Комисията публикува
специфични за всяка държава препоръки,
съдържащи насоки за икономическите политики на всички държави — членки на ЕС, в
контекста на пандемията от коронавирус. Те са съсредоточени върху
най-неотложните предизвикателства, породени от пандемията, и върху
възобновяването на устойчивия растеж.
Структурата
на препоръките се основава на две цели: в краткосрочен план — смекчаване на
сериозните отрицателни социално-икономически последици от пандемията от
коронавирус; и в краткосрочен до средносрочен план — постигане на устойчив и
приобщаващ растеж, който улеснява зеления преход и цифровата трансформация.
Препоръките за България
Според анализа на ЕК, икономиката на България e засегната тежко от кризата и това се отразява
както на сектора на услугите, така и на производствения сектор. Отрицателното
въздействие е утежнено от намаляващото търсене и предлагане, както и от
смущенията в световните вериги за създаване на стойност.
От ключово значение е бързото и ефективно
прилагане на предприетите мерки от правителството за запазване на заетостта и подобряване на ликвидността на
дружествата, особено на МСП, и на самостоятелно заетите лица.
COVID-19 оказа допълнителен натиск върху
българската здравна система, чиято достъпност вече е ограничена в резултат на слабото
публично финансиране, ограниченото покритие на здравното осигуряване, малкия
брой медицински сестри и неравномерното географско разпределение на здравните
работници. Следователно цялостната устойчивост, достъпност и капацитет на
българската здравна система се нуждаят от укрепване.
Според прогнозата на Комисията се очаква
безработицата да нарасне до 7,0 % през 2020 г. и да намалее до 5,8 % през 2021
г.
От началото на извънредното положение безработицата
в сектора на хотелиерството и ресторантьорството, в големите градове, както и
сред хората, завършили най-много средно образование, е нараснала с бързи темпове. Настоящият
контекст дава основание работодателите и работниците, включително самостоятелно
заетите лица, да получат широка подкрепа в сътрудничество със социалните партньори,
за да се предотвратят по-нататъшни загуби на работни места.
Кризата, свързана с COVID-19, засяга в
непропорционално голяма степен уязвимите групи и изостря съществуващите
социални предизвикателства.
Неравенството по отношение на доходите в България е
сред най-високите в ЕС, а ефектът на данъчните и осигурителните системи върху
неговото намаляване — сред най-слабите в Съюза.
За да се
преодолее кризата, е необходимо да се предприемат мерки за отстраняване на
недостатъците, установени още през предходните години, и по-специално по отношение
на схемата за минимален доход, която се нарежда сред най - неподходящите схеми
в ЕС по отношение на извеждането на възползващите се от нея хора от бедността.
В България все още има поле за подобряване на
качеството на образованието и обучението, на съответствието им с нуждите на
пазара на труда и на приобщаващия им характер. България е сред държавите
членки, в които социално-икономическото положение има най-голямо влияние върху
резултатите от обучението. Общото ниво на цифровите умения на населението
(16—74 г.) е ниско, включително и сред младите хора (16—19 г.).
Подобряването на цифровите умения, например чрез
повече образователни степени и учебни програми, съобразени с информационните
технологии, би могло да помогне за адаптирането към промените на пазара на
труда, произтичащи от цифровизацията, и към необходимостта да се работи от
разстояние в цифрова среда.
В същото време 11 % от учениците все още не
разполагат с компютри и/или достъп до интернет, а 2 000 учители — с компютри.
Ето защо осъществяваното в момента дистанционно обучение е свързано с риск от
влошаване на вече големите неравенства в областта на образованието и
обучението: подобряването на цифровите умения на всички ученици и на достъпа им
до подходяща техническа инфраструктура би имало положително дълготрайно
въздействие върху достъпа им до образование, по-специално за уязвимите групи,
включително ромите, като по този начин ще допринесе за намаляването на високия
процент на преждевременно напускащите училище сред тях.
Кризата
подчерта стратегическото значение на ефективната публична администрация и на
доброто функциониране на цифровото управление, включително електронното
здравеопазване и електронните обществени поръчки. ЕС подкрепи реформите в тази
област, но тяхното изпълнение напредва твърде бавно и това се отрази
отрицателно на ефективността на публичния сектор по време на периода на
ограничителните мерки. Поради това България изостава в предоставянето на
електронни услуги и тяхното ползване от гражданите и предприятията следва да се
насърчи. Проблемите в областта на киберсигурността и сигурността на критичната
инфраструктура също трябва да бъдат изцяло разрешени.
В бъдеще ефективната публична администрация ще
бъде от ключово значение за осигуряване на навременното и ефективно изпълнение
на мерките за възстановяване. Сътрудничеството и координацията на всички
равнища на управление, включително по отношение на обществените поръчки и
концесиите, както и по отношение на наблюдението на пазара, продължават да
бъдат особено важни.
Кризата изведе още повече на преден план
значението на цифровизацията и иновациите — области, в които резултатите на
България, и по-специално на нейните малки и средни предприятия (МСП), са много
под средните за ЕС.
Икономиката на България е с най-интензивното
използване на ресурси и енергия и с най-високите емисии на парникови газове в
ЕС, а нуждите от инвестиции в областта на енергетиката и декарбонизацията за
улесняване на прехода към неутралност по отношение на климата са съществени,
както е описано в Интегрирания план на България в областта на енергетиката и
климата.
