ГД „Енергетика“ на ЕК публикува
поредния тримесечен бюлетин с данни за газовия пазар в Европа. В бюлетина се проследява динамиката на цените на природния газ на европейския пазар през четвъртото тримесечие на 2011 г. и първото
тримесечие на 2012 г.
Интересно е да се отбележи, че рекордно ниските температури в цяла Европа, регистрирани в началото месец февруари, на практика тестваха доколко е конкурентен газовия пазар в Северна и Западна Европа. Какво се случва в началото на февруари. Безпрецедентно ниските температури в началото на февруари предизвикват значително увеличение на търсенето на природен газ и съответно до натиск върху доставчиците на газ. Търсенето на газ се увеличава драстично, а от страна на предлагането се появяват проблеми - доставките от Русия намаляват с 30% за редица държави членки. В резултат на това Hub цените (hub prices) на едро (това са цените, по които се търгува природния газ, предлаган от конкуриращи се доставчици в газоразпределителните центрове: например такъв hub е Баумгартен, Австрия), тръгват рязко нагоре и стават изключително колебливи. В този критичен момент наличието на свързан пазар между държавите в Западна и Северна Европа допринася за бързо
преориентиране на доставките на газ към държавите с
най-високи цени. За кратък период от време цените на газа се връщат към нормалните си нива. Високите цени стимулират доставчиците на газ да включат всички налични мощности за
доставка на газ. За да се достави газ до основните потребители се използват всички реверсивни връзки за обратен поток. Изводът, който може да се направи е, че в тази критична ситуация, пазарът е показал своите
предимства. Благодарение на включването на всички обратни потоци (виртуални и физически), природният газ се доставя към държавите, изпитващи най-голям недостиг
на газ. На практика използването на изградените
реверсивни връзки в тази част на Европа за
насочване на обратни газови потоци довежда до бързо възстановяване на равновесието между търсенето и предлагането на
газ, което успокоява цените на едро. Така например, наличието
на обратни потоци за газ позволяват да се доставя газ от Германия за Полша, Австрия и Чешката
република. Допълнително се осъществяват и многобройни суапови сделки между операторите на преносни системи на
Германия, Швейцария, Белгия и Франция, при които газ се транспортира от Изток
към Запад, като същевременно се избягват претоварените области в Южна Германия. През обратимата газова връзка между газопроводите на Обединеното Кралство и Белгия доставчици от Обединеното Кралство доставят газ до други части на Северна и Западна Европа, привлечени от по-високите цени на континента. Това свободно движение на газовите потоци позволява бързо да се възстанови равновесието между търсенето и предлагането на природен газ, което връща цената на газа към нормалното й равнище. В този критичен момент, за преодоляването на недостига на газ на пазара спомагат и изтеглените значителни количества от подземните
хранилища, които допълнително уравновесяват търсенето и предлагането на
природен газ в тази част на Европа.
На графиката, може да се види,
че по време на кризата някои Hub цени достигат изключително високи нива.
Цените ден напред на газа от италианския Hub PSV достигат 65 € / MWh, което
представлява двойно увеличение на цената. Този висок ръст е повлиян също и от
възпрепятстване на доставките на втечнен газ в пристанището Rovigo на
адриатическия бряг, вследствие на лошото време. При останалите
Hub NWE (North-West
European) от Северозападна Европа пикът
в цената достига до 40 € / MWh. Обикновено нормалните нива на цените за тези
пазари варират между 22 и 25 € / MWh.
Френските
Hub центрове PEG Nord и PEG
Sud, бележат най-високия пик в сравнение с NWE, при които цената достига на 7
февруари 2012 г. 46 € / MWh.
Видно от графиката към средата
на февруари цените бързо се връщат към нормалните нива, въпреки че остават на
равнище малко по-високо от това преди резкият скок и остават стабилни до края на тримесечието. Може да се направи извода, че пазарът на газ, изграден в Северозападна Европа, е демонстрирал безспорните си предимства в случай на непредвидената извънредна ситуация, характеризираща се с шоково покачване на търсенето.
Цени втечнен природен газ
През двете тримесечия средномесечните спот цени на втечнения природен газ (ВПГ) в седем държави членки на ЕС продължават да се движат в широки граници от 20, 7 до 35, 35.7 €/MWh. Видно от графиката, продължава започналата от средата на 2009 г. тенденция на плавно увеличение на цената (ден напред) на втечнения газ.
Цени на природния газ по дългосрочни договори Long Term Contract (LTC)
В графиката по –долу са съпоставени цените на газа, доставян по тръбопроводи по силата на дългосрочни договори. Цените по тези договори се индексират в съответствие с цената на петролните продукти. Реалните стойности са отчетени на границите на съответните държави- членки.
Видно от графиката, природният газ доставян от Русия продължава да е с най-висока цена в Европа през двете тримесечия.
Повечето от държавите плащат за газа, доставян от
Русия, средно над 30 €/MWh. В същото време цената на
природния газ доставян от Норвегия до Белгия, Германия, Испания е под
30€ /MWh, а за Обединеното Кралство дори е под 20
€/MWh през двете
тримесечия. Газът, внос от Норвегия за Италия е с най-висока цена - 35 €/MWh през двете тримесечия.
Цените на природния газ доставян от Холандия и
Алжир по дългосрочните договори също се различават значително в зависимост от
дестинацията на доставката от 29 €/MWh за Испания през четвъртото
тримесечие на 2011 г. до 36.7 €/MWh за Словения за първото
полугодие на 2012 г. Цените на природния газ
от Алжир се движат в границите от 22.5
€/MWh за
Обединеното Кралство през четвъртото тримесечие на 2011 г. до 33.2 €/MWh за Италия през същото тримесечие.
Следващите
3 графики илюстрират факта, че страните от Източна и Южна част на континента и трите Балтийски страни продължават да плащат едни от най-скъпите цени на газ в Европа. За двете тримесечия България е с най-високите цени на природния газ от държавите членки в Югоизточна Европа. За периода цената на природния газ, доставян от Русия, се движи между 38 до 43 €/MWh.
От държавите членки от Централна Европа Словения е с най-високите цени, които бележат рязък скок през първото тримесечие на 2012 г. и се доближават почти до цена от 48-49 €/MWh следвана от Република Чехия.
От Балтийските държави с най-високи цени е Литва, които се движат между 36-40 €/MWh за периода.
Причини за високите цени в Източна и Южна Европа:
Първо: Държавите не са диверсифицирали доставките си на газ и продължават да са зависими от един единствен доставчик – Русия .
Второ: Държавите още не са разработили активен Hub пазар за търговия и заплащат доставките си на газ по дългосрочни договори, по които цените се индексират в съответствие с цената на петролните продукти. Този механизъм за ценообразуване води до по-високи цени в сравнение с цените търгувани на спот пазар, където се конкурират различни доставчици на природен газ.
Карта на Европа с цените на едро на природния газ по държави членки.
Легенда:
LTC – доставки на газ по дългосрочни договори, където:
LTC 1 – доставки на природен газ по дългосрочни договори с Норвегия
LTC 2– доставки на природен газ по дългосрочни договори с Русия
LTC 3– доставки на природен газ по дългосрочни договори с Алжир
LTC 4– доставки на природен газ по дългосрочни договори с Холандия
Наситеността на цветовете е в зависимост от получената средна цена от всички възможни доставки на газ за всяка държава членка. Hub цени, цени по дългосрочни договори и цени на втечнен газ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар