Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския
парламент и на Съвета (REMIT) определи рамка,
която даде правомощие на националните регулаторни органи (НРО) да прилагат забраните установени в
членове 3 – търговия с вътрешна информация и 5 – манипулация на пазара за едро
на енергия – електричество и природен газ,
и да следят за спазване на задълженията установени с членове
4, 7в,
8, 9 и 15. В същото време НРО имат
ограничена компетенция и могат да разследват и установяват пазарни злоупотреби само на съответния
национален пазар на едро на енергия.
Анализът на
десет годишната практика по прилагане на забраните установи, че случаите на
пазарна злоупотреба във все по-голяма степен имат трансграничен характер
и често засягат няколко държави членки. В тези случаи е
много трудно да се предприемат съвместни действия за разследване между НРО и Агенция за сътрудничество на регулаторите на енергия
(Агенцията), поради сложни договорености и съществуването на разнородни режими
за надвор в отделните държави членки.
Сериозни затруднения от гледна точка
на правоприлагането съществуват и при случаи на пазарна злоупотреба, които обхващат
множество трансгранични елементи и те са свързани с участници на пазара, установени в трети държави.
Естествено това доведе до извода, че
действащата надзорна рамка не е подходяща за желаното равнище на пазарна
интеграция. На практика липсва механизъм, гарантиращ възможно най-добрите
надзорни решения в трансгранични случаи. Очерта се необходимост от
създаване на ефикасен и ефективен режим за надзор и разследване на
тези случаи на пазарна злоупотреба, които поради характеристиките си, засягат
целия Съюз и не могат да бъдат преодолени със самостоятелни действия на НРО на отделна
държава членка.
С оглед отстраняване на установените в действащата рамка
недостатъци се прие да бъде изменен
Регламент (ЕС) № 1227/2011 г.
На 17 април 2024 г. в Официален вестник на Европейския Съюз е
публикуван Регламент (ЕС) 2024/1106 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за изменение на регламенти
(ЕС) № 1227/2011 и (ЕС) 2019/942 във връзка с подобряването на защитата на
Съюза срещу манипулиране на пазара за търговия на едро с енергия (REMIT II).
Измененият
REMIT II е в сила от 7 май 2024 г.
С цел
ефективна борба с
нарушенията на пазара на едро на енергия при трансгранични случаи се възлага на
Агенцията в тясно и активно сътрудничество със съответните НРО, да извършва
разследвания, като упражнява правомощията, предоставени ѝ от членове 13а, 13б и
13в и в съответствие с тях.
Правомощия на Агенцията за разследване
В
съответствие с REMIT II, Агенцията може да упражнява правомощията си за разследване,
за да гарантира спазването на забраните, установени в членове 3 и 5, когато:
a) се
извършват или са били извършени действия по отношение на енергийни продукти на
едро, предназначени за доставка в най-малко две държави членки;
б)
без да се засягат дерогациите, посочени в член 16, параграф 5, компетентният
национален регулаторен орган не предприема необходимите мерки във възможно
най-кратък срок, за да изпълни искането на Агенцията съгласно член 16, параграф
4, буква б), когато е налично трансгранично въздействие;
в)
НРО изисква от Агенцията да упражни правомощията си по отношение на действия,
които дори и да не попадат в обхвата на буква а) или б), имат трансгранично
въздействие.
Агенцията може да
упражнява правомощията си, за да гарантира, че:
– задълженията, посочени в член 4, са
изпълнени, когато има вероятност съответната вътрешна информация да повлияе
значително на цените на енергийните продукти на едро, предназначени за доставка
в най-малко две държави членки.
– изпълнението на задълженията,
посочени в член 8, когато:
a) предполагаемо нарушение засяга наблюдението от страна на
Агенцията, посочено в член 7, на търговската дейност с енергийни продукти на
едро в най-малко две държави членки; или
б) предполагаемото нарушение засяга качеството на обмена на информация, посочен в член 10, в най-малко
две държави членки.
– задълженията, посочени в член 15, са
изпълнени, когато лицата посочени в същия член по занятие организират или
извършват сделки с енергийни продукти на едро, предназначени за доставка в
най-малко две държави членки.
При
упражняването на своите правомощия Агенцията може да даде приоритет на случаите
с най-значително трансгранично въздействие. За тази цел Агенцията следва да
установи критерии за определяне на случаите с най-значително трансгранично
въздействие, след консултации и в сътрудничество с НРО.