Мерките за трансформиране, насочени към
преодоляване на високата енергоемкост на България, прекомерната зависимост от
изкопаеми горива и неефективното използване на енергията и ресурсите, са на
много ранен етап. В националния план в областта на енергетиката и климата се
подчертава ангажиментът на България да декарбонизира икономиката си до 2050 г.
в контекста на Европейския зелен пакт, но се заявява също намерението на
страната да запази зависимостта си от местните източници на лигнитни въглища до
2050 г. и след това.
Покритието и качеството на транспортната инфраструктура
в България остават под средното ниво за ЕС, а трансевропейската транспортна
мрежа все още не е завършена. Мрежата от мултимодални платформи, някои
железопътни и пътни участъци, както и европейските системи за управление на
железопътния трафик и интелигентните транспортни системи все още не са
достатъчно развити.
Необходимо е да се обърне внимание на важни
въпроси, свързани с околната среда, тъй като те засягат устойчивия растеж и
създават допълнителни рискове за здравето по време на кризата, свързана с
COVID-19. България е сред държавите членки с най-много смъртни случаи,
причинени от замърсяването, а управлението на отпадъците и спазването на
задълженията за събиране и пречистване на градските отпадъчни води продължават
да бъдат предизвикателство.
Програмирането на Фонда за справедлив преход за
периода 2021—2027 г. би могло да помогне на България за посрещането на някои от
предизвикателствата, свързани с прехода към неутрална по отношение на климата
икономика. Това ще позволи на България да използва този фонд по най-добрия
начин.
Наличието на ефективно функционираща рамка за
несъстоятелност ще бъде от важно значение за възстановяването на реалната
икономика след кризата, свързана с COVID-19, която може да доведе до значително
увеличаване на броя на фалитите.
Ефективността на изпълнението и прилагането на
рамката за борба с изпирането на пари е ограничена, а използването на финансово
разузнаване е недостатъчно.
Комисията отбелязва също, че следи напредъка на
България в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията в рамките на
механизма за сътрудничество и проверка (МСП). В последния доклад по МСП от
октомври 2019 г. се отбелязва, че постигнатият от България напредък е
достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на
присъединяването ѝ към ЕС. България проведе мащабна реформа на своята правна
уредба за борба с корупцията. За да се изгради обществено доверие обаче, е
необходимо постигането на стабилни резултати по отношение на окончателните
присъди по дела за корупция по високите етажи на властта. Освен това
продължават да са налице редица предизвикателства, по-специално гарантирането
на ефективни наказателни разследвания, уравновесяването на натовареността между
съдилищата и рационализирането на местните прокуратури. Тези въпроси са предмет
на мониторинг по механизма за сътрудничество и проверка. В рамките на този
механизъм Комисията продължава да наблюдава съдебната реформа и борбата с
корупцията в България. Ето защо тези области не са включени в специфичните за
държавата препоръки за България, но са важни за развитието на благоприятна
социално-икономическа среда в страната.
С оглед на тези оценки Съветът:
ПРЕПОРЪЧВА на България да предприеме следните действия през 2020 и
2021 г.:
1. В съответствие с общата клауза за дерогация, да
предприеме всички необходими мерки за ефективно справяне с пандемията,
поддържане на икономиката и подпомагане на последващото възстановяване. Когато
икономическите условия позволяват това, да провежда фискални политики, насочени
към постигане на благоразумни средносрочни фискални позиции и гарантиране на
устойчивостта на дълга, като същевременно засили инвестициите. Да мобилизира
достатъчно финансови ресурси за укрепване на устойчивостта, достъпността и
капацитета на здравната система и да гарантира балансирано географско
разпределение на здравните работници.
2. Да
осигури подходяща социална закрила и основни услуги за всички и да засили
активните политики по отношение на пазара на труда. Да подобри достъпа до
работа от разстояние и да насърчи цифровите умения и равния достъп до
образование. Да отстрани недостатъците по отношение на адекватността на схемата
за минимален доход.
3. Да
рационализира и да ускори процедурите за предоставяне на ефективна подкрепа за
малките и средните предприятия и самостоятелно заетите лица, като гарантира
също така, че те имат непрекъснат достъп до финансиране и гъвкави условия за
плащане. Да даде приоритет на готови за изпълнение публични инвестиционни
проекти и да стимулира частните инвестиции, за да се ускори икономическото
възстановяване. Да съсредоточи инвестициите в областта на зеления и цифровия
преход, по-специално в областта на чистото и ефективно производство и използване
на енергията и ресурсите, екологичната инфраструктура и устойчивия транспорт,
като допринася за постепенната декарбонизация на икономиката, включително във
въгледобивните региони.
4. Да сведе
до минимум административната тежест за предприятията чрез подобряване на
ефективността на публичната администрация и укрепване на електронното
управление. Да гарантира ефективното функциониране на рамката за
несъстоятелност. Да увеличи усилията за осигуряване на адекватна оценка и
намаляване на риска, ефективен надзор и прилагане на рамката за борба с
изпирането на пари.
Допълнителна информация
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар