сряда, 13 август 2014 г.

Какво представлява банковия съюз



В отговор на кризата с КТБ, БНБ съобщи на 15.07.2014 г., че вече е осъществила контакт с Изпълнителния съвет на Европейската централна банка като част от подготовката на разговор между държавния глава и президента на ЕЦБ за стартирането на процедура за кандидатстване на България за членство в единния надзорен механизъм на Европейския съюз. За съжаление след тази дата на обществото не се предостави повече информация предприети ли са реални действия по осъществяването на тази цел и въобще има ли разработен план за стъпките, които България трябва да извърви, за да се включи в банковия съюз.

Защото процедурата по кандидатстване и включването на България в банковия съюз изисква да се извърши огромен по обем работа, която изисква висок професионализъм (от юристи и финансисти), които да подготвят транспонирането в националното законодателство на новата (състояща се от 28 документа) европейска правна рамка за банковия сектор. Или това е рамката и правилата, които са в основата на европейския банков съюз. Освен това осъществяването на  банковият надзор предполага  създаването на независим и компетентен регулаторен надзорен орган.

Какво всъщност представлява Банковия съюз:

Основната цел на банковия съюз е възстановяване на финансовата стабилност в еврозоната.

1. Кратко описание на банковия съюз

Кризата от 2008 г. постави пред изпитание държавите членки и Европейската комисия и те трябваше да положат големи усилия, за  да усвоят уроците от нея като създадат един по-сигурен и по-стабилен финансов сектор. В тази връзка Комисията предложи 28 нови нормативна акта за по-добра регулация, надзор и управление на финансовия сектор, така че в бъдеще да не се налага данъкоплатците да плащат сметката, в случай че банките допуснат грешки. Тези актове вече са публикувани в Официален вестник на ЕС и са в сила.
 
Ключови елементи на финансовата реформа в ЕС са систематизиране в графиката.

Задълбочаването на финансовата криза и превръщането й в дългова криза в еврозоната през 2010 — 2011 г. доведе до извода, че трябва да бъдат положени допълнителни усилия по отношение на онези държави, които споделят обща валута и които са още по-взаимозависими, най-вече за да се разкъса порочният кръг между банките и националните финанси. (вж. каре 1)

Решението за създаване на банковия съюз бе взето през юни 2012 г. от държавните и правителствените ръководители. Те се споразумяха да създадат банков съюз, който да допълни икономическия и паричен съюз и да позволи правилата на ЕС по отношение на банките в еврозоната (и във всяка друга държава членка извън еврозоната, която би желала да се присъедини към тях) да се прилагат централизирано.

В тази връзка ЕК разработи нова нормативна рамка с общи правила за банките във всички 28 държави членки, обединени в единна нормативна уредба, която представлява основата на банковия съюз.

Общите правила (и по-специално Директивата и Регламентът за капиталовите изисквания  ще спомогнат, на първо място, да бъдат предотвратени банковите кризи и, ако въпреки това банките изпаднат в затруднение, ще установят обща рамка за управление на процеса, включително като предвидят начин за организираното им ликвидиране (Директива за възстановяване и оздравяване на банките. Освен това общите правила ще гарантират на всички вложители, че депозитите в размер до 100 000 EUR (на вложител/за банка) са защитени по всяко време и навсякъде в ЕС (Директива относно схемите за гарантиране на депозитите).

Банковият съюз осигурява общото прилагане на тези правила в еврозоната. На първо място, от ноември 2014 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) ще бъде надзорен орган на всички 6000 банки от еврозоната в рамките на единния надзорен механизъм .
В момента ЕЦБ извършва всеобхватна оценка на финансовата стабилност на банките, за да се гарантира, че от самото начало ЕЦБ има ясен поглед върху ситуацията в банките, над които упражнява надзор. На второ място, в редките случаи когато въпреки по-силния надзор банките изпаднат в затруднение, наскоро приетият единен механизъм за преструктуриране (ЕМП) ще позволи преструктурирането на банките да се ръководи по-ефективно с помощта на Единния съвет по преструктуриране (ЕСП) и Единния фонд за преструктуриране (ЕФП). В случай че някоя банка изпадне в затруднение, ЕМП ще извърши преструктурирането много по-ефективно от съществуващите некоординирани национални органи по преструктуриране, тъй като разполага с висококвалифициран персонал и с ясни правила за вземане на решение по отношение на трансграничните банки.
Целта на новата нормативна уредба на финансовия сектор на целия ЕС и създаването на банковия съюз е да доведе до икономическа и паричната интеграция в ЕС. Ще се сложи край на масовото спасяване на финансови институции с пари на данъкоплатците и ще се спомогне възстановяването на финансовата стабилност. Това от своя страна ще създаде подходящи условия за отпускане на заеми от финансовия сектор за реалната икономика, което ще стимулира икономическото възстановяване и създаването на работни места (вж. каре 2).

