На 1 януари 2021 г. , сръбският президент Александър Вучич даде старт
на газопровода “Турски поток 2”, за да получи Сърбия руски газ през газопровод преминаващ през
Турция и България. В същото
време българските власти запазиха странно мълчание относно това събитие.
Това породи най – различни тълкувания в публичното
пространство. Бяха изказани предположения
относно причините за това мълчание.
"Турски поток
2": Защо Борисов не отиде в Господжинци?
Много
хвалби и много пари, накрая – мълчание!
Дойче Веле
България мълчи за откриването на Балкански поток
Сега
Често като причина за
това мълчание се посочват американските
санкции срещу изграждането на „Северен поток 2” и „Турски поток”, който
преминава през България от Турция до Сърбия и стремежа на България да не дразни
американските власти.
Според мен има и друга
причина за мълчанието и то е, че България
не е приложила европейското законодателство за газовия пазар при изграждането
на газопровода.
Правото на ЕС за
газовия пазар свързано с газопроводи от трети или за трети страни
Директива 2009/73 / ЕО (Газовата директива) от Третия енергиен пакет не предвижда изрично правна рамка
за газопроводи до и от трети страни. Във връзка с изграждането на „Северен
поток 2” беше извършен правен анализ, който направи заключението, че правилата,
приложими за газопреносните тръбопроводи, свързващи две или повече
държави-членки, които попадат в обхвата на определението за „интерконектор“, не
са приложими за такива тръбопроводи, влизащи в Европейския съюз от трети
страни.
За да се отстрани този пропуск беше приета Директива (ЕС) 2019/692 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 април
2019 година за
изменение на Директива
2009/73/ЕО относно общите
правила за вътрешния
пазар на природен газ.
Изменението на
директивата има за цел да гарантира, че всички големи газопроводи, влизащи на
територията на ЕС, отговарят на правилата на ЕС, експлоатират се със същите
нива на прозрачност, достъпни са за други оператори и се експлоатират по
ефективен начин. Предложеното изменение също е резултат от дебата около
изграждането на газопровода "Северен поток 2".
Целта е чрез измененията да се преодолеят препятствията пред завършването
на вътрешния пазар на природен газ, дължащи се на факта, че пазарните правила
на Съюза не се прилагат по отношение на преносните газопроводи до и от трети
държави.
По конкретно с измененията на директивата се гарантира, че правилата, които
се прилагат по отношение на преносните газопроводи, свързващи две или повече
държави членки, в рамките на Съюза се прилагат и по отношение на преносните
газопроводи до и от трети държави. С това се осигурява последователност на
нормативната уредба в Съюза, като същевременно се избягват нарушенията на
конкуренцията на вътрешния енергиен пазар в Съюза и отрицателните последици за
сигурността на доставките. Освен това се повишава прозрачността и се
гарантира правна сигурност за участниците на пазара, особено за инвеститорите в
инфраструктура за природен газ и ползвателите на системата, по отношение на
приложимия правен режим.
С изменението се разширява определението за газопровод:
„междусистемен
газопровод“ означава преносен газопровод, който пресича или следва границата
между държави членки за целите на свързването на националните газопреносни
системи на тези държави членки, или преносен газопровод между държава членка и
трета държава до територията на държавата членка или до нейните териториални
води;“
До 24
февруари 2020 г. държавите членки имат задължението да въведат в сила
законовите, подзаконовите и административните разпоредби, в националното си законодателство.
Първият
проблем, който се очертава на този етап, е, че България не е въвела в националното си
законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2019/692.
В допълнение следва да
се посочи, че за да бъде отчетена липсата на конкретни правила на Съюза, приложими за
преносните газопроводи от и до трети държави преди влизането в сила на Директива (ЕС) 2019/692, държавите
членки имат право да предоставят дерогации от определени разпоредби на Директива
2009/73/ЕО за преносните газопроводи, които са завършени преди датата на
влизане в сила на Директива (ЕС) 2019/692.
Въз основа на тази разпоредба Nord Stream 2 AG иска от
немския енергиен регулатор Bundesnetzagentur
дерогация от регулация за участъка от тръбопровода „Северен поток 2“,
разположен на територията на Германия.
На 15 май 2020 г. Bundesnetzagentur, с решение отхвърля заявлението на Nord Stream 2 AG за дерогация от регулация за участъка от тръбопровода
„Северен поток 2“, разположен на територията на Германия.
Аргументите на Bundesnetzagentur са, че тръбопроводът
не е завършен.
Дерогация от изискванията на
газовата директива за участък от междусистемна връзка /интерконектор
разположена на територията на Германия, включващ трета страна, може да
бъде предоставена, ако газовият интерконектор е завършен преди 23 май 2019 г.
Bundesnetzagentur отчита, че газопроводът
"Северен поток 2" не е бил напълно завършен
до 23 май 2019 г., и по тази причина отхвърля искането за дерогация
на компанията Nord Stream 2 AG. Следователно, когато „Северен
поток 2“ бъде въведен в експлоатация, той ще трябва
да отговаря на регулаторните изисквания на Германия и европейските
правила за отделяне, достъп до мрежата на трети страни и регулиране на тарифите.
Bundesnetzagentur разбира термина "завършване"
в конструктивен / технически смисъл. За разлика от това заявителят Nord
Stream 2 AG счита, че това означава завършване в икономически
функционален смисъл и се позовава на инвестиционното решение, което е
взето доста преди 23 май 2019 г.
Втори проблем
Използвайки този пример може да се
приеме, че „Балкански
поток / Турски поток“ не може да се възползва от това освобождаване, тъй като
не е завършен преди 23 май 2019 г.
Трети проблем
„Балкански
поток / Турски поток“ следва да прилага европейските
правила за отделяне, достъп до мрежата на трети страни и регулиране на тарифите.
По конкретно към тръбопровода не са приложени
разпоредбите на:
Регламент (ЕС) №2015/703 на Комисията от 30 април 2015 година за установяване на мрежов кодекс
относно правила за оперативната съвместимост и обмена на данни
Регламент (ЕС) 2017/459 на Комисията от 16 март 2017 година за установяване на Мрежов кодекс относно механизмите за разпределяне на капацитет в газопреносни системи и за отмяна на Регламент (ЕС) № 984/2013 (Текст от значение за ЕИП.)
2012/490/ЕС: Решение на Комисията от 24 август 2012 година за изменение на приложение I към Регламент
(ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно условията за
достъп до газопреносни мрежи за природен газ текст от значение за ЕИП
Регламент (ЕС)2017/460 на Комисията от 16 март 2017 година за установяване на Мрежов кодекс
относно хармонизирани структури на тарифите за пренос на газ (Текст от значение
за ЕИП. )
По принцип в
съответствие с чл. 36 от Директива 2009/73/ЕО „Балкански
поток / Турски поток може да поиска освобождаване от изискванията относно достъпа на
трети страни, регулирането на тарифите и отделянето на собствеността, при следните
условия:
а) инвестицията следва да поощрява конкуренцията в газовите доставки и да
повишава сигурността на доставките;
б) нивото на риска, свързан с инвестицията, трябва да е такова,че
инвестицията не би била направена, ако не се предоставиосвобождаване;
в) инфраструктурата следва да е собственост на физическо илиюридическо
лице, което е отделено, поне по отношение направната му форма, от операторите,
в чиито системи ще сеизгражда тази инфраструктура;
г) трябва да се събират такси от ползвателите на тази инфраструктура; и
д) освобождаването не
трябва да е във вреда на
конкуренцията на съответните пазари, които
е вероятно да бъдат засегнати от
инвестицията, на ефективното функциониране на вътрешния пазар
за природен газ, на
ефективното функциониране на съответните регулирани системи
или на сигурността на доставките на природен газ
в Съюза.
Националният регулаторен орган,
може във всеки конкретен случай
да приеме решение във
връзка с поискано освобождаване. Преди да
приеме решението във връзка с
освобождаването, националният регулаторен орган следва да проведе консултации:
а) с националните регулаторни органи на държавите членки, чиито пазари е вероятно да бъдат засегнати от новата инфраструктура; и б) със съответните органи на трети държави, когато инфраструктурата е свързана с мрежата на Съюза под юрисдикцията на държава членка и е с начало или завършва в една или повече трети държави.
Подобно освобождаване от изискванията относно достъпа на трети страни,
регулирането на тарифите и отделянето на собствеността получи интерконектора
Гърция-България с Решение на Комисията от 25.7.2018 г.
Решението е взето след получена нотификация до ЕК на 28 май 2018 г. от енергийните регулатори на България и Гърцишя.
Решението на Европейската комисия е публикувано в регистъра с решения за освобождаване на нови газопроводи.
Публикации
