Конкуренция:Обществено допитване по предложение за по-голяма прозрачност при ценообразуването по веригата за доставка на храни

Европейската комисия обяви, че прави  предложение, с което се изисква да се обявяват най-важните ценообразуващи елементи на всеки етап от веригата за доставки на храни, през който преминават продуктите на хранително-вкусовата промишленост. Целта е да се създаде по-голяма прозрачност при обявяването на цените по цялата верига за доставка на храни.

Това предложение на ЕК е трето от предвидените мерки за гарантиране на лоялна конкуренция по веригата на доставка на храна. Първите документи включват

Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти и  Съобщение на Комисията „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“, чрез които се цели да се постигнат по-лоялни практики по веригата за доставки на храни.

Разликите между покупните и продажните цени могат да предоставят информация за междинните разходи (като транспорт, застраховане, складиране и т.н.) между продавача и купувача. По-голямата прозрачност ще позволи да се взимат по-добри делови решения и ще подхранва доверието в лоялното ценообразуване на всеки етап на веригата за доставки на храни. Наличието на актуална и лесно достъпна информация за пазарната конюнктура също е от ключово значение за добрата конкурентоспособност на световния пазар.

Според Комисаря по въпросите на земеделието и развитието на селските райони Фил Хоган

„Повишената прозрачност на пазара ще направи информацията за ценообразуването по-ясна и по-достъпна, с което ще се насърчат лоялните отношения по цялата верига, а интересите ще бъдат по-балансирани. Тези нови правила ще допълнят наскоро приетата директива за забрана на нелоялните търговски практики и ще бъдат от полза за по-малките и слаби участници във веригата за доставки на храни. Въвеждането им отразява значителната обществена подкрепа в целия ЕС за засилване на ролята на земеделските производители във веригата за доставка на храни“.

ЕК отчита, че има асиметрия в информацията за пазарите - от една страна има много информация за динамиката на селскостопанските пазари (цени, производство, запаси и т.н.), докато почти няма информация за други ключови пазари по веригата за доставки на селскостопански продукти и храни – като преработката на храни и търговията на дребно, които са именно звеното между земеделските производители и потребителите. Тази асиметрия в наличието на информация между земеделските производители и останалите участници във веригата за доставки на храни поставя първите в изключително неизгодно положение на пазара и поражда опасения за нелоялни търговски отношения. Липсата на информация от преработвателите и търговците на дребно за динамиката на пазара е известна като „черната кутия“ на веригата за доставки на селскостопански продукти и храни. Предложението има за цел  да предостави ключа за отварянето на тази кутия.

Предложените мерки ще обхванат продуктите: месо, яйца, млечни продукти, плодове и зеленчуци, полски култури, захар и зехтин. Те са разработени въз основа на системите за събиране на данни и процедурите, които вече са въведени и използвани от операторите и държавите членки при докладването на пазарна информация на Комисията, само че с разширяване на обхвата. Всяка държава членка самостоятелно ще събира данни за цените и пазарите. Комисията препоръчва на държавите членки да изберат най-икономически целесъобразния подход и фокусът им да не са малките и средни предприятия, за да се намали административната тежест. Държавите членки ще предоставят данните на Комисията, която от своя страна ще публикува наблюденията на своя портал за данни за хранително-вкусовата промишленост и обсерваториите на пазара на ЕС. Изключително важно е предоставяната от държавите членки информация да е точна и актуална.

В съответствие с процедурите на Комисията за по-добро законотворчество, предложението е публикувано за обществено допитване за четири седмичен срок. След това то ще бъде прието от Европейската комисия и се очаква да влезе в сила шест месеца след приемането му.

