Миналогодишната авария на петролната платформа в Мексиканския залив показа, че промишленото извличане на нефт и газ от морските дълбини може да представлява реална заплаха и да нанесе огромни щети както на околната среда, така и на крайбрежните икономики. Щетите от аварията в Мексиканския залив се изчисляват на около 30 милиарда евро.
Историята и мащаба на добив на нефт и газ в Европа показва, че заплахата от сериозна авария в крайбрежните води на Европа продължава да бъде неприемливо голяма. В Европа нефт и газ се добиват от морското дъно от седемдесетте години на миналия век. Днес над 90 % от нефта и над 60 % от природния газ, произвеждани в ЕС и Норвегия се добиват офшорно. В европейски води действат над 1000 офшорни съоръжения за добив на нефт и газ. Най-значително е производството от района на Северно море и по-голямата част от нефта идва от Обединеното кралство и Норвегия, но постепенно във всички офшорни региони възниква интерес и вече 13 държави-членки (Обединеното кралство, Нидерландия, Дания, Германия, Ирландия, Италия, Испания, Гърция, Румъния, България, Полша, Малта и Кипър) са издали лицензи за офшорен добив на нефт и газ.
Офшорната промишленост в различните държави-членки работи с различни стандарти в областта на екологията, здравеопазването и безопасността.
Понастоящем законодателството на ЕС не покрива всички аспекти на офшорната промишленост за добив на нефт и газ, а националното законодателство на отделните държави-членки е много различно. Въпреки мерките, предприети от някои държави-членки за реформа на системите им след аварии в Северно море през 80-те години на миналия век, все още съществува значителен риск от тежки аварии в ЕС. Събитията от миналото показват, че през последните 30 години на света са възникнали поне 14 големи офшорни аварии като фонтаниране на кладенци и пълна загуба на производствени платформи, като 5 от тях са се случили през последните 10 години. Възможните последици от една голяма авария са катастрофални. Те включват човешки жертви, значителни екологични щети и съпътстващи поражения върху средствата за препитание в крайбрежните региони.
За да се избегнат подобни мащабни аварии е назряла необходимостта от прилагане на най-добри практики в сектора и изработване на стандарти за безопасност, здравеопазване и защита на околната среда при офшорно добиване на нефт и газ
Поради тази причина ЕК предлага нов регламент, който определя ясни правила, обхващащи целия жизнен цикъл на проучвателните и производствените дейности — от планирането до окончателното демонтиране на дадено съоръжение за добив на нефт или природен газ.
В оценката на въздействието, представена заедно с регламента е изчислено, че разходите при голяма авария във водите на ЕС са в рамките от € 205 - € 915 милиона годишно. Този диапазон се базира на статистика на инциденти при кладенци, изливания и отчетените разходи, свързани с повреда на имуществото и почистване на нефтени разливи.
Вменява се на европейската индустрия задължението редовно да оценява и подобрява стандартите за безопасност на офшорния добив под контрола на националните регулаторни органи. Промишлеността има основната отговорност да гарантира безопасността при осъществяване на дейността си и да покрива направените разходи. Държавите-членки ще трябва да покриват разходи свързани със създаването на националните компетентни органи
Проектът за регламент въвежда редица изисквания за ефективна превенция и действия при сериозни аварии чрез:
Лицензиране: Лицензионните органи в държавите-членки ще трябва да гарантират, че проучването и добивът на нефт и природен газ във водите на ЕС се разрешават само на оператори с достатъчен технически и финансов капацитет, необходим за контролиране на безопасността на офшорните дейности и защитата на околната среда.
Независими проверки: Предложените от оператора технически решения, които са от жизнено значение за безопасността на съоръжението трябва да се проверяват от независима трета страна преди пускането в експлоатация и периодично след това.
Задължително предварително планиране за извънредни ситуации: Още преди започването на проучвателните или производствените дейности компаниите ще трябва да изготвят доклад за основните заплахи по отношение на съоръженията си, който да съдържа оценка на риска и план за действие в извънредни ситуации. Тези доклади ще трябва да се представят на националните власти, които да ги одобрят, ако отговарят на изискванията.
Инспекции: Независими национални компетентни органи, отговарящи за безопасността на съоръженията, които ще проверяват мерките за безопасност, защита на околната среда и готовност за аварийни ситуации на нефтените платформи и дейностите, извършвани на тях. Ако даден оператор не спазва минималните стандарти, компетентният орган ще предприеме правоприлагащи и/или наказателни действия; в краен случай, ако операторът не се съобрази с наложените мерки, той ще трябва да прекрати сондажните или добивните дейности.
Прозрачност: На гражданите ще бъде предоставена контекстуална информация относно стандартите за ефективност на сектора и дейностите на националните компетентни органи. Те ще я публикуват на уебсайтовете си.
Действия при извънредни ситуации: Компаниите ще изготвят планове за действие при извънредни ситуации въз основа на оценката на риска на техните платформи и ще поддържат на разположение средства, които да използват в случай на необходимост. Държавите-членки също така ще вземат предвид изцяло тези планове при изготвянето на национални планове за действие при извънредни ситуации. Тези планове периодично ще бъдат подлагани на проверка от отрасъла и националните власти.
Отговорност: Компаниите за нефт и газ ще носят пълната отговорност за екологични щети, причинени на защитените морски видове и естествените местообитания. По отношение на щетите, причинени на водите, географската зона ще бъде разширена така, че да обхваща всички морски води на ЕС, заедно с изключителната икономическа зона (до около 370 км от бреговата линия) и континенталния шелф, който е под юрисдикцията на държавата-членка с брегова ивица. Относно щети, нанесени на водите, настоящата правна рамка на ЕС за отговорност за екологични щети е ограничена до териториалните води (до около 22 km от бреговата ивица).
Международни въпроси: Комисията ще работи с международните си партньори за насърчаване прилагането на най-високите стандарти за безопасност в световен план.
Група на офшорните органи в ЕС: Инспектори на офшорни дейности в държавите-членки ще работят съвместно, за да осигурят ефективен обмен на най-добри практики и да допринесат за разработването и подобряването на стандартите за безопасност.
Изискванията ще се прилагат за нови инсталации и операции веднага след приемането на новия регламент от Съвета и Европейския парламент. Преходен период от максимум две години е предвиден за съществуващите инсталации.
Повече информация от пресконференцията на комисаря по енергетика Г. Йотингер
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар