Днес
Европейската комисия съобщи, че е приела
списък от 195 ключови проекта за
енергийна инфраструктура, които ще допринесат за постигането на европейските
цели в областта на енергетиката и климата и представляват основни градивни
елементи на енергийния съюз на ЕС. Проектите, известни като
проекти от общ интерес (ПОИ), ще позволят постепенното изграждане на енергийния
съюз чрез интегриране на енергийните пазари в Европа и разнообразяване на
енергийните източници и транспортните маршрути. Освен това проектите от общ
интерес, приети днес, ще помогнат да се сложи край на енергийната изолация на
някои държави от ЕС. Също така ще се увеличи използването на възобновяеми
енергийни източници, което ще доведе до намаляване на въглеродните емисии. За
проектите от общ интерес се прилагат ускорени процедури за издаване на
разрешителни и по-добри регулаторни условия. Те могат да получат финансова
подкрепа по Механизма за свързване на Европа (МСЕ). За периода
2014 – 2020 г. МСЕ разполага с бюджет от 5,35 млрд. евро. С
тези средства ще се помага за по-бързото изпълнение на проектите от общ интерес
и за повишаване на тяхната привлекателност за инвеститорите.
Проектите ще
се ползват с редица предимства:
·
по-голяма прозрачност и по-добър процес на
консултации с обществеността;
- ускорени процедури за издаване на разрешителни (задължителен максимален срок от три години и половина);
- по-добро, по-бързо и по-опростено извършване на оценки на въздействието върху околната среда;
- един-единствен национален компетентен орган ще отговаря за всички процедури за издаване на разрешителни;
- по-добро регулаторно третиране чрез разпределение на разходите в зависимост от нетните ползи и регулаторните стимули;
- възможност за получаване на финансова помощ по МСЕ под формата на безвъзмездни средства и новаторски финансови инструменти.
За да бъде
включен в списъка, даден проект трябва да демонстрира, че е от значителна полза
за поне две държави от ЕС, да допринася за пазарната интеграция и за
конкуренцията и да води до подобряване на сигурността на доставките и
намаляване на емисиите на CO2.
Приетият от
Комисията окончателен списък е резултат от процес на задълбочена оценка и
подбор от страна на регионалните групи, които са създадени с Регламента за трансевропейската
енергийна мрежа. Регионалните групи се състоят от представители на държавите от
ЕС, Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия и
газ, организатори на проекти и оператори на преносни системи от отделните държави,
националните регулаторни органи и
Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER). Резултатите
от консултациите с обществеността също са взети предвид. Регионалните списъци
трябва да бъдат приети от органите за вземане на решения в рамките на групите.
Тези органи са съставени от висши служители от държавите членки и Комисията.
След това Комисията може официално да приеме списъка на ЕС с проекти от общ
интерес чрез процедура за делегиран акт.
Списък
с предложени проекти от
общ интерес (ПОИ) свързани с България
За сектор електроенергия
1. Укрепване
на взаимното свързване между България и Гърция:
Клъстър
България - Гърция между Марица Изток 1 и N. Santa, включително следните (ПОИ):
-Взаимно
свързване между Марица Изток 1 (BG) и N. Santa (EL);
-Вътрешна линия
между Марица Изток 1 и Пловдив (BG);
-Вътрешна линия
между Марица Изток 1 и Марица Изток 3 (BG);
-Вътрешен линия
между Марица Изток 1 и Бургас (BG).
2.Укрепване
на взаимното свързване между България и Румъния:
Увеличение на капацитета на клъстър
България - Румъния (понастоящем известен като "Коридор Черно море"), включително
следните(ПОИ):
Вътрешна
линия между Добруджа и Бургас (BG)
Вътрешна
линия между Черна вода и Stalpu (RO)
Вътрешен
линия между Gutinas и Smardan (RO).
3. Хидро -помпени акумулиращи станции в
България и Гърция:
-Хидро -помпена акумулираща станция Яденица
в България
-Хидро -помпена акумулираща станция Amfilochia в Гърция
За сектор газ
1. Проекти, позволяващи движението на газови
потоци от Южния газов коридор и / или терминали за втечнен природен газ в
Гърция през Гърция, България, Румъния, Сърбия и в Унгария, включително възможност
за обратен поток от юг на север и интеграция на транзитните и преносните
газопроводи:
-Клъстер за
взаимосвързаност между Гърция, България и Румъния, както и необходимото
укрепване в България, включително следните (ПОИ);
-Междусистемна
връзка Гърция - България (понастоящем известна като IGB) между Комотини (EL)- Стара
Загора (BG);
-Рехабилитация,
модернизация и разширяване на българската газопреносна система;
-Взаимно
свързване на Северния пръстен на българската газопреносна система с газопровода
Podisor - Horia и разширяване на капацитета в сектора
на Hurezani-
Horia –Csanadpalota;
-Газопровод, целящ
разширяването на капацитета за взаимно свързване на Северния пръстен на българската и румънската газопреносни мрежи.
2.Увеличение
на капацитета на клъстер за съхранение в Югоизточна Европа,включително един или
повече от следните (ПОИ:
Разширение
на ПГХ Чирен (BG).
3.Взаимосвързаност
България - Сърбия
Междусистемна
връзка България - Сърбия (понастоящем известна като "IBS").
4.Поетапно
увеличаване на капацитета на клъстър коридор за двупосочен пренос на газ България
- Румъния - Унгария – Австрия (понастоящем известен като "ROHUAT /
BRUA"), за да се даде възможност за пренос на 1. bcm/a в първата фаза и
4,4 милиарда куб.м. / във втората фаза, включително и нови ресурси от Черно
море, както следва:
-Осигуряване
на обратен поток Румъния-Унгария : 1-ва фаза унгарски сектор CS at Csanádpalota;
-Развитие на
румънска територия на националните газопреносни системи България - Румъния -
Унгария - Австрия от коридор за пренос на
газ -газопровод Podișor —Horia GMS и
3 нови компресорни станции (Jupa, Bibeşti и Podişor) (първа фаза);
-GCA
Mosonmagyarovar CS (развитие на австрийската територия) (1-ва фаза);
-Газопровод Városföld-Ercsi-
Győr (капацитет 4,4 милиарда bcm/a) (HU);
-Газопровод Ercsi-Százhalombatta
(капацитет 4,4 милиарда bcm/a а) (HU);
-Компресорна
станция Városföld (капацитет 4,4
милиарда bcm/a) (HU);
-Разширяване
на преносния капацитет от Румъния към Унгария до 4.4 милиарда bcm/a годишно (2 фаза);
-Тръбопровод
на брега на Черно море - Podişor (RO) за поемане на газ от Черно море;
-Обратен
поток Румъния – Унгария – унгарски сектор втора фаза CS от
Csanádpalota или Algyő (HU) (капацитет 4,4 милиарда куб.м. / а) (2-ра
фаза).
5.Клъстър за
инфраструктура, която цели чрез диверсификация да може да се пренася нов газ за региона на Централна и Югоизточна Европа,
включително един или повече от следните (ПОИ):
-Газопровод от
България до Словакия (понастоящем известен като "Eastring");
-Газопровод от
Гърция до Австрия (понастоящем известен като "Tesla");
-По-нататъшно
разширяване на двупосочното подаване на газ по коридора България - Румъния; -
Унгария - Австрия (понастоящем известен като "ROHUAT / BRUA", фаза 3);
- Изграждане на инфраструктура, която да даде възможност за развитие на газов хъб
в България.
6.Клъстър за
междусистемни връзки с Турция,
включително следните (ПОИ):
Компресорна
станция за газ при Kipi (EL);
Междусистемна
връзка между Турция и България (понастоящем известна като "ITB")
Какво друго
беше прието днес
Заедно със
списъка за проектите от общ интерес бяха приети и публикувани доклада за
състоянието на енергийния съюз и няколко
други доклада и документа по темата:
- Доклад за напредъка по отношение на енергийната ефективност: докладът за напредъка в изпълнението на целта от 20% в областта на енергийната ефективност до 2020 г. показва, че въпреки постигнатия значителен напредък икономиите на първична енергия възлизат само на 17,6% в сравнение с прогнозите за 2020 г. Все пак Комисията остава оптимистично настроена, че целта от 20% ще бъде постигната, стига съществуващото законодателство на ЕС да се приложи изцяло, да се увеличат усилията, да се повиши равнището на амбиции и да се подобрят условията за инвестиции.
- Доклад за напредъка на действията в областта на климата: този доклад показва, че ЕС е постигнал особен успех в отделянето на икономическия растеж от емисиите на парникови газове. Също така ЕС е на път да постигне както целта за намаляване на емисиите с 20% до 2020 г., така и целите по Протокола от Киото. Същевременно са необходими по-нататъшни мерки, за да бъдат постигнати целите за 2030 г.
- Тенденции при потреблението на енергия: според работния документ на службите на Комисията пазарите на електроенергия и газ все още не функционират така, както би трябвало, въпреки постигнатия напредък.
- Доклад за изпълнението на стратегията на ЕС за енергийна сигурност: в този доклад са представени актуални данни за положението в ЕС по отношение на енергийната сигурност и за това какви мерки са предприети за нейното подобряване след приемането на стратегията през май 2014 г.
- Доклад за изпълнението на Директивата за ядрената безопасност: заключението в доклада е, че като цяло спазването на Директивата за ядрената безопасност от 2009 г. е на добро равнище.
- Резюме за запасите от нефт: в Директивата за запасите от нефт се изисква Комисията редовно да представя доклад за наличните запаси от нефт в страните членки. В съответствие с това задължение в работния документ на службите на Комисията са представени актуални данни за складирания в ЕС нефт.
- Предложение за регламент за статистическите данни за цените на електроенергията и природния газ, който след приемането си ще доведе до подобряване на европейската статистика за цените на енергията.
- Освен това днес Комисията дава началото на обществена консултация относно бъдещото преразглеждане на Директивата за възобновяемата енергия. Консултацията ще продължи до 10 февруари.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар