Може ли политиката в областта на конкуренцията да подкрепи Зеления пакт

 

С покана за участие, Генерална дирекция „Конкуренция” на ЕК,  поставя въпроса доколко политиката в областта на конкуренцията може да допринесе за осъществяването на  Зеления пакт. С поканата за участие се цели да се  събиерат идеи и предложения от всички заинтересовани страни по този въпрос, включително от експерти по въпросите на конкуренцията, академичните среди, промишлеността, екологични групи и организации на потребителите. Приносът им ще бъде използван в рамките на конференция, която ще се проведе в началото на следващата година и която ще обедини различните гледни точки.

Поканата за участие съдържа набор от въпроси, групирани в три части, като всяка от тях обхваща един от трите инструмента на конкурентното право: антитръстова политика, контрол върху държавната помощ и контрол върху сливанията.

Всяка заинтересована страна може да отговори на всички или само на определени части или въпроси. За тази цел, ЕК има молба да се отговаря конкретно на зададения въпрос. Желателно е да се предоставят конкретни примери, както и количествена информация, когато е възможно.

Ако текстът надвишава 20 страници, би следвало да  да се  добави кратко обобщение.

Отговорите следва да се изпращат   на адрес COMP-GREEN-DEAL@ec.europa.eu

 до 20 ноември 2020 г.

Моля, предоставяйте единствено неповерителна информация.

Част 1: Контрол на държавната помощ

Съгласно правилата за държавна помощ предоставянето на подкрепа се допуска за приоритетните оси на Зеления пакт (декарбонизация, енергийна ефективност, устойчива мобилност, кръгова икономика, амбиция за нулево замърсяване). В миналото тези правила улесняваха екологичните инвестиции, като същевременно ограничаваха неблагоприятните  ефекти на държавните субсидии. Понастоящем те са предмет на преразглеждане, за да се установи дали ползата от тях може да е дори още по-голяма в бъдеще1. Това преразглеждане ще послужи като основа за осигуряване на изцяло актуализирана благоприятстваща рамка, чрез която публичните органи да допринасят за целите на прехода към зелена икономика, като същевременно използват възможно най-ефикасно ограничените публични средства.

Контролът върху държавната помощ е свързан с оценката на съвместимостта на мерките за помощ с вътрешния пазар. Оценката на съвместимостта на мерките за помощ традиционно е свързана с балансирането на техните отрицателни въздействия върху търговията и конкуренцията на общия пазар и техните положителни въздействия от гледна точка на приноса им за постигането на ясно определена цел от общ интерес. При балансирането въздействието на помощта се взема предвид посредством оценка, която традиционно включва посочените по-долу критерии.

Мярката за помощ трябва да служи за постигането на ясно определена цел от общ интерес.

• Помощта трябва да води до съществено подобрение, което пазарът не може да постигне сам по себе си, като например отстраняване на неефективност на пазара или справяне с проблеми, свързани с равнопоставеността или сближаването.

• Помощта трябва да представлява подходящ инструмент на политиката за постигане на съответната цел на политиката.

• Помощта трябва да има стимулиращ ефект, т.е. да промени поведението на предприятието така, че то да започне да извършва допълнителна дейност, която не би извършвало без помощта.

• Мярката за помощ трябва да е пропорционална, т.е. да е ограничена до необходимия минимум за реализирането на допълнителните инвестиции или дейности.

• Нарушаването на конкуренцията и ефектът върху търговията между държавите членки трябва да са достатъчно ограничени, така че цялостният баланс да е положителен.

• Съответните решения и информацията за помощта трябва да бъдат оповестени публично (прозрачност).

Като принос към дебата за това как контролът върху държавната помощ и политиките в областта на околната среда и изменението на климата работят заедно и какво може да се подобри, ЕК търси мнение от заинтересованите страни на следните въпроси:

1. Какви са основните промени, които бихте искали да видите в действащата в момента нормативна уредба за държавната помощ, за да се гарантира, че тя подкрепя напълно Зеления пакт? Когато е възможно, моля, дайте примери къде според Вас действащите правила за държавна помощ не подкрепят достатъчно постигането на по-екологична икономика и/или къде действащите правила за държавна помощ позволяват предоставянето на подкрепа, която е в противоречие с екологичните цели.

2. Ако смятате, че за дейности с неблагоприятно въздействие върху околната среда следва да се одобрява държавна помощ в по-малък размер или да се одобряват по-малко мерки за държавна помощ, имате ли идеи как следва да стане това? а) За проекти с неблагоприятно въздействие върху околната среда, как биха могли държавите членки или бенефициерът да смекчат това неблагоприятно въздействие? (Например: ако инвестиция в широколентова/железопътна инфраструктура би могла да засегне биологичното разнообразие, как може да се осигури опазването му по време на строителните дейности; или ако водноелектрическа централа би застрашила рибните популации, как може да бъде защитена рибата?)

3. Ако считате, че следва да се одобрява повече държавна помощ в подкрепа на екологични цели, имате ли идеи как следва да стане това? а) Следва ли да се разреши по-голям размер на помощта (или помощ при облекчени условия) за благоприятни за околната среда проекти в сравнение с подобни проекти, които не водят до същите ползи („зелен бонус“)? Ако отговорът е „да“, как следва да се определи този зелен бонус?

б) Какви критерии следва да бъдат включени в оценката на зеления бонус? Бихте ли могли да дадете конкретни примери къде, според Вас, зеленият бонус би бил оправдан, както и примери къде той не би бил оправдан? Моля, обяснете избора си.

4. Как следва да бъдат определени благоприятните последици за околната среда? а) Следва ли формулирането да е въз основа на таксономията на ЕС (в съответствие с (Регламент (ЕС)2020/852 от 18 юни 2020 г ) и, ако да, следва ли да е въз основа на всички критерии за устойчивост на таксономията на ЕС или са достатъчни каквито и да е благоприятни последици за околната среда?

Част 2: Антитръстови правила

Антитръстовите правила на ЕС забраняват антиконкурентните практики на дружествата, като например антиконкурентни споразумения или злоупотреба с господстващо положение. Антитръстовите правила се прилагат паралелно от Европейската комисия, националните органи в областта на конкуренцията и националните съдилища.

Антитръстовите правила на ЕС вече допринасят за целите на Зеления пакт чрез санкциониране на ограничително поведение, като например ограничения в разработването или внедряването на чисти технологии, или забрана на достъпа до основна инфраструктура, като например електропроводи, която е от съществено значение за въвеждането в експлоатация на ветроенергийни паркове в морето и други възобновяеми енергийни източници. Антитръстовите правила на ЕС също така допринасят за целите на Зеления пакт като улесняват свободното преминаване на електрическа енергия през границите въз основа на конкуренция между енергийните оператори и по-ефикасна употреба на природните ресурси. Действията по прилагане на законодателството във връзка с транспорта също могат да допринесат за постигане на по-екологична промишленост и икономика.

Предприятията могат да допринесат за Зеления пакт като обединят усилията си за надхвърляне на правнообвързващите стандарти. Споразуменията за стандартизация често водят до значителни положителни последици, по-специално чрез предоставяне на възможност за разработването на нови и подобрени продукти или пазари или на подобрени условия за доставка. Когато се споразумяват за стандарти, дружествата могат да предвидят предпазни мерки, с които да се гарантира, че положителните последици от стандартите не са придружени от ненужни ограничения на здравословната конкуренция. Например стандартите следва да се прилагат по прозрачен и недискриминационен начин; те следва да са достъпни за всички заинтересовани дружества, включително тези, които искат да използват също и алтернативни стандарти или технологии; също така те не следва да позволяват обмен на чувствителна търговска информация или прикриване на картели.

Споразуменията, които преследват цели за устойчивост, по принцип могат да се възползват и от предимствата на регламентите за групово освобождаване (РГО) на Комисията, стига да не съдържат твърди ограничения и когато съвместният пазарен дял на страните по споразумението не надвишава определени прагове.

Целта на текущия дебат е да се установи дали продължават да са налице пречки пред желателните споразумения в подкрепа на целите на Зеления пакт и, ако е така, какъв е най-подходящият подход за отстраняването им.

Като принос към дебата за това как политиката в областта на антитръста и политиките в областта на околната среда и изменението на климата работят заедно и какво може да се подобри, ЕК има молба да се помисли по следните въпроси:

1. Моля, предоставете действителни или теоретични примери за желателно сътрудничество между предприятията в подкрепа на целите на Зеления пакт, което не може да бъде осъществено поради рискове, свързани с антитръстовите правила на ЕС. По-специално, обяснете обстоятелствата, при които сътрудничеството, а не

конкуренцията между предприятията, води до по-екологични резултати (например по-екологични продукти или производствени процеси).

2. Необходими ли са допълнителни разяснения и помощ по отношение на характеристиките на споразуменията, които подкрепят целите на Зеления пакт, без да ограничават конкуренцията? Ако отговорът е „да“, под каква форма следва да бъдат предоставени тези разяснения (общи насоки на политиката, оценка на всеки отделен случай, съобщаване на приоритетите за прилагане …)?

3. Има ли обстоятелства, при които преследването на целите на Зеления пакт би оправдало ограничителни споразумения отвъд текущата практика на правоприлагане? Ако отговорът е „да“, моля, обяснете как текущата практика на правоприлагане може да бъде развита, за да отразява подобни споразумения (т.е. за кои цели на Зеления пакт е необходимо специално третиране на ограничителните споразумения? Как може преследването на целите на Зеления пакт да бъде разграничено от други важни цели на политиката като създаването на работни места или от други социални цели?)

Част 3: Контрол върху сливанията

Според Регламента на ЕС относно сливанията Комисията има мандат да извършва оценка дали корпоративните реорганизации, а именно сливанията и придобиванията с определени размери, възпрепятстват в значителна степен ефективната конкуренция на вътрешния пазар. Такива реорганизации по принцип са желателни, стига да не оказват неблагоприятни въздействия и да допринасят за увеличаване на конкурентоспособността на европейската промишленост, за подобряване на условията за растеж и за повишаване на стандарта на живот в ЕС.

Комисията трябва да гарантира, че тези сделки обаче не водят до трайни нарушения на конкуренцията на вътрешния пазар. Едно сливане може да доведе до трайни нарушения на конкуренцията като например премахне конкурентните ограничения между предприятията. По-специално, сливанията могат да елиминират натиска между предприятията да осъществяват иновации по отношение на устойчивостта на някои продукти или производствени процеси, най-вече на пазари, където те са важен фактор за конкуренцията.

Предпочитанията на потребителите са ключов аспект при оценката на последиците от сливанията, що се отнася както до установяването на съответните продуктови пазари, така и до анализа на степента, в която сливащите се дружества се конкурират помежду си и с други предприятия. В наши дни съображенията за околната среда и устойчивостта имат все по-важна роля в това отношение.

Определянето на пазара е инструмент за установяване и определяне на пространствата, в които предприятията се конкурират. Разграничаването на пазарите по продуктов и географски признак спомага за създаването на рамката за оценка на последиците от сделката за конкуренцията и благосъстоянието на потребителите6. Съответният продуктов пазар включва всички продукти и/или услуги, които се считат от потребителя за взаимозаменяеми или заместими поради своите характеристики, цени и употребата, за която са предназначени. В това отношение екологичните характеристики или характеристиките за устойчивост на продуктите могат да бъдат асоциирани с по-високо качество на продуктите и да представляват разграничаващ фактор за потребителите.

Научните изследвания и напредъкът в областта на технологиите са от изключително важно значение за икономическия напредък. За насърчаването на устойчивото развитие е необходимо иновациите да се защитават и насърчават, така че предприятията да измислят нови и по-добри технологии, продукти или ноу-хау, които биха могли например да помогнат за намаляване на равнищата на емисиите или за постигане на други подобрения в областта на устойчивостта или околната среда. Чрез контрола върху сливанията се гарантира, че не е налице загуба на иновации вследствие на сливанията на конкуренти, които в противен случай биха продължили да създават ползи.

Като принос към дебата за това как политиката в областта на сливанията и политиките в областта на околната среда и изменението на климата работят заедно и какво може да се подобри, моля, помислете върху следните въпроси:

1. Съществуват ли ситуации, в които сливането на дружества би могло да навреди на потребителите, като ограничи избора им на екологични продукти и/или технологии?

2. Считате ли, че правоприлагането в областта на сливанията би могло да допринася по-ефективно за целите на Зеления пакт за устойчивост и опазване на околната среда? Ако отговорът е „да“, обяснете как.