Цифрови технологии: Новите правила на ЕС за пазарите на електронните съобщителни мрежи и услуги целят да насърчат по-голяма конкуренция

Наскоро в публичното пространство се разгоря дискусия по повод отговора на заместник-председателя на ЕК и комисар по цифрови технологии Нели Крус пред Европейския парламент относно високите цени на терминиране в България. коментираха се основно  въпроси отнодно това как, кой и с колко трябва да намали цените за терминиране на разговори между мрежите на мобилните оператори. Има ли роля Европейската комисия в този процес и може ли да стартира процедура за нарушение срещу България.

Но така и не се засегна основния въпрос, а именно че за пазара на телекомуникации важат нови правила, прилагането на които трябва да гарантира ефективната конкуренция на пазара. Новите правила на ЕС, регулиращи пазарите на електронните съобщителни мрежи и услуги трябва да бъдат въведени в националните законодателства на държавите членки до 25 май 2011 г. (България още не ги е въвела). Директива 2009/140/ЕО е част от този пакет за реформи в телекомуникациите, приета от Европейския парламент и Съвета в края на 2009 г.

Прилагането на новите правилата трябва да доведе до насърчаване на конкуренцията в сектора на телекомуникациите, защото само наличието на ефективна конкуренция на пазара може да доведе до по-добри услуги за клиентите.

Водеща роля при изпълнението на тази цел се възлага на националните регулаторни органи (НРО), които следва да осигурят по-последователно и ефективно регулиране на конкуренцията на телекомуникационните пазари в ЕС.

В съответствие с новите правила Европейската комисия също получава по – големи права за надзор върху решенията на НРО.

По – големи правомощия на Комисията при контрола на мерките за защита на конкуренцията

Увеличените правомощия на ЕК й дават възможност отблизо да следи доколко предложените от националните регулаторни органи корективни мерки са ефективни и дали могат да разрешат проблемите за пазара: например проблемите свързани с условията за достъп до мрежата на оператора с господстващо положение на пазара или високите цени за терминиране във фиксираните или мобилните мрежи.

В крайна сметка мерките трябва да доведат до резултат, при който потребителите и бизнеса са поставени в по-добра позиция и могат да се
възползват от предимствата на един конкурентен и справедлив единен европейска телекомуникационен пазар, а на телекомуникационните оператори да гарантират регулаторна сигурност, която им е необходима, за да оперират уверено на един общоевропейски пазар без граници.

Допълнителните правомощия за надзор на мерките за защита на конкуренцията на телекомуникационните пазари (така наречената „процедура по член 7“) ще се прилагат чрез преработената процедура създадена първоначално по силата на член 7 от Рамковата директива за електронните съобщения - 2002/21/ЕО.

Този механизъм за консултации и уведомления изисква от националните регулаторни органи да уведомяват Комисията, ОЕРЕС (Орган на европейските регулатори на електронни съобщения) и регулаторите на държави-членки на ЕС за мерките, които планират да въведат, за да разрешат установените проблеми на пазара. По-точно, националните регулаторни органи, в съответствие с принципите на законодателството за защита на конкуренцията, трябва да определят границите на съответния пазар, да преценят дали един или повече играчи на пазара са с господстващо положение на пазара или имат значителна пазарна мощ (significant market power"SMP") на този пазар. Определението за «зачителна пазарна сила» е аналогично на «господстващо положение» по смисъла на правото на конкуренция, което може да се извлече от практиката на Европейския съд. Там където регулаторните органи установят, че операторите имат значителна пазарна мощ те могат да предложат подходящи регулаторни мерки, които да осигурят ефективна конкуренция на съответния пазар. Целта е да се гарантира по-последователно и ефективно прилагане на тези средства за правна защита в рамките на единния пазар на телекомуникации в целия ЕС.

Трябва да се подчертае, че с изменението на чл. 7а в новата Директива 2009/140/ЕО на Комисията се предоставят допълнителни правомощия по отношение на прегледа на корективните мерки, предложени от националните регулаторни органи. На практика, ако Комисията, в тясно сътрудничество с ОЕРЕС счете, че мерките предложени от националния регулатор биха създали бариера пред развитието на единния пазар, тя може да предприеме задълбочен преглед на плана от мерки, който следва да приключи в рамките на три месеца, след което може да направи препоръка, с която да изиска от националния регулатор да измени или отмени планираните мерки. По време на този преглед Комисията, ОЕРЕС и съответния регулатор трябва тясно да си сътрудничат, за да определят най-подходящата мярка.

Новите правила също така дават възможност на Комисията да приема допълнителни мерки за хармонизиране под формата на препоръки или правно обвързващи решения, ако различията в регулаторните подходи на националните регулатори, включително и средствата за защита, продължават да съществуват в целия ЕС в дългосрочен план: например проблеми относно условията за широколентов достъп или високи цени за терминиране в мрежите.

Схема на процедурата за оценка на предложените мерки от националните регулаторни органи по чл. 7 от Рамковата директива 2009, която следва да се прилага от месец май 2011 г.

Държавите членки да гарантират по - голяма независимост на националните си регулаторни органи.