  


Банковият съюз цели да допринесе за създаването на по-сигурен банков сектор в еврозоната?

Според ЕК новото законодателство представлява набор инструменти, чрез които могат да се разрешават разрешим проблемите на банките в тяхната цялост.

Целта е:

-на първо място, банките да станат по-сигурни (предотвратяване на кризи);

-в случай на възникнали проблеми, да се осигури ранна намеса от страна на надзорните органи (ранна намеса);

-и ако въпреки всичко се случи най-лошото —новото законодателство дава  необходимите инструменти за ефективно управление на кризата (преструктуриране на банката).

Етап 1: Предотвратяване на кризи

Европейската комисия изготви 28 законодателни предложения, които обхващат всички финансови участници и продукти, за да се осигури по-добра нормативна уредба, по-силен надзор и по-добро управление на финансовия сектор. Тези законодателни предложения съставляват единната нормативна уредба. Банките трябва да я спазват в рамките на единния пазар. Това е от ключово значение с оглед навсякъде да бъде осигурена силна уредба без пробойни, така че да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция за банките и един истински единен пазар на финансови услуги. Целта е единната нормативна уредба да бъде в полза на банките, на по-широкия финансов сектор, както и на гражданите, потребителите и данъкоплатците.

Един по-силен и независим надзорен орган, който да следи дали банките спазват правилата

Чрез единния надзорен механизъм Европейската централна банка (ЕЦБ) се натоварва с отговорността да упражнява надзор върху банките в еврозоната (и другите държави членки, които участват в единния надзорен механизъм).

Целта е ЕЦБ да осигури един истински европейски надзорен механизъм, който няма да се изкушава да защитава националните интереси, който трябва да отслаби връзката между банките и националните финанси и да вземе под внимание рисковете за финансовата стабилност. ЕЦБ ще поеме новата си роля на единен надзорен орган през ноември 2014 г. Тя ще следи за последователното и съгласувано спазване на единната нормативна уредба в рамките на еврозоната. До настъпването на този момент ЕЦБ ще извърши всеобхватна оценка на по-големите банки и на счетоводните баланси на тези банки.

По-строги пруденциални изисквания за по-устойчиви банки С пакета относно капиталовите изисквания към банките, т.нар. „пакет ДКИ ІV“ (състоящ се от четвъртата Директива за капиталовите изисквания и Регламента за капиталовите изисквания)  в нормативната уредба на ЕС се въвеждат новите световни стандарти относно банковия капитал (познати като „рамката Базел III“).
Новите правила, които са в сила от 1 януари 2014 г., ще гарантират, че банките поддържат необходимото ниво на капитал както в количествено, така и в качествено изражение. С тези правила ЕС спазва задължението си към Г20 да въведе своевременно рамката Базел III.

Навременно планиране за банки в критично състояние

Финансовият сектор в целия Европейски съюз вече може да разчита на стабилна нормативна рамка, в случай че банките изпаднат в затруднение. Тази рамка за кризите и преструктурирането на банките изисква от тях да изготвят планове за възстановяване, описващи мерките, които те биха предприели, за да запазят своята жизнеспособност, ако финансовото им състояние се влоши, както и планове за преструктуриране за тяхното организирано преструктуриране, в случай че те вече не са жизнеспособни.

В рамките на банковия съюз такъв орган е ЕЦБ. В плановете следва да са определени възможностите за прилагане на инструментите за преструктуриране (например прехвърляне на активи към мостова банка, обезценяване на капиталови инструменти или други задължения в опит за рекапитализация чрез вътрешни източници) и начините да се гарантира, че основните функции са запазени.

Етап 2: Навременни коригиращи действия при възникване на проблеми — ранна намеса
Когато банките са изправени пред проблеми, новите правила дават възможност за ранна намеса. Банковите надзорни органи разполагат с разширен набор от правомощия, които им позволяват да се намесят, ако дадена институция е изправена пред финансови затруднения (напр. когато дадена банка е в нарушение на регулаторните капиталови изисквания или е на път да ги наруши), но преди проблемите да станат критични и финансовото положение да се влоши непоправимо. Те са изложени в плановете за възстановяване на банките и включват възможност за уволнение на ръководните кадри и назначаване на извънреден управител, свикване на събрание на акционерите, на което да бъдат приети спешни реформи, както и забрана за разпределяне на дивиденти или бонуси. Сред другите мерки, които съответният надзорен орган може да наложи, са изискването банката да намали своите експозиции на някои рискове, да увеличи своя капитал или да въведе промени в своите правни или корпоративни структури.
Ако бъде счетено, че в рамките на банковия съюз жизнеспособността на дадена банка е изложена на риск, ЕЦБ като единен надзорен орган ще упражни надзор върху ранната намеса в сътрудничество със съответните органи по преструктуриране.

Етап 3: При непоправимо влошаване състоянието на банката: – следва управление на кризи, което защитава вложителите и данъкоплатците.
Защита на данъкоплатците
Опитът от последните години показа, че многократното спасяване на банките доведе до увеличаване на държавния дълг и стовари много голямо бреме върху данъкоплатците. Одобрените мерки за държавна помощ под формата на рекапитализация и подпомагане на банките във връзка с обезценените им активи между октомври 2008 г. и декември 2012 г. възлизат на 591,9 милиарда евро, или 4,6% от БВП на ЕС 2012 (Комисия). Ако се включат и гаранциите, тази сума ще достигне стойност от 1,6 трилиона евро, или 13 % от БВП на ЕС (Комисия) само за периода 2008 — 2010г. Вж. ТУК
Повече статистическа информация Вж.ТУК
Според новите правила, ако финансовото състояние на някоя банка се влоши непоправимо, Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките гарантира, че акционерите и кредиторите ще заплатят своя дял от разходите чрез механизма за „рекапитализация чрез вътрешни източници“. (вж. каре 3)

Единният механизъм за преструктуриране осигурява централизираното и ефективно прилагане на тези правила в банковия съюз. Той гарантира, че сложните решения, които трябва да бъдат взети в случай на преструктуриране, и по-специално в случай на трансгранично преструктуриране, ще се осъществят бързо с обвързваща сила за всички държави членки в банковия съюз.

Единният механизъм за преструктуриране е изграден около силен единен Съвет по преструктуриране и ще има постоянни членове, както и представители на Комисията, Съвета, ЕЦБ и националните органи по преструктуриране. В повечето случаи, когато се налага преструктуриране на банка, установена в еврозоната или в държава членка, участваща в банковия съюз, ЕЦБ ще уведоми за случая Съвета, Комисията, както и съответните национални органи по преструктуриране. Процедурите за вземане на решение са внимателно обмислени, което ще направи възможно решението относно преструктурирането да бъде взето в рамките на почивните дни на седмицата.




 

За да се избегне въвличането на данъкоплатците, всички банки в ЕС ще трябва да внесат средства във фонд за подпомагане на организираното преструктуриране. В контекста на банковия съюз тези средства постепенно ще се обединяват и ако са необходими допълнителни ресурси за средносрочно финансиране на банката, така че тя да може да продължи да осъществява дейност по време на преструктурирането си, те ще бъдат взети от единния фонд за преструктуриране. Средствата за този фонд, който до 2024 г. трябва да е в размер на 55 милиарда евро, ще започнат да се събират от всички банки в банковия съюз от 2016 г.



