Енергетика: Визията на заместник председателя на ЕК и комисар за енергийния съюз Марош Шефчович за европейската енергийна политика

На проведената вчера в Брюксел конференция на тема „Как да се оформи енергийната политика на ЕС, така че да се повиши конкурентоспособността на Европа?" заместник-председателят на ЕК и комисар за енергийния съюз Марош Шефчович, представи своята визия за бъдещата европейска енергийна политика.

Комисарят определя пет стълба, върху които ще се развива енергийната политика на ЕС. Политика, която трябва да допринесе за укрепване на конкурентоспособността и икономическия растеж в Европа.

Първи стълб – Изграждане на сигурност, солидарност и доверие

Според Шефчович трябва да се обединят усилията на всички, за да може Европа да отстоява по-справедливи цени и по-балансирани пазарни условия. 

                  „Ние сме най-големият енергиен потребител в света и това ни струва € 400 000 000 000 годишно. Ние трябва да говорим с един глас, за да  установим по-изявена европейска енергийна дипломация.“

За осъществяване на тази цел комисарят предлага:

•  Европа по-добре да координира посланията си, за  да устои на неправомерен натиск от трети страни и да се избегнат нарушения на пазара. Напомня се още, че на Европейския съвет от месец октомври е договорено, държавите-членки да информират своевременно Комисията за сключени междуправителствени споразумения с трети страни в областта на енергетиката, и  да търсят подкрепа от ЕК по време на преговорите.

• Европа да увеличи сътрудничеството със съседите си, с цел по-добро интегриране на съответните им пазари.

• Разглеждане на инициативата за общо закупуване на газ при спазване на правилата за конкуренция и правилата на СТО.

• Подобряване на координацията между държавите членки при формиране на енергийните им политики. Никоя държава-членка не трябва да изменя своята енергийна система без да направи предварителна консултация с партньорите си и без да  анализира възможните последици върху техните системи. Целта на енергийния съюз е да задълбочава сътрудничеството и интеграцията между държавите-членки.

В изказването си комисар Шефчович подчертава, че трябва да продължат усилията за диверсификация на доставките, както по отношение на пътищата така и на източниците, за  да се увеличи конкуренцията и по този начин да се получат по-добри условия. Това включва: усилена работа за изграждане на Южния газов коридор, за да може Европа да получи каспийски газ, развиване на партньорството с Норвегия, популяризиране на проекта за изграждане на Средиземноморска платформа за газ, включително разработване на енергийното сътрудничество с Алжир. Да се отворят  нови възможности за внос чрез изграждане на терминали за втечнен природен газ.

Втори стълб - Изграждане на конкурентен вътрешен пазар

Вътрешният енергиен пазар ще е в основата и гръбнака на енергийния съюз. Темата за окончателното завършване на вътрешния енергиен пазар ще бъде в центъра на следващия Европейски съвет през месец декември. Функционирането на единния пазар изисква увеличаване на трансграничните потоци, добро регионално сътрудничество и по-добра свързаност на инфраструктурата. Проектите за необходимата инфраструктура могат да се финансират от Структурните  фондове, CEF, съвместни инвестиции и чрез бъдещия план за инвестиции на ЕС.

Посочва се, че на 29 октомври 2014 г., държавите-членки вече са гласували  € 647.0 милиона за развитие на 34 ключови енергийни инфраструктурни проекти.

В рамките на следващите три месеца ЕК ще представи амбициозен пакет от инвестиции, от които за енергетиката ще бъде отделен значителен ресурс.  Пакетът трябва да мобилизира допълнително публични и частни инвестиции в инфраструктура, като например за енергийни мрежи, както и в областта на възобновяемата енергия и енергийната ефективност .

Трети стълб –  Умереност при търсенето moderation of demand

Комисарят поставя акцент върху оптимизиране на  търсенето на енергийния пазар. Това може да стане чрез подобряването на енергийната ефективност, което  ще  увеличи не само енергийната сигурност, но също така ще повиши конкурентоспособността на европейската промишленост. Клаузата за преразглеждане, включена в пакета 2030 дава  възможност за задаване на по-амбициозна цел за енергийна ефективност след 2020 г. ЕС ще изпълнява своите цели на енергийна политика, като изгради стабилна и прозрачна система за управление и напълно ще зачита свободата на държавите-членки да определят своя енергиен микс.

Четвърти стълб - Декарбонизация на енергийния микс на ЕС

Ще продължат усилията за намаляване на емисиите на парникови газове. Комисарят подчертава, че държавните глави и правителствените ръководители на държавите членки вече са договорили обвързващата цел за намаляване на вътрешните емисии на парникови газове с най-малко 40% под нивото от 1990 г. до 2030 г. Изпълнението на тази цел ще  гарантира, че ЕС ще може да постигне заложената дългосрочна цел за най-малко 80% намаление до 2050 г. по този начин ЕС ще бъде в състояние да се ангажира активно в преговорите за ново международно споразумение за климата, което да влезе в сила през 2020 г.

В речта си Марош Шефчович подчертава още, че е  твърдо решен да поддържа глобалното лидерство на Европа в областта на възобновяеми енергийни източници и технологии. Приетата цел - най-малко 27% от енергията да идва от възобновяеми енергийни източници на равнище ЕС, ще допринесе за намаляване на търговския дефицит на ЕС вследствие на доставките на  енергийни ресурси, ще разреши проблемите с прекъсванията при  доставките и нестабилните цени на изкопаемите горива. Този ангажимент също ще допринесе за създаване на работни места в развиващите се сектори и ще поддържа растежа в иновативни технологии.

Пети стълб - Технологиите

Инвестициите в научни изследвания и иновации е от решаващо значение не само за постигане на целите на Европа 2030, но и за развитие и поддържане на конкурентноспособна европейска икономика.

Комисарят смята, че постигането на целите, заложени в петте стълба, трябва да става чрез широк диалог с другите институции на ЕС, държавите-членки и заинтересованите страни, за да може  през следващата година да се определят основните приоритети на Енергийния съюз. По-специално, Енергийният  съюз трябва да осигури базата, върху която да се изгради европейската енергийна политика. Трябва да се постигне общо разбиране за това как да се балансират инициативите и действията на ниво ЕС от една страна, а от друга как да се постигне по-добра координация на действията на национално равнище.

Накрая комисарят отбелязва, че ЕС трябва да говори с един глас - но да се постигне това е необходима много политическа решимост и готовност.

Речта на комисар Марош Шефчович