Енергетика: Как да се стимулира изграждането на проектите от общ интерес

ЕК публикува проучване, което изследва какви са рисковете пред изграждането на големи инфраструктурни проекти от европейско значение „проекти от общ интерес“ (ПОИ). Проектите са част от инициативата „Механизъм свързана Европа“. С изграждането им се цели да се повиши сигурността на енергийните доставки и конкуренцията в енергийния сектор на Европа.

За да се намали риска и да се стимулира изграждането на ПОИ, в публикувания анализ се предлага те да могат да се възползват от широка гама преференции и специално регулаторно третиране.

ПОИ включват инвестиции в множество страни и това може да увеличи рисковете, като например, необосновани забавяния и свързаните с това преразходи за участващите в проектите. Трябва да се има предвид също, че  някои ПОИ са технологично предизвикателство или са с огромни мащаби, (например иновативни HVDC подводни  електрически кабели), които също могат да увеличат риска, свързан с изпълнението на проекта.

Тези рискове могат да окажат влияние върху жизнеспособността или планирания срок за завършване на проекта - ситуация, която Комисията би искала да избегне.

Проучването очертава възможните категории рискове свързани с различните етапи по изпълнение на ПОИ: например при планиране и предоставяне на разрешения за географското разпределение на разходите и ползите. Рисковете могат да се намалят също чрез приемане на възможни технически мерки, като например оптимизиране на сътрудничеството и увеличаване на участието на заинтересованите страни.

Според проучването осезаемото намаляване на рисковете би ограничило несигурността, пред която са изправени инвеститорите.

Комисията е изготвила списък на 248 ПОИ, които могат да ползват финансова подкрепа по Механизма за свързване на Европа за периода 2014 г. - 2020 г. През 2014 г., бяха отпуснати € 647 милиона евро за  34 ПОИ, по-голямата част от които са свързани с изграждане на свързваща инфраструктура за пазара на електроенергия и газ .

За 2015 г. са заделени общо 650 милиона евро за ПОИ. В момента има отворена  покана за представяне на предложения.

Как Комисията ще изчислява паричните санкции за държавите членки при неизпълнение на европейското законодателство

В Официален вестник на ЕС от 6 август 2015 г. е публикувано

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА, с което се актуализират данните, използвани при изчисляването на еднократно платимите суми и периодичните имуществени санкции, които Комисията ще предлага на Съда в производствата за установяване на неизпълнение на задължения от страна на държавите членки.

Комисията ще прилага следните актуализирани стойности за изчисляване на размера на финансовите санкции (еднократно платими суми или периодични имуществени санкции), когато сезира Съда по силата на член 260, параграфи 2 и 3 от Договора за функциониранетно на Европейския съюз (ДФЕС):

1.Стандартната фиксирана сума за изчисляване на периодичната имуществена санкция се определя на 670 EUR на ден. Стандартната, или единната, фиксирана сума за дневните периодични имуществени санкции се определя като фиксираната базисна сума, към която се прилагат определени мултипликационни коефициенти. Тези коефициенти са коефициентите за тежестта и за продължителността на неизпълнението на задължение и специалният фактор n, съответстващ на съответната държава членка, които трябва да бъдат приложени при изчисляването на дневната периодична имуществена санкция.

2.Стандартната фиксирана сума за еднократно платимите суми се определя на 220 EUR на ден. Фиксираната сума следва да се прилага при изчисляването на еднократно платимата сума. Що се отнася до член 260, параграф 2 от ДФЕС, еднократно платимата сума се получава чрез умножаването на дневна (еднократно платима) сума (която се получава, като се умножи фиксираната сума за еднократно платимите суми по коефициента за тежест и резултатът от това изчисление се умножи по специалния фактор n) по броя на дните, през които е продължило неизпълнението на задължение, т.е. между датата на първото решение на Съда и датата, на която неизпълнението приключва, или датата на обявяване на решението на Съда по силата на член 260, параграф 2 от ДФЕС. Що се отнася до член 260, параграф 3 от ДФЕС, съгласно точка 28 от съобщението на Комисията „Прилагане начлен 260, параграф 3 от ДФЕС“ еднократно платимата сума се получава чрез умножаването на дневна (еднократно платима) сума (получена, като се умножи фиксираната сума за еднократно платимите суми по коефициента за тежест и резултатът от това изчисление се умножи по специалния фактор n) по броя на дните, считано от деня след изтичането на срока за транспониране, определен в директивата, до първото решение на Съда по силата на член 258 и член 260, параграф 3 от ДФЕС. Еднократно платимата (дневна) сума ще бъде предложена от Комисията, когато резултатът от изчислението, упоменато в първото изречение, надвишава минималната фиксирана еднократно платима сума.

