Енергетика: Енергия от възобновяеми източници - проблеми пред развитието й в България

Член 16 от Директивата за енергия от възобновяеми източници изисква от държавите-членки да направят промени в управлението и развитието на електропреносните си мрежи и по този начин да гарантират приоритетен или гарантиран достъп до мрежата на енергията произведена от възобновяеми източници. Държавите-членки следва да предприемат подходящи стъпки за развитие на електроенергийната мрежова инфраструктура за пренос и разпределение, на интелигентните мрежи, складови съоръжения и на електроенергийната система с цел да се позволи сигурното функциониране на електроенергийната система, тъй като това включва по-нататъшното развитие на производството на електроенергия от възобновяеми източници на енергия.

От своя страна Европейската Комисия (ЕК) има задължението да направи оценка на процеса на реалното интегриране на възобновяемите енергийни източници в мрежата и доколко електроенергията произведена от възобновяеми източници ефективно присъства на пазара

За да изпълни тази своя задача Европейската комисия е възложила на Eclareon и Öko-Institut да направят оценка по държави-членки и да представят доклади за всяка отделна членка доколко тя прилага на практика изискванията на член 16 от  директивата.

В момента докладите са публикувани и до 30 ноември могат да се дават становища по тях от заинтересованите страни, след което ще се изготви окончателния доклад, оценяващ развитието и интеграцията на енергията от възобновяеми източници (ЕВИ) в цяла Европа. Докладите са изработени въз основа на задълбочено проучване и анализ на съществуващата правна рамка, оценка на националните планове за действие и действителната ситуация на пазара в 27-те членки на ЕС. Анализирани са въпросите по отношение на свързването към мрежата, работата на мрежите и развитието им, а така също интегрирането на възобновяемите енергийни източници на съответните пазари и схемите за подпомагане. Предложени са и препоръки към всяка държава членка.

Докладът за България откроява няколко проблемни области.

Основните проблеми за интеграция на електроенергия от възобновяеми източници в България се открояват при свързването на вятърните и слънчевите централи за енергия към преносната мрежа и липсата на разширение на мрежата, необходимо за по-нататъшното развитие на нови инсталации за ЕВИ.

В доклада се отчита факта, че благодарение на съществуващите атрактивни преференциални тарифи и благоприятни правни условия през последните години са предприети много инвестиционни проекти за ЕВИ. Според анализа в доклада значителна част от тях в действителност са били спекулативни, предназначени основно да блокират мрежов капацитет, след което да се продадат на чуждестранни инвеститори.

Анализът на новия Закон за енергия от възобновяеми източници (приет на 03 май 2011 г.), отбелязва положителните моменти, чиято цел е да се намали броят на спекулативните проекти, но в същото време се подчертава, че след влизане на закона в сила повече от 80% от предварителните договори са били потвърдени. Изводът е, че недостигът на капацитет за пренос не може да бъде решен в краткосрочен план.

Друг очертан проблем е, че операторът на преносни системи (ОПС) на практика има право да прекъсне връзката с мрежата на централите за ЕВИ по всяко време.

Освен това се подчертава, че в новия закон за ЕВИ напълно е премахнат приоритетния достъп до мрежата за производителите на ЕВИ. Законът поставя енергията от възобновяеми източници зад всички други видове енергия. Законът предвижда да се спре прилагането на механизма за подпомагане, след като България постигне заложената индикативна цел. В доклада се отбелязва, че тази мярка е в пряко нарушение на директивите на ЕС. Друга сериозна пречка пред инвеститорите е, че те ще могат да са  наясно с цената, на която ще продават енергията едва след приключване на проекта и построяване на съоръженията за генериране на мощност, което би разколебало надеждни бъдещи инвестиции в областта на ЕВИ.

Един от най-големите проблеми отбелязан в доклада за България е, че все още изискването от втория и третия европейски енергиен пакет за отделяне на операторите на преносни системи не е въведено в националното законодателство.

Отбелязва се, че в момента пазарът на електроенергия в България не е либерализиран. Не функционира енергийна борса и не се осъществяват спот сделки, например сделки за деня и ден напред.

Препоръчва се също спрямо НЕК да се приложат правилата за конкуренция, за да се предотвратят злоупотреби на пазара, тъй като компанията има монополна позиция на пазара.