А ще излизаме ли от Европейския съюз?

Този въпрос веднага изникна в съзнанието ми когато  прочетох информацията в медиите, че и финансовият министър  е подкрепил идеята държавата все по - директно да се намесва на пазара и да регулира ценообразуването на определени стоки. Дори се стига и до идеята народното събрание да приеме  закони, чрез които да се определят пределни цени на ограничен кръг стоки от първа необходимост.

Тези идеи връщат България назад във времето и зачеркват дългогодишните усилия на не малко хора, работили за осъществяването на трудните реформи, свързани с преминаването от държавно регулирана икономика към пазар със свободна конкуренция. Според мен всеки управляващ и настоящ и бъдещ би следвало добре да познава най-новата стопанска история на страната. В противен случай сме обречени да се въртим в кръг, да започваме винаги от начало, в резултат на което ще си останем винаги на последно място между 27 – те държави членки на ЕС.

Накратко за близката стопанска история България.

За разлика от Чехия и Полша пазарните реформи в България се осъществиха мъчително, трудно и колебливо. Като че ли страната ни трябваше да преживее кризата през 1996-97 г., когато един долар се обменяше за 3000 лева, а галопиращата инфлация (над 1000 %), стопи за няколко дена спестявания, заплати и пенсии, за да се стигне до национален консенсус, че са необходими реформи. Най-накрая България осъзна, че й трябват бързи и необратими пазарни реформи. Реформи, които да доведат до създаването на функционираща пазарна икономика, което бе и едно от условията за членството ни в Европейския съюз.

В своето Становище от 1997 г. относно молбата на България за членство в ЕС Комисията прави следния извод:

„Напредъкът на България към създаването на пазарна икономика е ограничен от липсата на ангажимент в полза на пазарно ориентирана политика. България няма да бъде в състояние да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Съюза в средносрочен план.“

Именно след 1997 г. се предприеха и мащабните икономически реформи. Създаването на функционираща  пазарна икономика минаваше през   либерализация както на цените, така и на търговията и създаването на съответните независими институции, прилагащи пазарните правила. Е, разбира се и приватизация, и закриване на губещите предприятия,  създаване на добре функциониращ финансов сектор и др.. След тежката икономическа криза през 1996/97 г. за стабилизирането на икономиката съществена роля изигра валутния борд, въведен през месец юли 1997 г. Само за няколко години проведените  болезнени  икономически реформи бързо  доведоха  до преструктуриране на икономиката и до икономически растеж. Трябва ясно да се каже, че без тези пазарни реформи България не би могла да стане член на ЕС  през 2007 г.

В редовния си доклад от 2003 г. Комисията вече констатира:

„България е функционираща пазарна икономика. Тя би следвало да бъде в състояние да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Съюза в краткосрочен план, при условие че продължи осъществяването на програмата за реформа, за да бъдат отстранени оставащите трудности.“

В доклада Комисията прави преценка за постигнатите икономически реформи в България в съответствие със заключенията на Копенхагенския европейски съвет от месец юни 1993 г., съгласно които за членството в Съюза е необходимо:

 - наличие на функционираща пазарна икономика;

 - способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните  сили в Съюза.“

И отново да се върнем към днешна България. Видно е, че са  претоплени старите идеи за държавна намеса в ценообразуването. Но, искам да разочаровам тези, които смятат, че идеите им са нови и уникални. Така например през 1995 г. бе приет Закона за цените, отменен през 1999г. заедно със Закона за борба със спекулата, тъй като бяха в пълно противоречие с принципите на свободната пазарна икономика.

В Закона за цените (в съответствие с чл. 10) имаше списък с  изброени 15 групи стоки от първа необходимост, на които държавата определяше пределни цени, процент на рентабилност спрямо разходите и размер на търговските надценки.

Ето и списъка:

1.Пшенични брашна

2.Хляб от пшенични брашна

3.Мляко краве пастьоризирано (без добавки)

4.Мляко кисело краве (без добавки)

5.Бяло саламурено сирене от краве мляко

Месо с кости

6.Свинско

7.Телешко

8.Шилешко

9.Пилешко

10.Малотрайни колбаси

11.Слънчогледово масло рафинирано

12.Масло краве

13.Яйца

14.Кашкавал "Витоша"

15.Захар кристална

За тези стоки в закона имаше и определен норматив от 12 % рентабилност към пълните разходи за производство и реализация. За стоките по т.1 до 7 включително от списъка се предвиждаше да се начисляват пределни надценки за търговска дейност до 14 %.

В допълнение на Закона за цените действаше  и Закон за борба със спекулата, в който бе определена спекулативната стопанска дейност. Според закона спекулативна стопанска дейност е: „продаването на стоки и извършването на услуги по цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред“

Въпреки действието на тези закони, а по-скоро и заради тях, и поради не състоялите се пазарни реформи, България бе пометена през 1996/97 от невиждан икономически тайфун, наречен галопираща хиперинфлация. И сега, отново се говори за „замразяване на цените“ и все по-често се надигат многопосочни гласове държавата да определя пределни цени, размер на отстъпки, надценки, и т.н.. Стъпки, които неминуемо ще ни върнат назад, назад във времето на плановата икономика и ще са в ярко противоречие с европейската политика, която задължава държавите членки да приемат и прилагат правила за конкуренция, чрез които да се поддържа един свободен конкурентен единен европейски пазар. Политика, прогласена и в член 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз, страна по който е и България.

Ето защо си задавам въпроса.

Дали пък няма някакви задкулисни идеи или намерение, България да излезе от Европейския съюз?