Енергетика: Консултация относно планове за реформа на пазара на електроенергия на Литва и на Великобритания

Европейската комисия започва консултация на План за  реформи на пазара на електроенергия в Литва. Резултатите от получените становища от публични и частни заинтересовани страни ще бъдат взети предвид в оценката на Комисията за планираните от Литва реформи на пазара. Съгласно Регламент за енергийния пазар 2019/943 от държавите членки се изисква да предприемат  реформи на своя пазар на електроенергия, ако и когато установят вероятен недостиг на доставки на електроенергия и предвиждат въвеждането на механизъм за осигуряване на капацитет.

В консултациите могат да участват национални, регионални и местни органи, частни дружества, отраслови сдружения, малки и средни предприятия, организации на потребителите, профсъюзи, НПО, екологични организации, консултанти и други заинтересовани страни от държавите членки.

Консултацията ще продължи до 31 януари 2020 г.

ЕК започва също консултация на Плана за реформи на пазара на Великобритания.

Срокът на консултацията е до  4 февруари 2020 г. 

План за реформа на пазара на електроенергия на Литва

План за реформа на пазара на електроенергия на Великобритания

Насоки на ОИСР за ефективно управление на предприятията държавна собственост

Вчера неочаквано правителството съобщи, че учредява държавен ВиК холдинг с капитал 1 млрд. лв., в който ще участват всички държавни акции във ВиК дружества в страната. Целта била новия ВиК холдинг да осигури устойчив модел за финансиране на системата и да не се допускат кризи като тази в Перник.

Не се посочва какъв е този модел, как ще се управлява дружеството, какви точно цели си поставя, освен да се решава кризата в Перник. Как  ще отчита разултатите и изразходваните публични средства, все пак 1 милиард лв. не са малко, пред обществеността. Как ще се избират управителните органи, ще има ли двустепенно управление с надзор и управление и т.н. След като включва само държавните ВиК, няма ли опасност за създаване на неравнопоставеност между този мощен холдинг и останалите по-малки общински ВиК.

По принцип в България държавните предприятия се управляват твърде неефективно и непрозрачно, и едва ли новия холдинг ще промени тази картина.

Тук може би е мястото да се посочат специалните Насоки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за корпоративното управление на държавните предприятия. Според тях държавата следва да действа като информиран и активен собственик, като гарантира, че управлението на държавните предприятия се извършва по прозрачен и отчетен начин, с висока степен на професионализъм и ефективност. За да изпълнява функциите си на собственост, правителството следва да се позовава на стандартите за управление на частния и публичния сектор, и по-специално на принципите на ОИСР за корпоративно управление, които са приложими и за предприятията с държавна собственост (ПДС).

Какво представляват Насоките на ОИСР за корпоративно управление на предприятията държавна собственост 

Насоките на ОИСР за корпоративното управление на държавните предприятия (Насоките) съдържат препоръки към правителствата за това как да  гарантират, че те функционират ефикасно, прозрачно и отговорно. Насоките са  международно договорени стандарти за това как правителствата следва да упражняват функцията управление на държавна собственост, за да избягват клопките на пасивната собственост и прекомерната държавна намеса. Насоките са разработени за първи път в 2005., като допълнение към принципите на ОИСР за корпоративно управление (принципите). Те са  актуализирани през 2015., за да отразят натрупания опит при тяхното изпълнение и да разгледат нови проблеми, възникнали през десетилетието нови национални и международни.

При изпълнението на отговорностите си на собственост правителствата могат също да се възползват от препоръките, които са приложими за частния сектор, по-специално принципите за корпоративно управление на Г-20/ОИСР. Насоките всъщност представляват допълнение към принципите за корпоративно управление и са напълно съвместими с тях.

Други подобни  инструменти на ОИСР включват насоките на ОИСР за многонационалните предприятия. Допълнителни насоки могат да се търсят и от други източници, като например рамката за политики на ОИСР за инвестиции и инструментариума за оценка на конкуренцията на ОИСР.

Насоките предоставят съвети относно начина, по който правителствата могат да гарантират, че те са напълно отговорни пред широката общественост, тъй както едно частно дружество, е отговорно  пред  акционерите си.

Актуализираните насоки са приети от Съвета на ОИСР - управителния орган на организацията през юли 2015., с препоръката да се  насърчава използването им от международната общност.

Насоките на ОИСР за корпоративното управление на държавните предприятия (насоките) представляват  препоръки към правителствата за това как да гарантират, че те функционират ефикасно, прозрачно и отговорно. Те представляват  международно договорени стандарти за това как правителствата следва да упражняват функцията на държавна собственост, за да избягват клопките на пасивната собственост и прекомерната държавна намеса. Насоките бяха разработени за първи път в 2005., като допълнение към принципите на ОИСР (принципите) за корпоративно управление. Те са  актуализирани през 2015., за да отразят натрупания опит при тяхното изпълнение и да разгледат нови проблеми, възникнали във връзка с националните и международните условия през десетилетието.

През 2015 г. Насоките включват значителни промени. С промените се предоставя по-голяма яснота по отношение на това как политиците следва да включват публични институции и да гарантират прилагането на договорените добри практики. Разработени са препоръки относно обосновката за държавната собственост на предприятията, при какви изисквания за отчетност правителствата могат да поискат да влязат в корпоративния сектор. Препоръките за поддържане на равнопоставени условия на конкуренция между малките и средни предприятия (МСП) и частните предприятия предоставят насоки за фирмите, които работят на вътрешния и международния пазар.

Насоките включват следните теми:

• Ролята на държавата като собственик
•  Поведение на държавните предприятия на пазара
•  Равноправно третиране на акционерите и другите инвеститори
•  Отношения между заинтересованите страни и отговорен бизнес
•  Оповестяване и прозрачност
•  Отговорности на управителните съвети на държавните предприятия 

България като кандидатстваща за членство в ОИСР би следвала да следва подобни добри практики при управлението на държавните предприятия.

Целият документ Насоки на ОИСР за корпоративното управление на държавните предприятия Издание 2015 може да се намери на следния линк
 

План за инвестиции на Европейски зелен пакт

Днес ЕК представи план за инвестиции на Европейския зелен пакт — Планът за инвестиции за устойчива Европа — ще мобилизира публични инвестиции и ще спомогне за набавянето на частни средства чрез финансовите инструменти на ЕС, по-специално InvestEU, с което ще се генерират инвестиции в размер на най-малко 1 трилион евро. Европейският съюз поема ангажимент до 2050 г. да стане първият неутрален по отношение на климата блок в света. Това изисква значителни инвестиции както от ЕС и националния публичен сектор, така и от частния сектор.

ЕК отчита, че всички държави членки, региони и сектори ще трябва да дадат своя принос за прехода, но мащабът на предизвикателството пред тях не е един и същ. Някои региони ще бъдат особено засегнати и ще претърпят дълбоки икономически и социални промени. С Механизма за справедлив преход ще се осигури съобразена с конкретните нужди финансова и практическа подкрепа, с която да се помогне на работниците и чрез която ще се генерират необходимите инвестиции в тези региони.

Планът за инвестиции на Европейския зелен пакт

С Плана за инвестиции на Европейския зелен пакт ще се мобилизират средства от ЕС и ще се създаде необходимата рамка за улесняване и стимулиране на публичните и частните инвестиции за прехода към неутрална по отношение на климата, екологична, конкурентоспособна и приобщаваща икономика. В допълнение към другите инициативи, обявени в рамките на Зеления пакт, Планът се основава на три измерения:

·         финансиране — мобилизиране на най-малко 1 трилион евро устойчиви инвестиции през следващото десетилетие. Частното финансиране ще бъде стимулирано от по-големия от всякога досега дял от бюджета на ЕС, предназначен за разходи за действия в областта на климата и околната среда, като ключова роля ще има Европейската инвестиционна банка;

·         законодателни и други мерки — осигуряване на стимули за набавянето и пренасочването на публични и частни инвестиции. Поставяйки устойчивото финансиране в центъра на финансовата система, ЕС ще предостави инструменти за инвеститорите и ще улесни устойчивите инвестиции от страна на публичните органи чрез насърчаване на екологосъобразното бюджетиране и възлагане на обществени поръчки, както и чрез разработването на начини за улесняване на процедурите за одобряване на държавните помощи за регионите в преход;

·         практическа помощ: Комисията ще окаже подкрепа на публичните органи и организаторите на проекти при планирането, изготвянето и изпълнението на устойчиви проекти.

Механизмът за справедлив преход

Механизмът за справедлив преход (МСП) е ключов инструмент, гарантиращ, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика се осъществява по справедлив начин, за да няма изоставени. Въпреки че всички региони ще се нуждаят от финансиране и че това е предвидено в Плана за инвестиции на Европейския зелен пакт, Механизмът ще предоставя целева подкрепа за мобилизирането на най-малко 100 милиарда евро за периода 2021—2027 г. в най-засегнатите региони, за да се смекчат социално-икономическите последици от прехода. Механизмът ще генерира необходимите инвестиции в подкрепа на работниците и общностите, които разчитат на веригата за създаване на стойност, свързана с изкопаемите горива. Той ще допълни съществения принос от бюджета на ЕС, предоставян чрез всички пряко свързани с прехода инструменти.

Механизмът за справедлив преход ще има три основни източника на финансиране:

1) Фонд за справедлив преход, който ще получи средства от ЕС в размер на 7,5 милиарда евро, в допълнение към предложението на Комисията за следващия дългосрочен бюджет на ЕС. За да се възползват от своя дял от Фонда, държавите членки, в диалог с Комисията, ще трябва да определят допустимите територии чрез специални териториални планове за справедлив преход. Те освен това ще трябва да се ангажират да допринасят за всяко евро от Фонда за справедлив преход с едно евро от средствата от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд плюс, както и да предоставят допълнителни национални ресурси. По този начин ще се осигури финансиране в размер между 30 и 50 милиарда евро, което ще мобилизира още инвестиции. Чрез Фонда ще се предоставят предимно безвъзмездни средства на регионите. С тези средства ще се помогне на работниците да развият умения и компетенции за пазара на труда на бъдещето, както и на МСП, стартиращите предприятия и инкубаторите, за да създадат нови икономически възможности в тези региони. С Фонда ще се подкрепят и инвестициите в прехода към чиста енергия, например в областта на енергийната ефективност.

2) Специална схема за справедлив преход в рамките на InvestEU за мобилизиране на инвестиции в размер до 45 милиарда евро. Целта на тази схема е да се привлекат частни инвестиции, включително в устойчива енергия и транспорт, които да са от полза за тези региони и да помогнат на техните икономики да намерят нови източници на растеж. 

3) Механизъм за отпускане на заеми за публичния сектор с Европейската инвестиционна банка, подкрепен от бюджета на ЕС, за мобилизиране на инвестиции в размер на 25—30 милиарда евро. Той ще служи за отпускането на заеми в публичния сектор, например за инвестиции в топлоснабдителни мрежи и саниране на сгради. Комисията ще представи законодателно предложение за създаването му през март 2020 г.

Механизмът за справедлив преход е нещо повече от инструмент за финансиране: разчитайки на платформа за справедлив преход, Комисията ще оказва техническа помощ на държавите членки и инвеститорите и ще гарантира участието на засегнатите общности, местните органи, социалните партньори и неправителствените организации. Механизмът за справедлив преход ще включва стабилна рамка за управление, в чиято основа ще бъдат териториалните планове за справедлив преход.

Контекст

На 11 декември 2019 г. Комисията представи Европейския зелен пакт, чиято амбиция е до 2050 г. ЕС да се превърне в първия в света неутрален по отношение на климата блок. Европейският преход към устойчива икономика изисква значителни инвестиции във всички сектори: за постигането на текущите цели в областта на климата и енергетиката за 2030 г. ще са необходими допълнителни инвестиции в размер на 260 милиарда евро годишно до 2030 г.

Успехът на Плана за инвестиции на Европейския зелен пакт ще зависи от ангажираността на всички участници. От съществено значение е държавите членки и Европейският парламент да запазят по време на преговорите по предстоящата финансова рамка амбициозните цели на предложението на Комисията. От решаващо значение ще бъде и бързото приемане на предложението за регламент за Фонда за справедлив преход.

Комисията ще следи отблизо и ще оценява напредъка в хода на прехода. Като част от тези усилия всяка година Комисията ще провежда среща на високо равнище по въпросите на устойчивите инвестиции с участието на всички съответни заинтересовани страни и ще продължи да работи за насърчаването и финансирането на прехода. Комисията приканва инвестиционната общност да използва пълноценно благоприятните регулаторни условия и все по-нарастващите потребности от устойчиви инвестиции, а органите да поемат дейна роля в набелязването и насърчаването на такива инвестиции.

За повече информация

ИНФОРМАЦИОННА БЕЛЕЖКА: Планът за инвестиции и Механизмът за справедлив преход на Европейския зелен пакт: обяснение

Информационни брошури

·         Инвестиране в неутрална по отношение на климата и кръгова икономика

·         Механизмът за справедлив преход — за да няма изоставени

·         Финансирани от ЕС проекти за екологизиране на икономиката

Съобщение на Комисията относно Плана за инвестиции за устойчива Европа

Предложение за регламент за създаване на Фонда за справедлив преход

Изменения на Регламента за общоприложимите разпоредби

Европейският зелен пакт