неделя, 3 февруари 2013 г.

Енергетика: Защо ЕК продължава наказателната процедура срещу България


През последните дни се изказаха различни становища и коментари относно наказателната процедура, предприета от ЕК срещу България, заради частичното  прилагане на разпоредбите на Третия енергиен пакет. Общо взето интригата се завъртя около това какво точно нарушение е направила  България при прилагане на Третия енергиен пакет и кой е виновен, че да се стигне до третата крайна фаза на наказателната процедура – сезиране на Европейския съд с предложение за налагане на ежедневна санкция 16 896  евро на ден. За съжаление коментарите се плъзгат по повърхността на проблема. Остава впечатлението, че България няма ясна представа какво точно е нарушението и най-вече какви мерки трябва да предприеме, за да спази изискванията на Третия енергиен пакет и да избегне финансовите санкции. Оставката на председателя на регулатора, направена по искане на изпълнителната власт, потвърждава по неопровержим начин опасенията на ЕК, че регулаторът не е независим от изпълнителната власт. А независимостта на енергийния регулатор е ключово изискване на европейското законодателство.

Какво точно не е изпълнила България

Неизпълнение на Третия пакет по отношение на:
Законовата  рамка
Третият енергиен пакет влезе в сила през месец март 2011 г. След тази дата енергийните пазари на държавите членки трябва да са напълно либерализирани. Да е налице ефективната  конкуренция на пазара, която да предложи на потребителите възможност за свободен избор на доставчик. Крайният потребител трябва да може действително да сменя  доставчика си в рамките на три седмици.
Също през месец февруари  2011 г. се състоя Срещата на върха по въпросите на енергетиката, която прие заключителен документ, в който бяха посочени основните и спешни задачи, които ЕС, ЕК и държавите – членки следва да изпълнят в краткосрочен план, за да се изгради единен енергиен пазар до 2014 г. В документа се набляга на задължението на държавите членки да  приемат  и прилагат на практика, при спазване на договорените срокове, изискванията на  Третия енергиен пакет.
За съжаление, въпреки тези отправни ключови изисквания за либерализиране на енергийните пазари, България не изработи конкретна политика със заложени цели и мерки за постигането им. И както можеше да се очаква, през септември 2011 г. ЕК започна наказателна процедура срещу страната ни, поради забавяне на транспонирането на Третия енергиен пакет. Трябва да се признае, че след тази дата България се разбърза и през месец юли 2012 г. прие измененията на Закона за енергетиката. Законът бе изпратен на ЕК и България реши, че е приключила с проблема и закона напълно съответства на европейските разпоредби. Но това не е така, в самия закон има редица несъответствия с основни разпоредби на европейското законодателство и ЕК отново информира България, че не е транспонирала изцяло директивите от Третия енергиен пакет, а само частично. Има много текстове от закона, посочвани вече от комисията, които не съответстват на директивите.


В закона също не са заложени предвидените в Директивите за газ и електроенергия критерии, гарантиращи   независимостта на Националния  регулаторен орган (НРО).
Наскоро Комисията изрази притесненията си, че е налице нестабилност при управлението на регулатора, оказва му се силно политическо влияние и правителството се намесва в регулаторните политики и управлението на органа. Може още да се добави, че в закона няма създадена прозрачна и състезателна процедура за номиниране и избор на председателя и членовете на комисията. Не са изработени и приложени критерии за преценка на независимостта им. И не на последно място бюджета на ДКЕВР (3.6 милиона лв) не се формира по критериите, заложени в директивите. Размерът му е крайно недостатъчен, за да гарантира привличането на високо компетентни специалисти, които професионално да управляват сложните взаимоотношения в енергийния сектор.
Освен това регулаторът трябва да може автономно да  определя и отчита бюджет си (например както е при съдебната власт). Само по този начин би се гарантирала независимостта му. Защото  определяйки бюджета на регулатора, изпълнителната власт вече може да влияе върху решенията на регулатора и по този начин да опорочи независимостта му. Например чрез намаление на годишния бюджет изпълнителната власт може лесно да дисциплинира "непослушния" регулатор, а това не трябва да се допуска.
Трябва да се припомни, че срещу България  вече има.
Иск, предявен на 26 април 2012 година - Европейска комисия / Република България

(Дело C-198/12)
пред Европейския съд, който следва да установи, че Република България нарушава своите задължения за предоставяне на максимален капацитет, а именно услуги за виртуален пренос на газ в обратна посока в полза на всички участници на пазара, така както това се изисква от разпоредбите на член 14, параграф 1, във връзка с член 16, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 715/2009.С една дума проблема е, че липсва прозрачност при  условията за достъп на трети страни до газопреносните мрежи  и липсва адекватна система за санкции в случай на установени нарушения на регламента за природния газ. Размерът на такива санкции също трябва да се определи в закона.

Проблемът не е само в Закона за енергетиката, а и реалното отделяне на операторите на преносни системи - "Булгартрансгаз" и ЕСО. Все още те на са сертифицирани пред ЕК, каквото е изискването на Директивите за електроенергия и газ.

Проблемите с отделянето на операторите на преносни системи Unbundling
Отделянето на операторите на преносни системи за газ и електроенергия е ключово изискване на Третия пакет. Към момента операторите реално не са отделени и не са сертифицирани пред ЕК в съответствие с директивите от енергийния пакет, а това е едно от най-тежките нарушения на европейските разпоредби. Без отделени и надлежнао сертифицирани оператори на преносни системи няма как да се създаде реален и конкурентен пазар в България.
В следствие на това забавяне на пазара на едро на електроенергия продължава да доминира основният играч вертикално интегрираната икономическа група БЕХ.
В допълнение България все още няма действаща енергийна борса и няма организирана ден напред пазар на електроенергия. Съществуващата квотна система парализира функционирането на пазара на едро, при която производителите са задължени да продават продукцията си на НЕК по регулирани цени и не могат свободно да се договорят с доставчиците. 
Не е изпълнено и изискването  крайните клиенти да могат свободно да сменят доставчиците си, както е предвидено в директивите.

За  пазара на газ
Няма функциониращ пазар на едро. "Булгаргаз" ЕАД е единствен вносител, продава газа на едро по регулирани цени. Има пазарен дял от 84,16% през 2011 г., а останалите 15,84% са от местен добив. Melrose Resources Sarl и OGEP АД са фирми, които се занимават в местен добив. Те също доставят газ до крайните потребители.
За да преодолее пълната си зависимост от вноса на газ от Русия, ЕК настоява България да завърши своите текущи инвестиционни проекти за изграждане на газовите междусистемни връзки (по-специално с Румъния, Сърбия и Гърция) и да осигури физически и договорен обратен поток на междусистемната връзка с Турция.
ЕК също настоява България да играе по-активна роля при осъществяването  на Южния газов коридор който има потенциала да разнообрази източниците и маршрутите за доставка на газ, както и да увеличи конкуренцията на пазара.

ЕК отправи през 2011 г. и 2012 г. препоръки (публикувани в Официален вестник на ЕС), с които се даваха насоки  как България да преодолее изоставането при либерализирането на енергийните пазари
Последните препоръки са от месец ноември 2012 г. и са по повод анализа на комисията за степента на изграждане на единния енергиен пазара от всяка държава членка. Към България отново бяха отправени подробни препоръки, чиято цел е да подпомогне страната ни при осъществяване на преструктурирането и либерализацията на силно монополизирания национален енергиен пазар.

Препоръките  за пазара на електроенергия
  • Да бъде премахната системата на обществения доставчик, която поддържа господстващото положение на НЕК на пазара, като се премине към пазарен подход, при който производители и доставчици да могат свободно да избират контрагентите си. В същото време следва да се вземат предвид задължението за универсална услуга и се гарантира  ефективно защитата на уязвимите клиенти,
  • Да се премине към постепенно премахване на регулираните цени и премахване на всички транзакции, свързани с таксите за пренос, които изкривяват свободния поток на електроенергия зад граница.
  • Да се продължи  работата  по създаване на електроенергийна борса с цел улесняване на организираната търговия на електроенергия и увеличаване интеграция със съседните страни, както е препоръчано от Съвета.
  • Да се гарантира независимостта на операторите на преносни и разпределителни системи и да се организира правилното функциониране на балансиращия пазар.
  • България трябва да гарантира независимостта на националния регулаторен орган.

Препоръкит за пазара на газ

  • България трябва да създаде организиран пазар на едро, за да се даде възможност на конкуренти на "Булгаргаз"  да навлязат на пазара.

  • Трябва да бъдат напълно изпълнени изискванията за гарантиране на достъп на трети страни до газопроводите, включително виртуални обратни потоци на всички тръбопроводи.

  • Националната газопреносна  система трябва да е изцяло свързана с "транзитни" системи и следва да се разнообразят източниците за доставка на газ, поради силната зависимост от вноса на газ от Русия.

  • Същевременно следва да се осигурява адекватна защита на уязвимите клиенти, регулираните цени трябва да бъдат премахнати постепенно.
  • Регулаторните пречки пред смяната на доставчика (като допълнителни разходи) трябва да бъдат отстранени, и превключването към конкурентен доставчик трябва да бъде активно подкрепено чрез мерки за прозрачност.
  • България трябва да продължи разработването на мерки от страна на търсенето - за управление на търсенето, особено в случай на прекъсване на доставките.
  • Разширяването на капацитета на хранилищата за газ и създаването на междусистемен капацитет ще помогне да се намали влиянието на неблагоприятни външни събития, каквито са и  препоръките на Съвета. 
Накрая в заключение може да се каже, че наказателната процедура срещу  България не е заради няколкото неприети наредби от ДКЕВР, а за това, че не са предприети смели комплексни мерки за  цялостното преструктуриране на сектора. Енергийният сектор на България е все още силно монополизиран и непрозрачен. Либерализирането и въвеждането на конкуренция на пазара и гарантирането на пълна прозрачност при сделките с енергийни ресурси изисква целенасочена работа не само от енергийния регулатор, а още от законодателната и изпълнителната власт, защото все още има необходимост от усъвършенстване на законовата рамка, крайно време е да се създаде енергийна борса, изоставането при отделянето на системните оператори е огромно, структурата и правомощията на регулатора не отговарят на европейските изисквания.
Не на последно място в процеса на преструктуриране на енергийния сектор трябва да се включи и самия бизнес, защото на практика енергийните предприятия ще участват реално на енергийния пазар и трябва да са готови да работят в условията на ефективна конкуренция при стриктно спазване на правилата за конкуренция.

    Няма коментари:

    Публикуване на коментар