Европейската комисия емитира за пръв път социални облигации на ЕС по инструмента SURЕ

Европейската комисия съобщи, че за пръв път е емитирала социални облигации на ЕС на стойност 17 милиарда евро по инструмента SURE, за да подпомогне защитата на работните места и за да запазят хората работата си. Емисията се състои от две акции - първата на стойност 10 милиарда евро с падеж през октомври 2030 г., а втората от 7 милиарда евро с падеж през 2040 г. ЕК информира, че към този инструмент с висок рейтинг е имало много силен инвеститорски интерес, а записаните облигациите са  13 пъти по-голям обем от предложения, което е довело до благоприятни ценови условия и за двете облигации.

Цената на 10-годишната облигация е 3 базисни пункта над средните суапове. Цената на 20-годишната облигация е 14 базисни пункта над средните суапове. Окончателните премии за новата емисия са оценени на 1 и 2 базисни пункта съответно за 10-годишния и 20-годишния транш, като и двете стойности са изключително ограничени предвид емитираните суми.

Условията, по които Комисията взема заеми от пазарите, се прехвърлят пряко на държавите членки, които получават заемите. (Вж. тук контекста за повече подробности относно цените при транзакцията).

Банките, които са участвали по тази трансакция („съвместни букрънъри“), са Barclays (IRL), BNP Paribas, Deutsche Bank, Nomura и UniCredit.

Набраните средства ще бъдат прехвърлени на държавите членки бенефициери под формата на заеми, за да им се помогне да покрият разходите, пряко свързани с финансирането на национални режими на работа при непълно работно време и подобни мерки в отговор на пандемията.

 

Към настоящия момент това са 17 държави членки, които ще получат финансова подкрепа по инструмента SURE, за да бъде подпомогната защитата на работните места и хората да запазят работата си. Финансовата подкрепа ще се предоставя под формата на заеми, отпускани при благоприятни условия от ЕС на държавите членки.

България ще получи 511 милиона евро финансова помощ, за да ѝ се съдейства да се справи със социално-икономическите последици от тежкия икономически шок, причинен от избухването на COVID-19. Прави впечатление, че сумата за България е сравнително по-малка в сравнение с другите присъединени към ЕС държави членки от Източна Европа: Хърватия - 1 милиард евро, Словения -  1 , 1 милиард евро, Чехия - 2 милиарда евро, Словакия - 631 милиона евро, Румъния - 4 милиарда евро, Полша 11,2 милиарда евро, Унгария е с по-ниска подкрепа от 504 милиона евро спрямо България.

В същото време ЕК напомня в решението за предоставяне на помощта, че тя трябва да се предоставя при стриктно спазване на правилата за държавна помощ членове 107 и 108 от ДФЕС.

 

"Настоящото решение не засяга резултата от евентуалните производства за нарушения на функционирането на вътрешния пазар, които биха могли да бъдат открити в частност по силата на членове 107 и 108 от ДФЕС. То не обезсилва посоченото в член 108 изискване към държавите членки да уведомяват Комисията за случаите, които биха могли да представляват държавна помощ.

България следва редовно да уведомява Комисията за изпълнението на планираните публични разходи, за да ѝ позволи да прецени доколко те са били изпълнени."

В този контекст по-рано този месец Комисията обяви, че ще емитира всички облигации на ЕС по инструмента SURE в размер до 100 милиарда евро като социални облигации и прие Рамка за социални облигации, която бе подложена на независима оценка.

За повече информация

Въпроси и отговори

Техническо съобщение за медиите

Рамка за социални облигации

Уебсайт на SURE

Уебсайт на ЕС като заемополучател

 

 

 

 

 

 

 

Държавна помощ: Комисията започва задълбочено разследване на белгийския механизъм за капацитет

Европейската комисия съобщи, че започва задълбочено разследване, за да установи дали механизма за осигуряване на капацитет на Белгия, който следва да гарантира сигурността на доставките на електроенергия, е в съответствие с правилата на ЕС за държавна помощ.

Белгия е уведомила Комисията за плановете си да въведе национален механизъм за осигуряване на капацитет на пазара, за да стимулира доставчиците на енергиен капацитет (както производителите, така и операторите от страна на търсенето) да предлагат своята наличност на оператора на преносна система (ОПС). Новият  механизъм  за капацитет следва да замени одобрения през 2018 г. от Комисията, съгласно правилата за държавна помощ, белгийски стратегически резерв.

 Съгласно предложения механизъм за осигуряване на капацитет бенефициентите ще бъдат избирани чрез търгове въз основа на конкурентно наддаване. Подкрепата ще бъде под формата на плащане на капацитет за срока на споразумението за капацитет (което ще варира между една и 15 години). Спечелилите участници в търга ще имат задължението да  предоставят  на ОПС своя наличен капацитет  по време на стресови събития, засегнали електроенергийната система.

С механизма за капацитет Белгия има за цел да осигури сигурност на доставките на електроенергия, по-специално с оглед на решението си за постепенно закриване на целия ядрен капацитет до 2025 г. По-конкретно, целта на схемата е да гарантира, че има достатъчен капацитет за производство на електроенергия и че такова производство отговаря на търсенето (т.нар. „адекватност на ресурсите“).

На този етап Комисията има опасения, че предложения от Белгия механизъм  за капацитет, може да не е в съответствие с правилата на ЕС за държавна помощ, по-конкретно с Насоките за държавна помощ за опазване на околната среда и енергетиката. По-специално:

• Предварителното становище на Комисията е, че Белгия досега не е демонстрирала в достатъчна степен, нито е определила правилно количествено възможните бъдещи проблеми на адекватността на ресурсите на белгийския пазар на електроенергия. Това е от съществено значение за идентифициране на действителната нужда от публична подкрепа и за определяне дали предвидената помощ ще бъде ограничена до необходимото. В това отношение Комисията има опасения, че предвидената от механизма за капацитет подкрепа може да надхвърли необходимото за решаване на въпроса за адекватността, което може да доведе до свръхзакупуване на капацитет.

• Освен това Комисията е загрижена, че мярката може да дискриминира определени технологии (например капацитет за възобновяема енергия) или несправедливо да ограничи участието на трансграничния капацитет.

• И накрая, Комисията ще проучи дали така наречените „приходи от претоварвания“, които биха били получени от ОПС от разпределянето на трансгранични права (т.е. права на достъп за чуждестранни доставчици на капацитет да участват в механизма за капацитет), ще бъдат разпределени по начин, който ефективно стимулира по-нататъшната взаимовръзка между Белгия и съседните страни. Това разпределение не следва да води  до ненужни отрицателни ефекти върху конкуренцията и търговията.

Със започване на задълбоченото проучване, Комисията си е поставила целта да определи дали се потвърждават първоначалните й опасения.Откриването на задълбоченото разследване дава възможност на Белгия и други заинтересовани страни да представят своите коментари. Това не предопределя резултата от разследването.

История на механизмите за капацитет

Комисията напомня, че в своя секторен анализ на механизмите за капацитет от 2016 г. стига до извода, че механизмите за капацитет могат да бъдат необходими там, където пазарните и регулаторни провали блокират ценовите сигнали, необходими за поддържане на подходящи нива на сигурност на доставките. В анализа обаче ясно се посочва, че правилата на ЕС за държавната помощ са важни, за да се гарантира, че механизмите за капацитет не действат като прикрити субсидии за специфични технологии или причиняват други неправомерни нарушения на конкуренцията или имат твърде висока цена за потребителите на електроенергия.

 

Енергията на ЕС в цифри

 

 

Европейската комисия публикува Годишен статистически сборник „Енергията  на ЕС в цифри“, в който се прави годишен преглед на свързаните с енергетиката статистически данни в ЕС и в отделните държави членки на ЕС.

В сборника са включени широк диапазон от данни: за производството, потреблението, емисиите на парникови газове, вноса и кратки социално-икономически статистически данни.

Публикувани са и подробни данни за всяка отделна държава членка, като са посочени данни за периода от 1990 г. до 2018 г. за  енергийния баланс, производството на електричество и топлинна енергия, основните енергийни показатели, когенерацията, транспортните горива и емисии на парникови газове.