сряда, 21 април 2021 г.

Енергетика:Къде е България в Инициативата Европейски водороден гръбнак

 

Според последната  публична информация за разпределението на средствата от Плана за възстановяване и устойчивост значителни средства се предвиждат  за разгръщане на потенциала за развитие на водородните технологии и механизмите за производство и доставка на водород. Основните средства са предвидени за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на инфраструктура, подходяща за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива.

Да, това са амбициозни цели свързани с постигане на целите на Зелената сделка, но аз имам притеснения, че те са далеч от реалното изпълнение.

Защо смятам така?

Защото ключова роля ще трябва да играе оператора на преносната система – „Булгартрансгаз“. Досега операторът няма изложена визия как евентуално би участвал в тази амбициозна задача, да се изгради мрежа за пренос на водород, която да е част от единната европейска транспортна мрежа за водород. Няма отговори на въпросите -как ще се пренася водорода,  през съществуващите ли газопроводи или трябва да се строят нови или е необходимо старите да се преустроеят за тази цел.

Всички тези въпроси вече две години се обсъждат от 23 оператори на газопреносни системи на 21 броя държавите членки в рамката на инициативата Европейски водороден гръбнак

Какво представлява инициативата Европейски водороден гръбнак?

В Инициативата  Европейски водороден гръбнак European Hydrogen Backbone (EHB) участват група от европейски оператори на газопреносни системи (ОПС).  Те са  изготвили предложение за изграждане на специална инфраструктура за водородни тръбопроводи, до голяма степен базирана на преустроени съществуващи газопроводи.

Инициативата публикува документ за визия през юли 2020 г. с карти, обхващащи девет държави-членки на ЕС плюс Швейцария, седалище на групата от единадесет оператори на газопреносни системи, участващи в инициативата  по това време. Оттогава инициативата EHB нараства  до 23 европейски оператори на газопреносни мрежи, обхващащи 19 държави-членки на ЕС, както и Обединеното кралство и Швейцария.

През месец април 2021 г. беше представен нов доклад , който съдържа географски разширена визия за специална водородна инфраструктура, простираща се в тези 21 европейски държави.



Актуализираният европейски водороден гръбнак обхваща постепенно разширяване на инфраструктурата  до 2030, 2035 и 2040. Докладът също така предоставя актуализирана разбивка на преустроените газопроводи спрямо нови тръбопроводи и оценки на общите инвестиционни разходи. В документа са включени  местоположенията на възможните места за съхранение на водород.

Природният газ остава важен за гарантиране на сигурността на доставките през 2020-те и 2030-те години, но все повече газовата инфраструктура може да бъде освободена за транспортиране на водород, тъй като с течение на времето водородът ще се превърне в конкурентна стока и енергиен носител с ключова роля в бъдеще енергийна система. Въз основа на тези прозрения инициативата EHB създава възможен и разумен сценарий за това как може да се създаде водородна инфраструктура в Европа, която да бъде технически жизнеспособна и постижима.

Визията за EHB се основава на редица проучвания за ролята на газа за климата, национални стратегии за водород и процеси на планиране, както и оценка на обявени проекти за предлагане и търсене на водород в цяла Европа, отчасти чрез поредица от интервюта със заинтересованите страни от веригата за доставка на водород.

До 2030 г. EHB може да се състои от първоначална 11 600 км тръбопроводна мрежа, свързваща нововъзникващите водородни индустрии.

До 2040 г. водородната инфраструктура може да нарасне, за да се превърне в общоевропейска мрежа с дължина 39 700 км.

Европейският водороден гръбнак създава възможност за ускоряване на декарбонизацията на енергийния и промишления сектор, като същевременно осигурява устойчивост на енергийната система, повишена енергийна независимост и сигурност на доставките в цяла Европа. Подобна визия може да бъде постигната по икономически ефективен начин, но тя изисква тясно сътрудничество между държавите-членки на ЕС и съседните държави и стабилна, подкрепяща и адаптивна регулаторна рамка.

В допълнение към картите, показващи възможната бъдеща топология на водородната инфраструктура, докладът също така предоставя актуализирана разбивка на преустроени спрямо нови тръбопроводи и оценки на общите инвестиционни разходи до 2040 г.

39 700 км европейски водороден гръбнак за 2040 г., както се предлага в този доклад, изисква изчислена обща инвестиция от 43-81 млрд. евро въз основа на използване на 69% от преустроените газопроводи и 31% нови участъци от тръбопроводи. Тези разходи са относително ограничени в общия контекст на европейския енергиен преход.

Инвестицията на километър тръбопровод е по-ниска в сравнение с инвестиционните разходи в мрежата, както се изчислява в първоначалния европейски план за водороден гръбнак. Докато първоначалният план включваше само оценки на разходите за тръбопроводи с диаметър 48 инча, тази актуализация взема предвид, че голяма част от днешната инфраструктура за природен газ и от утрешната водородна инфраструктура се състои от по-малки 24- или 36-инчови тръбопроводи. По-малките тръбопроводи са по-евтини за пренасочване, което води до по-ниски инвестиционни разходи като цяло. Въпреки това оперативните разходи за транспортиране на водород над 1000 км са по-високи за тръбопроводи с по-малък диаметър в сравнение с тръбопроводи с по-голям диаметър, което повишава изравнените транспортни разходи за целия EHB до 0,11-0,21 евро за килограм водород. Това е малко по-високо от миналогодишната оценка от 0,09 до 0,17 евро, но потвърждава, че EHB е привлекателна и рентабилна опция за транспортиране на водород на дълги разстояния, като се вземат предвид очакваните производствени разходи в бъдеще от 1,00-2,00 евро на кг водород.

Предложената инфраструктурна мрежа  до 2040 г. показва визията на 23 – те европейски газопреносни оператори, базирана на национални анализи на наличността на съществуваща инфраструктура за природен газ, бъдещо развитие на пазара на природен газ и бъдещо развитие на пазара на водород. Въпреки това е важно да се отбележи, че евентуалното инфраструктурно решение ще бъде силно зависимо от бъдещата динамика на предлагането и търсенето на интегрираната енергийна система, включително природен газ, водород, електричество и топлинна енергия. Реалното развитие на предлагането и търсенето на водород и нарастващата интеграция на енергийната система могат да доведат до алтернативни или допълнителни маршрути в сравнение с описаните в инициативата, а графикът на някои от предложените маршрути за 2030, 2035 и 2040 може да бъде изместен напред или назад във времето.

За съжаление България отсъства от тези карти и представлява само едно сиво петънце, което поражда съмнение дали е готова за предизвикателствата по изпълнение на заложените цели в Плана за възстановяване и устойчивост относно развитието на пазара за водород.

Инициативата EHB приканва заинтересованите страни, включително политиците, компаниите и инициативите по веригата на стойността на водорода да участват  в обсъждане на така предложената визия.

Повече информация

Няма коментари:

Публикуване на коментар