събота, 23 юли 2016 г.

Енергетика: Трансбалканският газопровод става реалност



След подписването на споразумението за взаимно свързване между операторите на газопреносни мрежи в България и Гърция, мрежовите оператори в България и Румъния и в Румъния и Украйна подписаха също подобни споразумения. Споразуменията представляват важна стъпка за отваряне на пазара за газ в региона. Те дават възможност газа да се транспортира и търгува по трансбалканския газопровод Trans-Balkan Pipeline между Гърция и Украйна в съответствие с правилата на ЕС за сектор енергетика.

Споразуменията ще се прилагат от 01 октомври 2016.

петък, 22 юли 2016 г.

Антитръст: Влязоха в сила новите правила за увеличаване на прозрачността при плащане с кредитни и дебитни карти



От 9 юни 2016 г влязоха в сила останалите разпоредби от Регламента за обменните такси, които гарантират  прозрачността при плащанията с кредитни и дебитни карти.
През 2015 г. ЕС прие регламент за обменните  такси,  за да реши проблема с налагането на прекомерни такси за обмен при плащания с кредитни и дебитни карти. Първият набор от правила вече се прилага от 9 ти декември 2015. Те въвеждат таван на обменните такси за дебитни и  кредитни карти. Преди въвеждането на разпоредбите на регламента размерът на обменните такси е бил скрит не само за обществеността, но и за търговците на дребно. Те не са били в състояние да сравняват таксите, които  плащат на банките за обработка на транзакцията („такса обслужване") с таксата за обмен, платени от банката. Тази липса на прозрачност води до по-високи такси за търговеца, които в крайна сметка се прехвърлят на потребителите.
 
От 9 юни 2016 г. влизат в сила правилата, които имат за цел да гарантират, че пазарът на плащане с карти работи прозрачно и ефективно. От юни 2016 г. регламентът въвежда яснота в договорите на банките с търговците. В договорите банките ще трябва да посочват поотделно различните такси,  (такси търговец на услуги, обменни такси, такси схема) за всяка категория и марка разплащателни карти.

Въвеждане на по-голяма конкуренция на пазара на плащания
За да се насърчи конкуренцията в рамките на единния пазар, фирми, които са лицензирани да издават карти или да осъществяват картови транзакции трябва да могат да разширяват дейността си в целия Европейски съюз. Ето защо регламентът забранява териториални ограничения в разрешителните.

Освен това следва да се разделят схемите за плащане от обработката на плащанията. Обработката  включва комуникация и IT процес при плащане с карта. Картовите схеми често имат своя собствена дъщерна компания за обработка на платежни операции, но има и много други независими компании, които предоставят услуги по обработка на плащанията. Регламентът изисква да се гарантира независимост между картови схеми и техните структури за обработка. По този начин се предотвратява оператора на картовите схеми да третира по-благоприятно дъщерните си предприятия, спрямо техните конкуренти, независими предприятия, предлагащи подобни услуги. Целта на тази част от регламента е да се направи пазара на обработка по-конкурентен, който да предостави възможност на банките и търговците на дребно възможността да избират най-добрия процесор за техните картови транзакции.

Ключовите промени включват:

Потребителите следва свободно да избират предпочитания начин на плащане: Новите правила позволяват на потребителите да избират, а  търговците  на дребно да  насърчават плащанията с най-рентабилната марка, която минимизира разходите. По-специално, търговците на дребно трябва да инсталират в техните платежни терминали предпочитаната марка, а потребителите ще имат последната дума на избор при извършване на плащането. Досега предпочитаната марка обикновено  се избира от банката издател или от картовата оперативна схема, които имат интерес да изберат марката, генерираща най-висок приход за тях от обменната такса.

Една карта за всички: Възможността да се избере най-предпочитан тип плащане ще стане още по-важна: В момента потребителите често трябва да разполагат с няколко карти за различни картови продукти, издадени от тяхната банка. От сега нататък, потребителите ще могат да изискват от банката  да им издава една карта  co-badge a single card (или в бъдеще за мобилния телефон) с всички картови продукти, които те издават на потребителя (например Visa, MasterCard, Maestro или American Express). Това не променя правото на банката да откаже да предложи на клиентите дадена карта (например премиум карта).