Защита на вложителите
Банковите депозити във всички държави членки ще продължат да бъдат гарантирани в размер до 100 000 EUR за вложител в една банка, дори и съответната банка да изпадне в несъстоятелност. Тази гаранция дава на вложителите чувство за финансова стабилност и означава, че те няма да се втурнат да теглят огромни средства от своите банки, като по този начин ще се избегнат сериозни икономически последствия.
Освен това парите на вложителите ще се изплащат по-бързо — в рамките на 7 работни дни (в сравнение с предишните 20 работни дни), и националните схеми за гарантиране на депозитите ще бъдат много по-добре финансирани с цел да се подплатят техните гаранции, по-специално чрез значително равнище на предварително финансиране: 0,8 % от гарантираните депозити ще бъдат събирани от банките за период от 10 години. Ако предварителните средства се окажат недостатъчни, схемата за гарантиране на депозитите ще събере незабавно последващи вноски от банковия сектор и, в краен случай, схемата за гарантиране на депозитите ще получи достъп до механизми за алтернативно финансиране като заеми от публични или частни трети страни. Ще има също така и доброволен механизъм за взаимно отпускане на заеми между схемите за гарантиране на депозитите от различни държави членки на ЕС.
Съгласно Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките физическите лица и малките предприятия с депозити в размер над 100 000 EUR ще се възползват от преференциално третиране („преференция за вложителите“). Те няма да претърпят загуби преди останалите необезпечени кредитори и следователно са последни в йерархията на рекапитализацията чрез вътрешни източници. Държавите членки могат да решат да проявят гъвкавост, като ги изключат напълно.

  
Механизми за подкрепа
След като всички горепосочени елементи бъдат налице, в голяма част от случаите няма да е необходима публична финансова подкрепа от страна на данъкоплатците. При изключителни обстоятелства обаче може да са нужни допълнителни ресурси, като за тях трябва да бъдат предвидени ясни и подходящи разпоредби за механизми за подкрепа. Всички механизми за подкрепа трябва да бъдат фискално неутрални в средносрочен план и да се изплащат с времето от данъци върху банковия сектор.
В Регламента за ЕМП се предвижда, че Съветът, в сътрудничество с държавите членки, следва да договори кредитна линия за повишаване на капацитета на фонда и да поема задължения по заеми от влизането в сила на Регламента. В Регламента за ЕМП все още не е установен общ механизъм за подкрепа за фонда; този въпрос ще бъде разгледан през следващите няколко години, както е посочено в декларация на Съвета от декември.

Какво се случва, ако възникнат проблеми, преди цялата система да започне да функционира?
ЕЦБ и Европейският банков орган провеждат всеобхватна процедура за оценка на състоянието и устойчивостта на банките, преди единният надзорен механизъм да започне да функционира пълноценно през ноември 2014 г.
Ако за определени банки в банковия съюз бъде открит недостиг на капитал, се пристъпва към активиране на съществуващата договорена поредица от стъпки за рекапитализация: на първо време банките следва да увеличат нивото на капитала си на пазара или посредством други частни източници. Ако това не е достатъчно, на национално равнище биха могли да бъдат ангажирани публични средства при строго определени условия и в съответствие с правилата за държавна помощ (вж. каре 4). На второ място, ако националните механизми за подкрепа не са достатъчни, могат да бъдат използвани инструменти на европейско равнище, включително Европейския механизъм за стабилност. Ако банките вече не са жизнеспособни, може да се пристъпи към тяхното преструктуриране съгласно националните режими.


Каре 4: Правила за държавна помощ
  Европейската комисия актуализира своите временни правила за държавна помощ във връзка с подкрепата с публични средства за финансовите институции по време на кризата. В съобщение на Европейската комисия са изложени актуализираните правила на ЕС за държавната помощ за банките по време на кризата, които се прилагат от 1 август 2013 г.
 Основната промяна в тях е по-силно застъпеното „разпределяне на тежестта“: от банките се изисква да изготвят надежден план за преструктуриране или организирана ликвидация, преди да могат да се възползват от рекапитализацията или мерките за защита на техните активи. Освен това са засилени изискванията за разпределяне на тежестта: ако банките имат недостиг на капитал, техните акционери и кредитори с подчинени вземания вече са задължени първи да дадат своя принос, преди да бъде предоставено публично финансиране.



Повече статистика за предоставената държавна помощ за финансовия сектор към момента.Вж.ТУК.



Няма коментари:

Публикуване на коментар