понеделник, 27 февруари 2012 г.

Енергетика: България изостава с въвеждането на Третия енергиен пакет

Днес Европейската комисия обяви, че към днешна дата България все още не е въвела в законодателството си двете директиви за електроенергия и природен газ, което е в противоречие с правилата на ЕС.

Комисията отново напомня, че отварянето на енергийните пазари е от съществена важност за конкурентоспособността на икономиката на ЕС като цяло. Ефективният, взаимосвързан и прозрачен вътрешен енергиен пазар в Европа ще предложи и на потребителите избор между различни дружества, доставящи природен газ и електроенергия, и ще направи пазара достъпен за всички доставчици.

Директивите за електроенергията и природния газ от третия енергиен пакет трябваше да се транспонират от държавите-членки до 3 март 2011 г. Към днешна дата България, Кипър, Испания, Люксембург, Нидерландия, Румъния и Словакия не са информирали Комисията относно никакви мерки за транспониране на двете директиви, а Естония не е внесла информация по отношение на Директивата за природния газ.

Поради това днес Комисията изпраща 15 мотивирани становища на тези 8 държави-членки, за да ги прикани настоятелно да спазят правното си задължение. Държавите-членки имат срок от два месеца, за да предприемат мерки. Ако не спазят задължението си, Комисията може да заведе иск срещу тях пред Съда на Европейския съюз.

През февруари 2011 г. държавните и правителствени ръководители на ЕС обявиха нуждата от завършване на вътрешния енергиен пазар до 2014 г. Своевременното и пълно транспониране на европейското законодателство относно единния пазар на природен газ и електроенергия в националните нормативни уредби е от съществена важност за постигането на тази цел. Третият енергиен пакет съдържа важни разпоредби за правилното функциониране на енергийните пазари, включително нови правила за отделянето на мрежите, за укрепване независимостта и правомощията на националните регулаторни органи и правила за подобряване на дейността на пазарите на дребно в интерес на потребителите.

неделя, 12 февруари 2012 г.

Енергетика:Проекти свързани с диверсификация на газовите доставки за България

Европейската енергийна политика има амбициозната цел до 2014 г. да се изгради единен европейски енергиен пазар. Три са целите, които преследва европейската енергийна политика.
- конкурентоспособност;
- сигурност на доставките;
- устойчивост
На практика целите могат да се постигнат само чрез взаимосвързан и добре функциониращ вътрешен енергиен пазар, подкрепян с координираните действия за солидарност от страна на държавите-членки. Такъв пазар е възможен само ако се изгради съответстваща общоевропейска инфраструктура, която да гарантира свободното движение на енергийните ресурси -електроенергия и газ от Север на Юг и Изток-Запад.

Енергийният коридор Север-Юг е част от програмата с енергийните приоритетни проекти на Европа. Целта е чрез коридора да се подобри сигурността на доставките и да се насърчи интеграцията на пазара на газ чрез диверсификация на източниците и маршрутите за свързване на източници за доставка на газ чрез Балтийско, Адриатическо и Черно море, както и чрез необходимите вътрешни връзки на пазара.
Във връзка с изпълнението на тези проекти е създадена Група на високо равнище за Север-Юг междусистемни връзки, която има за цел да насърчава изпълнението на проекти за енергийна инфраструктура и подобряване на сигурността на доставките и развитието на пазара в региона . Работните групи са три- (газ, електричество и петрол), които  подкрепят работата на Групата на високо равнище.

За да се изпълнят заложените  цели за изграждане на взаимносвързан газов пазар е необходим сериозен ангажимент и сътрудничество както от страна на Европейската комисия, така и от държавите-членки, разположени по оста Север-Юг. Затова на 23 ноември, 2011 представители от Австрия, България, Хърватска, Чешката република, Германия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Словения и комисар по въпросите на енергетиката Гюнтер Йотингер подписаха Меморандум за разбирателство (MoU), в който изразяват своята обща воля за по-нататъшно развитие на европейския пазар за електроенергия, газ и петрол в региона. Меморандумът за разбирателство е с приложен "План за действие за енергийни връзки Север-Юг в Централна и Източна Европа", съдържащ приоритетните регионални проекти, както и списък на конкретните действия, които следва да бъдат предприети.
Резултатът от изпълнението на изброените в плана регионални инфраструктурни проекти следва да е взаимосвързване на пазарите на газ в Централна и Източна Европа. Проектите са подбрани от Групата на високо равнище, въз основа на критерии за приоритетни проекти, посочени в насоките за енергийните инфраструктури от общ интерес на Европейската комиси.

Коридорът  Север - Юг и ролята на България
Коридорът Север-Юг включва и  проекти, касаещи газовия пазар на  България.  Проектите  предвиждат изграждането на взаимносвързан газов маршрут Север-Юг, който да интегрира пазара и по този начин да се осигури  внос на газ от източници на Балтийско, Черно и Адриатическо море, което от своя страна да доведе до подобряване на сигурността на доставките в региона.
Проектите позволяват в региона на Южния коридор да се осъществява внос от нови източници на газ: например от проекти като "Набуко", ITB, IGB (ITGI), IAP (TAP). Тези проекти са идентифицирани като проекти от значение за региона на Централна и Източна Европа и ще бъдат допълнително обсъдени в рамките на регионалното сътрудничество между страните от Югоизточна Европа и Южния коридор.

Основни характеристики на проектите за България, чието изграждане ще доведе до диверсификация на газовите доставки:

Обратен поток при Черна вода Negru Voda
Обратен поток от България към Румъния, който ще е с капацитет 14 милиона кубически метра /d
(1) Интеграция на транзитният газопровод с преносната мрежа - обратен поток Исакча
(2) Интеграция на транзитният газопровод с преносната мрежа в България

Рехабилитация, модернизация и разширяване на българската газопроводна система
Проектите включват изграждане на южните взаимовръзки с Гърция IGB и Турция ITB, както и връзката с Република Сърбия и Румъния. След изграждането на южната част на взаимовръзките българската преносна система трябва да има капацитет да осигури транспортирането на каспийски и втечнен LNG газ за Югоизточна Европа - Румъния, Сърбия, БЮР Македония чрез северните взаимовръзки с Румъния IBR и Сърбия IBS и съществуващия газопровод до Бившата югославска република Македония.

Изграждане на терминал във Варна за внос на втечнен газ
Терминалът ще позволи на България да получава азерски природен газ от грузинското крайбрежие на Черно море, транспортиран с плавателни съдове за компресиран газ през Черно море.

Интеграция на транзитната и преносната газова мрежа на България
Чрез интеграцията на преносната и транзитна мрежа на страната и откриването на нови изходящи точки ще се постигне по-голяма ефективност при транзитното преминаване на газ през страната. Това ще увеличи капацитет на преносната мрежа

Взаимна връзка Турция- България Interconnection Turkey- Bulgaria (ITB)
ITB ще гарантира в междинния период сигурност и диверсификация на доставките на газ за България и Югоизточна Европа от Азербайджан и от турските терминали за втечнен природен газ. България и Турция имат подписан меморандум за разбирателство в началото на 2010 г., който подкрепя изпълнението на проекта ITB. ITB е подкрепен от страна на Азербайджан, според Протокола, подписан между SOCAR и Булгартрансгаз.

В таблицата са систематизирани данните за 6-те проекта. За интерконекторите Турция-България и Гърция-България се предвижда модернизация, която да приключи съответно до 2017 и 2020 г, чиято цел е увеличаване на капацитета.



Наскоро ЕК публикува  специален доклад "Анализ на пазара и приоритетите за бъдещото развитие на газовия пазар и инфраструктурата в Централна и Източна Европа в рамките на коридора за взаимносвързване на евнергийните пазари  Север- Юг" .
Анализът използва правилото  "N - 1", за да установи кои от проекти са жизненоважни за енергийната газопреносна система на държавите-членки и биха осигурили  енергийната им независимост. Правилото е приложено поотделно за всеки един от пазарите на Централна и Източна Европа. Анализът установява, че в повечето от страните има наличието на алтернативни инфраструктури, но те не са  достатъчни, за да  покрият търсенето в случаите на внезапно  прекъсване на доставката на газ от най-голямата инфраструктурна единица. Тези алтернативни газопроводи не са в състояние да покрият както търсенето, така и транзитните нужди и на практика това води до затруднение при доставките на газ в региона. Решението в тези случаи е да се осигури реверсивност на газовите потоци и да се изградят нови инфраструктури, които да увеличат предлагането на газ на пазара в случай на екстремни събития на пазара. За тази цел в доклада се прави анализ, чрез прилагане на формулата N – 1, на всеки един от планираните проекти в държавите-членки и се дава оценка кои от проектите и в какъв срок ще са в състояние да задоволят търсенето, ако възникнат проблеми с прекъсване на доставките на газ от страна на най-големия доставчик на пазара.


Резултати от прилагане на правилото N-1спрямо проектите на България 
Анализът е направен въз основа на допускането, че са прекъснати доставките на газ по газовата инфраструктура между Румъния и България (RO - BG-78 милиона кубически метра / г-жълтата стрелка на картата). Това е единствената входна точка на газ в страната, така че ако спрат доставките по нея, на практика при съществуващите в момента условия, се прекъсват изцяло доставките на газ в България. В същото време  Гърция и Турция,  имат възможност да покриват нуждите си от газ  и от други източници, тъй като тяхната инфраструктура дава възможност за диверсификация на доставките. През България се транзитира газ за Бившата югославска република Македония, която също няма  други варианти за снабдяване с газ. Според анализа в доклада бъдещите доставки на газ  от новите инфраструктурни проекти "Набуко" и "Южен поток", които евентуално ще минават през България, също не биха били достатъчни за покриване на търсенето.

Формулата N-1 е приложена към шестте проекта (посочени в таблицата) . След прилагането й се очертава, че  два са основните проекта, които  биха осигурили достатъчен капацитет и то след тяхното модернизиране за покриване на върховото потребление, и биха покрили изцяло търсенето в случай на срив на доставките от най-големия доставчи. Това са интерконекторите Турция-България и Гърция - България, които към момента  са най-перспективни що се отнася до възможността да осигурят капацитет, който да осигури  върховото потребление, съответно след 2017 г.  и 2020 г. 
И накрая ще допълня, че за изграждането на интерконектора Гърция-България има осигурено европейско финансиране в размер на 45 млн. евро.

събота, 11 февруари 2012 г.

Енергетика: Как се изчислява енергийната независимост

„Ние сме партньори и ще окажем помощ на България да получи енергийна независимост и сигурност, както и да опази прекрасната си природа” заявява държавния секретар на САЩ при посещението си в България.
Едва ли може да се оспори, че енергийната независимост е ключов фактор за гарантиране на националната сигурност на една страна. Това са днешните реалности в света. Националната сигурност е в пряка зависимост и е право пропорционална на енергийната независимост. Но, питам се защо все чакаме отвън, пък било то и от световен лидер като САЩ, да ни се казва и подсказва, че трябва да отстояваме енергийната си независимост, че в съвременните условия тя е ключово условие за водене на независима политика от всяка съвременна демократична държава. Нима не е по-достойно сами да се опитаме да градим енергийната си политика. България има реален шанс като член на ЕС да започне да определя енергийната си политика, въз основа на европейското си членство, европейското енергийно законодателство и европейското финансиране и по този начин да гарантира енергийната си независимост.
Още повече, че след газовата криза през 2009 г, която засегна заедно с България почти една трета от държавите на ЕС, беше даден ясен сигнал към държавите-членки, че трябва да осигурят енергийната си независимост, чрез диверсификация на газовите доставки. За тази цел бе приет и РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 994/2010 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 октомври 2010 година относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО на Съвета
Регламентът изисква от държавите- членки да улеснят диверсификацията на енергийните източници и на пътищата и източниците за доставка на газ, за да се намали въздействието на евентуални кризи, породени от прекъсване на доставките на газ.
В регламента е заложена формула, чрез която количествено да се измери независимостта на държавите-членки или т.нар. принцип N-1, който  разглежда реалистичен сценарии с допускане на срив (прекъсване на доставките) на най-голямата единична газова инфраструктура. Използването на срива на подобна инфраструктура представлява мерило и рационална изходна точка за анализ на сигурността на доставките на газ за всяка държава-членка и съответно дава възможност тя да  прецени какви количества са необходими, за да  компенсира подобен срив.
Регламентът вменява на държавите – членки да вземат мерки, чрез които да гарантират най-късно до 3 декември 2014 г., че в случай на прекъсване на доставките от най-голямата единична газова инфраструктура, капацитетът на останалата инфраструктура, определен по формулата N-1, ще е в състояние да достави необходимите количества газ за задоволяване на общото търсене на газ в района на изчислението за един ден на изключително голямо търсене на газ, настъпващ със статистическа вероятност веднъж на 20 години. До 3 декември 2011 г. определеният от държавата-членка компетентен орган следва да направи пълна оценка, въз основа на общи елементи, на рисковете за сигурността на доставките на газ в своята държава-членка, които са изброени в регламента.
Как се изчислява енергийната независимост?
1. Дефиниция на формулата N-1
Формулата N-1 описва способността на техническия капацитет на газовата инфраструктура да задоволи цялото търсене на газ в района на изчислението в случай на прекъсване на най-голямата единична газова инфраструктура в ден с изключително високо търсене, настъпващ със статистическа вероятност веднъж на 20 години.
Газовата инфраструктура включва газопреносната мрежа, включваща междусистемните връзки, както и съоръженията за производство, ВПГ и съхранение, свързани с района на изчислението.
Техническият капацитет на всички останали налични газови инфраструктури в случай на прекъсване на най-голямата единична газова инфраструктура следва да бъде поне равен на сумата на общото дневно търсене на газ в района на изчислението в течение на ден на изключително голямо търсене на газ по време на най-студения период, настъпващ със статистическа вероятност веднъж на 20 години. „Технически капацитет“ означава максималния гарантиран капацитет, който операторът на преносната система може да предложи на ползвателите на мрежата, като вземе под внимание целия обем на системата и експлоатационните изисквания на преносната система.
Резултатите от формулата N-1, изчислени, както е показано по-долу, трябва да бъдат поне равни на 100 %.
2. Метод за изчисляване на формулата N-1

3. Определения на параметрите на формулата N-1:
„Район на изчислението“ означава географски район, за който е изчислено прилагането на формулата N-1, определен от компетентния орган на държавата-членка.
Определение от страна на търсенето
 където:
„D max “ означава общото дневно търсене на газ (в млн. куб. метри за денонощие) в района на изчислението за ден на изключително голямо търсене на газ, настъпващ със статистическа вероятност веднъж на 20 години.
Определение от страната на предлагането
където:
„EP m “ е техническия капацитет на входните пунктове (в млн. куб. метри за денонощие), различен от съоръженията за производство, ВПГ и съхранение, които се обозначават с P m , S m и LNG m , и представлява сумата от техническите капацитети на всички гранични входни пунктове, които могат да доставят газ до района на изчислението;
„P m “ е максималния технически добивен капацитет (в млн. куб. метри за денонощие) и представлява сбора от максималния технически дневен производствен капацитет на всички съоръжения за добив на газ, който може да бъде доставян на входните пунктове в района на изчислението;
„S m “ е максималната техническа подаваща способност на съоръженията за съхранение (в млн. куб. метри за денонощие) и означава сбора от максималния технически дневен капацитет на изтегляне от всички съоръжения за съхранение, който може да бъде доставян на входните пунктове в района на изчислението, като се вземат предвид съответните им технически характеристики;
„LNG m “ е максималния технически капацитет на съоръженията за ВПГ (в млн. куб. метри за денонощие) и представлява сбора от максималния дневен технически възможен капацитет за изпращане към системата на всички съоръжения за ВПГ в района на изчислението, като се отчитат критичните елементи като разтоварване, спомагателни услуги, временно съхранение и регазификация на ВПГ, както и техническият капацитет за изпращане към системата;
„I m “ представлява техническия капацитет на най-голямата единична газова инфраструктура (в млн. куб. метри за денонощие), с най-големия капацитет да снабдява района на изчислението. Когато няколко газови инфраструктури са свързани към обща газова инфраструктура нагоре или надолу по веригата и не могат да бъдат експлоатирани поотделно, те се разглеждат като една единична газова инфраструктура.
4. Изчисляване на формулата N-1 чрез използване на мерки от страна на търсенето

Определение от страна на търсенето
където:
„D eff “ представлява тази част от D max (в млн. куб. метри за денонощие), която в случай на прекъсване на доставките може в достатъчна степен и навреме да бъде компенсирана от подходящи пазарни мерки от страна на търсенето съгласно член. Мерките са посочени в 5, параграф 1, буква б) и член 6, параграф 2 на регламента.
Изчислението по формулата е първата стъпка, с която обективно следва да се направи оценка за степента на енергийната зависимост или независимост при доставки на газ. За България едва ли е необходимо да се прилагат толкова сложни формули. Действителността е пределно ясна, България е зависима само от един единствен доставчик -  Русия и няма други алтернативни източници за доставка на природен газ или N = 1,  а резултата  е 1-1= 0 .
А както беше посочено по-горе резултатът от формулата N-1,  трябва да бъде  равен поне на 100%.
Изводът може да бъде само един. България трябва да работи целенасочено за диверсификация на газовите доставки, за да гарантира енергийната си независимост.

За проектите, които биха осигурили енергийната независимост на страната в следващата публикация....

четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Енергетика: Доклад на Европейската сметна палата за финансовата помощ отпусната на АЕЦ „Козлодуй”

На осми февруари 2012 г. Европейската сметна палата оповести специален доклад относно предоставената финансова помощ от ЕС за извеждане от експлоатация на ядрените реактори в България, Литва и Словакия. Специалният доклад разглежда изпълнението на програмите за извеждане от експлоатация от 1999 г. до края на 2010 г. на осем неподлежащи на модернизация ядрени реактора в България, Литва и Словакия, които са финансирани общо с 2,85 милиарда евро за периода 1999—-2013 г. Одитът на палатата проверява дали финансираните от ЕС действия са разработени в съответствие с установените нужди и дали се изпълняват съгласно изготвения план, както и дали механизмите за управление са подходящи.
Палатата установява, че България, Литва и Словакия са спрели реакторите в съответствие с поетия от тях ангажимент и са завършили важни етапи от извеждането от експлоатация на реакторите, но основният процес все още предстои, а приключването му е засегнато от сериозен недостиг на средства за следващия период- около 2,5 милиарда евро.
Палатата посочва няколко основни проблема по приключване на програмата при извеждане от експлоатация на ядрените реактори:
  • Определянето на дейностите по извеждане от експлоатация все още продължава;
  • Големи инфраструктурни проекти са изправени пред закъснения и преразходи;
  • Разчетите на разходите не са пълни, тъй като липсва основна информация относно радиоактивните отпадъци и/или необходимите съоръжения и технологии за тяхното управление;
  • Финансирани са множество действия за смекчаване на последиците от предсрочното спиране на реакторите, но не е известно до каква степен тези последици са неутрализирани;
  • Липсва изчерпателна оценка на нуждите, определяне на приоритети и дефиниране на конкретни цели. Отговорностите са неясни. Комисията наблюдава по-скоро изпълнението на бюджета и проектите, отколкото постигането на програмните цели като цяло.
В доклада се прави оценка на конкретни проекти по извеждане от експлоатация на ядрените реактори на трите централи:

За проектите свързани с АЕЦ „Козлодуй” са направени следните констатации:
За одитиран проект 13
Консултантски услуги за групата за управление на проекти: консултантска помощ за изпълнение на дейностите по извеж¬дане от експлоатация на блокове 1—4 на АЕЦ „Козлодуй“.
Оценка на Палатата:
Въпреки че консултантът на Групата за управление на проекти е имал основна роля при изменението на стратегията за извеждане от експлоатация, управлението на този проект е засегнато от различни недостатъци:
• закъснения на проектите;
• недостатъчно надеждни разчети на разходите за извежда¬нето от експлоатация;
•недостатъчно надежден разчет на разходите за дейностите по извеждане от експлоатация - недостатъчно подробно описание на дейностите по извеждане от експлоатация, които следва да бъдат извършени;
•липса на описи на радиоактивните отпадъци;
•значителна част от консултантската дейност се отнася до администрирането на проекта, а не до технически консулта¬ции относно изпълнението на процеса на извеждане от експлоатация.
За одитиран проект 14
Хранилище за сухо съхраняване на отработено ядрено гориво (ХССОЯГ): проектиране и изграждане на ХССОЯГ за съхраняване на касети отработено ядрено гориво в контейнери.
Оценка на Палатата:
Този проект е засегнат от сериозно закъснение и преразход на планирания бюджет:
• завършването на ХССОЯГ закъснява с 2,5 години;
•модификациите в първоначалните изисквания са довели до увеличаване на цената и до промяна на ценовата база за договора, която до момента е предизвикала преразход на бюджета от 19 %.
За одитиран проект 15
Съоръжение за третиране и кондициониране на твърди радиоактивни отпадъци с висок коефициент на намаляване на обема:проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръжение за плазмено изгаряне с висок коефициент на намаляване на обема на ниско- и средноактивни отпадъци.
Оценка на Палатата:
При този проект съществува сериозен риск от отклоняване от първоначалния бюджет. Избрана е експериментална технология без действително да е доказана нейната ефективност и без надлежно разглеждане на оперативните разходи на съоръжението.
За одитиран проект 16
Човешки ресурси: насърчаване на ефективното използване на наличните човешки ресурси в блокове 1—4 на АЕЦ „Козлодуй“ за изпълнение на актуализираната стратегия за извеждане от експлоатация, като се запазят знанията на персонала на АЕЦ и се осигури динамичен преход от оперативен режим към извеждане от експлоатация.
Оценка на Палатата:
Отпускането на средства за персонала, участващ в изпълнени¬ето на задачите, предхождащи извеждането от експлоатация, не е предизвикало организационни промени, които:
•да позволят ясно обособяване на персонала, работещ по прехода към организация за извеждане от експлоатация, и
•да осигурят централизиран и адекватен мониторинг на дейностите, предхождащи извеждането от експлоатация

С оглед на направените констатации Палатата препоръчва на Комисията да извърши подробна оценка на нуждите, която да включва постигнатия от програмите напредък, предстоящите дейности и цялостен план за финансиране, определящ източниците на средства. Преди да се извършват допълнителни разходи, Комисията следва да анализира наличните ресурси и очакваните ползи, като се обвържат целите с наличния бюджет и се определят показатели за изпълнение, които да позволяват извършването на необходимия мониторинг и отчитане. Отпускането на допълнителна финансова помощ след 2013 г. ще се основава на оценка на допълнителните предимства от подобна интервенция на ниво ЕС, конкретните дейности, които ще бъдат финансирани от бюджета на ЕС и отчитане на другите механизми за финансиране, като например структурните фондове.

сряда, 1 февруари 2012 г.

Енергетика:Доклад за шистовия газ в Европа

На 27 януари 2012 г. Комисията публикува доклад, в който е направено проучване на лицензионните и разрешителни процедури при одобряване на  проекти за проучване и добив  на шистов газ. Въз основа на анализ на процедурите в четири държави-членки на ЕС (Франция, Германия, Полша и Швеция), проучването стига до заключение, че няма значителни пропуски по отношение на обхвата на настоящата законодателна рамка на ЕС при  регулиране на дейностите по проучване и добив на шистов газ.
В докладът се правят изводи, че е необходимо подобряване на националните регулаторни рамки, тъй като са се очертали проблеми свързани с  ограниченото  участието на обществеността в процедурите и  процеса по разрешаване на проучванията за шистов газ.
Повече информация за доклада.