пазарен принцип без да се прилагат конкретни мерки за подпомагане. Декарбонизацията да се задвижва от въглеродното ценообразуване, като се отчита доколко се приемат от обществеността двете технологии- за ядрена енергетика и за улавяне и съхранение на въглерод Carbon Capture & Storage (CCS).
• Висок дял на енергията от  възобновяеми енергийни източници (ВЕИ)
 Силни мерки за подкрепа на ВЕИ, водещи до много висок дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия (75% през 2050 г.) и дял от ВЕИ в потреблението на електроенергия, достигащ 97%.
• Забавяне на технологията за улавяне и съхранение на въглерод.
 Ако тези технологии изостанат във времето, според анализа, това ще доведе до по-високи дялове на ядрената енергия като декарбонизацията ще се задвижва не толкова от развитието на нови технологии, колкото от цените на въглеводородите.
 .• Нисък дял на ядрената енергия
 Сценарият е подобен на този за технологиите за диверсификация, но с допускането, че не се строят нови ядрени мощности (освен реакторите, които  в момента са в процес на изграждане) в резултат на което има високо проникване на CCS (около 32% в производството на електроенергия).

В пътната карта са разработени десет структурни промени, които следва да доведат до преобразуване на енергийната система. Стратегията за декарбонизация разглежда сценарии и ефекта върху европейската икономика до 2020 г, до 2030 г., като крайния времеви хоризонт е 2050 г.

1. Декарбонизацията на енергийния сектор  е възможна и може да бъде по-евтина от настоящите политики в дългосрочен план.
Сценарият показва, че декарбонизацията на енергийния сектор е възможна.  Освен това, разходите свързани с трансформирането на енергийната система не се различават съществено от сегашната политика, разгледана в  сценария за действащите инициативи Current Policy Initiatives (CPI) scenario. Общият размер на разходите за енергийната система (включително горива, електричество и капиталови разходи, инвестициите в оборудване, енергийна ефективност и т.н.) може да представлява по-малко от 14,6% от европейския БВП през 2050 г. ако за сравнение се използва   индекса на потребителските цени за  2005 година - 10,5%. Този сценарии отразява значителна промяна на ролята на енергията в обществото. Волатилността на цените на изкопаемите горивото ще има по-малко влияние при сценариите с декарбонизация, тъй като зависимостта от вноса на фосилни горива ще спадне до 35-45% през 2050 г., в сравнение с 58% при сегашните политики.
2.Сценариите за декарбонизация отчитат по-високи капиталови разходи и по-ниски разходи за гориво
Всички разгледани сценарии отчитат, че прехода от днешната система, характеризираща се с високи разходи за гориво и оперативни разходи, ще доведе до енергийна система, основана на по-високи капиталови разходи и по-ниски оперативни разходи. Това се дължи и на факта, че голям дял от съществуващия капацитет за генериране  на енергия е към  края на полезния си живот. Във всички сценарии за декарбонизация, се предвижда вноса на изкопаеми горива през 2050 г. да бъде значително по-нисък в сравнение с настоящия внос. Анализът прави разчети, че комулативните инвестиционни разходи за мрежите могат да възлязат от 1,5 до 2,2 трилиона евро между 2011 и 2050 г., поради по-големите инвестиции в подкрепа на възобновяемите енергийни източници. Увеличението на средните капиталови разходи за енергийната система ще е следствие от направените инвестиции в електрически централи и мрежи, в индустриални енергийни съоръжения, отоплителни и охладителни системи (включително централно топлоснабдяване и охлаждане), интелигентни измервателни уреди, изолационни материали, по-ефективни превозни средства с ниски емисии на въглерод, устройства за използване на местни възобновяеми енергийни източници (слънчева топлина и фотоволтаици) и др. стоки. Очаква се тези инвестиции да доведат до широко въздействие върху икономиката и до създаване на работни места в секторите на производството, услугите, строителството, транспорта и селското стопанство. В анализа се отчита,  че тези инвестиции ще създадат  големи възможности за европейските производители и доставчици на услуги, които следва да отговорят на нарастващото търсене чрез развитието на конкурентни технологии, основани на научни изследвания и иновации.
3. Електроенергията ще играе все по-голяма роля
 Всички сценарии показват, че в бъдеще електричеството  ще играе много по-голяма роля, отколкото в момента.  Разчетите в сценариите отчитат почти удвояване на неговия дял в крайното потребление на енергия - 36-39% през 2050 г., което ще е следствие на  приноса на електричеството при декарбонизацията на транспорта и при услугите за отопление / охлаждане (виж графика 2). Всички декарбонизационни сценарии показват, че електричеството може да осигури около 65% от търсенето на енергия за леки автомобили и лекотоварни превозни средства. За да се постигнат тези параметри системите за генериране на енергия трябва да започнат структурните промени още сега , за да  се постигне  значително ниво на декарбонизация още през 2030 г. (57-65% през 2030 г. и 96-99% през 2050 г.). Анализът подчертава колко е важно  началото на прехода да започне сега, за да се даде ясен сигнал, че инвестициите в активи, генериращи високо съдържание на въглерод, през следващите две десетилетия  следва да намаляват.


 4. Цените на електроенергията ще нарастват до 2030 г., след което ще следва спад
 Повечето сценарии показват, че цените на електроенергията ще се повишават до 2030 г., но след това ще бележат понижение. Най-големият дял  на тези увеличения вече се случва в референтния сценарий, който е  свързан с подмяната през следващите 20 години на старите и вече отписани поколения мощности. При сценария с най-висок дял на енергия от възобновяеми енергийни източници, който предполага 97% дял на енергия от ВЕИ в общото потребление на електроенергия, моделът на цените  на електроенергията сочи продължаващо, но забавено процентно покачване на цените, което е следствие от високите капиталови разходи и предположението за поддържане на висок балансиращ капацитет, мощности за съхранение и инвестиции в мрежата или сценарият "почти 100% ВЕИ сила" . Например,  капацитетът за производство на енергия от ВЕИ през 2050 г. ще бъде повече от два пъти по-високо, отколконо общата мощност на настоящето поколение от всички източници. Въпреки това, значителни проникване на ВЕИ не означава непременно високи цени на електроенергията. Върховият сценарий за енергийна ефективност и сценарият Доставка -Технология предвижда най-ниски цени на електричеството и осигуряване на  60-65% от потреблението на електроенергия  от ВЕИ, а в момента е само  20% . В стратегията се отбелязва, че в момента цената на електроенергията  в някои държави-членки е изкуствено занижени поради регулиране на цените и предоставяне на субсидии.
5.Разходите на домакинствата ще се увеличават
 Във всички сценарии, включително сегашните тенденции, разходите за енергия и свързаните с енергопотреблението продукти (включително за транспорт) вероятно ще  представляват важен елемент от разходите на домакинствата.  Разходите за енергия ще нараснат до около 16% през 2030 г., и след това сценариите предвиждат намаление  с над 15% до 2050 г. Тази тенденция също ще бъде от съществено значение за малките и средни предприятия (МСП). В дългосрочен план, повишаването на инвестиционните разходи за ефективни уреди, превозни средства и изолация става все по-малко важно в сравнение с постигането на намаляване на разходите за електроенергия и горива. Разходите включват разходите за гориво, както и капиталови разходи, например разходите за закупуване на по-ефективни превозни средства, уреди и за преустройства на жилищата. Въпреки това, ако разпоредбите, стандартите или иновативни механизми се използват за ускоряване на въвеждането на енергийно ефективни продукти и услуги, това ще доведе до  намаляване на  разходите.
6. Решаващо значение на спестяването на енергия в цялата система
 Всички декарбонизационни сценарии предвиждат постигането на значителни икономии на енергия (виж графика 3). Потреблението на първична енергия следва да постигне спад в диапазона от 16% до 20% до 2030 г. и от 32% до 41% до 2050 г. в сравнение с върховото потребление през 2005-2006 г.. Постигането на заложената цел за спестяване на  значителни количества енергия ще изисква по-силно разграничаване  на икономическия растеж от потреблението на енергия, както и засилени мерки за спестяване на енергия във всички държави-членки и във всички икономически сектори.
7. Делът на възобновяемите енергийни източници ще се увеличи значително
Според всички сценарии делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) ще  се повиши значително като постигне  най-малко 55% в брутното крайно потребление на енергия през 2050 г., или с 45 процентни пункта от днешното равнище, което е  около 10%. Според най-оптимистичния сценарии за развитие на енергийната ситема High Energy Efficiency делът на ВЕИ в потреблението на електроенергия достига 64%  и 97% при най-оптимистичния сценарии за развитие на ВЕИ High Renewables Scenario, който  включва възможност за  значително съхранение на електоенергия, която ще позволи да се стабилизират  променливите доставки на енергия от ВЕИ дори и при слабо търсене.
8. Технологията за улавяне и съхранение на въглерод трябва да играе ключова роля в системата на трансформация
Ако технологията за улавяне и съхранение на въглерод Carbon Capture and Storage (CCS) се комерсиализира, то според повечето сценарии тя  ще има силна позиция  и ще допринесе до 32 % в производството на електроенергия в случай на  ограничено производство на ядрена енергия и до  19 до 24% при другите сценарии с  изключение на най-върховия сценария за енергия от възобновяеми енергийни източници High RES scenario.
9.Ядрената енергия има важен принос
Ядрената енергия ще бъде необходима, за да осигури значителен принос в процеса на трансформация на енергийната система за тези държави-членки, които развиват ядрена енергия. Тя остава основен източник на ниски емисии на въглероден диоксид при производството на електроенергия. Най-голямо проникване на ядрената енергия се предполага при сценариите със забавяне на CCS и при сценарият за доставки чрез прилагането на технологии за диверсификация.
10. Взаимодействие между системите за децентрализация и централизираните енергийни системи
В пътната карта се предвижда, че децентрализацията на електроенергийната система и топлинна енергия ще се увеличава благодарение на увеличеното производство  на енергия от възобновяеми източници. Въпреки това, според сценариите в пътната карта, централизираните мащабни електроенергийни системи: например ядрени и газови централи и децентрализиранте системи, ще трябва все повече да работят заедно. В новата енергийна система, ще трябва да се появят нови конфигурации между децентрализираните системи и мащабните  централизирани системи, които  ще зависят една от друга и ще трябва да работят синхронизирано, например, ако местните ресурси не са достатъчни или са променливи във времето.

Какви задачи стоят пред държавите-членки
Постигането  на целите, заложени в пътната карта, за понижаване на въглеродните емисии до 2050 г., като същевременно се подобри конкурентоспособността и сигурността на доставките за Европа поставя пред държавите-членки задачата да планират националните си енергийни политики за бъдещето по такъв начин, че той да доведе до обединяване на  усилията за достигане на общи координирани дейностите в една по-широка рамка. През следващите години пътната карта ще бъде последвана от други инициативи в специфични области на енергийната политика. През 2012 г. се предвиждат нови предложения за изграждане на вътрешния пазар, енергията от възобновяеми източници и безопасността на атомните електроцентрали.
Въз основа на изложеното възниква и въпроса какви трябва да са основните задачи, които България следва да разреши и какви инициативи и политики в областта на енергетиката трябва да предприеме, за да  развива електроенергийния сектор в синхрон със заложените цели в пътната карта.
Пътната карта е само рамката и не дава предписания на държавите членки какъв точно сценарии и енергиен микс да развиват. Тя предлага нов енергиен модел, който има за цел да  направи енергийната система на Европейския съюз сигурна, конкурентоспособна и устойчива в дългосрочна перспектива.
-България трябва самостоятелно да посочи необходимите политики и мерки, които ще предприеме, да реши какъв енергиен микс ще развива и да  осигури правилните инвестиции, за да съдейства за постигане на заложените цели за намаляване на въглеродните емисии до 2050 г.
-България все още е на кръстопът и няма конкретна визия какъв точно енергиен микс да развива. Все още няма ясно заявени приоритети, дали ще строи нови ядрени мощности или ще тръгне по пътя на развитие на енергията от възобновяеми източници, която видно от графика №1 и според всички разработени сценарии в пътната карта ще има преобладаващ дял в рамките от 50 до над 75 % и в най-оптимистичния вариант до 97 % от потреблението на електроенергия  до 2050 г., доката сценариите за развитие на ядрената енергия след 2030 г. сочат намаляване на дела й до под 10 % от общия микс. Тази тенденция отчита все повече страховетена хората  от степента на сигурност на ядрените централи и опасността от ядрени аварии, които могат да се отразят неблагоприятно на населението и околната среда в дългосроцен план. От друга страна все повече трябва да се сбогуваме с илюзията, че цената на ядрената енергия ще бъде ниска. Тази тенденция неминуемо ще се променя след въвеждането на все по - строги правила и изисквания за ядрена безопасност, за дългосрочното и безопасно  управлението на ядрените отпадъци и извеждането на остарелите централи от експлоатация също ще изискват огромни средства, които така или иначе ще се отразяват в крайна сметка на цената на енергията от ядрените централи и тя ще става съпоставима с цената от възобновяеми източници. Моето лично предпочитание е, че бъдещото е на енергията от възобновяеми източници. Смятам, че следващото десетилетие постоянно ще поднася изненади, основани  на нови научни и инженерно-технически решения в развитието на технологиите за производство на енергия от възобновяеми източници.
-Безспорно е, че решенията  каква енергия и от какви източници ще се произвеждат в България трябва да се вземат не от тесен крът специалисти и политици, а след обстоен и задълбочен дебат и  широко обществено обсъждане, където да се отчетат всички ползи и негативи при прилагането на различните предложени сценарии за енергиен микс. Избраният енергиен микс, следва да води до постигането на целевите нива на въглероден диоксид за 2050 г. като всеки сценарии включва висока енергийна ефективност и значително повишаване на дела на енергията от възобновяеми източници. Разработените сценарии в пътната карта показват също така, че в бъдеще електроенергията ще играе по-голяма роля, отколкото понастоящем. Природният газ, нефтът, въглищата и атомната енергия също присъстват във всички сценарии, но в по-малки съотношения. Поддържането им ще позволи на  държавите-членки да останат гъвкави при избора на енергиен микс, ако бъде бързо изграден вътрешен пазар с добри взаимовръзки.
-С една дума България трябва да има ясна визия как вижда енергийната си система до 2050 г., и да даде ясен сигнал към инвеститорите и най-вече трябва да си изясни какви ще са бъдещите й отношения с тях. Ще бъдат ли те постоянно заклеймявани или дейността им ще бъде преценявана чрез ясни правила, прилагани от независими, прозрачни и компетентни регулаторни органи. Между другото Третият енергиен пакет дава много ясни параметри за ролята на енергийните регулатори, които всяка държава-членка следва да създаде. Инвестиционните решения за необходимата до 2030 г. инфраструктура трябва да се вземат сега, тъй като изградената преди 30—40 години инфраструктура трябва да бъде заменена. Незабавните действия могат да спестят по-скъпо струващи промени след двадесет години. Енергийната еволюция на ЕС така или иначе изисква модернизация и много по-гъвкава инфраструктура, като например трансгранични междусистемни връзки, „интелигентни“ електропреносни мрежи и модерни нисковъглеродни технологии за производство, пренос и съхранение на енергия.
-Пътната карта отчита и  социалното измерение на прехода към нисковъглеродна енергетика. Преходът ще засегне заетостта и броя и качеството на работните места, ще е необходимо образованието да създава техници и инженери с нови знания и умения. Да се създават механизми за постоянно обучение и преквалификация и развитие на способностите на работниците, за да могат да отговарят на изискванията на новите технологии.
За ефикасно управление на промяната е необходим и интензивен социален диалог. За тази цел ще трябва да бъдат ангажирани социалните партньори на всички нива, за да се гарантират при прехода достойни условия на труд.
-И когато става дума за социалното измерение на промяната, считам че е крайно време на обществото честно да се каже, че цените на електроенергията ще се повишават през следващите десетилетия. България не може да си позволи да поддържа ниски цени на електроенергията, защото тя е част от европейския и световен пазар на енергийни ресурси. Анализаторите са единодушни, а и според сценариите в пътната карта до 2030 г. цените на електроенергията със сигурност ще се повишават, но след това могат да паднат благодарение на по-ниските разходи за доставка, политиките за пестене на енергия и подобрените технологии. Разходите ще бъдат компенсирани от големия обем устойчиви инвестиции, които ще навлязат в европейската икономика, от свързаните с тях работни места на местно ниво и от намалената зависимост от внос. Всички сценарии водят до значително намаляване на въглеродните емисии без съществени различия в общите разходи или в сигурността на доставките.
-И не на последно място трябва също да се има предвид, че високите цени ще са непосилни за уязвимите клиенти с ниски доходи, затова е наложително  обсъждането и приемането на специални мерки за гарантирано и целево подпомагане на тези потребители.

Има още въпроси, които могат да се предложат за дискусия и обсъждане, защото съзнавам, че определянето на дългосрочната енергийна политика на страната е сложна и комплексна задача, но ще ги оставя за следващи публикации....



Няма коментари:

Публикуване на коментар