Преди
да упражни правомощията си за разследване, Агенцията следва да информира НРО и
други съответни органи на тази държава
НРО
може да възрази, ако:
a)
официално е започнал или провежда разследване по същите
факти; или
б)
е провел разследване по същите факти и е установил наличието или липсата на
нарушение
НРО
има право да информира Агенцията за възражението си в срок от три месеца, в
случаите когато провежда разследване.
В
тези случаи НРО следва да сътрудничи с Агенцията като:
a)
споделя информация и констатации, които са от значение за
упражняване на правомощията на Агенцията в други съответни юрисдикции; и
б)
участва, по искане на Агенцията, в група за разследване, създадена съгласно
член 16, параграф 4, буква в.
Агенцията
може да продължи да упражнява правомощията си в останалите юрисдикции на тези
НРО, които не са повдигнали възражение.
Агенцията не следва да упражнява
правомощията си, ако вече е проведено разследване по същите факти и е направено
заключение за наличието или липсата на нарушение информация и констатации, които са от значение за
упражняването на правомощията на Агенцията съгласно параграф 3
в други съответни юрисдикции.
Агенцията
следва да информира Комисията за създадената група за разследване и, по
искане на един от съответните НРО, Агенцията може да покани Комисията да
участва като наблюдател в групата за разследване.
Агенцията
също може да упражнява правомощията си, за да гарантира, че задълженията посочени в член 4, чл.7, чл. 8, чл. 10 и чл. 15 се изпълняват, ако нарушението засяга
най-малко две държави членки.
Проверки на място
За да се гарантира ефективно разследване
на трансгранични случаи, Агенцията може да подготвя и провежда проверки на
място в тясно сътрудничество и в координация със съответните НРО.
Агенцията може да извършва всички
необходими проверки на място в помещенията на разследваните лица, в които може
да се съхранява търговска документация. Когато това е необходимо за целите на
правилното извършване и ефикасността на проверките на място, Агенцията може да
извършва проверката без предварително известяване на разследваните лица.
Длъжностните лица на Агенцията и
лицата, упълномощени или назначени от Агенцията да извършват проверка на място,
след решение на Агенцията са оправомощени да:
a) влизат в съответните помещения на разследваните
лица;
б) проверяват счетоводните книги и
други документи, свързани с осъществяваната от тях дейност, независимо от носителя,
на който се съхраняват;
в) вземат или придобиват под всякаква
форма копия или извлечения от счетоводни
книги или документи;
г) запечатват служебни помещения, счетоводни
книги или документи за срока и в степента, необходими за проверката.
д) искат от който и да е представител или член на
персонала на тези лица обяснения по факти или документи, свързани с предмета и
целта на е представител проверката на място, и да записват отговорите.
Освен в
надлежно обосновани случаи помещенията не се запечатват за повече от 72 часа;
Ако в съответствие с приложимото национално
право за проверката на място е
необходимо разрешение от национален съдебен орган, Агенцията също подава искане
за такова разрешение. Агенцията може да подаде искане за такова разрешение и
като предпазна мярка.
Проверки в частни помещения
Ако съществува разумно основание да
се подозира, че търговската документация, свързана с предмета на проверката на
място, която може да е от значение за доказване на нарушение, се съхранява в
частни помещения на директори, управители или други членове на персонала на
предприятия, засегнати от разследване, Агенцията може с решение да извърши
проверка на място в такива частни помещения. В такива случаи в решението се посочват и причините, поради които
Агенцията е стигнала до заключението, че съществува основателно подозрение.
В случаите, когато проверката на място е в частни помещения, тя не се извършва без предварително разрешение от
национален съдебен орган.
Задължение на длъжностните лица
При проверките на място длъжностните лица
следва да информират разследваните лица като: представят
писмено решение на Агенцията, в което се посочва:
– предметът и целта на проверката на
място
–
датата,
на която тя ще започне;
– периодичните
имуществени санкции, когато съответното лице не допуска провеждането на проверката
на място;
– правото
решението да бъде предмет на контрол от Съда на Европейския съюз („Съдът“).
Допуска се съдействие от полицията
при възпрепятстване на проверката на място.
Искане на информация
По
искане на Агенцията всяко лице следва да ѝ предоставя информацията, необходима
за изпълнението на нейните задължения. В искането Агенцията следва да:
a)
се позовава на съответния член като правно основание за искането ;
б)
декларира целта на искането;
в)
посочва каква информация се изисква и в какъв формат;
г)
определя срок за предоставяне на информацията, който е съизмерим с искането;
д)
информира лицето, че отговорът на искането за информация не трябва да бъде
неверен или подвеждащ;
Агенцията
разполага и с правомощие да приема решения, с които да изисква информация. В
тези решения Агенцията, в допълнение посочва задължението на лицето да отговори
на искането, периодичните имуществени санкции, когато съответното лице не се
съобрази с искането, както и правото решението да бъде предмет на контрол от
Съда.
Лицата,
получаващи искането за информация, или техните представители следва да предоставят
исканата информация. Тези лица носят пълна отговорност предоставената информация да е пълна, вярна и неподвеждаща.
Вземане на показания
Агенцията може да проведе събеседване и да
вземе показания от всяко лице, което даде съгласие да участва в събеседване, с
цел събиране на информация, свързана с предмета на разследването. Агенцията може
да записва отговорите.
Когато
събеседването се провежда в помещенията на засегнатото лице, Агенцията информира
НРО на държавата членка, на чиято територия се провежда събеседването
Длъжностните
лица на НРО на тази държава членка могат да оказват съдействие на длъжностните
лица на Агенцията и лицата, упълномощени или назначени от Агенцията, да
проведат събеседването.
Процесуални гаранции
При
извършване на проверки на място, изискване
на информация и вземане на показания, Агенцията следва да гарантира пълно
зачитане на процесуалните гаранции по отношение на разследваните от нея лица,
включително:
a)
правото да не правят самоуличаващи изявления;
б)
правото да бъдат подпомагани от лице по избор;
в)
правото да използват всеки от официалните езици на държавата членка, в която се
извършва проверката на място;
г)
правото да коментират засягащите ги факти преди приемането на доклада за
разследването;
д)
правото да получат копие от протокола от събеседването и да го одобрят или да
добавят забележки.
Поканата
за представяне на коментари по факти по силата на правото, посочено в буква г),
включва резюме на фактите, отнасящи се до въпросното лице, и посочва подходящ
срок за представяне на коментари.
В
надлежно обосновани случаи, когато е необходимо да се запази поверителността на
проверката на място или на текущо или бъдещо административно или наказателно
разследване от национален орган, Агенцията може да реши да отложи поканата за
представяне на коментари.
Агенцията
следва да извършва разследванията обективно и безпристрастно и в съответствие с
принципа на презумпцията за невиновност и при пълно спазване на приложимите
правила на Съюза за поверителност и защита на данните.
Периодични имуществени
санкции/глоби
С
решение Агенцията може да налага периодична имуществена санкция/глоба на
разследваното лице, за да принуди това лице:
a)
да допусне провеждането на проверка на място
б)
да предостави информацията, поискана с решение на Агенцията
Периодичната
имуществена санкция/глоба се налага ежедневно, докато съответното лице не изпълни решението на Агенцията.
Периодичната
имуществена санкция/глоба следва да е
ефективна и пропорционална.
– размерът на периодичната имуществена
санкция, в случай на юридически лица, е 3% от средния дневен оборот през
предходната финансова година или, и глоба на физическите лица – 2% от средния
дневен доход през предходната календарна година.
– периодичната имуществена санкция/глоба
се изчислява от датата, посочена в решението за налагане на периодичната
имуществена санкция/глоба.
Периодичната
имуществена санкция може да бъде наложена за не повече от шест месеца, считано
от уведомяването за решението на Агенцията.
Решението
на Агенцията подлежи на контрол единствено от страна на Съда.
В рамките на разследването следва да се
гарантира напълно правото на защита на съответните лица. Те имат право на
достъп до документите в преписката на Агенцията, които са от значение за
решението на Агенцията да наложи периодичната имуществена санкция/глоба, при
условие че се зачита законният интерес на други лица във връзка със защитата на
техните търговски тайни. Правото на достъп до преписката не включва достъп до
поверителна информация или до вътрешни работни документи на Агенцията.
След приключване на действията по разследване на трансгранични
случаи, Агенцията следва да изготви доклад за проведеното
разследване, в който излага констатациите си. Докладът за разследването следва да включва също така всички
доказателства, на които се основават констатациите. Ако в доклада за
разследването Агенцията счете, че е налице нарушение на REMIT II, тя информира съответните НРО и изисква те да предприемат необходимите
мерки, включително, по целесъобразност налагане на санкции и глоби. В доклада за разследването Агенцията може също да препоръча
определени последващи мерки на съответните НРО и, когато е необходимо, да
информира Комисията. В срок от три месеца от получаването на доклада за
разследване съответните НРО следва да съобщават на Агенцията и когато е
необходимо – на Комисията, какви мерки считат за необходимо да предприемат.
Агенцията има задължение да представя на Европейския
парламент и на Съвета редовно и във всички случаи поне веднъж годишно резюмета
на изготвените от нея доклади в обобщена и анонимизирана форма. Тези резюмета и
тяхното съдържание се третират като поверителни.
Санкции
Държавите членки следва да установят
правила относно санкциите, приложими за нарушения на REMIT II, и да вземат всички мерки, необходими за
обезпечаване на тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат
ефективни, пропорционални и възпиращи, като отразяват естеството,
продължителността и сериозността на нарушението, причинените на потребителите
вреди и потенциалните ползи от търговията, основана на вътрешна информация и
манипулиране на пазара.
Държавите членки следва да уведомят
подробно Комисията и Агенцията за прилагането на тези разпоредби и незабавно да
ги уведомяват за всякакви последващи
изменения, които засягат тези разпоредби.
Държавите членки, в съответствие с
националното право и с принципа ne bis in idem, следва да гарантират, че НРО имат
правомощието да налагат поне следните административни санкции/глоби и други административни мерки
във връзка с нарушения на REMIT II:
a) изискване да се прекрати
нарушението;
б) нареждане на принудително
възстановяване на реализираната печалба или избегнатата загуба в резултат на
нарушенията, доколкото размерът им може да бъде определен;
в) издаване на предупреждения или
известия за обществеността;
г) налагане на периодични имуществени санкции;
д) налагане на административни санкции/глоби.
По отношение на физическите лица
Максималните административни глоби за физическите лица са както следва:
а) за нарушения на членове 3 и 5 — най-малко 5
000 000 евро;
б) за нарушения на членове 4 и 15 —
най-малко 1 000 000 евро;
в) за нарушения на членове 8 и 9 —
най-малко 500 000 евро.
Размерът на административната глоба
не следва да надвишава 20 % от годишния доход на съответното физическо лице за
предходната календарна година. Когато физическото лице пряко или косвено се е
облагодетелствало финансово от нарушението, размерът на административната глоба
е най-малко равен на получената облага.
По отношение на юридическите лица
Максималните имуществени санкции за
юридическите лица, са както следва:
а) за нарушения на членове 3 и 5 — 15 % от
общия годишен оборот за предходната финансова година;
б) за нарушения на членове 4 и 15 — 2 % от
общия годишен оборот за предходната финансова година;
в) за нарушения на членове 8 и 9 — 1
% от общия годишен оборот за предходната финансова година.
Размерът на имуществената санкции не
следва да надвишава 20 % от годишния
оборот на съответното юридическо лице за предходната финансова година.
Налаганетно на имуществените санкции
и глоби е в правомощие на държавите членки. Те следва да гарантират, че НРО може
да разкрива пред обществеността мерките или санкциите, наложени за нарушения на
REMIT II, освен
когато разкриването би довело до нанасянето на несъразмерно големи вреди на
заинтересованите страни.
Държавите членки следва да гарантират, че при определяне на вида
и размера на административните санкции и глоби и другите административни мерки
НРО вземат предвид всички отнасящи се до случая обстоятелства, включително по
целесъобразност:
a) тежестта и продължителността на
нарушението;
б) степента на отговорност на отговорното за
нарушението лице;
в) финансовата стабилност на лицето,
отговорно за нарушението, както е указано, например според общия годишен оборот
на юридическо лице или годишния доход на физическо лице;
г) значимостта на реализираните печалби или
избегнатите загуби от отговорното за нарушението лице, доколкото размерът им
може да бъде определен;
д) доколко отговорното за нарушението
лице сътрудничи на компетентния орган, без да се засяга необходимостта това
лице принудително да възстанови придобитите печалби или избегнатите загуби;
е) предишни нарушения на отговорното за
нарушението лице;
ж) взетите от отговорното за
нарушението лице мерки за предотвратяване на повторно извършване на
нарушението; и
з) дублирането на наказателни и
административни производства и глоби за същото нарушение срещу лицето,
отговорно за нарушението.
При упражняването на правомощията си
да налагат административни санкции и глоби и други административни мерки, НРО
на държавите членки следва да си
сътрудничат тясно, за да се гарантира, че упражняването на техните правомощия
за надзор и разследване, както и налаганите от тях административни глоби и
предприеманите от тях други административни мерки са ефективни и подходящи
съгласно REMIT II.
Те следва да координират действията, за да се избегне дублиране и припокриване при
упражняването на техните правомощия за надзор и разследване и при налагането на
административни санкции и глоби при трансгранични случаи.
До 8 май 2027 г. и на всеки три години след
това Комисията следва да представя на Европейския парламент и на Съвета доклад,
в който оценява дали санкциите за нарушения според REMIT II са
предвидени и се прилагат последователно във всички държави членки.
Публикации
