сряда, 22 април 2015 г.

Антитръст: Кои търговски практики на „Газпром“ в Централна и Източна Европа са в противоречие с правилата за конкуренция



По повод на изпратеното твърдение за нарушение на антитръстовите правила от страна на „Газпром“, Комисията дава подробности за три групи предполагаеми нарушения газовия пазар. Нарушенията засягат осем страни от Централна и Източна Европа, включително България.

Комисията изброява следните  търговски практики прилагани от „Газпром“, които водят до ограничаване на конкуренцията в изброените страни:


1. Териториални ограничения
„Газпром“ може да възпрепятства трансграничните продажби на газ. Газпром е включила редица териториални ограничения в своите договори за доставка с търговците на едро и по този начин  предотвратява износа на газ в осем държави-членки на ЕС (България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия). Тези клаузи включват:

  • клаузи за забрана на  износ - разпоредби, които изрично забраняват износа на газ;

  • клаузи за местоназначение - разпоредби, които предвиждат, че клиентът (търговец на едро или промишлен клиент) трябва да използва закупения газ в своята собствена страна или може само да го продава на определени клиенти в рамките на своята страна; и

  • други мерки, които възпрепятстват трансграничния поток на газ, като искания за търговците на едро да получат одобрение от  „Газпром“ за износ или за отказ да променят местоположението на което газът следва да бъде доставен при определени обстоятелства.

Предварителното становище на Комисията е, че „Газпром“ използва тези териториални ограничения, за да предотврати свободното движение на газовите потоци между осемте страни от Централна и Източна Европа. В резултат на това държавите-членки не разполагат с достъп до внос на природен газ на потенциално по-конкурентни цени. Териториалните ограничения имат отрицателно въздействие върху цените на природния газ, предотвратяват движението на  трансграничните потоци на газ,  което води до разпределяне на пазара По-специално, те възпрепятстват газа да се транспортира където е необходим и където цените са най-атрактивни.

Цените на едро на газа в държавите членки от Централна и Източна Европа може да се различават значително. Ако цените на газа в една държава са по-високи, отколкото в друга, би следвало търговеца на едро от държавата с по-ниски цени свободно да продава излишъка от газ на пазара с по-високи цени и по този начин на пазарен принцип да се коригират високите цени. Териториални ограничения пречат на този тип ценова конкуренция. Резултатът от тези ограничения е, че търговци на едро не могат да се конкурират с „Газпром“, с други думи, руски газ не може да се конкурира с руски газ. Това води до по-високи цени на пазара на природен газ в тези страни, чиито пазари са сегментиране в рамките на националните граници.

Комисията вече има установена практика в редица решения, че териториалните ограничения и мерките за подялба на пазара са антиконкурентни:

Така например  през 2004 г. Комисията прие две решения, по отношение на договорите, сключени от GDF (Газ дьо Франция) с италиански фирми ENI и ENEL, в които определя, че клаузите за териториално ограничение в газовия сектор ограничават конкуренцията. Чрез включените клаузи в договорите за териториални ограничения  се забранява на ENI и ENEL да продават във Франция природния газ, който получават от GDF. Следователно клаузите възпрепятстват френските потребители да се снабдяват от двете италиански компании и по този начин се ограничава конкуренцията на пазара.

През 2009 г. Комисията глоби EDF и E.ON, в съответствие с член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) заради сключено споразумение двата компании да не продават газ, транспортиран през газопровода MEGAL съответно E.ON във Франция и EDF в Германия.

Комисията също така посочва, че има висящо дело срещу Българския енергиен холдинг (БЕХ), при което установява  териториални ограничения на пазара за електричество в България. Тези практики водят до ограничаване на свободата на търговците  да избират къде да продават закупената от БЕХ електроенергия.


2. "Газпром" прилага нелоялна ценова политика

Разследването на Комисията разглежда цените, по които клиентите на „Газпром“ – търговци на едро на газ и промишлени клиенти заплащат природния газ. Равнището на цените на едро играе важна роля при определяне на цените за газ на дребно за домакинствата и бизнеса. Те също могат да повлияят  на цените на промишлените стоки, при които разходите за енергия имат голям дял в общите производствени разходи.

Като цяло, Газпром определя цената на природния газ по формула, която отчита цената на редица петролни продукти (т.нар "oil indexation""). Комисията разследва дали и до каква степен, отделните равнища  на цените в страните, са несправедливи и как конкретните ценови формули на „Газпром“, на базата на индексацията спрямо цените на петрола, са довели до несправедливи дискриминационни цени. Комисията отбелязва, че не счита, че индексирането на цената на природния газ спрямо цената на петрола (петролните продукти) само по себе си е незаконно. Тя също  така не влиза в спор с факта, че цените на природния газ са различни в различните страни. Конкурентните  условия могат да варират в държавите-членки. Те могат да зависят например от ролята и значението  на газа като енергиен източник в "енергийния микс" на всяка отделна страна. За да прецени дали  индивидуалните нива на цените са несправедливи в отделните страни, Комисията е сравнила цените спрямо други държави членки, използвайки различни критерии, като например разходите на „Газпром“, цените в различните географски пазари или пазарни цени. Въз основа на този анализ, Комисията е стигнала до предварителното заключение, че конкретните ценови формули, които се  прилагат в договорите на Газпром с клиентите му, са допринесли за несправедливостта в цените на „Газпром“. Според Комисията специфичните ценови формули на „Газпром“, които индексират цената на газа спрямо цената на петролните продукти,  до голяма степен облагодетелстват „Газпром“ за сметка на клиентите му.

Предварителното заключение на Комисията, както е посочено в твърдението за извършено нарушение, е, че Газпром прилага несправедливи цени в пет страни от Централна и Източна Европа (България, Естония, Латвия, Литва и Полша).


3. Нарушение при газовата транспортна инфраструктура

Комисията е загрижена, че благодарение на господстващата си позиция в България и Полша  „Газпром“ обвързва  доставките на природен газ с поемане на ангажименти за построяване на инфраструктура.

За България, предварителното становище на Комисията е, че „Газпром“поставя условие и задължава българския газов доставчик на едро да участва в голям и мащабен инфраструктурен проект на „Газпром“ (проекта за газопровода Южен поток), въпреки високите разходи и несигурната икономическа перспектива.

За  Полша, предварителното становище на Комисията е, че „Газпром“ налага доставките на газ да са зависими от поддържането  на контрола на „Газпром“ над инвестиционните решения относно един от ключова транзитни тръбопроводи в Полша (Ямал). Този газопровод е един от най-важните инфраструктурни газопроводи, които могат да позволят на доставчици - различни от "Газпром" - да навлязат на полския газов пазар.

Видео от пресконференцията на комисар Вестагер

Видео въпроси и отговори по антитръстовото дело "Газпром"

Няма коментари:

Публикуване на коментар