Енергетика: Кога и как да се регулират водородните мрежи

 

Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори (ACER) и Съвета на европейските енергийни регулатори (CEER) публикуваха първата статия от поредицата Европейска зелена сделка: Бяла книга на регулаторите „Кога и как дасе регулират водородните мрежи“ .

Целта на документа е да се задълбочи разбирането за регулаторните аспекти на проблемите на Зелената сделка и да се помогне на Европейската комисия при оценката на различни варианти като част от подготовката на законодателството относно интеграцията на водорода в  енергийната система. В Бялата книга се разглеждат:

•При какви обстоятелствата  е необходимо регулиране на водородните мрежи;

•Как да се използва  съществуващата инфраструктура на водородната мрежа;

•Как да се решат  регулаторните предизвикателства, свързани с използване  на газовата инфраструктура за транспорт на водород.

ACER и CEER препоръчват да се разгледат следните въпроси:

1. Да се прилага  постепенен подход при регулирането на водородните мрежи в съответствие с развитието на пазара и инфраструктурата за водород

Необходимостта от регулаторна намеса за инфраструктурата на водородната мрежа ще зависи от начина на развитие на водородния сектор, включително необходимостта от транспорт на водород. По-конкретно, ако водородната мрежа показва характеристики на естествен монопол и може да се счита за съществено съоръжение, където производителите и потребителите на водород се нуждаят от достъп до съоръжение за транспортиране на водород, което е трудно да се дублира, съществува структурен риск от злоупотреба с пазарна сила и  това би трябвало да бъде разгледано.

2. Да се прилага динамичен регулаторен подход, основан на периодичен анализ и мониторинг на пазара

 Следва да се прилага динамичен регулаторен подход, базиран на периодичен мониторинг на пазара. Това включва оценка на пазарната структура и по-специално на пазарните обстоятелства, които увеличават риска от злоупотреба с господстващо положение от собствениците на водородната мрежа. Националните регулаторни органи (НРО) трябва да наблюдават развитието на пазара и когато е възможно да се включи регулирането на водородните мрежи, въз основа на предварително дефинирани общоевропейски принципи. Управлението на този динамичен регулаторен подход може да бъде вдъхновено от модела на съществуващото регулиране на ЕС в областта на далекосъобщенията, който е доказал своята ефективност, чрез прилагането на  по-гъвкав, но предсказуем начин чрез отчитане на  променящите се пазарни условия, позволявайки на националните регулаторни органи  да оценяват редовно необходимостта и целесъобразността на регулаторните интервенции.

3.  Да се изяснят регулаторните принципи от самото начало

За ​​да се осигури сигурност на (потенциалните) инвеститори, трябва да има яснота кога ще започне да се прилага регулацията, в зависимост от резултата от дейността по мониторинг и относно общите принципи, които ще се прилагат към бъдещото европейско регулиране на водородните сектори: по-специално отделяне, достъп на трети страни, прозрачност, недискриминация, мониторинг и надзор от съответния национален регулаторен орган.

4. Да се предвидят временни регулаторни изключения за съществуваща и нова водородна инфраструктура, разработена като бизнес-за-бизнес мрежи(business-to-business networks)

Необходимо е да се изясни от самото начало регулаторната рамка за частните водородни мрежи, които са изградени като бизнес-за-бизнес мрежи. Временните изключения от бъдещи регулации могат да бъдат изрично предвидени в предстоящата правна рамка на ЕС, като се избягва, ненужно да се засягат тръбопроводите от точка до точка, като същевременно се гарантира, че тези освобождавания се дават съгласно същата регулаторна рамка на ЕС

5. Да се оценяват ползите от пренасочването на газови активи за транспорта на водород

 Регулаторите признават, че пренасочването на газови активи за транспортиране на водород може да има ползи както за крайните потребители на газ, така и за водорода. Това следва да се оценява за всеки отделен случай чрез анализи на разходите и ползите (cost benefit analyses (CBAs)), като се вземат предвид всички съответни фактори. Като първа стъпка ролята на националните планове за развитие на мрежата (НПР) на операторите на газови мрежи може да бъде разширена, за да се идентифицират и активи, които могат да бъдат използвани за пренос на водород.

 6. Да се прилага разходноориентиран подход, за да се избегне кръстосано субсидиране между газовите и водородните мрежи в случай на използване  на газови активи

Прилагането  на разходноориентиран   подход, за да се избегне кръстосано субсидиране между потребителите на газови и водородни мрежи. В случай на пренасочване на газови активи, тези активи следва да бъдат премахнати от регулаторната база на активите (regulatory asset base (RAB) на операторите на газови мрежи. Те трябва да бъдат оценени въз основа на тяхната специфична стойност в RAB по време на прехвърлянето, като се вземе предвид амортизацията, приложима за тези активи. По този начин ще се избегне случая потребителите да плащат два пъти за използването на едни и същи мрежови активи.

На сайта на ACER са публикувани и два документа изработени от (Kantor Management Consultants S.A.), по поръчка на агенцията; единият е относно възможното регулиране на водородните мрежи, а другият документ e за възможното регулиране на намаляването на емисиите на метан.

Possible regulation of hydrogen networks

Possible regulation of methane emissions abatement