неделя, 18 септември 2011 г.

Енергетика:Защо Европа трябва "да говори с един глас" със страните доставчици на енергийни ресурси

На 7 септември 2011 г. Комисията прие и представи в Брюксел документ съобщение от ЕК до Европейския парламент, Съвета, Европейския социален и икономически комитет и комитета на регионите относно сигурността на енергийните доставки и международното сътрудничество "The EU Energy Policy:Engaging with Partners beyond Our Borders". Документът  за първи път съдържа цялостна енергийна стратегия за взаимоотношенията със страните извън Европейския съюз - доставчици на енергийни ресурси. Основната цел на предложения от Комисията подход е чрез подобрено и координирано поведение между държавите – членки на ЕС да се изграждат ясни приоритети и стабилна позиция спрямо външните за съюза доставчици, за да се гарантира сигурността на енергийните доставки за европейските потребители в дългосрочна перспектива.
Едновременно със съобщението Комисията предложи решение за създаване на механизъм за обмен на информация между държавите-членки и трети държави по междуправителствени споразумения в областта на енергетиката. Целта е  процедурата за нотификация, която вече се прилага при споразуменията по природния газ, да се  разшири и допълни, обхващайки всички видове енергоносители. В него ще бъде включен и инструмент за обмен на информация на равнище ЕС преди и след преговори с трети държави. Предложеният механизъм се създава, за да укрепи преговорните позиции на държавите-членки по отношение на трети държави, като едновременно с това гарантира сигурността на доставките и правилното функциониране на вътрешния пазар и създава правна сигурност за инвестициите.
Предложените документи на Комисията се опират на няколко основни прогнози за развитие на глобалните енергийни пазари и очертаващата се несигурност, поради неизбежното изчерпване на запасите от петрол и газ, зависимостта на  Европейския съюз при търговията с енергийни ресурси от разгръщащите се политически промени в Близкия изток и нарастващото потребление в бързо развиващите се икономики като Китай, Бразилия и Индия.
От друга страна  политиците, индустрията и гражданите на Европа все по ясно осъзнават, че ЕС е силно зависим само от няколко доставчика при вноса на енергийни ресурси. Газовата криза през 2009 г. между Русия и Украйна, която остави домакинствата и индустрията в редица държави -членки без надеждно снабдяване с газ, даде ясен сигнал и на колебаещите се, че е крайно време Европа да координира енергийната си политика и всички държави – членки да действат заедно като „заговорят на един глас” при енергийните взаимоотношения с трети страни. Само по този начин може да се гарантира стабилност и   сигурност на енергийните доставки.

Европейският съюз – част от световния енергиен пазар
Какви са прогнозите за световното потребление на енергийни ресурси до 2035 г.

Световните енергийни пазари са в процес на дълбока трансформация, която води до несигурност за държавите вносители и потребители на енергийни ресурси както по отношение на стабилността на цените, така и за сигурността на доставките. Докато през последните десетилетия основната част от световното потребление на енергийни ресурси се осъществява от страните от OECD, то през последните години се наблюдава значителен ръст в търсенето, който е предизвикан от нововъзникващите икономики, по-специално Китай и Индия.
Прогнозите са че в дългосрочен план до 2035 г. световното търсене на енергия ще се увеличи с повече от една трета, като Европа ще запази равнището на сегашното си потребление, а Китай и Индия ще увеличат почти двойно потреблението поради очаквания икономически растеж. Вероятни високи темпове на растеж се очакват също в Близкия изток и Каспийския региони, където  се очаква търсенето да се увеличи с 70% и 50% съответно между 2008 и 2035.
При така очертаната дългосрочна картина за развитието на търсенето на енергийни ресурси ЕС все повече ще се конкурира с други страни вносителки и региони при реализирането на енергийните доставки. Трябва също да се има предвид, че вътрешното европейско производство на енергия е в упадък. Повече от половината на консумираната енергия в ЕС идва от трети страни, ЕС е първи в света вносител на енергийни ресурси. Така например за 2008 г. нетният внос в Европа 27 е 1 012 543 ktoe, и далеч превъзхожда другите големи вносители като САЩ – 631 596 ktoe, Япония – 415 695 ktoe и Китай – 210 425 ktoe.

