Икономическа политика: Европейският семестър за 2016 г.

Европейската комисия публикува съобщението относно европейския семестър за 2016 г, в което се посочва какви са задълженията на държавите членки съгласно Пакта за стабилност и растеж (ПСР).

Съобщението  „2016 Европейски семестър: Оценка на напредъка на структурните реформи,предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, и резултатите от задълбочения преглед  съгласно Регламент (ЕС) № 1176/2011“ бележи началото на започване на европейския семестър на национално равнище. Това включва изработването на нов набор от препоръки, които държавите членки трябва да вземат предвид, когато подготвят  националните си програми за конвергенция.

В съобщението се отчита, че България има прекомерни макроикономически дисбаланси. Икономиката се характеризира с продължаващи слабости във финансовия сектор и висока корпоративна задлъжнялост в контекста на висока безработица. Въпреки подобрената ликвидност и печалба в банковия сектор, е необходимо да се извърши задълбочен преглед  на активите в сектора чрез прилагане на стрес тестове. На пазара на труда се е увеличила дългосрочната безработица в контекста на приспособяването на икономиката. Уменията на работната сила не  съответстват на изискванията на новосъздадените работни места. Предстои да се приложи напълно плана за реформи и развитие на банковия надзор. В съобщението се посочва, че все още остава предизвикателството по отношение ефективността на производството по несъстоятелност. Отчита се, че се подготвят законодателни предложения. Освен това следва да се решат и слабите места в не банковия сектор.

Освен съобщението ЕК публикува доклади анализи за състоянието на икономиките и изпълнението на специфичните  препоръки за 2015 г. за всяка отделна държава членка.

Доклад за България за 2016 г., включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланс.

В доклада се прави оценка на икономиката на България в светлината на изготвения от Европейската комисия „Годишен обзор на растежа“, публикуван на 26 ноември 2015г. В обзора се препоръчват три приоритета за икономическата и социалната политика на ЕС през 2016г.:

• подновяване на инвестициите;
• продължаване на структурните реформи за модернизиране на икономиките на държавите членки;
• провеждане на отговорни фискални политики.

В „Доклад за механизма за предупреждение“, с който се поставя началото на петия годишен цикъл на процедурата при макроикономически дисбаланси България е определена като държава, която се нуждае от допълнителен задълбочен преглед.  

Основните  заключения от  задълбочения преглед в доклада и свързаните с тях политически предизвикателства за България са изброени както следва:

• Функционирането на финансовия  сектор като  цяло  се  стабилизира,  но продължават  да  съществуват  рискове. Ликвидността  и  рентабилността  на банковия  сектор  се  подобриха,  но  по-сериозна  оценка  на  устойчивостта  на сектора  може  да  бъде  направена  само  въз основа  на  резултатите  от  предстоящите преглед на качеството на активите и тест за устойчивост,  които  се  очакват  към  края  на лятото.  Органите  набелязаха  слабостите  в небанковия  сектор,  но  те  все  още  не  са отстранени. 
• Продължават  да  съществуват  рискове, произтичащи  от  големите  задлъжнелия на  предприятията,  и  пречки  пред намаляването  на  задлъжнялостта. Трайната отрицателна инфлация затруднява още  повече  намаляването  на задлъжнялостта  и  оказва  допълнителен натиск  върху  рентабилността  на нефинансовите  предприятия.  Освен  това натрупаните  в  някои  сектори  задължения могат  да  се  окажат  трудни  за  връщане. Поради  ограничения  досега  напредък  в реформите,  нормативната  уредба  на несъстоятелността  предоставя  ограничени възможности  за  намаляване  на  все  още високото  равнище  на  задлъжнялост  на предприятията,  без  което  отпускането  на нови заеми и корпоративните инвестиции се очаква да останат ограничени.
• Външната позиция на страната като цяло се  е  подобри  допълнително,  но продължават  да  съществуват  рискове. Подобряването  на  нетната  външна  позиция бе  породено  предимно  от  структурно подобрение  на  салдото  по  текущата  сметка и  доведе  до  снижаване  на  брутния  външен дълг,  като  намали  рисковете. При  все  това отрицателното  равнище  на  нетната  външна позиция продължава да бъде  твърде високо и  нарастващите  нужди  от  финансиране  на правителството  създават  някои  нови рискове.
• Оставащите  слабости на пазара на труда продължават  да  затрудняват  растежа  и ограничават  капацитета  за приспособяване  на  икономиката. Структурният  характер  на  дълготрайната безработица,  намаляващата  и  остаряваща работна  сила,  слабото  участие  на пазара  на труда  и  несъответствието  между  търсените и  предлаганите  умения  възпрепятстват адаптирането  на  пазара  на  труда,  като  това особено  се  отразява  на  младите  хора  и трайно  безработните  лица.  Освен  това трайно  високият  дял  на  недекларирания труд  нарушава  пазара  на  труда  и  намалява данъчните  приходи.  Въпреки  напредъка  с реформите на активната политика на пазара на  труда,  по-доброто  насочване  на  хората към свободните работни места е затруднено от  недостатъчното  приоритизиране, насочване  и  устойчивост  на мерките  в  тази област.  В  по-общ  план,  оставащите предизвикателства, свързани с интеграцията на ромите на пазара на  труда,  с прехода от училище  към  заетост  и  с  обхвата  на    обезщетенията  за  безработица, възпрепятстват напредъка в тази област.   

