Енергетика: Регламент за приоритетната енергийна инфраструктура

От първи юни 2013 г. се прилага

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 347/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 17 април 2013 година

относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009

С  регламента се установяват  правила за навременното разработване и оперативната съвместимост на трансевропейските енергийни мрежи, което да доведе до постигането на заложените в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) цели в областта на енергийната политика на Съюза - създаване на единен функциониращ енергиен пазар, който да гарантира сигурност на енергийните доставки, да насърчи енергийната ефективност и да доведе до разработването на нови възобновяеми източници на енергия.

След подробни консултации с всички държави-членки и със заинтересованите страни Комисията е определила 12 стратегически приоритета за трансевропейската енергийна инфраструктура, които следва да се реализират до 2020 г. Тези приоритети обхващат различни географски региони или тематични области в областта на инфраструктурите за пренос и съхраняване на електроенергия, газ и втечнен или  сгъстен природен газ, интелигентните електроенергийни мрежи, магистралните електропроводи, преноса на въглероден двуокис и нефтената инфраструктура.

България е включена в няколко

ПРИОРИТЕТНИ КОРИДОРИ И ТЕМАТИЧНИ ОБЛАСТИ НА ЕНЕРГИЙНАТА ИНФРАСТРУКТУРА

ПРИОРИТЕТНИ ЕЛЕКТРОПРЕНОСНИ КОРИДОРИ

Връзки север—юг между електроенергийните мрежи в Централна източна и Югоизточна Европа (NSI East Electricity): връзки и вътрешни линии по направленията север-юг и изток-запад за доизграждане на вътрешния пазар и интегриране на електропроизводството от възобновяеми енергийни източници.

Обхванати държави-членки: Австрия, България, Германия, Гърция, Италия, Кипър, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия, Чешката република.

ПРИОРИТЕТНИ ГАЗОПРЕНОСНИ КОРИДОРИ

Връзки север—юг между газопреносните мрежи в Централна източна и Югоизточна Европа (NSI East Gas): газова инфраструктура за регионални връзки между и в рамките на района на Балтийско море, Адриатическо и Егейско море, източния средиземноморски басейн и Черно море, по-специално за повишаване на диверсификацията и сигурността на доставките на газ.

Обхванати държави-членки: Австрия, България, Германия, Гърция ( 1 ), Италия, Кипър, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия, Чешката република.

Южен газов коридор (SGC): инфраструктура за транспортиране на газ от Каспийския басейн, Централна Азия, Близкия изток и източния средиземноморски басейн до Съюза за повишаване на диверсификацията на доставките на газ.

Обхванати държави-членки: Австрия, България, Германия, Гърция, Италия, Кипър, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Хърватия, Чешката република.

За да се възползват държавите-членки, включително и България,  от възможностите за участие в  проектите от общ интерес, с регламента също се препоръчва да се създадат  регионални групи за предлагане и преразглеждане на проекти от общ интерес, което да води до съставянето на регионални списъци на проекти от общ интерес. За да се постигне широк консенсус, тези регионални групи следва да осигуряват тясно сътрудничество между държавите-членки, националните регулаторни органи, организаторите на проекти и съответните заинтересовани страни. Това сътрудничество следва да се реализира с използване във възможно най-голяма степен на съществуващите структури за регионално сътрудничество на националните регулаторни органи и операторите на преносни системи (ОПС) и на други структури, създадени от държавите- членки и Комисията.

В контекста на това сътрудничество се възлагат сериозни отговорности на националните регулаторни органи, които следва да предоставят консултации на регионалните групи, относно осъществимостта на регулаторните аспекти на предложените проекти и относно осъществимостта на предложения график за регулаторно одобрение.

Проектите от общ интерес трябва да отговарят на общи, прозрачни и обективни критерии и да допринасят за осъществяване на целите на енергийната политика. Проектите в електроенергийния и газовия сектор следва да са част от съответния най-нов десетгодишен план за развитие на енергийните мрежи. В този план по-специално следва да бъдат отчетени заключенията от заседанието на Европейския съвет, състояло се на 4 февруари 2011 г., по отношение на необходимостта от интегриране на периферните енергийни пазари.