Енергетика: 14-ти Европейски форум за ядрена енергия

На 30 април 2019 г. в Прага-Братислава се проведе 14 - тия Европейски форум за ядрена енергия  European Nuclear Energy Forum (ENEF). Две теми са в основата на дискусиите на форума - „Стареенето и дългосрочното функциониране на атомните електроцентрали в Европа - предизвикателства и възможности“ и "2050: Дългосрочна стратегия":дългосрочна визия  за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална за климата икономика до 2050 г. - Чиста планета за всички.“ 

 Всички становища, изказвания и проведени дискусии на  форума могат да се проследят в клипа.

Енергетика: Публикувана е изменената директива за пазара на газ

На 3 май 2019 г. в Официален вестник на Европейския съюз е публикувана

ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/692 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 април 2019 година за изменение на Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ

С директивата се прави изменение на Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ, като целта е да се преодолеят препятствията пред завършването на вътрешния пазар на природен газ, дължащи се на факта, че пазарните правила на Съюза не се прилагат по отношение на преносните газопроводи до и от трети държави.

Въведените изменения имат за цел да гарантират, че правилата, които се прилагат по отношение на преносните газопроводи, свързващи две или повече държави членки, в рамките на Съюза се прилагат и по отношение на преносните газопроводи до и от трети държави. По този начин ще се осигури последователност при прилагане на нормативната уредба в Съюза, като същевременно ще се избягват нарушенията на конкуренцията на вътрешния енергиен пазар в Съюза и отрицателните последици за сигурността на доставките.

Освен това с изменената директива се цели да се повиши прозрачността и да се установи правна сигурност за участниците на пазара, особено за инвеститорите в инфраструктура за природен газ и ползвателите на системата, по отношение на приложимия правен режим.

Държавите членки имат право да предоставят дерогации от определени разпоредби на Директива 2009/73/ЕО за преносните газопроводи, които са завършени преди датата на влизане в сила на изменената директива - 23 май 2019 г. Съответната начална дата на прилагане на моделите за отделяне, различни от моделите за отделяне на собствеността, следва да бъде адаптирана за преносните газопроводи до и от трети държави.

По отношение на морските преносни газопроводи Директива 2009/73/ЕО следва да се прилага в териториалните води на държавата членка, където е разположена първата точка на междусистемно свързване с мрежата на държавите членки

Основните изменение на Директива 2009/73/ЕО са свързани с освобождаването (дерогация) от определени разпоредби на директивата:

• освобождаването да не е във вреда на конкуренцията на съответните пазари, които е вероятно да бъдат засегнати от инвестицията, на ефективното функциониране на вътрешния пазар за природен газ, на ефективното функциониране на съответните регулирани системи или на сигурността на доставките на природен газ в Съюза;
• регулаторните органи на държавите членки следва да приемат решения във връзка с искане за освобождаваяяне за всеки конкретен случай. Преди да приеме решението във връзка с освобождаването, националният регулаторен орган следва да проведе консултации:

а) с националните регулаторни органи на държавите членки, чиито пазари е вероятно да бъдат засегнати от новата инфраструктура; и

б) със съответните органи на трети държави, когато инфраструктурата е свързана с мрежата на Съюза под юрисдикцията на държава членка и е с начало или завършва в една или повече трети държави. Когато органите на трета държава, потърсени за консултация, не отговорят на искането за консултация в разумен срок или в определения срок, който не надхвърля три месеца, съответният национален регулаторен орган може да приеме необходимото решение.;

в) когато всички съответни регулаторни органи постигнат споразумение относно искането за освобождаване в шестмесечен срок от датата, на която то е получено от последния от регулаторните органи, те следва да информират Агенцията за своето решение. Когато съответната инфраструктура представлява преносен газопровод между държава членка и трета държава, преди да приеме решението във връзка с освобождаването, националният регулаторен орган, в която е разположена първата точка на междусистемно свързване с мрежата на държавите членки, може да се консултира със съответния орган на тази трета държава, за да се гарантира последователното прилагане на директивата по отношение на съответната инфраструктура на територията, а когато е приложимо – в териториалните води на държавата членка. Когато органът на трета държава, потърсен за консултация, не отговори на искането за консултация в разумен срок или в определения срок, който не надхвърля три месеца, съответният национален регулаторен орган може да приеме необходимото решение.

Дерогации по отношение на преносни газопроводи до и от трети държави

По отношение на преносни газопроводи между държава членка и трета държава, завършени преди 23 май 2019 г., държавата членка, в която е разположена първата точка на свързване на преносния газопровод с мрежата на държава членка, може да вземе решение за дерогация от членове 9, 10, 11 и 32 и член 41, параграфи 6, 8 и 10 от директивата за газ за участъците от преносния газопровод, разположени на нейна територия и в нейните териториални води, по обективни причини, като например осигуряване на възможност за възстановяване на направени инвестиции или от съображения, свързани със сигурността на доставките, при условие че дерогацията няма да е във вреда на конкуренцията или на ефективното функциониране на вътрешния пазар на природен газ, или на сигурността на доставките в Съюза. Срокът на дерогацията е ограничен до 20 години и основан на обективна обосновка, като дерогацията може да бъде подновена, ако това е обосновано, и може да бъде обвързана с условия, които спомагат за изпълнението на горепосочените условия.

Когато преносният газопровод е разположен на територията на повече от една държава членка, държавата членка, на чиято територия е разположена първата точка на свързване с мрежата на държавите членки, взема решение дали да предостави дерогация за този преносен газопровод, след като се консултира с всички заинтересовани държави членки. По искане на заинтересованите държави членки Комисията може да реши да действа като наблюдател в консултациите между държавата членка, на чиято територия се намира първата точка на свързване, и третата държава, свързани с последователното прилагане на директивата на територията и в териториалните води на държавата членка, в която е разположена първата точка на междусистемно свързване, включително предоставянето на дерогации за тези преносни газопроводи.

Решенията за дерогации се приемат до 24 май 2020 г. Държавите членки съобщават тези решения на Комисията и ги публикуват.

Процедура за даване на разрешение - когато държава членка възнамерява да започне преговори с трета държава с цел изменение, удължаване, адаптиране, подновяване или сключване на споразумение във връзка с експлоатацията на преносен газопровод с трета държава по въпроси, попадащи изцяло или частично в обхвата на директивата, тя следзва да  уведоми Комисията за своето намерение писмено.

Уведомлението включва съответната документация и указва кои са разпоредбите, които подлежат на договаряне или предоговаряне, целите на преговорите и всяка друга информация, която е от значение, и се предава на Комисията най- малко пет месеца преди предвидената дата на започване на преговорите.

След получаване на уведомлението, Комисията приема решение, с което дава на заинтересованата държава членка разрешение да започне официално преговори с трета държава за частта, която може да засегне общите правила на Съюза, освен ако не прецени, че започването на преговорите:

а) би довело до противоречие с правото на Съюза, различно от несъответствията, произтичащи от разпределението на компетентността между Съюза и държавите членки;

б) би било във вреда на функционирането на вътрешния пазар на природен газ, конкуренцията или сигурността на доставките в дадена държава членка или в Съюза;

в) би засегнало постигането на целите на текущи преговори за междуправителствени споразумения на Съюза с трета държава;

 г) би било дискриминационно.

При извършването на оценката Комисията ще отчита дали предвиденото споразумение се отнася до преносен газопровод или добивен газопровод, които допринасят за диверсификацията на доставките на природен газ и на доставчиците чрез осигуряването на нови източници на природен газ.

В срок от 90 дни от получаването на уведомлението, Комисията следва да приеме решение за разрешаване или отказ за даване на разрешение на държава членка да започне преговори с цел изменение, удължаване, адаптиране, подновяване или сключване на споразумение с трета държава. Когато за приемането на решение е необходима допълнителна информация, 90-дневният срок започва да тече от датата на получаване на допълнителната информация.

Ако Комисията приеме решение, с което отказва да разреши на държава членка да започне преговори с цел изменение, удължаване, адаптиране, подновяване или сключване на споразумение с трета държава, тя ще информира заинтересованата държава членка и трябва да посочи мотивите за това.

Комисията може да даде насоки и може да поиска включването на специални клаузи в предвиденото споразумение, за да се гарантира съвместимост с правото на Съюза в съответствие с Решение (ЕС) 2017/684 на Европейския парламент и на Съвета.

Комисията има задължение да се информира редовно за напредъка и резултатите от преговорите с цел изменение, удължаване, адаптиране, подновяване или сключване на споразумение по време на различните им етапи и може да участва в преговорите между държавата членка и третата държава в съответствие с Решение (ЕС) 2017/684.

Ако Комисията приеме решение, с което отказва да разреши на държава членка да подпише или сключи споразумението с трета държава, тя информира заинтересованата държава членка и посочва мотивите за това.

Държавите членки трябва да транспонират в националното си законодателство директивата до 24 февруари 2020 г.

Енергетика: ЕК с препоръка към държавите членки да насърчават по-широко използване на еврото в международните енергийни споразумения и сделки

По повод на 20 годишната история на еврото, ЕК направи равносметка за плюсовете и минусите от въвеждането на общата европейска валута. ЕК отчита, че за този неголям срок европейската валута е извървяла път на успехи, но същевременно са се откроили  и редица слабости.

В равносметката на ЕК се отбелязва, че от създаването си преди 20 години еврото става  втора по важност международна валута:

• Като сигурно средство за съхраняване на стойност, еврото представлява около 20 % от международните резерви на чуждестранните централни банки.
•  Предприятията и чуждестранните правителства използват еврото за емитиране на дългови инструменти. До края на 2017 г. повече от 20 % от емитираните дългови инструменти на международните пазари са деноминирани в евро. 

• Еврото се превърна в широко приета валута за международни плащания. Около 36 % от стойността на международните сделки са били фактурирани или платени в евро през 2017 г. в сравнение с около 40 % за щатския долар. 

• Около 60 държави в света използват, ще използват или са свързали своите парични единици към еврото. Еврото е основната референтна валута на повечето държави от Европейското икономическо пространство, както и на по-малки съседни държави и зоната на африканския CFA7 франк (14 държави). Приемането на еврото от други държави — членки на Европейския съюз, което е задължително съгласно Договора (с изключение на Дания и Обединеното кралство), ще допринесе за увеличаване на тежестта на единната валута.

Въпреки тези успехи международното използване на еврото все още не се е върнало към положението от преди кризата. Например, обемът на емитираните чуждестранни дългови инструменти, деноминирани в евро, достигна върхова стойност от 40 % преди кризата (през 2007 г.), а понастоящем е малко над 20 %, което е сходно с неговия дял през 1999 г.

Целта на ЕК е с прилагането на конкретни мерки да се засили международната роля на еврото. Това би спомогнало за подобряване на устойчивостта на международната финансова система, като предостави на пазарните оператори в целия свят допълнителен избор и направи международната икономика по-малко уязвими на сътресения, свързани със силната зависимост на много сектори от една валута.

Конкретните мерки как да се засили международната роля  на еврото подробно са описани в

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет (среща на върха на държавите от еврозоната), Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Към укрепване на международната роля на еврото

Една от стъпките за засилване на международната роля на еврото е свързана с разплащанията при вноса на енергийни ресурси в Европа.

ЕК отчита, че  в енергийния сектор над 80 % от вноса на енергийни суровини в Европа се фактурира и изплаща в щатски долари, въпреки че доставките идват предимно от Русия, Близкия изток и Африка.

За да насърчи използването на еврото при международната търговия с енергийни ресурси Комисията публикува Препоръка на Комисията от 5.12.2018 г. за насърчаване на по-широкото използване на еврото в международните енергийни споразумения и сделки.

В препоръката ЕК прави оценка, че ЕС търгува най-много с енергийни суровини в света. 1.Стойността на годишно търгуваните обеми на европейските енергийни пазари надхвърля 40 трилиона евро. Повече от 90 % от съвкупните финансови операции, отнасящи се до нефт, газ и други енергийни продукти, се изпълняват във валута, различна от еврото.

2. ЕС е най-големият вносител на енергия в света и внася повече от половината от енергията, която потребява. Европа внася около 90 % от нефта и около 70 % от газа, които са ѝ необходими. Договорите за доставка на газ на газовите борси на ЕС са деноминирани в евро.

3. През последните 5 години ЕС внася енергия на средногодишна стойност от около 300 милиарда евро. Преобладаващата част от дългосрочните договори, по които ЕС осъществява вноса си на енергия (по оценки 80—90 %), не са в евро, като най-големият дял от енергийния внос на ЕС е от Русия (около 34 %), Близкия изток и Африка (общо около 33 %) и Норвегия (около 20 %, приблизително наполовина нефт и газ, като газът се доставя по договори в евро). Такава е ситуацията и в България, например плащанията по договорите за доставка на природен газ са в долари.

4. Отношенията в областта на енергетиката между държавите членки и с трети държави често се основават на междуправителствени споразумения, много от които се отнасят до закупуването на нефт и газ. Тези споразумения задават рамката и осигуряват политическа подкрепа и правна сигурност за европейските компании, които сключват търговски договори с енергийни доставчици от трети държави.

5. Като референтна стойност при доставките на нефт се използват референтните цени на суровия нефт от агенциите за докладване на цените. Те служат и като референтна стойност за други енергийни продукти, като например природен газ, както и за производни финансови инструменти за суров нефт или нефтопродукти. Понастоящем няма референтни цени за суров нефт в евро.

6. В Европа вече се развиха редица газови търговски центрове (хъбове), в които се търгуват газови продукти в евро. Макар делът на договорите с цени на база газовите центрове да нараства, някои договори за доставка разчитат изцяло или отчасти на договори с индексация спрямо нефта, които не са в евро. На развитите пазари на газ търгуваните в газовите центрове обеми газ надвишават реалното потребление.

7. Освен че ще доведе до обща икономическа ефективност, засилването на ролята на еврото в търговията и инвестициите в областта на енергетиката в международен план ще спомогне за постигането на целите на енергийната политика на ЕС и за намаляване на риска от прекъсване на енергийните доставки. Европейските предприятия ще имат по-голяма независимост, която ще им позволи да извършват и да получават плащания като част от своята международна търговия и да финансират дейността си, като се излагат в по-малка степен на рискове във връзка със съдебни производства от страна на юрисдикции на трети държави.

В препоръката на Комисията се съдържат неизчерпателни насоки за постигане на по-широко използване на еврото в енергийния сектор при международни споразумения и необвързващи инструменти в областта на енергетиката:

1.Държавите членки следва да насърчават по-широкото използване на еврото в отношенията с трети държави в областта на енергетиката, включително в договори, сключени в рамките на двустранни и многостранни международни споразумения, или в необвързващи инструменти като меморандуми за разбирателство.

2.Комисията призовава държавите членки да включват разработената от Комисията стандартна клауза, свързана с използването на еврото като валута по подразбиране, в междуправителствените си споразумения с трети държави.

3.Комисията системно ще насочва вниманието на държавите членки към използването на еврото като част от становището, което адресира към тях в рамките на член 4, параграф 1 от Решение (ЕС) 2017/684 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на механизъм за обмен на информация във връзка с междуправителствени споразумения и необвързващи инструменти между държавите членки и трети държави в областта на енергетиката (Решението за междуправителствените споразумения). Когато е възможно, държавите членки следва да се придържат към подобен подход по отношение на необвързващите инструменти, свързани с енергетиката.

4. Държавите членки следва да насърчават и съдействат за по-широкото използване на еврото от страна на участниците на европейския пазар при финансови операции в областта на енергетиката.

5.Създадените от държавите членки съгласно Директива 2009/119/ЕО централни структури за управление на запасите и задължените икономически оператори следва да увеличат дела на сключените в евро договори за закупуване, поддържане, управление и продажба на запаси за извънредни ситуации и целеви запаси от нефт, включително на тези от тях, които се отнасят до запаси, съхранявани по силата на двустранни споразумения или договорни права за закупуване на определено количество запаси („талони“).

6. Участниците на европейските енергийни пазари следва по-често да използват договори в евро, свързани с енергетиката.

7. Участниците на пазара следва да съдействат за създаването на и да подпомагат дейността на газовите центрове за втечнен газ в ЕС с цени в евро за основните и производните продукти, да подкрепят по-широкото използване на цени с индексация към газовите центрове, а по този начин и договорите в евро.

8. Агенциите за докладване на цените следва да съдействат за установяването на референтни цени за суров нефт в евро.

9. Стоковите борси следва да съдействат за по-нататъшното разработване на дериватни договори за суров нефт и рафинирани продукти в евро.

По-широко използване на еврото при свързани с енергетиката проекти и финансови операции на дружества, предоставящи финансови услуги

10 Държавите членки и европейските дружества, предоставящи финансови услуги, следва да насърчават по-широкото използване на еврото за свързани с енергетиката проекти и финансови операции.