Новите правила изискват от държавите-членки да засилят независимостта на националните регулаторни органи, които по този начин ще могат по-ефективно да прилагат регулаторната рамка и да влияят върху пазара чрез последователни и предсказуеми решения.

За целта държавите-членки трябва да въведат изрична разпоредба в националното си законодателство, която да гарантира, че при изпълнение на своите задачи националният регулаторен орган е защитен срещу външна намеса или политически натиск, които могат да нарушат независимата му оценка при разглеждане на поставените пред него въпроси. Това също включва и защита от неправомерно освобождаване от длъжност на ръководителя на регулаторния орган. Затова следва изначално да се установят правила относно основанията за освобождаване от длъжност на ръководителя на националния регулаторен орган, с цел отстраняване на всякакви основателни съмнения относно неутралността на този орган и неговата неподатливост на външни фактори. Ръководителите на националните регулаторни органи следва да бъдат освобождавани от длъжност само в случаите, когато те вече не отговарят на законовите условия необходими за изпълнение на техните задължения.

Освен това, новите правила изискват от държавите-членки да гарантират, че националните регулаторни органи разполагат със свой собствен бюджет, който им дава възможност, в частност, да наемат достатъчен брой квалифицирани експерти, което е от съществено значение за изпълнение на изискванията към регулаторните органи, а именно да изпълняват функциите си безпристрастно, прозрачно и без забавяне. За да се гарантира прозрачността бюджетът на ведомството следва ежегодно да се публикува.

Свободата на действие на националните регулаторни органи следва да се съчетае с развитието на последователни регулаторни практики и последователно прилагане на регулаторната рамка, което да даде ефективен принос за развитие и завършване на изграждането на вътрешния пазар. Изискването към националните регулаторни е да подкрепят дейностите на Комисията и на ОЕРЕС, насочени към развитие на конкурентен общоевропейски вътрешен пазар.

Не трябва да се пренебрегва факта, че Европейската комисия обяви за свой приоритет ефективното прилагане на новите правила, което ще рече, че Комисията ще следи отблизо процеса на институционалното изграждане на регулаторния орган и начина, по който се гарантира независимостта му. Независимостта на регулаторния орган е ключов фактор, който допринася за по-добрата ефективност в работата му по регулиране на телекомуникационните пазари. В тази връзка Комисията заяви, че ако е необходимо е готова да предприеме действия за откриване на процедури за нарушение на европейското законодателство срещу държавите-членки, които не прилагат новите правила.

Функционално разделяне на експлоатацията на мрежата от предоставянето на услуги

Новите правила предоставят на националните регулаторни органи на всички държави-членки нов ефективен инструмент за прилагане на регулаторните мерки– функционалното разделяне, чрез което на практика може да се преодолеят проблемите за конкуренцията на пазара.

Тези нови правомощия позволяват на регулаторните органи, когато установят, че е необходимо да се гарантира конкуренцията на пазара, да задължат телекомуникационния оператор с господстващо положение на пазара да раздели услугите за достъп до мрежата от предоставянето на съобщителните услуги, без това да включва отделяне на собствеността или създаването на отделна компания.

При определени обстоятелства, функционалното разделяне е полезен инструмент за справяне с повтарящите се проблеми, свързани с конкуренцията на телекомуникационните пазари. По-специално, то ще гарантира на алтернативните оператори справедлив достъп до мрежите на операторите с господстващо положение на пазара, като същевременно се запазят стимулите на операторите за инвестиции в нови мрежи.

Ефективните инвестиции и конкуренцията следва да се насърчават едновременно, с оглед да се увеличат икономическият растеж, иновациите и изборът на потребителите.

Трябва да се отбележи, че новите правила на ЕС (нов член 13а от Директивата за достъпа, както е изменен с Директива 2009/140/ЕО) предвиждат, че регулаторите трябва да разглеждат функционално разделяне само като крайна мярка, когато се установи, че другите мерки не са успели да отстранят проблемите пред конкуренцията. В допълнение, новият член 13б от Директивата за достъпа разглежда също така ситуации, при които вертикално интегрираните телекомуникационни оператори могат доброволно да решат да разделят дейностите по услуги за достъп до мрежата и предоставянето на конкретните съобщителни услуги на клиентите.

На практика функционално разделяне и /или други начини за налагане на по-строги "задължения за недискриминация " досега са прилагани в Обединеното кралство, Италия и Полша чрез приемане на доброволни или регулаторни мерки. В момента в Швеция също се обсъжда възможността за налагане на функционално отделяне.

Новите правила на ЕС за функционално отделяне целят да дадат правна сигурност на страните, които предприемат различни форми на разделение и същевременно да гарантират последователна регулаторна практика, която да е в полза на единния пазар, ефективната конкуренция и избора на потребителите.

Заложената крайна цел е постепенно да се намаляват отрасловите правила за ex ante регулиране успоредно с развитието на пазарната конкуренция и в крайна сметка електронните съобщения да се уреждат единствено от правото за защита на конкуренцията. Като се има предвид, че през последните години пазарите на електронни съобщения се характеризират с подчертано динамична конкуренция , регулаторните задължения ex ante следва да бъдат налагани само, когато не съществува ефективна и устойчива конкуренция.