Други  основни  структурни  въпроси, анализирани в този доклад и сочещи конкретни предизвикателства за България, са следните:

• Счита  се,  че  пенсионната  система  се развива устойчиво, но почти половината от  възрастните  хора  продължават  да бъдат  застрашени  от  бедност  или социално  изключване.  Различните пенсионни  реформи  направиха  пенсиите  за старост  по-зависими  от  индивидуалните вноски  за  пенсия.  Поради  това  реформите на  пазара  на  труда  в  подкрепа  на  по-дълъг трудов  живот  придобиват  решаващо значение  за  адекватността  на  пенсиите  в бъдеще.  Освен  това  броят  на  лицата  с пенсии  за  инвалидност  продължава  да расте, като допринася за бъдещо натрупване на потенциално уязвими лица.
• Системата  на  здравеопазването  е изправена  пред  значителни предизвикателства,  включително ограничена  достъпност,  ниска  степен  на финансиране и незадоволителни  здравни резултати.  Наред  с  това  България  е изправена  пред  предизвикателството  да задържи  квалифицираните  специалисти  в областта  на  здравеопазването,  които  са привлечени  от  по-желани  алтернативни възможности.  Дългосрочните  грижи  за възрастните  хора и  за лицата  с  увреждания изглеждат недобре приспособени за бързите демографски  промени,  през  които преминава страната.
• Образователната  система  има  ограничен капацитет  за  включване  на  уязвимите групи и за предоставяне на учащите се на необходимите  им  умения.  Децата  от семейства  с  по-нисък  социално-икономически  статус,  особено  от  ромски семейства,  изглежда  не  се  ползват  с  равни възможности  за  образование,  включително образование  в  ранна  детска  възраст.  Това има  дългосрочни  последици  за  тяхното социално  приобщаване  и  пригодност  за заетост.  Участието  в  професионалното образование продължава да бъде високо, но качеството  и  сътрудничеството  с  бизнеса  и социалните  партньори  изглеждат недостатъчни.  Новоприетото законодателство  и  стратегиите  за образование  и  обучение  все  още  не  са превърнати в конкретни мерки.
• Високият  дял  на  хората,  изложени  на риск  от  бедност  или  социално изключване,  остава  едно  от  основните икономически  и  социални предизвикателства.  Сред  групите  с  висок риск са децата, ромите и хората, живеещи в селски  райони.  Системата  за  социална закрила  (включително  общия  минимален доход)  изглежда  не  осигурява  достатъчна подкрепа  и  активизирането  на  хората  на социални  помощи  остава  ниско. Фрагментираността  на  агенциите, подкрепящи  тези  групи,  продължава  да възпрепятства  ефективния  съгласуван отговор на това предизвикателство.
• Продължават  да  съществуват предизвикателства  по  отношение  на бизнес  средата.  Нестабилната  нормативна уредба  и  ниското  доверие  в  съдебната система  възпрепятстват  частните инвестиции.  Освен  това  корупцията продължава  да  буди  значително безпокойство  в  България,  а  отговорът  на националните  органи  продължава  да  бъде възпрепятстван  от  слаби  и  фрагментирани институции.  Бавното  изпълнение  на реформите  в  областта  на  публичната администрация  и  електронното  управление не  позволява  значителни подобрения  в бизнес  средата.  Освен  това  оставащите слабости  на  системата  на  обществените поръчки  ограничават  използването  на европейските  структурни  и  инвестиционни фондове.  Недостатъчният  достъп  до финансиране  и  липсата  на  подходящи рамкови  условия  за  инвестиции  в  научни изследвания  и  развойна  дейност възпрепятстват  иновациите  и конкурентоспособността.  Забавянето  на важни  структурни  реформи  в  ключови сектори  като  енергетиката  би  могло допълнително  да  възпрепятства конкурентоспособността.   

Следващи стъпки

През април държавите членки трябва да представят своите национални програми за реформи и своите програми за стабилност (за страните от еврозоната) или конвергенция (за страните извън еврозоната), включително евентуалните последващи действия във връзка със зимния пакет.

Въз основа на това, през пролетта Комисията ще представи своите предложения за нов набор от специфични за всяка държава препоръки, насочени към основните предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени. Препоръките ще съдържат и фискални насоки, които ще се основават на прогнозата на Комисията от пролетта, която ще включва окончателни бюджетни данни за 2015 г., потвърдени от Евростат.