Цифрова икономика: ЕК представи данни за DESI

Европейската комисия публикува резултатите от изданието за 2016 г. на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI).

Какво представлява DESI?

Индексът занавлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (Digital Economy and Society  Index — DESI) е онлайн инструмент за измерване на напредъка на страните от ЕС към изграждане на цифрови икономики и общества. Той е сложен съставен показател разработен от Европейската комисия ( по-конкретно от ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“). Чрез показателя се прави оценка на напредъка на държавите от ЕС към цифрова икономика и цифрово общество.

Индексът DESI обединява  набор  от 5  показатели.: свързаност,  човешки  капитал,

използване на интернет, внедряване на цифрови технологии и цифрови обществени услуги.

Според Комисията данните за 2016 показват, че след публикуване на стратегията за цифровия единен пазар на Комисията през миналата година досега страните членки са постигнали напредък в области като свързаност и цифрови умения, както и по отношение на публичните услуги.

В същото време се отчита, че темпото на напредъка се забавя и затова са необходими  

действия, както на равнище ЕС, така и на национално равнище, за да се премахнат пречките, които възпрепятстват страните от ЕС да се възползват в пълна степен от възможностите на цифровите технологии.

Основни констатации в индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI).

·     ЕС напредва, но бавно: резултатът на ЕС като цяло е 0,52 от 1, което представлява подобрение спрямо 0,5 за предходната година. Всички страни от ЕС без Швеция са подобрили своя резултат.

·    Дания, Нидерландия, Швеция и Финландия продължават да водят класацията по DESI.

·    Нидерландия, Естония, Германия, Малта, Австрия и Португалия са най-бързо развиващите се страни и вървят начело. Повече информация относно резултатите на отделните държави могат да бъдат намерени в профилите на държавите и в този информационен документ.

• Необходими действия за настигане на най-добрите в световен мащаб: за първи път Комисията също така сравнява ЕС с някои от най-цифровизираните държави в света (Япония, САЩ и Южна Корея). Пълният доклад за нов международен индекс на представянето в областта на цифровите технологии ще бъде достъпен в средата на март 2016 г., но предварителните резултати показват, че най-успешните европейски страни са също и световни лидери в областта. Въпреки това ЕС като цяло трябва значително да подобри своите резултати, за да играе водеща роля на световната сцена.

• По-добра свързаност, но недостатъчна в дългосрочен план: 71% от европейските домакинства разполагат с високоскоростен широколентов достъп до интернет (поне 30 Mbps) спрямо 62% през миналата година. ЕС е на прав път към постигане на пълно покритие до 2020 г. Броят на абонаментите за мобилен широколентов достъп до интернет бързо нараства — от 64 абонамента на всеки 100 европейци през 2014 г. на 75 днес. ЕС трябва да е готов да отговори на бъдещото търсене и да осигури следващото поколение съобщителни мрежи (5G). Ето защо Комисията ще представи преглед на правилата на ЕС за далекосъобщенията, за да може до края на годината технологичните и пазарните предизвикателства бъдат преодолени.

• Подобряване на цифровите умения: Въпреки че броят на висшистите в областта на науката, технологиите и математиката в ЕС слабо се е повишил, почти половината от европейците (45%) нямат основни умения за ползване на цифрови технологии (използване на електронна поща, текстообработващи програми или инсталиране на нови устройства). Комисията ще разгледа цифровите умения и обучението в рамките на предстоящата по-късно тази година програма на ЕС за уменията.

• Електронната търговия — пропусната възможност за по-малките предприятия: 65% от европейските интернет потребители пазаруват онлайн, но само 16% от МСП продават онлайн, като по-малко от половината от тях продават онлайн в други страни (7,5%). За да реши този проблем, през декември Комисията представи предложения относно цифровите договори (съобщение за медиите) с цел потребителите, които пазаруват онлайн, да бъдат по-добре защитени и да се помогне на предприятията да увеличат своите онлайн продажби. През май Комисията ще представи пакет от законодателни мерки за по-нататъшно стимулиране на електронната търговия. Той ще включва мерки за справяне с необоснованото геоблокиране, за подобряване на прозрачността на трансграничните пазари на колетни пратки и за по-добро прилагане през граница на правилата на ЕС за защита на потребителите.

• Повече, но не достатъчно използвани публични услуги онлайн: показателите сочат, че публичните администрации предоставят по-широк набор от онлайн услуги, даващи възможност на хората да използват интернет, за да се информират за ново място на пребиваване, раждане на дете и други важни събития. Въпреки това броят на интернет потребителите, които взаимодействат със съответната администрация онлайн (32%), не се увеличава.

Отделно от общите констатации са представено подробни данни и профил за всяка държава членка.

Данните за България

По индекса DESI за 2016 г. общата оценка за България е 0,37 (нарастване спрямо 0,36 през 2015 г.), с което тя се  нарежда  на  27-мо  място  в  класацията  по  DESI.

Високоскоростният  широколентов  достъп  е  на разположение  за  почти  72 %  от  домакинствата  в България,  но  в  селските  райони  няма  високоскоростно покритие.  

Едва  55 %  от  българските  домакинства  са абонирани  за фиксирана широколентова връзка  (27-мо място  в  ЕС),  а  половината  от  тях  ползват високоскоростна  връзка  (10-то  място  в  ЕС). 

България трябва  да  се  справи  със  сериозното  си  изоставане  в придобиването  на  умения  за  ползване  на  цифрови технологии:  едва  31 %  от  населението  имат  основни умения  в  тази  област.

Българските  потребители  на интернет  са  сред  първенците  в  използването  на услугите  за  видеоразговори  (1-во място)  и  социалните мрежи  (6-то  място).

Те  изглежда  се  въздържат  най-много от банкирането и пазаруването онлайн.

Въпреки известен  напредък  в  използването  на  цифрови технологии в българските обществени услуги има голям потенциал за подобрението му; в тази област България е на последно място.

България попада в групата на изоставащите страни, които  показват  резултати  под  средното  за  ЕС  и  които като цяло напредват  по-бавно спрямо ЕС  от миналата година.  Групата на изоставащите страни включва България, Гърция, Полша, Словакия, Унгария, Франция и Чешката република.  

Повече информация 

Данни за е правителство на България