Енергетика: Оценка на проекта на Интегриран национален план за енергетика и климат за периода до 2030 г.

В съответствие с Регламент(ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, до 31 декември 2018 г. и впоследствие до 1 януари 2028 г. и на всеки десет години след това всяка държава членка изготвя и представя на Комисията проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата (ИНПКЕ). Комисията следва да направи оценка на представените проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата.

В публикуван доклад на Института за екология,  поръчан от Европейската фондация за климата, се оценяват  всички проекти на интегрираните национални планове за климата и енергетиката на държавите - членки, представени на Европейската комисия.

Оценката е направена въз основа на три критерия:

• Доколко са амбициозни поставените цели;

• Нивото на детайлност на описаните политики и мерки;

• Качеството и всеобхватността на процеса на изготвяне на плана.

Според изпълнението на тези критерии са класирани отделните държави членки.  Испания и Франция са водещи с резултат 52% и 47% съответно, следвана от Гърция (44%) и Швеция (43%). Словенският план за климата е последен с оценка 3%, а Словакия (12%) и Германия (12%) малко по-напред. Средният резултат за ЕС е 29%. България е с резултат 14,6 % и е 25-та по ред в класацията.

За проекта на България е посочено, че в ИНПКЕ са определени годишни цели за възобновяема енергия до 2030 г. по технологии и по сектори. Отчетено е, че има добре развити вътрешни електроенергийни връзки. В анализа се отбелязва, че в плана се предвижда само стабилизиране на ниските емисии на парникови газове (ПГ) до 2030 г. (спрямо 2005 г.), без да се поставят амбициозни цели и да се предвиждат намаления.   България е посочила ниска цел за енергия от ВЕИ, като причина за тази ниска цел са ограничените  възможности за инвестиции във възобновяеми източници, свързани със защита на биологичното разнообразие. България също е посочила, че ще разчита на твърда биомаса (предимно дърва за огрев) като не са дадени подробности  как ще се гарантира устойчивото използване на дървесината. В оценката се посочва, че все още не са започнали консултациите със заинтересованите страни, което е основно изискване при изработването на ИНПКЕ.