България представи своя
проект на национален план в областта на енергетиката и климата на 15 януари 2019 г.
Комисията има
задължението да оцени проектите на интегрирани национални планове в областта на
енергетиката и климата и да публикува съответните оценки и препоръки към всяка
държава членка за изменение и допълнение на представените планове.
В частност, препоръките
на Комисията може да се отнасят до: i) равнището на амбициозност на общите
цели, конкретните цели и приноса с оглед на колективното постигане на целите на
Енергийния съюз, и по-специално на целите на Съюза за възобновяемата енергия и
енергийната ефективност за 2030 г., както и равнището на междусистемна
електроенергийна свързаност, което държавата членка си е поставила като цел за
2030 г.; ii) политиките и мерките, отнасящи се до общи цели на равнището на
Съюза и на държавите членки, и други политики и мерки с възможно презгранично
значение; iii) всякакви допълнителни политики и мерки, които може да бъдат
необходими в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и
климата; iv) взаимодействията между и последователността на съществуващите и
планираните политики и мерки, включени в интегрираните национални планове в
областта на енергетиката и климата в рамките на едно измерение, както и между
различните измерения на Енергийния съюз.
В публикуваната
ПРЕПОРЪКА НА КОМИСИЯТА от 18.6.2019 година по проекта на интегриран план
в областта на енергетиката и климата на България за периода 2021 – 2030 г. ЕК прави редица оценки
и препоръки, свързани с прилагането на
новата правна рамка за пазара на електроенергия „Чиста енергия за всички
европейци“. Познаването в дълбочина на тези документи е предопределящо за
правилно разбиране на поставените цели и съответно коригиране на плана, за да може
той да отговори на поставените цели.
Доброто познаване на новото европейско законодателство в
областта на енергетиката е основополагащо условие за разработване на качествен
национален план. Това предполага наличие на добре подготвен експертен екип,
който да разработи първоначално цялостните политики, които са свързани с
въвеждането и изпълнението на следните директиви
и регламенти и естествено наличие на политическа воля, която да ги приведе в действие.
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1999 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11
декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в
областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) №
715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО,
2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за
отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета
ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/2001 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 декември
2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници
от 30 май 2018 година за
задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите
членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на
климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за
изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013
В препоръката на ЕК са посочени конкретните текстове от тези
документи, с които България следва да се съобрази и предприеме съответните действия
за постигане на следните цели:
1.Да повиши равнището на амбициозност за 2030 г., като
предвиди дял на възобновяемата енергия от най-малко 27 % като принос на
България за постигането на целта на Съюза за възобновяемата енергия за 2030 г.,
по формулата от приложение ІІ към Регламент (ЕС) 2018/1999.
ПРИЛОЖЕНИЕ
II
НАЦИОНАЛНИ ПРИНОСИ ЗА ДЕЛА НА
ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ В БРУТНОТО КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯ
ПРЕЗ 2030 Г.
1.Следната ориентировъчна формула
представя обективните критерии, изброени в член 5, параграф 1, буква д),
подточки i) — v), като всеки от тях се изразява в процентни пунктове:
а) националната обвързваща цел на държавата
членка за 2020 г., посочена в третата колона на таблицата от приложение I към
Директива (ЕС) 2018/2001;
б) фиксирана вноска („Вфикс“); в) вноска въз
основа на БВП на глава от населението („ВБВП“);
г) вноска въз основа на
потенциала („Впотенциал“); д) вноска, отразяваща равнището на междусистемни
връзки на държавата членка („Всвързаност“)
2. „Вфикс“ е еднаква за
всички държави членки. „Вфикс“ на всички държави членки заедно допринасят за 30
% от разликата между целите на Съюза за 2030 и 2020 г.
3. „ВБВП“ се
разпределят между държавите членки въз основа на индекса на Евростат на БВП на
глава от населението за средното за Съюза през периода 2013 — 2017 г., изразен
в стандарт за покупателна способност, като за всяка отделна държава членка
таванът на индекса е определен на 150 % от средното за Съюза. „ВБВП“ на всички
държави членки заедно допринасят за 30 % от разликата между целите на Съюза за
2030 и 2020 г.