По-добра информация за потребителите: Всички търговци на дребно трябва по ясен и недвусмислен  начин  да показват картите, които приемат,  на входа на магазина и на касата. За онлайн продажбите тази информация трябва да се показва на сайта или на друга приложима електронна или мобилна среда.
Освен това регламентът забранява всякакви териториални ограничения в рамките на Съюза или правила с равностоен ефект в лицензионни споразумения или правила на платежна картова схема по отношение на издаването на платежни карти или приемането на платежни операции, свързани с карти.

Комисията ще следи за прилагането на регламента и въздействието му на пазара
Понастоящем Комисията събира информация от банките, от операторите на картовите схеми и директно от търговците-участници на пазара, за да  установи състоянието на пазара през 2015г., преди влизане в сила на регламента. Комисията ще сравни информацията, събрана в момента, със състоянието на пазара през 2018 г. и ще публикува доклад за резултатите през 2019.

Летища: България трябва да гарантира разделяне на сметките на управляващия орган на летище София



Европейската комисия с мотивирано становище поиска от България да гарантира разделянето на сметките на управляващия орган на летище София, в съответствие с Директива 96/67/ЕО относно наземните услуги в летищата на ЕС. Освен че е управляващ орган на летище София, той също извършва редица спомагателни дейности на летището, и по-специално е лицензиран оператор за наземно обслужване. Тези услуги включват области като поддръжка, зареждане с гориво и обработка на товари, както и регистрация, кетъринг, обработка на багажите и превоз в рамките на летището.
В член 4 от Директива 96/67/ЕО се предвижда, че когато управляващият летището орган предоставя и наземно обслужване, той трябва ясно да отделя сметките за своите дейности по наземно обслужване от сметките за другите си дейности и не може има финансови потоци между дейностите. Това трябва да се проверява от независим одитор. Целта на разделянето на сметките и забраната на финансовите потоци е да се избегне кръстосаното субсидиране на дейностите по наземно обслужване на управляващия орган на летището. Това следва да осигури равнопоставени условия на конкуренция за предоставянето на наземни услуги между управляващия орган на летището и независими доставчици на наземно обслужване.

България има срок от два месеца, за да уведоми Комисията за мерките, които е взела за съобразяване на националното си законодателство с правото на ЕС. В противен случай Комисията може да реши да предяви иск пред Съда на ЕС срещу българските органи.

четвъртък, 30 юни 2016 г.

Енергетика:От 1-ви юли се отваря пазара за доставки на газ между България и Гърция



На 27 юни мрежовите оператори на газ от България и Гърция подписаха споразумение за взаимно свързване, което позволява на играчите на пазара за първи път да транспортират газ между двете страни - включително от втечнени източници на природен газ. Споразумението е в сила от 1-ви юли 2016.

В специално съобщение Европейската комисия приветства споразумението като изключително важна стъпка за прилагане на правилата на ЕС към един от последните трансгранични пунктове в Европа, които до момента са запазили историческите договорености за транзит, съобразени с желанието на една единствена компания.

Споразумението също така е първата стъпка за даване на достъп на други участници на пазара за доставки на газ по направление север или юг - заедно с развитието на  важния трансбалкански коридор за пренос на газ между Гърция, Турция, Македония и Украйна.


Подписаното споразумение е част от амбициозния проект за свързване на пазарите на газ в Централна и Югоизточна Европа Central and South Eastern Europe Gas Connectivity (CESEC). Инициативата стартира през 2015 г. и е подкрепена от 15 страни от ЕС, Енергийната общност, и от Европейската комисия. Голямата цел е да се постигне диверсификация на доставките на газ и да се повиши сигурността на доставките в областта.

Споразумението за взаимно свързване между „Булгартрансгаз“  и оператора на гръцката мрежа DESFA скоро ще бъде последвано от подобни споразумения между българските и румънските и румънските и украинските мрежови оператори. Тези споразумения, заедно с подписаното споразумение през 2015 г. между  мрежовите оператори на Унгария и Украйна, ще спомогнат да се осъществи свързването на  пазарите за газ в региона на Централна и Югоизточна Европа.

събота, 11 юни 2016 г.

Комисар Вестагер: Да изградим енергиен пазар, работещ за потребителите



На 10 юни комисарят по конкуренция на ЕК Вестагер посети България. Тя проведе срещи с президента и министър председателя и министри, които бяха отразени в пресата.
Но освен тези срещи, комисар Вестагер изнесе реч пред участниците на Софийския форум по конкуренция.

Основният акцент на речта й е поставен върху ключовата роля на ЕК и националните органи за защита на конкуренцията за изграждането на конкурентен енергиен пазар, който да работи в интерес на потребителите. Да гарантира  ниски цени,  голям избор и сигурност на доставките на потребителите.
Тя подчертава, че на енергийните пазари оперират мощни компании, които често се изкушават да използват властта си, за да определят по-високи цени или да прилагат практики, чрез които да блокират новонавлизащи конкуренти на пазара, застрашаващи бизнеса им.
                                                                           
Според комисаря, тези компании трябва да бъдат принудени да се съобразяват с правилата за конкуренция и да играят честно. Затова националните органи по конкуренция трябва да имат всички правомощия и да налагат съответните санции.

Конкуренцията на енергийните пазари - случаите на ЕК

Комисар Вестагер посочва конкретни случаи от енергийния сектор, които се разследват от Генерална дирекция „Конкуренция“, поради неспазване на правилата за конкуренция.

Пазар на електричество
Важна част от потреблението на енергия е електричеството. Затова е необходимо производителите на електроенергия да се конкурират, за да продават своята енергия, на по-ниски цени. ЕК работи усилено, за да се свържат националните пазари. До 2020 г. всички държави от ЕС трябва да имат взаимосвързаност, която да им  позволи  да изнасят най-малко 10% от произведената електроенергия. Пълното интегриране на пазарите може да спести на потребителите в ЕС до 40 милиарда евро годишно.

Случаят БЕХ
Комисарят напомня, че ЕК е разследвала Българския енергиен холдинг (БЕХ), който възпрепятства свободния износ на електроенергия. Купувачите са били разделени на две групи – едната група е можела  да продава само в рамките на България, другата да продава само в чужбина.

Случаят приключва през декември 2015 г. с поемане на ангажименти от страна на БЕХ.
Ангажиментите включват и създаване на независима енергийна борса. Търговията чрез борсата ще позволи пазара да стане по – прозрачен, което ще привлече повече участници на пазара. А това означава по-голяма конкуренция, и по-ниски цени.

Пазар на газ


Пазарите на газ работят най-добре когато природния газ тече свободно между страните. По този начин, газовите компании могат да купуват газ от чужбина, ако цените там са по-ниски.
За тази цел е необходимо да има взаимосвързаност на пазарите. Завършването на всички междусистемни връзки, които са планирани в Европа - включително връзките на България към Гърция, Сърбия, Румъния и Турция, ще доведе до засилване на конкуренцията. Природният газ ще може да тече по-лесно в рамките на Европа. Конкуренцията ще се гарантира благодарение и на новите източници за доставка на природен газ.

 Случаят "Газпром"
Комисар Вестагер посочва разследването за злоупотреба срещу "Газпром" като едно от най-важните антитръстови разследвания на пазара на газ. Защото "Газпром" продава газ на осем страни от Централна и Източна Европа, прилагайки ограничителни практики. Тези практики ограничават  свободното движение на газа. В договорите за продажба на газ "Газпром"  включва цяла поредица от ограничения срещу препродажбата на  газа в чужбина. Тези договори включват клаузи за териториални ограничения, които изолират страните една от друга. Благодарение на тези ораничения "Газпром" може да налага несправедливи цени в пет различни държави, включително и в България.

Случаят БЕХ
Комисар Вестагер напомня също, че ЕК разследва Българския енергиен холдинг, тъй като първоначалната оценка показва, че БЕХ и неговите дъщерни дружества злоупотребяват с господстващото си положение като възпрепятстват други предприятия да доставят газ в България.

И двете дела срещу БЕХ и "Газпром" са текущи разследвания, така че остава да се види как те ще бъдат приключени.