Мониторинг

Държавите членки следва ежегодно да докладват подробно на Комисията цялата налична информация относно изпълнението на препоръката.

Преглед

Комисията ще направи преглед на изпълнението на препоръката три години след приемането ѝ и ще прецени дали са необходими допълнителни мерки, като вземе предвид информацията, предоставена от държавите членки.

Адресати

Адресати на препоръката са държавите членки, създадените от тях съгласно Директива 2009/119/ЕО централни структури за управление на запасите и задължените икономическите оператори, участниците на европейските енергийни пазари, агенциите за докладване на цените, стоковите борси и европейските дружества, предоставящи финансови услуги.

Енергетика: Полша успешно продължава диверсификацията на пазара на природен газ

Европейската комисия съобщи, че правителството на Полша е подписало споразумение за безвъзмездна помощ с полски компании за втечнен природен газ (ВПГ) за разширение на терминала за втечнен природен газ  в град Świnoujście, в Северозападна Полша на брега на Балтийско море. Почти 128 милиона евро от Европейския фонд за регионално развитие ще се инвестират в разширяването на този терминал, който е единственото съоръжение с такива размери в Северна, Централна и Източна Европа

Разширението на терминала ще спомогне да се разнообразят източниците  за снабдяване с природен газ и да се подобри енергийната сигурност на страната.

Тази инвестиция се добавя към вече инвестираните в терминала 250 млн. евро от Кохезионния фонд на ЕС. От 2007 г. в полската енергийна инфраструктура са инвестирани повече от 2 млрд. евро. Разширението на терминала е включен в списъка на Проекти от общ интерес на ЕС.

Заедно с Балтийския тръбопровод, за който също са отпуснати безвъзмездно 215 млн. евро, новият терминал за ВПГ в град Świnoujście ще отвори газовия пазар на Полша за нови доставчици, ще повиши разнообразието и сигурността на енергийните доставки в Полша. Балтийския тръбопровод ще осигури, считано от 2022, доставка на газ от Северно море на полския пазар, също на балтийските държави и на съседни страни. В същото време тръбопровода ще позволи да се осъществят доставки на газ от Полша, чрез терминала за ВПГ, на пазарите в Дания и Швеция.

Конкуренция: Проучване на Евробарометър отчита мнението на европейците относно ролята на политиката на конкуренция

Генерална дирекция "Конкуренция" на Европейската комисия публикува проучване на Евробарометър, което отчита как гражданите на Европейския съюз (ЕС)  възприемат политиката на конкуренция. В доклада се посочва, че гражданите на ЕС до голяма степен споделят нейните цели и ценности. 78% от респондентите казват, че ефективната конкуренция има положително въздействие върху тях като потребители (спрямо 72% през 2014 г.). 

74 % от европейските граждани (ЕС28) и 81 % от българските граждани (БГ) смятат, че наличието на конкуренция гарантира  по-качествени стоки и услуги, 83%  ЕС28 и 81 % БГ- смятат, че конкуренцията между компаниите води до по-добри цени за потребителите 83% ЕС28 и 80 % БГ - повече иновации. 87% от ЕС28 и от БГ смятат, че  конкуренцията гарантира  по-голям избор за потребителите. 

В ЕС гражданите смятат, че проблемите, произтичащи от липсата на конкуренция, най-вероятно възникват в телекомуникационния сектор, достъп до интернет (26% -ЕС28 и 25% от БГ), енергийния сектор (23%; ЕС28, и 33 % БГ), транспортни услуги и фармацевтични продукти ( 20% ЕС28 и 12 за БГ).

В секторите с ограничена конкуренция гражданите смятат, че цените са прекалено високи 70 % ЕС28 и 71 % БГ. Качеството на продуктите и услугите не е задоволително 50 % ЕС28 и 60 % БГ. 51 % от българските граждани смятат, че трудно се сменя доставчикът- 46 % ЕС28.

 

Проучването Flash Eurobarometer е проведено в 28-те държави-членки на Европейския съюз през януари 2019 г. Общо са интервюирани 26 572 респонденти от различни социални и демографски групи. Това е третото проучване относно възприятията на гражданите за политиката на конкуренция, първите две бяха проведени през 2009 г. и през 2014 г.

Пълният доклад, резюме и справки за всяка държава-членка са достъпни ТУК.