В
завихрилата се през последните дни дискусия по предложението на БНБ за
разрешаване на кризата с КТБ, част от което е и намерението да се компенсират влоговете над 100 000 евро, се оформиха два лагера. Първите предложения са да се спасява
КТБ с мерки за преструктуриране и оздравяване, а вторите да се остави банката да фалира и евентуално вложителите да се компенсират над гарантирания законов праг от 100 000 евро. Всеки
представител на тези два лагера се изказа за и против по тези две предложение със
съответните сериозни аргументи.
В
случая обаче се подминава един важен въпрос, а именно че каквито и мерки да се предприемат,
те трябва да се нотифицират пред ЕК, тъй като тя трябва да прецени дали те
включват държавна помощ и доколко тя е допустима.
В
отговор на финансовата криза през 2008 г. редица европейски правителства предприеха масивна интервенция за намаляване
на неблагоприятните последици от шока. Основната цел на тези мерки бе да се
върне и възстанови доверието във финансовия сектор и да се избегне системна криза.
Основното
задължение на държавите членки, предприели мерки за ограничаване на последиците от
финансовата криза, бе да спазват правилата за държавните помощи. Задължение директно
произтичащо от чл. 107 от Договора за
функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
В съответствие с европейското
законодателство в областта на конкуренцията всяка държавна помощ за финансовия сектор трябва да се отпуска в
рамките на правилата за конкуренция в частта за държавните помощи. Единствено Комисията
има правомощието да взима решения доколко предложените мерки за разрешаване на
държавна помощ са в съответствие с правилата за държавни помощи. По специално за
бързо и ефективно справяне с разразилата се финансова криза и за да подпомогне държавите членки да изберат
и приложат мерки, които са в съответствие с чл. 107 от ДФЕС, ЕК прие пакет от
правила и мерки относно прилагане на правилата за държавна помощ за финансовия сектор.
Така
например от началото на финансовата криза Комисията прие шест съобщения, известни още
като „съобщенията относно кризата“. Всички съобщения могат да се видят ТУК. С
тях бяха предоставени подробни насоки относно критериите за съвместимост на държавните
помощи с вътрешния пазар, в съответствие с член 107, параграф 3, буква б) от
ДФЕС, за финансовия сектор по време
на финансовата криза.
С тези
съобщения ЕК осигури цялостна рамка за координирани действия в подкрепа на
финансовия сектор, така че да се гарантира финансовата стабилност, като
същевременно се сведат до минимум нарушенията на конкуренцията между банките и
между държавите-членки в единния пазар. В тях се определят условията за достъп
до държавна помощ и изискванията, които трябва да бъдат спазени, за да бъде
определена такава помощ за съвместима с вътрешния пазар с оглед на принципите
за държавната помощ, предвидени в Договора. Чрез съобщенията относно кризата
правилата за държавната помощ, уреждащи публичната подкрепа за финансовия
сектор, при необходимост бяха редовно актуализирани, за да бъдат адаптирани към
развитието на кризата.
Актуализацията
на правилата бе продиктувана от
развитието на кризата и от анализа на резултатите от прилаганите мерки за
стабилизиране на банковия сектор за периода 2008 до 2012 г..
Трябва да се
отбележи, че по съображения за финансова стабилност през първите години на
кризата правилата за държавната помощ не задължаваха кредиторите да допринасят
за оздравяването на кредитни институции.
С развитието
на кризата на държавния дълг обаче пролича, че такава политика не би могла да
гарантира финансовата стабилност в дългосрочен план, особено за
държавите-членки, чието бюджетно състояние се влоши значително поради
спасяването на банките. Отчитайки, че някои държави-членки трябваше да надвишат
минималните изисквания, определени в правилата за държавната помощ и се наложи
да въведат нови правни рамки с по-строги изисквания за споделяне на тежестта ex
ante. Това развитие доведе до разлики между държавите-членки в подходите за
споделяне на тежестта, като някои от тях се задоволиха само с минималните
изисквания съгласно правилата за държавната помощ, докато други надхвърлиха
тези изисквания, като изискаха от инвеститорите или кредиторите да допринесат
за рекапитализацията чрез вътрешни средства.
С оглед на посочените
проблеми, ЕК предприе стъпки за повишаване на минималните изисквания за споделяне на
тежестта. Новите правила изискват преди да бъде отпусната помощ за
преструктуриране на банка, независимо дали става дума за мярка за
рекапитализация, или за обезценени активи, следва да бъдат изчерпани всички
решения за генериране на собствен капитал, в това число чрез преобразуване на
подчинен дълг, при условие че се зачитат основните права и финансовата
стабилност не е изложена на риск. Понеже помощите за преструктуриране са
необходими, за да бъде избегната евентуалната неструктурирана несъстоятелност
на банка, с цел помощта да бъде ограничена до минимум, тези мерки за споделяне
на тежестта следва да бъдат спазвани независимо от първоначалната
платежоспособност на банката. Следователно, преди да отпуснат помощ за
преструктуриране на банка, държавите-членки трябва да гарантират, че
акционерите на банката и притежателите на обикновени акции правят необходимото,
за да осигурят изисквания от тях принос, или да създадат нужната нормативна
уредба за получаването на този принос.
Това наложи
да се приеме ново Съобщение на Комисията относно
прилагането от 1 август 2013 г. на правилата за държавните помощи към мерките
за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза („Съобщение относно
банковия сектор“) публикувано във Официален вестник на ЕС на 30 юли
2013 г.. В съобщението отново ясно се подчертава, че дори по време на криза общите
принципи на контрола на държавните помощи продължават да се прилагат. По
специално не следва да се допуска нарушаване
на конкуренцията между банките, а за да бъде отстранен моралният риск, помощта
следва да бъде ограничена до необходимия минимум, а бенефициерът ѝ следва да осигури адекватен собствен принос към разходите за преструктуриране.
Според
правилата банката и нейните акционери следва да допринесат за преструктурирането
възможно най-много със собствени си ресурси.
Държавна подкрепа следва да се предоставя при условия за адекватно споделяне на
тежестта между инвестиралите в банката.
Следователно всяка мярка, предприета с цел
разрешаване на кризата с КТБ трябва да се преценява в съответствие с правилата
за държавна помощ. Приетите мерки трябва да се нотифицират пред ЕК, защото само
тя има компетенции да ги одобри.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар