четвъртък, 23 май 2013 г.

Енергетика: Какво реши Европейският съвет в областта на енергетиката

Проведената вчера дискусия в Народното събрание за състоянието на енергетиката според мен не очерта верните решения, а се плъзна само по идеи за административно регулиране на цената и  връщане към непазарни мерки, изразяващи се в директна намеса на държавата в управлението на енергетиката. За пазар и конкуренция изобщо не стана дума, а също за диверсификация на енергийните доставки или пък за гарантиране на защитата правата на потребителите. 
В същото време се проведе и срещата на Европейския съвет, където България е равнопоставен член и имаше представител в лицето на Президента на РБ. Интересно е, че на срещата се дискутираха също предизвикателствата пред развитието на европейската енергетика, но ясно пролича, че предлаганите решения са точно в обратна посока, не да се върви към административно и непазарно регулиране на сектора, а към създаване на единен енергиен европейски конкурентен пазар. И за да не бъда голословна  предлагам заключението от заседанието на Европейския съвет, проведено на 22 май в Брюксел, в което се посочва, че представителите на  държавите членки са постигнали съгласие за работа в четири насоки, които са ключови за постигане на устойчива енергия на достъпни цени за европейската икономика.

На срещата е  взето решение Европейският съвет да се ангажира да мобилизира всички свои политики, които заедно да позволят на ЕС да стимулира  конкурентоспособността си и да отговори на предизвикателствата на високите енергийни цени и  разходи:
Изпълнението на четирите насоки трябва да доведе до:
1.спешно завършване на напълно функциониращ и взаимосвързан вътрешен енергиен  пазар;
2.улесняване на необходимите инвестиции в енергетиката;
3.диверсификация на  доставките за Европа и;
4.повишена енергийна ефективност.
 Задачите, стоящи пред държавите членки и ЕК в областта на енергетиката са систематизирани в девет точки:
1.  Енергийната политика на ЕС трябва да гарантира сигурност на доставките за домакинствата и предприятията на достъпни и конкурентни цени и разходи по сигурен  и устойчив начин. Това е особено важно за конкурентоспособността на Европа в  условията на повишаващо се търсене на енергия от големите икономики и на високи  енергийни цени и разходи за енергия. Въпреки че определените от Европейския съвет  през февруари 2011 г. насоки остават в сила и трябва да продължават да се изпълняват,  се изисква допълнителна работа съгласно изложеното по-долу.  
2.  Като потвърди отново целите за завършване на вътрешния енергиен пазар до 2014 г.  и изграждане на междусистемни връзки, за да може до 2015 г. да се сложи край на  всякаква изолираност на държавите членки от европейските мрежи за газ и  електроенергия, Европейският съвет призова да се отдаде специален приоритет на: 
a) ефективното и последователно въвеждане на Третия енергиен пакет, както и  ускоряването на приемането и въвеждането на останалите мрежови кодекси.
Държавите членки, които все още не са приключили процеса на транспониране, се  приканват да направят това в спешен порядък;
в) предприемането на по-решителни действия по отношение на търсенето, както и  разработването на технологии в тази област, включително съставянето на  национални планове за бързо въвеждане на интелигентни мрежи и интелигентни измервателни уреди в съответствие с действащото законодателство;
г)  укрепването на ролята и правата на потребителите, включително във връзка със смяната на доставчици, по-доброто управление на енергопотреблението и  собственото производство на енергия; в това отношение Европейският съвет  подчертава колко е важно да се защитят уязвимите потребители;
д)  предоставянето на насоки от Комисията относно механизмите, свързани с капацитета, и справянето с непланираните енергийни потоци.
3. Комисията възнамерява да представи доклад за напредъка относно изграждането на  вътрешния енергиен пазар в началото на 2014 г. Държавите членки редовно ще обменят  информация за важни национални решения в областта на енергетиката, които могат да  имат последици за други държави членки, при пълно зачитане на националния избор на  енергиен микс.
4.Необходими са значителни инвестиции в нова и интелигентна енергийна  инфраструктура, за да се осигурят непрекъснати енергийни доставки на достъпни цени.  Тези инвестиции са жизненоважни за създаването на работни места и постигането на  устойчив растеж и ще спомогнат за повишаване на конкурентоспособността. Тяхното  финансиране следва да се осигури предимно от пазара. Това прави още по-належаща  необходимостта от добре функциониращ пазар на въглеродни емисии и предвидима  политическа рамка в областта на климата и енергетиката за периода след 2020 г., която  да доведе до мобилизиране на частен капитал и намаляване на разходите за инвестиции
в областта на енергетиката. Европейският съвет приветства Зелената книга на Комисията „Рамка за 2030 г. за политиките в областта на климата и енергетиката“ и ще  разгледа отново този въпрос през март 2014 г., след като Комисията представи по-конкретни предложения за обсъждане на възможностите за политиката в тази област,  като се имат предвид целите за 21-вата конференция на страните през 2015 г.
5. По отношение на действията за улесняване на инвестициите ще бъде отдаден  приоритет на:
a)  бързото въвеждане на Регламента за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E)  и приемането на списъка на проектите от общ интерес през есента на тази година  с оглед да се подкрепят усилията в целия ЕС за постигане на ефективни  междусистемни връзки между държавите членки и по-решителни действия за  постигане на целта за изграждане на междусистемни връзки за най-малко 10 % от инсталирания капацитет за производство на електроенергия;
б) приемането на директивата за разгръщането на инфраструктура за алтернативни  горива;
в)  преразглеждането от Комисията на правилата за държавната помощ с оглед да се  разреши целева намеса за улесняване на инвестициите в областта на енергетиката  и околната среда при гарантиране на равнопоставеност и зачитане на целостта на  единния пазар; постепенно премахване на вредните от екологична или  икономическа гледна точка субсидии, включително за изкопаемите горива;
г)  представянето от Комисията на насоки относно ефикасни и икономически ефективни схеми за подпомагане на възобновяемите енергийни източници и осигуряване на адекватен производствен капацитет;
д)  национални мерки и мерки на равнище ЕС, като например структурните фондове, облигации за проекти и по-активно подпомагане от ЕИБ, за стимулиране на финансирането на енергийната и ресурсната ефективност, енергийната инфраструктура и възобновяемите енергийни източници и насърчаване на  развитието на технологичната и промишлена база на Европа;
е)  постоянните усилия по отношение на научноизследователската и развойна дейност в областта на енергетиката, технологиите и използването на  взаимодействията с ИКТ посредством по-тясна координация между ЕС,  държавите членки и сектора и разработване на стратегия за  научноизследователска и развойна дейност в областта на енергетиката за постигане на истинска добавена стойност на европейско равнище. От решаващо значение е по-нататъшното засилване на диверсификацията на енергийните доставки за Европа и разработването на местни енергийни ресурси за гарантиране на сигурността на доставките, намаляване на външната енергийна  зависимост на ЕС и стимулиране на икономическия растеж. За тази цел: 
 a)  ще продължи разгръщането на възобновяеми енергийни източници, като същевременно се осигурява тяхната икономическа ефективност, по-нататъшната  им интеграция на пазара и стабилността на мрежата и се използва опитът на някои  държави членки, които са направили значителни инвестиции в технологии за възобновяема енергия;
б)  Комисията възнамерява да направи оценка на по-системното използване на  разположени на сушата и в морето местни енергийни източници с оглед на  тяхната безопасна, устойчива и икономически ефективна експлоатация, като  същевременно се зачита избраният от държавите членки енергиен микс;
в) предвид все по-тясната взаимосвързаност на вътрешния и външния енергиен  пазар държавите членки ще засилят сътрудничеството си в подкрепа на външното  измерение на енергийната политика на ЕС;  преди края на 2013 г. Съветът ще  предприеме последващи действия във връзка със заключенията си от ноември  2011 г. и ще направи преглед на развитието на външната енергийна политика на  ЕС, включително на необходимостта от осигуряване на равнопоставеност по  отношение на трети държави — производителки на енергия, както и на ядрената  безопасност в съседните на ЕС региони, като част от последващите действия след  заключенията на Европейския съвет от юни 2012 г.
7.  Мерките за енергийна ефективност могат да допринесат в голяма степен за промяна  на настоящите тенденции в областта на енергийните цени и разходите за енергия.  Въвеждането на директивите за енергийната ефективност и за енергийните  характеристики на сградите е от решаващо значение. До края на 2014 г. Комисията ще  преразгледа директивите за екопроектирането и енергийното етикетиране в  съответствие с развитието на технологиите. Мерките и програмите за енергийна  ефективност следва да бъдат стимулирани на всички равнища.
8. Трябва да се разгледа въздействието на високите енергийни цени и разходи за енергия,  като се има предвид водещата роля на един добре функциониращ и ефективен пазар и  на тарифи за финансирането на инвестициите. Европейският съвет призовава за  напредък на работата по следните направления:
a) иновативните методи на финансиране, включително за енергийна ефективност,  по-системното използване на диверсифицирани доставки и подобряването на  ликвидността на вътрешния енергиен пазар също играят особена роля при  овладяването на разходите за енергия;
б) въпросът за договорното обвързване на цените на природния газ и нефта трябва  да се разглежда в този контекст;
в) до края на 2013 г. Комисията възнамерява да представи анализ на състава и определящите фактори на енергийните цени и разходите за енергия в държавите  членки, като обърне особено внимание на последиците за домакинствата, МСП и  енергоемките отрасли и като разгледа в по-широк план конкурентоспособността  на ЕС спрямо икономическите му партньори в световен мащаб. Тези въпроси ще  бъдат разгледани в рамките на обсъждането, планирано за заседанието на  Европейския съвет относно конкурентоспособността и политиката в сектора на  промишлеността през февруари 2014 г.
9. До края на годината Съветът ще докладва отново за напредъка по изпълнението на  договорените днес насоки.
Видео от пресконференцията

четвъртък, 16 май 2013 г.

Енергетика: Енергетиката на Европа - предизвикателства и решения

На 22 май в Брюксел ще се проведе заседание на Европейския съвет. Основната тема, която ще се обсъжда на съвета е сектор енергетика.



Очаква се дискусията да се съсредоточи върху следните три теми:
1.приоритетното внимание,  което да се обърне на изграждането на вътрешния енергиен пазар и на  междусистемните връзки;
2необходимостта от поощряване на инвестициите в  модерни енергийни инфраструктури; и 
3.предизвикателствата във връзка с високите  цени на електроенергията.
В тази връзка ЕК публикува документ :

Принос на Комисията към заседанието на Европейския съвет на 22 май 2013 г.

В доклада се прави преглед на някои от предизвикателствата в енергетиката, пред  които е изправена Европа,  като  се набляга  върху  актуални  проблеми,  свързани  с  конкурентоспособността  на  икономиката.

 В приложения към доклада са дадени интересни данни и графики за прилагането на Третия пакет, развитието на европейския енергиен пазар, като част от световните пазари, зависимостта на Европа от външните доставчици на енергийни ресурси, развитието на ВЕИ, цени и ценообразуване и др.


















сряда, 8 май 2013 г.

Енергетика: Регламент за приоритетната енергийна инфраструктура

От първи юни 2013 г. се прилага
от 17 април 2013 година
относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009

С  регламента се установяват  правила за навременното разработване и оперативната съвместимост на трансевропейските енергийни мрежи, което да доведе до постигането на заложените в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) цели в областта на енергийната политика на Съюза - създаване на единен функциониращ енергиен пазар, който да гарантира сигурност на енергийните доставки, да насърчи енергийната ефективност и да доведе до разработването на нови възобновяеми източници на енергия.

След подробни консултации с всички държави-членки и със заинтересованите страни Комисията е определила 12 стратегически приоритета за трансевропейската енергийна инфраструктура, които следва да се реализират до 2020 г. Тези приоритети обхващат различни географски региони или тематични области в областта на инфраструктурите за пренос и съхраняване на електроенергия, газ и втечнен или  сгъстен природен газ, интелигентните електроенергийни мрежи, магистралните електропроводи, преноса на въглероден двуокис и нефтената инфраструктура.

България е включена в няколко

ПРИОРИТЕТНИ КОРИДОРИ И ТЕМАТИЧНИ ОБЛАСТИ НА ЕНЕРГИЙНАТА ИНФРАСТРУКТУРА


ПРИОРИТЕТНИ ЕЛЕКТРОПРЕНОСНИ КОРИДОРИ

Връзки север—юг между електроенергийните мрежи в Централна източна и Югоизточна Европа (NSI East Electricity): връзки и вътрешни линии по направленията север-юг и изток-запад за доизграждане на вътрешния пазар и интегриране на електропроизводството от възобновяеми енергийни източници.

Обхванати държави-членки: Австрия, България, Германия, Гърция, Италия, Кипър, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия, Чешката република.

ПРИОРИТЕТНИ ГАЗОПРЕНОСНИ КОРИДОРИ

Връзки север—юг между газопреносните мрежи в Централна източна и Югоизточна Европа (NSI East Gas): газова инфраструктура за регионални връзки между и в рамките на района на Балтийско море, Адриатическо и Егейско море, източния средиземноморски басейн и Черно море, по-специално за повишаване на диверсификацията и сигурността на доставките на газ.

Обхванати държави-членки: Австрия, България, Германия, Гърция ( 1 ), Италия, Кипър, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия, Чешката република.


Южен газов коридор (SGC): инфраструктура за транспортиране на газ от Каспийския басейн, Централна Азия, Близкия изток и източния средиземноморски басейн до Съюза за повишаване на диверсификацията на доставките на газ.

Обхванати държави-членки: Австрия, България, Германия, Гърция, Италия, Кипър, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Хърватия, Чешката република.

За да се възползват държавите-членки, включително и България,  от възможностите за участие в  проектите от общ интерес, с регламента също се препоръчва да се създадат  регионални групи за предлагане и преразглеждане на проекти от общ интерес, което да води до съставянето на регионални списъци на проекти от общ интерес. За да се постигне широк консенсус, тези регионални групи следва да осигуряват тясно сътрудничество между държавите-членки, националните регулаторни органи, организаторите на проекти и съответните заинтересовани страни. Това сътрудничество следва да се реализира с използване във възможно най-голяма степен на съществуващите структури за регионално сътрудничество на националните регулаторни органи и операторите на преносни системи (ОПС) и на други структури, създадени от държавите- членки и Комисията.
В контекста на това сътрудничество се възлагат сериозни отговорности на националните регулаторни органи, които следва да предоставят консултации на регионалните групи, относно осъществимостта на регулаторните аспекти на предложените проекти и относно осъществимостта на предложения график за регулаторно одобрение.
Проектите от общ интерес трябва да отговарят на общи, прозрачни и обективни критерии и да допринасят за осъществяване на целите на енергийната политика. Проектите в електроенергийния и газовия сектор следва да са част от съответния най-нов десетгодишен план за развитие на енергийните мрежи. В този план по-специално следва да бъдат отчетени заключенията от заседанието на Европейския съвет, състояло се на 4 февруари 2011 г., по отношение на необходимостта от интегриране на периферните енергийни пазари.