четвъртък, 3 септември 2020 г.

Енергетика: Новата стратегия на ЕК за развитие енергийния сектор и чистите водородни технологии

 

През месец юли Европейската комисия прие две стратегии за интегриране на енергийната система и използване на водорода. Целта е с тези стратегии да се определи рамката, която да допринесе за изграждането на ефективен и взаимосвързан енергиен сектор, който въз основа на изгряващите нови технологии да доведе до постигане на целите за чиста енергия  и по-силна икономиката. Двете стратегии представят нова програма за инвестиции в чистата енергия в съответствие с пакета за възстановяване Next Generation EU на Комисията и Европейския зелен пакт.

Стратегия за интегриране на енергийната система

Целта на Стратегията на ЕС за интегриране на енергийната система е да осигури рамката за прехода към екологична енергия. ЕК отчита, че настоящият модел, при който потреблението на енергия в транспорта, промишлеността, газоснабдяването и сградите протича в отделни сегменти — всеки със собствена верига за създаване на стойност, правила, инфраструктура, планиране и експлоатация — не може да осигури постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г. по икономически ефективен начин; промените в стойността на иновативните решения трябва да бъдат интегрирани в начина на функциониране на енергийната ни система.

Интегрирането на енергийната система означава, че системата се планира и функционира като цяло, свързвайки различни енергоносители, инфраструктури и сектори на потребление. Свързаната и гъвкава система ще бъде по-ефективна и ще доведе до спад в разходите за обществото. Това например означава система, при която електричеството, захранващо автомобилите в Европа, идва от соларните панели на покривите на сградите, а те се отопляват с топлината от близкия завод, докато самият завод се захранва с чист водород, произведен от вятърна енергия от разположени в морето инсталации.

Тази стратегия има три основни стълба:

  • На първо място, енергийна система, по-близка до принципа на кръговата икономика, в чиято основа е енергийната ефективност. Със стратегията ще бъдат определени конкретни действия за практическо прилагане на принципа „енергийната ефективност на първо място“ и за по-ефективно използване на местните енергийни източници в сградите и общностите. Налице е значителен потенциал в повторното използване на отпадната топлина от промишлени обекти, центрове за данни или други източници, както и в енергията, произведена от биологични отпадъци или от пречиствателни станции за отпадъчни води. Вълната на саниране ще бъде важна част от тези реформи.
  • На второ място, по-широка пряка електрификация на секторите на крайно потребление. Тъй като секторът на енергетиката е с най-голям дял на енергията от възобновяеми източници, трябва да се използва електроенергия навсякъде, където е възможно: например за термопомпи в сгради, електрически превозни средства в транспорта или електрически пещи в някои промишлени отрасли. Сред видимите резултати ще бъде и мрежата от един милион зарядни точки за електрически превозни средства, както и разширяването на слънчевата и вятърната енергия.
  • В тези сектори, в които електрификацията е трудна, стратегията насърчава използването на чисти горива, включително водород от възобновяеми източници и устойчиви биогорива и биогаз. Комисията ще предложи нова система за класификация и сертифициране на възобновяемите и нисковъглеродните горива.

В стратегията се определят 38 действия за създаване на по-тясно интегрирана енергийна система. Те включват преразглеждане на съществуващото законодателство, финансова подкрепа, научни изследвания и внедряване на нови технологии и цифрови инструменти, насоки за държавите членки относно фискалните мерки и постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива, реформа на управлението на пазара и планирането на инфраструктурата, както и по-добра информация за потребителите. Анализът на съществуващите пречки в тези области подпомага изготвянето на конкретни предложения, например за преразглеждането на Регламента за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) до края на 2020 г. или преразглеждането на директивата за енергийното данъчно облагане и регулаторната рамка за пазара на газ през 2021 г.

Стратегията за използване на водорода

В интегрираната енергийна система водородът може да подпомогне декарбонизацията на промишлеността, транспорта, производството на електроенергия и сградите в цяла Европа. Стратегията на ЕС за използване на водорода разглежда начините за реализиране на този потенциал чрез инвестиции, регулиране, изграждане на пазари и научни изследвания и иновации.

Водородът може да захранва сектори, които не са подходящи за електрификация, и да осигурява съхранение за балансиране на колебанията в потоците енергия от възобновяеми източници, но това може да се постигне само с координирани действия между публичния и частния сектор на равнище ЕС. Приоритетът е да се разработи водород от възобновяеми източници, произвеждан предимно с вятърна и слънчева енергия. В краткосрочен и средносрочен план обаче са необходими други форми на водород от нисковъглеродни процеси, за да се постигне бързо намаляване на емисиите и да се подпомогне развитието на жизнеспособен пазар.

Този плавен преход изисква поетапен подход:

  • От 2020 до 2024 г. ЕК ще подкрепи инсталирането на най-малко 6 гигавата електролизатори за водород от възобновяеми източници в ЕС и производството на до един милион тона такъв водород.
  • От 2025 до 2030 г. водородът трябва да стане присъща част от европейската интегрирана енергийна система с най-малко 40 гигавата електролизатори за водород от възобновяеми източници и производството на до десет милиона тона такъв водород в ЕС.
  • От 2030 до 2050 г. технологиите за използване на водород от възобновяеми източници следва да достигнат зрялост и да бъдат внедрени в широк мащаб във всички трудни за декарбонизация отрасли.

В помощ на изпълнението на тази стратегия Комисията стартира инициативата за създаване на Европейския алианс за чист водород с водещи фигури от промишлеността, представители на гражданското общество, национални и регионални министри и Европейската инвестиционна банка. Алиансът ще изгради канал за инвестиции за по-мащабно производство и ще подкрепи търсенето на чист водород в ЕС.

За да се насочи подкрепата към най-чистите налични технологии, Комисията ще работи за въвеждането на общи стандарти, терминология и сертифициране въз основа на въглеродните емисии от целия жизнения цикъл, залегнали в съществуващото законодателство в областта на климата и енергетиката и в съответствие с таксономията на ЕС за устойчиви инвестиции. Комисията ще предложи политически и регулаторни мерки за създаване на сигурност за инвеститорите, улесняване на навлизането на водорода, популяризиране на необходимата инфраструктура и логистични мрежи, приспособяване на инструментите за планиране на инфраструктурата и подкрепа на инвестициите, по-специално чрез плана за възстановяване Next Generation EU.

Водородът може да се използва като изходна суровина, гориво или енергиен носител и средство за акумулиране на енергия и има множество възможни приложения в промишлеността, транспорта, енергетиката и строителството. Най-важното е, че той не отделя CO2 и при неговото използване няма замърсяване на въздуха. Поради това той е важен фактор за намирането на решение за постигане на целта на Европейския зелен пакт за неутралност по отношение на климата до 2050 г.

Водородът може да спомогне за декарбонизация на промишлените процеси и икономическите отрасли, където намаляването на въглеродните емисии е както неотложно, така и трудно постижимо. Понастоящем количеството на водорода, използван в ЕС, продължава да бъде ограничено и до голяма степен се произвежда от изкопаеми горива. Целта на стратегията е да се декарбонизира производството на водород — което става възможно благодарение на бързото намаляване на разходите за енергия от възобновяеми източници и ускоряването на технологичното развитие, както и да се разшири използването на водорода в отрасли, в които той може да замести изкопаемите горива. 

Как се произвежда водородът и какво е неговото въздействие върху климата?

Водородът може да се произвежда чрез различни процеси. Тези начини на производство са свързани с широк диапазон от емисии, в зависимост от използваните технологии и енергийни източници и имат различно отражение върху разходите и изисквания по отношение на суровините. В настоящото съобщение:

  •  „Водород, произведен с електроенергия“ означава водород, произведен чрез електролиза на вода (в електролизьор, захранван от електрическа енергия), независимо от източника на електроенергия. Емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на производството на водород с електроенергия зависи от това как се произвежда електроенергията.
  •  „Водород от възобновяеми източници“ означава водород, произведен чрез електролиза на вода (в електролизьор, захранван от електрическа енергия), с електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници. Емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на производството на водород от възобновяеми източници са близки до нула. Водород от възобновяеми източници може да се произвежда също така чрез преобразуване на биогаз (вместо на природен газ) или чрез биохимично преобразуване на биомаса, ако е в съответствие с изискванията за устойчивост.
  • "Чист водород“ означава водород от възобновяеми източници.
  • "Водород с произход от изкопаеми горива“ означава водород, произведен чрез различни процеси, при които като изходна суровина се използват изкопаеми горива, основно при преобразуване на природен газ или газифициране на въглища. Това представлява по-голямата част от водорода, произвеждан понастоящем. Емисиите на парникови газове от целия жизнен цикъл на производството на водород от изкопаеми горива са високи.
  • "Водород с произход от изкопаеми горива, получен чрез улавяне на въглероден диоксид“ е подвид на водорода с произход от изкопаеми горива, при чието производство парниковите газове, отделяни като част от процеса на производство на водород, биват улавяни. Емисиите на парникови газове от производството на водород с произход от изкопаеми горива чрез улавяне на въглероден диоксид или пиролиза са по-ниски от тези за водорода с произход от изкопаеми горива, но трябва да се вземе предвид променливата „ефективност на улавяне на парниковите газове“ (максимум 90 %).
  • "Нисковъглеродният водород“ включва водород с произход от изкопаеми горива, получен чрез улавяне на въглероден диоксид, и водород, произведен с електроенергия, със значително намалени емисии на парникови газове от целия жизнен цикъл на производството, в сравнение със съществуващото производство на водород.

·   Синтетични горива, получени от водород, са различни газообразни и течни горива на базата на водород и въглерод. За да се считат синтетичните горива за възобновяеми, водородният компонент на синтетичния газ следва да е от възобновяеми източници. Синтетичните горива включват например синтетичен керосин в авиацията, синтетичен дизел за автомобилите и различни молекули, използвани в производството на химикали и торове. Синтетичните горива могат да бъдат свързани с различни нива на емисии на парникови газове в зависимост от използваните суровини и процеси. Що се отнася до замърсяването на въздуха, изгарянето на синтетични горива води до сходни нива на емисии на замърсители на въздуха както при изкопаемите горива.

·      

Основният акцент в Стратегията за водорода е поставен върху развитието на технологиите за производство на водород от  възобновяеми източници, тъй като той има най-голям потенциал за декарбонизация и поради това е най-съвместим с целта на ЕС за неутралност по отношение на климата.

В стратегията също така се признава ролята на други процеси за производство на нисковъглероден водород по време на един преходен период, например чрез използване на технологията за улавяне и съхранение на въглероден диоксид или други форми на електроенергия с ниски емисии на въглерод, за пречистване на съществуващото производство на водород, за намаляване на емисиите в краткосрочен план и за разрастване на пазара.

Разграничението между видовете водород ще даде възможност за разработване на индивидуализирани политически рамки за подкрепа в зависимост от възможностите за намаляване на въглеродните емисии от водорода въз основа на критерии и сертифициране. 

Според ЕК инвестициите във водород ще стимулират растежа, което ще е от решаващо значение в контекста на възстановяването от кризата, предизвикана от COVID-19. В плана на Комисията за възстановяване се подчертава необходимостта от разгръщане на инвестициите в ключови чисти технологии и вериги за създаване на стойност с цел насърчаване на устойчивия растеж и създаването на работни места. В него се поставя акцент върху чистия водород като една от основните области, които трябва да бъдат разгледани в контекста на енергийния преход, и се посочват редица възможни начини за неговото подпомагане. 

Освен това Европа е силно конкурентоспособна в областта на производствата, базирани на чисти водородни технологии, и е в добра позиция да се възползва от глобалното развитие на чистия водород като енергиен носител. Кумулативните инвестиции във водород от възобновяеми източници в Европа биха могли да достигнат 180—470 милиарда евро до 2050 г. и около 3—18 милиарда евро за нисковъглеродния водород с произход от изкопаеми горива. В съчетание с водещата роля на ЕС в областта на технологиите за енергия от възобновяеми източници, появата на верига за създаване на стойност във връзка с водорода, която обслужва множество промишлени сектори и други крайни потребители, би могла да създаде заетост пряко и непряко на приблизително 1 милион души. Според анализаторите до 2050 г. чистият водород може да задоволи 24 % от световното търсене на енергия, с годишни продажби от порядъка на 630 милиарда евро.

Бариери за широко прилагане на водорода в момента

  • Проблем с конкурентноспособността на водорода от възобновяемите източници

Понастоящем нито водородът от възобновяеми източници, нито водородът с произход от изкопаеми горива, получен чрез улавяне на въглероден диоксид, са конкурентоспособни спрямо водорода с произход от изкопаеми горива. Настоящите прогнозни разходи за водорода с произход от изкопаеми горива са около 1,5 EUR/kg за ЕС и са силно зависими от цените на природния газ, без да се отчитат разходите за CO2. Прогнозните разходи за водорода с произход от изкопаеми горива, получен чрез улавяне и съхранение на въглероден диоксид, са около 2 EUR/kg, а за водорода от възобновяеми източници — 2,5—5,5 EUR/kg.

Същевременно разходите за водород от възобновяеми източници намаляват бързо. Разходите за електролизьори вече намаляха с 60 % през последните десет години и се очаква да намалеят наполовина през 2030 г. в сравнение с днешните икономии от мащаба. В регионите, където електроенергията от възобновяеми източници е евтина, се очаква през 2030 г. електролизьорите да бъдат в състояние да се конкурират с водорода с произход от изкопаеми горива. Тези елементи ще бъдат основните двигатели за постепенното навлизане на водорода в икономиката на ЕС. 

  •  Проблем с безопасността

Водородът е леснозапалим газ и трябва да се внимава той да се произвежда, съхранява, транспортира и използва по безопасен начин. Вече има въведени стандарти и европейската промишленост натрупа значителен опит с над 1500 km изградени специализирани водородни тръбопроводи.

С разширяването на потреблението на водород до други пазари и приложения за крайно потребление, в стратегията се посочва, че необходимостта от стандарти за безопасност при производството, транспорта, съхранението и използването е от решаващо значение и включва система за наблюдение и проверка.

Финансови инструменти на ЕС могат да се използват за инвестиране във водород

Комисията ще предприеме последващи действия във връзка с препоръките, посочени в доклад на Стратегическия форум за важни проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ) за насърчаване на съгласувани или съвместни инвестиции и действия в няколко държави членки, насочени към подпомагане на веригата за доставки на водород.

Освен това, като част от новия инструмент за възстановяване Next Generation EU, възможностите за финансиране по програмата InvestEU ще бъдат увеличени повече от два пъти. С него ще се подпомогне внедряването на водорода чрез стимулиране на частните инвестиции, със силен ефект на лоста.

Редица държави членки определиха водорода от възобновяеми източници и нисковъглеродния водород като стратегически елементи от своите национални планове в областта на енергетиката и климата. Тези планове ще трябва да бъдат взети предвид при разработването на националните планове за възстановяване и устойчивост в контекста на новия механизъм за възстановяване и устойчивост.

Освен това Европейският фонд за регионално развитие и Кохезионният фонд, които ще се възползват от допълнителни средства в контекста на новата инициатива REACT-ЕС, ще продължат да бъдат на разположение за подпомагане на екологичния преход. Възможностите, предлагани на регионите с най-големи въглеродни емисии по линия на механизма за справедлив преход, също следва да бъдат обстойно проучени.

Полезните взаимодействия между Механизма за свързване на Европа — Енергетика, и Механизма за свързване на Европа — Транспорт, ще бъдат използвани за финансиране на специализирана инфраструктура за водорода, промяна на предназначението на газовите мрежи, проекти за улавяне и съхранение на въглероден диоксид и станции за зареждане с водород.

Освен това фондът на ЕС за иновации в рамките на СТЕ, който за периода 2020—2030 г. ще обедини около 10 милиарда евро в подкрепа на нисковъглеродните технологии, има потенциала да улесни първата по рода си демонстрация на иновативни технологии на базата на водорода. Първата покана за представяне на предложения по линия на фонда стартира на 3 юли 2020 г. 

Комисията ще предостави също така целева подкрепа за изграждането на необходимия капацитет за изготвяне на финансово стабилни и жизнеспособни проекти за водород, където това се определя като приоритет в съответните национални и регионални програми, чрез специални инструменти (например енергийни демонстрационни проекти по InnovFin, InvestEU), евентуално в комбинация с консултантска и техническа помощ по линия на политиката на сближаване, от консултантските центрове на Европейската инвестиционна банка или в рамките на „Хоризонт Европа“.

За повече информация

Предложение относно стратегията на ЕС за интегриране на енергийната система

Предложение относно стратегията на ЕС за използване на водорода

Въпроси и отговори относно стратегията на ЕС за интегриране на енергийната система

Въпроси и отговори относно стратегията на ЕС за използване на водорода

Информационен документ относно стратегията на ЕС за интегриране на енергийната система

Информационен документ относно стратегията на ЕС за използване на водорода

Информационен документ относно Европейския алианс за чист водород

Видеоматериал за интегрирането на енергийната система на ЕС

Видеоматериал за стратегията на ЕС за използване на водорода

Стартиране на Европейския алианс за чист водород

Други общи връзки:

Европейски зелен пакт

Обща информация относно интегрирането на енергийната система

Обща информация за водорода

Уебсайт на Европейския алианс за чист водород

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар