Европейската комисия публикува насоки, чрез които цели да помогне
на потребителите, предприятията и обществените органи да се включат уверено в
икономиката на споделянето.
Какво представлява икономиката на споделянето
Икономиката
на споделянето е бързо развиващ се бизнес, който включва разнообразна гама от
дейности: например споделяне на къщи, пътуване с автомобил и битови услуги.
На английски се появиха няколко термина, които описват този нов дял от
икономиката:"sharing economy",
"peer-to-peer economy" или "demand economy".
В своите
документи Комисията използва широко
понятието като включва всички бизнес модели, предимно на базата на сделки между
партньори, където дейността е улеснена от съвместни платформи, които създават
отворен пазар за временно използване на продукти или услуги. Такъв тип сделки
често не включват промяна на собствеността, и могат да бъдат извършени с
реализиране на печалба или с идеална цел.
През последните години икономиката на споделянето бързо се развива и достига значителни пазарни дялове в някои сектори.
През последните години икономиката на споделянето бързо се развива и достига значителни пазарни дялове в някои сектори.
Така например
брутния приход в ЕС от платформи за
сътрудничество и доставчици се очаква да бъде 28 милиарда € през 2015 г.
Приходите в ЕС в пет ключови сектори (краткосрочно отдаване под наем, превоз на
пътници, битови услуги, професионални и технически услуги, съвместно финансиране)
почти се е удвоил в сравнение с предходната година. Налице е потенциал за
бързо развитие на нови пазари, навлизане на нови предприятия и
разширяване на услугите, предлагани чрез
икономиката на споделяне.
Според допитване на Евробарометър потребителския интерес постоянно се засилва към услугите предоставяни чрез икономиката на споделянето.
Според допитване на Евробарометър потребителския интерес постоянно се засилва към услугите предоставяни чрез икономиката на споделянето.
Икономиката на споделянето има потенциал да създава нови възможности за потребителите и предприемачите и да допринесе за създаване на нови работни места и растеж в ЕС.
Примери във видеото по-долу.
;
Обяснимо е,
че това бурно развитие и успех на платформите за сътрудничество среща отпор от
участниците на съществуващите традиционни пазари. Но трудно могат да се спрат
иновациите, които дават възможност на отделните граждани да предлагат услуги и по
този начин да се отворят нови възможности за заетост, гъвкаво работно време и нови
източници на доходи. За потребителите, икономиката на споделянето може да
осигури ползи чрез предлагане на нови услуги, както и традиционни услуги на по-ниски
цени.
Трябва да се признае обаче, че в много държави членки под натиска
на традиционните участници на пазара националните и местни органи реагират с множество различни регулаторни мерки. Този
фрагментарен подход към новите бизнес модели създава несигурност за
традиционните оператори, новите доставчици на услуги и потребителите и може да
възпрепятства иновациите, създаването на работни места и растежа.
За да се избегне подобно разнопосочно въвеждане на
регулации, Комисията публикува насоки, с които цели да подпомогне държавите членки
балансирано да развиват икономиката на
споделянето. Целта е да се насърчава
регулаторна среда, която позволява развитието на нови бизнес модели, като в
същото време защитава потребителите и гарантира справедливо данъчно облагане и условия
на труд.
В публикуваното съобщение
„Европейска програма за икономика на споделянето“, което не е правно
обвързващо, се предоставят насоки за това как съществуващото право на
ЕС следва да се прилага към този динамичен и бързо променящ се сектор, като се
поясняват основни въпроси пред участниците на пазара и публичните органи:
Какъв вид изисквания за достъп до пазара могат да бъдат налагани?
Доставчиците на услуги трябва да бъдат задължени да
получават разрешителни за упражняване на дейности или лицензи само когато това
е абсолютно необходимо с оглед на постигането на съответните цели от обществен
интерес. Абсолютната забрана за дадена дейност следва да бъде единствено крайна
мярка. От платформите не бива да се изискват разрешения за упражняване на
дейности или лицензи, когато те действат само като посредници между потребителите
и лицата, предлагащи реалната услуга (например услуга в областта на транспорта
или настаняването). Държавите членки трябва също така да правят разлика между
отделни граждани, които предоставят услуги в отделни случаи, и доставчици,
действащи в изпълнение на професионалните си задължения,
например като определят прагове въз основа на равнището на активност.
Кой носи отговорност, ако възникне проблем?
Платформите за сътрудничество могат да бъдат освободени от
отговорност за информацията, съхранявана от тях от името на предлагащите дадена
услуга. Те не следва да бъдат освобождавани от отговорност за услугите,
предоставяни от самите тях, като например платежни услуги. Комисията насърчава платформите
за сътрудничество да продължат да предприемат доброволни действия за борба с
нелегалното съдържание онлайн и за повишаване на доверието.
Как потребителското право на ЕС защитава потребителите?
Държавите членки трябва да гарантират, че потребителите се ползват с високо равнище
на защита от нелоялни търговски практики,
като в същото време не налагат непропорционални задължения на физически лица, които предоставят услуги само в отделни случаи.
Кога съществува трудово правоотношение?
Трудовото право до голяма степен попада в обхвата на
националните компетенции, като се допълва от минималните социални стандарти и
съдебната практика на ЕС. Държавите членки по желание могат да вземат предвид критерии,
като отношение на подчинение на платформата, естество на работата и възнаграждение,
когато решават дали някой може да бъде считан за нает от дадена платформа лице.
Какви данъчни правила са в сила?
Доставчиците на услуги и платформите в контекста на икономиката на споделянето трябва да
плащат данъци като всички други участници в нея.
Става дума за данък общ доход, данък върху корпоративните
приходи и данък добавена стойност. Държавите членки се насърчават да продължат
да опростяват и поясняват прилагането на данъчните правила в условията на
икономика на споделянето. В икономиката на споделянето платформите трябва да
сътрудничат в пълна степен на националните органи за регистриране на
икономическата активност и улесняване на събирането на данъци.
В съобщението се приканват държавите членки да преразгледат и, когато е уместно, да променят съществуващото национално законодателство в съответствие с насоките на Комисията. Комисията ще следи бързо променящата се регулаторна среда, както и развитията в сферата на бизнеса и икономиката. Тя ще следи тенденциите във връзка с цените и качеството на услугите и ще открива евентуални пречки и проблеми, произтичащи от различаващи се национални разпоредби или регулаторни пропуски.
За повече информация
Често задавани въпроси
Съобщение за европейската програма за икономика на споделянето
Работен документ на службите на Комисията: Европейска програма за икономика на споделянето — допълващ анализ
Икономиката на споделянето на сайта на Комисията
Обобщаващ доклад за обществената консултация във връзка с икономиката на споделянето
Евробарометър: Използване на платформи за сътрудничество
Няма коментари:
Публикуване на коментар