4. „Впотенциал“ се разпределят между държавите
членки въз основа на разликата между дела на ВЕИ на държавата членка през 2030
г., както е показано в референтния сценарий в модела PRIMES, и нейната
обвързваща национална цел за 2020 г. „Впотенциал“ на всички държави членки
заедно допринасят за 30 % от разликата между целите на Съюза за 2030 и 2020 г.
5.„Всвързаност“ се разпределят между държавите членки въз основа на
съотношението на индекса за дела на електроенергийните междусистемни връзки към
средното за Съюза през 2017 г., измерен по нетния преносен капацитет над общата
инсталирана генерираща мощност, като за всяка отделна държава членка таванът на
индекса за дела на електроенергийните междусистемни връзки се определя на 150 %
от средното за Съюза. „Всвързаност“ на всички държави членки заедно допринасят
за 10 % от разликата между целите на Съюза за 2030 и 2020 г.
Да включи
индикативна крива в окончателния интегриран национален план в областта на
енергетиката и климата, която да достига всички референтни стойности по член 4,
буква а), подточка 2) от Регламент (ЕС) 2018/1999 в съответствие с този дял, с
оглед на необходимостта от повишаване на равнището на усилията за колективно
постигане на тази цел.
Член 4 Национални
общи цели, конкретни цели и принос за петте измерения на Енергийния съюз
2) по отношение на
възобновяемата енергия: С оглед на постигането на обвързващата за Съюза цел за
2030 г. за най-малко 32-процентен дял на възобновяемата енергия съгласно
посоченото в член 3 от Директива (ЕС) 2018/2001 принос към тази цел като дял за
държавата членка на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно
потребление на енергия през 2030 г. с индикативна крива за този принос,
отнасяща се за периода след 2021 г. До 2022 г., индикативната крива трябва да
достигне до референтна стойност, съответстваща на най-малко 18% от общото
увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници, представляващо
разликата между задължителната национална цел на тази държава членка за 2020 г.
и нейния принос към целта за 2030 г. До 2025 г. индикативната крива трябва да
достигне до референтна стойност, съответстваща на най-малко 43% от общото
увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници, представляващо
разликата между задължителна национална цел на тази държава членка за 2020 г. и
нейния принос към целта за 2030 г. До 2027 г. индикативната крива трябва да
достигне до референтна стойност, съответстваща на най-малко 65% от общото
увеличение на дела на енергията от възобновяеми източници, представляващо
разликата между задължителна национална цел на тази държава членка за 2020 г. и
нейния принос към целта за 2030 г.
До 2030 г.
индикативната крива трябва да достигне поне до планирания принос на държавата
членка. Ако дадена държава членка очаква да надхвърли своята обвързваща национална
цел за 2020 г., индикативната крива може да започне на равнището, което се
очаква да достигне. Индикативните криви на държавите членки, взети заедно,
трябва да възлизат на референтните стойности на Съюза през 2022 г., 2025 г. и
2027 г. и на обвързващата цел на Съюза за поне 32% възобновяема енергия през
2030 г. Отделно от нейния принос за постигане на целта на Съюза и неговата
индикативна крива за целите на настоящия регламент, дадена държава членка е
свободна да набележи по-високи амбиции за целите на националната си политика;
Да предвиди
политики и мерки, които са подкрепени с подробни количествени данни, съобразени
са със задълженията по Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на
Съвета и дават възможност за навременно и разходноефективно осигуряване на този
принос.
Да повиши равнището на амбициозност в сектора на отоплението
и охлаждането, за да постигне
индикативната цел по член 23 от Директива (ЕС) 2018/2001,
Член 23 Увеличаване
на използването на енергия от възобновяеми източници в отоплителните и
охладителните инсталации
1.С оглед да се насърчи
използването на енергията от възобновяеми източници в сектора за топлинна
енергия и енергия за охлаждане, всяка държава членка трябва да положи усилия за
увеличаване на дела на възобновяема енергия в този сектор, ориентировъчно с 1,3
процентни пункта средно за година, изчислено за периодите 2021—2025 г. и 2026—
2030 г., като се започне от дела на възобновяема енергия сектора за топлинна
енергия и енергия за охлаждане през 2020 г., изразено като национален дял от
крайното потребление на енергия и изчислено съгласно методологията, предвидено
в член 7, без да се засяга параграф 2 от настоящия член. Това увеличение е
ограничено до ориентировъчно 1,1 процентни пункта за тези държави членки, в
които не се използва отпадна топлина и студ. Държавите членки дават приоритет
според случая на най-добрите налични технологии.
2.За целите на параграф
1 при изчисляването на дела им на възобновяема енергия в сектора за топлинна
енергия и енергия за охлаждане и неговото годишно увеличение, в съответствие с
параграф 1, държавите членки:
а) могат да приспадат
отпадната топлина и студ от годишното увеличение по параграф 1, като се прилага
ограничение от 40 % от годишното увеличение;
б) Държавите членки с дял на енергията от
възобновяеми източници в отоплението и охлаждането над 60 % могат да смятат
този дял като отговарящ на условията за годишно увеличение, посочен в първа
алинея;
в) Държавите членки с дял на енергията от
възобновяеми източници в отоплението и охлаждането над 50 % и до 60 % могат да
смятат този дял за съответстващ на половината годишно увеличение, посочено в
първа алинея. При вземането на решения относно мерките, които да приемат за
целите на използването на енергия от възобновяеми енергийни източници в сектора
за топлинна енергия и енергия за охлаждане, държавите членки могат да вземат
предвид разходната ефективност, отразяваща структурните пречки, свързани с
високия дял на природния газ, или на охлаждането, или от разпокъсаната
структура на заселване с ниска гъстота на населението. Когато тези мерки водят
до по-ниско средно годишно увеличение, посочено в параграф 1, държавите членки
оповестяват това публично, например посредством своите национални доклади за
напредъка в областта на енергетиката и климата в съответствие с член 20 от
Регламент (ЕС) 2018/1999, и предоставят на Комисията обосновка, включително
избора на мерки, както е посочено във втора алинея от настоящия параграф.
3.Въз основа на
обективни и недискриминационни критерии държавите членки могат да съставят и да
публикуват списък от мерки и могат да определят и да публикуват списъка на
съответните прилагащи субекти, като например доставчици на горива, публични или
професионални органи, които да допринесат за постигане на увеличението по
параграф 1.
4.Държавите членки
могат да приложат средното годишно увеличение, посочено в параграф 1, наред с
другото, чрез прилагане на една или повече от следните възможности:
а) физическо включване
на енергия от възобновяеми източници или отпадна топлина и студ в енергията и
горивата, доставяни за отопление и охлаждане;
б) преки мерки за смекчаване на въздействието
върху климата, като например инсталиране на високоефективни отоплителни и
охладителни инсталации с енергия от възобновяеми източници в сгради или
използване на енергия от възобновяеми източници или на отпадна топлина и студ
за промишлени нагревателни или охладителни процеси;
в) непреки мерки за
смекчаване на въздействието върху климата, попадащи в обхвата на търгуеми
сертификати, които доказват спазване на задължението чрез подпомагане на
непреки мерки, изпълнени от друг икономически оператор, като например независим
монтажник на технология за възобновяеми енергийни източници или компания за
енергийни услуги (ESCO), изпълняваща услуги за инсталиране на инсталации за
енергия от възобновяеми източници;
г) други мерки на политики с равностоен ефект
за постигане на годишното увеличение по параграф 1, включително фискални мерки
или други финансови стимули. При вземането на решение относно мерките, посочени
в първа алинея, или тяхното прилагане държавите членки се стремят те да са
достъпни за всички потребители, по-специално домакинствата с ниски доходи или
уязвимите домакинства, които е възможно да не притежават достатъчен начален
капитал, за да могат да се възползват от предимствата.
5.За изпълнението и
мониторинга на мерките, посочени в параграф 3 от настоящия член, държавите
членки могат да използват структурите, създадени във връзка с националните
схеми за задължения за икономии на енергия по член 7 от Директива 2012/27/ЕС.
6.Когато стопанските
субекти са определени съгласно параграф 3, държавите членки гарантират, че
техният принос е измерим и проверим и че определените стопански субекти
докладват ежегодно за:
а) общото количество
доставена енергия за отопление и охлаждане;
б) общото количество
доставена енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане;
в) количеството
доставена отпадна топлина и студ за отопление и охлаждане;
г) дела на енергията от
възобновяеми източници и на отпадната топлина и студ в общото количество
доставена енергия за отопление и охлаждане; и
д) вида на възобновяемите енергийни източници.
и да предвиди политики
и мерки за постигането на целта за транспорта, заложена в проекта на интегриран
национален план в областта на енергетиката и климата на България и в
съответствие с член 25 от Директива (ЕС) 2018/2001.
Член
25 Увеличаване на използването на възобновяема енергия в транспортния
сектор
1.С цел да се увеличи
използването на възобновяема енергия в транспортния сектор, всяка държава
членка въвежда задължение за доставчиците на горива да гарантират, че делът на
възобновяема енергията, в рамките на крайното потребление на енергия в
транспортния сектор, е най-малко 14 % до 2030 г. (минимален дял), в
съответствие с индикативната крива, определена от държавата членка, и изчислена
съгласно методиката, посочена в настоящия член и в членове 26 и 27. Комисията
извършва оценка на това задължение с оглед до 2023 г. да представи
законодателно предложение за увеличаването му в случай на допълнително
съществено намаляване на разходите за производство на възобновяема енергия,
когато е необходимо, за да се изпълнят международните ангажименти на Съюза по
отношение на декарбонизацията, или когато това е обосновано от значително
намаляване на потреблението на енергия в Съюза.
При въвеждането на
задължението за доставчици на горива държавите членки могат да освободят
определени доставчици на горива и енергоносители или да направят разграничение
между тях, като гарантират, че се отчитат различните нива на технологична
зрялост и разходите за различните технологии.
За изчислението на
минималния дял, посочен в първата алинея държавите членки:
а) вземат предвид и
възобновяемите течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход,
когато те се използват като междинни продукти за производството на
конвенционални горива; и
б) могат да вземат предвид
рециклирани въглеродни горива.
В рамките на минималния
дял, посочен в първата алинея, приносът на биогоривата от ново поколение и на
биогаза, произведени от суровините, посочени в приложение IX, част А като дял
от крайното потребление на енергия в транспортния сектор, е най-малко 0,2 %
през 2022 г., най-малко 1 % през 2025 г. и най-малко 3,5 % през 2030 г.
Да представи още подробни данни и мерки за благоприятната
рамка за потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми
източници и общностите за възобновяема енергия съгласно членове 21 и 22 от
Директива (ЕС) 2018/2001, в т.ч. за опростяването на административните
процедури.
Член 21 Потребители
на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници
1.Държавите членки
гарантират, че потребителите имат право да станат потребители на собствена
електрическа енергия от възобновяеми източници, при спазване на настоящия член.
2.Държавите членки
гарантират, че потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми
източници, индивидуално или чрез доставчици на агрегирани услуги имат право:
а) да произвеждат
възобновяема енергия, включително за собствено потребление, да акумулират и да
продават своите излишъци от тази електрическа енергия от възобновяеми
източници, включително чрез споразумения за закупуване на възобновяема
електрическа енергия, доставчици на електрическа енергия и търговски
споразумения между партньори, без да бъдат подлагани на:
i) дискриминационни или
непропорционални процедури и такси, както и такси за мрежата, които не
отразяват разходите, по отношение на електрическата енергия която потребяват от
мрежата или с която захранват мрежата;
ii) дискриминационни или непропорционални
процедури и каквито и да е такси по отношение на произведената от самите тях
електрическа енергия от възобновяеми източници, която остава в рамките на
техните помещения;
б) да инсталират и да
експлоатират системи за съхранение на електрическа енергия в съчетание с
инсталации за производство на възобновяема електрическа енергия за собствено
потребление, без да са задължени да плащат каквито и да е двойни такси,
включително такси за мрежата за съхраняване на електрическа енергия в рамките
на техните помещения;
в) да запазят своите
права и задължения на крайни потребители;
г) да получат
заплащане, включително където е приложимо чрез схеми за подпомагане, за
подадената към мрежата произведена от тях възобновяема електрическа енергия,
което отразява пазарната цена и което може да отчита дългосрочната стойност на
подадената към мрежата електрическа енергия и аспектите на околната среда и
обществото.
3.Държавите членки могат да прилагат
недискриминационни и пропорционални такси и такси за потребители на собствена
електрическа енергия от възобновяеми източници по отношение на произведената от
самите потребители възобновяема електрическа енергия, която остава в техните
помещения, в един или повече от следните случаи:
а) ако собствено
произведената електрическа енергия от възобновяеми източници, се подпомага
ефективно чрез схеми за подпомагане само до степен, че да не се нарушават
икономическата жизнеспособност на проекта и стимулиращият ефект на тази помощ;
б) от 1 декември 2026
г. нататък, ако общият дял на инсталации за производство на електрическа
енергия от възобновяеми източници за собствено потребление надвишава 8 % от
общата инсталирана електрогенерираща мощност в държава членка, националният
регулаторен орган може да извърши анализ на разходите и ползите чрез открит и
прозрачен процес с широко участие и ако резултатът от този анализ покаже, че
разпоредбата на параграф 2, буква а), подточка ii) е довела до значителна
несъразмерна тежест върху дългосрочната финансова устойчивост на
електроенергийната система или създава стимул, надвишаващ обективно необходимото
за постигане на разходоефективно използване на енергията от възобновяеми
източници, и че това въздействие не може да бъде сведено до минимум чрез
предприемане на други подходящи действия; или
в) ако възобновяемата
електрическа енергия е произведена в инсталации с над 30 kW обща инсталирана
електрическа мощност.
4.Държавите членки
гарантират, че потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми
източници, намиращи се в една и съща сграда, включително многофамилни жилищни
сгради, имат право да участват съвместно в посочените в параграф 2 дейности и
че им е позволено да организират споделянето помежду си на енергията от
възобновяеми източници, произведена в техния производствен обект или обекти,
без да се засягат таксите за мрежата и другите съответни такси, данъци и
налози, приложими към всеки потребител на собствена електрическа енергия от
възобновяеми източници. Държавите членки могат да правят разграничение между
отделните потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници
и съвместно действащите потребители на собствена електрическа енергия от
възобновяеми източници. Всяко такова разграничение трябва да бъде
пропорционално и надлежно обосновано.
5.Инсталацията на
потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници може да
се притежава или управлява от трета страна по отношение на монтажа,
експлоатацията, включително измерването на електрическата енергия, и
поддръжката, при условие, че третата страна продължава да бъде обвързана от
указанията на потребителя на собствена електрическа енергия от възобновяеми
източници. Самата трета страна не се счита за потребител на собствена
електрическа енергия от възобновяеми източници.
6.Държавите членки въвеждат благоприятна рамка
за насърчаване и улесняване на развитието на потреблението на собствена
електрическа енергия от възобновяеми източници въз основа на оценка на
съществуващите неоснователни пречки и на потенциала на потреблението на
собствена електрическа енергия на тяхната територия и в техните енергийни
мрежи. Тази благоприятна рамка, наред с другото:
а) урежда достъпността на потреблението на
възобновяема собствена електрическа енергия за всички крайни потребители,
включително за тези с ниски доходи или за уязвимите домакинства;
б) урежда въпроса за неоснователните
пречки пред финансирането на проекти на пазара и мерките за улесняване на
достъпа до финансиране;
в) разглежда други
неоснователни регулаторни пречки за потреблението на собствена електрическа
енергия от възобновяеми източници, включително за наемателите;
г) предвижда стимули за
собствениците на сгради да създават възможности за потребление на възобновяема
собствена електрическа енергия, включително за наемателите;
д) предоставя на
потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, за
електрическата енергия, която подават към мрежата, недискриминационен достъп до
съответните съществуващи схеми за подпомагане, както и до всички сегменти от
пазара на електрическа енергия;
е) гарантира, че
потребителите на собствена електрическа енергия допринасят по балансиран и
подходящ начин за цялостното споделяне на разходите за системата, когато
мрежата се захранва с електрическа енергия. Държавите членки включват обобщение
на политиките и мерките по линия на тази благоприятна рамка и оценка на
прилагането им съответно в своите интегрирани национални планове в областта на
енергетиката и климата и в своите доклади за напредъка съгласно Регламент (ЕС)
2018/1999.
7.Настоящият член се прилага, без да се
засягат членове 107 и 108 ДФЕС.
Член 22 Общности
за възобновяема енергия
1.Държавите членки
гарантират, че крайните потребители, и в частност битовите потребители, имат
право да участват в общност за възобновяема енергия, без да губят своите права
или задължения като крайни потребители и без да трябва да изпълняват
необосновани или дискриминационни условия или процедури, които биха
възпрепятствали участието им в общност за възобновяема енергия, при условие че
в случая на частните предприятия тяхното участие не представлява основната им
търговска или професионална дейност.
2.Държавите членки
гарантират, че общностите за възобновяема енергия имат право:
а) да произвеждат, потребяват, акумулират и
продават енергия от възобновяеми източници, включително чрез споразумения за
закупуване на електрическа енергия;
б)да споделят в рамките
на общността за възобновяемата енергия, възобновяемата енергия, произведена от
производствени единици, притежавани от общността за възобновяема енергия, при
спазване на другите условия, предвидени в настоящия член и при зачитане на
правата и задълженията на членовете на общността за възобновяема енергия като
потребители;
в) да имат достъп по
недискриминационен начин до всички подходящи пазари на енергия както пряко,
така и чрез агрегиране.
3.Държавите членки
извършват оценка на съществуващите препятствия и на потенциала за развитие на
общностите за възобновяема енергия на тяхна територия.
4.Държавите членки
осигуряват рамка, благоприятстваща насърчаването и улесняването на развитието
на общностите за възобновяема енергия. Наред с другото рамката гарантира, че:
а) необоснованите регулаторни и
административни пречки пред общностите за възобновяема енергия са премахнати;
б) по отношение на общностите за възобновяема
енергия, които предлагат енергия или агрегиране или други търговски енергийни
услуги, се прилагат разпоредбите, отнасящи се за тези дейности;
в) съответният оператор
на разпределителна система си сътрудничи с общностите за възобновяема енергия с
цел улесняване преноса на енергия в рамките на общностите за възобновяема
енергия;
г) за общностите за
възобновяема енергия се прилагат справедливи, пропорционални и прозрачни
процедури, включително регистрация и лицензиране, както и отразяващи разходите
такси за мрежата и съответните такси, налози и данъци, като се гарантира, че те
допринасят по адекватен, справедлив и балансиран начин за разпределянето на
общите разходи за системата в съответствие с прозрачен анализ на разходите и
ползите на разпределените енергийни ресурси, направен от националните
компетентни органи;
д) общностите за
възобновяема енергия са обект на недискриминационно третиране във връзка със
своите дейности, права и задължения като крайни потребители, производители,
доставчици, оператори на разпределителни системи или като други участници на
пазара;
е) общностите за
възобновяема енергия са достъпни за участие на всички потребители, включително
домакинствата с ниски доходи или уязвимите домакинства;
ж) има на разположение
инструменти за улесняване на достъпа до финансиране и информация;
з) се предоставя
регулаторна подкрепа и помощ за изграждане на капацитет на публичните органи
при улесняването и създаването на общности за възобновяема енергия и при
улесняването на прякото участие на органите;
и) са въведени правила,
за да се гарантира еднаквото и недискриминационно третиране на потребителите,
които участват в общността за възобновяема енергия.
5.Основните принципи на
благоприятната рамка и нейното прилагане са част от докладите за напредъка и
актуализациите на интегрираните национални планове на държавите членки в
областта на енергетиката и климата в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999.
6.Държавите членки
могат да предвидят, че общностите за възобновяема енергия са отворени за
трансгранично участие.
7.Без да се засягат
членове 107 и 108 ДФЕС, при проектирането на схеми за подпомагане държавите
членки вземат под внимание особеностите на общностите за възобновяема енергия,
за да им дадат възможност да се конкурират за подкрепа при равни условия с
други участници на пазара.
2.Да повиши амбициозността си във връзка с намалението на
първичното и крайното енергийно потребление, с оглед на потребността да се
повиши равнището на усилията за постигане на целта на Съюза за енергийната
ефективност за 2030 г., и да я подкрепи с подходящи политики и мерки, които
биха осигурили допълнителни икономии на енергия до 2030 г. Да подкрепи
планираните политики и мерки с оценка на въздействието и по-подробни количествени
данни за въздействието, под формата на очакваните икономии на енергия, както и
с график за изпълнението. Да разгледа по-подробно възможностите за повишаване
на ефективността на схемата си за задължения за икономии на енергия, така че да
може да осигури очакваните резултати.
3.Да установи надеждна стратегия за разнообразяване на
доставките на газ, в т.ч. да предвиди необходимите инфраструктурни проекти и
съответния им принос. Да представи подробни сведения за стратегията за
дългосрочните доставки на ядрени материали и гориво, особено с оглед на
предвиденото увеличаване на ядрените електроенергийни мощности на страната.
4.Да определи перспективни общи и конкретни цели за
интеграцията на пазара, в частност за мерките за развитие на конкурентни пазари
на едро и дребно както чрез насърчаване на конкуренцията в страната, в т.ч.
чрез преминаване към изцяло пазарни цени, така и чрез премахване на
препятствията пред презграничната търговия.
5.Да уточни допълнително националните общи и конкретни
цели за финансирането в областта на научните изследвания, иновациите и
конкурентоспособността, свързани специално с Енергийния съюз, които трябва да
бъдат постигнати от днес до 2030 г., така че да бъдат лесно измерими и пригодни
да подпомагат постигането на целите в другите измерения на интегрирания
национален план в областта на енергетиката и климата. Да предвиди за
постигането на тези общи цели конкретни и подходящи политики и мерки, в т.ч.
тези, които трябва да бъдат разработени в сътрудничество с други държави
членки, например Европейския стратегически план за енергийните технологии.
6.Да засили регионалното сътрудничество със съседните
държави членки и по линията на установените рамки за регионално сътрудничество,
като Групата на високо равнище по междусистемно свързване в Централна и
Югоизточна Европа (CESEC),
в т.ч. в измеренията „Възобновяеми енергийни източници“,
„Енергийна ефективност“ и „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“
и отчитайки общите предизвикателства и споделените общи цели. Има съществени
възможности за продължаване на сътрудничеството с оглед на очакваните промени в
електроенергийния сектор, в т.ч. с оглед на потребността от приспособяване към
по-високите дялове на възобновяемата енергия и екосъобразния транспорт, които
биха могли да засегнат междусистемните електропреносни връзки и търговията в
района.
7.Да представи общ преглед на инвестициите, които са
необходими за осъвременяване на икономиката чрез постигане на общите цели в
областта на енергетиката и климата. Да представи обща оценка на източниците на
инвестиции, в т.ч. подходящото финансиране на национално, регионално и съюзно
равнище. Да разгледа също така разходноефективното прехвърляне на емисии към
други държави членки по реда на Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския
парламент и на Съвета като източник на финансиране.
8.Да посочи всички енергийни субсидии, в т.ч. субсидиите
за изкопаеми горива, и всички предприети и планирани действия за прекратяването
им.
9.Да допълни анализа на взаимодействията с политиката за
качеството на въздуха и емисиите във въздуха, като представи количествени данни
за въздействието върху замърсяването на въздуха при различните сценарии,
осигури подкрепяща информация и разгледа полезните взаимодействия и ефектите на
взаимно компенсиране.
10.Да отрази по-добре аспектите, свързани с честния и
справедлив преход, в частност като представи по-подробни данни за въздействието
върху социалната сфера, заетостта и уменията, което ще окажат планираните общи
цели, политики и мерки, и особено като отчете въздействието на прехода за
промишлените отрасли с по-високо равнище на използване на въглища и по-висока
въглеродна интензивност. Да доразвие подхода за справяне с енергийната бедност,
в т.ч. чрез определяне на оценката, изисквана по силата на Регламент (ЕС)
2018/1999.
т.26. Когато
изготвят своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и
климата, държавите членки следва да правят оценка на броя на домакинствата в
положение на енергийна бедност, като се вземат предвид необходимите вътрешни
енергийни услуги, необходими за гарантиране на основни стандарти на живот в
съответния национален контекст, съществуващата социална политика и други
относими политики, както и индикативните насоки на Комисията относно относимите
показатели, включително географско разпределение, основани върху общ подход
спрямо енергийната бедност. В случай че дадена държава членка констатира, че
разполага със значителен брой домакинства в положение на енергийна бедност, тя
следва да включи в своя план национална индикативна цел за намаляване на
енергийната бедност.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар