Възобновяема енергия: Комисията настоятелно призовава България да транспонира Директивата за възобновяемата енергия

 

Комисията съобщи, че е  изпратила  мотивирано  становище на България, в което настоява да се транспонира в националното законодателство Директива (ЕС) 2018/2001 относно насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници.

Директивата установява обща рамка за насърчаването на енергията от възобновяеми източници. Държавите членки колективно следва да осигурят постигането през 2030 г. на поне 32 % дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в Съюза.

Тя също така установява правила относно финансовото подпомагане за електрическата енергия от възобновяеми източници, за потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и за използването на енергия от възобновяеми източници в сектора за топлинна енергия и енергия за охлаждане и в транспортния сектор, за регионалното сътрудничество между държавите членки и между държавите членки и трети държави, за гаранциите за произход, за административните процедури и за информацията и обучението. В нея са установени и критерии за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове за биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса.

Освен това директивата  включва нови разпоредби, които да позволят на гражданите да играят активна роля в развитието на възобновяемите енергийни източници – особено в общностите на възобновяема енергия и самостоятелното потребление на възобновяема енергия, както следва:

Потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници

Държавите членки следва да гарантират, че потребителите имат право да станат потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, 2.   Държавите членки следва да гарантират, че потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, индивидуално или чрез доставчици на агрегирани услуги имат право:

а) да произвеждат възобновяема енергия, включително за собствено потребление, да акумулират и да продават своите излишъци от тази електрическа енергия от възобновяеми източници, включително чрез споразумения за закупуване на възобновяема електрическа енергия, доставчици на електрическа енергия и търговски споразумения между партньори, без да бъдат подлагани на:

i) дискриминационни или непропорционални процедури и такси, както и такси за мрежата, които не отразяват разходите, по отношение на електрическата енергия която потребяват от мрежата или с която захранват мрежата;

ii) дискриминационни или непропорционални процедури и каквито и да е такси по отношение на произведената от самите тях електрическа енергия от възобновяеми източници, която остава в рамките на техните помещения;

 

б) да инсталират и да експлоатират системи за съхранение на електрическа енергия в съчетание с инсталации за производство на възобновяема електрическа енергия за собствено потребление, без да са задължени да плащат каквито и да е двойни такси, включително такси за мрежата за съхраняване на електрическа енергия в рамките на техните помещения;

в) да запазят своите права и задължения на крайни потребители;

г) да получат заплащане, включително където е приложимо чрез схеми за подпомагане, за подадената към мрежата произведена от тях възобновяема електрическа енергия, което отразява пазарната цена и което може да отчита дългосрочната стойност на подадената към мрежата електрическа енергия и аспектите на околната среда и обществото.

Общности за възобновяема енергия

Държавите членки следва да гарантират, че крайните потребители, и в частност битовите потребители, имат право да участват в общност за възобновяема енергия, без да губят своите права или задължения като крайни потребители и без да трябва да изпълняват необосновани или дискриминационни условия или процедури, които биха възпрепятствали участието им в общност за възобновяема енергия, при условие че в случая на частните предприятия тяхното участие не представлява основната им търговска или професионална дейност.

Държавите членки следва да гарантират, че общностите за възобновяема енергия имат право:

а) да произвеждат, потребяват, акумулират и продават енергия от възобновяеми източници, включително чрез споразумения за закупуване на електрическа енергия;

б) да споделят в рамките на общността за възобновяемата енергия, възобновяемата енергия, произведена от производствени единици, притежавани от общността за възобновяема енергия, при спазване на другите условия, предвидени в настоящия член и при зачитане на правата и задълженията на членовете на общността за възобновяема енергия като потребители;

в) да имат достъп по недискриминационен начин до всички подходящи пазари на енергия както пряко, така и чрез агрегиране.

Държавите членки извършват оценка на съществуващите препятствия и на потенциала за развитие на общностите за възобновяема енергия на тяхна територия.

Държавите членки осигуряват рамка, благоприятстваща насърчаването и улесняването на развитието на общностите за възобновяема енергия. Наред с другото рамката гарантира, че:

а) необоснованите регулаторни и административни пречки пред общностите за възобновяема енергия са премахнати;

б) по отношение на общностите за възобновяема енергия, които предлагат енергия или агрегиране или други търговски енергийни услуги, се прилагат разпоредбите, отнасящи се за тези дейности;

в) съответният оператор на разпределителна система си сътрудничи с общностите за възобновяема енергия с цел улесняване преноса на енергия в рамките на общностите за възобновяема енергия;

г) за общностите за възобновяема енергия се прилагат справедливи, пропорционални и прозрачни процедури, включително регистрация и лицензиране, както и отразяващи разходите такси за мрежата и съответните такси, налози и данъци, като се гарантира, че те допринасят по адекватен, справедлив и балансиран начин за разпределянето на общите разходи за системата в съответствие с прозрачен анализ на разходите и ползите на разпределените енергийни ресурси, направен от националните компетентни органи;

д) общностите за възобновяема енергия са обект на недискриминационно третиране във връзка със своите дейности, права и задължения като крайни потребители, производители, доставчици, оператори на разпределителни системи или като други участници на пазара;

е) общностите за възобновяема енергия са достъпни за участие на всички потребители, включително домакинствата с ниски доходи или уязвимите домакинства;

ж) има на разположение инструменти за улесняване на достъпа до финансиране и информация;

з) се предоставя регулаторна подкрепа и помощ за изграждане на капацитет на публичните органи при улесняването и създаването на общности за възобновяема енергия и при улесняването на прякото участие на органите;

и) са въведени правила, за да се гарантира еднаквото и недискриминационно третиране на потребителите, които участват в общността за възобновяема енергия.

Директивата поставя също повишена цел от 14% за дела на възобновяемите горива в транспорта до 2030 г. и засилва критериите за гарантиране на биоенергийна устойчивост. Държавите-членки трябваше да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с директивата до 30 юни 2021 г. Към тази дата България не е информирала Комисията, че е транспонирала директивата.

В резултат на това през юли 2021 г. ЕК е изпратила  официално уведомително писмо, а  сега изпращат мотивирано становища, тъй като България до днес не е уведомила Комисията за предприети  мерки за транспониране. При липса на задоволителен отговор в рамките на два месеца, Комисията може да отнесе случая  до Съда на Европейския съюз.