За повече информация
Предложение за повече пазарна прозрачност при веригата за доставки на храни в ЕС

Енергетика: В Официален вестник на ЕС е публикувана Покана за АЕЦ "Белене"

Във Официален вестник на ЕС е публикувана Покана за заявяване на интерес за стратегически инвеститор и/или придобиване на миноритарно участие и/или изкупуване на електрическа енергия

 

"Националната електрическа компания ЕАД (НЕК) отправя настоящата Покана („Покана“) за заявяване на участие в процедура за избор на стратегически инвеститор за изграждането на АЕЦ „Белене“, както и Покана за заявяване на интерес за придобиване на миноритарно участие в бъдещата проектна компания (ПК), която ще бъде създадена, за да изгради, притежава и експлоатира АЕЦ Белене в България на пазарен принцип, и/или за заявяване на интерес за изкупуване на електрическа енергия от бъдещата електроцентрала.

Българската страна, чрез НЕК, ще участва в бъдещата ПК с апортна вноска на активите, относими към проекта АЕЦ „Белене“, в т.ч. лицензираната площадка, оборудването с дълъг цикъл на производство, издадените решения, разрешения, лицензии и други документи и права върху Проекта.

Българската страна, чрез НЕК, си запазва правото на блокираща квота при взимането на решение по определени въпроси от компетентността на общото събрание на акционерите в ПК през целия срок на изграждане, експлоатация и последващо извеждане от експлоатация на централата."

Целият текст на поканата 

Енергетика: Оценка на проекта на Интегриран национален план за енергетика и климат за периода до 2030 г.

В съответствие с Регламент(ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, до 31 декември 2018 г. и впоследствие до 1 януари 2028 г. и на всеки десет години след това всяка държава членка изготвя и представя на Комисията проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата (ИНПКЕ). Комисията следва да направи оценка на представените проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата.

В публикуван доклад на Института за екология,  поръчан от Европейската фондация за климата, се оценяват  всички проекти на интегрираните национални планове за климата и енергетиката на държавите - членки, представени на Европейската комисия.

Оценката е направена въз основа на три критерия:

• Доколко са амбициозни поставените цели;

• Нивото на детайлност на описаните политики и мерки;

• Качеството и всеобхватността на процеса на изготвяне на плана.

Според изпълнението на тези критерии са класирани отделните държави членки.  Испания и Франция са водещи с резултат 52% и 47% съответно, следвана от Гърция (44%) и Швеция (43%). Словенският план за климата е последен с оценка 3%, а Словакия (12%) и Германия (12%) малко по-напред. Средният резултат за ЕС е 29%. България е с резултат 14,6 % и е 25-та по ред в класацията.

За проекта на България е посочено, че в ИНПКЕ са определени годишни цели за възобновяема енергия до 2030 г. по технологии и по сектори. Отчетено е, че има добре развити вътрешни електроенергийни връзки. В анализа се отбелязва, че в плана се предвижда само стабилизиране на ниските емисии на парникови газове (ПГ) до 2030 г. (спрямо 2005 г.), без да се поставят амбициозни цели и да се предвиждат намаления.   България е посочила ниска цел за енергия от ВЕИ, като причина за тази ниска цел са ограничените  възможности за инвестиции във възобновяеми източници, свързани със защита на биологичното разнообразие. България също е посочила, че ще разчита на твърда биомаса (предимно дърва за огрев) като не са дадени подробности  как ще се гарантира устойчивото използване на дървесината. В оценката се посочва, че все още не са започнали консултациите със заинтересованите страни, което е основно изискване при изработването на ИНПКЕ.

Енергетика: 14-ти Европейски форум за ядрена енергия

На 30 април 2019 г. в Прага-Братислава се проведе 14 - тия Европейски форум за ядрена енергия  European Nuclear Energy Forum (ENEF). Две теми са в основата на дискусиите на форума - „Стареенето и дългосрочното функциониране на атомните електроцентрали в Европа - предизвикателства и възможности“ и "2050: Дългосрочна стратегия":дългосрочна визия  за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална за климата икономика до 2050 г. - Чиста планета за всички.“ 

 Всички становища, изказвания и проведени дискусии на  форума могат да се проследят в клипа.

Енергетика: Публикувана е изменената директива за пазара на газ

На 3 май 2019 г. в Официален вестник на Европейския съюз е публикувана

ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/692 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 април 2019 година за изменение на Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ

С директивата се прави изменение на Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ, като целта е да се преодолеят препятствията пред завършването на вътрешния пазар на природен газ, дължащи се на факта, че пазарните правила на Съюза не се прилагат по отношение на преносните газопроводи до и от трети държави.

Въведените изменения имат за цел да гарантират, че правилата, които се прилагат по отношение на преносните газопроводи, свързващи две или повече държави членки, в рамките на Съюза се прилагат и по отношение на преносните газопроводи до и от трети държави. По този начин ще се осигури последователност при прилагане на нормативната уредба в Съюза, като същевременно ще се избягват нарушенията на конкуренцията на вътрешния енергиен пазар в Съюза и отрицателните последици за сигурността на доставките.

Освен това с изменената директива се цели да се повиши прозрачността и да се установи правна сигурност за участниците на пазара, особено за инвеститорите в инфраструктура за природен газ и ползвателите на системата, по отношение на приложимия правен режим.

Държавите членки имат право да предоставят дерогации от определени разпоредби на Директива 2009/73/ЕО за преносните газопроводи, които са завършени преди датата на влизане в сила на изменената директива - 23 май 2019 г. Съответната начална дата на прилагане на моделите за отделяне, различни от моделите за отделяне на собствеността, следва да бъде адаптирана за преносните газопроводи до и от трети държави.

По отношение на морските преносни газопроводи Директива 2009/73/ЕО следва да се прилага в териториалните води на държавата членка, където е разположена първата точка на междусистемно свързване с мрежата на държавите членки

Основните изменение на Директива 2009/73/ЕО са свързани с освобождаването (дерогация) от определени разпоредби на директивата:

• освобождаването да не е във вреда на конкуренцията на съответните пазари, които е вероятно да бъдат засегнати от инвестицията, на ефективното функциониране на вътрешния пазар за природен газ, на ефективното функциониране на съответните регулирани системи или на сигурността на доставките на природен газ в Съюза;
• регулаторните органи на държавите членки следва да приемат решения във връзка с искане за освобождаваяяне за всеки конкретен случай. Преди да приеме решението във връзка с освобождаването, националният регулаторен орган следва да проведе консултации:

а) с националните регулаторни органи на държавите членки, чиито пазари е вероятно да бъдат засегнати от новата инфраструктура; и

б) със съответните органи на трети държави, когато инфраструктурата е свързана с мрежата на Съюза под юрисдикцията на държава членка и е с начало или завършва в една или повече трети държави. Когато органите на трета държава, потърсени за консултация, не отговорят на искането за консултация в разумен срок или в определения срок, който не надхвърля три месеца, съответният национален регулаторен орган може да приеме необходимото решение.;

в) когато всички съответни регулаторни органи постигнат споразумение относно искането за освобождаване в шестмесечен срок от датата, на която то е получено от последния от регулаторните органи, те следва да информират Агенцията за своето решение. Когато съответната инфраструктура представлява преносен газопровод между държава членка и трета държава, преди да приеме решението във връзка с освобождаването, националният регулаторен орган, в която е разположена първата точка на междусистемно свързване с мрежата на държавите членки, може да се консултира със съответния орган на тази трета държава, за да се гарантира последователното прилагане на директивата по отношение на съответната инфраструктура на територията, а когато е приложимо – в териториалните води на държавата членка. Когато органът на трета държава, потърсен за консултация, не отговори на искането за консултация в разумен срок или в определения срок, който не надхвърля три месеца, съответният национален регулаторен орган може да приеме необходимото решение.

Дерогации по отношение на преносни газопроводи до и от трети държави

По отношение на преносни газопроводи между държава членка и трета държава, завършени преди 23 май 2019 г., държавата членка, в която е разположена първата точка на свързване на преносния газопровод с мрежата на държава членка, може да вземе решение за дерогация от членове 9, 10, 11 и 32 и член 41, параграфи 6, 8 и 10 от директивата за газ за участъците от преносния газопровод, разположени на нейна територия и в нейните териториални води, по обективни причини, като например осигуряване на възможност за възстановяване на направени инвестиции или от съображения, свързани със сигурността на доставките, при условие че дерогацията няма да е във вреда на конкуренцията или на ефективното функциониране на вътрешния пазар на природен газ, или на сигурността на доставките в Съюза. Срокът на дерогацията е ограничен до 20 години и основан на обективна обосновка, като дерогацията може да бъде подновена, ако това е обосновано, и може да бъде обвързана с условия, които спомагат за изпълнението на горепосочените условия.

Когато преносният газопровод е разположен на територията на повече от една държава членка, държавата членка, на чиято територия е разположена първата точка на свързване с мрежата на държавите членки, взема решение дали да предостави дерогация за този преносен газопровод, след като се консултира с всички заинтересовани държави членки. По искане на заинтересованите държави членки Комисията може да реши да действа като наблюдател в консултациите между държавата членка, на чиято територия се намира първата точка на свързване, и третата държава, свързани с последователното прилагане на директивата на територията и в териториалните води на държавата членка, в която е разположена първата точка на междусистемно свързване, включително предоставянето на дерогации за тези преносни газопроводи.

Решенията за дерогации се приемат до 24 май 2020 г. Държавите членки съобщават тези решения на Комисията и ги публикуват.

Процедура за даване на разрешение - когато държава членка възнамерява да започне преговори с трета държава с цел изменение, удължаване, адаптиране, подновяване или сключване на споразумение във връзка с експлоатацията на преносен газопровод с трета държава по въпроси, попадащи изцяло или частично в обхвата на директивата, тя следзва да  уведоми Комисията за своето намерение писмено.

Уведомлението включва съответната документация и указва кои са разпоредбите, които подлежат на договаряне или предоговаряне, целите на преговорите и всяка друга информация, която е от значение, и се предава на Комисията най- малко пет месеца преди предвидената дата на започване на преговорите.

След получаване на уведомлението, Комисията приема решение, с което дава на заинтересованата държава членка разрешение да започне официално преговори с трета държава за частта, която може да засегне общите правила на Съюза, освен ако не прецени, че започването на преговорите:

а) би довело до противоречие с правото на Съюза, различно от несъответствията, произтичащи от разпределението на компетентността между Съюза и държавите членки;

б) би било във вреда на функционирането на вътрешния пазар на природен газ, конкуренцията или сигурността на доставките в дадена държава членка или в Съюза;

в) би засегнало постигането на целите на текущи преговори за междуправителствени споразумения на Съюза с трета държава;

 г) би било дискриминационно.

При извършването на оценката Комисията ще отчита дали предвиденото споразумение се отнася до преносен газопровод или добивен газопровод, които допринасят за диверсификацията на доставките на природен газ и на доставчиците чрез осигуряването на нови източници на природен газ.

В срок от 90 дни от получаването на уведомлението, Комисията следва да приеме решение за разрешаване или отказ за даване на разрешение на държава членка да започне преговори с цел изменение, удължаване, адаптиране, подновяване или сключване на споразумение с трета държава. Когато за приемането на решение е необходима допълнителна информация, 90-дневният срок започва да тече от датата на получаване на допълнителната информация.

Ако Комисията приеме решение, с което отказва да разреши на държава членка да започне преговори с цел изменение, удължаване, адаптиране, подновяване или сключване на споразумение с трета държава, тя ще информира заинтересованата държава членка и трябва да посочи мотивите за това.

Комисията може да даде насоки и може да поиска включването на специални клаузи в предвиденото споразумение, за да се гарантира съвместимост с правото на Съюза в съответствие с Решение (ЕС) 2017/684 на Европейския парламент и на Съвета.

Комисията има задължение да се информира редовно за напредъка и резултатите от преговорите с цел изменение, удължаване, адаптиране, подновяване или сключване на споразумение по време на различните им етапи и може да участва в преговорите между държавата членка и третата държава в съответствие с Решение (ЕС) 2017/684.

Ако Комисията приеме решение, с което отказва да разреши на държава членка да подпише или сключи споразумението с трета държава, тя информира заинтересованата държава членка и посочва мотивите за това.

Държавите членки трябва да транспонират в националното си законодателство директивата до 24 февруари 2020 г.