3.Специалният фактор n и минималната еднократно платима сума (в евро) за 28-те държави членки са определени както следва:

Минималната фиксирана еднократно платима сума се определя за всяка държава членка според специалния фактор n. Минимална еднократно платима сума за България е определена на 839 хил. евро, а факторът n e 1,51.

Минималната фиксирана еднократно платима сума ще бъде предложена на Съда, когато сумираните дневни еднократно платими суми не превишават минималната фиксирана еднократно платима сума.

Специалният фактор n взема предвид капацитета на държавата членка да плати (БВП) и броя на гласовете ѝ в Съвета.

Изчислените суми за еднократно платимите суми и периодичните имуществени санкции са закръглени до най-близката стойност, която се дели на десет. Минималните еднократно платими суми са закръглени до най-близката стойност, която се дели на хиляда. Факторът n се закръгля до втория знак след десетичната запетая.

Комисията ще прилага актуализираните стойности спрямо решенията, които взема за сезиране на Съда по член 260 от ДФЕС, от датата на приемане на настоящото съобщение.

Антитръст: Комисията публикува актуализирани антитръстови процедури, за да гарантира ефективността на Директивата за вреди

В Официален вестник на ЕС от 5 август 2015 г. са публикувани измененията в антитръстовите процедури, които Комисията прилага когато разследва нарушения по чл. 101 (картели) и 102 (злоупотреби с господстващо положение на пазара) от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС). Промените засягат (Регламент 773/2004) и четири свързани с регламента известия (за достъп до преписката на Комисията, програмата за освобождаване от санкции при дела за картели, процедура за постигане на споразумение при дела за картели и правилата за сътрудничество с националните съдилища). Тези изменения отразяват разпоредбите на новата

ДИРЕКТИВА 2014/104/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА 

от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (Директивата за вреди).

Директивата гарантира на претърпелите вреди от нарушения на антитръстовите правила достъп до доказателствата. Доказателствата са важен елемент при предявяването на искове за обезщетение за вреди при нарушения на конкурентното право на Съюза или националното конкурентно право. Исковете за обезщетение за вреди при нарушения на конкурентно право обикновено изискват сложен фактологичен и икономически анализ. Необходимите доказателства за доказване на претенция за претърпени вреди често са в изключителното притежание на ответника или на трети лица и не са известни или достъпни в достатъчна степен за ищеца. При тези обстоятелства строгите правни изисквания към ищците да докажат подробно всички факти по делото в началото на производство по иска и да предоставят точно определени придружаващи доказателства може неоправдано да възпрепятства ефективното упражняване на гарантираното с ДФЕС право на обезщетение. Ищците трябва да могат да докажат претърпените вреди и да разполагат с повече време, за да заявят своите претенции. Затова с директивата на ищците се предоставя правото да искат представяне на доказателства от значение за техните претенции, без да е необходимо да посочват конкретните доказателства. Целта е да се постигне по-ефективно прилагане на антитръстовите правила на ЕС като цяло, като същевременно се запази привлекателността на инструментите, използвани от европейските и националните органи по конкуренция (по-специално програмите за освобождаване от санкции и процедурата за споразумение при картели).

Държавите-членки трябва да приложат Директивата за вреди до 27 декември 2016 г. Сега действащия процедурен регламент и четирите известия съдържат правила, които се отклоняват от процедурите, предвидени в директивата. Тези различия се премахват с новите изменения. В същото време се осигурява ефективна защита на документите, които са важни и гарантират ефективността на разследванията на Комисията.

Информация за изменените документи:

1. РЕГЛАМЕНТ(ЕС) 2015/1348 НА КОМИСИЯТА от 3 август 2015 година за изменение на Регламент (ЕО) № 773/2004 относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО

2.СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА 

Изменения в Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели

3.Известие на Комисията относно правилата за достъп до преписката на Комисията при производства по членове 81 и 82 от Договора за ЕО, членове 53, 54 и 57 от Споразумението за ЕИП и Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета

4.СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Изменения в Известието на Комисията относно воденето на производства за постигане на споразумение с оглед приемане на решения съгласно член 7 и член 23 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета при дела за картели 

5.СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА 

Изменения в Известието на Комисията относно сътрудничеството между Комисията и съдилища на държавите — членки на Европейския съюз, при прилагането на членове 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност