неделя, 12 февруари 2012 г.

Енергетика:Проекти свързани с диверсификация на газовите доставки за България

Европейската енергийна политика има амбициозната цел до 2014 г. да се изгради единен европейски енергиен пазар. Три са целите, които преследва европейската енергийна политика.
- конкурентоспособност;
- сигурност на доставките;
- устойчивост
На практика целите могат да се постигнат само чрез взаимосвързан и добре функциониращ вътрешен енергиен пазар, подкрепян с координираните действия за солидарност от страна на държавите-членки. Такъв пазар е възможен само ако се изгради съответстваща общоевропейска инфраструктура, която да гарантира свободното движение на енергийните ресурси -електроенергия и газ от Север на Юг и Изток-Запад.

Енергийният коридор Север-Юг е част от програмата с енергийните приоритетни проекти на Европа. Целта е чрез коридора да се подобри сигурността на доставките и да се насърчи интеграцията на пазара на газ чрез диверсификация на източниците и маршрутите за свързване на източници за доставка на газ чрез Балтийско, Адриатическо и Черно море, както и чрез необходимите вътрешни връзки на пазара.
Във връзка с изпълнението на тези проекти е създадена Група на високо равнище за Север-Юг междусистемни връзки, която има за цел да насърчава изпълнението на проекти за енергийна инфраструктура и подобряване на сигурността на доставките и развитието на пазара в региона . Работните групи са три- (газ, електричество и петрол), които  подкрепят работата на Групата на високо равнище.

За да се изпълнят заложените  цели за изграждане на взаимносвързан газов пазар е необходим сериозен ангажимент и сътрудничество както от страна на Европейската комисия, така и от държавите-членки, разположени по оста Север-Юг. Затова на 23 ноември, 2011 представители от Австрия, България, Хърватска, Чешката република, Германия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Словения и комисар по въпросите на енергетиката Гюнтер Йотингер подписаха Меморандум за разбирателство (MoU), в който изразяват своята обща воля за по-нататъшно развитие на европейския пазар за електроенергия, газ и петрол в региона. Меморандумът за разбирателство е с приложен "План за действие за енергийни връзки Север-Юг в Централна и Източна Европа", съдържащ приоритетните регионални проекти, както и списък на конкретните действия, които следва да бъдат предприети.
Резултатът от изпълнението на изброените в плана регионални инфраструктурни проекти следва да е взаимосвързване на пазарите на газ в Централна и Източна Европа. Проектите са подбрани от Групата на високо равнище, въз основа на критерии за приоритетни проекти, посочени в насоките за енергийните инфраструктури от общ интерес на Европейската комиси.

Коридорът  Север - Юг и ролята на България
Коридорът Север-Юг включва и  проекти, касаещи газовия пазар на  България.  Проектите  предвиждат изграждането на взаимносвързан газов маршрут Север-Юг, който да интегрира пазара и по този начин да се осигури  внос на газ от източници на Балтийско, Черно и Адриатическо море, което от своя страна да доведе до подобряване на сигурността на доставките в региона.
Проектите позволяват в региона на Южния коридор да се осъществява внос от нови източници на газ: например от проекти като "Набуко", ITB, IGB (ITGI), IAP (TAP). Тези проекти са идентифицирани като проекти от значение за региона на Централна и Източна Европа и ще бъдат допълнително обсъдени в рамките на регионалното сътрудничество между страните от Югоизточна Европа и Южния коридор.

Основни характеристики на проектите за България, чието изграждане ще доведе до диверсификация на газовите доставки:

Обратен поток при Черна вода Negru Voda
Обратен поток от България към Румъния, който ще е с капацитет 14 милиона кубически метра /d
(1) Интеграция на транзитният газопровод с преносната мрежа - обратен поток Исакча
(2) Интеграция на транзитният газопровод с преносната мрежа в България

Рехабилитация, модернизация и разширяване на българската газопроводна система
Проектите включват изграждане на южните взаимовръзки с Гърция IGB и Турция ITB, както и връзката с Република Сърбия и Румъния. След изграждането на южната част на взаимовръзките българската преносна система трябва да има капацитет да осигури транспортирането на каспийски и втечнен LNG газ за Югоизточна Европа - Румъния, Сърбия, БЮР Македония чрез северните взаимовръзки с Румъния IBR и Сърбия IBS и съществуващия газопровод до Бившата югославска република Македония.

Изграждане на терминал във Варна за внос на втечнен газ
Терминалът ще позволи на България да получава азерски природен газ от грузинското крайбрежие на Черно море, транспортиран с плавателни съдове за компресиран газ през Черно море.

Интеграция на транзитната и преносната газова мрежа на България
Чрез интеграцията на преносната и транзитна мрежа на страната и откриването на нови изходящи точки ще се постигне по-голяма ефективност при транзитното преминаване на газ през страната. Това ще увеличи капацитет на преносната мрежа

Взаимна връзка Турция- България Interconnection Turkey- Bulgaria (ITB)
ITB ще гарантира в междинния период сигурност и диверсификация на доставките на газ за България и Югоизточна Европа от Азербайджан и от турските терминали за втечнен природен газ. България и Турция имат подписан меморандум за разбирателство в началото на 2010 г., който подкрепя изпълнението на проекта ITB. ITB е подкрепен от страна на Азербайджан, според Протокола, подписан между SOCAR и Булгартрансгаз.

В таблицата са систематизирани данните за 6-те проекта. За интерконекторите Турция-България и Гърция-България се предвижда модернизация, която да приключи съответно до 2017 и 2020 г, чиято цел е увеличаване на капацитета.



Наскоро ЕК публикува  специален доклад "Анализ на пазара и приоритетите за бъдещото развитие на газовия пазар и инфраструктурата в Централна и Източна Европа в рамките на коридора за взаимносвързване на евнергийните пазари  Север- Юг" .
Анализът използва правилото  "N - 1", за да установи кои от проекти са жизненоважни за енергийната газопреносна система на държавите-членки и биха осигурили  енергийната им независимост. Правилото е приложено поотделно за всеки един от пазарите на Централна и Източна Европа. Анализът установява, че в повечето от страните има наличието на алтернативни инфраструктури, но те не са  достатъчни, за да  покрият търсенето в случаите на внезапно  прекъсване на доставката на газ от най-голямата инфраструктурна единица. Тези алтернативни газопроводи не са в състояние да покрият както търсенето, така и транзитните нужди и на практика това води до затруднение при доставките на газ в региона. Решението в тези случаи е да се осигури реверсивност на газовите потоци и да се изградят нови инфраструктури, които да увеличат предлагането на газ на пазара в случай на екстремни събития на пазара. За тази цел в доклада се прави анализ, чрез прилагане на формулата N – 1, на всеки един от планираните проекти в държавите-членки и се дава оценка кои от проектите и в какъв срок ще са в състояние да задоволят търсенето, ако възникнат проблеми с прекъсване на доставките на газ от страна на най-големия доставчик на пазара.


Резултати от прилагане на правилото N-1спрямо проектите на България 
Анализът е направен въз основа на допускането, че са прекъснати доставките на газ по газовата инфраструктура между Румъния и България (RO - BG-78 милиона кубически метра / г-жълтата стрелка на картата). Това е единствената входна точка на газ в страната, така че ако спрат доставките по нея, на практика при съществуващите в момента условия, се прекъсват изцяло доставките на газ в България. В същото време  Гърция и Турция,  имат възможност да покриват нуждите си от газ  и от други източници, тъй като тяхната инфраструктура дава възможност за диверсификация на доставките. През България се транзитира газ за Бившата югославска република Македония, която също няма  други варианти за снабдяване с газ. Според анализа в доклада бъдещите доставки на газ  от новите инфраструктурни проекти "Набуко" и "Южен поток", които евентуално ще минават през България, също не биха били достатъчни за покриване на търсенето.

Формулата N-1 е приложена към шестте проекта (посочени в таблицата) . След прилагането й се очертава, че  два са основните проекта, които  биха осигурили достатъчен капацитет и то след тяхното модернизиране за покриване на върховото потребление, и биха покрили изцяло търсенето в случай на срив на доставките от най-големия доставчи. Това са интерконекторите Турция-България и Гърция - България, които към момента  са най-перспективни що се отнася до възможността да осигурят капацитет, който да осигури  върховото потребление, съответно след 2017 г.  и 2020 г. 
И накрая ще допълня, че за изграждането на интерконектора Гърция-България има осигурено европейско финансиране в размер на 45 млн. евро.

Няма коментари:

Публикуване на коментар