вторник, 19 ноември 2013 г.

Енергетика:Европейски проект ли е „Южен поток“?



Внезапното стартиране на проекта "Южен поток" на българска територия порaждa редица въпроси. Освен публикуваната оскъдна финансова информация, на базата на която вече бяха направени някои анализи, липсва още информация за правната рамка и техническите изисквания свързани с изграждането и бъдещата експлоатация на газопровода. Само по себе си декларираното намерение, че проектът ще се съобрази с европейското законодателство, не е достатъчно.

Твърдението, че проектът е от европейско значение също не е вярно.

В подкрепа на този извод може да се посочи приетият на 14 октомври проект на Делегиран регламент на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура по отношение на списъка на Съюза на проекти от общ интерес. Предложението на ЕК  включва общо 245 енергийни проекта от общ европейски интерес, 100 от които са за развитие на конкуренцията на газовия пазар. За тези проекти се предвижда европейско финансиране и сериозно опростяване и облекчаване на процедурите за одобрение на проектите.

Проектите ще се възползват от редица предимства като: 
  • ускорени процедури за планиране и издаване на разрешения (задължителен срок  три и половина години);
  • единен национален компетентен орган ще действа като едно гише при издаване на разрешенията;
  • по-малко административни разходи за разработващите проектите и държавните органи, поради опростената процедура за оценка на въздействието върху  околната среда, при спазване на изискванията на правото на Съюза;
  • по-голяма прозрачност и по-добро участие на обществеността;
  • повишаване на прозрачността и привлекателността за инвеститорите, благодарение на опростената регулаторна рамка, при която разходите са разпределени основно към страните, които максимално се възползват от завършения проект.
  • възможност за получаване на финансова подкрепа в рамките на Механизма за Свързана Европа. Тази възможност ще играе ключова роля за привличане на необходимото частно и публично финансиране, което може да се осъществи още в началото на 2014 г.

За да бъде включен един проект в списъка, то той трябва да гарантира значителни ползи за най-малко две държави-членки; да допринася  за интеграцията на пазара; да води до развитие на конкуренцията; да повишава сигурността на доставките и да намалява емисиите на CO2.
 „Южен поток“ не е включен в списъка, изброяващ европейските проекти.
В същото време България е включена в няколко клъстера, чието изграждане трябва да доведе до диверсификация на доставките на природен газ, при което в средносрочна перспектива страната  би изпълнила заложеното в европейското законодателство изискване за независимост на страната при доставките на природен газ, измерена чрез „Правило  N-1.

Клъстерите, включващи газовия пазар на България са:

Между другото, още през 2010 г. представители на руската държава направиха презентация на проекта в Брюксел. Целта беше да се убеди ЕК, че „Южен поток“ отговаря на критериите за европейски проект. За разлика от сега, през 2010 г. трасето на газопровода имаше друга конфигурация. То се състоеше от два лъча, единият от които довежда газа до Баумгартен, Австрия, а другият до Бриндизи, Италия.  Още тогава комисарят по енергетика Йотингер категорично заяви, че Русия е и ще остане важен партньор за Европа при енергийните доставки, но проектът „Южен поток“ не отговаря на европейското енергийно законодателство и с нищо не допринася за постигане на основната цел на ЕС -изграждане на единен европейски конкурентен енергиен пазар до 2014г.

Трасето на "Южен поток" преди:

Трасето на  "Южен поток" сега:
Най-общо казано проектът не предлага диверсификация на източниците за доставка на природен газ за Европа, а моделът  на ценообразуване на Газпром – чрез обвързване на цените на природния газ с тези на петрола и петролните деривати,  не отговаря на европейския модел за ценообразуване, който използва пазарен подход. А именно, цената да се определя въз основа на спот пазари, където се сблъскват търсенето и предлагането, както това става при т. н. хъбове, какъвто е и хъб Баумгартен в Австрия. Очевидно е, че моделът на ценообразуване при доставките на спот пазарите, каквито са енергийните борси и хъбовете, не е съвместим с модела на ценообразуване на Газпром, който обвързва цените на природния газ с тези на петрола и петролните деривати при доставките обвързани с дългосрочни договори.
Още повече, че се променя и начина на определяне на таксите  за пренос. Новото европейско законодателство приема т.н модел „вход/изход“ при ценообразуване на таксите за пренос, за разлика от подхода на Газпром за такси базирани на разстоянието за пренос на природен газ.
Може би това е една от причините за промяната на трасето на газопровода. Доколкото се вижда от новата карта на трасето, природния газ няма да захранва Баумгартен и Бриндизи, а ще отива само до Северна Италия с разклонение до Хърватия и Словения. При това положение възниква въпросът достатъчно ли ще бъде потреблението на газ от тези страни, за да се запълни на 100 % тръбата, както са проектните очаквания?. Още повече, че тези държави също имат планове за диверсификация на природен газ и също са включени в клъстери от обявените европейски проекти от общ интерес.
При стартирането на проекта миналата седмица бе заявено, че руската страна се е съгласила да дава достъп до газопровода на трета страна „при поискване“?. Тази информация е крайно недостатъчна, за да се направи какъвто и да е анализ, дали са изпълнени условията на европейското и националното законодателство по отношение на достъпа на трети страни до инфраструктурата. Да не забравяме, че всички регламенти са директно приложими и са част от националното законодателство.
Достъпът на трети страни до газопровода трябва да се гарантира чрез прилагането на сложна правна рамка и на специфични технически изисквания при предоставянето на капацитет за пренос.
Не искам да влизам в детайли какви са конкретните изисквания, само ще посоча няколко основополагащи изисквания, на които „Южен поток“ следва да отговаря,  ако наистина руската страна е приела да се съобразява с европейското енергийно законодателство.
„Южен поток“ трябва :
Мрежовият кодекс представлява стандартизиран механизъм  за разпределение на капацитет, който включва  тръжна  процедура  за съответните  точки на междусистемно свързване в рамките на Съюза и стандартни продукти за трансграничен  капацитет, които следва да се предлагат и разпределят.

Общата цел при развитието на европейския енергиен пазар не е да се дублират газопреносните системи, което в повечето  случаи не е  нито икономически обосновано, нито ефективно. Ефективната конкуренция на пазарите на природен газ може да се гарантира чрез прозрачен и недискриминационен достъп до газопреносната  инфраструктура  за  всички  ползватели  на мрежата. В  големи  части на Съюза обаче липсата на еднакъв и прозрачен достъп до  преносен  капацитет (пропускателна  способност)  продължава  да бъде основна пречка  за  постигане  на  ефективна  конкуренция  на пазара  на  едро.

От представената публична информация е трудно да се прецени доколко са изпълнени гореизброените изисквания. С една дума, въпросите около изграждането на „Южен поток“ все още са повече от отговорите. Към момента, на базата на публикуваната информация за проекта, е невъзможно да се направи анализ и да се прецени дали той наистина отговаря на националното и европейско енергийно законодателство.
В същото време може категорично да се отговори на въпроса поставен в заглавието. Проектът "Южен поток"  не е европейски проект по смисъла на критериите, чрез които са избрани и одобрени 245-те проекти от списъка "европейски проекти от общ интерес". 

Видно от картата  проектите от общ европейски интерес целят да създадат мрежа от свързани помежду си газопроводи, които да покрият цялата територия на ЕС до 2020 г. и да свържат континента с нови източници за доставка на природен газ.

И накрая да напомня, че едно от изискванията на европейското законодателство е, да се гарантира пълна прозрачност при изграждането на подобни мега проекти. Да се включва обществеността - особено при обсъждане на съответствието на проекта с екологичното законодателство. Също така е необходимо  да се спазват процедурите за обществените поръчки, за да се създава прозрачна конкурентна среда за предприятията, желаещи да  участват в изграждането му. 



Няма коментари:

Публикуване на коментар