петък, 24 октомври 2014 г.

Енергетика: Заключенията на Европейския съвет относно рамка за политиките в областта на климата и енергетиката в периода до 2030 г.



След срещата на 23 октомври, Европейският съвет излезе със заключение, в което дава яснота за постигнатото съгласие относно рамката за политиките на Европейския съюз в областта на климата и енергетиката в периода до 2030 г. ЕС посочва, че съгласието  е основано на принципите, определени в заключенията на Европейския съвет от март 2014 г


Целите


Цел за намаляването на емисиите на парникови газове

ЕС да постигне до 2030 г.  намаление на емисиите на парникови газове в ЕС най-малко 40 % спрямо равнищата от 1990 г. (обвързваща цел).

Във връзка с това:

Целта следва да бъде осъществена колективно от ЕС при възможно най-добра ефективност на разходите, като в секторите, обхванати от Схема на ЕС за търговия с емисии (СТЕ), и извън обхвата на СТЕ ще бъдат постигнати до 2030 г. намаления в размери съответно 43 % и 30 % в  сравнение с равнищата от 2005 г.;

Всички държави членки следва да участват в това усилие, постигайки баланс между съображенията за справедливост и солидарност;


Схема на ЕС за търговия с емисии

  • годишният коефициент за намаляване на тавана за максималните допустими емисии ще бъде променен от 1,74 % на 2,2 % след  2021 г.;
  • безплатното предоставяне на квоти няма да бъде преустановено; съществуващите мерки ще продължат след 2020 г. Критериите за безплатно предоставяне на квоти ще бъдат преразглеждани периодично в съответствие с технологичния  напредък в съответните промишлени отрасли.
  • ще бъдат взети предвид както преките, така и непреките разходи, свързани с въглеродните емисии, в съответствие с правилата на ЕС за държавна помощ, така че да се осигурят равнопоставени условия на конкуренция.
  • с цел да се запази конкурентоспособността в международен план, най-ефективните инсталации в тези сектори да не бъдат натоварвани с ненужни свързани с въглеродните емисии разходи, водещи до изместване на въглеродни емисии. При разпределението в бъдеще ще се осигури по-добро съответствие с променящите се равнища на производството в различните сектори. Същевременно ще бъдат напълно запазени стимулите, които се предоставят на индустрията за въвеждане на иновации, а административната сложност няма да бъде увеличавана. Ще бъде отчетено съображението за гарантиране на достъпни цени на енергията и за избягване на неочаквани печалби;
  • държавите членки, чийто БВП на глава от населението е под 60 % от средния за ЕС (България е в тази група), могат да решат да продължат да предоставят безплатни квоти на енергийния сектор до 2030 г. Максималният размер на безплатните квоти, предоставени след 2020 г., не следва да надвишава 40 % от квотите, разпределени за тръжна продажба на държавите членки, които използват тази възможност.
  • сегашните условия, включително прозрачността, следва да бъдат подобрени с оглед да се гарантира използването на средствата за насърчаване на реални инвестиции в модернизирането на енергийния сектор, като същевременно се избягват нарушения на конкуренцията на вътрешния енергиен пазар;

Европейският съвет също приканва Комисията да проучи допълнително инструменти и мерки за постигане на цялостен и технологично неутрален подход за насърчаване на намаляването на емисиите, за енергийна ефективност в транспорта, за електрически превозни средства и възобновяеми енергийни източници в транспорта, включително след 2020 г.

Още Комисията следва да проучи най-подходящите средства за насърчаване на устойчивото интензифициране на хранителната промишленост, като същевременно се оптимизира приносът на сектора за поглъщане на парникови газове и намаляване на последствията от техните емисии, включително чрез залесяване.