Зависимост на ЕС от вноса

Към настоящия момент ЕС внася повече от 80% от петрола и повече от 60% от газта, която консумира. Ако сегашните тенденции продължат, вносът до 2030 г. ще достигне повече от 70% от общото енергопотребление в ЕС. Зависимостта от вноса е спрямо малко на брой вносители. На първо място това е Русия с дял от 32% при вноса на петрол и 40% при вноса на природен газ, Норвегия съответно с 15% и 30 %, страните от ОПЕК с 36 % дял при петрола и Алжир с 15% дял при вноса на газ. Ситуацията за България е най-тежка, тъй като тя е почти 100 % зависима от един единствен доставчик на газ - Русия, подобна е картината и при вноса на петрол със 71 % зависимост.
В същото време географското разположение на ЕС го поставя в непосредствена близост до редица региони богати на енергийни ресурси, както и в пресечната точка на важни маршрути за доставка. Близките до границите на ЕС страни като Русия, Норвегия и Алжир са и основните  вносители в ЕС на природен газ и на суров петрол.
ЕС също така е основен вносител на природен уран като местното производство от мини в Чешката република и Румъния задоволява само малко повече от 3% от нуждите на ЕС. Две трети от доставките са от Русия, Казахстан, Канада и Австралия, които се допълват с доставки от Нигер, Южна Африка, Намибия, както и чрез използването на високо обогатен уран, предназначен за смесване.
Местното производство на въглища задоволява приблизително 60% от потребление на въглища в ЕС. Основните доставчици на въглища са разположени по-далеч от Европа, с изключение на Русия, която е най-големият доставчик на въглища за ЕС.
 Голямата зависимост на ЕС от вноса на енергийни ресурси и горчивия опит от преживените няколко прекъсвания на енергийните доставки, определено доведе до изработването на стратегията за единна европейска енергийна политика. Европейският съюз е на пътя да постави основите на изграждането на една обща - европейска политика спрямо страните даставчици на енергийни ресурси. Защото уязвимостта на Европа от външните доставчици вероятно ще продължава да нараства в контекста на големите световни предизвикателства, породени от политически събития, опазване на околната среда, все по трудните условия за инвестиции и достъп до енергийните ресурси в държавите производителки. Именно отчитайки зависимостта си от ограничен кръг доставчици на енергия, приоритетната политика в областта на енергетиката на ЕС е да продължи да разглежда внимателно рисковете, свързани с неочаквани колебания на цените на световните пазари на енергия, произтичащи от несъвършената конкуренция на пазара или слабости в регулаторната рамка.
Безспорно едно от предизвикателствата за гарантиране на дългосрочна стабилност на енергийните доставки е необходимостта от значителни усилия за изграждане на адекватна енергийна инфраструктура През следващото десетилетие и до 2035 г. ще са необходими, значителни инвестиции за модернизиране на енергийната инфраструктура с цел да се разнообразят съществуващите източници на ресурси, да се смени оборудването на пазара, за да се отговори на потреблението.

Усилията на ЕС следва да са насочени не само към координиране и оптимизиране развитието на инфраструктурата в рамките на ЕС, но не по-малко важно е да се гарантира, че са направени подходящите инвестиции в производствени мощности в основните страни – доставчици на енергийни ресурси в ЕС, както и в транзитната инфраструктура.

Диверсификазция на източниците и маршрутите за доставка на енергийни ресурси

Една от ключовите инициативи за разнообразяване на енергийните източници и маршрутите за доставка на енергийни ресурси за ЕС е изграждането на Южен коридор, който има потенциал да свърже ЕС с басейна на Каспийско море / Близкия изток - най-голямото находището на газ в света, оценявано на около 90 трилиона кубически метра.

Друг ключов приоритет свързан с външната инфраструктура е гарантирането на стабилен и непрекъснат транзит на енергия чрез Източния коридор. В периода от май 2010 до април 2011 г., през Украйна транзитно е преминал 63% от руския износ на природен газ за ЕС, докато през Беларус износа е около 30%. Голяма част от тръбопроводите, свързващи руските региони за доставка с ЕС се нуждаят от модернизация и реконструкция. Генералният план за модернизиране на газовата транзитна система на Украйна, изготвен от Natfogaz Украйна и UkrTransGas и представен на Международната инвестиционна конференция в Брюксел на 23 март 2009 г., определя общите инвестиции, необходими за провеждане на програмата за модернизация на системата в размер на $ 3 милиарда.
Енергия от възобновяеми енергийни източници
Не по малко внимание ЕС отделя и на развитието на енергия от възобновяеми енергийни източници. Очакванията за развитието на възобновяемата енергия са, че ще се появят нови доставчици на електроенергия за ЕС. В тази насока все по – голяма роля ще играе региона на Северна Африка. Един от проектите, който набира скорост е Средиземноморския план за слънчева енергия, който следва да постигне капацитет от 20GW до 2020 г., от които 5GW ще се изнасят към ЕС. Тази цел за използване на слънчевата енергия от Африка изисква наред с другите инвестиции и адекватно развитие на електрическите мрежи в региона и надеждното им свързване към енергийната система на ЕС.

В световен мащаб продължава да се отчита значително развитие и разгръщане на нисковъглеродните технологии включително и тези  за възобновяема енергия. Прогнозите са, че  до 2035 г. използването на енергия от възобновяеми източници ще се утрои от страни като Съединените щати и Бразилия. Очаква се Европа да задържи преднината си, по отношение на развитие на търсенето на енергия от възобновяеми източници. Търсенето на енергия от възобновяеми източници в Китай се очаква да нарасне шест пъти, а в Индия съответно четири пъти.
Ръстът на търсенето на енергия от възобновяеми източници в световен мащаб и други нисковъглеродни технологии ще представлява предизвикателство както и голям потенциал за развитие на европейските научни изследвания и промишленост. Поддържането на лидерската позиция на Европа в развитието на върховите технологии ще изисква адекватни инвестиции в областта на научните изследвания и развитие. Европа е на трето място по инвестиции на глава от населението след Япония и Южна Корея.
Повече разяснения за двата документа от  пресконференцията на комисаря Йотингер.

Няма коментари:

Публикуване на коментар