Индикативни цели за:


Възобновяеми енергийни източници

Енергията от възобновяеми източници трябва да има най-малко дял от 27%  в енергопотреблението на Съюза през 2030 г. Тази цел ще бъде задължителна на равнище ЕС. Държавите членки колективно ще допринасят за постигането на тази цел. Държавите членки ще имат право да определят собствени по-амбициозни национални цели и да ги подкрепят в съответствие с насоките за държавните помощи, като същевременно се взема предвид степента им на интеграция във вътрешния енергиен пазар. ЕС отчита също, че повишаването на дела на непостоянните възобновяеми източници и интегрирането им в мрежата изисква по-взаимосвързан вътрешен енергиен пазар и подходящи резервни варианти, които следва да се координират и на регионално равнище.


Енергийна ефективност

Индикативната цел е до 2030 г. на равнище ЕС да се постигне подобряване на енергийната ефективност най-малко с 27 % спрямо сегашните критерии. Комисията ще предложи приоритетните сектори, в които енергийната ефективност може да се подобри значително, както и начините, по които да се търси решение на равнище ЕС. ЕС и държавите членки следва след това да съсредоточат регулаторните и финансовите си усилия в посочените от комисията сектори.

Целите ще бъдат преразгледани през 2020 г.

Тези цели ще бъдат осъществени при пълно зачитане на свободата на държавите членки да определят своя енергиен микс. Те няма да се превръщат в национално обвързващи цели. Отделните държави членки са свободни да определят собствени по-високи национални цели.


Изграждане на напълно функциониращ и свързан вътрешен енергиен пазар

Европейският съвет отбелязва, че наличието на напълно функциониращ и свързан вътрешен енергиен пазар е от фундаментално значение. Европейският съвет изтъква, че трябва спешно да се мобилизират всички усилия за постигането на тази цел, което е и в съответствие със заключенията от март 2014 г.

Държавите членки следва приоритетно да осигурят синхронно функциониране на пазарите в рамките на европейските континентални мрежи, както е предвидено в европейската стратегия за енергийна сигурност. Освен това те трябва да предотвратят изграждането на неадекватни междусистемни връзки с европейските газо- и електропреносни мрежи.

Във връзка с това Европейският съвет възлага на  Европейската комисия с подкрепата на държавите членки да вземе спешни мерки, за да осигури изпълнението на минимална цел от 10 % междусистемна свързаност на електроенергийната мрежа. Това се отнася за балтийските държави, Португалия и Испания, както и за държавите членки, които се явяват тяхната главна точка за достъп до вътрешния енергиен пазар.

Комисията следва да наблюдава напредъка и да докладва на Европейския съвет относно всички възможни източници на финансиране, включително възможностите за финансиране от ЕС, с цел да се направи необходимото за постигане на целта от 10 % междусистемна свързаност. В съответствие със заключенията на Европейския съвет от март и юни, в които се подчертава, че е необходимо да се гарантира пълноценното участие на всички държави членки във вътрешния енергиен пазар, Комисията също ще докладва редовно на Европейския съвет с оглед до 2030 г. да бъде постигната целта от 15 %. И двете цели ще бъдат осъществени чрез изпълнението на проектите от общ интерес;


Задачи за изпълнение:

  • държавите членки и Комисията следва да улеснят изпълнението на проектите от общ интерес, включително проектите, набелязани в европейската стратегия за енергийна сигурност, които свързват по-специално балтийските държави, Испания и Португалия с останалата част от вътрешния енергиен пазар, да направят необходимото те да получат най-висок приоритет и да бъдат осъществени до 2020 г. Специално внимание да бъде отделено на по-отдалечените и/или по-слабо свързаните части на единния пазар като Малта, Кипър и Гърция. Европейският съвет също приветства като първа стъпка наскоро създадената обща стратегия на операторите на преносни системи за развитието на междусистемните връзки на Иберийския полуостров с вътрешния пазар на електроенергия, включително конкретните проекти за повишаване на капацитета.
  • Комисията се приканва да представи съобщение относно най-целесъобразните начини на действие за ефективно осъществяване на посочената по-горе цел преди заседанието на Европейския съвет през март 2015 г.

Енергийна сигурност

Като припомня заключенията си от юни 2014 г., Европейският съвет утвърждава по-нататъшни действия за намаляване на енергийната зависимост на ЕС и за увеличаване на енергийната му сигурност както по отношение на електроенергията, така и на природния газ. Намаляването на търсенето на енергия чрез повишаване на енергийната ефективност също ще допринесе за изпълнението на тази цел. Освен това енергийната сигурност на ЕС може да бъде увеличена чрез използване на местни ресурси, както и с помощта на безопасни и устойчиви технологии с ниски нива на въглеродни емисии.

Постигнато съгласие относно енергийната сигурност:
  • да се осъществят ключовите проекти от общ интерес в газовия сектор, например коридорът „Север—Юг“, Южният газов коридор и насърчаването на нов газов център в Южна Европа, както и ключовите инфраструктурни проекти за подобряване на енергийната сигурност на Финландия и на балтийските държави, с цел диверсифициране на енергийните доставчици и маршрути и осигуряване на условия за функциониране на пазара;
  • да се подобрят договореностите за по-ефективна експлоатация на съоръженията за регазификация и съхранение в системата за природен газ с цел по-успешно справяне с извънредни ситуации;
  • да се прикани Комисията да увеличи подкрепата си с оглед да се осигури по-добра координация на усилията за завършване на ключовите проекти от общ интерес; както и да разработи целеви действия, като например технически консултации или създаване на многостранни специални работни групи за конкретни междусистемни връзки със съответните държави членки, с цел бързо разрешаване на проблеми по изпълнението;
  • да се рационализират националните административни процедури в съответствие с насоките на Комисията и допълнително да се разработи политика относно защитата на критичната енергийна инфраструктура, включително срещу свързани с ИКТ рискове;
  • с оглед да се подобрят възможностите на ЕС за договаряне при енергийните преговори, да се използва пълноценно Решението за създаване на механизъм за обмен на информация във връзка с междуправителствени споразумения между държавите членки и трети държави в областта на енергетиката, по-конкретно по отношение на стандартните разпоредби и подкрепата от страна на Комисията в преговорите;
  • да се насърчат държавите членки и съответните предприятия да предоставят релевантна информация на Комисията и да търсят подкрепа от нея по време на преговорите, включително за предварителна оценка на съвместимостта на междуправителствените споразумения със законодателството на ЕС и неговите приоритети в областта на енергийната сигурност;
  • да продължи укрепването на енергийната общност, която има за цел да разшири обхвата на достиженията на правото на ЕС в областта на енергетиката, така че да включи страните, обхванати от процеса на разширяване, и съседните на ЕС държави, в светлината на загрижеността на ЕС относно сигурността на енергийните доставки;
  • да се използват инструментите на ЕС и на държавите членки в сферата на външната политика, за да се отправят последователни послания, свързани с енергийната сигурност, по-специално към стратегическите партньори и големите енергийни доставчици. Европейският съвет ще разгледа отново въпроса за енергийната сигурност през 2015 г., за да направи оценка на постигнатия напредък.

Управление

Европейският съвет постига съгласие да се разработи надеждна и прозрачна система на управление без каквато и да било ненужна административна тежест, която да подпомогне осъществяването на целите на енергийната политика на ЕС, като същевременно се предвиди необходимата гъвкавост за държавите членки и напълно се зачита тяхната свобода да определят своя енергиен микс.

Тази система на управление:

  • ще се основава на съществуващите градивни елементи, като националните програми в областта на климата, националните планове за енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност. Отделните направления за планиране и докладване ще бъдат рационализирани и обединени;
  • ще засили ролята и правата на потребителите, прозрачността и предвидимостта за инвеститорите, наред с другото чрез систематично наблюдение на ключовите индикатори за финансово достъпна, безопасна, конкурентоспособна, сигурна и устойчива енергийна система;
  • ще улесни координацията на националните енергийни политики и ще засили регионалното сътрудничество между държавите членки. Европейският съвет припомня целта си, заявена в стратегическата му програма, да изгради енергиен съюз, който да се стреми към достъпна, сигурна и устойчива енергия, и ще следи редовно за изпълнението на тази цел.

Повече информация за заключенията на Европейския съвет


Няма коментари:

Публикуване на коментар